Весели празници – и до нови срещи през 2012 г.!

Before an application is made, ISOC-Bulgaria Chapter should check that:

• The process to select the candidate from the Chapter involved the Board members of the Chapter;
• The person selected is endorsed by at least 2 Board members of the Chapter;
• The Chapter candidate meets one or more of the following criteria:
  • Active member of the Chapter in the last two years;
  • Potential future “Next Generation” leader of the Chapter;
  • Has never been to an ISOC Chapters workshop.

 How to Apply?

• The Chapter selected candidate should first read the Travel Fellowship FAQ at: http://isoc.org/wp/chapter-meetings/?p=1856 In order to collect information as quickly and efficiently as possible for this workshop, we are using a survey tool for the fellowship application form:

•  The Chapter selected candidate should apply online at: https://www.surveymonkey.com/s/ISOC-Travel-Fellowship-Application

PLEASE NOTE  - Every Travel Fellowship application is subject to review and approval by Internet Society staff.

Important Timelines:

• Dec 9 – Launch Travel Fellowship Programme
• Jan 6 – Close Travel Fellowship Programme
• Jan 6 – Jan 20: Review application period
• Jan 20–23 Mar: Fellows visa application period
• Mar 23–Apr 6: Finalise flights, hotel bookings

Applications received after Jan 6th 2012 will not be accepted.

This is full text of the speech of Bulgarian deputy-minister of transport, IT and communication Valeri Borissov, at the DomainForum in Sofia, Bulgaria, on Nov. 7, 2011.

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

СКЪПИ КОЛЕГИ,

За мен е чест и удоволствие да Ви приветствам с „добре дошли” на този Домейн форум, който е пръв по рода си в България. Ние считаме неговото провеждане за изключително навременно предвид новите предизвикателства, пред които е изправена глобалната критична комуникационна инфраструктура Интернет.Част от тези предизвикателства представляват въвеждането на многоезичните имена на домейни, както и изчерпването на свободния ресурс на IPv4 и въвеждането на IPv6. Тези въпроси, наред с въпросите на сигурността и защитата на личната неприкосновеност все повече ангажират вниманието на правителства, бизнеса и гражданите.

От 2000 г. в България се прилага напълно либерализирана държавна политика по отношение на Интернет, т.е. ние разчитаме на участието на всички заинтересовани страни в управлението (т.нар. multi-stakeholderapproach). Както е известно, този подход на равнопоставеност беше въведен за пръв път по време на Първата среща на върха за информационно общество в Женева през 2003 г. Всъщност единствената сфера от Интернет, която е предмет на регулиране в България, е сигурността и защитата на личната неприкосновеност. Държавата не предприема действия и по блокиране или филтриране на съдържание. Този модел дава свобода за изразяване на позиции, като основният принцип е това да става прозрачно, по разбираем начин и да бъде изпълнимо.

Предвид глобалния характер на Интернет, безспорна е важната роля на Интернет корпорацията за имена и адреси – ICANN – за поддържането на надеждността и прозрачността при управлението на Интернет ресурсите. ICANN провежда прозрачна политика основана на стриктни правила. Независимо, че останахме основателно неудовлетворени от отказа на ICANN да регистрира нашия стринг на кирилица, заявен по бързата процедура за IDN ccTLDs, българското правителство подкрепя този тип политика.

Една от целите на този форум е да популяризира възможността компании от цял свят, включително и български, да регистрират домейни с търговски марки, включително на български език. Това ще бъде допълнително конкурентно предимство за известните наши брандове в онлайн икономиката. В същото време това ще даде възможност на държавата да предприема мерки срещу злоупотребата с монополни права върху национални символи и значими за всички българи наименования. Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията ще осигури максимално широка платформа за комуникация с всички заинтересовани – граждани и организации – относно евентуални опити за „присвояване” на наименования от национално значение и своевременно ще реагира по установените процедури.

Това е още една причина да изразя специална благодарност на организаторите на тази проява – сдружение „УНИНЕТ” и Регистър.БГ – които събраха в София всички вас експерти в различни области, хора от различни континенти, да поговорим и обменим опит и знание за новите домейни.

Убеден съм, че днешният домейн форум ще има определен принос за нашите общи успехи в по-оптималното използване на Интернет-ресурсите

Пожелавам на всички ползотворни дискусии.

По информация от запознати, в началото на януари 2012 г. в София ще се организира кръгла маса по въпросите на политиката в областта на домейните.

The Indian government has formally proposed a government takeover of the Internet at the United Nations General Assembly in New York.

In a statement sent yesterday, India argued for the creation of a new body to be called the United Nations Committee for Internet-Related Policies (CIRP) which would develop Internet policies, oversee all Internet standards bodies and policy organizations, negotiate Internet-related treaties, and act as an arbitrator in Internet-related disputes.

The CIRP would exist under the United Nations, comprise of 50 Member States, be funded by the United Nations, run by staff from the UN’s Conference on Trade and Development (UNCTAD) arm, and report directly to the UN General Assembly.

Despite the proposal representing an extraordinary shift from the status quo to a single, purely government-run Internet body, India’s spokesman, Mr Dushyant Singh, argued that the proposal “should not be viewed as an attempt by governments to ‘take over’ or ‘regulate and circumscribe’ the Internet.”

In a nod to the multi-stakeholder model of decision-making that currently defines much of the Internet’s processes – and where all actors from business to academia to the technical community and governments are given equal say in decisions – the Indian proposal foresees the creation of four “Advisory Groups” that would represent civil society, the private sector, inter-governmental and international organizations, and the technical and academic community.

Those groups would provide recommendations to the CIRP. The CIRP would consider them, along input from the existing Internet Governance Forum, at an annual two-week conference at the UN building in Geneva and then present its own subsequent recommendations to the UN General Assembly.

Read the whole article at dot-nxt.com.

We are reprinting, with permission from dot-nxt, portions from two of the articles, and encourage you to read the originals at the above urls.

… The International Telecommunication Union (ITU) is continuing its difficult journey toward the 21st century in Geneva this week.
Picking up where the organization’s Plenipotentiary in Guadalajara a year ago left off, the ITU Council has been considering a number of proposals concerning the Internet and, not for the time, has hit the Internet’s culture of openness head on.
Following literally days of discussions spent trying to bridge the gap between a closed inter-governmental culture and the Internet’s open approach to policy, a series of odd compromises has been struck.
Key among them is future discussions of the “Dedicated Group on international Internet-related public policy issues”. The DGIRPPI (the worst acronym we’ve seen for a while) is transitioning to a more formal Working Group designation and is the hub of most of the work that emerges with respect to the Internet…

… as some country representatives pointed out, having an open consultation but a closed Working Group was a bit of a contradiction. Bulgaria noted for example that if the actual decisions and discussions are closed, it may discourage non-governments from bothering to take part in the open consultations. That argument was not accepted, nor was the subsequent suggestion that the Working Group documents at least be made public.
Almost all ITU documents – including all the ones for this Council discussion, including the agenda – are behind password protection, something that is a constant and stark reminder of the organization’s closed nature…

…Another main issue under discussion when it came to the Internet was discussion surrounding a meeting in 2013 that would discuss Internet governance.
There was a concerted effort to hold the meeting, despite subject and budgetary concerns, and to ensure that the meeting was a “forum” to give it some official weight. There was push back but again the inter-governmental voices prevailed.
The World Telecommunication Policy Forum (WTPF) will take place in Geneva in mid-2013, be linked with the WSIS Forum, and focus on ITU resolutions 101, 102 and 133 – all the key Internet texts agreed at the Guadalajara Plenipotentiary.
The intent is clear – the ITU Council and Working Group on International Internet-related Public Policy Issues will work at scaling back the move toward a more open, multi-stakeholder model and then using the 2013 WTPF to redraw the resolutions that incorporated Internet organizations into the ITU’s processes, with the ultimate aim of having those resolutions edited in Busan.
The WTPF cannot produce binding, regulatory outcomes but it will produce reports and provide consensus opinions that will then be used to inform the Plenipotentiary discussions.
From the perspective of the Internet organizations that have viewed the ITU with anything from suspicion to contempt, this will be a worrying development.

ISOC-Bulgaria will continue its Internet governance project through 2012, and will continue to inform its readers, members and friends on the latest developments in that area. See the Internet governance section on our blog for more information.

Благодарим на кандидатите, които ни изпратиха своите отговори. Държим да подчертаем, че сме пратили въпросите си към всички кандидати, чиито адреси намерихме в Интернет и можем да си направим изводи за сериозността на политиците както по техните отговори, така и по липсата им.

Желаем успех за България (с нейното либерално законодателство в областта на Интернет!) и ще държим през следващите пет години бъдещия президент на България отговорен за думите му/ѝ… поне по отношение на Интернет;-)

1. Трябва ли достъпът до и публикуването на информация в Интернет да бъдат свободни от държавен контрол или е по-добре правителството да предложи регулация (например: лицензионни режими, норми за подобряване на безопасността на потребителите и др.п.)? Ако да – ограничения в каква посока подкрепяте?

Меглена Кунева: Интернет е свободна медия и там където няма регулации се развива най-добре, но режимите са необходими, за да предпазят потребителите от нежелани практики на компаниите или държавата. Трябва да е ясно какво се случва с личните данни, които потребителите често дават по един или друг начин. Трябва да има органи, които да следят и да налагат санкции, ако тези данни биват публикувани неправомерно. Ето, това, което направи Външно министерство с данните на 36 хил. българи в чужбина, като остави имената и адресите им на сайта си, е напълно недопустимо. В този смисъл трябва да има и регулации за данни, които биват употребявани за маркетингови цели без желанието на хората. Разбира се, това не е проблем само в България, вече все повече се говори, че трябва да има европейски клауд центрове, за да се защитят данните на европейците.
Другият вид регулации за защита на потребителите са тези, които регулират доставчиците на Интернет и следят за картелиране, монополи или нелоялни търговски практики.
По отношение на съдържанието обаче намирам въпроса с регулациите за много чувствителен. Като либерал смятам, че мрежата трябва да е свободно пространство и че потребителите сами  могат да определят достъпа до съдържанието. В този смисъл приветствам всякакви разяснителни кампании за родителите или етикирането от потребителите на дадени сайтове. От друга страна обаче в Интернет съществуват откровено нелегални дейности като детската порнография, кибер-атаките или насаждането на омраза, които би трябвало да подлежат на контрол. Въпросът е вярваме ли на собствените си право-охранителни органи, че биха осъществявали такъв контрол обективни, без да използват едни законови разпоредби за разправа с политически неудобни сайтове?
Ивайло Калфин:  За последните петнадесет години, Интернет пространството се наложи като неизменимо средство за комуникация между индивидуалните потребители и частния и държавния сектор. В днешните дни на цифровата (р)еволюция, световната мрежа се наложи като основата, от която зависят не само социалните ни контакти и участието в граждански позиции, но също така и икономическото ни развитие и благополучие.
Важно е законодателите, основните регулатори и доставчиците да спазват и да насърчават развитието на основни принципи, като неутралността на мрежите и в Интернет и задължението за предоставяне на универсална услуга. В това число, смятам, че равният достъп и публикуването на свободна информация в Интернет са равносилни, в цифровата ера, на основните права на гражданите. Наред с киберсигурността, развитието на „облачните технологии” и преминаването към новия протокол IPv6 – това са основни въпроси, по които активно работя в Комисията по индустрия, изследвания и енергетика на ЕП, и мога да ви кажа, че повечето ми колеги споделят тази визия.
Същевременно всеки потребител на Интернет трябва да спазва законодателството и  да отговаря за действията си. Случаите на  насаждане на етническа омраза по социалните мрежи след трагедията в “Катуница” ясно показват тънката линия между виртуалния и истинския свят, и са добро доказателство за това колко опасни могат да бъдат последиците от действията ни в мрежата.
Росен Плевнелиев: Да говорим за достъп и публикуване на информация в Интернет без регулация е несериозно, защото може да бъде опасно.
В последните дни бяхме свидетели как на 23-годишен младеж бе наложено обществено порицание от Районния съд във Варна за това, че чрез личния си компютър е проповядвал и подбуждал към насилие и омраза, основани на етническа принадлежност. Зачестяват и т.нар. фишинг атаки срещу клиенти на различни банки у нас.
В същото време не трябва да се отнемат основните права и свободи на гражданите в използването на Интернет пространството. Но по-голямата част от тях се интересуват и от това как децата в България ще бъдат “опазени” и как да бъдат подготвени за компетентно и отговорно поведение в мрежата.
Превенция и борба с Интернет престъпността е много сериозна тема. Трябва да се създаде възможност за предпазване от престъпления и злоупотреби в Интернет, както и за предотвратяване на случаите на компютърни престъпления, извършени от или срещу деца. Тази дейност се извършва от държавата (в лицето на правораздавателните органи), защото носи в себе си знака на доверие между правоохранителните органи и гражданите. Младите хора трябва си дават ясна сметка, че Интернет пространството може да бъде използвано с престъпни цели и това е сериозна заплаха.
Намерението на властите да предпазят и подготвят нашите деца за отговорно поведение в мрежата, намаляване на случаите на компютърни престъпления и възможността чрез превенция за предпазване от престъпления и злоупотреби в Интернет трябва ясно да се заяви и да не се спекулира с темата.
Трябва де се популяризират правните аспекти на компютърната престъпност и заплахите, които съществуват във виртуалното пространство, как да действат и към кого да се обръщат при съмнения, че са станали жертва на Интернет педофили, хакерски атаки и други виртуални престъпления.
Аз винаги съм бил за това технологиите да имат колкото може повече свобода за развитие, но все пак, тази свобода не бива нито да ограничава други свободи на гражданите, нито да създава предпоставки за нарушаване на правата на други граждани, каквото например е пиратството и неразрешеното ползване на чужда лична информация.

2. Мислите ли, че съществуващият режим за събиране на данни и следене на Интернет комуникацията е уреден достатъчно добре в нашето законодателство? Бихте ли предложили промени, ако да – по какъв начин ще ги представите? Моля, обосновете отговора си.

Меглена Кунева:  Има няколко проблемни момента в Закона за електронните съобщения, които създават рискове за правата и свободите на гражданите. За мен най-притеснително, както и при подслушванията, е доколко наистина разрешенията за следене в Интернет не се използват за следене на гражданите и засилване на полицейщината.  Още повече, че за следенето в Интернет дори не се изисква съдебно решение, ако данните са поискани от прокурор е рамките на досъдебното производство. Факт е, че за оперативните действия на МВР и ДАНС се изисква разрешение, но след назначението на семейната приятелка на Цветанов Владимира Янева за председател на Софийски градски съд, това се превърна във формална пречка. Наскоро излязоха данни, че от нейното назначени насам СГС издава по 40 разрешения за подслушване и следене на ден! Като гражданин имам сериозни притеснения, че следенето на Интернет комуникацията не се използва единствено с цел да се бори престъпността.

Ивайло Калфин:  За съжаление, българското законодателство  далеч изостава от това на повечето страни членки на ЕС. Докато в другите държави защитата на личните данни е на много високо равнище и законодателно осигурена, българското законодателство налага ясни пречки пред защитата на личните данни на гражданите, чрез Закона за електронните съобщения. Така например разузнвателните и контраразузнавателните служби трябва да имат правомощия за опазване на националната сигурност и мира, но в никакъв случай това не може да става по нерегламентиран и злоупотребяващ начин.
Нещо повече – за съжаление, се вижда, че държавните институции все по-често злоупотребяват със неправомерно събиране на СРС, в това число и електронна комуникация, без да е ясно по какъв начин в следствие данните са съхранявани и унищожени, както и с огласяването на лични данни на наши сънародници. Последният крещящ случай бе публикуването в сайта на МВнР на списъците с имена на сънародници, заявили желание да гласуват в чужбина. Според мен този казус ясно показва немарливост и, най-вече, нежеланието от страна на правителството да гарантира защитата на българите и на личните им данни, за което би било редно да се търси политическа и съдебна отговорност.
Компетентните органи трябва да престанат да събират неправомерно данни за хората, а институциите трябва да гарантират опазването на личните данни на всеки един гражданин при обработването им. Редно е да се определи ясен механизъм, гарантиращ, че тези данни се съхраняват, унищожават съгласно закона и с тях не се злоупотребява по какъвто и да е било начин.
От друга страна, българското законодателство трябва да еволюира по начин, по който защитата на лични данни да бъде засилена с ясни механизми, гарантиращи опазването ѝ.

Росен Плевнелиев: Предвиденият срок в Европейската директива 2006/24/ЕО е шест месеца по-малко от предвиденото в нашето законодателство. Тук трябва да се работи за синхронизация на българското и европейското законодателство.

3. Ако на бюрото Ви има закон, който предвижда налагането на лицензи, разрешителни или ограничителни режими за доставчиците на Интернет и/или контрол върху публикуваното съдържание, ще му наложите ли вето? При какви ограничения бихте наложили вето? Какви други мерки за въздействие върху законодателя бихте използвали?

Меглена Кунева:  Много зависи от вида на режимите, лицензите и ограниченията. Ако ограниченията всъщност ще помогнат личните данни да не бъдат разпространявани, ако ще дадат по-големи гаранции за сигурността при пазаруването в Интернет или за това потребителите да не стават жертви на маркетингови кампании например, бих подкрепила подобен законопроект. Но ако режимите се опитат да наложат ограничения върху съдържанието в мрежата, то тогава говорим за нарушаване на основни граждански права. Ако ограниченията и по най-малкия начин напомнят слаганите в страни като Китай или Иран забрани, то тогава няма за минута да се поколебая да наложа вето на подобен закон.

Ивайло Калфин:  Достъпът до Интернет трябва да е принципен и безусловен за всички, както за индивидуалните потребители, така и за доставчиците. Следователно бих наложил вето на подобен законопроект, тъй като не смятам за редно да се предлагат ограничения или контрол по отношение на доставчиците. Колкото е по-прозрачен и достъпен пазарът до всички участници, толкова повече се стимулират инвестициите и конкурентоспособността спрямо цената за крайния потребител. Същевременно това не означава, че престъпленията в Интернет трябва да се толерират. В тази среда използването на технологиите не трябва да се ограничава, а да се използва за предотвратяване и наказване на нарушенията на закона.

Росен Плевнелиев:  Президентът не налага вето, заради идеята да се наложи вето или за да може в края на годината или в края на мандата да се отчете колко пъти се е възползвал от правото си да го налага. Трябва да има конкретна причина. Ако на бюрото ми има закон, какъвто и да е, независимо за коя сфера от обществено-икономическия живот на страната, първо ще се запознавам с мотивите за приемането му и различните становища по него. Нещо повече, като президент ще работя със законодателя за изчистване на противоречията (ако има такива разбира се), така че законът да бъде полезен, а не пречка, както за специалистите, които реално ще работят по него, така и за тези, чиито права ще защитава – потребителите.

4. Готов ли сте да кажете “не” на премиера или на министъра на вътрешните работи, дори и да са от Вашата партия или от близка до Вас партия, ако те Ви се обадят, за да не налагате вето по въпрос № 3?

Меглена Кунева:  За разлика от моите опоненти, аз съм свободна да отговоря на този въпрос: Винаги мога да кажа „не” на премиера и министъра на вътрешните работи, тъй като ще бъда независим, надпартиен президент. Кандидатирах се именно като граждански кандидат, за да завися единствено от хората, а не от партия.

Ивайло Калфин:  Категорично да, без значение от партийната им принадлежност или заемана длъжност! Въпросът е принципен и от първостепенна важност за гарантиране на демократичните принципи. Развитието на Интернет технологиите за мен е по-важно от политически натиск и зависимости. За това се боря през последните две години и в Европейския парламент.

Росен Плевнелиев:  Президентът на Република България е президент на всички български граждани, в това число и на премиера и на министъра на вътрешниите работи. Той преди всичко е обединител и работи за целостта и съвкупността на цялата нация и в този смисъл трябва да казва винаги “НЕ”, когато това е в интерес на обществото.

5. Смятате ли, че моделът, по който се управлява днес Интернет (с равнопоставеното участие на държавата, бизнеса и гражданите) е добър или мислите, че е добре да се измени, с цел да се гарантира сигурността на потребителите, като правилата биват налагани не от международните организации, които се занимават с това в момента, а от друга структура, например в рамките на ООН?

Меглена Кунева:  Смятам, че настоящият модел е успешен. Винаги има място за подобрения, особено по отношение на прозрачността и отчетността на институции като ICANN.

Ивайло Калфин:  Интернет пространството по своему е уникално постижение и жив пример за това как може да се изгради една световна система за общуване и обмен, чрез сътрудничество между частния, публичния и академичния сектор. Според мен настоящият модел функционира добре, като предлага достатъчно бързо развитие на Интернет и на информационните и комуникационни технологии, и следователно и не трябва да се изменя коренно. По-скоро друго е важно в случая, а именно заинтересованите страни да се вслушат в нуждите на потребителите и да предложат съответните инструменти за опазването на основните им права и сигурността им, и които да гарантират развитието на услугите.
Споменавайки международните организации, немалко от тях вече са предложили конкретни мерки и стратегии по тези въпроси: Цифровият дневен ред бе определен като основна цел в стратегията за развитие до 2020 г.  на Европейския съюз, чрез Internet Governance Forum ООН подготвя ежегодни срещи на върха между правителства, международни организации, частния сектор и потребителите.
Структурите на ООН и другите международни организации се занимават с въпросите та глобалната мрежа и на ИКТ. Същевременно развитието на международното право става по много сложни и бавни процедури. В бързо развиващи се области като ИКТ трябва да има и много по-гъвкави и ефикасни форми за сътрудничество и обсъждане на правилата. Затова формите на включване на заинтересованите страни като Форума за управление на Интернет, развитието на ICANN и включването на правителствени представители в неговата работа и т.н. са незаменими. Новите технологии предполагат иновативност във формите на тяхното управление.

Росен Плевнелиев:  Според нашето законодателство се въвежда задължение към Интернет операторите да пазят за срок от 12 месеца трафичните данни. Както вече казах, това е с шест месеца повече от предвидения в Европейската директива 2006/24/ЕО минимален срок, като по този начин се натоварват операторите с ненужни разходи.
България има традиционно либерално законодателство в областта на Интернет и няма логика то да бъде променяно.
Още веднъж благодаря за въпросите и изказвам искрените си поздравления към “Интернет общество – България” за това, че повече от 15 години дава своя голям принос за развитието на информационните технологии у нас.

АКТУАЛИЗИРАНО: Получихме отговор от един от основните кандидати за президент. Ще изчакаме още ден-два, за да не бъдем обвинени в пристрастност, че предпочитаме един от кандидатите, след което ще публикуваме отговорите в реда, в който са получени. А и не искаме нашият сайт да бъде използван за размяна на реплики, ако единият кандидат прочете предварително отговорите на другия.

“Интернет общество – България” се обръща със следните пет въпроса към кандидатите за президент на Републиката. Ще публикуваме отговорите като коментари към тази статия.

Уважаеми дами и господа,

“Интернет общество – България” задава следните въпроси към всеки един от кандидатите да бъдат държавен глава. Разчитаме, че ще ни отговорите възможно най-скоро, за да имаме достатъчно време да информираме своите членове и широката българска общественост за вашето отношение към някои от важните за Интернет потребителите теми.

1. Трябва ли достъпът до и публикуването на информация в Интернет да бъдат свободни от държавен контрол или е по-добре правителството да предложи регулация (например: лицензионни режими, норми за подобряване на безопасността на потребителите и др.п.)? Ако да – ограничения в каква посока подкрепяте?
2. Мислите ли, че съществуващият режим за събиране на данни и следене на Интернет комуникацията е уреден достатъчно добре в нашето законодателство? Бихте ли предложили промени, ако да – по какъв начин ще ги представите? Моля, обосновете отговора си.
3. Ако на бюрото Ви има закон, който предвижда налагането на лицензи, разрешителни или ограничителни режими за доставчиците на Интернет и/или контрол върху публикуваното съдържание, ще му наложите ли вето? При какви ограничения бихте наложили вето? Какви други мерки за въздействие върху законодателя бихте използвали?
4. Готов ли сте да кажете “не” на премиера или на министъра на вътрешните работи, дори и да са от Вашата партия или от близка до Вас партия, ако те Ви се обадят, за да не налагате вето по въпрос № 3?
5. Смятате ли, че моделът, по който се управлява днес Интернет (с равнопоставеното участие на държавата, бизнеса и гражданите) е добър или мислите, че е добре да се измени, с цел да се гарантира сигурността на потребителите, като правилата биват налагани не от международните организации, които се занимават с това в момента, а от друга структура, например в рамките на ООН?

Отговорите изпратете на адреси isoc-bul@isoc.bg , с копие до veni@veni.com, а можете да ги добавите и като коментар към статията.

UN – information secutiy code (SCO – Russia, China, Tajikistan, Uzbekistan)

Inida, Brazil, and South AFrica (IBSA) recommendations on Internet Governance

Russian concept for an UN cyber convention – English

What is DONA – flyer

Presentation on DONA (.ppt file) from May 19, 2011 in Geneva

Report from the DONA meeting in Geneva (May 2011)

Read also the following relevant articles: At the IG project (on the IBSA recommendations), at Global Voices (on the Russian concept UN convention), and at the IG project (on the UN draft resolution). While ISOC-Bulgaria may not share all or any of the views or opinions, expressed in these articles, they are relevant for the general discussion on the above published documents.

Призоваваме всички потребители на Интернет в България да следят развитието на събитията в Туитър, с ключова дума #worldipv6day.

Актуално питане по темата до Европейската комисия отправи преди дни и членът на “Интернет общество” и евродепутат Ивайло Калфин заедно с колежката си Катрин Траутман.

Още информация – на официалния сайт на събитието.

Колежката ни Юлия Велкова участва като експерт – наставник и оценител на проекти в онлайн курс за изграждане на умения за писане на проекти – от идеята и нейното разработване до проектното бюджетиране и разпределение на ресурсите. Курсът се организира от организациите Криейтив Комънс в скандинавските страни, безплатен е и ще продължи в рамките на 10 седмици.

В този период освен семинари, ще можете да се възползвате и от индивидуални лекции, които да ви дадат насоки как да разработите максимално добре идеята си, и от експертни рецензии на разработката ви. От вас се очаква да имате интересна идея и да отелите около 20 часа на седмица в периода от 18 април до 12 юни за лекции и активна работа.

Курсът е безплатен, онлайн и кандидатури се приемат от 31-ви март. Ако имате интерес да кандидатствате, моля пишете на Jonas Öberg, който отговаря за курсa по писане на Криейтив Комънс проекти, на: jonas [at] ffkp.se

По-надолу е и оригиналното съобщение.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Are you interested in writing a proposal to get funding for your Creative Commons project?

If so, you might be interested in the course “Getting your CC project
funded” which we will run starting in April. The course is meant for those
working with, or wanting to work with, finding funding for Creative Commons
projects. Through a series of workshops and seminars, you will be taken
through the steps from an initial idea to having a finished project proposal
that can be submitted. You provide the idea — we provide the guidance to
turn this into a proposal that can’t be refused.

The course will run over 10 weeks and provide, aside from the workshops,
individual mentoring and a series of peer and expert reviews of your
proposal. By the end of the 10th week of the course, you will have received
a final review of your project proposal. Based on the comments received from
that and previous peer and expert reviews you can then proceed to submit
your proposal to a funding body and hope that they will think your project
as exciting as we do!

During the course of the project, you will also be assisted individually in
identifying and finding funding bodies relevant for your application, as
well as necessary collaborations that might be needed for your proposal.

We intend to run the course at P2PU and expect to be able to accept around
15 applicants from the CC Affiliate Network. If there are outside
applicants, they might also be accepted to the course: what matters most is
that the applicants have interesting ideas to work on, and can spend enough
time to actually write a complete proposal during the course. Applicants are
expected to spend around 5 hours per week on the course during the period 18
April to 12 June, plus additional time (up to about 15 hours per week) on
your own, writing and researching your proposal. There is no financial cost
to take the course.

Though only 15 participants will take the course this time around, the
entire course, material, and other information, including the proposals
which you write in the course, is open for anyone to follow on the P2PU
platform under a CC BY-SA license.

If you are interested in participating in the course, you can read more at
the P2PU page* (Official sign-up opens 31 March):
http://p2pu.org/general/getting-your-cc-project-funded

And at the Creative Commons wiki:
http://wiki.creativecommons.org/Funding_Course

If you already have experience from applying or reviewing project proposals,
we would also love to hear from you. In order to be able to work with
proposals written in other languages, we would like to recruit some external
reviewers, and you could form part of this team. Some students will also
need help finding funding bodies relevant for their projects. If you have
experience from funding bodies within your area, you can contribute with
your experience to students with ideas matching those funding bodies.

We look forward to hearing from you, and expect to have a very fun and
exciting course come April. One that will hopefully lead to a dozen or more
Creative Commons projects. The one navigating the course for Creative
Commons is Jonas Öberg who can be reached at jonas [at] ffkp.se. Jonas is a
lecturer at the University of Gothenburg in Sweden during the day and works
with Creative Commons Sweden, as well as Finland, Norway, Denmark and
Iceland during evenings and nights.

Jonas and Julia Velkova at Internet Society Bulgaria will serve as expert
reviewers for proposals completed as part of the course. Jonas has worked as
a reviewer for the European Commission, as well as authored and co-authored
numerous proposals for the European Commission and several Nordic cultural
foundations. Julia has worked with and authored projects for the United
Nations Development Programme (UNDP), Open Society Institute, European
Commission and Internet Society in her work for the Internet Society
Bulgaria.

на

Официална церемония по връчване на антинаградите “Големият Брат”,
присъждани за нарушаване правото на неприкосновеност на личния живот

На 16 февруари 2011 г., сряда, от 11 часа в Националния пресклуб на БТА Програма Достъп до Информация и Интернет Общество – България ще връчат антинаградите “Big Brother” (Големият брат). Наградите се присъждат на държавни структури, частни компании или отделни личности, които с действията си са нарушили правото на лична неприкосновеност и защитата на личните данни на гражданите.

Наградата “Big Brother” е учредена от международната неправителствена организация за защита на личните права Privacy International. Името на наградите е вдъхновено от известната антиутопия на Джордж Оруел “1984″.

Носителите на антинаградите се определят от жури на базата на обосновани номинации. Тази година журито е в състав:

* Доц. Георги Лозанов – Председател на Съвета за електронни медии, преподавател във Факултета по журналистика в СУ
* Красимир Димитров – член на Комисията за защита на личните данни
* Павлина Трифонова – журналист, в-к “24 часа”
* Иван Димов – журналист, в-к “Труд”
* Павлина Желева – журналист, в-к “Дневник”
* Д-р Гергана Жулева – изпълнителен директор на ПДИ
* Александър Кашъмов – адвокат, ръководител на правния екип на ПДИ
* Дарина Палова – адвокат, ПДИ
* Кирил Терзийски – адвокат, ПДИ
* Фани Давидова – юрист, ПДИ
* Драгослава Граве – Интернет общество – България

Антинагради ще бъдат връчени в две категории:

- Нарушаване на правото на неприкосновеност на личния живот в сферата на държавното управление

- Нарушаване на правото на неприкосновеност на личния живот в частната сфера

За повече информация се обадете на телефоните на ПДИ: 02/ 988 5062, 981 9791, 986 7709
За контакт: Фани Давидова, юрист, ПДИ

Очакваме Ви!

__________________

Номинации за Анти-награди “Големият Брат” –

България 2011 г.

Анти-наградите ще бъдат връчени на церемония на 16 февруари, сряда, от 11.00 ч. в Пресклуба на БТА – бул. “Цариградско шосе” 49, София.

В сферата на държавно управление

Парламентарната подкомисия, осъществяваща парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства.
Мотиви
Номинирана е заради неизпълнението си на основното си задължение – да осъществява парламентарен контрол върху разрешаването, прилагането и използването на СРС. Няма публикувана информация какво точно е работила подкомисията за контрол на СРС, какви проверки е осъществила, какви са резултатите от тези проверки Единствения изготвен доклад, приет от НС през юни 2010 г., не е публикуван никъде. Номинирана е и заради липсата на официално предприети действия относно предизвикалите обществен дебат казуси, от края на 2010 г. и началото на 2011г., свързани с вероятното незаконосъобразно използване на СРС. В медиите беше изнесена информация, че комисията ще извърши проверки по казусите, но официално становище на комисията не е публикувано. Липсва каквито и да е официална информация за действията и становището на комисията.

Министерство на вътрешните работи – за създаване на предпоставки за системно нарушаване на правото на лична неприкосновеност и защита на личните данни на гражданите.
Мотиви:
1. За използване на СРС извън законовите регламенти (пример – случая с болницата в Горяховица, в който са използвани СРС, събрани по съвършено друг казус)
2. За липсата на реален контрол върху работата със СРС, което позволява изтичането на информация, събрана със СРС
3. Заради публичното огласяване от страна на министъра на вътрешните работи на съдържанието на телефонни разговори,записани чрез СРС (има се предвид публичното четене в Парламента на стенограмите от записаните чрез СРС телефонни разговори между лекари в МБАЛ Горна Оряховица. )
4. За надхвърляне пределите си на компетентност, определени в Наредбата за Полицейската Регистрация. За случаите, в които полицейската регистрация не се унищожава, въпреки отпаднало основание за нейното съхраняване. За случаите, в които, макар да няма полицейска регистрация по смисъла на наредбата, МВР съхранява данни за гражданите, свързани с техни дребни нарушения.

Промените в Закона за електронните съобщения в сила от 10 май 2010 година – чл.250а – чл 250е
Мотиви:
През 2010 г. бяха променени разпоредбите в ЗЕС, отнасящи се до достъпа на МВР, прокуратурата и службите за сигурност до т.нар трафични данни, а именно информация кой с кого, откъде и кога си е писал или разговарял, съхранявана от мобилните оператори и интернет доставчиците. След широк обществен дебат парламентът реши достъпът да се осъществява след разрешение на съдия.
Основание за такъв достъп има в два случая – за целите на оперативно-издирвателната дейност на МВР и за целите на наказателното разследване. Оказва се, че народните представители така са формулирали новите разпоредби от ЗЕС, че понастоящем за първата цел трябва да се иска съдебно разрешение, а за целите на разследването достъп може да се получи без такова разрешение /поради препращането на ЗЕС към чл.159 от НПК, който задължава лицата и фирмите да предоставят информация на полицията и прокуратурата, без да изисква съдебно разрешение/. По този начин отпадна изискването за съдебно разрешение при достъп до трафични данни във всеки конкретен случай, което се съдържаше в редакцията на ЗЕС отпреди 2010 г.

Прокуратурата на РБ
Мотиви:
1. За издадените задължителни указания на Главния прокурор, според които когато е образувано разследване за тежко или компютърно престъпление, прокурорите не трябва да искат разрешение от съдия, а директно да изискват трафични данни от мобилните и интернет оператори. Указанията разпореждат още да се съобщава на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), за всеки случай, в който доставчик на електронни услуги откаже да предостави информация за трафичните данни на конкретен потребител.
2. За поисканите само за 7 месеца 2767 проследявания на комуникации без разрешение от съдия.
Данните са от проверка на вестник „Дневник“.

Кмета на град Божурище Аспарух Аспарухов – за публикуването в общинския вестник имена и лични данни на жители на града във връзка с извършени от тях нарушения.
Мотиви:
Вестник “Божурище” се издава от общината в град Божурище. В продължение на няколко месеца в него освен обичайните дописки , хората в града могат да прочетат и какви нарушения са направили техните съграждани. Нарушителите са посочени с три имена и адреси, на наякои от тях са посочени и ЕГН-тата. Така например могат да разберат, че кръчмата на гражданина Х е работила незаконно след полунощ, а пък гражданина У поливал с питейна вода. Рубриката в местния вестник носи заглавието „Налага се да бъдем безкомпромисни”.
Срещу кмета е подадена жалба в КЗЛД, по случая комисията е установила нарушение.
Темата е отразена във в. “Труд“, 26.04.2010.

Българска социалистическа партия и Сергей Станишев – за изпращане на телефони предизборни агитационни съобщения, без съгласието на адресатите.
Мотиви:
Жалбоподателка е сезирала КЗЛД с оплакване, че на 06.06.2009г. по време на предизборната кампания за евродепутати в Европейски парламент на домашния й телефон е получила съобщение, с което я призоват да гласува за Коалиция за България. Съобщението е от името на тогавашния министър-председател на България и председател на Висшия съвет на БСП Сергей Станишев и съобщението е с неговия глас. Жалбоподателката е отсъствала от дома си и съобщението е записано на телефонният й секретар. С решение на КЗЛД № 53/ 09.12.2009 г. е признато нарушение на ЗЗЛД, а на политическата партия е издадено задължително предписание да да не допуска действия на политическа агитация, насочени към физическо лице, чрез средствата и методите на директния маркетинг, без наличието на неговото изрично съгласие за това.

Столична община
Мотиви:
Всеки път, когато гражданин иска да влезе в сградата на Столична община, му записват от личната карта освен трите имена, кога е влязъл и къде отива, и неговото ЕГН. Така е всеки път и от години. Нито в съда, нито в прокуратурата искат ЕГН.

Законодателите в лицето на Народното събрание или вносителя на Закона за пчеларството (2008 г.) в лицето на Министерство на земеделието и храните
Мотиви:
Членовете на пчеларско сдружение “Родопска пчела” номинират законодателите в лицето на Народното събрание или вносителя на Закона за пчеларството (2008 г.) в лицето на МЗХ за следното задължение на пчеларя в чл. 8, ал. 5 за от цитирания закон:

“Постоянните пчелини задължително са с ограда. В срока по ал. 2 собственикът поставя на оградата табелка с името си (наименование на фирмата), адрес (седалище), ЕГН (БУЛСТАТ), брой на пчелните семейства и регистрационен номер на пчелина.”

Тъй като 90% от пчеларите в България работят като физически лица (любители пчелари), текстът в закона ги задължава на пчелините си в гората, на полето или в населените места сами да предоставят на показ името, домашния си адрес и ЕГН. Този набор от лични данни е достатъчен за извършването на много видове незаконни или неприятни действия с тях. В същото време, всички ангажирани с пчеларството контролни органи много държат на спазването на това задължение и следят за изпълнението му. Това са НВМС, ДФ “Земеделие”, кметствата по места. Многократно е повдиган въпроса пред МЗХ, но все още не е предложено разрешение на проблема.
„Надяваме се, че тази номинация или награждаването на някоя от ресорните институции ще накара отговорните лица да погледнат по-сериозно на този казус и да го разрешат възможно най-бързо. Смешно е един закон да защитава личните ни данни, а друг да ни кара да ги излагаме на обществен показ”, казват от пчеларското сдружение.

В частната сфера

Компанията “Алкател-Лусент”
Мотиви:
Компанията е пуснала анкета сред 2875 свои служители (бивши на БТК) с въпроси бременни ли са, имат ли диабет или психично разстройство във връзка с предстоящи съкращения. По този начин грубо нарушава ЗЗЛД. Данни за здравето могат да се обработват с оглед на специфични изисквания на трудовото законодателство, но защитата от уволнение на основание заболяване е по-скоро право на работника. Т. е. той преценява дали да го използва, а не е задължен. От друга страна работодателят се оправдава с Наредба №5 от 1987 г. на Министерството на народното здраве (която не е променяна оттогава). Тя задължава работниците да подадат при поискване медицински документи, установяващи наличието на някое от посочените заболявания. Т. е. наредбата превръща правото в задължение. Нормативният акт е толкова остарял и противоречащ на съвременните изисквания за защита на данните, че би трябвало отдавна да е отменен.
Обратно, като положителната практика в случая може да се посочи агенция “Митници”, която за да изпълни задълженията си по Кодекса на труда, изпраща въпросници само на работниците, определени за освобождаване. Така само хората, попаднали в предварителния подбор, декларират пред работодателя дали са защитени от уволнение заради заболяване.
Казусът е разработен във вестник “Труд” от 20 юли 2010 г.

Алфа Банк – България
За грубо пренебрегване на организационни и технически мерки на съхраняване и унищожаване на лични данни и безотговорно и лошо съхраняване и унищожаване на копия от лични документи на клиенти на банката.
Мотиви:
На 09 ноември 2010година, голямо количество копия от лични документи – кредитни договори, застрахователни полици, нотариални актове на клиенти на Алфа Банк са изхвърлени в чували до контейнерите за боклук на улицата до централния офис на банката. Силния вятър през деня, разсипва чувалите като по този начин копия от документи съдържащи лични данни на граждани се разпиляват свободно по улицата. КЗЛД е извършила проверка по случая, установено е нарушение, а банката е санкционирана.

Многопрофилна болница за активно лечение в град Смолян – за непропорционално „свръх”събиране и обработване на лични данни на работещите в болницата.
Мотиви:
Ръководството на болницата въвело нова система за допуск в болницата и отчитане на работното време на персонала . За тази цел, е разпоредено събирането на биометрични данни – пръстови отпечатъци – на лекарите и медицинските сестри, работещи в болницата. Местната етична лекарска комисия е сезирала Комисията за защита на личните данни с молба за проверка на извършеното нарушение.

Мобилните оператори – Мтел („Мобилтел“ ЕАД), Глобул( “Космо България Мобайл ”ЕАД) и Виваком – за системно нарушаване на правата на гражданите на защита на личните данни.
Мотиви:
1. За прехвърляне на бази лични данни на свои клиенти без тяхното знание (пример – прехвърлянето на задължения на клиенти)
2. За поддържани неактуални регистри с лични данни на клиентите си
3. За прекомерно и непропорционално събиране на лични данни на клиентите си