Нов опит за налагане на контрол върху Интернет – този път чрез промени в Наказателния кодекс

Попаднахме на крайно интересен документ, описващ предложения за допълнения в проекта на нов Наказателен кодекс.

Авторите му са неизвестни, но съдейки по текста, може да се отбележи, че очевидно са лица, които не познават Интернет, но познават добре интересите на т.нар. правоносители. Пишем “т.нар.”, защото както сме се убедили нееднократно, българските закони, свързани с опазването на авторските права са дело на силно заинтересовани лобистки групи от сорта на Сдружението на издатели на бизнес-софтуер, асоциацията на музикалните продуценти и др.п.

Публикуваме документа изцяло, за да може всеки да го прочете и да си направи изводите. Обръщаме внимание на написаното в “ІІ. ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЧЛ. 195 ОТ ПРОЕКТА НА НОВ НК”, т. 4. Редакция в квалифицираните състави на чл. 195.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ

ЗА ПРОМЕНИ В ПРОЕКТА ЗА НОВ НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ПО ОТНОШЕНИЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА ПРОТИВ ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ

чл. 193 – 195 и чл. 262 от проекта на НК

ВЪВЕДЕНИЕ

Проектът за нов Наказателен кодекс предвижда наказателно-правна закрила на посегателствата срещу обекти на интелектуална собственост, като в чл. 193-195, в глава Седемнадесета „Престъпления против правата и свободите на гражданите“, раздел VII „Престъпления против интелектуалната собственост“, се въвеждат състави на престъпления срещу обекти на авторско право и сродни права, а в чл. 262, глава Двадесета „Престъпления против стопанската дейност“, раздел II „Престъпления в отделни стопански отрасли“, се предвижда наказателна отговорност за посегателствата срещу обекти на индустриална собственост – марки, географски означения, промишлени дизайни, сортове растения и порода животни.

Като цяло, с предложените текстове новият Наказателен кодекс покрива единствено изискването за предоставяне на наказателно-правна защита на авторските права и правата върху търговската марка, въведено от Споразумението ТРИПС на Световната търговска организация, подписано през 1994 г. и ратифицирано от Република България през 1996 г. (обн. ДВ бр. 93 от 01.11.1996 г.), като в същото време съдържа редица проблеми, които следва да бъдат разрешени преди окончателното одобрение на проекта.

Цитираните проблеми могат да бъдат обобщени в няколко направления:

1. Противоречие с признатата правна доктрина, че авторското и сродните му права и правата върху индустриална собственост (патенти, търговски марки, промишлен дизайн, географски означения, топология на интегрални схеми, породи животни и сортове растения) съставляват в своята съвкупност понятието „интелектуална собственост”. Поради това, същите следва да бъдат третирани еднозначно и равнопоставено при структурирането на отделните престъпни състави, както систематично, така и по отношение на елементите на престъпленията срещу тях;

2. Недостатъчно ясни формулировки на понятията от състава, които дават възможност за превратни тълкувания;

3. Силно подценяване на степента на обществена опасност на тези престъпления, а оттам и на размера на наказанието, както и липса на разграничение на степента на обществена опасност при посегателства върху различните обекти;

4. Липса на квалифицирани състави в чл. 262 по аналогия с чл. 195 от проекта на НК на РБ;

5. Ангажиране отговорността на длъжностни лица при извършване на престъпни посегателства срещу обекти на интелектуалната собственост.

6. Липса на разпоредби относно предмета на престъплението в чл. 262 по аналогия с чл. 195 от проекта на НК на РБ.

Предвид горното, предлагаме следните редакции на текстовете, касаещ престъпленията срещу закриляни обекти на интелектуалната собственост, в това число и обекти на индустриална собственост.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЧЛ. 262 ОТ ПРОЕКТА НА НК НА РБ

На първо място, предлагаме чл. 262 от проекта на НК на РБ да заеме систематичното си място в раздел VII „Престъпления против интелектуалната собственост“, като за целта се създаде нов чл. 196.

Ползване на чужди обекти на индустриална собственост

Чл. 196.(1) Който противозаконно използва в търговска дейност знак, идентичен или сходен на чужда марка, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба не по-малко от две хиляди лева.

(2) Който противозаконно използва в търговска дейност дизайн, включен в обхвата на закрила, или използва географско означение без правно основание или негова имитация, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба не по-малко от хиляда лева.

(3) Който противозаконно използва в търговска дейност сорт растение или порода животно, обект на изключително право, се наказва с лишаване от свобода до една година и с глоба.

(4) Когато деяние по предходните алинеи е извършено от длъжностно лице или с него са причинени значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.

(5) Когато деянието по ал. 1, 2 или 3 представлява маловажен случай, деецът се наказва по административен ред.

(6) За приготовление или подбуждане към престъпление по този член, когато деянието не съставлява по-тежко престъпление, наказанието е глоба не по-малко от пет хиляди лева и пробация.

(7) Предметът и средствата на престъплението, се отнемат в полза на държавата, независимо чия собственост са, и се унищожават.

МОТИВИ

1. Обособяване на състава в общия раздел „Престъпления срещу интелектуалната собственост” в глава 17 от новия НК.

Съгласно наказателно-правната доктрина, систематичното място на съставите, касаещи интелектуалната собственост, следва да бъде в раздел „Престъпления срещу интелектуалната собственост“ в глава Седемнадесета. „Интелектуалната собственост“ е родово понятие обединяващо закриляните обекти на авторско право и сродни права от една страна, и обектите на индустриална собственост – марки, географски означения, промишлени дизайни, сортове растения и порода животни, както и топология на интегрални схеми и др.

Поради това законотворческата техника изисква наказателно-правната им закрила да бъде кодифицирана в един общ раздел, където структурирането на съставите да бъде подчинено на обща логика и принципи, съобразно общия родов предмет на посегателство – продукт на човешкия интелект.

В потвърждение на горното, следва да се има предвид, че международното законодателство в областта на интелектуалната собственост изрично дефинира понятието „интелектуална собственост“ като съвкупност от авторско право и правото върху обекти на индустриална собственост. Този факт е отбелязан в Споразумението ТРИПС# Част I, Член 1 т. 2, както и в законодателството на ЕС, в т. ч. в Директива 2004/48/ЕО относно упражняването на правата на интелектуална собственост#. Сред българската и световна теория в областта на интелектуалната собственост също няма спор относно съдържанието на понятието „интелектуална собственост”.

Важно е да се отбележи, че проблемът с разделянето и последващото събиране на съставите, касаещи престъпления срещу обекти на авторско право и сродни права, от една страна, и обекти на индустриална собственост, от друга, вече бе решаван от законодателя. В сега действащия Наказателен кодекс престъпленията срещу чужди марки и дизайни съществуваха като чл. 227 още от 1968 г. в раздел „Общи стопански престъпления“, а престъпленията срещу обекти на авторско право (извън плагиатството по чл. 173) бяха добавени през 1995 г. като чл. 172а в новия раздел „Престъпления против интелектуалната собственост“. Впоследствие, през 2005 г., този пропуск бе отстранен и съставът на чл. 227 бе преместен като чл. 172б в раздел „Престъпления против интелектуалната собственост“, с което бе кодифицирана наказателно-правната закрила на интелектуалната собственост. Предложението в проекта на нов Наказателен кодекс за повторно разделяне на съставите е крачка назад в историческото развитие на материята и е необосновано.

Предвид горното, предлагаме текстът на чл. 262 от новия Наказателен кодекс да намери систематичното си място като чл. 196.

2. Структуриране и прецизиране на отделните състави.

В текста на чл. 262 от проекта за нов НК е предвидено наказание за всеки, който противозаконно използва чужда марка, чуждо географско обозначение или чужд промишлен дизайн (ал. 1), както и сорт растение или порода животно, обект на изключително право (ал. 2).

Анализът на дългогодишната практика по прилагането на текстовете на нормата на чл. 227 от НК до 2005 г. и впоследствие чл. 172б от сега действащия НК, които текстове са аналогични на цитираните по-горе, обаче води до извода, че предложените състави следва да се прецизират терминологично. Това е така, защото е възможно влагане на различно съдържание в понятията „марка“, „географско означение”, „промишлен дизайн”, „използване“ и др.

Съдебната практика в някои райони в страната приема, че „използване на марка“ означава само и единствено използването на знак, който е идентичен или абсолютно еднакъв с регистрирана марка като дори минимални изменения в използвания знак, неотличими с просто око, изключват съставомерността на деянието. Други правоприлагащи органи пък стигат до извода, че нормата е приложима само и единствено за използване на самата регистрирана марка, т. е. при оригинални стоки, а не за фалшификати, означени с марката. И двете хипотези са неправилни, доколкото наказателно-правната норма, която е бланкетна и се тълкува съобразно разпоредбите на материалния закон (Закона за марките и географските означения/ЗМГО), предвижда, че противоправно поведение е налице не само когато е използван без съгласието на правопритежателя идентичен на марката знак, но и тогава когато използваният знак е сходен на марката в степен да създаде вероятност от объркване на потребителите поради възможността да свържат този знак с марката. И в двете хипотези степента на обществена опасност на това противоправно поведение е висока и следва тези деяния да останат инкриминирани. Следователно, за да се избегнат превратни тълкувания, с които за съжаление съдебната практика изобилства към момента, е важно да се прецизира използваната терминология в текстовете съобразно използваната такава в специалните материални закони.

За още по-голяма яснота, е належащо да се въведе диференциация между различните обекти на закрила, които да бъдат отделени в отделни състави, съобразно спецификите на конкретния обект и факторите, които определят неговото противозаконно използване. Така например при марките текстът, съобразно ЗМГО ще бъде „който използва противозаконно знак, идентичен или сходен на чужда марка“, при географските означения – „който използва противозаконно географско означение без правно основание или негова имитация“, при дизайните, съобразно Закона за промишления дизайн/ЗПД „който противозаконно използва в търговска дейност дизайн, включен в обхвата на закрила“ и т. н.

Така предложеното прецизиране на съставите ще съдейства за точното прилагане на закона и налагането на унифицирана съдебна практика.

Отделянето в отделни алинеи на съставите спрямо обекта на закрила е от значение и с оглед диференциацията на степента на обществена опасност и наказанията, както е описано в т. 3.

3. Диференциация съгласно степента на обществена опасност.

При последните промени на текстовете, касаещи накърняването на правата върху обекти на интелектуална собственост в сега действащия НК през 2005 г., бе отчетено, че степента на обществена опасност на деянията е твърде висока, поради което предвидените наказания бяха увеличени значително, като бяха въведени и квалифицирани състави.

Независимо от това, обаче, от 2005 г. досега няма каквито и да е индикации, че престъпната дейност в тази сфера е намаляла и че съставите в сега действащия НК са изпълнили своята функция за постигане целите на генералната превенция. Напротив, възможността за генериране на бърза и лесна печалба от използването на чужд обект на интелектуална собственост, с относително малък риск за извършителя, става все по-предпочитан способ за незаконно забогатяване. Въпреки че ежегодно се образуват стотици дела, преимуществено за престъпления срещу чужди марки, размерът на наказанията и действащата система за тяхното налагане не са ефективни, не възпират нарушителите, и не водят до намаляване на този вид престъпления. Поради това, вместо наказанието да бъде намалявано на „до 1 година лишаване от свобода или пробация”, както предлага проектът, което ще доведе до приключване на наказателните дела с ангажиране на административно-наказателната отговорност на нарушителите, е необходимо актуализиране и степенуване на наказанията за отделните деяния.

Посочените по-горе основания, както за разделяне на обектите по състави, така и за степенуване на наказанията, предполагат да се направи оценка на обществената опасност на посегателството срещу всеки един закрилян обект на индустриална собственост.

Безспорно най-голяма е обществената опасност при престъпленията срещу търговски марки. Както бе посочено по-горе, най-просто за изпълнение и най-доходно е производството, продажбата, вноса и съхранението на фалшиви стоки. За извършването на престъплението не се изискват особени знания и умения, има негласна обществена и институционална търпимост към нарушението, санкциите са относително ниски. Тези обстоятелства стимулират нарушителите да се насочват именно към този род посегателства и реално да нанасят вреди на голям брой притежатели на марки, както и на държавата от неплатени данъци и осигуровки и накърнен международен престиж. В голяма част от случаите фалшивите стоки са особено опасни за здравето и живота на техните потребители. Съобразно съдебната практика и практиката на другите компетентни в тази област правоприлагащи органи като Агенция „Митници“, МВР, Патентно ведомство, Комисия за защита на потребителите и др., огромният процент на престъпни посегателства е срещу чужди търговски марки. Делата срещу злоупотреби с промишлени дизайни, географски означения, сортове растения и породи животни са значително по-малко.

Предвид горното предлагаме в проекта да бъде отразена диференциацията в степента на обществена опасност на отделните обекти, която да рефлектира в различните санкции, с най-високи наказания по отношение посегателствата върху търговски марки.

Конкретно предлагаме:

А) По отношение на състава, касаещ търговската марка, санкцията да бъде увеличена до шест години лишаване от свобода и глоба не по-малко от две хиляди лева.

Б) По отношение на състава, касаещ промишлени дизайни и географски означения, престъпления, които се срещат относително по-рядко, санкцията да е до три години лишаване от свобода и глоба не по-малко от хиляда лева.

В) По отношение на състава, касаещ сортовете растения и породите животни, санкцията да е до една година лишаване от свобода и глоба, тъй като степента на обществена опасност е относително ниска и би дала възможност за освобождаване от наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание.

4. Квалифицирани състави.

Както бе изяснено по-горе, в последните години се наблюдава повишаване интензитета на извършване на престъпленията срещу интелектуалната собственост и нарастване на тяхната обществена опасност. Това води както до необходимостта от завишаване на санкционните разпоредби в ал. 1 – ал. 3, така и до въвеждане на квалифицирани състави за по-тежко наказуемо деяние чрез нова ал. 4.

Въвеждат се тежконаказуем състав, квалифициран с оглед дееца и с оглед настъпване на значителни вредни последици.

По отношение на дееца – икономическият характер на престъпленията предполага, че в повечето случаи те се извършват посредством юридическо лице. Длъжностните лица, които управляват и организират дейността на юридическите лица, и които реално генерират печалби от извършваната дейност, е редно да понесат по-голяма отговорност от физическите лица, които сами извършват престъпната дейност. Така например производството и продажбата на фалшификати на маркови стоки се извършва от фирми, стопанисващи шивашки цехове, складове, магазини и др. п. Техните собственици/управители организират труда на много хора и съзнателно ги въвличат в извършването на престъпна дейност, като в същото време запазват своеобразен имунитет за себе си и генерират значителни печалби.

С въвеждането на квалифицирания състав за по-тежко наказуемо деяние на длъжностни лица – собственици и управители на юридически лица, ще се преодолее и един проблем от практиката. И към момента в някои райони на страната се приема, че наказателна отговорност за тези престъпления може да се търси само и единствено от физическите лица – преки извършители, но не и от управителите на юридически лица, осъществяващи незаконна дейност посредством дружеството. Твърди се, че следва да се разграничи дейността по управлението на дружеството и действията на длъжностните лица в лично качество. За да не се стига до абсурдни случаи на освобождаване от наказателна отговорност на управителите на юридически лица на формално основание, макар и за извършено престъпно деяние с висока степен на обществена опасност, а напротив, за наказване на физически лица за деяния с много ниска степен на обществена опасност, следва изрично да се уговори цитираната норма досежно длъжностните лица.

По отношение на значителните вредни последици следва да се има предвид, че елемент от фактическия състав на престъплението е липсата на съгласие на притежателя на съответното право върху закриляния обект, което определя неговата противозаконност. Съгласието за използване принципно се дава с лицензионен договор, който е възмезден. Следователно, при извършване на престъпно деяние на притежателите на права върху закриляни обекти на индустриална собственост ще бъдат причинени вреди и те ще са легитимирани да претендират обезщетяване на тези вреди. Въвеждането на критерия „вредни последици” в текста ще спомогне да се избягва и неправилното тълкуване на престъплението по основния състав в смисъл, че при извършване на деянието не се нанасят вреди, което е в противоречие с константната практика на ВКС, касаеща обстоятелството, че основанието за гражданския иск в наказателното производство е деянието, а не самото престъпление, в което се е изразило това деяние#. Конкретно промяната предвижда и въвеждането на специален минимум на наказанието от три години лишаване от свобода. По този начин ще се спомогне за осъществяване на целите, описани по-горе, в по-голяма степен.

С оглед предложената в т. 2 диференциация съгласно степента на обществена опасност, следва да бъде отчетено обстоятелството, че в някои хипотези, предвид незначителните вредни последици, става въпрос за деяния, които представляват маловажни случаи. По отношение на тях следва да бъде допуснато налагане на санкции по административно-правен ред, като по този начин ще се постигне облекчаване работата на съдебните органи по разглеждане на множество нарушения с ниска степен на обществена опасност.

5. Ангажиране отговорността за приготовление или за подбуждане към престъпление по чл. 196 от проекта.

Въвеждането на този състав ще позволи да се ангажира отговорността на лицата, които не извършват пряко престъпното посегателство, а организират или подбуждат към това други лица. Ще се обхванат и случаите, когато е осъществено приготовление за извършване на престъпление. Тези случаи са твърде чести в практиката. Така например в редица шивашки цехове се установява наличието на заготовки за ушиване на фалшификати на маркови дрехи, както и лога, шаблони, хартиени и текстилни етикети, имитиращи оригиналните, създадени с цел да се поставят върху готовите стоки и да създават и поддържат впечатление за автентичност на стоките. Доколкото обаче същите не са в завършен вид, от формална гледна точка е трудно да се повдигне обвинение за осъществено „използване в търговската дейност на закрилян обект“. Поради това е необходимо да се криминализира и приготовлението.

По отношение на подбуждането, следва да се има предвид, че е обичайна практика, особено при внос на стоки, определени лица да използват други лица да пренасят фалшификати, като ги убеждават, че това ще донесе бърза печалба както на тях, така и на подбудителите. Така конкретните извършители пренасят стоките, водещи се на тяхно име, а всъщност част от тях е собственост на подбудителите. При залавяне на извършителите, подбудителите не носят отговорност. За да се избегне тази несправедливост, е редно да се криминализира и тази форма на престъпна дейност.

6. Отнемане в полза на държавата и унищожаване на предмета и средствата на престъплението.

    Въвежда се необходимото уточнение, че предметът и средствата на престъплението винаги се отнемат в полза на държавата, без значение дали принадлежат на виновния, и се унищожават. Причина за това е фактът, че иззетите вещи, съдържащи предмета на престъплението, са използвани без съгласието на притежателя на правото. Фактът, че те преминават в патримониума на държавата не може да санира в случая порок като липсващата воля на правоносителя. Ако впоследствие се допусне повторно използване на тези предмети, като например бъдат върнати на извършителя, изнесени на публичен търг и респ. отново станат част от гражданския оборот, те ще станат предмет на нови престъпления и нарушения.

    Дори и образуваните по този състав производства да не приключат с осъдителна присъда, предвид горните обстоятелства е достатъчно да бъде доказано, че деянието осъществява състава на престъплението от обективна страна, предметът на престъплението и вещите, които го съдържат, следва да бъдат отнемани в полза на държавата и унищожавани. В този смисъл е и разпоредбите на специалните закони – ЗМГО (чл. 81, ал. 2) и ЗПД (чл. 65, ал. 2), както и разпоредбата на §1а от Допълнителните разпоредби на Закона за авторското и сродните му права (ЗАПСП).

Споразумението ТРИПС също предвижда унищожаване на предмета на престъплението. Нещо повече, унищожаване на предмета на престъплението се предвижда и в новия чл. 195 от проекта на НК по отношение на закриляни обекти на авторско и сродни на авторското право, поради което и предвид търсената кодификация на наказателно-правната закрила на интелектуалната собственост, се налага и унифициране на текстовете, които я уреждат и регламентират.

Предвид спецификата на престъпленията срещу интелектуалната собственост и с оглед превенция и възпрепятстване на по-нататъшно извършване на такива посегателства, средствата, послужили за тяхното извършване, също следва да бъдат отнемани в полза на държавата и унищожавани. Това се налага и от обстоятелството, че в преобладаващата част от случаите, предметът и средството за извършване на престъплението са неотделими един от друг. Алтернативно, в случаите когато предметът на престъплението може да бъде отделен от средството за неговото извършване, без с това да се накърнява функционалността на това средство, същото може да не се унищожава, а само да се отнеме в полза на държавата с оглед неговото последващо използване – било то чрез публична разпродажба, или чрез въвеждане в експлоатация от държавната администрация.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЧЛ. 193-195 ОТ ПРОЕКТА НА НК НА РБ

    По отношение на наказателното-правната закрила срещу противозаконно използване на чужди обекти на авторско и сродни на авторското права, проектът на нов НК запазва систематичното място на престъпленията в Глава Седемнадесета „Престъпления против правата и свободите на гражданите”, като в самия Раздел VІІ, регламентиращ престъпленията против интелектуалната собственост, се наблюдава разместване на съответните текстове – съставите, касаещи плагиатството и включването като съавтор (чл. 173 и чл. 174 от сега действащия НК) са изведени в началото на уредбата, а най-приложимият текст, по който съществува най-голям обем съдебна практика в областта на закрилата на интелектуалната собственост – използване на чужди обекти на авторско и сродни права (чл. 172а от сега действащия НК), е изведен като последващ чл. 195 от проекта, който в състава си даже препраща към текста, регламентиращ плагиатството – чл. 193 от проекта на НК. Другата съществена разлика, която се наблюдава е, че плагиатството се включва сред престъпленията от общ характер, докато при сега действащият НК престъплението по чл. 173 бе включено сред престъпленията, по отношение на които наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия т.е. престъпления от частен характер.

І. ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЧЛ. 193 ОТ ПРОЕКТА НА НОВ НК, предлагаме следните промени в текста с оглед терминологична яснота и прецизност.

Плагиатство

Чл. 193.(1) Който противозаконно публикува или използва по друг начин, от свое име или под псевдоним, чужд обект на авторско или сродно на него право или значителна част от него, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба не по-малко от хиляда лева, както и с порицание.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който представи за регистрация или регистрира от свое име чуждо изобретение, полезен модел, графично изображение или знак, или промишлен дизайн.

МОТИВИ

1. Включване в състава на престъплението и на обекти на сродни права.

За разлика от сега действащия текст, регламентиращ плагиатството – чл. 173 от НК, в проекта е разширено приложното поле на текста, като към обектите на закрила се добавят и обектите на сродни права – т. 2 на чл. 193.

Принципно това разширяване на приложното поле на състава на плагиатството е разбираемо, но с оглед терминологична унификация (както в рамките на самия раздел, така и съгласно понятията, с които борави специалния закон – Закона за авторското и сродните му права/ЗАПСП) е необходимо да бъде направена редакция в текста. Използваната в проекта терминология е неточна и архаична и може да създаде затруднения в приложението на текста. Например използваната дума „запис” може да се тълкува в едни случаи само като звукозапис и така да се изключи от приложното поле на текста записа на филм или друго аудио-визуално произведение. Използваната дума „програма”, без уточнение за каква програма става дума, може да се разбере като компютърна програма например, която сама по себе си като обект на авторско право е включена не в т. 2 на чл. 193, а в т.1 на същия текст, поради което е препоръчително да се изясни, че като обект на сродно право в т. 2 на чл. 193 се визира именно радио- или телевизионна програма и т.н.

