“Интернет общество – България” няма да участва в странни дискусии по АСТА

Получихме покана да участваме в дискусия, която е била замислена в този вид:

Катедра „Интелектуална собственост” и

Центърът по интелектуална собственост при УНСС

организират

кръгла маса на тема:

„ACTA – „ЗА” И „ПРОТИВ”

За участие в кръглата маса са поканени представители на Министерството на културата, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на вътрешните работи, Патентното ведомство на Р България, както и народни представители от Комисията по културата, гражданското общество и медиите, Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, ръководители и представители на организациите за колективно управление на авторски или сродни права, ръководители и представители на творчески съюзи и браншови сдружения, представители на музикалната и филмовата индустрии, софтуерната индустрия, рекламната и мултимедийната индустрии, независими продуценти, както и представители на Агенция „Митници” и ГДБОП – отдел „Компютърни престъпления”.

Кръглата маса ще се проведе на 14 февруари (вторник) от 10.00 ч. в голямата конферентна зала на УНСС.

http://unwe.acad.bg/?lang=bg&page_id=5&news_id=6782

Ние не можем да участваме официално в дискусия, в която са поканени само представители на държавата и компаниите, които се опитват да прокарат споразумението АСТА.

Според нас евентуалното ни официално включване в тази дискусия би довело до нейното легитимиране и ще бъде използвано от министрите и депутатите, за да представят пред обществото желанието им да “сътрудничат” с неправителствения сектор.

Запазваме добрите си чувства към УНСС – един от уважаваните университети, но се надяваме, че те ще разберат нашата принципна позиция:

- да не ставаме параван за мръсните сделки на властта с организации, с които не желаем да имаме нищо общо, каквито са тези, използващи репресивния апарат на държавата за преследване на Интернет потребителите.

- да не приемаме покана за участие във форуми, които предполагат неравнопоставеност на нашата организация спрямо другите поканени.

АСТА е продукт на аналоговото мислене

Още една статия от Вени Марковски, председател на “Интернет общество – България” по темата “АСТА”:

Този текст излезе днес, 8-и февруари 2011 г., в “24 часа” с малки съкращения. Пускам го изцяло тук. Композиторът Стефан Димитров се е опитал да влезе в дискусия по темата, но не се е получило. Неговият текст е също в днешния “24 часа”. Написах му в моята Фейсбук-страница следното: “Композиторът Стефан Димитров се е опитал да влезе в дискусия с мен в днешния “24 часа”, колкото да потвърди думите ми, че АСТА се подкрепя само от лобистките организации, МВР, неколцина политици и няколко неразбрали за какво става дума автори. Г-н Димитров, ако четете тази страница, моля Ви, не се излагайте като вярвате на думите на Вашите издатели. Те просто Ви лъжат. Всяко произведение, качено в YouTube, носи пари на своя автор. Това, че тези пари не достигат до Вас лично е проблем, който трябва да решите, но това няма да стане като подкрепяте АСТА.”

Споразумението за борба с фалшификациите, известно с акронима АСТА, вече стана ноторно известно (т.е. с отрицателните си характерни черти), затова сега няма да се спирам над подробностите в него. Те могат да бъдат прочетени на сайта на Европейската инициатива за цифрови права, в която членува „Интернет общество – България“ – или в блоговете на сериозни и уважавани експерти като Нели Огнянова, Боян Юруков (тук, тук, тук), Пейо Попов (тук, тук), Димитър Ганчеви др.

Това, което обаче трябва да споделя, включително имайки предвид моя личен опит в Интернет, който датира от 3-и септември 1990 г. е следното:
АСТА е инициирано и подкрепяно основно от частни лобистки организации и правителства, които са под натиска на тези организации.
Лобистките организации в световен мащаб не искат работещ модел за спазване на авторските права и справедлива компенсация за авторите, продуцентите, изпълнителите и т.н.; ако го искаха, нямаше да си губят времето в лобиране за АСТА.
Спазването на законите в Интернет не бива да става чрез въвеждането на специален режим. Както добре знаем от историята, специалният режим води до сериозни и тежки злоупотреби с правата на гражданите. За справка – в нашата история такива специални режими са фашисткият и комунистическият.
Ако на нашето МВР се даде каквото и да е право да следи, подслушва и преследва, то задължително ще го злоупотреби. Знаем много добре не само от комунистическото минало как се подслушваха гражданите, но и от наскоро изтеклите СРС-та с разговорите на премиера Борисов, че незаконното подслушване, изтичането на лични разговори и т.н. е практика и днес в МВР.
Пореден министър-председател е подведен за пореден път от поредния министър, който на свой ред или не разбира какво е предложил за гласуване, или и той е бил подведен. Сегашният премиер, за разлика от предишните, които в подобни свързани с Интернет случаи биеха „отбой“, когато видят, че са сбъркали, предпочита да търси решение на проблема, като го прехвърли или на предишния кабинет, или на Парламента. Време е Румяна Бъчварова да му обясни, че лафът „В Брюксел са решили“ не е валиден. Напротив – България е част от този „Брюксел“ и вместо да си мълчи и да изпълнява евродирективите, има пълното право да се обади и да настоява гласът ѝ да бъде чут. Всъщност, когато става дума за Интернет, България има не право, а задължение да се обади – като страната с най-доброто законодателство в областта. Ако министрите мислят, че в „Брюксел“ знаят по-добре, тогава да закрием Парламента и вместо него да назначим няколко преводачи, които само да превеждат европейските директиви и разпоредби. В нашата администрация има читави хора, които биха могли не просто да защитят българския интерес в „Брюксел“, а да го наложат като европейски – стига някой да им даде възможност да се изказват свободно.
АСТА е продукт на аналоговото мислене, в което имаше една партия – ръководителка; телефони-дуплекси; книги, музика и филми, които се пускаха само с разрешение на цензурата. Ако не можем да се похвалим със стандарта на живот на средния европеец, поне да се опитаме да бъдем в ХХI век там, където това е възможно – в Интернет. Който защитава АСТА като нещо добро, не мисли за доброто на страната или Интернет потребителите, а за доброто на една малка, добре организирана лобистка група, защитаваща частните си интереси. Не, че не е възможно България да продължи да бъде в миналия век, но нужно ли е?

Когато има някакъв спорен въпрос, свързан с Интернет, добре е да се види какви позиции са имали през годините хората, опитващи се да го обяснят. „Интернет общество – България“ вече 17 години води успешна – къде дискусия, къде борба, къде общуване – с управляващите, като не само защитава интереса на потребителите, но в немалко случаи защитава интереса и на Република България пред света. Казано другояче, ние вършим работата на държавата, като издигаме авторитета ѝ на международната сцена. Мога да посоча как с наша помощ се създаде и запази законодателната рамка, която не само позволи бързото и евтино навлизане на Интернет в страната, но и тази рамка служи за положителен пример по целия свят. Ние правим това, защото сме българи, които не получават пари нито от държавата, нито от частните лобистки организации, нито от Интернет операторите – както се опитаха да обяснят някои1 по повод протестите срещу АСТА.

Когато има подобен спорен въпрос, свързан с Интернет, пожелавам на хората да се информират, да четат, да мислят и да гледат кой какво говори. След това да си направят извода дали искат да са на страната на лобистите, които от години корумпират политическата класа или искат да са свободни граждани, с право на свободен и неконтролиран от държавата достъп до световната информационна мрежа.
Самият факт, че АСТА у нас се подкрепя само от лобистките организации, МВР, неколцина политици и няколко неразбрали за какво става дума автори, е достатъчен, за да си направим извода дали това споразумение е добро за хората или не.

Долу АСТА!

Статия от председателя на УС на “Интернет общество – България” Вени Марковски:

(Текстът по-долу е предоставен екслузивно на Infoweek)

Когато преди няколко дни ме питаха как най-кратко мога да охарактеризирам АСТА, казах че са нужни само две думи: “Долу АСТА!”

Аз лично заставам срещу АСТА с опита си като Интернет оператор от 1993 до 2008 г., като основател и шеф на “Интернет общество – България”, като системен оператор от 1990 до 1993 г., като един от авторите на промените в нашето законодателство, които направиха достъпа до Интернет свободен за конкуренция, позволиха появата на гласовите услуги в Интернет (т.нар. VoIP) и т.н.
Насреща ми какво виждам – министри-еднодневки, които Началника (с главно “н”) им може да смени когато си поиска – хора, които може би не ползват изобщо Интернет и ако им кажеш “скайп” се сърдят: “Що ме псуваш, бе!?”.
Освен тях в защита на АСТА се изказаха автори, които не разбират защо не получават пари за създадените от тях произведения и са възмутени от Интернет, а не от своите издатели, които ограбват труда им и набеждават зловещата Глобална мрежа за истинския престъпник.
Не мога да не спомена и другите набедени защитници – т.нар. организации за управление на колективни права, които би трябвало да събират и разпределят парите за автори, продуценти и изпълнители съгласно предвидените в закона практики.

Моето мнение за АСТА се споделя от милиони хора, може би не само с тези две думи “Долу АСТА!”, но с повече, по-аргументирани и по-цялостни.
Вашите читатели могат да ми се доверят, но аз бих им препоръчал да прочетат и какво казват и други известни и уважавани по цял свят хора и експерти като Нели Огнянова, Боян Юруков (тук, тук, тук), Пейо Попов (тук, тук), Димитър Ганчев, адв. Емил А. Георгиев (тук, тук, тук, тук и тук), Григор Гачев (тук, тук и тук), например.
Вашите читатели могат да се опитат и да намерят противното мнение на някакви чиновници от администрацията, които всъщност нямат избор и са длъжни да защитават незащитимата позиция, че АСТА е нещо добро.
Длъжни са, защото ако сега кажат, че са сбъркали, какво ще се случи? Бойко ще ги уволни.
Ако кажат, че частните лобистки организации са ги натиснали, за да предложат подписването на АСТА, Бойко ще ги уволни.
Ако си признаят, че не са разбрали за какво става дума… Бойко пак ще ги уволни.
Вашите читатели могат да потърсят и мнението на неколцина заблудени автори, които си мислят, че YouTube ги ограбва. Те, горките, не знаят, че YouTube публикува съдържание с уредени авторски права и спазва законите…
Тези автори не знаят, че българският Закон за авторското право и сродните му права урежда и финансовите им претенции срещу Интернет потребителите у нас.
Дали не го знаят, защото организациите, които би трябвало да се занимават с колективното управление на правата им вероятно знаят само финансовата операция “събиране”, но не и “разпределяне” – аз лично не знам.
Но знам, че крайният потребител, меломанът, фенът не могат да са престъпници заради това, че искат да слушат музика и да гледат филми свободно (свободно, а не безплатно, неуважаеми лобисти, политици и др.п.!) , а опитите на държавата да ги обяви за престъпници е обречен на провал. И липсата на сериозни присъди по изсмуканите от пръстите на лобистите и милиционерите дела е достатъчно доказателство за това, че и съдът мисли като мен.

Затова – долу АСТА!

 

ACTA – проблемът със щетите

Членът на УС на “Интернет общество – България” Димитър Ганчев е написал следната статия по темата АСТА:

В предишна статия дадох няколко цитата от ACTA, но изглежда един от тях се нуждае от малко повече разясняване, защото почти не чух да бъде дискутиран по медиите или от останалите колеги.

Става дума за т.нар. “презумпция за щета”, или преведено на български – за колко ще ви осъдят, ако сте споделили нещо.

Проблемите всъщност са няколко:

1. Променя се основен принцип на римското право – че щетата трябва да се доказва, че е била причинена. Не може да се приеме по подразбиране, че определено действие причинява щети винаги, когато то бъде извършено. В някои случаи може да има щета, а в други – да няма. Т.е. няма знак за равенство между действие и щета, както това се прави в ACTA с въвеждането на “презумпция“. Ако съм болен и кихна, в някои случаи заразявам други хора и им причинявам щета, а в други случаи – не.

2. Съвсем не е сигурно, че споделянето на един продукт носи щета за автора, защото съвсем не е сигурно, че потребителите, които са го ползвали “безплатно” биха ползвали същия продукт и “срещу справедливо заплащане”. Дори ако това е вярно за един продукт, не е вярно за “кошница” от 1000 продукта, примерно.

3. Съвсем не е сигурно, че цената, искана от правоносителя е “разумна“, тъй-като по същество говорим за монополен (олигополен) пазар, в който нито има свободно договаряне на цени, нито има някакъв вид регулатор. “Разумно” ли е “Harry Potter and the Deathly Hallows: Part II” да е струвал на създателите си 125 милиона долара, а да е донесъл приход от 1 милиард и 327 милиона (1061% печалба)?

4. И най-важното: създава се възможност да се обърне надолу с главата основен икономически принцип – този на търсенето и предлагането, защото за определен кръг “правоносители” ще се окаже икономически по-изгодно продуктът им да е толкова скъп, че да не се продава, а печалбите да идват от съдебни дела за “щети”.

Ето още веднъж целият член от ACTA, третиращ щетите. Знам, че е дълго, затова ще подчертая и оцветя важните текстове в ACTA и в съответния коментар:

Член 9: Щети

1. Всяка от страните следва да предвиди възможността при гражданскоправни съдебни производства във връзка с прилагането на права върху интелектуална собственост нейните съдебни органи да бъдат оправомощени да разпоредят нарушителят, който съзнателно или имайки достатъчно основания да знае за това, е извършил действие, с което са нарушени права, да заплати на носителя на правото щетите в размер, компенсиращ щетата, понесена от носителя на правото в резултат на нарушението. При определяне размера на щетите, понесени вследствие на дадено нарушение на права върху интелектуална собственост, съдебните органи на дадена страна следва да бъдат оправомощени inter alia да разглеждат всякакви законови мерки за компенсации, за които носителят на правата претендира, като те могат да включват пропуснати за пропуснати ползи, възстановяване на стойността на търгуваните в нарушение стоки или услуги, измерена по пазарни цени, или по препоръчителната продажна цена на дребно.

2. Най-малко в случаите на нарушение на авторски или сродните им права и фалшифициране на търговска марка всяка от страните следва да предвиди при гражданскоправни съдебни производства нейните съдебни органи да са оправомощени да разпоредят нарушителят да заплати на носителя на правата получените от нарушителя ползи, дължащи се нарушението. Страните могат да допуснат по подразбиране, че размерът на ползите се равнява на размера на щетите, упоменати в параграф 1.

3. Поне по отношение на нарушенията на авторски или сродните им права, защитаващи творби, звукозаписи и изпълнения, и в случаите на фалшифициране на търговски марки всяка от страните следва също така да създаде или да поддържа система, в която са предвидени един или няколко от следните елементи:
а) предварително установени щети; или
б) презумпции[6] за определяне на размер на щетите, достатъчен за компенсиране на носителя на правата за понесените вследствие на нарушението щети; или
в) поне за случаите на нарушени авторски права — допълнителни щети.

4. Когато дадена страна предвижда корективната мярка, посочена в параграф 3, буква а), или презумпциите, посочени в параграф 3, буква б), тя следва да гарантира, че или нейните съдебни органи, или носителят на правата имат правото да изберат посочената корективна мярка или посочените презумпции като алтернатива на корективните мерки, упоменати в параграфи 1 и 2.

5. Всяка от страните следва да предвиди възможността нейните съдебни органи да са оправомощени да разпоредят, когато е целесъобразно, при приключването на гражданскоправно съдебно производство във връзка поне с нарушение на авторско или сродните му права или с търговски марки, загубилата спора страна да заплати на спечелилата страна съдебните разходи или такси и съответните адвокатски хонорари, или всякакви други разходи съгласно предвиденото в законодателството на въпросната страна.

[6] Презумпциите, упоменати в параграф 3, буква б), могат да включват презумпция, че размерът на щетите е равен на: i) количеството на стоките, които нарушават правото върху интелектуална собственост на носителя на въпросното право, което в действителност е било прехвърлено на трети лица, умножено по размера на ползата за единица стока, която би била продадена от носителя на правото в случай че не е имало нарушение; или ii) възнаграждение за права с разумен размер; или iii) фиксирана сума, изчислена най-малко въз основа на елементи като размера на възнагражденията за права или таксите, които биха били дължими, ако нарушителят е поискал разрешение да използва въпросното право на интелектуална собственост.

Аз съм изключително лош певец. Въобще не ви трябва да ме чувате как “пея”. Обаче мога да издам албум с глупости и да го пусна на пазара на препоръчителната продажна цена на дребно от 2000 лв. Разбира се, няма разумен човек, който да си купи моя албум, но аз правя “промоция” и раздавам 1000 бройки безплатно на гостите на няколко събития, до които успявам да се добера и за които знам, че присъстват компютърно грамотни хора (WebIT, TEDxBG и др.). Все някой от тях ще се изкуши да качи това нещо в някой тракер с обяснението “Вижте го Митко каква глупост е сътворил”. За мен остава само да поискам от доставчика данните за потребителя, който го е качил (виж Член 27), да умножа сумата от 2000 лв по броя на нещастните хорица, които са си свалили от любопитство моята глупост и така да си реша проблема с тазгодишната почивка на Хаваите.

Има и друг проблем, свързан с механичното превръщане на “щети” в “ползи” и обратното. Да направим анкета колко от вас биха гледали филма “Много хубав филм 1″ в киносалона, ако го нямаше в торентите. Нека приемем, че филмът е много хубав и цели 90% от вас биха извадили по 10 лв. После да направим същата анкета за “Много хубав филм 2″, който също би причинил “щета” в размер на 90%. После за останалите 29 филма, които вие сте си свалили този месец. За всеки от тях бихте отговорили с някакъв процент на вероятност, че бихте си платили, за да го гледате.

Накрая ще излезе, че вие заедно с жената и детето, този месец бихте платили 3 * 31 * 10 лв = 930 лв за да гледате 31 много хубави филма. Съответно заради вашия даунлоад, някой ъплоадер (или няколко ъплоадера) средностатистически ще бъде осъден да плати 90% от 930 лв. Да, ама никой не би платил чак пък толкова много за да ходи на кино, така че е очевидно, че не всяка “щета” е “пропусната полза”. Ако разглеждаш едно конкретно произведение само за себе си, вероятно статистиката би била права, но ако разгледаш цялата съвкупност от свалени неща, тогава процентът на “щетите”, т.е. на произведенията, които наистина бих си закупил, би бил много, ама много по-малък. И е много вероятно аз наистина да съм си ги закупил вече – било в киносалона, било на диск. Правоносителите, обаче, ще ви съдят за всяко едно произведение по отделно, включително за всяка една отделна mp3-ка, защото така им е по-изгодно.

И макар, че на пръв поглед текстът за щетите в ACTA изглежда като най-важният механизъм за компенсиране на авторите и вероятно заради него те виждат в ACTA своя “спасител”, в действителност този член създава колосална възможност за злоупотреба с права, от първата до последната алинея. Той няма как да бъде поправен с “резерви” при ратификацията, трябва да бъде отхвърлен изцяло.

Зам.-министърът на съобщенията Валери Борисов за домейните и управлението на Интернет

Публикуваме речта на зам.-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Валери Борисов, произнесена при откриване на DomainForum на 7-ми ноември 2011 г.

This is full text of the speech of Bulgarian deputy-minister of transport, IT and communication Valeri Borissov, at the DomainForum in Sofia, Bulgaria, on Nov. 7, 2011.

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

СКЪПИ КОЛЕГИ,

За мен е чест и удоволствие да Ви приветствам с „добре дошли” на този Домейн форум, който е пръв по рода си в България. Ние считаме неговото провеждане за изключително навременно предвид новите предизвикателства, пред които е изправена глобалната критична комуникационна инфраструктура Интернет.Част от тези предизвикателства представляват въвеждането на многоезичните имена на домейни, както и изчерпването на свободния ресурс на IPv4 и въвеждането на IPv6. Тези въпроси, наред с въпросите на сигурността и защитата на личната неприкосновеност все повече ангажират вниманието на правителства, бизнеса и гражданите.

От 2000 г. в България се прилага напълно либерализирана държавна политика по отношение на Интернет, т.е. ние разчитаме на участието на всички заинтересовани страни в управлението (т.нар. multi-stakeholderapproach). Както е известно, този подход на равнопоставеност беше въведен за пръв път по време на Първата среща на върха за информационно общество в Женева през 2003 г. Всъщност единствената сфера от Интернет, която е предмет на регулиране в България, е сигурността и защитата на личната неприкосновеност. Държавата не предприема действия и по блокиране или филтриране на съдържание. Този модел дава свобода за изразяване на позиции, като основният принцип е това да става прозрачно, по разбираем начин и да бъде изпълнимо.

Предвид глобалния характер на Интернет, безспорна е важната роля на Интернет корпорацията за имена и адреси – ICANN – за поддържането на надеждността и прозрачността при управлението на Интернет ресурсите. ICANN провежда прозрачна политика основана на стриктни правила. Независимо, че останахме основателно неудовлетворени от отказа на ICANN да регистрира нашия стринг на кирилица, заявен по бързата процедура за IDN ccTLDs, българското правителство подкрепя този тип политика.

Една от целите на този форум е да популяризира възможността компании от цял свят, включително и български, да регистрират домейни с търговски марки, включително на български език. Това ще бъде допълнително конкурентно предимство за известните наши брандове в онлайн икономиката. В същото време това ще даде възможност на държавата да предприема мерки срещу злоупотребата с монополни права върху национални символи и значими за всички българи наименования. Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията ще осигури максимално широка платформа за комуникация с всички заинтересовани – граждани и организации – относно евентуални опити за „присвояване” на наименования от национално значение и своевременно ще реагира по установените процедури.

Това е още една причина да изразя специална благодарност на организаторите на тази проява – сдружение „УНИНЕТ” и Регистър.БГ – които събраха в София всички вас експерти в различни области, хора от различни континенти, да поговорим и обменим опит и знание за новите домейни.

Убеден съм, че днешният домейн форум ще има определен принос за нашите общи успехи в по-оптималното използване на Интернет-ресурсите

Пожелавам на всички ползотворни дискусии.

По информация от запознати, в началото на януари 2012 г. в София ще се организира кръгла маса по въпросите на политиката в областта на домейните.

Отговорите на кандидатите за президент на Република България

Преди няколко дни зададохме едни и същи въпроси към всички кандидати за президент на Републиката. Публикуваме получените отговори от Ивайло Калфин, Меглена Кунева и Росен Плевнелиев (по азбучен ред). Надяваме се, че те ще бъдат от полза не само за гражданите на България, но и за екипа на победителя в изборите на 23-и (или 30-и) октомври.

Благодарим на кандидатите, които ни изпратиха своите отговори. Държим да подчертаем, че сме пратили въпросите си към всички кандидати, чиито адреси намерихме в Интернет и можем да си направим изводи за сериозността на политиците както по техните отговори, така и по липсата им.

Желаем успех за България (с нейното либерално законодателство в областта на Интернет!) и ще държим през следващите пет години бъдещия президент на България отговорен за думите му/ѝ… поне по отношение на Интернет;-)

1. Трябва ли достъпът до и публикуването на информация в Интернет да бъдат свободни от държавен контрол или е по-добре правителството да предложи регулация (например: лицензионни режими, норми за подобряване на безопасността на потребителите и др.п.)? Ако да – ограничения в каква посока подкрепяте?

