“Интернет общество – България” няма да участва в странни дискусии по АСТА

Получихме покана да участваме в дискусия, която е била замислена в този вид:

Катедра „Интелектуална собственост” и

Центърът по интелектуална собственост при УНСС

организират

кръгла маса на тема:

„ACTA – „ЗА” И „ПРОТИВ”

За участие в кръглата маса са поканени представители на Министерството на културата, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на вътрешните работи, Патентното ведомство на Р България, както и народни представители от Комисията по културата, гражданското общество и медиите, Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, ръководители и представители на организациите за колективно управление на авторски или сродни права, ръководители и представители на творчески съюзи и браншови сдружения, представители на музикалната и филмовата индустрии, софтуерната индустрия, рекламната и мултимедийната индустрии, независими продуценти, както и представители на Агенция „Митници” и ГДБОП – отдел „Компютърни престъпления”.

Кръглата маса ще се проведе на 14 февруари (вторник) от 10.00 ч. в голямата конферентна зала на УНСС.

http://unwe.acad.bg/?lang=bg&page_id=5&news_id=6782

Ние не можем да участваме официално в дискусия, в която са поканени само представители на държавата и компаниите, които се опитват да прокарат споразумението АСТА.

Според нас евентуалното ни официално включване в тази дискусия би довело до нейното легитимиране и ще бъде използвано от министрите и депутатите, за да представят пред обществото желанието им да “сътрудничат” с неправителствения сектор.

Запазваме добрите си чувства към УНСС – един от уважаваните университети, но се надяваме, че те ще разберат нашата принципна позиция:

- да не ставаме параван за мръсните сделки на властта с организации, с които не желаем да имаме нищо общо, каквито са тези, използващи репресивния апарат на държавата за преследване на Интернет потребителите.

- да не приемаме покана за участие във форуми, които предполагат неравнопоставеност на нашата организация спрямо другите поканени.

АСТА е продукт на аналоговото мислене

Още една статия от Вени Марковски, председател на “Интернет общество – България” по темата “АСТА”:

Този текст излезе днес, 8-и февруари 2011 г., в “24 часа” с малки съкращения. Пускам го изцяло тук. Композиторът Стефан Димитров се е опитал да влезе в дискусия по темата, но не се е получило. Неговият текст е също в днешния “24 часа”. Написах му в моята Фейсбук-страница следното: “Композиторът Стефан Димитров се е опитал да влезе в дискусия с мен в днешния “24 часа”, колкото да потвърди думите ми, че АСТА се подкрепя само от лобистките организации, МВР, неколцина политици и няколко неразбрали за какво става дума автори. Г-н Димитров, ако четете тази страница, моля Ви, не се излагайте като вярвате на думите на Вашите издатели. Те просто Ви лъжат. Всяко произведение, качено в YouTube, носи пари на своя автор. Това, че тези пари не достигат до Вас лично е проблем, който трябва да решите, но това няма да стане като подкрепяте АСТА.”

Споразумението за борба с фалшификациите, известно с акронима АСТА, вече стана ноторно известно (т.е. с отрицателните си характерни черти), затова сега няма да се спирам над подробностите в него. Те могат да бъдат прочетени на сайта на Европейската инициатива за цифрови права, в която членува „Интернет общество – България“ – или в блоговете на сериозни и уважавани експерти като Нели Огнянова, Боян Юруков (тук, тук, тук), Пейо Попов (тук, тук), Димитър Ганчеви др.

Това, което обаче трябва да споделя, включително имайки предвид моя личен опит в Интернет, който датира от 3-и септември 1990 г. е следното:
АСТА е инициирано и подкрепяно основно от частни лобистки организации и правителства, които са под натиска на тези организации.
Лобистките организации в световен мащаб не искат работещ модел за спазване на авторските права и справедлива компенсация за авторите, продуцентите, изпълнителите и т.н.; ако го искаха, нямаше да си губят времето в лобиране за АСТА.
Спазването на законите в Интернет не бива да става чрез въвеждането на специален режим. Както добре знаем от историята, специалният режим води до сериозни и тежки злоупотреби с правата на гражданите. За справка – в нашата история такива специални режими са фашисткият и комунистическият.
Ако на нашето МВР се даде каквото и да е право да следи, подслушва и преследва, то задължително ще го злоупотреби. Знаем много добре не само от комунистическото минало как се подслушваха гражданите, но и от наскоро изтеклите СРС-та с разговорите на премиера Борисов, че незаконното подслушване, изтичането на лични разговори и т.н. е практика и днес в МВР.
Пореден министър-председател е подведен за пореден път от поредния министър, който на свой ред или не разбира какво е предложил за гласуване, или и той е бил подведен. Сегашният премиер, за разлика от предишните, които в подобни свързани с Интернет случаи биеха „отбой“, когато видят, че са сбъркали, предпочита да търси решение на проблема, като го прехвърли или на предишния кабинет, или на Парламента. Време е Румяна Бъчварова да му обясни, че лафът „В Брюксел са решили“ не е валиден. Напротив – България е част от този „Брюксел“ и вместо да си мълчи и да изпълнява евродирективите, има пълното право да се обади и да настоява гласът ѝ да бъде чут. Всъщност, когато става дума за Интернет, България има не право, а задължение да се обади – като страната с най-доброто законодателство в областта. Ако министрите мислят, че в „Брюксел“ знаят по-добре, тогава да закрием Парламента и вместо него да назначим няколко преводачи, които само да превеждат европейските директиви и разпоредби. В нашата администрация има читави хора, които биха могли не просто да защитят българския интерес в „Брюксел“, а да го наложат като европейски – стига някой да им даде възможност да се изказват свободно.
АСТА е продукт на аналоговото мислене, в което имаше една партия – ръководителка; телефони-дуплекси; книги, музика и филми, които се пускаха само с разрешение на цензурата. Ако не можем да се похвалим със стандарта на живот на средния европеец, поне да се опитаме да бъдем в ХХI век там, където това е възможно – в Интернет. Който защитава АСТА като нещо добро, не мисли за доброто на страната или Интернет потребителите, а за доброто на една малка, добре организирана лобистка група, защитаваща частните си интереси. Не, че не е възможно България да продължи да бъде в миналия век, но нужно ли е?

Когато има някакъв спорен въпрос, свързан с Интернет, добре е да се види какви позиции са имали през годините хората, опитващи се да го обяснят. „Интернет общество – България“ вече 17 години води успешна – къде дискусия, къде борба, къде общуване – с управляващите, като не само защитава интереса на потребителите, но в немалко случаи защитава интереса и на Република България пред света. Казано другояче, ние вършим работата на държавата, като издигаме авторитета ѝ на международната сцена. Мога да посоча как с наша помощ се създаде и запази законодателната рамка, която не само позволи бързото и евтино навлизане на Интернет в страната, но и тази рамка служи за положителен пример по целия свят. Ние правим това, защото сме българи, които не получават пари нито от държавата, нито от частните лобистки организации, нито от Интернет операторите – както се опитаха да обяснят някои1 по повод протестите срещу АСТА.

Когато има подобен спорен въпрос, свързан с Интернет, пожелавам на хората да се информират, да четат, да мислят и да гледат кой какво говори. След това да си направят извода дали искат да са на страната на лобистите, които от години корумпират политическата класа или искат да са свободни граждани, с право на свободен и неконтролиран от държавата достъп до световната информационна мрежа.
Самият факт, че АСТА у нас се подкрепя само от лобистките организации, МВР, неколцина политици и няколко неразбрали за какво става дума автори, е достатъчен, за да си направим извода дали това споразумение е добро за хората или не.

Долу АСТА!

Статия от председателя на УС на “Интернет общество – България” Вени Марковски:

(Текстът по-долу е предоставен екслузивно на Infoweek)

Когато преди няколко дни ме питаха как най-кратко мога да охарактеризирам АСТА, казах че са нужни само две думи: “Долу АСТА!”

Аз лично заставам срещу АСТА с опита си като Интернет оператор от 1993 до 2008 г., като основател и шеф на “Интернет общество – България”, като системен оператор от 1990 до 1993 г., като един от авторите на промените в нашето законодателство, които направиха достъпа до Интернет свободен за конкуренция, позволиха появата на гласовите услуги в Интернет (т.нар. VoIP) и т.н.
Насреща ми какво виждам – министри-еднодневки, които Началника (с главно “н”) им може да смени когато си поиска – хора, които може би не ползват изобщо Интернет и ако им кажеш “скайп” се сърдят: “Що ме псуваш, бе!?”.
Освен тях в защита на АСТА се изказаха автори, които не разбират защо не получават пари за създадените от тях произведения и са възмутени от Интернет, а не от своите издатели, които ограбват труда им и набеждават зловещата Глобална мрежа за истинския престъпник.
Не мога да не спомена и другите набедени защитници – т.нар. организации за управление на колективни права, които би трябвало да събират и разпределят парите за автори, продуценти и изпълнители съгласно предвидените в закона практики.

Моето мнение за АСТА се споделя от милиони хора, може би не само с тези две думи “Долу АСТА!”, но с повече, по-аргументирани и по-цялостни.
Вашите читатели могат да ми се доверят, но аз бих им препоръчал да прочетат и какво казват и други известни и уважавани по цял свят хора и експерти като Нели Огнянова, Боян Юруков (тук, тук, тук), Пейо Попов (тук, тук), Димитър Ганчев, адв. Емил А. Георгиев (тук, тук, тук, тук и тук), Григор Гачев (тук, тук и тук), например.
Вашите читатели могат да се опитат и да намерят противното мнение на някакви чиновници от администрацията, които всъщност нямат избор и са длъжни да защитават незащитимата позиция, че АСТА е нещо добро.
Длъжни са, защото ако сега кажат, че са сбъркали, какво ще се случи? Бойко ще ги уволни.
Ако кажат, че частните лобистки организации са ги натиснали, за да предложат подписването на АСТА, Бойко ще ги уволни.
Ако си признаят, че не са разбрали за какво става дума… Бойко пак ще ги уволни.
Вашите читатели могат да потърсят и мнението на неколцина заблудени автори, които си мислят, че YouTube ги ограбва. Те, горките, не знаят, че YouTube публикува съдържание с уредени авторски права и спазва законите…
Тези автори не знаят, че българският Закон за авторското право и сродните му права урежда и финансовите им претенции срещу Интернет потребителите у нас.
Дали не го знаят, защото организациите, които би трябвало да се занимават с колективното управление на правата им вероятно знаят само финансовата операция “събиране”, но не и “разпределяне” – аз лично не знам.
Но знам, че крайният потребител, меломанът, фенът не могат да са престъпници заради това, че искат да слушат музика и да гледат филми свободно (свободно, а не безплатно, неуважаеми лобисти, политици и др.п.!) , а опитите на държавата да ги обяви за престъпници е обречен на провал. И липсата на сериозни присъди по изсмуканите от пръстите на лобистите и милиционерите дела е достатъчно доказателство за това, че и съдът мисли като мен.

Затова – долу АСТА!

 

ACTA – проблемът със щетите

Членът на УС на “Интернет общество – България” Димитър Ганчев е написал следната статия по темата АСТА:

В предишна статия дадох няколко цитата от ACTA, но изглежда един от тях се нуждае от малко повече разясняване, защото почти не чух да бъде дискутиран по медиите или от останалите колеги.

Става дума за т.нар. “презумпция за щета”, или преведено на български – за колко ще ви осъдят, ако сте споделили нещо.

Проблемите всъщност са няколко:

1. Променя се основен принцип на римското право – че щетата трябва да се доказва, че е била причинена. Не може да се приеме по подразбиране, че определено действие причинява щети винаги, когато то бъде извършено. В някои случаи може да има щета, а в други – да няма. Т.е. няма знак за равенство между действие и щета, както това се прави в ACTA с въвеждането на “презумпция“. Ако съм болен и кихна, в някои случаи заразявам други хора и им причинявам щета, а в други случаи – не.

2. Съвсем не е сигурно, че споделянето на един продукт носи щета за автора, защото съвсем не е сигурно, че потребителите, които са го ползвали “безплатно” биха ползвали същия продукт и “срещу справедливо заплащане”. Дори ако това е вярно за един продукт, не е вярно за “кошница” от 1000 продукта, примерно.

3. Съвсем не е сигурно, че цената, искана от правоносителя е “разумна“, тъй-като по същество говорим за монополен (олигополен) пазар, в който нито има свободно договаряне на цени, нито има някакъв вид регулатор. “Разумно” ли е “Harry Potter and the Deathly Hallows: Part II” да е струвал на създателите си 125 милиона долара, а да е донесъл приход от 1 милиард и 327 милиона (1061% печалба)?

4. И най-важното: създава се възможност да се обърне надолу с главата основен икономически принцип – този на търсенето и предлагането, защото за определен кръг “правоносители” ще се окаже икономически по-изгодно продуктът им да е толкова скъп, че да не се продава, а печалбите да идват от съдебни дела за “щети”.

Ето още веднъж целият член от ACTA, третиращ щетите. Знам, че е дълго, затова ще подчертая и оцветя важните текстове в ACTA и в съответния коментар:

Член 9: Щети

1. Всяка от страните следва да предвиди възможността при гражданскоправни съдебни производства във връзка с прилагането на права върху интелектуална собственост нейните съдебни органи да бъдат оправомощени да разпоредят нарушителят, който съзнателно или имайки достатъчно основания да знае за това, е извършил действие, с което са нарушени права, да заплати на носителя на правото щетите в размер, компенсиращ щетата, понесена от носителя на правото в резултат на нарушението. При определяне размера на щетите, понесени вследствие на дадено нарушение на права върху интелектуална собственост, съдебните органи на дадена страна следва да бъдат оправомощени inter alia да разглеждат всякакви законови мерки за компенсации, за които носителят на правата претендира, като те могат да включват пропуснати за пропуснати ползи, възстановяване на стойността на търгуваните в нарушение стоки или услуги, измерена по пазарни цени, или по препоръчителната продажна цена на дребно.

2. Най-малко в случаите на нарушение на авторски или сродните им права и фалшифициране на търговска марка всяка от страните следва да предвиди при гражданскоправни съдебни производства нейните съдебни органи да са оправомощени да разпоредят нарушителят да заплати на носителя на правата получените от нарушителя ползи, дължащи се нарушението. Страните могат да допуснат по подразбиране, че размерът на ползите се равнява на размера на щетите, упоменати в параграф 1.

3. Поне по отношение на нарушенията на авторски или сродните им права, защитаващи творби, звукозаписи и изпълнения, и в случаите на фалшифициране на търговски марки всяка от страните следва също така да създаде или да поддържа система, в която са предвидени един или няколко от следните елементи:
а) предварително установени щети; или
б) презумпции[6] за определяне на размер на щетите, достатъчен за компенсиране на носителя на правата за понесените вследствие на нарушението щети; или
в) поне за случаите на нарушени авторски права — допълнителни щети.

4. Когато дадена страна предвижда корективната мярка, посочена в параграф 3, буква а), или презумпциите, посочени в параграф 3, буква б), тя следва да гарантира, че или нейните съдебни органи, или носителят на правата имат правото да изберат посочената корективна мярка или посочените презумпции като алтернатива на корективните мерки, упоменати в параграфи 1 и 2.

5. Всяка от страните следва да предвиди възможността нейните съдебни органи да са оправомощени да разпоредят, когато е целесъобразно, при приключването на гражданскоправно съдебно производство във връзка поне с нарушение на авторско или сродните му права или с търговски марки, загубилата спора страна да заплати на спечелилата страна съдебните разходи или такси и съответните адвокатски хонорари, или всякакви други разходи съгласно предвиденото в законодателството на въпросната страна.

[6] Презумпциите, упоменати в параграф 3, буква б), могат да включват презумпция, че размерът на щетите е равен на: i) количеството на стоките, които нарушават правото върху интелектуална собственост на носителя на въпросното право, което в действителност е било прехвърлено на трети лица, умножено по размера на ползата за единица стока, която би била продадена от носителя на правото в случай че не е имало нарушение; или ii) възнаграждение за права с разумен размер; или iii) фиксирана сума, изчислена най-малко въз основа на елементи като размера на възнагражденията за права или таксите, които биха били дължими, ако нарушителят е поискал разрешение да използва въпросното право на интелектуална собственост.

Аз съм изключително лош певец. Въобще не ви трябва да ме чувате как “пея”. Обаче мога да издам албум с глупости и да го пусна на пазара на препоръчителната продажна цена на дребно от 2000 лв. Разбира се, няма разумен човек, който да си купи моя албум, но аз правя “промоция” и раздавам 1000 бройки безплатно на гостите на няколко събития, до които успявам да се добера и за които знам, че присъстват компютърно грамотни хора (WebIT, TEDxBG и др.). Все някой от тях ще се изкуши да качи това нещо в някой тракер с обяснението “Вижте го Митко каква глупост е сътворил”. За мен остава само да поискам от доставчика данните за потребителя, който го е качил (виж Член 27), да умножа сумата от 2000 лв по броя на нещастните хорица, които са си свалили от любопитство моята глупост и така да си реша проблема с тазгодишната почивка на Хаваите.

Има и друг проблем, свързан с механичното превръщане на “щети” в “ползи” и обратното. Да направим анкета колко от вас биха гледали филма “Много хубав филм 1″ в киносалона, ако го нямаше в торентите. Нека приемем, че филмът е много хубав и цели 90% от вас биха извадили по 10 лв. После да направим същата анкета за “Много хубав филм 2″, който също би причинил “щета” в размер на 90%. После за останалите 29 филма, които вие сте си свалили този месец. За всеки от тях бихте отговорили с някакъв процент на вероятност, че бихте си платили, за да го гледате.

Накрая ще излезе, че вие заедно с жената и детето, този месец бихте платили 3 * 31 * 10 лв = 930 лв за да гледате 31 много хубави филма. Съответно заради вашия даунлоад, някой ъплоадер (или няколко ъплоадера) средностатистически ще бъде осъден да плати 90% от 930 лв. Да, ама никой не би платил чак пък толкова много за да ходи на кино, така че е очевидно, че не всяка “щета” е “пропусната полза”. Ако разглеждаш едно конкретно произведение само за себе си, вероятно статистиката би била права, но ако разгледаш цялата съвкупност от свалени неща, тогава процентът на “щетите”, т.е. на произведенията, които наистина бих си закупил, би бил много, ама много по-малък. И е много вероятно аз наистина да съм си ги закупил вече – било в киносалона, било на диск. Правоносителите, обаче, ще ви съдят за всяко едно произведение по отделно, включително за всяка една отделна mp3-ка, защото така им е по-изгодно.

И макар, че на пръв поглед текстът за щетите в ACTA изглежда като най-важният механизъм за компенсиране на авторите и вероятно заради него те виждат в ACTA своя “спасител”, в действителност този член създава колосална възможност за злоупотреба с права, от първата до последната алинея. Той няма как да бъде поправен с “резерви” при ратификацията, трябва да бъде отхвърлен изцяло.

Зам.-министърът на съобщенията Валери Борисов за домейните и управлението на Интернет

Публикуваме речта на зам.-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Валери Борисов, произнесена при откриване на DomainForum на 7-ми ноември 2011 г.

This is full text of the speech of Bulgarian deputy-minister of transport, IT and communication Valeri Borissov, at the DomainForum in Sofia, Bulgaria, on Nov. 7, 2011.

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

СКЪПИ КОЛЕГИ,

За мен е чест и удоволствие да Ви приветствам с „добре дошли” на този Домейн форум, който е пръв по рода си в България. Ние считаме неговото провеждане за изключително навременно предвид новите предизвикателства, пред които е изправена глобалната критична комуникационна инфраструктура Интернет.Част от тези предизвикателства представляват въвеждането на многоезичните имена на домейни, както и изчерпването на свободния ресурс на IPv4 и въвеждането на IPv6. Тези въпроси, наред с въпросите на сигурността и защитата на личната неприкосновеност все повече ангажират вниманието на правителства, бизнеса и гражданите.

От 2000 г. в България се прилага напълно либерализирана държавна политика по отношение на Интернет, т.е. ние разчитаме на участието на всички заинтересовани страни в управлението (т.нар. multi-stakeholderapproach). Както е известно, този подход на равнопоставеност беше въведен за пръв път по време на Първата среща на върха за информационно общество в Женева през 2003 г. Всъщност единствената сфера от Интернет, която е предмет на регулиране в България, е сигурността и защитата на личната неприкосновеност. Държавата не предприема действия и по блокиране или филтриране на съдържание. Този модел дава свобода за изразяване на позиции, като основният принцип е това да става прозрачно, по разбираем начин и да бъде изпълнимо.

Предвид глобалния характер на Интернет, безспорна е важната роля на Интернет корпорацията за имена и адреси – ICANN – за поддържането на надеждността и прозрачността при управлението на Интернет ресурсите. ICANN провежда прозрачна политика основана на стриктни правила. Независимо, че останахме основателно неудовлетворени от отказа на ICANN да регистрира нашия стринг на кирилица, заявен по бързата процедура за IDN ccTLDs, българското правителство подкрепя този тип политика.

Една от целите на този форум е да популяризира възможността компании от цял свят, включително и български, да регистрират домейни с търговски марки, включително на български език. Това ще бъде допълнително конкурентно предимство за известните наши брандове в онлайн икономиката. В същото време това ще даде възможност на държавата да предприема мерки срещу злоупотребата с монополни права върху национални символи и значими за всички българи наименования. Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията ще осигури максимално широка платформа за комуникация с всички заинтересовани – граждани и организации – относно евентуални опити за „присвояване” на наименования от национално значение и своевременно ще реагира по установените процедури.

Това е още една причина да изразя специална благодарност на организаторите на тази проява – сдружение „УНИНЕТ” и Регистър.БГ – които събраха в София всички вас експерти в различни области, хора от различни континенти, да поговорим и обменим опит и знание за новите домейни.

Убеден съм, че днешният домейн форум ще има определен принос за нашите общи успехи в по-оптималното използване на Интернет-ресурсите

Пожелавам на всички ползотворни дискусии.

По информация от запознати, в началото на януари 2012 г. в София ще се организира кръгла маса по въпросите на политиката в областта на домейните.

Отговорите на кандидатите за президент на Република България

Преди няколко дни зададохме едни и същи въпроси към всички кандидати за президент на Републиката. Публикуваме получените отговори от Ивайло Калфин, Меглена Кунева и Росен Плевнелиев (по азбучен ред). Надяваме се, че те ще бъдат от полза не само за гражданите на България, но и за екипа на победителя в изборите на 23-и (или 30-и) октомври.

Благодарим на кандидатите, които ни изпратиха своите отговори. Държим да подчертаем, че сме пратили въпросите си към всички кандидати, чиито адреси намерихме в Интернет и можем да си направим изводи за сериозността на политиците както по техните отговори, така и по липсата им.

Желаем успех за България (с нейното либерално законодателство в областта на Интернет!) и ще държим през следващите пет години бъдещия президент на България отговорен за думите му/ѝ… поне по отношение на Интернет;-)

1. Трябва ли достъпът до и публикуването на информация в Интернет да бъдат свободни от държавен контрол или е по-добре правителството да предложи регулация (например: лицензионни режими, норми за подобряване на безопасността на потребителите и др.п.)? Ако да – ограничения в каква посока подкрепяте?

Меглена Кунева: Интернет е свободна медия и там където няма регулации се развива най-добре, но режимите са необходими, за да предпазят потребителите от нежелани практики на компаниите или държавата. Трябва да е ясно какво се случва с личните данни, които потребителите често дават по един или друг начин. Трябва да има органи, които да следят и да налагат санкции, ако тези данни биват публикувани неправомерно. Ето, това, което направи Външно министерство с данните на 36 хил. българи в чужбина, като остави имената и адресите им на сайта си, е напълно недопустимо. В този смисъл трябва да има и регулации за данни, които биват употребявани за маркетингови цели без желанието на хората. Разбира се, това не е проблем само в България, вече все повече се говори, че трябва да има европейски клауд центрове, за да се защитят данните на европейците.
Другият вид регулации за защита на потребителите са тези, които регулират доставчиците на Интернет и следят за картелиране, монополи или нелоялни търговски практики.
По отношение на съдържанието обаче намирам въпроса с регулациите за много чувствителен. Като либерал смятам, че мрежата трябва да е свободно пространство и че потребителите сами  могат да определят достъпа до съдържанието. В този смисъл приветствам всякакви разяснителни кампании за родителите или етикирането от потребителите на дадени сайтове. От друга страна обаче в Интернет съществуват откровено нелегални дейности като детската порнография, кибер-атаките или насаждането на омраза, които би трябвало да подлежат на контрол. Въпросът е вярваме ли на собствените си право-охранителни органи, че биха осъществявали такъв контрол обективни, без да използват едни законови разпоредби за разправа с политически неудобни сайтове?
Ивайло Калфин:  За последните петнадесет години, Интернет пространството се наложи като неизменимо средство за комуникация между индивидуалните потребители и частния и държавния сектор. В днешните дни на цифровата (р)еволюция, световната мрежа се наложи като основата, от която зависят не само социалните ни контакти и участието в граждански позиции, но също така и икономическото ни развитие и благополучие.
Важно е законодателите, основните регулатори и доставчиците да спазват и да насърчават развитието на основни принципи, като неутралността на мрежите и в Интернет и задължението за предоставяне на универсална услуга. В това число, смятам, че равният достъп и публикуването на свободна информация в Интернет са равносилни, в цифровата ера, на основните права на гражданите. Наред с киберсигурността, развитието на „облачните технологии” и преминаването към новия протокол IPv6 – това са основни въпроси, по които активно работя в Комисията по индустрия, изследвания и енергетика на ЕП, и мога да ви кажа, че повечето ми колеги споделят тази визия.
Същевременно всеки потребител на Интернет трябва да спазва законодателството и  да отговаря за действията си. Случаите на  насаждане на етническа омраза по социалните мрежи след трагедията в “Катуница” ясно показват тънката линия между виртуалния и истинския свят, и са добро доказателство за това колко опасни могат да бъдат последиците от действията ни в мрежата.
Росен Плевнелиев: Да говорим за достъп и публикуване на информация в Интернет без регулация е несериозно, защото може да бъде опасно.
В последните дни бяхме свидетели как на 23-годишен младеж бе наложено обществено порицание от Районния съд във Варна за това, че чрез личния си компютър е проповядвал и подбуждал към насилие и омраза, основани на етническа принадлежност. Зачестяват и т.нар. фишинг атаки срещу клиенти на различни банки у нас.
В същото време не трябва да се отнемат основните права и свободи на гражданите в използването на Интернет пространството. Но по-голямата част от тях се интересуват и от това как децата в България ще бъдат “опазени” и как да бъдат подготвени за компетентно и отговорно поведение в мрежата.
Превенция и борба с Интернет престъпността е много сериозна тема. Трябва да се създаде възможност за предпазване от престъпления и злоупотреби в Интернет, както и за предотвратяване на случаите на компютърни престъпления, извършени от или срещу деца. Тази дейност се извършва от държавата (в лицето на правораздавателните органи), защото носи в себе си знака на доверие между правоохранителните органи и гражданите. Младите хора трябва си дават ясна сметка, че Интернет пространството може да бъде използвано с престъпни цели и това е сериозна заплаха.
Намерението на властите да предпазят и подготвят нашите деца за отговорно поведение в мрежата, намаляване на случаите на компютърни престъпления и възможността чрез превенция за предпазване от престъпления и злоупотреби в Интернет трябва ясно да се заяви и да не се спекулира с темата.
Трябва де се популяризират правните аспекти на компютърната престъпност и заплахите, които съществуват във виртуалното пространство, как да действат и към кого да се обръщат при съмнения, че са станали жертва на Интернет педофили, хакерски атаки и други виртуални престъпления.
Аз винаги съм бил за това технологиите да имат колкото може повече свобода за развитие, но все пак, тази свобода не бива нито да ограничава други свободи на гражданите, нито да създава предпоставки за нарушаване на правата на други граждани, каквото например е пиратството и неразрешеното ползване на чужда лична информация.

2. Мислите ли, че съществуващият режим за събиране на данни и следене на Интернет комуникацията е уреден достатъчно добре в нашето законодателство? Бихте ли предложили промени, ако да – по какъв начин ще ги представите? Моля, обосновете отговора си.

Меглена Кунева:  Има няколко проблемни момента в Закона за електронните съобщения, които създават рискове за правата и свободите на гражданите. За мен най-притеснително, както и при подслушванията, е доколко наистина разрешенията за следене в Интернет не се използват за следене на гражданите и засилване на полицейщината.  Още повече, че за следенето в Интернет дори не се изисква съдебно решение, ако данните са поискани от прокурор е рамките на досъдебното производство. Факт е, че за оперативните действия на МВР и ДАНС се изисква разрешение, но след назначението на семейната приятелка на Цветанов Владимира Янева за председател на Софийски градски съд, това се превърна във формална пречка. Наскоро излязоха данни, че от нейното назначени насам СГС издава по 40 разрешения за подслушване и следене на ден! Като гражданин имам сериозни притеснения, че следенето на Интернет комуникацията не се използва единствено с цел да се бори престъпността.

Ивайло Калфин:  За съжаление, българското законодателство  далеч изостава от това на повечето страни членки на ЕС. Докато в другите държави защитата на личните данни е на много високо равнище и законодателно осигурена, българското законодателство налага ясни пречки пред защитата на личните данни на гражданите, чрез Закона за електронните съобщения. Така например разузнвателните и контраразузнавателните служби трябва да имат правомощия за опазване на националната сигурност и мира, но в никакъв случай това не може да става по нерегламентиран и злоупотребяващ начин.
Нещо повече – за съжаление, се вижда, че държавните институции все по-често злоупотребяват със неправомерно събиране на СРС, в това число и електронна комуникация, без да е ясно по какъв начин в следствие данните са съхранявани и унищожени, както и с огласяването на лични данни на наши сънародници. Последният крещящ случай бе публикуването в сайта на МВнР на списъците с имена на сънародници, заявили желание да гласуват в чужбина. Според мен този казус ясно показва немарливост и, най-вече, нежеланието от страна на правителството да гарантира защитата на българите и на личните им данни, за което би било редно да се търси политическа и съдебна отговорност.
Компетентните органи трябва да престанат да събират неправомерно данни за хората, а институциите трябва да гарантират опазването на личните данни на всеки един гражданин при обработването им. Редно е да се определи ясен механизъм, гарантиращ, че тези данни се съхраняват, унищожават съгласно закона и с тях не се злоупотребява по какъвто и да е било начин.
От друга страна, българското законодателство трябва да еволюира по начин, по който защитата на лични данни да бъде засилена с ясни механизми, гарантиращи опазването ѝ.

Росен Плевнелиев: Предвиденият срок в Европейската директива 2006/24/ЕО е шест месеца по-малко от предвиденото в нашето законодателство. Тук трябва да се работи за синхронизация на българското и европейското законодателство.

3. Ако на бюрото Ви има закон, който предвижда налагането на лицензи, разрешителни или ограничителни режими за доставчиците на Интернет и/или контрол върху публикуваното съдържание, ще му наложите ли вето? При какви ограничения бихте наложили вето? Какви други мерки за въздействие върху законодателя бихте използвали?

Меглена Кунева:  Много зависи от вида на режимите, лицензите и ограниченията. Ако ограниченията всъщност ще помогнат личните данни да не бъдат разпространявани, ако ще дадат по-големи гаранции за сигурността при пазаруването в Интернет или за това потребителите да не стават жертви на маркетингови кампании например, бих подкрепила подобен законопроект. Но ако режимите се опитат да наложат ограничения върху съдържанието в мрежата, то тогава говорим за нарушаване на основни граждански права. Ако ограниченията и по най-малкия начин напомнят слаганите в страни като Китай или Иран забрани, то тогава няма за минута да се поколебая да наложа вето на подобен закон.

Ивайло Калфин:  Достъпът до Интернет трябва да е принципен и безусловен за всички, както за индивидуалните потребители, така и за доставчиците. Следователно бих наложил вето на подобен законопроект, тъй като не смятам за редно да се предлагат ограничения или контрол по отношение на доставчиците. Колкото е по-прозрачен и достъпен пазарът до всички участници, толкова повече се стимулират инвестициите и конкурентоспособността спрямо цената за крайния потребител. Същевременно това не означава, че престъпленията в Интернет трябва да се толерират. В тази среда използването на технологиите не трябва да се ограничава, а да се използва за предотвратяване и наказване на нарушенията на закона.

Росен Плевнелиев:  Президентът не налага вето, заради идеята да се наложи вето или за да може в края на годината или в края на мандата да се отчете колко пъти се е възползвал от правото си да го налага. Трябва да има конкретна причина. Ако на бюрото ми има закон, какъвто и да е, независимо за коя сфера от обществено-икономическия живот на страната, първо ще се запознавам с мотивите за приемането му и различните становища по него. Нещо повече, като президент ще работя със законодателя за изчистване на противоречията (ако има такива разбира се), така че законът да бъде полезен, а не пречка, както за специалистите, които реално ще работят по него, така и за тези, чиито права ще защитава – потребителите.

4. Готов ли сте да кажете “не” на премиера или на министъра на вътрешните работи, дори и да са от Вашата партия или от близка до Вас партия, ако те Ви се обадят, за да не налагате вето по въпрос № 3?

Меглена Кунева:  За разлика от моите опоненти, аз съм свободна да отговоря на този въпрос: Винаги мога да кажа „не” на премиера и министъра на вътрешните работи, тъй като ще бъда независим, надпартиен президент. Кандидатирах се именно като граждански кандидат, за да завися единствено от хората, а не от партия.

Ивайло Калфин:  Категорично да, без значение от партийната им принадлежност или заемана длъжност! Въпросът е принципен и от първостепенна важност за гарантиране на демократичните принципи. Развитието на Интернет технологиите за мен е по-важно от политически натиск и зависимости. За това се боря през последните две години и в Европейския парламент.

Росен Плевнелиев:  Президентът на Република България е президент на всички български граждани, в това число и на премиера и на министъра на вътрешниите работи. Той преди всичко е обединител и работи за целостта и съвкупността на цялата нация и в този смисъл трябва да казва винаги “НЕ”, когато това е в интерес на обществото.

5. Смятате ли, че моделът, по който се управлява днес Интернет (с равнопоставеното участие на държавата, бизнеса и гражданите) е добър или мислите, че е добре да се измени, с цел да се гарантира сигурността на потребителите, като правилата биват налагани не от международните организации, които се занимават с това в момента, а от друга структура, например в рамките на ООН?

Меглена Кунева:  Смятам, че настоящият модел е успешен. Винаги има място за подобрения, особено по отношение на прозрачността и отчетността на институции като ICANN.

Ивайло Калфин:  Интернет пространството по своему е уникално постижение и жив пример за това как може да се изгради една световна система за общуване и обмен, чрез сътрудничество между частния, публичния и академичния сектор. Според мен настоящият модел функционира добре, като предлага достатъчно бързо развитие на Интернет и на информационните и комуникационни технологии, и следователно и не трябва да се изменя коренно. По-скоро друго е важно в случая, а именно заинтересованите страни да се вслушат в нуждите на потребителите и да предложат съответните инструменти за опазването на основните им права и сигурността им, и които да гарантират развитието на услугите.
Споменавайки международните организации, немалко от тях вече са предложили конкретни мерки и стратегии по тези въпроси: Цифровият дневен ред бе определен като основна цел в стратегията за развитие до 2020 г.  на Европейския съюз, чрез Internet Governance Forum ООН подготвя ежегодни срещи на върха между правителства, международни организации, частния сектор и потребителите.
Структурите на ООН и другите международни организации се занимават с въпросите та глобалната мрежа и на ИКТ. Същевременно развитието на международното право става по много сложни и бавни процедури. В бързо развиващи се области като ИКТ трябва да има и много по-гъвкави и ефикасни форми за сътрудничество и обсъждане на правилата. Затова формите на включване на заинтересованите страни като Форума за управление на Интернет, развитието на ICANN и включването на правителствени представители в неговата работа и т.н. са незаменими. Новите технологии предполагат иновативност във формите на тяхното управление.

Росен Плевнелиев:  Според нашето законодателство се въвежда задължение към Интернет операторите да пазят за срок от 12 месеца трафичните данни. Както вече казах, това е с шест месеца повече от предвидения в Европейската директива 2006/24/ЕО минимален срок, като по този начин се натоварват операторите с ненужни разходи.
България има традиционно либерално законодателство в областта на Интернет и няма логика то да бъде променяно.
Още веднъж благодаря за въпросите и изказвам искрените си поздравления към “Интернет общество – България” за това, че повече от 15 години дава своя голям принос за развитието на информационните технологии у нас.

Народното събрание гласува на 1-во четене закон за тотално следене в Интернет

Без коментар публикуваме само отзвука в българските медии:

Капитал: Парламентът одобри директния достъп на МВР до кореспонденцията в интернет и по телефона (може би най-добрата компилация, с препратки към статиите от миналите гласувания в Парламента, плюс единствената, в която нещата са казани ясно още в първото изречение “МВР ще получи директен достъп в реално време до телефонните разпечатки и комуникацията на хората в Интернет.“)

Труд:
- Предколедно – всички под лупата на МВР
- МВР ни следи в Интернет нонстоп
- Червени: Не следете нета, МВР: Не се притеснявайте!

24 часа:
- Биг Брадър да си остане в телевизора
- МВР се пребори да ни следи по GSM и в нета

Дневник:
- Само ГЕРБ и “Атака” гласуваха за безконтролното електронно следене от МВР
- Редакционен: Двойната коалиция като огледало на тройната

Новинар:
- МВР вече e с непрекъснат достъп до телефона ни

Стандарт:
- ГЕРБ и Атака отпушиха следенето в интернет

Сега:
- МВР на крачка от безконтролен достъп до телефонните разпечатки
- Интервю с депутата от ГЕРБ Доброслав Димитров “Невъзможно е МВР да следи в реално време Интернет трафика“

Дума:
- Следят ни и в Интернет
- Само свободата е сигурност
- Подслушвайте ме. “За” съм!

Mediapool.bg:
- ГЕРБ и “Атака” гласуваха за тоталното следене на телефони и Интернет

Кафене.net
- Правозащитници протестират срещу масовото подслушване
- Парламентът одобри на първо четене спорен закон

vsekiden.com
- Врагът в Интернет
- Адвокат Александър Кашъмов: Не може базите данни на частните дружества и на МВР да са като скачени съдове

Монитор:
- МВР ще следи нета и джиесемите
- Ако не въведем следенето в интернет, Брюксел ще ни санкционира

Телеграф:
- Бомбардират депутати с SMS-и

Чрез Кафене.net
- Полицейска България
- Наръчник на обЗЕСтвения враг

Класа: Държавата ще може да ни следи в Интернет

Тоталният електронен контрол от МВР беше одобрен от вътрешната комисия

Препубликувано от в-к “Дневник”

Законопроектът на МВР за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, който предвижда въвеждането на тотален контрол на телефонните разговори и интернет от МВР, беше приет на първо четене от парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред.

“Защитихме законопроекта, както беше направено на обществената дискусия в МВР”, посочи зам.-министър Веселин Вучков, който представи проекта на закритото заседание на комисията.

Председателят й Анастас Анастасов заяви пред журналисти, че по време на заседанието са обсъждани някои въпроси по реда на взимането на информацията от МВР чрез мобилните оператори и интернет доставчиците, но не разкри подробности. Той обясни, че вносителите в лицето на представителите на МВР са отговорили изчерпателно на депутатските питания.

“Идната седмица комисията ще проведе среща с неправителствените организации заедно с представители на вносителите и ще обсъдим въпросите, които те поставят”, допълни Анастасов. По думите му идеята е там, където има сериозни предложения и допълнени, те да бъдат включени в законопроекта.

Председателят на вътрешната комисия посочи, че представителите на БСП са се въздържали при гласуването, а тези на ДПС са отсъствали от заседанието.

Атанас Мерджанов, член на комисията от БСП, заяви пред “Дневник”, че е гласувал “въздържал се”, защото част от предложенията в законопроекта са предлани по време на управлението на правителството на Сергей Станишев и от тази гледна точна желае да е сравнително последователен.

“Това е моята лична позиция. Въпросът как парламентарната ни група ще гласува в зала предстои да бъде обсъден допълнително”, коментира Мерджанов.

Десислав Чуколов, член на вътрешната комисия от партия “Атака”, обясни пред “Дневник”, че не е присъствал на днешното заседание, тъй като е в чужбина. Той се въздържа от коментар на законопроекта, защото желае да се запознае подробно с него.

На този етап не е ясно дали “Атака” ще подкрепи в пленарна зала или ще е против предложенията на ГЕРБ за максимално широк контрол върху електронните съобщения.

“В тази сфера има две ключови думи – контрол и доверие. И двете в случая липсват, затова ще гласувам против законопроекта”, мотивира се депутатът от “Синята коалиция” Йордан Бакалов.

Той каза пред журналисти, че по време на заседанието по този важен законопроект, което продължи кратко – 40 минути, не е била дадена възможност да се проведе задълбочена дискусия.

“Изумен съм, че представителите на ГЕРБ днес гласуват за много по-големи и безконтроли правомощия на МВР, отколкото предложенията на предишния министър Михаил Миков отпреди четири месеца, срещу които те бяха против”, каза Бакалов.

За разлика от тях той остава на същата критична позиция, защото според него въвеждането на интерфейс (постоянен достъп на МВР до базата данни на мобилните оператори и сървърите на интернет доставчиците) не подложи на съдебен контрол в предлагания законопроект.

Липсата на независим държавен орган, който да упражнява контрол върху използването на данните от МВР и специалните служби, както и създаването на регистри, които не са публични, са другите критични моменти, отличени от депутата.

Той посочи, че в някои европейски страни въвеждането на интерфейс е било отменена след обявяването му за противоконституционно.

Във Франция, която е с население близо 60 млн. души, годишно разрешенията за използване на специални разузнавателни средства (СРС) са около 5 хил., а правените телефонни разпечатки – 40 хил.

В България при население 7.6 млн. СРС-тата годишно са над 10 хил., а разпечатките – над 350 хил., по данни на бившия министър Михаил Миков, представени във вътрешната комисия.

Още по темата за следенето в Интернет

Една статия от Борис Митов публикувана в електронното издание на “Сега”:
Следенето в интернет ще ни излезе твърде скъпо
Формалното обществено обсъждане на промените в ЗЕС не изясни най-важните въпроси за защитата на потребителите и разходите на доставчиците

Европа може да научи много от България за високоскоростния Интернет

На 28 септември 2009 г. стартира първото национално проучване в България със специален фокус върху проникването на високоскоростен Интернет в страната и влиянието му върху местната икономика.

Проучването се провежда във всички региони на страната и е по поръчка на Европейския съвет за оптична връзка до дома (FTTH Council Europe). Изследването се организира от  Yankee Group със съдействието на Интернет общество – България и е част от по-голямо изследване на социално-икономическите ползи от високоскоростния (оптичен) Интернет в България. Целта на проучването е да изследва по какъв начин наличието на високоскоростен (оптичен) Интернет в България подпомага икономическото развитие и допринася за подобряването на различни социално-икономически метрики в страната.

Проучването се нуждае от голям брой отговори, за да може да се придобие добра представа за използването на високоскоростен Интернет в България.
Ето защо приканваме всеки Интернет потребител да се включи в проучването чрез попълване на анкетата, която се намира на този адрес:  http://survey.isoc.bg/

Чрез вашите отговори в анкетата ще допринесете за това България да бъде поставена на европейската карта като водеща държава и пример за Европа по достъп до високоскоростен Интернет.
Резултатите от проучването могат да спомогнат за привличане на вниманието в Европа относно сегашната ситуация на пазара по отношение на проникването на високоскоростен интернет в България, което до момента е силно подценявано в повечето международни доклади.

„Можем и смятаме да научим много от това как българите използват достъпа си до високоскоростен Интернет“, коментира Беноа Фелтън от Yankee Group, САЩ. „Интересуваме се най-вече да научим как този достъп влияе на ежедневието на обикновените хора в България, на общуването им с роднини, които се намират в далечни краища и на им трудовата ситуация. Това включва възможността да се работи от дома и потенциала да се работи в или стратира ИТ и интернет бизнес.”

Екипът на проучването, от името на Европейския съвет за оптична връзка до дома  и Yankee Group.

Интернет общество – България

За връзка с нас: тел. (02) 401 8009; email: office@isoc.bg