Още повече, упоменаването само на произведения на литературата, науката и изкуството не отразява точно логичката на текста, тъй като за да може едно такова произведение да се ползва със закрила от ЗАПСП, респективно да бъде предмет на противозаконно посегателство, то трябва да отговаря на поне още два критерия съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАПСП, а именно да е резултат от творческа дейност и да е обективирано по какъвто и да е начин и в каквато и да е форма. Не напразно, специалният закон борави с общ термин, а именно обект на авторско право. Аналогично стоят нещата с чуждия запис и чуждата програма – същите са обекти на сродни права съгласно чл. 72 от ЗАПСП. Логично, и с оглед избягване на необходимостта от подточки в самия основен състав, тези две групи обекти могат да бъдат обединени под общото понятие „обекти на авторско и сродни на него права” – понятие, с което борави и сегашният текст на чл. 172а от НК и е може би единственият елемент от състава, който е безспорен и не е бил подлаган на превратни тълкувания.

2. Промяна във формите на изпълнителните деяния по двата основни състава на чл. 193.

Сегашното предложение по ал. 1 (касаещо обекти на авторско и сродни на авторското права) предвижда, че изпълнителното деяние се състои в издаването, представянето или използването на чуждо произведение под свое име. Логиката на авторите на законопроекта е следвала логиката на оригиналния текст на чл. 173 от НК, който е приет много преди влизането в сила на новия ЗАПСП през 1993 г., с който използваната терминология в областта на интелектуалната собственост бе изцяло пременена и актуализирана. Именно с оглед терминологична яснота, новият ЗАПСП съдържа легални дефиниции на всички действия, които могат да бъдат извършени по отношение на или с един обект на авторско или сродно на него право. „Издаването” и „представянето” не са сред тези термини. Действията, които те покриваха до 1993 г. вече се наричат „публикуване” или „използване”. В този контекст е необходимо формите на изпълнителното деяние да бъдат актуализирани и заменени с тези термини, за които има легални дефиниции.

В предложения нов състав по ал. 2 на текста (касаещ обекти на индустриална собственост), изпълнителното деяние е сведено до подаване за регистрация, което ще рече, че ако по една или друга причина регистрацията бъде осъществена, недобросъвестният заявител ще бъде освободен от наказателна отговорност в момента, в който обектът на индустриална собственост е регистриран и е станал негово притежание. Това е лишено от логика. Поради тази причина, въпреки че текстът следва да запази съществуващия си вид, към формата на изпълнителното деяние следва да се добави и завършеният процес по регистрацията и правата, които той поражда.

ІІ. ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЧЛ. 194 ОТ ПРОЕКТА НА НОВ НК, предлагаме следните промени в текста с оглед терминологична яснота и прецизност.

Включване като съавтор

Чл. 194. Длъжностно лице, което се включи като съавтор на предмет по чл. 193, без да е взело участие в творческата работа по неговото създаване и като се е възползвало от това си качество, се наказва с лишаване от свобода до четири години и с глоба не по-малко от две хиляди лева, както и с лишаване от права по чл. 59, ал.1.

МОТИВИ

    Обединяване на текста в една алинея при запазване на предложеното в проекта наказание за квалифицирания състав по ал. 2.

Предложените две алинеи на текста на чл. 194 следва да се обединят в една разпоредба, с което текстът приблизително запазва вида си като в сега действащия НК. Аргументите за това са следните:

    – на първо място, в предложената алинея 1 на чл. 194 се съдържа понятието „обществено положение”, за което няма предвидена нито легална дефиниция, нито задължително тълкуване, нито натрупана съдебна практика. Нещо повече, това е единственото използване на този израз както в проекта на НК, така и в сега действащия кодекс. В тази връзка, използването на този израз в наказателния закон би могъл да доведе до нееднородно тълкуване, а оттам и до редица злоупотреби и практически проблеми. Какво би могло да бъде злоупотреба с обществено положение и какво е обществено положение по принцип? В тази връзка следва да се запази досегашната уредба, предвидена в чл. 174 от действащия НК, като се регулират само случаите при злоупотреба със служебно положение, доколкото това е изяснен от закона и от практиката термин.

-  в случай, че се запази досегашната уредба и в чл. 194 се регламентират само случаите при злоупотреба със служебно положение, то отпада необходимостта от квалифициран състав по ал. 2 от проекта, доколкото „злоупотребата със служебно положение” като общо правило е присъща на „длъжностните лица” при пренасяне на санкциите за квалифицираното деяние към основния състав.

    ІІ. ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЧЛ. 195 ОТ ПРОЕКТА НА НОВ НК, предлагаме следните промени в текста по съображения, част от които изложени по-горе в мотивите относно чл. 262 от проекта и създаването на нов чл. 196 в настоящия раздел.

Ползване на чужди обекти на авторско или сродни на авторското права

Чл. 195.(1) Който противозаконно записва или използва по какъвто и да е начин чужд обект на авторско или сродно на него право, или екземпляри от него, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба не по-малко от две хиляди лева.

(2) Който противозаконно държи носители, съдържащи чужд обект на авторско или сродно на него право, или екземпляри от него, в търговски количества, или противозаконно държи матрица за възпроизвеждане на такива носители, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба не по-малко от две хиляди лева.

(3) Когато деяние по предходните алинеи е извършено от длъжностно лице или с него са причинени значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.

(4) Когато деянието по ал. 1 или 2 представлява маловажен случай, деецът се наказва по административен ред.

(5) За приготовление или подбуждане към престъпление по този член, когато деянието не съставлява по-тежко престъпление, наказанието е глоба не по-малко от пет хиляди лева и пробация.

(6) Предметът и средствата на престъплението се отнемат в полза на държавата, независимо чия собственост са, и се унищожават.

МОТИВИ

1. Основен състав по ал. 1.

На първо място и за целите на гореизложената терминологична прецизност на използваните в този раздел от проекта за нов НК понятия, следва заглавието на текста да бъде променено в съответствие с предвидената в него наказателно-правна регулация, а именно – наказателно-правна закрила срещу посегателства върху чужди закриляни обекти на авторско и сродни на авторското права. Както бе изяснено по-горе, използваната в проекта терминология „интелектуална собственост” е сборно понятие, което включва в себе си както закриляни обекти на авторско и сродни права, така и закриляни обекти на индустриална собственост (търговски марки, регистрирани дизайни, сортове растения и породи животни), които намират регулация в текста на чл. 262 от проекта, или в предложения нов чл. 196.

В този смисъл и доколкото чл. 195 регламентира престъпни посегателства само срещу закриляни обекти на авторско и сродни права, използването на по-широкото понятие „интелектуална собственост” не отговаря на съдържанието на предвидената в текста правна уредба.

На следващо място, използването в този съществен и най-често прилаган състав на престъпно посегателство срещу авторско и сродни на авторското права, на препращаща разпоредба към състава на плагиатството, е неоправдано от практическа гледна точка. Особено, при положение че сега действащият текст не използва тази законодателна техника. Поради това, нормата по чл. 195 следва да борави с понятията на специалния закон, към който препраща (ЗАПСП), а именно „чужд обект на авторско или сродно на него право, или екземпляри от него”.

Предложеният текст съдържа също така и смислова тавтология, доколкото понятието „противозаконно” поглъща в себе си понятието „без съгласието на носителя на съответното право” и поради тази причина последното следва да отпадне.

2. Основен състав по ал. 2.

С оглед избягване на ненужна промяна в сега действащата уредба и изградената въз основа на нея практика и в съответствие с изложените по-горе аргументи за терминологична унификация, препращането в основния състав по чл. 195, ал. 2 към състава на плагиатството по чл. 193 следва да бъде избегнато, като за предмет на престъпното посегателство следва да се определят носителите, съдържащи обекти на авторско или сродни на авторското права.

На следващо място, ал. 2 на сега действащия чл. 172а беше въведена с последните промени на този текст през 2006 г. с цел противодействие на широко разпространеното по това време „физическо пиратство” и запълване на пропуските на предишните разпоредби, които не обхващаха съхраняването на пиратски дискове в складови помещения. В резултат на този законодателен дефицит, редица наказателни производства образувани срещу знакови търговци на площад „Славейков” и други пунктове за продажба на пиратски дискове, бяха прекратени, а извършителите останаха ненаказани. Макар и не толкова масово, физическото пиратство все още не е изчезнало и с оглед неговото ефективно противодействие е необходимо да се прецизира текста на този основен състав.

Предложените от авторите на новия НК текст критерии за „големи размери” и „голямо количество” не внасят яснота и няма да спомогнат за ефективното прилагане на разпоредбата поради липса на точен и ясен критерий относно прага на наказателната отговорност. Дали ще се броят носителите или ще се броят заглавията? Дали ще се изчислява стойността на филма, музиката или софтуера, инкорпориран в носителите или цената на дребно на същите, било то оригинални или пиратски? Нима наказателно отговорен ще бъде един меломан, който в личната си фонотека има стотици дискове, макар и пиратски, от различни заглавия? Очевидно, отговорът е не, защото целта на нормата е да се атакуват търговците и да се преустанови незаконната търговия, неизменна част, от която е съхраняването или държането на търговски количества пиратска продукция т.е. големи бройки от едно или няколко заглавия, предназначени за продажба.

Предвид тези аргументи, критериите „ в големи размери или в голямо количество” следва да бъдат заменени с общия критерий „търговски количества”, като под него се разбира голям брой идентични копия от един или няколко обекта на авторско или сродни на авторското права, без значение стойността им, или цената и вида на носителя. Още повече, и в специалния закон – ЗАПСП, легалната дефиниция на „разпространение” по смисъла на §2, т. 4 съдържа понятието „търговски количества” в същия контекст. Аналогично, натрупаната практика по прилагане на сега действащия чл. 172б от НК (съхранение и използване в търговска дейност на фалшиви стоки), единодушно е приела, че търговски са количествата, които представляват множество бройки от един модел.

3. Завишаване на санкциите по двата основни състава.

Подробна аргументация относно необходимостта от завишаване на санкциите за престъпления срещу интелектуалната собственост е изложена по-горе в мотивите по чл. 262 от проекта, която е аналогично приложима и по отношение престъпните посегателства срещу авторското и сродните му права.

Натрупаната през годините богата съдебна практика по чл. 172а, ал. 1 (чл. 195, ал. 1 от проекта) и чл. 172б, ал. 1 (чл. 262 от проекта, нов чл. 196, ал. 1 от направеното тук предложение), доказа необходимостта да бъде отразена диференциацията в степента на обществена опасност в зависимост от обектите на закрила, която да рефлектира в различните по вид и размер наказания. В тази връзка предлагаме по отношение на двата основни състава по ал. 1 и ал. 2 на чл. 195, санкцията да е до 6 г. лишаване от свобода и глоба не по-малко от две хиляди лева (също по аналогия със санкциите по чл. 196).

4. Редакция в квалифицираните състави на чл. 195.

По аналогия с изложеното по отношение на чл. 262 от проекта по-горе, предлагаме нова редакция на квалифицирания състав по ал. 3., който да обедини текстовете на двата квалифицирани състава по ал. 3 и ал. 4 от проекта. Предлагаме да бъде въведен нов квалифициращ белег – особен субект и да се прецизира разпоредбата в частта свързана с размера на предмета на престъплението и вредните последици.

По отношение на особения субект следва отново да се отбележи, че икономическият характер на престъпленията против интелектуалната собственост предполага, че в повечето случаи те се извършват посредством юридическо лице. Съдебната практика по чл. 172а от сега действащия НК изобилства от примери в това отношение – търговски дружества, разпространяващи пиратска продукция или използващи нелицензирани компютърни програми, интернет доставчици, които прехвърлят отговорността от собственото си неправомерно поведение върху потребителите на Интернет и т.н. В действителност противозаконната дейност се организира от управителите на дружествата или упълномощените от тях лица, като приходите от незаконната дейност постъпват в патримониума на фирмата – нарушител. Именно тези длъжностни лица (по новата дефиниция в проекта) имат пряк интерес и изгода от нарушението, което в повечето случаи формално се извършва от служители, работници или потребители/клиенти. В тази връзка, при този вид престъпления, за да не се осуетява наказателното преследване срещу управителните органи на дружествата за извършваната от тях незаконна дейност под предлог, че наказателната отговорност е лична и те не знаят какво се случва в управляваните от тях предприятия, е необходимо да се предвиди и наказателна отговорност за длъжностните лица, извършили съответните деяния.

По отношение на втория квалифициращ белег, свързан с размера на предмета на престъплението и на вредните последици, следва да се има предвид следното:

- в момента ал. 3, предвижда специален квалифициран състав за особено големи размери на престъплението по ал. 2 (държане на пиратски носители), а ал. 4 общ квалифициран състав на двата основни състава по ал. 1 и ал. 2. Тази структура е ненужно сложна и неоправдана и може да предизвика сериозни затруднения при прилагането на нормата. Както беше изложено по-горе, масовото навлизане на високоскоростния Интернет и свързаното с това Интернет пиратство, отдавна измести продажбата на пиратски дискове като основна форма на нарушаване на авторското и сродните му права. Въвеждането на два квалифицирани състава за този вид престъпна дейност на този етап е закъсняло и ненужно – обществената опасност на това деяние определено не съответства на предложената наказателна отговорност и поради това специалният състав по ал. 3 следва да отпадне. Още повече новият текст на основния състав по ал. 2, предложен с настоящето, въвежда критерия „търговски количества”, като тежестта на наложената санкция ще зависи от размера на тези количества.  

- При отпадане на квалифицирания състав па ал. 3, логично този по ал. 4 ще се прилага по отношение и на двата основни състава и в зависимост от размера на вредните последици ще се налага по-тежкото наказание. Тази структура на разпоредбата е максимално близко до сега действащия текст на чл. 172а, ал. 3 и ще се ползва от натрупаната съдебна практика по неговото прилагане. По отношение на значителните вредни последици следва да се имат предвид изложените по-горе аргументи в предложението за промени в чл. 262 от проекта.

С оглед отчитане степента на обществена опасност на деянията по основните състави, следва да се вземе предвид и обстоятелството, че в някои хипотези става въпрос за деяния, които представляват маловажни случаи. По отношение на тях следва да бъде допуснато налагане на санкции по административно-правен ред като по този начин ще се постигне облекчаване работата на съдебните органи по разглеждане на множество нарушения с ниска степен на обществена опасност.

5. Ангажиране отговорността за приготовление или за подбуждане към престъпление по чл. 195 от проекта. Допълване на разпоредбата, касаеща отнемане в полза на държавата и унищожаване на предмета на престъплението.

Предлагаме въвеждането на нова ал. 5 и редакция на ал. 6 от проекта. Аргументите и за двете предложения са аналогични с аргументите изложени в частта касаеща престъплението по чл. 262 от проекта (чл. 196 от настоящето предложение).

Предвид гореизложените мотиви и съображения, с настоящото представяме на Вашето внимание, консолидирани текстове, съдържащи предложените от нас промени в Раздел VІІ на Глава Седемнадесета от проекта за нов Наказателен кодекс на Р България, както следва:

Раздел VII

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ

Плагиатство

Чл. 193.(1) Който противозаконно публикува или използва по друг начин, от свое име или под псевдоним, чужд обект на авторско или сродно на него право или значителна част от него, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба не по-малко от хиляда лева, както и с порицание.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който представи за регистрация или регистрира от свое име чуждо изобретение, полезен модел, графично изображение или знак, или промишлен дизайн.

Включване като съавтор

Чл. 194. Длъжностно лице, което се включи като съавтор на предмет по чл. 193, без да е взело участие в творческата работа по неговото създаване и като се е възползвало от това си качество, се наказва с лишаване от свобода до четири години и с глоба не по-малко от две хиляди лева, както и с лишаване от права по чл. 59, ал.1.

Ползване на чужди обекти на авторско или сродни на авторското права

Чл. 195.(1) Който противозаконно записва или използва по какъвто и да е начин чужд обект на авторско или сродно на него право, или екземпляри от него, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба не по-малко от две хиляди лева.

(2) Който противозаконно държи носители, съдържащи чужд обект на авторско или сродно на него право, или екземпляри от него, в търговски количества, или противозаконно държи матрица за възпроизвеждане на такива носители, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба не по-малко от две хиляди лева.

(3) Когато деяние по предходните алинеи е извършено от длъжностно лице или с него са причинени значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.

(4) Когато деянието по ал. 1 или 2 представлява маловажен случай, деецът се наказва по административен ред.

(5) За приготовление или подбуждане към престъпление по този член, когато деянието не съставлява по-тежко престъпление, наказанието е глоба не по-малко от пет хиляди лева и пробация.

(6) Предметът и средствата на престъплението се отнемат в полза на държавата, независимо чия собственост са, и се унищожават.

Ползване на чужди обекти на индустриална собственост

Чл. 196.(1) Който противозаконно използва в търговска дейност знак, идентичен или сходен на чужда марка, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба не по-малко от две хиляди лева.

(2) Който противозаконно използва в търговска дейност дизайн, включен в обхвата на закрила, или използва географско означение без правно основание или негова имитация, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба не по-малко от хиляда лева.

(3) Който противозаконно използва в търговска дейност сорт растение или порода животно, обект на изключително право, се наказва с лишаване от свобода до една година и с глоба.

(4) Когато деяние по предходните алинеи е извършено от длъжностно лице или с него са причинени значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.

(5) Когато деянието по ал. 1, 2 или 3 представлява маловажен случай, деецът се наказва по административен ред.

(6) За приготовление или подбуждане към престъпление по този член, когато деянието не съставлява по-тежко престъпление, наказанието е глоба не по-малко от пет хиляди лева и пробация.

(7) Предметът и средствата на престъплението, се отнемат в полза на държавата, независимо чия собственост са, и се унищожават.

“Интернет общество – България” няма да участва в странни дискусии по АСТА

Получихме покана да участваме в дискусия, която е била замислена в този вид:

Катедра „Интелектуална собственост” и

Центърът по интелектуална собственост при УНСС

организират

кръгла маса на тема:

„ACTA – „ЗА” И „ПРОТИВ”

За участие в кръглата маса са поканени представители на Министерството на културата, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на вътрешните работи, Патентното ведомство на Р България, както и народни представители от Комисията по културата, гражданското общество и медиите, Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, ръководители и представители на организациите за колективно управление на авторски или сродни права, ръководители и представители на творчески съюзи и браншови сдружения, представители на музикалната и филмовата индустрии, софтуерната индустрия, рекламната и мултимедийната индустрии, независими продуценти, както и представители на Агенция „Митници” и ГДБОП – отдел „Компютърни престъпления”.

Кръглата маса ще се проведе на 14 февруари (вторник) от 10.00 ч. в голямата конферентна зала на УНСС.

http://unwe.acad.bg/?lang=bg&page_id=5&news_id=6782

Ние не можем да участваме официално в дискусия, в която са поканени само представители на държавата и компаниите, които се опитват да прокарат споразумението АСТА.

Според нас евентуалното ни официално включване в тази дискусия би довело до нейното легитимиране и ще бъде използвано от министрите и депутатите, за да представят пред обществото желанието им да “сътрудничат” с неправителствения сектор.

Запазваме добрите си чувства към УНСС – един от уважаваните университети, но се надяваме, че те ще разберат нашата принципна позиция:

- да не ставаме параван за мръсните сделки на властта с организации, с които не желаем да имаме нищо общо, каквито са тези, използващи репресивния апарат на държавата за преследване на Интернет потребителите.

- да не приемаме покана за участие във форуми, които предполагат неравнопоставеност на нашата организация спрямо другите поканени.

АСТА е продукт на аналоговото мислене

Още една статия от Вени Марковски, председател на “Интернет общество – България” по темата “АСТА”:

Този текст излезе днес, 8-и февруари 2011 г., в “24 часа” с малки съкращения. Пускам го изцяло тук. Композиторът Стефан Димитров се е опитал да влезе в дискусия по темата, но не се е получило. Неговият текст е също в днешния “24 часа”. Написах му в моята Фейсбук-страница следното: “Композиторът Стефан Димитров се е опитал да влезе в дискусия с мен в днешния “24 часа”, колкото да потвърди думите ми, че АСТА се подкрепя само от лобистките организации, МВР, неколцина политици и няколко неразбрали за какво става дума автори. Г-н Димитров, ако четете тази страница, моля Ви, не се излагайте като вярвате на думите на Вашите издатели. Те просто Ви лъжат. Всяко произведение, качено в YouTube, носи пари на своя автор. Това, че тези пари не достигат до Вас лично е проблем, който трябва да решите, но това няма да стане като подкрепяте АСТА.”

Споразумението за борба с фалшификациите, известно с акронима АСТА, вече стана ноторно известно (т.е. с отрицателните си характерни черти), затова сега няма да се спирам над подробностите в него. Те могат да бъдат прочетени на сайта на Европейската инициатива за цифрови права, в която членува „Интернет общество – България“ – или в блоговете на сериозни и уважавани експерти като Нели Огнянова, Боян Юруков (тук, тук, тук), Пейо Попов (тук, тук), Димитър Ганчеви др.

Това, което обаче трябва да споделя, включително имайки предвид моя личен опит в Интернет, който датира от 3-и септември 1990 г. е следното:
АСТА е инициирано и подкрепяно основно от частни лобистки организации и правителства, които са под натиска на тези организации.
Лобистките организации в световен мащаб не искат работещ модел за спазване на авторските права и справедлива компенсация за авторите, продуцентите, изпълнителите и т.н.; ако го искаха, нямаше да си губят времето в лобиране за АСТА.
Спазването на законите в Интернет не бива да става чрез въвеждането на специален режим. Както добре знаем от историята, специалният режим води до сериозни и тежки злоупотреби с правата на гражданите. За справка – в нашата история такива специални режими са фашисткият и комунистическият.
Ако на нашето МВР се даде каквото и да е право да следи, подслушва и преследва, то задължително ще го злоупотреби. Знаем много добре не само от комунистическото минало как се подслушваха гражданите, но и от наскоро изтеклите СРС-та с разговорите на премиера Борисов, че незаконното подслушване, изтичането на лични разговори и т.н. е практика и днес в МВР.
Пореден министър-председател е подведен за пореден път от поредния министър, който на свой ред или не разбира какво е предложил за гласуване, или и той е бил подведен. Сегашният премиер, за разлика от предишните, които в подобни свързани с Интернет случаи биеха „отбой“, когато видят, че са сбъркали, предпочита да търси решение на проблема, като го прехвърли или на предишния кабинет, или на Парламента. Време е Румяна Бъчварова да му обясни, че лафът „В Брюксел са решили“ не е валиден. Напротив – България е част от този „Брюксел“ и вместо да си мълчи и да изпълнява евродирективите, има пълното право да се обади и да настоява гласът ѝ да бъде чут. Всъщност, когато става дума за Интернет, България има не право, а задължение да се обади – като страната с най-доброто законодателство в областта. Ако министрите мислят, че в „Брюксел“ знаят по-добре, тогава да закрием Парламента и вместо него да назначим няколко преводачи, които само да превеждат европейските директиви и разпоредби. В нашата администрация има читави хора, които биха могли не просто да защитят българския интерес в „Брюксел“, а да го наложат като европейски – стига някой да им даде възможност да се изказват свободно.
АСТА е продукт на аналоговото мислене, в което имаше една партия – ръководителка; телефони-дуплекси; книги, музика и филми, които се пускаха само с разрешение на цензурата. Ако не можем да се похвалим със стандарта на живот на средния европеец, поне да се опитаме да бъдем в ХХI век там, където това е възможно – в Интернет. Който защитава АСТА като нещо добро, не мисли за доброто на страната или Интернет потребителите, а за доброто на една малка, добре организирана лобистка група, защитаваща частните си интереси. Не, че не е възможно България да продължи да бъде в миналия век, но нужно ли е?