Меглена Кунева: Интернет е свободна медия и там където няма регулации се развива най-добре, но режимите са необходими, за да предпазят потребителите от нежелани практики на компаниите или държавата. Трябва да е ясно какво се случва с личните данни, които потребителите често дават по един или друг начин. Трябва да има органи, които да следят и да налагат санкции, ако тези данни биват публикувани неправомерно. Ето, това, което направи Външно министерство с данните на 36 хил. българи в чужбина, като остави имената и адресите им на сайта си, е напълно недопустимо. В този смисъл трябва да има и регулации за данни, които биват употребявани за маркетингови цели без желанието на хората. Разбира се, това не е проблем само в България, вече все повече се говори, че трябва да има европейски клауд центрове, за да се защитят данните на европейците.
Другият вид регулации за защита на потребителите са тези, които регулират доставчиците на Интернет и следят за картелиране, монополи или нелоялни търговски практики.
По отношение на съдържанието обаче намирам въпроса с регулациите за много чувствителен. Като либерал смятам, че мрежата трябва да е свободно пространство и че потребителите сами  могат да определят достъпа до съдържанието. В този смисъл приветствам всякакви разяснителни кампании за родителите или етикирането от потребителите на дадени сайтове. От друга страна обаче в Интернет съществуват откровено нелегални дейности като детската порнография, кибер-атаките или насаждането на омраза, които би трябвало да подлежат на контрол. Въпросът е вярваме ли на собствените си право-охранителни органи, че биха осъществявали такъв контрол обективни, без да използват едни законови разпоредби за разправа с политически неудобни сайтове?
Ивайло Калфин:  За последните петнадесет години, Интернет пространството се наложи като неизменимо средство за комуникация между индивидуалните потребители и частния и държавния сектор. В днешните дни на цифровата (р)еволюция, световната мрежа се наложи като основата, от която зависят не само социалните ни контакти и участието в граждански позиции, но също така и икономическото ни развитие и благополучие.
Важно е законодателите, основните регулатори и доставчиците да спазват и да насърчават развитието на основни принципи, като неутралността на мрежите и в Интернет и задължението за предоставяне на универсална услуга. В това число, смятам, че равният достъп и публикуването на свободна информация в Интернет са равносилни, в цифровата ера, на основните права на гражданите. Наред с киберсигурността, развитието на „облачните технологии” и преминаването към новия протокол IPv6 – това са основни въпроси, по които активно работя в Комисията по индустрия, изследвания и енергетика на ЕП, и мога да ви кажа, че повечето ми колеги споделят тази визия.
Същевременно всеки потребител на Интернет трябва да спазва законодателството и  да отговаря за действията си. Случаите на  насаждане на етническа омраза по социалните мрежи след трагедията в “Катуница” ясно показват тънката линия между виртуалния и истинския свят, и са добро доказателство за това колко опасни могат да бъдат последиците от действията ни в мрежата.
Росен Плевнелиев: Да говорим за достъп и публикуване на информация в Интернет без регулация е несериозно, защото може да бъде опасно.
В последните дни бяхме свидетели как на 23-годишен младеж бе наложено обществено порицание от Районния съд във Варна за това, че чрез личния си компютър е проповядвал и подбуждал към насилие и омраза, основани на етническа принадлежност. Зачестяват и т.нар. фишинг атаки срещу клиенти на различни банки у нас.
В същото време не трябва да се отнемат основните права и свободи на гражданите в използването на Интернет пространството. Но по-голямата част от тях се интересуват и от това как децата в България ще бъдат “опазени” и как да бъдат подготвени за компетентно и отговорно поведение в мрежата.
Превенция и борба с Интернет престъпността е много сериозна тема. Трябва да се създаде възможност за предпазване от престъпления и злоупотреби в Интернет, както и за предотвратяване на случаите на компютърни престъпления, извършени от или срещу деца. Тази дейност се извършва от държавата (в лицето на правораздавателните органи), защото носи в себе си знака на доверие между правоохранителните органи и гражданите. Младите хора трябва си дават ясна сметка, че Интернет пространството може да бъде използвано с престъпни цели и това е сериозна заплаха.
Намерението на властите да предпазят и подготвят нашите деца за отговорно поведение в мрежата, намаляване на случаите на компютърни престъпления и възможността чрез превенция за предпазване от престъпления и злоупотреби в Интернет трябва ясно да се заяви и да не се спекулира с темата.
Трябва де се популяризират правните аспекти на компютърната престъпност и заплахите, които съществуват във виртуалното пространство, как да действат и към кого да се обръщат при съмнения, че са станали жертва на Интернет педофили, хакерски атаки и други виртуални престъпления.
Аз винаги съм бил за това технологиите да имат колкото може повече свобода за развитие, но все пак, тази свобода не бива нито да ограничава други свободи на гражданите, нито да създава предпоставки за нарушаване на правата на други граждани, каквото например е пиратството и неразрешеното ползване на чужда лична информация.

2. Мислите ли, че съществуващият режим за събиране на данни и следене на Интернет комуникацията е уреден достатъчно добре в нашето законодателство? Бихте ли предложили промени, ако да – по какъв начин ще ги представите? Моля, обосновете отговора си.

Меглена Кунева:  Има няколко проблемни момента в Закона за електронните съобщения, които създават рискове за правата и свободите на гражданите. За мен най-притеснително, както и при подслушванията, е доколко наистина разрешенията за следене в Интернет не се използват за следене на гражданите и засилване на полицейщината.  Още повече, че за следенето в Интернет дори не се изисква съдебно решение, ако данните са поискани от прокурор е рамките на досъдебното производство. Факт е, че за оперативните действия на МВР и ДАНС се изисква разрешение, но след назначението на семейната приятелка на Цветанов Владимира Янева за председател на Софийски градски съд, това се превърна във формална пречка. Наскоро излязоха данни, че от нейното назначени насам СГС издава по 40 разрешения за подслушване и следене на ден! Като гражданин имам сериозни притеснения, че следенето на Интернет комуникацията не се използва единствено с цел да се бори престъпността.

Ивайло Калфин:  За съжаление, българското законодателство  далеч изостава от това на повечето страни членки на ЕС. Докато в другите държави защитата на личните данни е на много високо равнище и законодателно осигурена, българското законодателство налага ясни пречки пред защитата на личните данни на гражданите, чрез Закона за електронните съобщения. Така например разузнвателните и контраразузнавателните служби трябва да имат правомощия за опазване на националната сигурност и мира, но в никакъв случай това не може да става по нерегламентиран и злоупотребяващ начин.
Нещо повече – за съжаление, се вижда, че държавните институции все по-често злоупотребяват със неправомерно събиране на СРС, в това число и електронна комуникация, без да е ясно по какъв начин в следствие данните са съхранявани и унищожени, както и с огласяването на лични данни на наши сънародници. Последният крещящ случай бе публикуването в сайта на МВнР на списъците с имена на сънародници, заявили желание да гласуват в чужбина. Според мен този казус ясно показва немарливост и, най-вече, нежеланието от страна на правителството да гарантира защитата на българите и на личните им данни, за което би било редно да се търси политическа и съдебна отговорност.
Компетентните органи трябва да престанат да събират неправомерно данни за хората, а институциите трябва да гарантират опазването на личните данни на всеки един гражданин при обработването им. Редно е да се определи ясен механизъм, гарантиращ, че тези данни се съхраняват, унищожават съгласно закона и с тях не се злоупотребява по какъвто и да е било начин.
От друга страна, българското законодателство трябва да еволюира по начин, по който защитата на лични данни да бъде засилена с ясни механизми, гарантиращи опазването ѝ.

Росен Плевнелиев: Предвиденият срок в Европейската директива 2006/24/ЕО е шест месеца по-малко от предвиденото в нашето законодателство. Тук трябва да се работи за синхронизация на българското и европейското законодателство.

3. Ако на бюрото Ви има закон, който предвижда налагането на лицензи, разрешителни или ограничителни режими за доставчиците на Интернет и/или контрол върху публикуваното съдържание, ще му наложите ли вето? При какви ограничения бихте наложили вето? Какви други мерки за въздействие върху законодателя бихте използвали?

Меглена Кунева:  Много зависи от вида на режимите, лицензите и ограниченията. Ако ограниченията всъщност ще помогнат личните данни да не бъдат разпространявани, ако ще дадат по-големи гаранции за сигурността при пазаруването в Интернет или за това потребителите да не стават жертви на маркетингови кампании например, бих подкрепила подобен законопроект. Но ако режимите се опитат да наложат ограничения върху съдържанието в мрежата, то тогава говорим за нарушаване на основни граждански права. Ако ограниченията и по най-малкия начин напомнят слаганите в страни като Китай или Иран забрани, то тогава няма за минута да се поколебая да наложа вето на подобен закон.

Ивайло Калфин:  Достъпът до Интернет трябва да е принципен и безусловен за всички, както за индивидуалните потребители, така и за доставчиците. Следователно бих наложил вето на подобен законопроект, тъй като не смятам за редно да се предлагат ограничения или контрол по отношение на доставчиците. Колкото е по-прозрачен и достъпен пазарът до всички участници, толкова повече се стимулират инвестициите и конкурентоспособността спрямо цената за крайния потребител. Същевременно това не означава, че престъпленията в Интернет трябва да се толерират. В тази среда използването на технологиите не трябва да се ограничава, а да се използва за предотвратяване и наказване на нарушенията на закона.

Росен Плевнелиев:  Президентът не налага вето, заради идеята да се наложи вето или за да може в края на годината или в края на мандата да се отчете колко пъти се е възползвал от правото си да го налага. Трябва да има конкретна причина. Ако на бюрото ми има закон, какъвто и да е, независимо за коя сфера от обществено-икономическия живот на страната, първо ще се запознавам с мотивите за приемането му и различните становища по него. Нещо повече, като президент ще работя със законодателя за изчистване на противоречията (ако има такива разбира се), така че законът да бъде полезен, а не пречка, както за специалистите, които реално ще работят по него, така и за тези, чиито права ще защитава – потребителите.

4. Готов ли сте да кажете “не” на премиера или на министъра на вътрешните работи, дори и да са от Вашата партия или от близка до Вас партия, ако те Ви се обадят, за да не налагате вето по въпрос № 3?

Меглена Кунева:  За разлика от моите опоненти, аз съм свободна да отговоря на този въпрос: Винаги мога да кажа „не” на премиера и министъра на вътрешните работи, тъй като ще бъда независим, надпартиен президент. Кандидатирах се именно като граждански кандидат, за да завися единствено от хората, а не от партия.

Ивайло Калфин:  Категорично да, без значение от партийната им принадлежност или заемана длъжност! Въпросът е принципен и от първостепенна важност за гарантиране на демократичните принципи. Развитието на Интернет технологиите за мен е по-важно от политически натиск и зависимости. За това се боря през последните две години и в Европейския парламент.

Росен Плевнелиев:  Президентът на Република България е президент на всички български граждани, в това число и на премиера и на министъра на вътрешниите работи. Той преди всичко е обединител и работи за целостта и съвкупността на цялата нация и в този смисъл трябва да казва винаги “НЕ”, когато това е в интерес на обществото.

5. Смятате ли, че моделът, по който се управлява днес Интернет (с равнопоставеното участие на държавата, бизнеса и гражданите) е добър или мислите, че е добре да се измени, с цел да се гарантира сигурността на потребителите, като правилата биват налагани не от международните организации, които се занимават с това в момента, а от друга структура, например в рамките на ООН?

Меглена Кунева:  Смятам, че настоящият модел е успешен. Винаги има място за подобрения, особено по отношение на прозрачността и отчетността на институции като ICANN.

Ивайло Калфин:  Интернет пространството по своему е уникално постижение и жив пример за това как може да се изгради една световна система за общуване и обмен, чрез сътрудничество между частния, публичния и академичния сектор. Според мен настоящият модел функционира добре, като предлага достатъчно бързо развитие на Интернет и на информационните и комуникационни технологии, и следователно и не трябва да се изменя коренно. По-скоро друго е важно в случая, а именно заинтересованите страни да се вслушат в нуждите на потребителите и да предложат съответните инструменти за опазването на основните им права и сигурността им, и които да гарантират развитието на услугите.
Споменавайки международните организации, немалко от тях вече са предложили конкретни мерки и стратегии по тези въпроси: Цифровият дневен ред бе определен като основна цел в стратегията за развитие до 2020 г.  на Европейския съюз, чрез Internet Governance Forum ООН подготвя ежегодни срещи на върха между правителства, международни организации, частния сектор и потребителите.
Структурите на ООН и другите международни организации се занимават с въпросите та глобалната мрежа и на ИКТ. Същевременно развитието на международното право става по много сложни и бавни процедури. В бързо развиващи се области като ИКТ трябва да има и много по-гъвкави и ефикасни форми за сътрудничество и обсъждане на правилата. Затова формите на включване на заинтересованите страни като Форума за управление на Интернет, развитието на ICANN и включването на правителствени представители в неговата работа и т.н. са незаменими. Новите технологии предполагат иновативност във формите на тяхното управление.

Росен Плевнелиев:  Според нашето законодателство се въвежда задължение към Интернет операторите да пазят за срок от 12 месеца трафичните данни. Както вече казах, това е с шест месеца повече от предвидения в Европейската директива 2006/24/ЕО минимален срок, като по този начин се натоварват операторите с ненужни разходи.
България има традиционно либерално законодателство в областта на Интернет и няма логика то да бъде променяно.
Още веднъж благодаря за въпросите и изказвам искрените си поздравления към “Интернет общество – България” за това, че повече от 15 години дава своя голям принос за развитието на информационните технологии у нас.

16-и февруари 2011 г.: връчване на анти-наградите “Големия брат”

Програма Достъп до Информация и Интернет Общество – България имат удоволствието да Ви поканят

на

Официална церемония по връчване на антинаградите “Големият Брат”,
присъждани за нарушаване правото на неприкосновеност на личния живот

На 16 февруари 2011 г., сряда, от 11 часа в Националния пресклуб на БТА Програма Достъп до Информация и Интернет Общество – България ще връчат антинаградите “Big Brother” (Големият брат). Наградите се присъждат на държавни структури, частни компании или отделни личности, които с действията си са нарушили правото на лична неприкосновеност и защитата на личните данни на гражданите.

Наградата “Big Brother” е учредена от международната неправителствена организация за защита на личните права Privacy International. Името на наградите е вдъхновено от известната антиутопия на Джордж Оруел “1984″.

Носителите на антинаградите се определят от жури на базата на обосновани номинации. Тази година журито е в състав:

* Доц. Георги Лозанов – Председател на Съвета за електронни медии, преподавател във Факултета по журналистика в СУ
* Красимир Димитров – член на Комисията за защита на личните данни
* Павлина Трифонова – журналист, в-к “24 часа”
* Иван Димов – журналист, в-к “Труд”
* Павлина Желева – журналист, в-к “Дневник”
* Д-р Гергана Жулева – изпълнителен директор на ПДИ
* Александър Кашъмов – адвокат, ръководител на правния екип на ПДИ
* Дарина Палова – адвокат, ПДИ
* Кирил Терзийски – адвокат, ПДИ
* Фани Давидова – юрист, ПДИ
* Драгослава Граве – Интернет общество – България

Антинагради ще бъдат връчени в две категории:

- Нарушаване на правото на неприкосновеност на личния живот в сферата на държавното управление

- Нарушаване на правото на неприкосновеност на личния живот в частната сфера

За повече информация се обадете на телефоните на ПДИ: 02/ 988 5062, 981 9791, 986 7709
За контакт: Фани Давидова, юрист, ПДИ

Очакваме Ви!

__________________

Номинации за Анти-награди “Големият Брат” –

за нарушаване на правото на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни

България 2011 г.

Анти-наградите ще бъдат връчени на церемония на 16 февруари, сряда, от 11.00 ч. в Пресклуба на БТА – бул. “Цариградско шосе” 49, София.

В сферата на държавно управление

Парламентарната подкомисия, осъществяваща парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства.
Мотиви
Номинирана е заради неизпълнението си на основното си задължение – да осъществява парламентарен контрол върху разрешаването, прилагането и използването на СРС. Няма публикувана информация какво точно е работила подкомисията за контрол на СРС, какви проверки е осъществила, какви са резултатите от тези проверки Единствения изготвен доклад, приет от НС през юни 2010 г., не е публикуван никъде. Номинирана е и заради липсата на официално предприети действия относно предизвикалите обществен дебат казуси, от края на 2010 г. и началото на 2011г., свързани с вероятното незаконосъобразно използване на СРС. В медиите беше изнесена информация, че комисията ще извърши проверки по казусите, но официално становище на комисията не е публикувано. Липсва каквито и да е официална информация за действията и становището на комисията.

Министерство на вътрешните работи – за създаване на предпоставки за системно нарушаване на правото на лична неприкосновеност и защита на личните данни на гражданите.
Мотиви:
1. За използване на СРС извън законовите регламенти (пример – случая с болницата в Горяховица, в който са използвани СРС, събрани по съвършено друг казус)
2. За липсата на реален контрол върху работата със СРС, което позволява изтичането на информация, събрана със СРС
3. Заради публичното огласяване от страна на министъра на вътрешните работи на съдържанието на телефонни разговори,записани чрез СРС (има се предвид публичното четене в Парламента на стенограмите от записаните чрез СРС телефонни разговори между лекари в МБАЛ Горна Оряховица. )
4. За надхвърляне пределите си на компетентност, определени в Наредбата за Полицейската Регистрация. За случаите, в които полицейската регистрация не се унищожава, въпреки отпаднало основание за нейното съхраняване. За случаите, в които, макар да няма полицейска регистрация по смисъла на наредбата, МВР съхранява данни за гражданите, свързани с техни дребни нарушения.

Промените в Закона за електронните съобщения в сила от 10 май 2010 година – чл.250а – чл 250е
Мотиви:
През 2010 г. бяха променени разпоредбите в ЗЕС, отнасящи се до достъпа на МВР, прокуратурата и службите за сигурност до т.нар трафични данни, а именно информация кой с кого, откъде и кога си е писал или разговарял, съхранявана от мобилните оператори и интернет доставчиците. След широк обществен дебат парламентът реши достъпът да се осъществява след разрешение на съдия.
Основание за такъв достъп има в два случая – за целите на оперативно-издирвателната дейност на МВР и за целите на наказателното разследване. Оказва се, че народните представители така са формулирали новите разпоредби от ЗЕС, че понастоящем за първата цел трябва да се иска съдебно разрешение, а за целите на разследването достъп може да се получи без такова разрешение /поради препращането на ЗЕС към чл.159 от НПК, който задължава лицата и фирмите да предоставят информация на полицията и прокуратурата, без да изисква съдебно разрешение/. По този начин отпадна изискването за съдебно разрешение при достъп до трафични данни във всеки конкретен случай, което се съдържаше в редакцията на ЗЕС отпреди 2010 г.

Прокуратурата на РБ
Мотиви:
1. За издадените задължителни указания на Главния прокурор, според които когато е образувано разследване за тежко или компютърно престъпление, прокурорите не трябва да искат разрешение от съдия, а директно да изискват трафични данни от мобилните и интернет оператори. Указанията разпореждат още да се съобщава на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), за всеки случай, в който доставчик на електронни услуги откаже да предостави информация за трафичните данни на конкретен потребител.
2. За поисканите само за 7 месеца 2767 проследявания на комуникации без разрешение от съдия.
Данните са от проверка на вестник „Дневник“.

Кмета на град Божурище Аспарух Аспарухов – за публикуването в общинския вестник имена и лични данни на жители на града във връзка с извършени от тях нарушения.
Мотиви:
Вестник “Божурище” се издава от общината в град Божурище. В продължение на няколко месеца в него освен обичайните дописки , хората в града могат да прочетат и какви нарушения са направили техните съграждани. Нарушителите са посочени с три имена и адреси, на наякои от тях са посочени и ЕГН-тата. Така например могат да разберат, че кръчмата на гражданина Х е работила незаконно след полунощ, а пък гражданина У поливал с питейна вода. Рубриката в местния вестник носи заглавието „Налага се да бъдем безкомпромисни”.
Срещу кмета е подадена жалба в КЗЛД, по случая комисията е установила нарушение.
Темата е отразена във в. “Труд“, 26.04.2010.

Българска социалистическа партия и Сергей Станишев – за изпращане на телефони предизборни агитационни съобщения, без съгласието на адресатите.
Мотиви:
Жалбоподателка е сезирала КЗЛД с оплакване, че на 06.06.2009г. по време на предизборната кампания за евродепутати в Европейски парламент на домашния й телефон е получила съобщение, с което я призоват да гласува за Коалиция за България. Съобщението е от името на тогавашния министър-председател на България и председател на Висшия съвет на БСП Сергей Станишев и съобщението е с неговия глас. Жалбоподателката е отсъствала от дома си и съобщението е записано на телефонният й секретар. С решение на КЗЛД № 53/ 09.12.2009 г. е признато нарушение на ЗЗЛД, а на политическата партия е издадено задължително предписание да да не допуска действия на политическа агитация, насочени към физическо лице, чрез средствата и методите на директния маркетинг, без наличието на неговото изрично съгласие за това.

Столична община
Мотиви:
Всеки път, когато гражданин иска да влезе в сградата на Столична община, му записват от личната карта освен трите имена, кога е влязъл и къде отива, и неговото ЕГН. Така е всеки път и от години. Нито в съда, нито в прокуратурата искат ЕГН.

Законодателите в лицето на Народното събрание или вносителя на Закона за пчеларството (2008 г.) в лицето на Министерство на земеделието и храните
Мотиви:
Членовете на пчеларско сдружение “Родопска пчела” номинират законодателите в лицето на Народното събрание или вносителя на Закона за пчеларството (2008 г.) в лицето на МЗХ за следното задължение на пчеларя в чл. 8, ал. 5 за от цитирания закон:

“Постоянните пчелини задължително са с ограда. В срока по ал. 2 собственикът поставя на оградата табелка с името си (наименование на фирмата), адрес (седалище), ЕГН (БУЛСТАТ), брой на пчелните семейства и регистрационен номер на пчелина.”

Тъй като 90% от пчеларите в България работят като физически лица (любители пчелари), текстът в закона ги задължава на пчелините си в гората, на полето или в населените места сами да предоставят на показ името, домашния си адрес и ЕГН. Този набор от лични данни е достатъчен за извършването на много видове незаконни или неприятни действия с тях. В същото време, всички ангажирани с пчеларството контролни органи много държат на спазването на това задължение и следят за изпълнението му. Това са НВМС, ДФ “Земеделие”, кметствата по места. Многократно е повдиган въпроса пред МЗХ, но все още не е предложено разрешение на проблема.
„Надяваме се, че тази номинация или награждаването на някоя от ресорните институции ще накара отговорните лица да погледнат по-сериозно на този казус и да го разрешат възможно най-бързо. Смешно е един закон да защитава личните ни данни, а друг да ни кара да ги излагаме на обществен показ”, казват от пчеларското сдружение.

