Една статия от Борис Митов публикувана в електронното издание на “Сега”:
Следенето в интернет ще ни излезе твърде скъпо
Формалното обществено обсъждане на промените в ЗЕС не изясни най-важните въпроси за защитата на потребителите и разходите на доставчиците

Интернет е в опасност!

По-долу ще видите целия текст на съобщението, което е публикувано на сайта на Министерски съвет.

Опасностите пред потребителите и пред свободата на достъпа до Интернет се крият във възможностите за злоупотреби. Ние изпраихме становище до МВР, но очевидно законопроектът е бил разработен преди това и “общественото обсъждане” е целяло само придаване на благовиден вид на мракобесническите промени.

Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок от 12 месеца данните, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност, за нуждите на правораздаването. Те ще се използват за разкриването и разследването на престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода за две или повече години и за издирване на лица. Това предвижда одобреният на правителственото заседание днес закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения (ЗЕС). С него се отстраняват сериозните проблеми, които възникнаха при работа по разкриване и разследване на престъпления с последната редакция на нормата на чл. 251 от ЗЕС, и се въвеждат изискванията на Директива 2006/24/ЕО за запазване на данни, създадени или обработени във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи.

Данните са необходими за проследяване и идентифициране на източника на връзката; идентифициране на направлението, датата, часа и продължителността на връзката, на нейния тип, на крайното електронно съобщително устройство на потребителя и за установяване на идентификатор на ползваните клетки.

Със законопроекта се разграничават данните относно трафика на съобщенията от тяхното съдържание (същината на кореспонденцията, независимо от формата, в която е изразена – материална или компютъризирана) и режима, който се прилага по отношение на тях. Изрично е посочено, че други данни, включително и разкриващи съдържанието на съобщенията, не могат да бъдат съхранявани по този ред.

В изпълнение на чл. 7, б. “б” от Директива 2006/24/ЕО в чл. 250а, ал. 3 от проекта е предвидено задължение за мобилните оператори и интернет доставчиците да унищожат данните след изтичане на 12 месеца, с изключение на тези, до които е имало достъп и са били съхранени. При достъп до данните, осъществен от специализираната дирекция “Оперативни технически операции” при МВР чрез интерфейс, се предвижда ръководителят на органа, отправил искане за достъп, да уведомява предприятието за необходимостта от запазване на данните.

Изрично е предвидено, че за нуждите на наказателното производство, данните ще се предоставят на съда и органите на досъдебното производство при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс директно от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги. По този начин се спазва принципът на непосредственост, поради което, когато данните са необходими за нуждите на наказателно производство, за да се използват като годен доказателствен материал, следва да са получени директно от администратора на тези данни. В случая това е съответното предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги.

По този начин осигуряването на достъп чрез интерфейс освобождава предприятията от задължението да предоставят директно и непосредствено данни на оправомощените органи с две изключения, а именно: 1) предвиденото в чл. 250б, ал. 3 задължение за предоставяне на данните директно от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги на съда и органите на досъдебното производство при условията на НПК и за целите на наказателното производство; и 2) в случай че осигуреният достъп чрез интерфейс по технически причини не може да бъде използван.

В новите разпоредби са указани редът и условията за достъп до данните, като е предвиден разрешителен режим. Лимитативно са посочени органите, които съобразно своята компетентност ще имат право да искат справки за данните. Това са ръководителите на специализираните и на териториалните дирекции и самостоятелните териториални отдели на ДАНС, главните дирекции „Криминална полиция”, „БОП”, „Охранителна полиция” и „Гранична полиция”, дирекция „Вътрешна сигурност”, СДВР, областните дирекции на МВР и териториалните звена на ГДБОП, службите „Военна информация” и „Военна полиция” и НРС.

Предвижда се достъпът до данните да се осъществява при постъпило мотивирано искане и след разпореждане от председателя на районния съд или оправомощен от него съдия. Нивото на председател на районен съд е напълно достатъчно, за да гарантира спазване на процедурата по достъп на данни. Регламентиран е редът за предоставяне на такива данни на компетентен орган на друга държава, когато това е предвидено в международен договор. В тези случаи достъпът до данните се предвижда да бъде осъществен при постъпило мотивирано искане от ръководител на главна или специализирана дирекция по чл. 250в, ал. 1, т. 1 и 2, след писмено разпореждане от председателя на Софийски градски съд или оправомощен от него съдия.

За дадените разрешения или откази в съответните съдилища е предвидено да се води специален регистър, който не е публичен. Специализираната дирекция “Оперативни технически операции” при МВР ще извършва справка за данните при постъпване на съдебно разпореждане, което също следва да се регистрира в специален регистър, който не е публичен.

Воденето на тези специални регистри ще улесни осъществяването на проверка над извършените справки от органите съобразно дадените разрешения, тъй като ще могат да бъдат съпоставени данните от различни документални източници на информация, съхранявани при органи на изпълнителната и съдебната власт.

За наблюдаващ орган относно сигурността на съхраняваните данни е определена Комисията за защита на личните данни, като по този начин се изпълнява задължението по чл. 9 от Директива 2006/24/ЕО за всяка държава-членка да определи публичен орган, който да отговаря за наблюдението на прилагането на нейната територия на разпоредбите, приети от държавите-членки.

Предвижда се Народното събрание чрез комисия, определена с правилника за организацията и дейността му, да осъществява парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разрешаване и осъществяване на достъп до данните, както и за защита правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразен достъп до тях.

Предвидена е административнонаказателна отговорност за всяко длъжностно лице от държавен орган или предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, което наруши задълженията си или злоупотреби с данните по чл. 250а. Размерът на глобата, която може да бъде наложена, е от 1000 лв. до 5000 лв.

За да се гарантира напълно защитата на правата на гражданите, свързани с обработката на т. нар. трафични данни, се създава ал. 2 в чл. 360 от Наказателния кодекс, с която се предвижда възможност за реализиране на наказателна отговорност – лишаване от свобода до 1 г. или пробация, спрямо лице, което противозаконно разкрие тези данни. Субект на престъплението може да бъде не само длъжностно лице от държавен орган или предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, а и други лица извън предприятията и държавните органи, на които не са възложени задължения по отношение тези данни. С това се гарантира по-висока степен на наказателна защита над трафичните данни, тъй като субект на престъплението може да бъде всяко едно наказателноотговорно лице, което противозаконно ги разкрие.

Кои са някои от проблемите, видни дори само от това съобщение?

1. Изисква се срок за съхранение от 12 месеца, което е два пъти повече от минималния, предвиден в Европейската директива 2006/24/ЕО.
2. Изисква се съхранение на “данните, създадени или обработени в процеса” на дейността на Интернет операторите. Едно по-разширено тълкуване може да включи в тях всички данни – вкл. електронна поща, посещавани уеб сайтове, разменена кореспонденция по ICQ/jabber/skype и т.н.
3. Твърди се: “изрично е посочено, че други данни, включително и разкриващи съдържанието на съобщенията, не могат да бъдат съхранявани по този ред.”, но не се казва, че не може да има достъп до тези данни чрез използването на интерфейса, с който ще се осъществява достъпа.
4. Дава се възможност на огромен брой хора да искат справки: “ръководителите на специализираните и на териториалните дирекции и самостоятелните териториални отдели на ДАНС, главните дирекции „Криминална полиция”, „БОП”, „Охранителна полиция” и „Гранична полиция”, дирекция „Вътрешна сигурност”, СДВР, областните дирекции на МВР и териториалните звена на ГДБОП, службите „Военна информация” и „Военна полиция” и НРС.”
5. Самите вносители си противоречат: “Предвижда се достъпът до данните да се осъществява при постъпило мотивирано искане и след разпореждане от председателя на районния съд или оправомощен от него съдия. Нивото на председател на районен съд е напълно достатъчно, за да гарантира спазване на процедурата по достъп на данни.” От една страна нивото на председател на РС е достатъчно, а от друга – реално разрешението ще издават съдии, които нямат никакъв стаж. В сегашния закон разрешението се издава от председателя на окръжния съд, който обикновено е юрист със сериозен стаж.
6. Ще се води регистър за дадените разрешения и откази, но той няма да е публичен.
7. Предвидена е смешна административна санкция за злоупотреби – глобата, която може да бъде от 1000 лв. до 5000 лв.

Твърде е вероятно да има и други, значително по-сериозни проблеми пред Интернет-потребителите в страната.

Тук няма да се спираме на проблемите пред Интернет-операторите, които ще трябва да осигурят тези интерфейси за следене, но ще отбележим, че малките оператори ще имат големи проблеми, а големите оператори – огромни проблеми. Изразходваните средства няма да могат да се възстановят бързо, което може да доведе както до фалити на Интернет-операторите, така и до още по-големи злоупотреби от страна на органите на реда.

“Интернет общество – България” се обръща към всички граждани, депутати, медии, експерти, неправителствени организации с призив да се сложи край веднъж завинаги на опитите на МВР да налага неоправдан, неконтролируем, даващ възможност за злоупотреби контрол върху действията на Интернет потребителите.
Престъпниците могат и трябва да бъдат преследвани с цялата строгост на закона, но това не бива да става за сметка на основните човешки свободи в Интернет.

Оконачателното становище на “Интернет общество – България” по предложените от МВР промени в Закона за електронните съобщения можете да свалите от тук (MS Word .doc) или от тук (OpenOffice.org .odt).

Днес ги изпратихме и до МВР, както и до други организации, с които сме работили в миналото по подобни теми.

Пускаме за обсъждане в следващите няколко дни, преди да го изпратим до МВР официално. Молим, оставяйте комнтарите си след текста. Предложенията на МВР са публикувани в нашия блог.

Благодарим ви предварително!

Предлаганият законопроект е в противоречие с наложилата се практика на либерално законодателство по отношение на достъпа до Интернет. С него се налагат тежки изисквания върху Интернет операторите, които неминуемо ще се отразят върху тяхната политика по отношение на предоставените на гражданите услуги.

Ето и нашите бележки по същество и – много важно – единствено по отношение на Интернет-операторите, а не по отношение на другите оператори.:

Предлаганата т. 13а към чл. 107 въвежда понятието „защита на националната сигурност“, без да има определение на понятието „национална сигурност“. Това отваря вратите за тълкувания от страна на различни нива на органите на властта и създава условия за неправомерно използване на правата по този закон.

В чл. 250а се въвежда задължение към Интернет операторите да пазят за срок от 12 месеца трафичните данни. Това е с шест месеца повече от предвидения в Европейската директива 2006/24/ЕО минимален срок и ще натоварва операторите с ненужни разходи. Вместо да се увеличава срока за пазене на логовете, по-добре е да се намали времето за реакция от страна на полицията и тя да реагира незабавно, а не с едногодишно закъснение. Вярно е, че има аргумент, че това е невъзможно да се постигне в момента, но заради мудността на полицията не бива да се злоупотребява с правата по директивите. България има традиционно либерално законодателство в областта на Интернет и няма нито икономическа, нито политическа логика то да бъде променяно.
В чл. 250а, ал. 1, т. 5 и 6 очевидно става дума за мобилни оператори, тъй като Интернет операторите не разполагат с такива данни.
Стъписващо е и уточнението в чл. 250а, ал. 1, че следенето на трафика ще е за престъпления, за които е „предвидено наказание лишаване от свобода две или повече години“. Европейската директива 2006/04/ЕО изисква следенето да е само за „сериозни престъпления“. Предишният Парламент прие, че това са по-скоро „тежки престъпления“ по смисъла на НК. Предложеният законопроект се опитва да балансира между тежки и сериозни, но го прави за сметка на престъпленията, които не са с голяма степен на обществена опасност. В мотивите на вносителя пише:

„при дефиниране на понятието “сериозно престъпление” в националните си законодателства, държавите-членки следва да отчитат престъпленията, посочени в чл. 2, ал. 2 на Рамковото решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите-членки. В тази разпоредба попадат престъпления, наказуеми с лишаване от свобода не по-малко от 3 години, както и изрично изброените видове престъпни посегателства, за които не се изисква проверка за двойна наказуемост на деянията. Част от тези престъпления по българския Наказателен кодекс са наказуеми с лишаване от свобода по-малко от три години. Настоящата редакция на чл. 251 също така не дава възможност за използване на данни, събрани и съхранявани от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги за разкриване и разследване на престъпления, които не са тежки, но които влизат във фокуса на обществения интерес като:
‑ приготовление и подбуждане към убийство;
‑ причиняване на смърт по непредпазливост;
‑ състави на престъпления против националното и расово равенство, като участие в тълпа, събрана за нападение на групи от населението, отделни граждани или техни имоти във връзка с националната, етническата или расовата им принадлежност;
‑ престъпления против изповеданията;
‑ престъпления против политическите права на гражданите;
‑ закана с убийство;
‑ бягство на затворници, както и самоволно освобождаване или пускане от длъжностно лице на затворник да избяга;
‑ обида и клевета;
‑ склоняване към проституция, разпространяване на порнографски материали, в т.ч. и по интернет;
‑ престъпления против кредиторите и много други.
Липсата на възможност за незабавна реакция при тези престъпления дава възможност на извършителя да заличи уличаващата го информация и да унищожи данни, които биха могли да послужат за доказване на деянието.“

Цитираме всичко изброено, за да се види, че в желанието на МВР да постави трафика под контрола на една дирекция, при това без възможност за контрол върху нерегламентираното следене на трафика от нейна страна, се разширява прекалено много обсегът на действие. Според МВР е необходима „незабавна реакция“ при тези престъпления, но сегашните текстове на НК дават възможност за незабавна реакция на МВР – проблемът е, че просто органите на МВР не реагират при нито едно от посочените деяния! Статистиката от съдилищата, която е публична доказва, че един много малък процент от получените с разрешение на съда данни чрез използване на СРС стигат до съдебната зала. Тук няма да се спираме на това, че да се твърди, че извършителят е в състояние да заличи трафичните данни означава, че извършителят може да е само на работа в съответните оператори.

Чл. 250б, ал. 1 изисква предоставянето на достъп до данните чрез интерфейс на специализираната дирекция ОТИ. Това означава, че интерфейс на полицията ще има постоянна връзка със сървърите и маршрутизаторите на Интернет оператора, а следователно ОТИ ще има възможност за следене на трафика и в случаи, които не са описани в закона. Такова следене няма да може да бъде контролирано нито от операторите, нито от съответните комисии в Парламента. Тези интерфейси са упоменати в чл. 172 НПК, следователно следва да не се въвеждат отделно, а да се използват разпоредбите за използване на специализираните разузнавателни средства. По време на публичната дискусия в МВР бе обяснено, че това, че интерфейкът е налице, не означава, че той действа постоянно. Той ще може да бъде активиран от собственика на данните само след съдебно разрешение. Проблемът, който виждаме в „Интернет общество – България“ е, че няма техническа възможност за проверка на това дали интерфейсът е активиран и се използва със съдебно разрешение или не. Практиката показва, че ако има възможност за злоупотреби, то тези злоупотреби ще бъдат реализирани и виновните лица няма да бъдат наказани.
Трафичните данни позволяват, дори и без да бъде разкриването на съдържанието на комуникациите, да се навлезе в личното пространство на гражданите; нещо повече – така предвидените в чл. 250б интерфейси дават възможност и за следене на съдържанието на кореспонденцията, а не само на данните за трафика. В законопроекта не са предвидени мерки за защита на потребителите от подобно неправомерно следене на кореспонденцията и това не е случайно – такива мерки са технически невъзможни при използването на интерфейси. Министърът на вътрешните работи на проведената дискусия в МВР за обсъждане на законопроекта попита риторично дали операторите в момента нямали възможност да следят кореспонденцията в Интернет. Министърът е прав – имат такава възможност. Но потребителите могат да сменят оператора си във всеки един момент, дори и ако имат само съмнения за подобно следене. Докато потребителят не може да си смени МВР, ако има съмнения, че някой от ОТИ следи кореспонденцията му неправомерно.

В чл. 250б, ал. 2 се допуска и непредоставяне на достъп до данните чрез интерфейс, но не става ясно кога е възможно такова непредоставяне. Нещо повече – съгл. чл. 173, ал. 3 от НПК, „Доставчиците на компютърно-информационни услуги са длъжни да подпомагат съда и органите на досъдебното производство при събирането и записването на компютърни информационни данни чрез прилагане на специални технически средства само когато това се налага за разкриване на престъпления по ал. 2”
Т.е. съгласно НПК те са длъжни да предоставят тези данни само за разкриването на „тежки умишлени престъпления“, а съгласно ЗЕС – за почти всички престъпления.

Чл. 250в разширява правото за искане на такава информация върху голям кръг от лица в МВР, МО и ДАНС, които ще отправят искането си до дирекция ОТИ, а следователно възможността за неконтролирано следене на трафика нараства, тъй като съгл. чл. 250в, ал. 3 регистърът за направените искания не е публичен и не е ясно кой и как може да има достъп до него, за да провери евентуалните злоупотреби. При това този регистър не гарантира, че ОТИ няма да използва интерфейса за нерегламентирано следене на трафичните данни.

Чл. 251, ал. 2 въвежда института на съдебното разрешение за достъп до трафичните данни, което е положително решение.

Положително се отнасяме към възможността да се предоставят данни на страни, с които имаме международен договор, влязъл в сила. Известно е че кибер-престъпленията често се осъществяват на територията на една държава, докато извършителят е на територията на друга.

Интернет е в опасност!

МВР е публикувало предложени промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС).

Поради важността им за развитието и използването на Интернет в страната, призоваваме широката Интернет общественост да предостави коментарите си по законопроекта. Използвайте формата под тази статия, разпространявайте новината сред приятели, познати и колеги – особено, ако са юристи.

Ние вече сме се обърнали към колеги с молба в следващите няколко дни да изготвим съвместно становище по проблема.

Интернет е в опасност – сега е моментът за действие! Сядайте зад клавиатурата и пишете по форуми, Facebook, twitter и др.п.

Бъдещето на Интернета у нас зависи от от всеки един от нас!

Предложените промени на МВР:

ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения

(Обн. ДВ. бр. 41 от 22 май 2007г., изм. ДВ. бр.109 от 20 декември 2007г., изм. ДВ. бр. 36 от 4 април 2008г., изм. ДВ. бр. 43 от 29 април 2008г., изм. ДВ. бр. 69 от 5 август 2008г., изм. ДВ. бр. 17 от 6 март 2009г.)

§ 1. В чл. 107 се създава точка 13а:
“13а. задълженията и изискванията за осигуряване на условия за прихващане на електронни съобщения, свързани със защита на националната сигурност и опазване на обществения ред;”.
§ 2. Създава се член 250а:
“Чл. 250а. (1) За нуждите на разкриването и разследването на престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода две или повече години и престъпления по глава девета “а” от Наказателния кодекс, както и за издирване на лица, предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок 12 месеца данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност, които са необходими за:
1. проследяване и идентифициране на източника на връзката;
2. идентифициране на направлението на връзката;
3. идентифициране на датата, часа и продължителността на връзката;
4. идентифициране на типа на връзката;
5. идентифициране на крайното електронно съобщително устройство на потребителя или на това, което се представя за негово крайно устройство;
6. установяване на идентификатор на ползваните клетки.
(2) Други данни, включително и разкриващи съдържанието на съобщенията, не могат да бъдат съхранявани по този ред.
(3) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да унищожат данните след изтичане на срока по ал. 1, с изключение на данните, до които е имало достъп и са били съхранени.
(4) Данните по ал. 1 се обработват и съхраняват в съответствие с изискванията на Закона за защита на личните данни.
§ 3. Създава се член 250б:
“Чл. 250б. (1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, осигуряват чрез интерфейс на специализирана дирекция “Оперативни технически операции” при МВР достъп до данните по чл. 250а, ал. 1.
(2) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, в случаите, в които не е осигурен достъп чрез интерфейс, в срок до 8 часа от постъпване на разрешението по чл. 250в, ал. 4 и чл. 250 г, ал. 2, предоставят данните директно на органите, които са поискали достъп.
(3) За нуждите на наказателното производство, данните по чл. 250а, ал. 1 се предоставят на съда и органите на досъдебното производство при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс директно от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги.
§ 4. Създава се член 250в:
“Чл. 250в. (1) Право да искат извършване на справки за данните по чл. 250а, ал. 1, съобразно тяхната компетентност имат:
1. специализираните дирекции, териториалните дирекции и самостоятелните териториални отдели на Държавна агенция “Национална сигурност”;
2. главна дирекция “Криминална полиция”, главна дирекция “Борба с организираната престъпност”, главна дирекция “Охранителна полиция”, главна дирекция “Гранична полиция”, дирекция “Вътрешна сигурност”, Столична дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи;
3. службите “Военна информация” и “Военна полиция” към министъра на отбраната.
4. Националната разузнавателна служба.
(2) За достъп до данните по чл. 250а, ал. 1 се изготвя писмено искане от съответния ръководител на органите по ал. 1, съдържащо:
1. регистрационния номер на преписката, за която е необходимо извършване на справката;
2. периода от време, който да обхваща справката;
3. данните, които следва да се отразят в справката;
4. определеното длъжностно лице, на което да се предоставят данните.
(3) За направените искания органите по ал. 1 водят специален регистър, който не е публичен.
(4) Достъпът до данните по чл. 250а, ал. 1 се осъществява, след разрешение от председателя на районния съд или оправомощен от него съдия, по седалище на органа, който е поискал достъп. Решението за разрешение или отказ се отразява писмено върху искането. За дадените разрешения или откази в съответните районни съдилища се води специален регистър, който не е публичен.
(5) Специализираната дирекция “Оперативни технически операции” при МВР извършва справка за данните по чл. 250а, ал. 1 при постъпване на искане, по което е издадено разрешение. Искането се регистрира в специален регистър, който не е публичен.
(6) Справка за данните по чл. 250а, ал. 1 в специализираната дирекция “Оперативни технически операции” при МВР могат да извършват единствено длъжностни лица, писмено оправомощени от министъра на вътрешните работи.
(7) При наличие на техническа възможност, ръководителят на специализираната дирекция “Оперативни технически операции” при МВР дава писмено разпореждане за изготвяне на исканата справка, което се отразява върху изготвеното искане.
(8) След изготвяне, справката се подписва от ръководителя на специализирана дирекция “Оперативни технически операции” при МВР или писмено оправомощено от него длъжностно лице. Справката се регистрира в специален регистър и се изпраща на определеното в искането длъжностно лице, на което да се предоставят данните.”
§ 5. Член 251 се изменя така:
“Чл. 251. (1) Данните по чл. 250а, ал. 1 могат да бъдат предоставяни по молба и на компетентен орган на друга държава, когато това е предвидено в международен договор, който е в сила за Република България.
(2) Достъпът до данните по чл. 250а, ал. 1 се осъществява при постъпило искане от ръководител на главна или специализирана дирекция по чл. 250в, ал. 1, т. 1 и 2, след писмено разрешение от председателя на Софийски градски съд или оправомощен от него съдия. Решението за разрешение или отказ се отразява писмено върху искането. За дадените разрешения или откази в Софийски градски съд се води специален регистър, който не е публичен.
(3) За резултата от изготвената справка за данните по чл. 250а, ал. 1, компетентният орган на другата държава се уведомява по предвидения в международния договор ред.”
§ 6. Навсякъде в чл. 251а думите “чл. 251” се заменят с “чл. 250а”.
§ 7. Създава се член 261 а:
“Чл. 261а. (1) Комисията за защита на личните данни е наблюдаващ орган относно сигурността на данните, съхранявани съгласно чл. 250а, ал. 1.
(2) Като наблюдаващ орган Комисията за защита на личните данни упражнява надзор върху дейността на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за спазване на следните правила при съхранение на данните по 250а, ал. 1 за гарантиране тяхната защита и сигурност:
1. съхраняваните данни са от същото качество и са предмет на същата сигурност и защита като аналогичните данни в мрежата;
2. осигуряване на подходящи технически и организационни мерки, за да бъдат защитени данните от случайно или незаконно унищожаване, случайна загуба или промяна, или от непозволено или незаконно съхраняване, обработване, достъп или разкриване;
3. осигуряване на подходящи технически и организационни мерки, за да се гарантира, че до данните може да има достъп само специално упълномощен персонал;
4. данните с изключение на онези, които са били предоставени на компетентните органи и са били запазени от тях, се унищожават в края на периода за съхранение, освен в изрично предвидените от закона случаи.
(3) За осъществяване на дейността си по ал. 2 Комисията за защита на личните данни има право:
1. да изисква в рамките на своята компетентност информация от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги;
2. да дава задължителни указания, които подлежат на незабавно изпълнение.
(4) Предприятията, предоставящи обществени електронни мрежи и/или услуги, ежегодно до 31 март предоставят на Комисията по защита на личните данни, в качеството й на наблюдаващ орган, статистическа информация за:
1. случаите, при които са били предоставени данни на компетентните органи по чл. 250в, ал. 1;
2. времето, изтекло от началната дата на съхранението, до датата, на която компетентните органи са поискали предаването на данните;
3. случаите, при които не е могло да се отговори на искането за данни.
(5) Министерството на вътрешните работи ежегодно до 31 март изготвя обобщена статистическа информация за извършените справки за данни по чл. 250а, ал. 1, която предоставя на Комисията по защита на личните данни, в качеството й на наблюдаващ орган.
(6) Комисията по защита на личните данни ежегодно предоставя на Народното събрание и Европейската комисия обобщената информация по ал. 4 и ал. 5 в двумесечен срок от получаването й.
(7) В обобщената статистическа информация по ал. 4, 5 и 6 не се съдържат лични данни.”
§ 8. В член 305 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 след думата “предоставят” се поставя запетая и се добавя израза “въвеждат в експлоатация и поддържат”.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Техническите параметри, конфигурацията и условията за поддръжка на прихващащите интерфейси, осигурявани от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, се съгласуват със специализирана дирекция “Оперативни технически операции” на Министерството на вътрешните работи и утвърждават от министъра на вътрешните работи.”
§ 9. В чл. 332а думите “чл. 251” се заменят с “чл. 250а”.
§ 10. В параграф 1 от Допълнителните разпоредби т. 53 се изменя така:
“53. “Прихващащ интерфейс” е система от мониторинг център и други входно-изходни програмно-технически средства на предприятие, осъществяващо електронни съобщения, чрез която се предоставя достъп до прихващаните електронни съобщения или данните, свързани с повикването.”

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 11. Този закон въвежда изискванията на Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/EО.”

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 12. В Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм.,бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50, 97 и 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62, 85 и 120 от 1997 г., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21, 51 и 98 от 2000 г., бр. 41 и 101 от 2001 г., бр. 45 и 92 от 2002 г., бр. 26 и 103 от 2004 г., бр. 24, 43, 76, 86 и 88 от 2005 г., бр. 59, 75 и 102 от 2006 г., бр. 38, 57, 64, 85, 89 и 94 от 2007 г., бр. 19, 67 и 102 от 2008 г., бр. 12, 23, 27, 32 и 80 от 2009 г.) в чл. 171, ал. 1 се правят следните промени:
1.Създава се т. 4:
“4. разкрие трафични данни, каквито съгласно Закона за електронните съобщения се събират, обработват, съхраняват или използват от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги,”
2. думите “от сто до триста лева” се заменят с “от хиляда до три хиляди лева”.”

и съответните мотиви към тях:

МОТИВИ
към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения

С разработения проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения едновременно се отстраняват сериозните проблеми, които възникнаха при работа по разкриване и разследване на престъпления, с последната редакция на нормата на чл. 251 от Закона за електронните съобщения и се въвеждат изискванията на Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/EО.
Така разработените проектни норми въвеждат напълно Директива 2006/24/ЕО, като изпълняват трите основни принципа:
задължават се юридическите лица, осъществяващи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги да съхраняват всички данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност, отнасящи се до трафика на съобщенията;
разграничават се данните относно трафика на съобщенията от тяхното съдържание (същината на кореспонденцията, независимо от формата, в която е изразена тя, материална или компютъризирана) и режима, който се прилага по отношение на тях;
гарантира се съхраняването на данните за определен период, с оглед използването на всички или част от тях за разкриването и разследването на престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода две или повече години и престъпления по глава девета “а” от Наказателния кодекс, както и за издирване на лица.

Предвид, че с този закон се въвеждат изискванията на Директива 2006/24/ЕО при дефиниране на понятието “сериозно престъпление” е отчетено Заявлението на Съвета във връзка с предложението за изменение на Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации. Съгласно заявлението при дефиниране на понятието “сериозно престъпление” в националните си законодателства, държавите-членки следва да отчитат престъпленията, посочени в чл. 2, ал. 2 на Рамковото решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите-членки. В тази разпоредба попадат престъпления, наказуеми с лишаване от свобода не по-малко от 3 години, както и изрично изброените видове престъпни посегателства, за които не се изисква проверка за двойна наказуемост на деянията. Част от тези престъпления по българския Наказателен кодекс са наказуеми с лишаване от свобода по-малко от три години. Настоящата редакция на чл. 251 също така не дава възможност за използване на данни, събрани и съхранявани от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги за разкриване и разследване на престъпления, които не са тежки, но които влизат във фокуса на обществения интерес като:
‑ приготовление и подбуждане към убийство;
‑ причиняване на смърт по непредпазливост;
‑ състави на престъпления против националното и расово равенство, като участие в тълпа, събрана за нападение на групи от населението, отделни граждани или техни имоти във връзка с националната, етническата или расовата им принадлежност;
‑ престъпления против изповеданията;
‑ престъпления против политическите права на гражданите;
‑ закана с убийство;
‑ бягство на затворници, както и самоволно освобождаване или пускане от длъжностно лице на затворник да избяга;
‑ обида и клевета;
‑ склоняване към проституция, разпространяване на порнографски материали, в т.ч. и по интернет;
‑ престъпления против кредиторите и много други.
Липсата на възможност за незабавна реакция при тези престъпления дава възможност на извършителя да заличи уличаващата го информация и да унищожи данни, които биха могли да послужат за доказване на деянието.
Поради което в проекта е предвидено, че за нуждите на разкриването и разследването на престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода две или повече години, тези данни ще се съхраняват. Изрично са предвидени и престъпленията по глава девета “а” от Наказателния кодекс, а именно компютърните престъпления, тъй като в настоящата редакция, за данни, свързани с такива престъпления към момента няма възможност, а в Рамковото решение 2002/584/ПВР изрично са посочени престъпленията, свързани с компютри.
Третата възможност за запазване и предоставяне на тези данни, която е предвидена е за издирване на лица. Тук не се отнасят само случаите на обвиняеми и подсъдими, укрили се от наказателно преследване, осъдени, или отклонили се от изтърпяване на наказание лица, тъй като при тях тези данни са нужни във връзка с престъпление, а и с други възможни хипотези. Като например издирването на безследно изчезнали лица или лица, които въпреки че не са обявени за общодържавно издирване като безследно изчезнали, в интерес на запазването на техния живот и здраве е бързото установяване на тяхното местонахождение. Като пример могат да бъдат дадени случаите, в които хора изчезват при преходи или при падане на лавини в планината. В тези случаи няма данни за каквото и да е престъпление, но установяването на идентификатор на ползваните клетки може да се окаже решаващо за оказването на помощ и спасяването на живота на тези лица.
Изрично е посочено, че други данни, включително и разкриващи съдържанието на съобщенията, не могат да бъдат съхранявани по този ред.
В изпълнение на чл. 7, б. “б” от Директива 2006/24/ЕО в чл. 250а, ал. 3 от проекта е предвидено, задължение за предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да унищожат данните след изтичане на 12 месеца, с изключение на тези, до които е имало достъп и са били съхранени.
Предвидени са две възможности за осигуряване на достъп до тези данни чрез интерфейс при специализирана дирекция “Оперативни технически операции” при МВР или директно на органите, които са поискали достъп. В случаите на директно предоставяне на информацията предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги трябва в срок до 8 часа от постъпване на разрешението от съда да предоставят справка с данните на органа, който е поискал информацията.
Изрично е предвидено, че за нуждите на наказателното производство, данните ще се предоставят на съда и органите на досъдебното производство при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (чл. 159) директно от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги. По този начин се спазва принципа на непосредственост (чл. 18), поради което, когато данните са необходими за нуждите на наказателно производство, за да се използват като годен доказателствен материал, следва да са получени директно от администратора на тези данни. В случая това е съответното предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги.
Създадени са нови чл. 250а, 250б и 250 в. В новите разпоредби ясно са указани реда и условията за достъп до тези данни, като е предвиден разрешителен режим. В разпоредбата на чл. 250в, ал. 1 лимитативно са посочени органите, които съобразно своята компетентност, ще имат право да искат справки за данните.
Предвижда се достъпът до данните по чл. 250а, ал. 1 да се осъществява при постъпило искане от съответния ръководител на орган по чл. 250в, ал. 1, след разрешение от председателя на районния съд или оправомощен от него съдия, по седалище на органа. Нивото на председател на районен съд е напълно достатъчно, за да гарантира спазване на процедурата по достъп на данни. Разпоредбата на чл. 251 регламентира реда за предоставяне на такива данни на компетентен орган на друга държава, когато това е предвидено в международен договор, който е в сила за Република България. В тези случаи, предвид международния елемент, достъпът до данните се предвижда да бъде осъществен при постъпило искане от ръководител на главна или специализирана дирекция по чл. 250в, ал. 1, т. 1 и 2, след писмено разрешение от председателя на Софийски градски съд или оправомощен от него съдия.
Предвижда се решението за разрешение или отказ да се отразява писмено върху искането. По този начин няма да се ангажира съда с изготвянето на отделен акт и цялата информация ще бъде събрана върху един документ, което е процедурно облекчение.
За дадените разрешения или откази в съответните съдилища е предвидено да се води специален регистър, който не е публичен. Специализираната дирекция “Оперативни технически операции” при МВР ще извършва справка за данните по чл. 250а, ал. 1 при постъпване на искане, по което е издадено разрешение, което също следва да се регистрира в специален регистър, който не е публичен.
Воденето на всички тези специални регистри ще улесни осъществяването на проверка над извършените справки от органите съобразно дадените разрешения, тъй като ще могат да бъдат съпоставени данните от различни документални източници на информация, съхранявани при органи на изпълнителната и съдебната власт.
Целевият достъп до данните чрез интерфейс допълнително се гарантира с изричното изискване в специализираната дирекция “Оперативни технически операции” при МВР справка да могат да извършват единствено длъжностни лица, писмено оправомощени от министъра на вътрешните работи.
Като гаранция, че такава справка ще бъде извършена единствено при дадено разрешение от съда, изрично е предвидено, че ръководителят на специализираната дирекция “Оперативни технически операции” при МВР ще следва да дава писмено разпореждане за изготвяне на всяка искана справка, което да бъде отразено върху изготвеното искане. Предвижда се след изготвяне, справката също да се подписва от ръководителя на специализираната дирекция “Оперативни технически операции” при МВР или писмено оправомощено от него длъжностно лице, както и да бъде регистрирана в специален регистър. След спазването на тази процедура, справката следва да бъде изпратена на определеното в искането длъжностно лице, на което да се предоставят данните.
За наблюдаващ орган относно сигурността на съхраняваните данни е определена Комисията за защита на личните данни, като по този начин се изпълнява задължението по чл. 9 от Директива 2006/24/ЕО за всяка държава-членка да определи публичен орган, който да отговаря за наблюдението на прилагането на нейната територия на разпоредбите, приети от държавите-членки в съответствие с чл. 7, относно сигурността на съхраняваните данни. В Директива 2006/24/ЕО изрично е указано, че този орган може да е органа по чл. 28 от Директива 95/46/EО, като за Република България това е Комисията за защита на личните данни.
Като наблюдаващ орган се възлага на Комисията за защита на личните данни да упражнява надзор върху дейността на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за спазване на следните правила за защита и сигурност при съхранението на данните по 250а, ал. 1, така както изисква чл. 7 от Директива 2006/24/ЕО, а именно:
съхраняваните данни са от същото качество и са предмет на същата сигурност и защита като аналогичните данни в мрежата;
осигуряване на подходящи технически и организационни мерки, за да бъдат защитени данните от случайно или незаконно унищожаване, случайна загуба или промяна, или от непозволено или незаконно съхраняване, обработване, достъп или разкриване;
осигуряване на подходящи технически и организационни мерки, за да се гарантира, че до данните може да има достъп само специално упълномощен персонал;
данните с изключение на онези, които са били предоставени на компетентните органи и са били запазени от тях, се унищожават в края на периода за съхранение, освен в изрично предвидените от закона случаи.
Предвидени са специални правомощия за Комисията за защита на личните данни при осъществяване на дейността й като наблюдаващ орган:
да изисква в рамките на своята компетентност информация от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги;
да дава задължителни указания, които подлежат на незабавно изпълнение.
В изпълнение на изискването на чл. 10 от Директива 2006/24/ЕО за гарантиране от всяка една държава-членка, че Комисията ще получава ежегодно статистика за запазването на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи, това се осигурява с разпоредбата на чл. 261а. Тази статистика няма да съдържа лични данни и ще включва:
случаите, при които информацията е била предоставена на компетентните органи в съответствие с приложимото национално право;
времето, изтекло от датата на запазване на данните до датата, на която компетентни органи са поискали предаването на данните;
случаите, при които не е могло да се отговори на искането за данни.
В нормата на чл. 261а се предвижда, че както предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, така и Министерството на вътрешните работи, ще следва да предоставят ежегодно до 31 март обобщена статистическа информация на Комисията за защита на лични данни, в качеството и на наблюдаващ орган.
С участието на Комисията за защита на лични данни, като независим орган с контролни функции, се гарантира че данните, които ще се предоставят като обобщена статистическа информация на Народното събрание и Европейската комисия ще бъдат такива, каквито са били предоставени от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги и Министерството на вътрешните работи, без каквато и да било намеса от трета страна.
Настоящите редакции на норми, които разписват задължения са в унисон с разпоредбата на чл. 332а, в която изрично е предвидена административнонаказателна отговорност за всяко длъжностно лице от държавен орган или предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, което наруши задълженията си или злоупотреби с данните по чл. 250а. Размерът на глобата, която може да бъде наложена като административно наказание е от 1000 до 5000 лв.
За да се гарантира напълно защитата на правата на гражданите, свързани с обработката на т.нар. трафични данни, се създава т. 4 в чл. 171, ал.1 от Наказателния кодекс, с която се предвижда възможност за реализиране на наказателна отговорност спрямо лице, което противозаконно разкрие трафични данни, каквито съгласно Закона за електронните съобщения се събират, обработват, съхраняват или използват от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги. Следва да се отбележи, че при тази редакция субект на престъплението може да бъде не само длъжностно лице от държавен орган или предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, което наруши задълженията си или злоупотреби с данните по чл. 250а. При тази редакция на материалната наказателноправна норма, престъплението ще бъде съставомерно и тогава, когато е извършено, както от други лица извън предприятията и държавните органи, така и от други длъжностни лица, на които не са възложени задължения по отношение тези данни. С това се гарантира и по-висока степен на наказателна защита над трафичните данни, тъй като субект на престъплението може да бъде всяко едно наказателноотговорно лице, което противозаконно разкрие такива данни.
В нормата на чл. 171, ал. 1 от Наказателния кодекс предвиденото наказание е лишаване от свобода до 1 година или глоба от сто до триста лева. Предлага се размерът на предвидената глоба да бъде завишен от хиляда до три хиляди лева. Това предложение е внимателно преценено, както със степента на обществената опасност на деянието, така и за да е налице съразмерност между предвидените размери на наказанието глоба при реализиране на административна и наказателна отговорност.
В заключение следва да се отбележи, че този проект на закон въвежда напълно изискванията на Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/EО, като при неговото изготвяне са съобразени практиките по прилагането на директивата в останалите държави-членки.

ISOC-Bulgaria was among the first to sign the Madrid Privacy Declaration.

Известни и уважавани организации се подписват под следната

ДЕКЛАРАЦИЯ

Ние, долуподписаните правозащитни организации, се обявяваме против настоящата политическа атака срещу Комисията за защита от дискриминация.

Тази комисия е изключително важен орган в обществото ни, без който ефективната борба с дискриминацията, от която всички неизмеримо губим, е немислима. Независимо от броя на самосезиранията си, Комисията ежегодно разглежда и решава стотици случаи на дискриминация. Тя, за разлика от много други формални, недействащи комисии със заслужено лош образ, върши работа. Много от нейните решения по жалби на жертви на дискриминация имат истински потенциал да подтикнат развитието на правото и обществото. Работата на Комисията е реална и представлява прецедент в защитата на правата на човека в България. България никога преди не е имала подобен целенасочен правозащитен орган. Комисията е допринесла с уникално ценни правозащитни решения по индивидуални жалби за това, да се движим към по-зачитащо, по-човешко общество, в което всички имат възможност да водят достоен живот, независимо от идентичността си.

Каквито и да са възможните дефицити в работата й, не те са причината за настоящите политически нападки срещу Комисията. По същество това са нападки срещу каузата на недискриминацията и равното достойнство в България. Категорично се обявяваме против всякакъв опит да бъде подкопана борбата за равенство посредством потискане, ограничаване или дестабилизиране на Комисията. Държавата има императивно задължение по Общностното право да осигури ефективно и независимо функциониране на Комисията. Всяко нарушение на това задължение чрез лимитиране на възможностите на Комисията да си върши работата, включително чрез осакатяване на бюджета й, влече отговорност на България като членка на ЕС. Очакваме правителството и парламентарното мнозинство да потвърдят на дело обещанието на България да се бори с дискриминацията, вместо да се отмятат от него и да го дискредитират в името на конюнктурни политически цели.

БЪЛГАРСКИ ХЕЛЗИНКСКИ КОМИТЕТ
адв. Маргарита Илиева, директорка на Правната програма

БЪЛГАРСКИ АКТИВИСТКИ АЛИАНС
Яна Бюрер Тавание, представител

БЪЛГАРСКИ АДВОКАТИ ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА
Георгица Петкова, изпълнителен директор

БЪЛГАРСКИ ПАЦИЕНТСКИ ФОРУМ, ЦЕНТЪР ЗА ЗАЩИТА ПРАВАТА В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
Теодора Захариева, председател

МЕЖДУЕТНИЧЕСКА ИНИЦИАТИВА ЗА ЧОВЕШКИ ПРАВА
Калина Бозева, председател

ЦЕНТЪР ЗА НЕЗАВИСИМ ЖИВОТ
Капка Панайотова, директор

ИНИЦИАТИВА ЗА РАВНИ ВЪЗМОЖНОСТИ
Даниела Михайлова, експерт

БГО „ДЖЕМИНИ“
Аксиния Генчева, изпълнителна директорка

ФОНДАЦИЯ РЕСУРСЕН ЦЕНТЪР „БИЛИТИС“
Моника Писанкънева, председателка

АСОЦИАЦИЯ ЗА ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ И ПРАВА НА ЧОВЕКА
адв. Михаил Екимджиев, председател

Редно е да информираме по-широк кръг хора, че КЗД се намира в трудно положение. Онзи ден парламентът не прие отчета на председателя, утре кой знае какво може да се случи.

There have been a number of surveys in the last few months, re: Internet usage. Here is a summary below, and when we are ready with this survey.isoc.bg, we’ll publish the results, as well.

July 2009:

1. Internet is being used by 44.69 % of the population in Bulgaria, aged 15-69 (which means, the percentage is higher, because younger people use more). This is, according to a representative research of Market Test from July 2009. The complete statistitcs is published here (PDF file, 65 Kb)
2. Bulgaria ranks 1st in the European Union for usage of high-speed Internet (above 10 Mbps). The table is published here (PDF, 131 Kb), and the whole document – here (the page will open in a new window, the report is published in all EU languages). According to this data, 46.5 % of the Internet users in Bulgaria, are accessing the Net at speeds above 10 Mbps. Sweden is second, with 36 %.
3. According to a survey made by the Oxford and Oviedo Universities, nine countries, South Korea, Japan, Sweden, Latvia, Lithuania, Bulgaria, Netherlands, Denmark and Romania have the quality of the broadband Internet, which is needed for future web applications (e.g. HD Internet TV). In 2008 only Japan was covering this requirement.

Last, but not least, Speedtest.net is also clear – Bulgaria is ranked 7th in Europe and 9th in the world, in download speed, and 3rd in the world in upload speed.

It is time to inform the European Commission about all this, so that they don’t publish silly stuff like this.

EDRI Open Letter to the European Parliament on Amendment 138 in the Telecoms Package *
19 October 2009

To the Members of the European Parliament,

European Digital Rights is an association of 29 privacy and civil rights organisations
based in 18 European countries and active across the European Union. As an association
whose focus is on protecting the civil rights of online citizens, we have serious concerns
about the possible abandonment of the core meaning of the so-called “Amendment 138”
in the Telecoms Package. We believe that this would not just create lasting damage for
the rights of European citizens, but it would also durably damage the credibility and
institutional power of the European Parliament.

Citizens’ Rights
The purpose of Amendment 138 is to protect the fundamental rights of citizens to
freedom of expression and communication, to privacy and to due process of law. It also
protects the development of democratic culture on the Internet. The fact that the Council
is aware of current and planned activities in Member States that will undermine or do
already undermine these principles should further convince Parliamentarians of the need
to defend the principles in Amendment 138. Even if, and it is far from evident that this is
the case, the Council can argue convincingly that there are certain exceptional
circumstances where communications must be limited for the purposes and urgency
required by the European Convention on Human Rights, such limitations should remain
the exception in a democratic society, while the rights defended in Amendment 138 must
constitute the rule. This must be reflected in the Telecoms Package.
Furthermore, failure to protect EU citizens will not only undermine their rights, but will
be used in less democratic countries to victimise individuals, justified with the excuse
that this is “EU policy”.

Parliament Powers
The Parliament now has the chance to protect citizens’ rights and fully perform its
institutional function within the European legislative process.
A capitulation faced with the unacceptably inflexible, legally dubious and democratically
deficient approach of the Council would inflict lasting damage on the Parliament.
What trust can voters have in an institution that will overwhelmingly support citizens’
rights before an election only to abandon them immediately afterwards? What credibility
will the Parliament have in future inter-institutional negotiations when it is prepared to
abandon a position it supported twice with such an overwhelming majority? What
authority will be left once the Parliament loses this crucial battle with the Council? Could
there be a worse moment to fail so completely on an issue of such importance, at the
historic moment when the institution is being entrusted with a greatly increased scope of
codecision powers under the Lisbon Treaty?
For the sake of the rule of law, for the sake of European citizens and for the sake of the
only democratically elected European Institution, we urge you to take whatever actions
you can to defend the principles in Amendment 138. In particular, we urge you to support
the principle that, unless exceptional circumstances render this impossible, citizens are
entitled to a prior judgment before any measure is taken to limit their fundamental right
to freedom of communication.

Yours faithfully,
Andreas Krisch
President
===

* ISOC-Bulgaria is an EDRI member, and has participated in the drafting of this Open Letter. We, obviously, support it wholeheartedly.

Във връзка с проучването survey.isoc.bg, пускаме тази статия с актуалните към момента статистически данни за потреблението на Интернет у нас.

Това е положението в България към средата на годината:

1. Интернет използват 44.69 % (На практика процентът е по-голям, защото голяма част от децата под 15 години са онлайн, при това редовно). Пълната статистика е тук (PDF файл, 65 Kb)
2. България е на 1-во място в ЕС по използван високоскоростен Интернет (над 10 Мbps). Таблицата е тук (PDF, 131 Kb), а пълният документ – тук (страницата се отваря в нов прозорец, докладът може да се свали и на български език). Според изнесените данни, 46.5 % от ползващите Интернет у нас са с достъп по-бърз от 10 Mbps. Швеция е втора в класацията с 36 %.
3. Според проучване на университетите в Оксфорд и Овиедо, девет държави – Южна Корея, Япония, Швеция, Литва, Латвия, България, Холандия, Дания и Румъния – имат качество на широколентовия интернет, необходимо за бъдещи уеб приложения (като HD Internet TV ), които ще станат практика скоро. През 2008 това е било валидно само за Япония.

Тези данни са категорични: крайно време е да престанем да твърдим неистината, че България била зле с достъпа до Интернет!

И е време да информираме ЕК за тези факти, за да не се пускат съобщения за медиите като това. В този ред на мисли, надяваме се, че екшън-плана на МТИТС да отчете тези данни.

(източник: блог на Вени Марковски, председател на “Интернет общество – България”)