Когато има някакъв спорен въпрос, свързан с Интернет, добре е да се види какви позиции са имали през годините хората, опитващи се да го обяснят. „Интернет общество – България“ вече 17 години води успешна – къде дискусия, къде борба, къде общуване – с управляващите, като не само защитава интереса на потребителите, но в немалко случаи защитава интереса и на Република България пред света. Казано другояче, ние вършим работата на държавата, като издигаме авторитета ѝ на международната сцена. Мога да посоча как с наша помощ се създаде и запази законодателната рамка, която не само позволи бързото и евтино навлизане на Интернет в страната, но и тази рамка служи за положителен пример по целия свят. Ние правим това, защото сме българи, които не получават пари нито от държавата, нито от частните лобистки организации, нито от Интернет операторите – както се опитаха да обяснят някои1 по повод протестите срещу АСТА.

Когато има подобен спорен въпрос, свързан с Интернет, пожелавам на хората да се информират, да четат, да мислят и да гледат кой какво говори. След това да си направят извода дали искат да са на страната на лобистите, които от години корумпират политическата класа или искат да са свободни граждани, с право на свободен и неконтролиран от държавата достъп до световната информационна мрежа.
Самият факт, че АСТА у нас се подкрепя само от лобистките организации, МВР, неколцина политици и няколко неразбрали за какво става дума автори, е достатъчен, за да си направим извода дали това споразумение е добро за хората или не.

Долу АСТА!

Статия от председателя на УС на “Интернет общество – България” Вени Марковски:

(Текстът по-долу е предоставен екслузивно на Infoweek)

Когато преди няколко дни ме питаха как най-кратко мога да охарактеризирам АСТА, казах че са нужни само две думи: “Долу АСТА!”

Аз лично заставам срещу АСТА с опита си като Интернет оператор от 1993 до 2008 г., като основател и шеф на “Интернет общество – България”, като системен оператор от 1990 до 1993 г., като един от авторите на промените в нашето законодателство, които направиха достъпа до Интернет свободен за конкуренция, позволиха появата на гласовите услуги в Интернет (т.нар. VoIP) и т.н.
Насреща ми какво виждам – министри-еднодневки, които Началника (с главно “н”) им може да смени когато си поиска – хора, които може би не ползват изобщо Интернет и ако им кажеш “скайп” се сърдят: “Що ме псуваш, бе!?”.
Освен тях в защита на АСТА се изказаха автори, които не разбират защо не получават пари за създадените от тях произведения и са възмутени от Интернет, а не от своите издатели, които ограбват труда им и набеждават зловещата Глобална мрежа за истинския престъпник.
Не мога да не спомена и другите набедени защитници – т.нар. организации за управление на колективни права, които би трябвало да събират и разпределят парите за автори, продуценти и изпълнители съгласно предвидените в закона практики.

Моето мнение за АСТА се споделя от милиони хора, може би не само с тези две думи “Долу АСТА!”, но с повече, по-аргументирани и по-цялостни.
Вашите читатели могат да ми се доверят, но аз бих им препоръчал да прочетат и какво казват и други известни и уважавани по цял свят хора и експерти като Нели Огнянова, Боян Юруков (тук, тук, тук), Пейо Попов (тук, тук), Димитър Ганчев, адв. Емил А. Георгиев (тук, тук, тук, тук и тук), Григор Гачев (тук, тук и тук), например.
Вашите читатели могат да се опитат и да намерят противното мнение на някакви чиновници от администрацията, които всъщност нямат избор и са длъжни да защитават незащитимата позиция, че АСТА е нещо добро.
Длъжни са, защото ако сега кажат, че са сбъркали, какво ще се случи? Бойко ще ги уволни.
Ако кажат, че частните лобистки организации са ги натиснали, за да предложат подписването на АСТА, Бойко ще ги уволни.
Ако си признаят, че не са разбрали за какво става дума… Бойко пак ще ги уволни.
Вашите читатели могат да потърсят и мнението на неколцина заблудени автори, които си мислят, че YouTube ги ограбва. Те, горките, не знаят, че YouTube публикува съдържание с уредени авторски права и спазва законите…
Тези автори не знаят, че българският Закон за авторското право и сродните му права урежда и финансовите им претенции срещу Интернет потребителите у нас.
Дали не го знаят, защото организациите, които би трябвало да се занимават с колективното управление на правата им вероятно знаят само финансовата операция “събиране”, но не и “разпределяне” – аз лично не знам.
Но знам, че крайният потребител, меломанът, фенът не могат да са престъпници заради това, че искат да слушат музика и да гледат филми свободно (свободно, а не безплатно, неуважаеми лобисти, политици и др.п.!) , а опитите на държавата да ги обяви за престъпници е обречен на провал. И липсата на сериозни присъди по изсмуканите от пръстите на лобистите и милиционерите дела е достатъчно доказателство за това, че и съдът мисли като мен.

Затова – долу АСТА!

 

ACTA – проблемът със щетите

Членът на УС на “Интернет общество – България” Димитър Ганчев е написал следната статия по темата АСТА:

В предишна статия дадох няколко цитата от ACTA, но изглежда един от тях се нуждае от малко повече разясняване, защото почти не чух да бъде дискутиран по медиите или от останалите колеги.

Става дума за т.нар. “презумпция за щета”, или преведено на български – за колко ще ви осъдят, ако сте споделили нещо.

Проблемите всъщност са няколко:

1. Променя се основен принцип на римското право – че щетата трябва да се доказва, че е била причинена. Не може да се приеме по подразбиране, че определено действие причинява щети винаги, когато то бъде извършено. В някои случаи може да има щета, а в други – да няма. Т.е. няма знак за равенство между действие и щета, както това се прави в ACTA с въвеждането на “презумпция“. Ако съм болен и кихна, в някои случаи заразявам други хора и им причинявам щета, а в други случаи – не.

2. Съвсем не е сигурно, че споделянето на един продукт носи щета за автора, защото съвсем не е сигурно, че потребителите, които са го ползвали “безплатно” биха ползвали същия продукт и “срещу справедливо заплащане”. Дори ако това е вярно за един продукт, не е вярно за “кошница” от 1000 продукта, примерно.

3. Съвсем не е сигурно, че цената, искана от правоносителя е “разумна“, тъй-като по същество говорим за монополен (олигополен) пазар, в който нито има свободно договаряне на цени, нито има някакъв вид регулатор. “Разумно” ли е “Harry Potter and the Deathly Hallows: Part II” да е струвал на създателите си 125 милиона долара, а да е донесъл приход от 1 милиард и 327 милиона (1061% печалба)?

4. И най-важното: създава се възможност да се обърне надолу с главата основен икономически принцип – този на търсенето и предлагането, защото за определен кръг “правоносители” ще се окаже икономически по-изгодно продуктът им да е толкова скъп, че да не се продава, а печалбите да идват от съдебни дела за “щети”.

Ето още веднъж целият член от ACTA, третиращ щетите. Знам, че е дълго, затова ще подчертая и оцветя важните текстове в ACTA и в съответния коментар:

Член 9: Щети

1. Всяка от страните следва да предвиди възможността при гражданскоправни съдебни производства във връзка с прилагането на права върху интелектуална собственост нейните съдебни органи да бъдат оправомощени да разпоредят нарушителят, който съзнателно или имайки достатъчно основания да знае за това, е извършил действие, с което са нарушени права, да заплати на носителя на правото щетите в размер, компенсиращ щетата, понесена от носителя на правото в резултат на нарушението. При определяне размера на щетите, понесени вследствие на дадено нарушение на права върху интелектуална собственост, съдебните органи на дадена страна следва да бъдат оправомощени inter alia да разглеждат всякакви законови мерки за компенсации, за които носителят на правата претендира, като те могат да включват пропуснати за пропуснати ползи, възстановяване на стойността на търгуваните в нарушение стоки или услуги, измерена по пазарни цени, или по препоръчителната продажна цена на дребно.

2. Най-малко в случаите на нарушение на авторски или сродните им права и фалшифициране на търговска марка всяка от страните следва да предвиди при гражданскоправни съдебни производства нейните съдебни органи да са оправомощени да разпоредят нарушителят да заплати на носителя на правата получените от нарушителя ползи, дължащи се нарушението. Страните могат да допуснат по подразбиране, че размерът на ползите се равнява на размера на щетите, упоменати в параграф 1.

3. Поне по отношение на нарушенията на авторски или сродните им права, защитаващи творби, звукозаписи и изпълнения, и в случаите на фалшифициране на търговски марки всяка от страните следва също така да създаде или да поддържа система, в която са предвидени един или няколко от следните елементи:
а) предварително установени щети; или
б) презумпции[6] за определяне на размер на щетите, достатъчен за компенсиране на носителя на правата за понесените вследствие на нарушението щети; или
в) поне за случаите на нарушени авторски права — допълнителни щети.

4. Когато дадена страна предвижда корективната мярка, посочена в параграф 3, буква а), или презумпциите, посочени в параграф 3, буква б), тя следва да гарантира, че или нейните съдебни органи, или носителят на правата имат правото да изберат посочената корективна мярка или посочените презумпции като алтернатива на корективните мерки, упоменати в параграфи 1 и 2.

5. Всяка от страните следва да предвиди възможността нейните съдебни органи да са оправомощени да разпоредят, когато е целесъобразно, при приключването на гражданскоправно съдебно производство във връзка поне с нарушение на авторско или сродните му права или с търговски марки, загубилата спора страна да заплати на спечелилата страна съдебните разходи или такси и съответните адвокатски хонорари, или всякакви други разходи съгласно предвиденото в законодателството на въпросната страна.

[6] Презумпциите, упоменати в параграф 3, буква б), могат да включват презумпция, че размерът на щетите е равен на: i) количеството на стоките, които нарушават правото върху интелектуална собственост на носителя на въпросното право, което в действителност е било прехвърлено на трети лица, умножено по размера на ползата за единица стока, която би била продадена от носителя на правото в случай че не е имало нарушение; или ii) възнаграждение за права с разумен размер; или iii) фиксирана сума, изчислена най-малко въз основа на елементи като размера на възнагражденията за права или таксите, които биха били дължими, ако нарушителят е поискал разрешение да използва въпросното право на интелектуална собственост.

Аз съм изключително лош певец. Въобще не ви трябва да ме чувате как “пея”. Обаче мога да издам албум с глупости и да го пусна на пазара на препоръчителната продажна цена на дребно от 2000 лв. Разбира се, няма разумен човек, който да си купи моя албум, но аз правя “промоция” и раздавам 1000 бройки безплатно на гостите на няколко събития, до които успявам да се добера и за които знам, че присъстват компютърно грамотни хора (WebIT, TEDxBG и др.). Все някой от тях ще се изкуши да качи това нещо в някой тракер с обяснението “Вижте го Митко каква глупост е сътворил”. За мен остава само да поискам от доставчика данните за потребителя, който го е качил (виж Член 27), да умножа сумата от 2000 лв по броя на нещастните хорица, които са си свалили от любопитство моята глупост и така да си реша проблема с тазгодишната почивка на Хаваите.

Има и друг проблем, свързан с механичното превръщане на “щети” в “ползи” и обратното. Да направим анкета колко от вас биха гледали филма “Много хубав филм 1″ в киносалона, ако го нямаше в торентите. Нека приемем, че филмът е много хубав и цели 90% от вас биха извадили по 10 лв. После да направим същата анкета за “Много хубав филм 2″, който също би причинил “щета” в размер на 90%. После за останалите 29 филма, които вие сте си свалили този месец. За всеки от тях бихте отговорили с някакъв процент на вероятност, че бихте си платили, за да го гледате.

Накрая ще излезе, че вие заедно с жената и детето, този месец бихте платили 3 * 31 * 10 лв = 930 лв за да гледате 31 много хубави филма. Съответно заради вашия даунлоад, някой ъплоадер (или няколко ъплоадера) средностатистически ще бъде осъден да плати 90% от 930 лв. Да, ама никой не би платил чак пък толкова много за да ходи на кино, така че е очевидно, че не всяка “щета” е “пропусната полза”. Ако разглеждаш едно конкретно произведение само за себе си, вероятно статистиката би била права, но ако разгледаш цялата съвкупност от свалени неща, тогава процентът на “щетите”, т.е. на произведенията, които наистина бих си закупил, би бил много, ама много по-малък. И е много вероятно аз наистина да съм си ги закупил вече – било в киносалона, било на диск. Правоносителите, обаче, ще ви съдят за всяко едно произведение по отделно, включително за всяка една отделна mp3-ка, защото така им е по-изгодно.

И макар, че на пръв поглед текстът за щетите в ACTA изглежда като най-важният механизъм за компенсиране на авторите и вероятно заради него те виждат в ACTA своя “спасител”, в действителност този член създава колосална възможност за злоупотреба с права, от първата до последната алинея. Той няма как да бъде поправен с “резерви” при ратификацията, трябва да бъде отхвърлен изцяло.

Зам.-министърът на съобщенията Валери Борисов за домейните и управлението на Интернет

Публикуваме речта на зам.-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Валери Борисов, произнесена при откриване на DomainForum на 7-ми ноември 2011 г.

This is full text of the speech of Bulgarian deputy-minister of transport, IT and communication Valeri Borissov, at the DomainForum in Sofia, Bulgaria, on Nov. 7, 2011.

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

СКЪПИ КОЛЕГИ,

За мен е чест и удоволствие да Ви приветствам с „добре дошли” на този Домейн форум, който е пръв по рода си в България. Ние считаме неговото провеждане за изключително навременно предвид новите предизвикателства, пред които е изправена глобалната критична комуникационна инфраструктура Интернет.Част от тези предизвикателства представляват въвеждането на многоезичните имена на домейни, както и изчерпването на свободния ресурс на IPv4 и въвеждането на IPv6. Тези въпроси, наред с въпросите на сигурността и защитата на личната неприкосновеност все повече ангажират вниманието на правителства, бизнеса и гражданите.

От 2000 г. в България се прилага напълно либерализирана държавна политика по отношение на Интернет, т.е. ние разчитаме на участието на всички заинтересовани страни в управлението (т.нар. multi-stakeholderapproach). Както е известно, този подход на равнопоставеност беше въведен за пръв път по време на Първата среща на върха за информационно общество в Женева през 2003 г. Всъщност единствената сфера от Интернет, която е предмет на регулиране в България, е сигурността и защитата на личната неприкосновеност. Държавата не предприема действия и по блокиране или филтриране на съдържание. Този модел дава свобода за изразяване на позиции, като основният принцип е това да става прозрачно, по разбираем начин и да бъде изпълнимо.

Предвид глобалния характер на Интернет, безспорна е важната роля на Интернет корпорацията за имена и адреси – ICANN – за поддържането на надеждността и прозрачността при управлението на Интернет ресурсите. ICANN провежда прозрачна политика основана на стриктни правила. Независимо, че останахме основателно неудовлетворени от отказа на ICANN да регистрира нашия стринг на кирилица, заявен по бързата процедура за IDN ccTLDs, българското правителство подкрепя този тип политика.

Една от целите на този форум е да популяризира възможността компании от цял свят, включително и български, да регистрират домейни с търговски марки, включително на български език. Това ще бъде допълнително конкурентно предимство за известните наши брандове в онлайн икономиката. В същото време това ще даде възможност на държавата да предприема мерки срещу злоупотребата с монополни права върху национални символи и значими за всички българи наименования. Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията ще осигури максимално широка платформа за комуникация с всички заинтересовани – граждани и организации – относно евентуални опити за „присвояване” на наименования от национално значение и своевременно ще реагира по установените процедури.

Това е още една причина да изразя специална благодарност на организаторите на тази проява – сдружение „УНИНЕТ” и Регистър.БГ – които събраха в София всички вас експерти в различни области, хора от различни континенти, да поговорим и обменим опит и знание за новите домейни.

Убеден съм, че днешният домейн форум ще има определен принос за нашите общи успехи в по-оптималното използване на Интернет-ресурсите

Пожелавам на всички ползотворни дискусии.

По информация от запознати, в началото на януари 2012 г. в София ще се организира кръгла маса по въпросите на политиката в областта на домейните.

Отговорите на кандидатите за президент на Република България

Преди няколко дни зададохме едни и същи въпроси към всички кандидати за президент на Републиката. Публикуваме получените отговори от Ивайло Калфин, Меглена Кунева и Росен Плевнелиев (по азбучен ред). Надяваме се, че те ще бъдат от полза не само за гражданите на България, но и за екипа на победителя в изборите на 23-и (или 30-и) октомври.

Благодарим на кандидатите, които ни изпратиха своите отговори. Държим да подчертаем, че сме пратили въпросите си към всички кандидати, чиито адреси намерихме в Интернет и можем да си направим изводи за сериозността на политиците както по техните отговори, така и по липсата им.

Желаем успех за България (с нейното либерално законодателство в областта на Интернет!) и ще държим през следващите пет години бъдещия президент на България отговорен за думите му/ѝ… поне по отношение на Интернет;-)

1. Трябва ли достъпът до и публикуването на информация в Интернет да бъдат свободни от държавен контрол или е по-добре правителството да предложи регулация (например: лицензионни режими, норми за подобряване на безопасността на потребителите и др.п.)? Ако да – ограничения в каква посока подкрепяте?

Меглена Кунева: Интернет е свободна медия и там където няма регулации се развива най-добре, но режимите са необходими, за да предпазят потребителите от нежелани практики на компаниите или държавата. Трябва да е ясно какво се случва с личните данни, които потребителите често дават по един или друг начин. Трябва да има органи, които да следят и да налагат санкции, ако тези данни биват публикувани неправомерно. Ето, това, което направи Външно министерство с данните на 36 хил. българи в чужбина, като остави имената и адресите им на сайта си, е напълно недопустимо. В този смисъл трябва да има и регулации за данни, които биват употребявани за маркетингови цели без желанието на хората. Разбира се, това не е проблем само в България, вече все повече се говори, че трябва да има европейски клауд центрове, за да се защитят данните на европейците.
Другият вид регулации за защита на потребителите са тези, които регулират доставчиците на Интернет и следят за картелиране, монополи или нелоялни търговски практики.
По отношение на съдържанието обаче намирам въпроса с регулациите за много чувствителен. Като либерал смятам, че мрежата трябва да е свободно пространство и че потребителите сами  могат да определят достъпа до съдържанието. В този смисъл приветствам всякакви разяснителни кампании за родителите или етикирането от потребителите на дадени сайтове. От друга страна обаче в Интернет съществуват откровено нелегални дейности като детската порнография, кибер-атаките или насаждането на омраза, които би трябвало да подлежат на контрол. Въпросът е вярваме ли на собствените си право-охранителни органи, че биха осъществявали такъв контрол обективни, без да използват едни законови разпоредби за разправа с политически неудобни сайтове?
Ивайло Калфин:  За последните петнадесет години, Интернет пространството се наложи като неизменимо средство за комуникация между индивидуалните потребители и частния и държавния сектор. В днешните дни на цифровата (р)еволюция, световната мрежа се наложи като основата, от която зависят не само социалните ни контакти и участието в граждански позиции, но също така и икономическото ни развитие и благополучие.
Важно е законодателите, основните регулатори и доставчиците да спазват и да насърчават развитието на основни принципи, като неутралността на мрежите и в Интернет и задължението за предоставяне на универсална услуга. В това число, смятам, че равният достъп и публикуването на свободна информация в Интернет са равносилни, в цифровата ера, на основните права на гражданите. Наред с киберсигурността, развитието на „облачните технологии” и преминаването към новия протокол IPv6 – това са основни въпроси, по които активно работя в Комисията по индустрия, изследвания и енергетика на ЕП, и мога да ви кажа, че повечето ми колеги споделят тази визия.
Същевременно всеки потребител на Интернет трябва да спазва законодателството и  да отговаря за действията си. Случаите на  насаждане на етническа омраза по социалните мрежи след трагедията в “Катуница” ясно показват тънката линия между виртуалния и истинския свят, и са добро доказателство за това колко опасни могат да бъдат последиците от действията ни в мрежата.
Росен Плевнелиев: Да говорим за достъп и публикуване на информация в Интернет без регулация е несериозно, защото може да бъде опасно.
В последните дни бяхме свидетели как на 23-годишен младеж бе наложено обществено порицание от Районния съд във Варна за това, че чрез личния си компютър е проповядвал и подбуждал към насилие и омраза, основани на етническа принадлежност. Зачестяват и т.нар. фишинг атаки срещу клиенти на различни банки у нас.
В същото време не трябва да се отнемат основните права и свободи на гражданите в използването на Интернет пространството. Но по-голямата част от тях се интересуват и от това как децата в България ще бъдат “опазени” и как да бъдат подготвени за компетентно и отговорно поведение в мрежата.
Превенция и борба с Интернет престъпността е много сериозна тема. Трябва да се създаде възможност за предпазване от престъпления и злоупотреби в Интернет, както и за предотвратяване на случаите на компютърни престъпления, извършени от или срещу деца. Тази дейност се извършва от държавата (в лицето на правораздавателните органи), защото носи в себе си знака на доверие между правоохранителните органи и гражданите. Младите хора трябва си дават ясна сметка, че Интернет пространството може да бъде използвано с престъпни цели и това е сериозна заплаха.
Намерението на властите да предпазят и подготвят нашите деца за отговорно поведение в мрежата, намаляване на случаите на компютърни престъпления и възможността чрез превенция за предпазване от престъпления и злоупотреби в Интернет трябва ясно да се заяви и да не се спекулира с темата.
Трябва де се популяризират правните аспекти на компютърната престъпност и заплахите, които съществуват във виртуалното пространство, как да действат и към кого да се обръщат при съмнения, че са станали жертва на Интернет педофили, хакерски атаки и други виртуални престъпления.
Аз винаги съм бил за това технологиите да имат колкото може повече свобода за развитие, но все пак, тази свобода не бива нито да ограничава други свободи на гражданите, нито да създава предпоставки за нарушаване на правата на други граждани, каквото например е пиратството и неразрешеното ползване на чужда лична информация.

2. Мислите ли, че съществуващият режим за събиране на данни и следене на Интернет комуникацията е уреден достатъчно добре в нашето законодателство? Бихте ли предложили промени, ако да – по какъв начин ще ги представите? Моля, обосновете отговора си.

Меглена Кунева:  Има няколко проблемни момента в Закона за електронните съобщения, които създават рискове за правата и свободите на гражданите. За мен най-притеснително, както и при подслушванията, е доколко наистина разрешенията за следене в Интернет не се използват за следене на гражданите и засилване на полицейщината.  Още повече, че за следенето в Интернет дори не се изисква съдебно решение, ако данните са поискани от прокурор е рамките на досъдебното производство. Факт е, че за оперативните действия на МВР и ДАНС се изисква разрешение, но след назначението на семейната приятелка на Цветанов Владимира Янева за председател на Софийски градски съд, това се превърна във формална пречка. Наскоро излязоха данни, че от нейното назначени насам СГС издава по 40 разрешения за подслушване и следене на ден! Като гражданин имам сериозни притеснения, че следенето на Интернет комуникацията не се използва единствено с цел да се бори престъпността.

Ивайло Калфин:  За съжаление, българското законодателство  далеч изостава от това на повечето страни членки на ЕС. Докато в другите държави защитата на личните данни е на много високо равнище и законодателно осигурена, българското законодателство налага ясни пречки пред защитата на личните данни на гражданите, чрез Закона за електронните съобщения. Така например разузнвателните и контраразузнавателните служби трябва да имат правомощия за опазване на националната сигурност и мира, но в никакъв случай това не може да става по нерегламентиран и злоупотребяващ начин.
Нещо повече – за съжаление, се вижда, че държавните институции все по-често злоупотребяват със неправомерно събиране на СРС, в това число и електронна комуникация, без да е ясно по какъв начин в следствие данните са съхранявани и унищожени, както и с огласяването на лични данни на наши сънародници. Последният крещящ случай бе публикуването в сайта на МВнР на списъците с имена на сънародници, заявили желание да гласуват в чужбина. Според мен този казус ясно показва немарливост и, най-вече, нежеланието от страна на правителството да гарантира защитата на българите и на личните им данни, за което би било редно да се търси политическа и съдебна отговорност.
Компетентните органи трябва да престанат да събират неправомерно данни за хората, а институциите трябва да гарантират опазването на личните данни на всеки един гражданин при обработването им. Редно е да се определи ясен механизъм, гарантиращ, че тези данни се съхраняват, унищожават съгласно закона и с тях не се злоупотребява по какъвто и да е било начин.
От друга страна, българското законодателство трябва да еволюира по начин, по който защитата на лични данни да бъде засилена с ясни механизми, гарантиращи опазването ѝ.

Росен Плевнелиев: Предвиденият срок в Европейската директива 2006/24/ЕО е шест месеца по-малко от предвиденото в нашето законодателство. Тук трябва да се работи за синхронизация на българското и европейското законодателство.

3. Ако на бюрото Ви има закон, който предвижда налагането на лицензи, разрешителни или ограничителни режими за доставчиците на Интернет и/или контрол върху публикуваното съдържание, ще му наложите ли вето? При какви ограничения бихте наложили вето? Какви други мерки за въздействие върху законодателя бихте използвали?

Меглена Кунева:  Много зависи от вида на режимите, лицензите и ограниченията. Ако ограниченията всъщност ще помогнат личните данни да не бъдат разпространявани, ако ще дадат по-големи гаранции за сигурността при пазаруването в Интернет или за това потребителите да не стават жертви на маркетингови кампании например, бих подкрепила подобен законопроект. Но ако режимите се опитат да наложат ограничения върху съдържанието в мрежата, то тогава говорим за нарушаване на основни граждански права. Ако ограниченията и по най-малкия начин напомнят слаганите в страни като Китай или Иран забрани, то тогава няма за минута да се поколебая да наложа вето на подобен закон.

Ивайло Калфин:  Достъпът до Интернет трябва да е принципен и безусловен за всички, както за индивидуалните потребители, така и за доставчиците. Следователно бих наложил вето на подобен законопроект, тъй като не смятам за редно да се предлагат ограничения или контрол по отношение на доставчиците. Колкото е по-прозрачен и достъпен пазарът до всички участници, толкова повече се стимулират инвестициите и конкурентоспособността спрямо цената за крайния потребител. Същевременно това не означава, че престъпленията в Интернет трябва да се толерират. В тази среда използването на технологиите не трябва да се ограничава, а да се използва за предотвратяване и наказване на нарушенията на закона.

Росен Плевнелиев:  Президентът не налага вето, заради идеята да се наложи вето или за да може в края на годината или в края на мандата да се отчете колко пъти се е възползвал от правото си да го налага. Трябва да има конкретна причина. Ако на бюрото ми има закон, какъвто и да е, независимо за коя сфера от обществено-икономическия живот на страната, първо ще се запознавам с мотивите за приемането му и различните становища по него. Нещо повече, като президент ще работя със законодателя за изчистване на противоречията (ако има такива разбира се), така че законът да бъде полезен, а не пречка, както за специалистите, които реално ще работят по него, така и за тези, чиито права ще защитава – потребителите.

4. Готов ли сте да кажете “не” на премиера или на министъра на вътрешните работи, дори и да са от Вашата партия или от близка до Вас партия, ако те Ви се обадят, за да не налагате вето по въпрос № 3?

Меглена Кунева:  За разлика от моите опоненти, аз съм свободна да отговоря на този въпрос: Винаги мога да кажа „не” на премиера и министъра на вътрешните работи, тъй като ще бъда независим, надпартиен президент. Кандидатирах се именно като граждански кандидат, за да завися единствено от хората, а не от партия.

Ивайло Калфин:  Категорично да, без значение от партийната им принадлежност или заемана длъжност! Въпросът е принципен и от първостепенна важност за гарантиране на демократичните принципи. Развитието на Интернет технологиите за мен е по-важно от политически натиск и зависимости. За това се боря през последните две години и в Европейския парламент.

Росен Плевнелиев:  Президентът на Република България е президент на всички български граждани, в това число и на премиера и на министъра на вътрешниите работи. Той преди всичко е обединител и работи за целостта и съвкупността на цялата нация и в този смисъл трябва да казва винаги “НЕ”, когато това е в интерес на обществото.

5. Смятате ли, че моделът, по който се управлява днес Интернет (с равнопоставеното участие на държавата, бизнеса и гражданите) е добър или мислите, че е добре да се измени, с цел да се гарантира сигурността на потребителите, като правилата биват налагани не от международните организации, които се занимават с това в момента, а от друга структура, например в рамките на ООН?

Меглена Кунева:  Смятам, че настоящият модел е успешен. Винаги има място за подобрения, особено по отношение на прозрачността и отчетността на институции като ICANN.

Ивайло Калфин:  Интернет пространството по своему е уникално постижение и жив пример за това как може да се изгради една световна система за общуване и обмен, чрез сътрудничество между частния, публичния и академичния сектор. Според мен настоящият модел функционира добре, като предлага достатъчно бързо развитие на Интернет и на информационните и комуникационни технологии, и следователно и не трябва да се изменя коренно. По-скоро друго е важно в случая, а именно заинтересованите страни да се вслушат в нуждите на потребителите и да предложат съответните инструменти за опазването на основните им права и сигурността им, и които да гарантират развитието на услугите.
Споменавайки международните организации, немалко от тях вече са предложили конкретни мерки и стратегии по тези въпроси: Цифровият дневен ред бе определен като основна цел в стратегията за развитие до 2020 г.  на Европейския съюз, чрез Internet Governance Forum ООН подготвя ежегодни срещи на върха между правителства, международни организации, частния сектор и потребителите.
Структурите на ООН и другите международни организации се занимават с въпросите та глобалната мрежа и на ИКТ. Същевременно развитието на международното право става по много сложни и бавни процедури. В бързо развиващи се области като ИКТ трябва да има и много по-гъвкави и ефикасни форми за сътрудничество и обсъждане на правилата. Затова формите на включване на заинтересованите страни като Форума за управление на Интернет, развитието на ICANN и включването на правителствени представители в неговата работа и т.н. са незаменими. Новите технологии предполагат иновативност във формите на тяхното управление.

Росен Плевнелиев:  Според нашето законодателство се въвежда задължение към Интернет операторите да пазят за срок от 12 месеца трафичните данни. Както вече казах, това е с шест месеца повече от предвидения в Европейската директива 2006/24/ЕО минимален срок, като по този начин се натоварват операторите с ненужни разходи.
България има традиционно либерално законодателство в областта на Интернет и няма логика то да бъде променяно.
Още веднъж благодаря за въпросите и изказвам искрените си поздравления към “Интернет общество – България” за това, че повече от 15 години дава своя голям принос за развитието на информационните технологии у нас.

Въпроси към кандидатите за президент на Република България

АКТУАЛИЗИРАН на 20.10.2011 г. Отговорите са публикувани тук.

АКТУАЛИЗИРАНО: Получихме отговор от един от основните кандидати за президент. Ще изчакаме още ден-два, за да не бъдем обвинени в пристрастност, че предпочитаме един от кандидатите, след което ще публикуваме отговорите в реда, в който са получени. А и не искаме нашият сайт да бъде използван за размяна на реплики, ако единият кандидат прочете предварително отговорите на другия.

“Интернет общество – България” се обръща със следните пет въпроса към кандидатите за президент на Републиката. Ще публикуваме отговорите като коментари към тази статия.

Уважаеми дами и господа,

“Интернет общество – България” задава следните въпроси към всеки един от кандидатите да бъдат държавен глава. Разчитаме, че ще ни отговорите възможно най-скоро, за да имаме достатъчно време да информираме своите членове и широката българска общественост за вашето отношение към някои от важните за Интернет потребителите теми.

1. Трябва ли достъпът до и публикуването на информация в Интернет да бъдат свободни от държавен контрол или е по-добре правителството да предложи регулация (например: лицензионни режими, норми за подобряване на безопасността на потребителите и др.п.)? Ако да – ограничения в каква посока подкрепяте?
2. Мислите ли, че съществуващият режим за събиране на данни и следене на Интернет комуникацията е уреден достатъчно добре в нашето законодателство? Бихте ли предложили промени, ако да – по какъв начин ще ги представите? Моля, обосновете отговора си.
3. Ако на бюрото Ви има закон, който предвижда налагането на лицензи, разрешителни или ограничителни режими за доставчиците на Интернет и/или контрол върху публикуваното съдържание, ще му наложите ли вето? При какви ограничения бихте наложили вето? Какви други мерки за въздействие върху законодателя бихте използвали?
4. Готов ли сте да кажете “не” на премиера или на министъра на вътрешните работи, дори и да са от Вашата партия или от близка до Вас партия, ако те Ви се обадят, за да не налагате вето по въпрос № 3?
5. Смятате ли, че моделът, по който се управлява днес Интернет (с равнопоставеното участие на държавата, бизнеса и гражданите) е добър или мислите, че е добре да се измени, с цел да се гарантира сигурността на потребителите, като правилата биват налагани не от международните организации, които се занимават с това в момента, а от друга структура, например в рамките на ООН?

Отговорите изпратете на адреси isoc-bul@isoc.bg , с копие до veni@veni.com, а можете да ги добавите и като коментар към статията.

8-и юни 2011 г. – световен ден за IPv6!

Международното “Интернет общество”, към семейството на което е и българската едноименна организация, организира редица световни компании, между тях Google, Yahoo, Akamai, Facebook и други в Световен ден за IPv6 на 8-и юни тази година. Целта е да популяризират новата версия на Интернет протокола, известна като IPv6 (Интернет протокол версия 6).

Призоваваме всички потребители на Интернет в България да следят развитието на събитията в Туитър, с ключова дума #worldipv6day.

Актуално питане по темата до Европейската комисия отправи преди дни и членът на “Интернет общество” и евродепутат Ивайло Калфин заедно с колежката си Катрин Траутман.

Още информация – на официалния сайт на събитието.

16-и февруари 2011 г.: връчване на анти-наградите “Големия брат”

Програма Достъп до Информация и Интернет Общество – България имат удоволствието да Ви поканят

на

Официална церемония по връчване на антинаградите “Големият Брат”,
присъждани за нарушаване правото на неприкосновеност на личния живот

На 16 февруари 2011 г., сряда, от 11 часа в Националния пресклуб на БТА Програма Достъп до Информация и Интернет Общество – България ще връчат антинаградите “Big Brother” (Големият брат). Наградите се присъждат на държавни структури, частни компании или отделни личности, които с действията си са нарушили правото на лична неприкосновеност и защитата на личните данни на гражданите.

Наградата “Big Brother” е учредена от международната неправителствена организация за защита на личните права Privacy International. Името на наградите е вдъхновено от известната антиутопия на Джордж Оруел “1984″.

Носителите на антинаградите се определят от жури на базата на обосновани номинации. Тази година журито е в състав:

* Доц. Георги Лозанов – Председател на Съвета за електронни медии, преподавател във Факултета по журналистика в СУ
* Красимир Димитров – член на Комисията за защита на личните данни
* Павлина Трифонова – журналист, в-к “24 часа”
* Иван Димов – журналист, в-к “Труд”
* Павлина Желева – журналист, в-к “Дневник”
* Д-р Гергана Жулева – изпълнителен директор на ПДИ
* Александър Кашъмов – адвокат, ръководител на правния екип на ПДИ
* Дарина Палова – адвокат, ПДИ
* Кирил Терзийски – адвокат, ПДИ
* Фани Давидова – юрист, ПДИ
* Драгослава Граве – Интернет общество – България

Антинагради ще бъдат връчени в две категории:

- Нарушаване на правото на неприкосновеност на личния живот в сферата на държавното управление

- Нарушаване на правото на неприкосновеност на личния живот в частната сфера

За повече информация се обадете на телефоните на ПДИ: 02/ 988 5062, 981 9791, 986 7709
За контакт: Фани Давидова, юрист, ПДИ

Очакваме Ви!

__________________

Номинации за Анти-награди “Големият Брат” –

за нарушаване на правото на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни

България 2011 г.

Анти-наградите ще бъдат връчени на церемония на 16 февруари, сряда, от 11.00 ч. в Пресклуба на БТА – бул. “Цариградско шосе” 49, София.

В сферата на държавно управление

Парламентарната подкомисия, осъществяваща парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства.
Мотиви
Номинирана е заради неизпълнението си на основното си задължение – да осъществява парламентарен контрол върху разрешаването, прилагането и използването на СРС. Няма публикувана информация какво точно е работила подкомисията за контрол на СРС, какви проверки е осъществила, какви са резултатите от тези проверки Единствения изготвен доклад, приет от НС през юни 2010 г., не е публикуван никъде. Номинирана е и заради липсата на официално предприети действия относно предизвикалите обществен дебат казуси, от края на 2010 г. и началото на 2011г., свързани с вероятното незаконосъобразно използване на СРС. В медиите беше изнесена информация, че комисията ще извърши проверки по казусите, но официално становище на комисията не е публикувано. Липсва каквито и да е официална информация за действията и становището на комисията.

Министерство на вътрешните работи – за създаване на предпоставки за системно нарушаване на правото на лична неприкосновеност и защита на личните данни на гражданите.
Мотиви:
1. За използване на СРС извън законовите регламенти (пример – случая с болницата в Горяховица, в който са използвани СРС, събрани по съвършено друг казус)
2. За липсата на реален контрол върху работата със СРС, което позволява изтичането на информация, събрана със СРС
3. Заради публичното огласяване от страна на министъра на вътрешните работи на съдържанието на телефонни разговори,записани чрез СРС (има се предвид публичното четене в Парламента на стенограмите от записаните чрез СРС телефонни разговори между лекари в МБАЛ Горна Оряховица. )
4. За надхвърляне пределите си на компетентност, определени в Наредбата за Полицейската Регистрация. За случаите, в които полицейската регистрация не се унищожава, въпреки отпаднало основание за нейното съхраняване. За случаите, в които, макар да няма полицейска регистрация по смисъла на наредбата, МВР съхранява данни за гражданите, свързани с техни дребни нарушения.

Промените в Закона за електронните съобщения в сила от 10 май 2010 година – чл.250а – чл 250е
Мотиви:
През 2010 г. бяха променени разпоредбите в ЗЕС, отнасящи се до достъпа на МВР, прокуратурата и службите за сигурност до т.нар трафични данни, а именно информация кой с кого, откъде и кога си е писал или разговарял, съхранявана от мобилните оператори и интернет доставчиците. След широк обществен дебат парламентът реши достъпът да се осъществява след разрешение на съдия.
Основание за такъв достъп има в два случая – за целите на оперативно-издирвателната дейност на МВР и за целите на наказателното разследване. Оказва се, че народните представители така са формулирали новите разпоредби от ЗЕС, че понастоящем за първата цел трябва да се иска съдебно разрешение, а за целите на разследването достъп може да се получи без такова разрешение /поради препращането на ЗЕС към чл.159 от НПК, който задължава лицата и фирмите да предоставят информация на полицията и прокуратурата, без да изисква съдебно разрешение/. По този начин отпадна изискването за съдебно разрешение при достъп до трафични данни във всеки конкретен случай, което се съдържаше в редакцията на ЗЕС отпреди 2010 г.

Прокуратурата на РБ
Мотиви:
1. За издадените задължителни указания на Главния прокурор, според които когато е образувано разследване за тежко или компютърно престъпление, прокурорите не трябва да искат разрешение от съдия, а директно да изискват трафични данни от мобилните и интернет оператори. Указанията разпореждат още да се съобщава на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), за всеки случай, в който доставчик на електронни услуги откаже да предостави информация за трафичните данни на конкретен потребител.
2. За поисканите само за 7 месеца 2767 проследявания на комуникации без разрешение от съдия.
Данните са от проверка на вестник „Дневник“.

Кмета на град Божурище Аспарух Аспарухов – за публикуването в общинския вестник имена и лични данни на жители на града във връзка с извършени от тях нарушения.
Мотиви:
Вестник “Божурище” се издава от общината в град Божурище. В продължение на няколко месеца в него освен обичайните дописки , хората в града могат да прочетат и какви нарушения са направили техните съграждани. Нарушителите са посочени с три имена и адреси, на наякои от тях са посочени и ЕГН-тата. Така например могат да разберат, че кръчмата на гражданина Х е работила незаконно след полунощ, а пък гражданина У поливал с питейна вода. Рубриката в местния вестник носи заглавието „Налага се да бъдем безкомпромисни”.
Срещу кмета е подадена жалба в КЗЛД, по случая комисията е установила нарушение.
Темата е отразена във в. “Труд“, 26.04.2010.

Българска социалистическа партия и Сергей Станишев – за изпращане на телефони предизборни агитационни съобщения, без съгласието на адресатите.
Мотиви:
Жалбоподателка е сезирала КЗЛД с оплакване, че на 06.06.2009г. по време на предизборната кампания за евродепутати в Европейски парламент на домашния й телефон е получила съобщение, с което я призоват да гласува за Коалиция за България. Съобщението е от името на тогавашния министър-председател на България и председател на Висшия съвет на БСП Сергей Станишев и съобщението е с неговия глас. Жалбоподателката е отсъствала от дома си и съобщението е записано на телефонният й секретар. С решение на КЗЛД № 53/ 09.12.2009 г. е признато нарушение на ЗЗЛД, а на политическата партия е издадено задължително предписание да да не допуска действия на политическа агитация, насочени към физическо лице, чрез средствата и методите на директния маркетинг, без наличието на неговото изрично съгласие за това.

Столична община
Мотиви:
Всеки път, когато гражданин иска да влезе в сградата на Столична община, му записват от личната карта освен трите имена, кога е влязъл и къде отива, и неговото ЕГН. Така е всеки път и от години. Нито в съда, нито в прокуратурата искат ЕГН.

Законодателите в лицето на Народното събрание или вносителя на Закона за пчеларството (2008 г.) в лицето на Министерство на земеделието и храните
Мотиви:
Членовете на пчеларско сдружение “Родопска пчела” номинират законодателите в лицето на Народното събрание или вносителя на Закона за пчеларството (2008 г.) в лицето на МЗХ за следното задължение на пчеларя в чл. 8, ал. 5 за от цитирания закон:

“Постоянните пчелини задължително са с ограда. В срока по ал. 2 собственикът поставя на оградата табелка с името си (наименование на фирмата), адрес (седалище), ЕГН (БУЛСТАТ), брой на пчелните семейства и регистрационен номер на пчелина.”

Тъй като 90% от пчеларите в България работят като физически лица (любители пчелари), текстът в закона ги задължава на пчелините си в гората, на полето или в населените места сами да предоставят на показ името, домашния си адрес и ЕГН. Този набор от лични данни е достатъчен за извършването на много видове незаконни или неприятни действия с тях. В същото време, всички ангажирани с пчеларството контролни органи много държат на спазването на това задължение и следят за изпълнението му. Това са НВМС, ДФ “Земеделие”, кметствата по места. Многократно е повдиган въпроса пред МЗХ, но все още не е предложено разрешение на проблема.
„Надяваме се, че тази номинация или награждаването на някоя от ресорните институции ще накара отговорните лица да погледнат по-сериозно на този казус и да го разрешат възможно най-бързо. Смешно е един закон да защитава личните ни данни, а друг да ни кара да ги излагаме на обществен показ”, казват от пчеларското сдружение.

В частната сфера

Компанията “Алкател-Лусент”
Мотиви:
Компанията е пуснала анкета сред 2875 свои служители (бивши на БТК) с въпроси бременни ли са, имат ли диабет или психично разстройство във връзка с предстоящи съкращения. По този начин грубо нарушава ЗЗЛД. Данни за здравето могат да се обработват с оглед на специфични изисквания на трудовото законодателство, но защитата от уволнение на основание заболяване е по-скоро право на работника. Т. е. той преценява дали да го използва, а не е задължен. От друга страна работодателят се оправдава с Наредба №5 от 1987 г. на Министерството на народното здраве (която не е променяна оттогава). Тя задължава работниците да подадат при поискване медицински документи, установяващи наличието на някое от посочените заболявания. Т. е. наредбата превръща правото в задължение. Нормативният акт е толкова остарял и противоречащ на съвременните изисквания за защита на данните, че би трябвало отдавна да е отменен.
Обратно, като положителната практика в случая може да се посочи агенция “Митници”, която за да изпълни задълженията си по Кодекса на труда, изпраща въпросници само на работниците, определени за освобождаване. Така само хората, попаднали в предварителния подбор, декларират пред работодателя дали са защитени от уволнение заради заболяване.
Казусът е разработен във вестник “Труд” от 20 юли 2010 г.

Алфа Банк – България
За грубо пренебрегване на организационни и технически мерки на съхраняване и унищожаване на лични данни и безотговорно и лошо съхраняване и унищожаване на копия от лични документи на клиенти на банката.
Мотиви:
На 09 ноември 2010година, голямо количество копия от лични документи – кредитни договори, застрахователни полици, нотариални актове на клиенти на Алфа Банк са изхвърлени в чували до контейнерите за боклук на улицата до централния офис на банката. Силния вятър през деня, разсипва чувалите като по този начин копия от документи съдържащи лични данни на граждани се разпиляват свободно по улицата. КЗЛД е извършила проверка по случая, установено е нарушение, а банката е санкционирана.

Многопрофилна болница за активно лечение в град Смолян – за непропорционално „свръх”събиране и обработване на лични данни на работещите в болницата.
Мотиви:
Ръководството на болницата въвело нова система за допуск в болницата и отчитане на работното време на персонала . За тази цел, е разпоредено събирането на биометрични данни – пръстови отпечатъци – на лекарите и медицинските сестри, работещи в болницата. Местната етична лекарска комисия е сезирала Комисията за защита на личните данни с молба за проверка на извършеното нарушение.

Мобилните оператори – Мтел („Мобилтел“ ЕАД), Глобул( “Космо България Мобайл ”ЕАД) и Виваком – за системно нарушаване на правата на гражданите на защита на личните данни.
Мотиви:
1. За прехвърляне на бази лични данни на свои клиенти без тяхното знание (пример – прехвърлянето на задължения на клиенти)
2. За поддържани неактуални регистри с лични данни на клиентите си
3. За прекомерно и непропорционално събиране на лични данни на клиентите си