В частната сфера

Компанията “Алкател-Лусент”
Мотиви:
Компанията е пуснала анкета сред 2875 свои служители (бивши на БТК) с въпроси бременни ли са, имат ли диабет или психично разстройство във връзка с предстоящи съкращения. По този начин грубо нарушава ЗЗЛД. Данни за здравето могат да се обработват с оглед на специфични изисквания на трудовото законодателство, но защитата от уволнение на основание заболяване е по-скоро право на работника. Т. е. той преценява дали да го използва, а не е задължен. От друга страна работодателят се оправдава с Наредба №5 от 1987 г. на Министерството на народното здраве (която не е променяна оттогава). Тя задължава работниците да подадат при поискване медицински документи, установяващи наличието на някое от посочените заболявания. Т. е. наредбата превръща правото в задължение. Нормативният акт е толкова остарял и противоречащ на съвременните изисквания за защита на данните, че би трябвало отдавна да е отменен.
Обратно, като положителната практика в случая може да се посочи агенция “Митници”, която за да изпълни задълженията си по Кодекса на труда, изпраща въпросници само на работниците, определени за освобождаване. Така само хората, попаднали в предварителния подбор, декларират пред работодателя дали са защитени от уволнение заради заболяване.
Казусът е разработен във вестник “Труд” от 20 юли 2010 г.

Алфа Банк – България
За грубо пренебрегване на организационни и технически мерки на съхраняване и унищожаване на лични данни и безотговорно и лошо съхраняване и унищожаване на копия от лични документи на клиенти на банката.
Мотиви:
На 09 ноември 2010година, голямо количество копия от лични документи – кредитни договори, застрахователни полици, нотариални актове на клиенти на Алфа Банк са изхвърлени в чували до контейнерите за боклук на улицата до централния офис на банката. Силния вятър през деня, разсипва чувалите като по този начин копия от документи съдържащи лични данни на граждани се разпиляват свободно по улицата. КЗЛД е извършила проверка по случая, установено е нарушение, а банката е санкционирана.

Многопрофилна болница за активно лечение в град Смолян – за непропорционално „свръх”събиране и обработване на лични данни на работещите в болницата.
Мотиви:
Ръководството на болницата въвело нова система за допуск в болницата и отчитане на работното време на персонала . За тази цел, е разпоредено събирането на биометрични данни – пръстови отпечатъци – на лекарите и медицинските сестри, работещи в болницата. Местната етична лекарска комисия е сезирала Комисията за защита на личните данни с молба за проверка на извършеното нарушение.

Мобилните оператори – Мтел („Мобилтел“ ЕАД), Глобул( “Космо България Мобайл ”ЕАД) и Виваком – за системно нарушаване на правата на гражданите на защита на личните данни.
Мотиви:
1. За прехвърляне на бази лични данни на свои клиенти без тяхното знание (пример – прехвърлянето на задължения на клиенти)
2. За поддържани неактуални регистри с лични данни на клиентите си
3. За прекомерно и непропорционално събиране на лични данни на клиентите си

German Constitutional Court Decided on Data Retention in Germany

German Working Group on Data Retention (AK Vorrat) has published the following press release (and accompanying information).
I copy it here, because the German Court decision is an important example of brilliant jurisprudence, and a great example what people can do together (there were 30 thousand people, who signed the motion to the Court!)!
The document below was originally sent by Patrick from Daten-Speicherung.de

“The Court’s summary of the ruling is as follows (roughly translated):

1. The preventive retention of communications data by private service providers on a permanent basis for a period of six months, as provided for by directive 2006/24/EC, is not as such incompatible with Article 10 of the German constitution [privacy of correspondence, see http://www.iuscomp.org/gla/statutes/GG.htm#10]; it is therefore irrelevant whether the directive has priority or not.

2. The principle or proportionality requires the legal enactment of such data retention to take into account the exceptional intensity of the interference with human rights that results of such a measure. Sophisticated and clear-worded rules with regard to data safety, data use, transparency and legal remedy are required.

3. [not internationally relevant]

4. With regard to data safety, legislation is required that provides for a high standard of safety in a clear-worded and compulsory way. It must in principle be legally ensured that this standard has regard to the technical state of art, is continuously adapted to new findings and is not fully made subject to a balancing against general financial aspects.

5. Access to and the direct use of the data is proportionate only if serving the protection of interests of preeminent importance. In the area of prosecuting crime a suspicion of a grave crime, based on specific facts, is required. Access for preventive and intelligence purposes may be allowed only on condition of an indication for a specific danger to the body, life or freedom of a person, to the existence or security of a state or of a common danger.

6. These requirements do not apply to the indirect use of the data by telecommunications operators where complying to official requests for the identification of the user of an IP address. The prosecution of administrative offenses will justify such use only in legally defined cases of exceptional importance.”

The Court ruling goes on to say that the German implementation of data retention did not satisfy the conditions set out. The provisions on data retention in German law were therefore ruled unconstitutional and invalid. This means that as of yesterday, no data must or may be retained under data retention rules in Germany (telcos mostly retain data for up to a week for “data safety” purposes however; this will continue even after yesterday’s ruling until the courts will have decided on that matter).

The conservatives in the government coalition are pushing for re-enacting data retention as soon as possible, meeting the conditions set out by the Court. The liberals in the government coalition say they are not in a hurry and want to see what will come of the revision of the data retention directive first. As the minister of justice, who is competent for drafting such a law, is a liberal, it is likely that we will be able to prevent a quick re-enactment of data retention in Germany. However it is crucial that the EU data retention requirement is revoked soon. I hope we will soon have the Commission’s reply on the formalities of a citizen’s initiative to that effect.

—

Press release by the German Working Group on Data Retention (AK Vorrat), 2 March 2010:

After data retention ruling: Civil liberties activists call for political end to retention of telecommunications data

+++ Data retention opposed by 70% of German population +++ European Citizens’ Initiative for repealing the EU directive on data retention announced +++ Legal action to be continued +++

The German Working Group on Data Retention has today announced a Europe-wide campaign to end Internet and telephone data retention. This follows the German Constitutional Court’s ruling on a mass complaint made by more than 34,000 citizens. According to a newly-published poll, 69.3% of all Germans oppose data retention, making it the most strongly rejected surveillance law.[1]

“The recording of confidential contacts and movements of the entire population in the absence of any suspicion is unacceptable and must stop immediately”, says Florian Altherr of the Working Group. “In starting an initiative to this end, the Federal Minister of Justice can count on the support of EU Commissioner Viviane Reding as well as of many states such as Austria, Belgium and Romania, all of which do not have data retention laws in place.”

“In order to bring the massive rejection of blanket data retention home to politicians we are in the process of preparing a European Citizens’ Initiative. With the signatures of one million opponents to the permanent logging of our Internet and phone use we want to persuade the EU to repeal its data retention directive”, announces data protection activist padeluun of the Working Group.

Patrick Breyer of the Group adds: “At the same time we will continue our legal fight against data retention. Today’s decision proclaiming the recording of the entire population’s behaviour in the absence of any suspicion compatible with our fundamental rights is unacceptable and opens the gates to a surveillance state.”

The German Working Group on Data Retention is making five political demands after today’s ruling:
1. The Federal Government, the Federal Minister of Justice and Parliaments must now cooperate with other like-minded states and bodies to take steps to repeal the redundant and detrimental data retention directive.
2. The German law on data retention, going far even beyond EU requirements and – according to the German Constitutional Court – unconstitutional, must not be re-enacted.
3. European citizens should be given the right to file constitutional complaints directly with the European Court of Justice.
4. The Federal Government must not agree to any further collection of information on citizens not suspected of any wrong-doing in the name of security, such as the air travelers file proposed by the EU. Mass data pools that were introduced in the past, such as the registration of Internet use by the Federal Office for Information Security or the employee information system ELENA, must be closed down.
5. An independent review of all existing “security” measures must take place in order to systematically examine their compatibility with our fundamental rights, their effectiveness, their cost, their harmful side-effects and alternatives.

Background information:

Communications data enables the tracing of who has contacted whom via telephone, mobile phone or e-mail. In the case of mobile calls or text messages via mobile phone, the user’s location is also logged. Data retention allows citizens’ movements to be traced and personal and business contacts to be monitored. Information regarding the content of communications such as personal interests and individual life circumstances can also be deduced.

A study commissioned in 2008 shows that data retention is acting as a serious deterrent to the use of telephones, mobile phones, e-mail and Internet. The survey conduced by research institute Forsa found that with communications data retention in place, one in two Germans would refrain from contacting a marriage counselor, a psychotherapist or a drug abuse counselor by telephone, mobile phone or e-mail if they needed their help. One in thirteen people said they had refrained from using telephone, mobile phone or e-mail at least once because of data retention, which extrapolates to 6.5 Million Germans in total.

German NGO Working Group on Data Retention (Arbeitskreis Vorratsdatenspeicherung) organised several protest marches against the scheme. Last year, 20.000 people protested against surveillance in Berlin.[2]
About Arbeitskreis Vorratsdatenspeicherung (German Working Group on Data Retention):

The Arbeitskreis Vorratsdatenspeicherung (AK Vorrat) is a Germany-wide organisation which campaigns against extensive surveillance in general and the blanket logging of telecommunications and other behavioral data in particular.

Homepage und contact details: http://www.vorratsdatenspeicherung.de

Footnotes and Links:
[1] Poll on data retention (in German, PDF)
[2] Protest march “Freedom not Fear”

About Arbeitskreis Vorratsdatenspeicherung (German Working Group on
Data Retention):
The Arbeitskreis Vorratsdatenspeicherung (AK Vorrat) is a Germany-wide
organisation which campaigns against extensive surveillance in general and the
blanket logging of telecommunications and other behavioural data in particular.
Homepage and contact details: http://www.vorratsdatenspeicherung.de

Previous press releases:
1. Unanimous rejection of proposed telecommunications data retention
(22/01/2007)
2. Thousands of people participated in nationwide protests against data retention (07/11/2007)
3. Constitutional complaint filed against German Telecomms Data Retention Act (31/12/2007)
4. Historic class-action lawsuit filed against telecommunications data collection (29/02/2008)
5. Data retention in Germany partly suspended by Constitutional Court – NGO demands resignation of Minister of Justice (19/03/2008)
6. After ruling on data retention: activists remain confident (10/02/2009)
7. Administrative Court: Data retention is “invalid” (16/03/2009)
8. Civil Liberties Groups Ask EU to Repeal Data Retention Directive
(01/12/2009)

More information:
1. Our mission statement
2. Joint statement on data retention
3. Class-action law suit against data retention

This press release on the Internet

Because in Bulgaria there are similar attempts (the Parliament just passed a law, which, in my opinion, enhances the data retention beyond the scope of the EU Directive, and is stretching the Constitution wide), the decision of the German Court might be of importance to Bulgaria, as well. Internet Society – Bulgaria, which I have the honor of chairing, has tried to influence (see this section at our blog, and this opinion), to the degree possible, the process in drafting the legislation in the Bulgarian Parliament, but not to the point, which would have made us feel comfortable with the language of the law. We are considering other options in the future, and we’ll be sending later today a letter to the President, the Ombudsman of the Republic, and the Chief Prosecutor, all of whom can request that the Bulgarian Constitutional court announces a particular article in the law unconstitutional.

Становище по някои от приетите текстове на Закона за електронните съобщения

Становище по някои от приетите текстове на Закона за електронните съобщения
автор: Вени Марковски

1. Чл. 107, т. 13a въвежда неопределения термин “национална сигурност” и съответната й защита и дава възможност за сериозни нарушения на Конституцията (виж и по-долу)

2. Чл. 250а. (1), т. 6 предвижда запазване на данни, необходими за “установяване на идентификатор на ползваните клетки”.
Това условие е неприложимо в случаите на предоставяне на достъп до Интернет, тъй като в масовия случай там не се използват клетки. Същевременно в новосъздадения чл. 327, ал. 4 се предвижда глоба за всяко предприятие, което не изпълни задължението си по чл. 250а.

3. Чл. 250а. (2) изисква данните да се съхраняват за “разкриването и разследването на тежки престъпления и престъпления по чл. 319а – 319е от НК, както и за издирване на лица”.
Този текст е пряко нарушение на чл.34 от Конституцията, който гласи:
“Чл.34. (1) Свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени.
(2) Изключения от това правило се допускат само с разрешение на съдебната власт, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления.”
Престъпленията по чл. 319а – 319е не са тежки, с едно-единствено изключение: чл. 319а, ал 5, нещо повече – някои текстове (напр. чл. 319е) се наказват само с глоба. „Издирване на лица“ като понятие не съществува в НК и е възможно да бъде използвано за злоупотреби, защото едва ли някой сериозно си мисли, че издирваните бандити ще влизат с имената си в Интернет.

В чл. 250б, ал. (1), т. 4 се дава право на ръководителят на НРС да има достъп до тези данни. Като се има предвид, че към момента не съществува единен законодателен акт, уреждащ правното положение, задачите и дейностите на НРС и правното положение на нейните служители, както и това, че НРС се предполага да работи извън границите на България, присъствието на тази точка основателно буди съмнение, че е възможно ЗЕС да се използва за достъп на НРС до трафичните данни на всички, вкл. и съюзнически по линия на НАТО, посолства у нас.

Чл. 250д, ал. (2) предвижда максимален срок за изпращане на исканите данни на длъжностното лице по чл. 250в, ал. 2, т. 3, но не само, че не предвижда минимален и нормален за осъществяване срок, а дава възможност на министъра на вътрешните работи или на писмено оправомощени от него длъжностни лица да определят конкретен срок, в който данните да бъдат изпратени. Очевидно е, че това създава предпоставки за злоупотреби, при това сериозни, защото няма никаква законова гаранция срещу произволно кратки срокове, които „оправомощените“ от министъра лица могат да налагат, особено в по-малките населени места.

Допълнителна литература:
Статия от Ал. Кашъмов, ПДИ
Статия от В. Вучков, МВР
Статия от Вени Марковски, Интернет общество
Статия от Асен Генов

Започва събирането на номинации за анти-наградите “Големият брат” 2010г.

Програма Достъп до Информация и Интернет общество – България отбелязват 28 януари – Европейският ден за защита на данните,
с призив за номинации за анти-наградите “Големият брат” 2010 г.

По случай 28 януари – обявен за Европейски ден за защита на данните, Програма Достъп до Информация (ПДИ) и „Интернет общество – България“ ви призовава да номинирате държавни институции, фирми и лица, които са нарушили или нарушават правото на лична неприкосновеност и защитата на личните данни на гражданите.

Анти-наградите „Големият брат” се присъждат на правителствени структури, компании или личности, нарушили правото на лична неприкосновеност и защитата на личните данни. Носителите на антинаградите се определят от жури на базата на обосновани номинации.

Наградата (Big Brother) е учредена от международната неправителствена организация за защита на личните права Privacy International. Символът на анти-наградата е военен ботуш, стъпкващ човешка глава.

На 28 януари 1981 г. е приета Конвенция 108 на Съвета на Европа за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни; това е и причината да отбелязваме на тази дата Деня за защита на данните.
В Европа денят се отбелязва с конференции, телевизионни и радио диспути, презентации, срещи в училища и университети, семинари и др.
В България Европейският ден за защита на данните се отбелязва за пръв път през 2007 г.
През 2008 г. и 2009 г. ПДИ и „Интернет общество – България“ отбелязаха заедно 28 януари с церемонии, на които връчиха анти-наградите „Големият брат”.

Дългогодишен „призьор” в категорията „Държавна институция, нарушавала най-грубо правото на неприкосновеност на личния живот” е Министерство на вътрешните работи (2008, 2009 г.). Анти-награди са присъждани още на бившия главен прокурор Никола Филчев (2005 г.), Министерски съвет на РБ (2005 г.), рекламната агенция SIA Advertising (2005 г.) и „ЧЕЗ Разпределение България” АД (2009 г.).

Очакваме вашите номинации до 31 март 2010 г. на имейлите на двете организации.

За контакти:
Програма Достъп до Информация: www.aip-bg.org, email: office [at] aip-bg.org
София, 1142, бул. Васил Левски 76 ет. 3 ап. 3
тел: 988-5062, 981-9791, 986-7709

„Интернет общество – България“: www.isoc.bg , email: isoc-bul [at] isoc.bg
тел. 401-8009