Интернет общество – България | ISOC-Bulgaria

News for and from Internet Society – Bulgaria | Новини от и за “Интернет общество – България”

Archive for October, 2011

India formally proposes government takeover of Internet

Posted by Internet Society - Bulgaria on October 28, 2011

A Friend of ISOC – Bulgaria, Mr. Kieren McCarthy, writes:

The Indian government has formally proposed a government takeover of the Internet at the United Nations General Assembly in New York.

In a statement sent yesterday, India argued for the creation of a new body to be called the United Nations Committee for Internet-Related Policies (CIRP) which would develop Internet policies, oversee all Internet standards bodies and policy organizations, negotiate Internet-related treaties, and act as an arbitrator in Internet-related disputes.

The CIRP would exist under the United Nations, comprise of 50 Member States, be funded by the United Nations, run by staff from the UN’s Conference on Trade and Development (UNCTAD) arm, and report directly to the UN General Assembly.

Despite the proposal representing an extraordinary shift from the status quo to a single, purely government-run Internet body, India’s spokesman, Mr Dushyant Singh, argued that the proposal “should not be viewed as an attempt by governments to ‘take over’ or ‘regulate and circumscribe’ the Internet.”

In a nod to the multi-stakeholder model of decision-making that currently defines much of the Internet’s processes – and where all actors from business to academia to the technical community and governments are given equal say in decisions – the Indian proposal foresees the creation of four “Advisory Groups” that would represent civil society, the private sector, inter-governmental and international organizations, and the technical and academic community.

Those groups would provide recommendations to the CIRP. The CIRP would consider them, along input from the existing Internet Governance Forum, at an annual two-week conference at the UN building in Geneva and then present its own subsequent recommendations to the UN General Assembly.

Read the whole article at dot-nxt.com.

Advertisements

Posted in Internet Governance, News in English | Leave a Comment »

ITU Council meeting – October 2011

Posted by ISOC.BG News on October 26, 2011

ISOC-Bulgaria friend Kieren McCarthy has published three articles, dedicated to the just finished ITU Council meeting in Geneva.
Titled, ITU Council edges slowly, painfully toward the Internet, ITU Council sways back toward member states in final text, and ITU Council decisions summary, they provide a relatively good coverage of the events in Geneva, as people, who were present at the meeting confirmed.

We are reprinting, with permission from dot-nxt, portions from two of the articles, and encourage you to read the originals at the above urls.

… The International Telecommunication Union (ITU) is continuing its difficult journey toward the 21st century in Geneva this week.
Picking up where the organization’s Plenipotentiary in Guadalajara a year ago left off, the ITU Council has been considering a number of proposals concerning the Internet and, not for the time, has hit the Internet’s culture of openness head on.
Following literally days of discussions spent trying to bridge the gap between a closed inter-governmental culture and the Internet’s open approach to policy, a series of odd compromises has been struck.
Key among them is future discussions of the “Dedicated Group on international Internet-related public policy issues”. The DGIRPPI (the worst acronym we’ve seen for a while) is transitioning to a more formal Working Group designation and is the hub of most of the work that emerges with respect to the Internet…

… as some country representatives pointed out, having an open consultation but a closed Working Group was a bit of a contradiction. Bulgaria noted for example that if the actual decisions and discussions are closed, it may discourage non-governments from bothering to take part in the open consultations. That argument was not accepted, nor was the subsequent suggestion that the Working Group documents at least be made public.
Almost all ITU documents – including all the ones for this Council discussion, including the agenda – are behind password protection, something that is a constant and stark reminder of the organization’s closed nature…

…Another main issue under discussion when it came to the Internet was discussion surrounding a meeting in 2013 that would discuss Internet governance.
There was a concerted effort to hold the meeting, despite subject and budgetary concerns, and to ensure that the meeting was a “forum” to give it some official weight. There was push back but again the inter-governmental voices prevailed.
The World Telecommunication Policy Forum (WTPF) will take place in Geneva in mid-2013, be linked with the WSIS Forum, and focus on ITU resolutions 101, 102 and 133 – all the key Internet texts agreed at the Guadalajara Plenipotentiary.
The intent is clear – the ITU Council and Working Group on International Internet-related Public Policy Issues will work at scaling back the move toward a more open, multi-stakeholder model and then using the 2013 WTPF to redraw the resolutions that incorporated Internet organizations into the ITU’s processes, with the ultimate aim of having those resolutions edited in Busan.
The WTPF cannot produce binding, regulatory outcomes but it will produce reports and provide consensus opinions that will then be used to inform the Plenipotentiary discussions.
From the perspective of the Internet organizations that have viewed the ITU with anything from suspicion to contempt, this will be a worrying development.

ISOC-Bulgaria will continue its Internet governance project through 2012, and will continue to inform its readers, members and friends on the latest developments in that area. See the Internet governance section on our blog for more information.

Posted in Internet Governance, News in English | Leave a Comment »

Отговорите на кандидатите за президент на Република България

Posted by ISOC.BG News on October 20, 2011

Преди няколко дни зададохме едни и същи въпроси към всички кандидати за президент на Републиката. Публикуваме получените отговори от Ивайло Калфин, Меглена Кунева и Росен Плевнелиев (по азбучен ред). Надяваме се, че те ще бъдат от полза не само за гражданите на България, но и за екипа на победителя в изборите на 23-и (или 30-и) октомври.

Благодарим на кандидатите, които ни изпратиха своите отговори. Държим да подчертаем, че сме пратили въпросите си към всички кандидати, чиито адреси намерихме в Интернет и можем да си направим изводи за сериозността на политиците както по техните отговори, така и по липсата им.

Желаем успех за България (с нейното либерално законодателство в областта на Интернет!) и ще държим през следващите пет години бъдещия президент на България отговорен за думите му/ѝ… поне по отношение на Интернет;-)

1. Трябва ли достъпът до и публикуването на информация в Интернет да бъдат свободни от държавен контрол или е по-добре правителството да предложи регулация (например: лицензионни режими, норми за подобряване на безопасността на потребителите и др.п.)? Ако да – ограничения в каква посока подкрепяте?

Меглена Кунева: Интернет е свободна медия и там където няма регулации се развива най-добре, но режимите са необходими, за да предпазят потребителите от нежелани практики на компаниите или държавата. Трябва да е ясно какво се случва с личните данни, които потребителите често дават по един или друг начин. Трябва да има органи, които да следят и да налагат санкции, ако тези данни биват публикувани неправомерно. Ето, това, което направи Външно министерство с данните на 36 хил. българи в чужбина, като остави имената и адресите им на сайта си, е напълно недопустимо. В този смисъл трябва да има и регулации за данни, които биват употребявани за маркетингови цели без желанието на хората. Разбира се, това не е проблем само в България, вече все повече се говори, че трябва да има европейски клауд центрове, за да се защитят данните на европейците.
Другият вид регулации за защита на потребителите са тези, които регулират доставчиците на Интернет и следят за картелиране, монополи или нелоялни търговски практики.
По отношение на съдържанието обаче намирам въпроса с регулациите за много чувствителен. Като либерал смятам, че мрежата трябва да е свободно пространство и че потребителите сами  могат да определят достъпа до съдържанието. В този смисъл приветствам всякакви разяснителни кампании за родителите или етикирането от потребителите на дадени сайтове. От друга страна обаче в Интернет съществуват откровено нелегални дейности като детската порнография, кибер-атаките или насаждането на омраза, които би трябвало да подлежат на контрол. Въпросът е вярваме ли на собствените си право-охранителни органи, че биха осъществявали такъв контрол обективни, без да използват едни законови разпоредби за разправа с политически неудобни сайтове?
Ивайло Калфин:  За последните петнадесет години, Интернет пространството се наложи като неизменимо средство за комуникация между индивидуалните потребители и частния и държавния сектор. В днешните дни на цифровата (р)еволюция, световната мрежа се наложи като основата, от която зависят не само социалните ни контакти и участието в граждански позиции, но също така и икономическото ни развитие и благополучие.
Важно е законодателите, основните регулатори и доставчиците да спазват и да насърчават развитието на основни принципи, като неутралността на мрежите и в Интернет и задължението за предоставяне на универсална услуга. В това число, смятам, че равният достъп и публикуването на свободна информация в Интернет са равносилни, в цифровата ера, на основните права на гражданите. Наред с киберсигурността, развитието на „облачните технологии” и преминаването към новия протокол IPv6 – това са основни въпроси, по които активно работя в Комисията по индустрия, изследвания и енергетика на ЕП, и мога да ви кажа, че повечето ми колеги споделят тази визия.
Същевременно всеки потребител на Интернет трябва да спазва законодателството и  да отговаря за действията си. Случаите на  насаждане на етническа омраза по социалните мрежи след трагедията в “Катуница” ясно показват тънката линия между виртуалния и истинския свят, и са добро доказателство за това колко опасни могат да бъдат последиците от действията ни в мрежата.
Росен Плевнелиев: Да говорим за достъп и публикуване на информация в Интернет без регулация е несериозно, защото може да бъде опасно.
В последните дни бяхме свидетели как на 23-годишен младеж бе наложено обществено порицание от Районния съд във Варна за това, че чрез личния си компютър е проповядвал и подбуждал към насилие и омраза, основани на етническа принадлежност. Зачестяват и т.нар. фишинг атаки срещу клиенти на различни банки у нас.
В същото време не трябва да се отнемат основните права и свободи на гражданите в използването на Интернет пространството. Но по-голямата част от тях се интересуват и от това как децата в България ще бъдат “опазени” и как да бъдат подготвени за компетентно и отговорно поведение в мрежата.
Превенция и борба с Интернет престъпността е много сериозна тема. Трябва да се създаде възможност за предпазване от престъпления и злоупотреби в Интернет, както и за предотвратяване на случаите на компютърни престъпления, извършени от или срещу деца. Тази дейност се извършва от държавата (в лицето на правораздавателните органи), защото носи в себе си знака на доверие между правоохранителните органи и гражданите. Младите хора трябва си дават ясна сметка, че Интернет пространството може да бъде използвано с престъпни цели и това е сериозна заплаха.
Намерението на властите да предпазят и подготвят нашите деца за отговорно поведение в мрежата, намаляване на случаите на компютърни престъпления и възможността чрез превенция за предпазване от престъпления и злоупотреби в Интернет трябва ясно да се заяви и да не се спекулира с темата.
Трябва де се популяризират правните аспекти на компютърната престъпност и заплахите, които съществуват във виртуалното пространство, как да действат и към кого да се обръщат при съмнения, че са станали жертва на Интернет педофили, хакерски атаки и други виртуални престъпления.
Аз винаги съм бил за това технологиите да имат колкото може повече свобода за развитие, но все пак, тази свобода не бива нито да ограничава други свободи на гражданите, нито да създава предпоставки за нарушаване на правата на други граждани, каквото например е пиратството и неразрешеното ползване на чужда лична информация.

2. Мислите ли, че съществуващият режим за събиране на данни и следене на Интернет комуникацията е уреден достатъчно добре в нашето законодателство? Бихте ли предложили промени, ако да – по какъв начин ще ги представите? Моля, обосновете отговора си.

Меглена Кунева:  Има няколко проблемни момента в Закона за електронните съобщения, които създават рискове за правата и свободите на гражданите. За мен най-притеснително, както и при подслушванията, е доколко наистина разрешенията за следене в Интернет не се използват за следене на гражданите и засилване на полицейщината.  Още повече, че за следенето в Интернет дори не се изисква съдебно решение, ако данните са поискани от прокурор е рамките на досъдебното производство. Факт е, че за оперативните действия на МВР и ДАНС се изисква разрешение, но след назначението на семейната приятелка на Цветанов Владимира Янева за председател на Софийски градски съд, това се превърна във формална пречка. Наскоро излязоха данни, че от нейното назначени насам СГС издава по 40 разрешения за подслушване и следене на ден! Като гражданин имам сериозни притеснения, че следенето на Интернет комуникацията не се използва единствено с цел да се бори престъпността.

Ивайло Калфин:  За съжаление, българското законодателство  далеч изостава от това на повечето страни членки на ЕС. Докато в другите държави защитата на личните данни е на много високо равнище и законодателно осигурена, българското законодателство налага ясни пречки пред защитата на личните данни на гражданите, чрез Закона за електронните съобщения. Така например разузнвателните и контраразузнавателните служби трябва да имат правомощия за опазване на националната сигурност и мира, но в никакъв случай това не може да става по нерегламентиран и злоупотребяващ начин.
Нещо повече – за съжаление, се вижда, че държавните институции все по-често злоупотребяват със неправомерно събиране на СРС, в това число и електронна комуникация, без да е ясно по какъв начин в следствие данните са съхранявани и унищожени, както и с огласяването на лични данни на наши сънародници. Последният крещящ случай бе публикуването в сайта на МВнР на списъците с имена на сънародници, заявили желание да гласуват в чужбина. Според мен този казус ясно показва немарливост и, най-вече, нежеланието от страна на правителството да гарантира защитата на българите и на личните им данни, за което би било редно да се търси политическа и съдебна отговорност.
Компетентните органи трябва да престанат да събират неправомерно данни за хората, а институциите трябва да гарантират опазването на личните данни на всеки един гражданин при обработването им. Редно е да се определи ясен механизъм, гарантиращ, че тези данни се съхраняват, унищожават съгласно закона и с тях не се злоупотребява по какъвто и да е било начин.
От друга страна, българското законодателство трябва да еволюира по начин, по който защитата на лични данни да бъде засилена с ясни механизми, гарантиращи опазването ѝ.

Росен Плевнелиев: Предвиденият срок в Европейската директива 2006/24/ЕО е шест месеца по-малко от предвиденото в нашето законодателство. Тук трябва да се работи за синхронизация на българското и европейското законодателство.

3. Ако на бюрото Ви има закон, който предвижда налагането на лицензи, разрешителни или ограничителни режими за доставчиците на Интернет и/или контрол върху публикуваното съдържание, ще му наложите ли вето? При какви ограничения бихте наложили вето? Какви други мерки за въздействие върху законодателя бихте използвали?

Меглена Кунева:  Много зависи от вида на режимите, лицензите и ограниченията. Ако ограниченията всъщност ще помогнат личните данни да не бъдат разпространявани, ако ще дадат по-големи гаранции за сигурността при пазаруването в Интернет или за това потребителите да не стават жертви на маркетингови кампании например, бих подкрепила подобен законопроект. Но ако режимите се опитат да наложат ограничения върху съдържанието в мрежата, то тогава говорим за нарушаване на основни граждански права. Ако ограниченията и по най-малкия начин напомнят слаганите в страни като Китай или Иран забрани, то тогава няма за минута да се поколебая да наложа вето на подобен закон.

Ивайло Калфин:  Достъпът до Интернет трябва да е принципен и безусловен за всички, както за индивидуалните потребители, така и за доставчиците. Следователно бих наложил вето на подобен законопроект, тъй като не смятам за редно да се предлагат ограничения или контрол по отношение на доставчиците. Колкото е по-прозрачен и достъпен пазарът до всички участници, толкова повече се стимулират инвестициите и конкурентоспособността спрямо цената за крайния потребител. Същевременно това не означава, че престъпленията в Интернет трябва да се толерират. В тази среда използването на технологиите не трябва да се ограничава, а да се използва за предотвратяване и наказване на нарушенията на закона.

Росен Плевнелиев:  Президентът не налага вето, заради идеята да се наложи вето или за да може в края на годината или в края на мандата да се отчете колко пъти се е възползвал от правото си да го налага. Трябва да има конкретна причина. Ако на бюрото ми има закон, какъвто и да е, независимо за коя сфера от обществено-икономическия живот на страната, първо ще се запознавам с мотивите за приемането му и различните становища по него. Нещо повече, като президент ще работя със законодателя за изчистване на противоречията (ако има такива разбира се), така че законът да бъде полезен, а не пречка, както за специалистите, които реално ще работят по него, така и за тези, чиито права ще защитава – потребителите.

4. Готов ли сте да кажете “не” на премиера или на министъра на вътрешните работи, дори и да са от Вашата партия или от близка до Вас партия, ако те Ви се обадят, за да не налагате вето по въпрос № 3?

Меглена Кунева:  За разлика от моите опоненти, аз съм свободна да отговоря на този въпрос: Винаги мога да кажа „не” на премиера и министъра на вътрешните работи, тъй като ще бъда независим, надпартиен президент. Кандидатирах се именно като граждански кандидат, за да завися единствено от хората, а не от партия.

Ивайло Калфин:  Категорично да, без значение от партийната им принадлежност или заемана длъжност! Въпросът е принципен и от първостепенна важност за гарантиране на демократичните принципи. Развитието на Интернет технологиите за мен е по-важно от политически натиск и зависимости. За това се боря през последните две години и в Европейския парламент.

Росен Плевнелиев:  Президентът на Република България е президент на всички български граждани, в това число и на премиера и на министъра на вътрешниите работи. Той преди всичко е обединител и работи за целостта и съвкупността на цялата нация и в този смисъл трябва да казва винаги “НЕ”, когато това е в интерес на обществото.

5. Смятате ли, че моделът, по който се управлява днес Интернет (с равнопоставеното участие на държавата, бизнеса и гражданите) е добър или мислите, че е добре да се измени, с цел да се гарантира сигурността на потребителите, като правилата биват налагани не от международните организации, които се занимават с това в момента, а от друга структура, например в рамките на ООН?

Меглена Кунева:  Смятам, че настоящият модел е успешен. Винаги има място за подобрения, особено по отношение на прозрачността и отчетността на институции като ICANN.

Ивайло Калфин:  Интернет пространството по своему е уникално постижение и жив пример за това как може да се изгради една световна система за общуване и обмен, чрез сътрудничество между частния, публичния и академичния сектор. Според мен настоящият модел функционира добре, като предлага достатъчно бързо развитие на Интернет и на информационните и комуникационни технологии, и следователно и не трябва да се изменя коренно. По-скоро друго е важно в случая, а именно заинтересованите страни да се вслушат в нуждите на потребителите и да предложат съответните инструменти за опазването на основните им права и сигурността им, и които да гарантират развитието на услугите.
Споменавайки международните организации, немалко от тях вече са предложили конкретни мерки и стратегии по тези въпроси: Цифровият дневен ред бе определен като основна цел в стратегията за развитие до 2020 г.  на Европейския съюз, чрез Internet Governance Forum ООН подготвя ежегодни срещи на върха между правителства, международни организации, частния сектор и потребителите.
Структурите на ООН и другите международни организации се занимават с въпросите та глобалната мрежа и на ИКТ. Същевременно развитието на международното право става по много сложни и бавни процедури. В бързо развиващи се области като ИКТ трябва да има и много по-гъвкави и ефикасни форми за сътрудничество и обсъждане на правилата. Затова формите на включване на заинтересованите страни като Форума за управление на Интернет, развитието на ICANN и включването на правителствени представители в неговата работа и т.н. са незаменими. Новите технологии предполагат иновативност във формите на тяхното управление.

Росен Плевнелиев:  Според нашето законодателство се въвежда задължение към Интернет операторите да пазят за срок от 12 месеца трафичните данни. Както вече казах, това е с шест месеца повече от предвидения в Европейската директива 2006/24/ЕО минимален срок, като по този начин се натоварват операторите с ненужни разходи.
България има традиционно либерално законодателство в областта на Интернет и няма логика то да бъде променяно.
Още веднъж благодаря за въпросите и изказвам искрените си поздравления към “Интернет общество – България” за това, че повече от 15 години дава своя голям принос за развитието на информационните технологии у нас.

Posted in Инициативи, Коментари, Новини и коментари, Новини на български | 3 Comments »

Въпроси към кандидатите за президент на Република България

Posted by ISOC.BG News on October 14, 2011

АКТУАЛИЗИРАН на 20.10.2011 г. Отговорите са публикувани тук.

АКТУАЛИЗИРАНО: Получихме отговор от един от основните кандидати за президент. Ще изчакаме още ден-два, за да не бъдем обвинени в пристрастност, че предпочитаме един от кандидатите, след което ще публикуваме отговорите в реда, в който са получени. А и не искаме нашият сайт да бъде използван за размяна на реплики, ако единият кандидат прочете предварително отговорите на другия.

“Интернет общество – България” се обръща със следните пет въпроса към кандидатите за президент на Републиката. Ще публикуваме отговорите като коментари към тази статия.

Уважаеми дами и господа,

Интернет общество – България” задава следните въпроси към всеки един от кандидатите да бъдат държавен глава. Разчитаме, че ще ни отговорите възможно най-скоро, за да имаме достатъчно време да информираме своите членове и широката българска общественост за вашето отношение към някои от важните за Интернет потребителите теми.

1. Трябва ли достъпът до и публикуването на информация в Интернет да бъдат свободни от държавен контрол или е по-добре правителството да предложи регулация (например: лицензионни режими, норми за подобряване на безопасността на потребителите и др.п.)? Ако да – ограничения в каква посока подкрепяте?
2. Мислите ли, че съществуващият режим за събиране на данни и следене на Интернет комуникацията е уреден достатъчно добре в нашето законодателство? Бихте ли предложили промени, ако да – по какъв начин ще ги представите? Моля, обосновете отговора си.
3. Ако на бюрото Ви има закон, който предвижда налагането на лицензи, разрешителни или ограничителни режими за доставчиците на Интернет и/или контрол върху публикуваното съдържание, ще му наложите ли вето? При какви ограничения бихте наложили вето? Какви други мерки за въздействие върху законодателя бихте използвали?
4. Готов ли сте да кажете “не” на премиера или на министъра на вътрешните работи, дори и да са от Вашата партия или от близка до Вас партия, ако те Ви се обадят, за да не налагате вето по въпрос № 3?
5. Смятате ли, че моделът, по който се управлява днес Интернет (с равнопоставеното участие на държавата, бизнеса и гражданите) е добър или мислите, че е добре да се измени, с цел да се гарантира сигурността на потребителите, като правилата биват налагани не от международните организации, които се занимават с това в момента, а от друга структура, например в рамките на ООН?

Отговорите изпратете на адреси isoc-bul@isoc.bg , с копие до veni@veni.com, а можете да ги добавите и като коментар към статията.


Posted in Новини на български | 1 Comment »