Интернет общество – България | ISOC-Bulgaria

News for and from Internet Society – Bulgaria | Новини от и за “Интернет общество – България”

Нужни са действия! МВР предлага опасни промени в Закона за електронните съобщения!

Posted by ISOC.BG News on October 31, 2009

Интернет е в опасност!

МВР е публикувало предложени промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС).

Поради важността им за развитието и използването на Интернет в страната, призоваваме широката Интернет общественост да предостави коментарите си по законопроекта. Използвайте формата под тази статия, разпространявайте новината сред приятели, познати и колеги – особено, ако са юристи.

Ние вече сме се обърнали към колеги с молба в следващите няколко дни да изготвим съвместно становище по проблема.

Интернет е в опасност – сега е моментът за действие! Сядайте зад клавиатурата и пишете по форуми, Facebook, twitter и др.п.

Бъдещето на Интернета у нас зависи от от всеки един от нас!

Предложените промени на МВР:

    ЗАКОН
    за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения

    (Обн. ДВ. бр. 41 от 22 май 2007г., изм. ДВ. бр.109 от 20 декември 2007г., изм. ДВ. бр. 36 от 4 април 2008г., изм. ДВ. бр. 43 от 29 април 2008г., изм. ДВ. бр. 69 от 5 август 2008г., изм. ДВ. бр. 17 от 6 март 2009г.)

    § 1. В чл. 107 се създава точка 13а:
    “13а. задълженията и изискванията за осигуряване на условия за прихващане на електронни съобщения, свързани със защита на националната сигурност и опазване на обществения ред;”.
    § 2. Създава се член 250а:
    “Чл. 250а. (1) За нуждите на разкриването и разследването на престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода две или повече години и престъпления по глава девета “а” от Наказателния кодекс, както и за издирване на лица, предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок 12 месеца данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност, които са необходими за:
    1. проследяване и идентифициране на източника на връзката;
    2. идентифициране на направлението на връзката;
    3. идентифициране на датата, часа и продължителността на връзката;
    4. идентифициране на типа на връзката;
    5. идентифициране на крайното електронно съобщително устройство на потребителя или на това, което се представя за негово крайно устройство;
    6. установяване на идентификатор на ползваните клетки.
    (2) Други данни, включително и разкриващи съдържанието на съобщенията, не могат да бъдат съхранявани по този ред.
    (3) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да унищожат данните след изтичане на срока по ал. 1, с изключение на данните, до които е имало достъп и са били съхранени.
    (4) Данните по ал. 1 се обработват и съхраняват в съответствие с изискванията на Закона за защита на личните данни.
    § 3. Създава се член 250б:
    “Чл. 250б. (1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, осигуряват чрез интерфейс на специализирана дирекция “Оперативни технически операции” при МВР достъп до данните по чл. 250а, ал. 1.
    (2) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, в случаите, в които не е осигурен достъп чрез интерфейс, в срок до 8 часа от постъпване на разрешението по чл. 250в, ал. 4 и чл. 250 г, ал. 2, предоставят данните директно на органите, които са поискали достъп.
    (3) За нуждите на наказателното производство, данните по чл. 250а, ал. 1 се предоставят на съда и органите на досъдебното производство при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс директно от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги.
    § 4. Създава се член 250в:
    “Чл. 250в. (1) Право да искат извършване на справки за данните по чл. 250а, ал. 1, съобразно тяхната компетентност имат:
    1. специализираните дирекции, териториалните дирекции и самостоятелните териториални отдели на Държавна агенция “Национална сигурност”;
    2. главна дирекция “Криминална полиция”, главна дирекция “Борба с организираната престъпност”, главна дирекция “Охранителна полиция”, главна дирекция “Гранична полиция”, дирекция “Вътрешна сигурност”, Столична дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи;
    3. службите “Военна информация” и “Военна полиция” към министъра на отбраната.
    4. Националната разузнавателна служба.
    (2) За достъп до данните по чл. 250а, ал. 1 се изготвя писмено искане от съответния ръководител на органите по ал. 1, съдържащо:
    1. регистрационния номер на преписката, за която е необходимо извършване на справката;
    2. периода от време, който да обхваща справката;
    3. данните, които следва да се отразят в справката;
    4. определеното длъжностно лице, на което да се предоставят данните.
    (3) За направените искания органите по ал. 1 водят специален регистър, който не е публичен.
    (4) Достъпът до данните по чл. 250а, ал. 1 се осъществява, след разрешение от председателя на районния съд или оправомощен от него съдия, по седалище на органа, който е поискал достъп. Решението за разрешение или отказ се отразява писмено върху искането. За дадените разрешения или откази в съответните районни съдилища се води специален регистър, който не е публичен.
    (5) Специализираната дирекция “Оперативни технически операции” при МВР извършва справка за данните по чл. 250а, ал. 1 при постъпване на искане, по което е издадено разрешение. Искането се регистрира в специален регистър, който не е публичен.
    (6) Справка за данните по чл. 250а, ал. 1 в специализираната дирекция “Оперативни технически операции” при МВР могат да извършват единствено длъжностни лица, писмено оправомощени от министъра на вътрешните работи.
    (7) При наличие на техническа възможност, ръководителят на специализираната дирекция “Оперативни технически операции” при МВР дава писмено разпореждане за изготвяне на исканата справка, което се отразява върху изготвеното искане.
    (8) След изготвяне, справката се подписва от ръководителя на специализирана дирекция “Оперативни технически операции” при МВР или писмено оправомощено от него длъжностно лице. Справката се регистрира в специален регистър и се изпраща на определеното в искането длъжностно лице, на което да се предоставят данните.”
    § 5. Член 251 се изменя така:
    “Чл. 251. (1) Данните по чл. 250а, ал. 1 могат да бъдат предоставяни по молба и на компетентен орган на друга държава, когато това е предвидено в международен договор, който е в сила за Република България.
    (2) Достъпът до данните по чл. 250а, ал. 1 се осъществява при постъпило искане от ръководител на главна или специализирана дирекция по чл. 250в, ал. 1, т. 1 и 2, след писмено разрешение от председателя на Софийски градски съд или оправомощен от него съдия. Решението за разрешение или отказ се отразява писмено върху искането. За дадените разрешения или откази в Софийски градски съд се води специален регистър, който не е публичен.
    (3) За резултата от изготвената справка за данните по чл. 250а, ал. 1, компетентният орган на другата държава се уведомява по предвидения в международния договор ред.”
    § 6. Навсякъде в чл. 251а думите “чл. 251” се заменят с “чл. 250а”.
    § 7. Създава се член 261 а:
    “Чл. 261а. (1) Комисията за защита на личните данни е наблюдаващ орган относно сигурността на данните, съхранявани съгласно чл. 250а, ал. 1.
    (2) Като наблюдаващ орган Комисията за защита на личните данни упражнява надзор върху дейността на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за спазване на следните правила при съхранение на данните по 250а, ал. 1 за гарантиране тяхната защита и сигурност:
    1. съхраняваните данни са от същото качество и са предмет на същата сигурност и защита като аналогичните данни в мрежата;
    2. осигуряване на подходящи технически и организационни мерки, за да бъдат защитени данните от случайно или незаконно унищожаване, случайна загуба или промяна, или от непозволено или незаконно съхраняване, обработване, достъп или разкриване;
    3. осигуряване на подходящи технически и организационни мерки, за да се гарантира, че до данните може да има достъп само специално упълномощен персонал;
    4. данните с изключение на онези, които са били предоставени на компетентните органи и са били запазени от тях, се унищожават в края на периода за съхранение, освен в изрично предвидените от закона случаи.
    (3) За осъществяване на дейността си по ал. 2 Комисията за защита на личните данни има право:
    1. да изисква в рамките на своята компетентност информация от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги;
    2. да дава задължителни указания, които подлежат на незабавно изпълнение.
    (4) Предприятията, предоставящи обществени електронни мрежи и/или услуги, ежегодно до 31 март предоставят на Комисията по защита на личните данни, в качеството й на наблюдаващ орган, статистическа информация за:
    1. случаите, при които са били предоставени данни на компетентните органи по чл. 250в, ал. 1;
    2. времето, изтекло от началната дата на съхранението, до датата, на която компетентните органи са поискали предаването на данните;
    3. случаите, при които не е могло да се отговори на искането за данни.
    (5) Министерството на вътрешните работи ежегодно до 31 март изготвя обобщена статистическа информация за извършените справки за данни по чл. 250а, ал. 1, която предоставя на Комисията по защита на личните данни, в качеството й на наблюдаващ орган.
    (6) Комисията по защита на личните данни ежегодно предоставя на Народното събрание и Европейската комисия обобщената информация по ал. 4 и ал. 5 в двумесечен срок от получаването й.
    (7) В обобщената статистическа информация по ал. 4, 5 и 6 не се съдържат лични данни.”
    § 8. В член 305 се правят следните изменения:
    1. В ал. 1 след думата “предоставят” се поставя запетая и се добавя израза “въвеждат в експлоатация и поддържат”.
    2. Алинея 2 се изменя така:
    “(2) Техническите параметри, конфигурацията и условията за поддръжка на прихващащите интерфейси, осигурявани от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, се съгласуват със специализирана дирекция “Оперативни технически операции” на Министерството на вътрешните работи и утвърждават от министъра на вътрешните работи.”
    § 9. В чл. 332а думите “чл. 251” се заменят с “чл. 250а”.
    § 10. В параграф 1 от Допълнителните разпоредби т. 53 се изменя така:
    “53. “Прихващащ интерфейс” е система от мониторинг център и други входно-изходни програмно-технически средства на предприятие, осъществяващо електронни съобщения, чрез която се предоставя достъп до прихващаните електронни съобщения или данните, свързани с повикването.”

    ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

    § 11. Този закон въвежда изискванията на Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/EО.”

    ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

    § 12. В Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм.,бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50, 97 и 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62, 85 и 120 от 1997 г., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21, 51 и 98 от 2000 г., бр. 41 и 101 от 2001 г., бр. 45 и 92 от 2002 г., бр. 26 и 103 от 2004 г., бр. 24, 43, 76, 86 и 88 от 2005 г., бр. 59, 75 и 102 от 2006 г., бр. 38, 57, 64, 85, 89 и 94 от 2007 г., бр. 19, 67 и 102 от 2008 г., бр. 12, 23, 27, 32 и 80 от 2009 г.) в чл. 171, ал. 1 се правят следните промени:
    1.Създава се т. 4:
    “4. разкрие трафични данни, каквито съгласно Закона за електронните съобщения се събират, обработват, съхраняват или използват от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги,”
    2. думите “от сто до триста лева” се заменят с “от хиляда до три хиляди лева”.”

и съответните мотиви към тях:

    МОТИВИ
    към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения

    С разработения проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения едновременно се отстраняват сериозните проблеми, които възникнаха при работа по разкриване и разследване на престъпления, с последната редакция на нормата на чл. 251 от Закона за електронните съобщения и се въвеждат изискванията на Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/EО.
    Така разработените проектни норми въвеждат напълно Директива 2006/24/ЕО, като изпълняват трите основни принципа:
    задължават се юридическите лица, осъществяващи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги да съхраняват всички данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност, отнасящи се до трафика на съобщенията;
    разграничават се данните относно трафика на съобщенията от тяхното съдържание (същината на кореспонденцията, независимо от формата, в която е изразена тя, материална или компютъризирана) и режима, който се прилага по отношение на тях;
    гарантира се съхраняването на данните за определен период, с оглед използването на всички или част от тях за разкриването и разследването на престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода две или повече години и престъпления по глава девета “а” от Наказателния кодекс, както и за издирване на лица.

    Предвид, че с този закон се въвеждат изискванията на Директива 2006/24/ЕО при дефиниране на понятието “сериозно престъпление” е отчетено Заявлението на Съвета във връзка с предложението за изменение на Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации. Съгласно заявлението при дефиниране на понятието “сериозно престъпление” в националните си законодателства, държавите-членки следва да отчитат престъпленията, посочени в чл. 2, ал. 2 на Рамковото решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите-членки. В тази разпоредба попадат престъпления, наказуеми с лишаване от свобода не по-малко от 3 години, както и изрично изброените видове престъпни посегателства, за които не се изисква проверка за двойна наказуемост на деянията. Част от тези престъпления по българския Наказателен кодекс са наказуеми с лишаване от свобода по-малко от три години. Настоящата редакция на чл. 251 също така не дава възможност за използване на данни, събрани и съхранявани от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги за разкриване и разследване на престъпления, които не са тежки, но които влизат във фокуса на обществения интерес като:
    ‑ приготовление и подбуждане към убийство;
    ‑ причиняване на смърт по непредпазливост;
    ‑ състави на престъпления против националното и расово равенство, като участие в тълпа, събрана за нападение на групи от населението, отделни граждани или техни имоти във връзка с националната, етническата или расовата им принадлежност;
    ‑ престъпления против изповеданията;
    ‑ престъпления против политическите права на гражданите;
    ‑ закана с убийство;
    ‑ бягство на затворници, както и самоволно освобождаване или пускане от длъжностно лице на затворник да избяга;
    ‑ обида и клевета;
    ‑ склоняване към проституция, разпространяване на порнографски материали, в т.ч. и по интернет;
    ‑ престъпления против кредиторите и много други.
    Липсата на възможност за незабавна реакция при тези престъпления дава възможност на извършителя да заличи уличаващата го информация и да унищожи данни, които биха могли да послужат за доказване на деянието.
    Поради което в проекта е предвидено, че за нуждите на разкриването и разследването на престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода две или повече години, тези данни ще се съхраняват. Изрично са предвидени и престъпленията по глава девета “а” от Наказателния кодекс, а именно компютърните престъпления, тъй като в настоящата редакция, за данни, свързани с такива престъпления към момента няма възможност, а в Рамковото решение 2002/584/ПВР изрично са посочени престъпленията, свързани с компютри.
    Третата възможност за запазване и предоставяне на тези данни, която е предвидена е за издирване на лица. Тук не се отнасят само случаите на обвиняеми и подсъдими, укрили се от наказателно преследване, осъдени, или отклонили се от изтърпяване на наказание лица, тъй като при тях тези данни са нужни във връзка с престъпление, а и с други възможни хипотези. Като например издирването на безследно изчезнали лица или лица, които въпреки че не са обявени за общодържавно издирване като безследно изчезнали, в интерес на запазването на техния живот и здраве е бързото установяване на тяхното местонахождение. Като пример могат да бъдат дадени случаите, в които хора изчезват при преходи или при падане на лавини в планината. В тези случаи няма данни за каквото и да е престъпление, но установяването на идентификатор на ползваните клетки може да се окаже решаващо за оказването на помощ и спасяването на живота на тези лица.
    Изрично е посочено, че други данни, включително и разкриващи съдържанието на съобщенията, не могат да бъдат съхранявани по този ред.
    В изпълнение на чл. 7, б. “б” от Директива 2006/24/ЕО в чл. 250а, ал. 3 от проекта е предвидено, задължение за предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да унищожат данните след изтичане на 12 месеца, с изключение на тези, до които е имало достъп и са били съхранени.
    Предвидени са две възможности за осигуряване на достъп до тези данни чрез интерфейс при специализирана дирекция “Оперативни технически операции” при МВР или директно на органите, които са поискали достъп. В случаите на директно предоставяне на информацията предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги трябва в срок до 8 часа от постъпване на разрешението от съда да предоставят справка с данните на органа, който е поискал информацията.
    Изрично е предвидено, че за нуждите на наказателното производство, данните ще се предоставят на съда и органите на досъдебното производство при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (чл. 159) директно от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги. По този начин се спазва принципа на непосредственост (чл. 18), поради което, когато данните са необходими за нуждите на наказателно производство, за да се използват като годен доказателствен материал, следва да са получени директно от администратора на тези данни. В случая това е съответното предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги.
    Създадени са нови чл. 250а, 250б и 250 в. В новите разпоредби ясно са указани реда и условията за достъп до тези данни, като е предвиден разрешителен режим. В разпоредбата на чл. 250в, ал. 1 лимитативно са посочени органите, които съобразно своята компетентност, ще имат право да искат справки за данните.
    Предвижда се достъпът до данните по чл. 250а, ал. 1 да се осъществява при постъпило искане от съответния ръководител на орган по чл. 250в, ал. 1, след разрешение от председателя на районния съд или оправомощен от него съдия, по седалище на органа. Нивото на председател на районен съд е напълно достатъчно, за да гарантира спазване на процедурата по достъп на данни. Разпоредбата на чл. 251 регламентира реда за предоставяне на такива данни на компетентен орган на друга държава, когато това е предвидено в международен договор, който е в сила за Република България. В тези случаи, предвид международния елемент, достъпът до данните се предвижда да бъде осъществен при постъпило искане от ръководител на главна или специализирана дирекция по чл. 250в, ал. 1, т. 1 и 2, след писмено разрешение от председателя на Софийски градски съд или оправомощен от него съдия.
    Предвижда се решението за разрешение или отказ да се отразява писмено върху искането. По този начин няма да се ангажира съда с изготвянето на отделен акт и цялата информация ще бъде събрана върху един документ, което е процедурно облекчение.
    За дадените разрешения или откази в съответните съдилища е предвидено да се води специален регистър, който не е публичен. Специализираната дирекция “Оперативни технически операции” при МВР ще извършва справка за данните по чл. 250а, ал. 1 при постъпване на искане, по което е издадено разрешение, което също следва да се регистрира в специален регистър, който не е публичен.
    Воденето на всички тези специални регистри ще улесни осъществяването на проверка над извършените справки от органите съобразно дадените разрешения, тъй като ще могат да бъдат съпоставени данните от различни документални източници на информация, съхранявани при органи на изпълнителната и съдебната власт.
    Целевият достъп до данните чрез интерфейс допълнително се гарантира с изричното изискване в специализираната дирекция “Оперативни технически операции” при МВР справка да могат да извършват единствено длъжностни лица, писмено оправомощени от министъра на вътрешните работи.
    Като гаранция, че такава справка ще бъде извършена единствено при дадено разрешение от съда, изрично е предвидено, че ръководителят на специализираната дирекция “Оперативни технически операции” при МВР ще следва да дава писмено разпореждане за изготвяне на всяка искана справка, което да бъде отразено върху изготвеното искане. Предвижда се след изготвяне, справката също да се подписва от ръководителя на специализираната дирекция “Оперативни технически операции” при МВР или писмено оправомощено от него длъжностно лице, както и да бъде регистрирана в специален регистър. След спазването на тази процедура, справката следва да бъде изпратена на определеното в искането длъжностно лице, на което да се предоставят данните.
    За наблюдаващ орган относно сигурността на съхраняваните данни е определена Комисията за защита на личните данни, като по този начин се изпълнява задължението по чл. 9 от Директива 2006/24/ЕО за всяка държава-членка да определи публичен орган, който да отговаря за наблюдението на прилагането на нейната територия на разпоредбите, приети от държавите-членки в съответствие с чл. 7, относно сигурността на съхраняваните данни. В Директива 2006/24/ЕО изрично е указано, че този орган може да е органа по чл. 28 от Директива 95/46/EО, като за Република България това е Комисията за защита на личните данни.
    Като наблюдаващ орган се възлага на Комисията за защита на личните данни да упражнява надзор върху дейността на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за спазване на следните правила за защита и сигурност при съхранението на данните по 250а, ал. 1, така както изисква чл. 7 от Директива 2006/24/ЕО, а именно:
    съхраняваните данни са от същото качество и са предмет на същата сигурност и защита като аналогичните данни в мрежата;
    осигуряване на подходящи технически и организационни мерки, за да бъдат защитени данните от случайно или незаконно унищожаване, случайна загуба или промяна, или от непозволено или незаконно съхраняване, обработване, достъп или разкриване;
    осигуряване на подходящи технически и организационни мерки, за да се гарантира, че до данните може да има достъп само специално упълномощен персонал;
    данните с изключение на онези, които са били предоставени на компетентните органи и са били запазени от тях, се унищожават в края на периода за съхранение, освен в изрично предвидените от закона случаи.
    Предвидени са специални правомощия за Комисията за защита на личните данни при осъществяване на дейността й като наблюдаващ орган:
    да изисква в рамките на своята компетентност информация от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги;
    да дава задължителни указания, които подлежат на незабавно изпълнение.
    В изпълнение на изискването на чл. 10 от Директива 2006/24/ЕО за гарантиране от всяка една държава-членка, че Комисията ще получава ежегодно статистика за запазването на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи, това се осигурява с разпоредбата на чл. 261а. Тази статистика няма да съдържа лични данни и ще включва:
    случаите, при които информацията е била предоставена на компетентните органи в съответствие с приложимото национално право;
    времето, изтекло от датата на запазване на данните до датата, на която компетентни органи са поискали предаването на данните;
    случаите, при които не е могло да се отговори на искането за данни.
    В нормата на чл. 261а се предвижда, че както предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, така и Министерството на вътрешните работи, ще следва да предоставят ежегодно до 31 март обобщена статистическа информация на Комисията за защита на лични данни, в качеството и на наблюдаващ орган.
    С участието на Комисията за защита на лични данни, като независим орган с контролни функции, се гарантира че данните, които ще се предоставят като обобщена статистическа информация на Народното събрание и Европейската комисия ще бъдат такива, каквито са били предоставени от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги и Министерството на вътрешните работи, без каквато и да било намеса от трета страна.
    Настоящите редакции на норми, които разписват задължения са в унисон с разпоредбата на чл. 332а, в която изрично е предвидена административнонаказателна отговорност за всяко длъжностно лице от държавен орган или предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, което наруши задълженията си или злоупотреби с данните по чл. 250а. Размерът на глобата, която може да бъде наложена като административно наказание е от 1000 до 5000 лв.
    За да се гарантира напълно защитата на правата на гражданите, свързани с обработката на т.нар. трафични данни, се създава т. 4 в чл. 171, ал.1 от Наказателния кодекс, с която се предвижда възможност за реализиране на наказателна отговорност спрямо лице, което противозаконно разкрие трафични данни, каквито съгласно Закона за електронните съобщения се събират, обработват, съхраняват или използват от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги. Следва да се отбележи, че при тази редакция субект на престъплението може да бъде не само длъжностно лице от държавен орган или предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, което наруши задълженията си или злоупотреби с данните по чл. 250а. При тази редакция на материалната наказателноправна норма, престъплението ще бъде съставомерно и тогава, когато е извършено, както от други лица извън предприятията и държавните органи, така и от други длъжностни лица, на които не са възложени задължения по отношение тези данни. С това се гарантира и по-висока степен на наказателна защита над трафичните данни, тъй като субект на престъплението може да бъде всяко едно наказателноотговорно лице, което противозаконно разкрие такива данни.
    В нормата на чл. 171, ал. 1 от Наказателния кодекс предвиденото наказание е лишаване от свобода до 1 година или глоба от сто до триста лева. Предлага се размерът на предвидената глоба да бъде завишен от хиляда до три хиляди лева. Това предложение е внимателно преценено, както със степента на обществената опасност на деянието, така и за да е налице съразмерност между предвидените размери на наказанието глоба при реализиране на административна и наказателна отговорност.
    В заключение следва да се отбележи, че този проект на закон въвежда напълно изискванията на Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/EО, като при неговото изготвяне са съобразени практиките по прилагането на директивата в останалите държави-членки.

4 Responses to “Нужни са действия! МВР предлага опасни промени в Закона за електронните съобщения!”

  1. […] публикувана на сайта на “Интернет общество – България” […]

  2. Според мен лошо няма… ако няма какво да криеш – няма от какво да те е страх.
    Лично съм съдействал на ГДБОП в опита да проселдят няколко педофили, и точно липсата на информация (или, наречете го – логове) се оказва пречка номер едно за залавянето им.
    Не знам защо има толкова много противници на “подслушването”, но именно анонимността в Интернет, която все още малко или много я има, помага на някои престъпни групички.
    Съшото е и с анонимните предплатени карти за ГСМ – примери за злоупотреби няма да давам, всеки знае за измамите с катастрофи, колет от близък, закупуване на части и така нататък!!!
    Така, че Интернет определено НЕ Е в опасност!

  3. Разбира се, че трябва да се пазят логове. Въпросът е да има затегнат контрол над дейността по събирането и пазенето на тези записи.

    Желани поправки:
    1. Достъпът до данни да е въз основа разкриване на ТЕЖКИ престъпления и/или защита на националната сигурност.
    2. В закона да се упомене възможността всеки един български или чуждестранен гражданин, за който има събрани данни, да има ПРАВО НА ДОСТЪП до тях по определен ред и безплатно, по всяко време през срока на действие на активното задържане на данни.
    3. Да има заложени КОМПЕНСАЦИИ ПРИ ЗЛОУПОТРЕБА със задържаните трафични данни.

  4. Питащ said

    Има един доста притеснителен въпрос:
    Как ще се контролира дали в тези бази данни, съдържащи вашата интернет история и телефонни разговори, няма вмешателство и дали вие не сте говорили с някого, с когото не сте, както и дали не сте сваляли нелегално софтуер, който никога не сте свалали.
    Много е тревожно това, че виртуални и лесно технически манипулируеми
    неща(върху чието манипулиране ние нямаме контрол, а и нямаме публичен достъп до тези данни), започват да имат все по-голяма законова тежест. Това създава условия за повдигане на много лесни обвинения за глупости, за неудобните. Също така е директно вмешателство в личния живот. Аз няма какво да крия, но и няма какво да искам да покажа.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: