Интернет общество – България | ISOC-Bulgaria

News for and from Internet Society – Bulgaria | Новини от и за “Интернет общество – България”

Отговорите на кандидатите за президент на Република България

Posted by ISOC.BG News on October 20, 2011

Преди няколко дни зададохме едни и същи въпроси към всички кандидати за президент на Републиката. Публикуваме получените отговори от Ивайло Калфин, Меглена Кунева и Росен Плевнелиев (по азбучен ред). Надяваме се, че те ще бъдат от полза не само за гражданите на България, но и за екипа на победителя в изборите на 23-и (или 30-и) октомври.

Благодарим на кандидатите, които ни изпратиха своите отговори. Държим да подчертаем, че сме пратили въпросите си към всички кандидати, чиито адреси намерихме в Интернет и можем да си направим изводи за сериозността на политиците както по техните отговори, така и по липсата им.

Желаем успех за България (с нейното либерално законодателство в областта на Интернет!) и ще държим през следващите пет години бъдещия президент на България отговорен за думите му/ѝ… поне по отношение на Интернет;-)

1. Трябва ли достъпът до и публикуването на информация в Интернет да бъдат свободни от държавен контрол или е по-добре правителството да предложи регулация (например: лицензионни режими, норми за подобряване на безопасността на потребителите и др.п.)? Ако да – ограничения в каква посока подкрепяте?

Меглена Кунева: Интернет е свободна медия и там където няма регулации се развива най-добре, но режимите са необходими, за да предпазят потребителите от нежелани практики на компаниите или държавата. Трябва да е ясно какво се случва с личните данни, които потребителите често дават по един или друг начин. Трябва да има органи, които да следят и да налагат санкции, ако тези данни биват публикувани неправомерно. Ето, това, което направи Външно министерство с данните на 36 хил. българи в чужбина, като остави имената и адресите им на сайта си, е напълно недопустимо. В този смисъл трябва да има и регулации за данни, които биват употребявани за маркетингови цели без желанието на хората. Разбира се, това не е проблем само в България, вече все повече се говори, че трябва да има европейски клауд центрове, за да се защитят данните на европейците.
Другият вид регулации за защита на потребителите са тези, които регулират доставчиците на Интернет и следят за картелиране, монополи или нелоялни търговски практики.
По отношение на съдържанието обаче намирам въпроса с регулациите за много чувствителен. Като либерал смятам, че мрежата трябва да е свободно пространство и че потребителите сами  могат да определят достъпа до съдържанието. В този смисъл приветствам всякакви разяснителни кампании за родителите или етикирането от потребителите на дадени сайтове. От друга страна обаче в Интернет съществуват откровено нелегални дейности като детската порнография, кибер-атаките или насаждането на омраза, които би трябвало да подлежат на контрол. Въпросът е вярваме ли на собствените си право-охранителни органи, че биха осъществявали такъв контрол обективни, без да използват едни законови разпоредби за разправа с политически неудобни сайтове?
Ивайло Калфин:  За последните петнадесет години, Интернет пространството се наложи като неизменимо средство за комуникация между индивидуалните потребители и частния и държавния сектор. В днешните дни на цифровата (р)еволюция, световната мрежа се наложи като основата, от която зависят не само социалните ни контакти и участието в граждански позиции, но също така и икономическото ни развитие и благополучие.
Важно е законодателите, основните регулатори и доставчиците да спазват и да насърчават развитието на основни принципи, като неутралността на мрежите и в Интернет и задължението за предоставяне на универсална услуга. В това число, смятам, че равният достъп и публикуването на свободна информация в Интернет са равносилни, в цифровата ера, на основните права на гражданите. Наред с киберсигурността, развитието на „облачните технологии” и преминаването към новия протокол IPv6 – това са основни въпроси, по които активно работя в Комисията по индустрия, изследвания и енергетика на ЕП, и мога да ви кажа, че повечето ми колеги споделят тази визия.
Същевременно всеки потребител на Интернет трябва да спазва законодателството и  да отговаря за действията си. Случаите на  насаждане на етническа омраза по социалните мрежи след трагедията в “Катуница” ясно показват тънката линия между виртуалния и истинския свят, и са добро доказателство за това колко опасни могат да бъдат последиците от действията ни в мрежата.
Росен Плевнелиев: Да говорим за достъп и публикуване на информация в Интернет без регулация е несериозно, защото може да бъде опасно.
В последните дни бяхме свидетели как на 23-годишен младеж бе наложено обществено порицание от Районния съд във Варна за това, че чрез личния си компютър е проповядвал и подбуждал към насилие и омраза, основани на етническа принадлежност. Зачестяват и т.нар. фишинг атаки срещу клиенти на различни банки у нас.
В същото време не трябва да се отнемат основните права и свободи на гражданите в използването на Интернет пространството. Но по-голямата част от тях се интересуват и от това как децата в България ще бъдат “опазени” и как да бъдат подготвени за компетентно и отговорно поведение в мрежата.
Превенция и борба с Интернет престъпността е много сериозна тема. Трябва да се създаде възможност за предпазване от престъпления и злоупотреби в Интернет, както и за предотвратяване на случаите на компютърни престъпления, извършени от или срещу деца. Тази дейност се извършва от държавата (в лицето на правораздавателните органи), защото носи в себе си знака на доверие между правоохранителните органи и гражданите. Младите хора трябва си дават ясна сметка, че Интернет пространството може да бъде използвано с престъпни цели и това е сериозна заплаха.
Намерението на властите да предпазят и подготвят нашите деца за отговорно поведение в мрежата, намаляване на случаите на компютърни престъпления и възможността чрез превенция за предпазване от престъпления и злоупотреби в Интернет трябва ясно да се заяви и да не се спекулира с темата.
Трябва де се популяризират правните аспекти на компютърната престъпност и заплахите, които съществуват във виртуалното пространство, как да действат и към кого да се обръщат при съмнения, че са станали жертва на Интернет педофили, хакерски атаки и други виртуални престъпления.
Аз винаги съм бил за това технологиите да имат колкото може повече свобода за развитие, но все пак, тази свобода не бива нито да ограничава други свободи на гражданите, нито да създава предпоставки за нарушаване на правата на други граждани, каквото например е пиратството и неразрешеното ползване на чужда лична информация.

2. Мислите ли, че съществуващият режим за събиране на данни и следене на Интернет комуникацията е уреден достатъчно добре в нашето законодателство? Бихте ли предложили промени, ако да – по какъв начин ще ги представите? Моля, обосновете отговора си.

Меглена Кунева:  Има няколко проблемни момента в Закона за електронните съобщения, които създават рискове за правата и свободите на гражданите. За мен най-притеснително, както и при подслушванията, е доколко наистина разрешенията за следене в Интернет не се използват за следене на гражданите и засилване на полицейщината.  Още повече, че за следенето в Интернет дори не се изисква съдебно решение, ако данните са поискани от прокурор е рамките на досъдебното производство. Факт е, че за оперативните действия на МВР и ДАНС се изисква разрешение, но след назначението на семейната приятелка на Цветанов Владимира Янева за председател на Софийски градски съд, това се превърна във формална пречка. Наскоро излязоха данни, че от нейното назначени насам СГС издава по 40 разрешения за подслушване и следене на ден! Като гражданин имам сериозни притеснения, че следенето на Интернет комуникацията не се използва единствено с цел да се бори престъпността.

Ивайло Калфин:  За съжаление, българското законодателство  далеч изостава от това на повечето страни членки на ЕС. Докато в другите държави защитата на личните данни е на много високо равнище и законодателно осигурена, българското законодателство налага ясни пречки пред защитата на личните данни на гражданите, чрез Закона за електронните съобщения. Така например разузнвателните и контраразузнавателните служби трябва да имат правомощия за опазване на националната сигурност и мира, но в никакъв случай това не може да става по нерегламентиран и злоупотребяващ начин.
Нещо повече – за съжаление, се вижда, че държавните институции все по-често злоупотребяват със неправомерно събиране на СРС, в това число и електронна комуникация, без да е ясно по какъв начин в следствие данните са съхранявани и унищожени, както и с огласяването на лични данни на наши сънародници. Последният крещящ случай бе публикуването в сайта на МВнР на списъците с имена на сънародници, заявили желание да гласуват в чужбина. Според мен този казус ясно показва немарливост и, най-вече, нежеланието от страна на правителството да гарантира защитата на българите и на личните им данни, за което би било редно да се търси политическа и съдебна отговорност.
Компетентните органи трябва да престанат да събират неправомерно данни за хората, а институциите трябва да гарантират опазването на личните данни на всеки един гражданин при обработването им. Редно е да се определи ясен механизъм, гарантиращ, че тези данни се съхраняват, унищожават съгласно закона и с тях не се злоупотребява по какъвто и да е било начин.
От друга страна, българското законодателство трябва да еволюира по начин, по който защитата на лични данни да бъде засилена с ясни механизми, гарантиращи опазването ѝ.

Росен Плевнелиев: Предвиденият срок в Европейската директива 2006/24/ЕО е шест месеца по-малко от предвиденото в нашето законодателство. Тук трябва да се работи за синхронизация на българското и европейското законодателство.

3. Ако на бюрото Ви има закон, който предвижда налагането на лицензи, разрешителни или ограничителни режими за доставчиците на Интернет и/или контрол върху публикуваното съдържание, ще му наложите ли вето? При какви ограничения бихте наложили вето? Какви други мерки за въздействие върху законодателя бихте използвали?

Меглена Кунева:  Много зависи от вида на режимите, лицензите и ограниченията. Ако ограниченията всъщност ще помогнат личните данни да не бъдат разпространявани, ако ще дадат по-големи гаранции за сигурността при пазаруването в Интернет или за това потребителите да не стават жертви на маркетингови кампании например, бих подкрепила подобен законопроект. Но ако режимите се опитат да наложат ограничения върху съдържанието в мрежата, то тогава говорим за нарушаване на основни граждански права. Ако ограниченията и по най-малкия начин напомнят слаганите в страни като Китай или Иран забрани, то тогава няма за минута да се поколебая да наложа вето на подобен закон.

Ивайло Калфин:  Достъпът до Интернет трябва да е принципен и безусловен за всички, както за индивидуалните потребители, така и за доставчиците. Следователно бих наложил вето на подобен законопроект, тъй като не смятам за редно да се предлагат ограничения или контрол по отношение на доставчиците. Колкото е по-прозрачен и достъпен пазарът до всички участници, толкова повече се стимулират инвестициите и конкурентоспособността спрямо цената за крайния потребител. Същевременно това не означава, че престъпленията в Интернет трябва да се толерират. В тази среда използването на технологиите не трябва да се ограничава, а да се използва за предотвратяване и наказване на нарушенията на закона.

Росен Плевнелиев:  Президентът не налага вето, заради идеята да се наложи вето или за да може в края на годината или в края на мандата да се отчете колко пъти се е възползвал от правото си да го налага. Трябва да има конкретна причина. Ако на бюрото ми има закон, какъвто и да е, независимо за коя сфера от обществено-икономическия живот на страната, първо ще се запознавам с мотивите за приемането му и различните становища по него. Нещо повече, като президент ще работя със законодателя за изчистване на противоречията (ако има такива разбира се), така че законът да бъде полезен, а не пречка, както за специалистите, които реално ще работят по него, така и за тези, чиито права ще защитава – потребителите.

4. Готов ли сте да кажете “не” на премиера или на министъра на вътрешните работи, дори и да са от Вашата партия или от близка до Вас партия, ако те Ви се обадят, за да не налагате вето по въпрос № 3?

Меглена Кунева:  За разлика от моите опоненти, аз съм свободна да отговоря на този въпрос: Винаги мога да кажа „не” на премиера и министъра на вътрешните работи, тъй като ще бъда независим, надпартиен президент. Кандидатирах се именно като граждански кандидат, за да завися единствено от хората, а не от партия.

Ивайло Калфин:  Категорично да, без значение от партийната им принадлежност или заемана длъжност! Въпросът е принципен и от първостепенна важност за гарантиране на демократичните принципи. Развитието на Интернет технологиите за мен е по-важно от политически натиск и зависимости. За това се боря през последните две години и в Европейския парламент.

Росен Плевнелиев:  Президентът на Република България е президент на всички български граждани, в това число и на премиера и на министъра на вътрешниите работи. Той преди всичко е обединител и работи за целостта и съвкупността на цялата нация и в този смисъл трябва да казва винаги “НЕ”, когато това е в интерес на обществото.

5. Смятате ли, че моделът, по който се управлява днес Интернет (с равнопоставеното участие на държавата, бизнеса и гражданите) е добър или мислите, че е добре да се измени, с цел да се гарантира сигурността на потребителите, като правилата биват налагани не от международните организации, които се занимават с това в момента, а от друга структура, например в рамките на ООН?

Меглена Кунева:  Смятам, че настоящият модел е успешен. Винаги има място за подобрения, особено по отношение на прозрачността и отчетността на институции като ICANN.

Ивайло Калфин:  Интернет пространството по своему е уникално постижение и жив пример за това как може да се изгради една световна система за общуване и обмен, чрез сътрудничество между частния, публичния и академичния сектор. Според мен настоящият модел функционира добре, като предлага достатъчно бързо развитие на Интернет и на информационните и комуникационни технологии, и следователно и не трябва да се изменя коренно. По-скоро друго е важно в случая, а именно заинтересованите страни да се вслушат в нуждите на потребителите и да предложат съответните инструменти за опазването на основните им права и сигурността им, и които да гарантират развитието на услугите.
Споменавайки международните организации, немалко от тях вече са предложили конкретни мерки и стратегии по тези въпроси: Цифровият дневен ред бе определен като основна цел в стратегията за развитие до 2020 г.  на Европейския съюз, чрез Internet Governance Forum ООН подготвя ежегодни срещи на върха между правителства, международни организации, частния сектор и потребителите.
Структурите на ООН и другите международни организации се занимават с въпросите та глобалната мрежа и на ИКТ. Същевременно развитието на международното право става по много сложни и бавни процедури. В бързо развиващи се области като ИКТ трябва да има и много по-гъвкави и ефикасни форми за сътрудничество и обсъждане на правилата. Затова формите на включване на заинтересованите страни като Форума за управление на Интернет, развитието на ICANN и включването на правителствени представители в неговата работа и т.н. са незаменими. Новите технологии предполагат иновативност във формите на тяхното управление.

Росен Плевнелиев:  Според нашето законодателство се въвежда задължение към Интернет операторите да пазят за срок от 12 месеца трафичните данни. Както вече казах, това е с шест месеца повече от предвидения в Европейската директива 2006/24/ЕО минимален срок, като по този начин се натоварват операторите с ненужни разходи.
България има традиционно либерално законодателство в областта на Интернет и няма логика то да бъде променяно.
Още веднъж благодаря за въпросите и изказвам искрените си поздравления към “Интернет общество – България” за това, че повече от 15 години дава своя голям принос за развитието на информационните технологии у нас.

3 Responses to “Отговорите на кандидатите за президент на Република България”

  1. […] (RSS) « September Documents on Internet Governance and Cybersecurity Отговорите на кандидатите за президент на Република&nbs… […]

  2. Tanyu said

    Росен Плевнелиев: Президентът на Република България е президент на всички български граждани, в това число и на премиера и на министъра на вътрешниите работи. Той преди всичко е обединител и работи за целостта и съвкупността на цялата нация и в този смисъл трябва да казва винаги “НЕ”, когато това е в интерес на обществото.
    ОБАЧЕ – е готов да раздава и разпродава България –
    http://dnes.dir.bg/news.php?id=6556478

  3. […] блога на “Интернет общество – България”) Трябва ли […]

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: