Предлагат отхвърлена от съда наредба да влезе в Закона за електронните съобщения, твърди адвокатът
Интервю на Фани Чоджумова
Александър Кашъмов е адвокат в правния отдел на програма “Достъп до информация”. Той бе избран от журналисти за адвокат на 2008 г. Заедно с колегата си Йонко Грозев Кашъмов бе защитник по делото срещу наредба на МВР и Държавна агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС), която позволяваше следене на данните ни в интернет и телефонните разговори. Петчленен състав на Върховния административен съд отмени наредбата.
- Г-н Кашъмов, защо се притеснявате, че се правят опити да се възстанови наредбата за следене и подслушване, като се вкара в закон?
- Имам информация, че в четвъртък на заседание на парламентарната комисия по транспорта се е разглеждало изменение и допълнение в Закона за електронните съобщения. Разбрахме, че в последния момент през декември са внесени текстове, които са на Министерството на вътрешните работи. Чрез тях на практика цялата наредба №40, която се отнася до категориите данни и реда, по който се съхраняват и предоставят от мобилните оператори и интернет доставчиците, се предлага да влезе в закона.
- Да, но нали Върховния административен съд отмени точно тази наредба?
- Това е голямата особеност и е много притеснително, защото чл. 5 от наредбата, който даваше т.нар. “пасивен достъп” чрез компютърен терминал на специална дирекция в МВР, както и която даваше достъп на службите за сигурност на МВР за събиране на личните електронни данни, този отменен член 5 се предлага сега да влезе обратно в Закона за електронните съобщения.
- Нека припомним какво би се случило, ако действаше отменената от съда наредба?
- Това, което се предвижда в наредбата и може би ще влезе в закона, е задължение на мобилните оператори и интернет доставчиците да съхраняват всички данни от комуникациите на абонатите в срок до една година, като единственото, което не се съхранява, е съдържанието на съобщенията. Дирекция в МВР имаше достъп. Сега в новия проект се предлага нова дирекция в МВР “Оперативни технически операции”, която ще се занимава с тази дейност.
- Какво е “пасивен достъп”?
- Няма да се налага да се иска този достъп за всеки конкретен случай, а той ще се осъществява автоматично. Което означава, че от мониторите си служителите на тази дирекция ще могат да гледат за който абонат си пожелаят съобщенията и кореспонденцията по ден, час и месторазположение. Това създава огромни проблеми. Нашият ВАС каза през декември в решението си, което е публикувано в “Държавен вестник”, че такъв достъп трябва да се преценява случай по случай, че в България има специални закони, които уреждат този достъп за прилагането на специални разузнавателни средства.
Това са Наказателно-процесуалният кодекс и Законът за специалните разузнавателни средства. От всичко това, което се случва у нас, излиза, че истинските борци срещу организираната престъпност и корупцията останаха само журналистите. Съжалявам, че трябва да направя тази тъжна констатация, но сега ще се окаже, че няма друга полза от такъв облекчен режим на достъп до кореспонденцията на хората.
- Ако това стане, вие какво ще предприемете?
- Ако това стане, ще е най-грубото нарушение на основните права на хората. Досега не сме били свидетели на по-грубо нарушение. Трябва да се има предвид, че в случая изпълнителната власт действа срещу решение на съдебната власт. В това решение е казано: “ВАС счита, че текстът на член 5 от наредба №40 от 2008 г. противоречи на разпоредбата на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека.
Съдът казва още, че има противоречие с чл. 32 от Конституцията и въпреки това МВР се опитва да прескочи и да запише в закон тези свои правомощия при очевидно и целенасочено нарушение на Конституцията и на Европейската конвенция за правата на човека.
- А вие имате ли механизъм, чрез който да сезирате и Конституционния съд?
- Ние ще действаме последователно. От програма “Достъп до информация” ще искаме да присъстваме на заседанията на комисията. Ще разясним проблемите и се надявам изобщо да не се стигне до приемането на тези поправки. Това, което е истинският проблем, е, че на практика въпросните пет страници са вкарани в проектозакона, след като е приет на първо четене и след като са изтекли всички срокове за внасяне на изменения.
Това е много грубо нарушение на парламентарната процедура за приемане на закони. Как е станало това нямаме ясен отговор, но искаме да посочим всички тези проблеми, за да убедим НС да не гласува тези поправки. Ако въпреки това те бъдат гласувани, ние ще търсим сезиране на КС, както и ще изпратим жалба до Европейския съд за правата на човека в Страсбург. Проблемите на тези текстове, за които става въпрос вече ясно сме ги описали с колегата Йонко Грозев за ВАС.
- Има ли в програма “Достъп до информация” сигнали за това, че хора са подслушвани неправомерно?
- Да, при нас постъпват такива сигнали. Има различни случаи, в които органи на МВР искат от електронни медии разкриване на имена и адреси на участници във форумите, без изобщо да се обосновават защо им е необходимо това. Съдът е казал вече, че има определен ред и достъп до използване на СРС и този ред трябва да се спазва.
- Отменената наредба отличава ли се от директивата 24/2006 г. на Европейския съюз, която регламентира кой може да бъде подслушван?
- Директивата се отнася само за лица, които са извършили сериозни престъпления. А нашата наредба обхваща всички престъпления. Директивата казва, че отделните държави трябва сами да си решат конкретния достъп на съответните органи за спазване на конвенцията за правата на човека. У нас, въпреки че съдът се произнесе какво не трябва да се прави, в момента се прави опит да се наруши не само конвенцията, но и директивата.
