Интернет общество – България | ISOC-Bulgaria

News for and from Internet Society – Bulgaria | Новини от и за “Интернет общество – България”

Archive for February, 2012

“Интернет общество – България” няма да участва в странни дискусии по АСТА

Posted by Internet Society - Bulgaria on February 12, 2012

Получихме покана да участваме в дискусия, която е била замислена в този вид:

Катедра „Интелектуална собственост” и
Центърът по интелектуална собственост при УНСС
организират
кръгла маса на тема:
„ACTA – „ЗА” И „ПРОТИВ”
За участие в кръглата маса са поканени представители на Министерството на културата, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на вътрешните работи, Патентното ведомство на Р България, както и народни представители от Комисията по културата, гражданското общество и медиите, Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, ръководители и представители на организациите за колективно управление на авторски или сродни права, ръководители и представители на творчески съюзи и браншови сдружения, представители на музикалната и филмовата индустрии, софтуерната индустрия, рекламната и мултимедийната индустрии, независими продуценти, както и представители на Агенция „Митници” и ГДБОП – отдел „Компютърни престъпления”.

Кръглата маса ще се проведе на 14 февруари (вторник) от 10.00 ч. в голямата конферентна зала на УНСС.

http://unwe.acad.bg/?lang=bg&page_id=5&news_id=6782

Ние не можем да участваме официално в дискусия, в която са поканени само представители на държавата и компаниите, които се опитват да прокарат споразумението АСТА.

Според нас евентуалното ни официално включване в тази дискусия би довело до нейното легитимиране и ще бъде използвано от министрите и депутатите, за да представят пред обществото желанието им да “сътрудничат” с неправителствения сектор.

Запазваме добрите си чувства към УНСС – един от уважаваните университети, но се надяваме, че те ще разберат нашата принципна позиция:

– да не ставаме параван за мръсните сделки на властта с организации, с които не желаем да имаме нищо общо, каквито са тези, използващи репресивния апарат на държавата за преследване на Интернет потребителите.

– да не приемаме покана за участие във форуми, които предполагат неравнопоставеност на нашата организация спрямо другите поканени.

Advertisements

Posted in Data Retention, Новини и коментари, Новини на български | Leave a Comment »

АСТА е продукт на аналоговото мислене

Posted by Internet Society - Bulgaria on February 12, 2012

Още една статия от Вени Марковски, председател на “Интернет общество – България” по темата “АСТА”:

Този текст излезе днес, 8-и февруари 2011 г., в “24 часа” с малки съкращения. Пускам го изцяло тук. Композиторът Стефан Димитров се е опитал да влезе в дискусия по темата, но не се е получило. Неговият текст е също в днешния “24 часа”. Написах му в моята Фейсбук-страница следното: “Композиторът Стефан Димитров се е опитал да влезе в дискусия с мен в днешния “24 часа”, колкото да потвърди думите ми, че АСТА се подкрепя само от лобистките организации, МВР, неколцина политици и няколко неразбрали за какво става дума автори. Г-н Димитров, ако четете тази страница, моля Ви, не се излагайте като вярвате на думите на Вашите издатели. Те просто Ви лъжат. Всяко произведение, качено в YouTube, носи пари на своя автор. Това, че тези пари не достигат до Вас лично е проблем, който трябва да решите, но това няма да стане като подкрепяте АСТА.”

Споразумението за борба с фалшификациите, известно с акронима АСТА, вече стана ноторно известно (т.е. с отрицателните си характерни черти), затова сега няма да се спирам над подробностите в него. Те могат да бъдат прочетени на сайта на Европейската инициатива за цифрови права, в която членува „Интернет общество – България“ – или в блоговете на сериозни и уважавани експерти като Нели Огнянова, Боян Юруков (тук, тук, тук), Пейо Попов (тук, тук), Димитър Ганчеви др.

Това, което обаче трябва да споделя, включително имайки предвид моя личен опит в Интернет, който датира от 3-и септември 1990 г. е следното:
АСТА е инициирано и подкрепяно основно от частни лобистки организации и правителства, които са под натиска на тези организации.
Лобистките организации в световен мащаб не искат работещ модел за спазване на авторските права и справедлива компенсация за авторите, продуцентите, изпълнителите и т.н.; ако го искаха, нямаше да си губят времето в лобиране за АСТА.
Спазването на законите в Интернет не бива да става чрез въвеждането на специален режим. Както добре знаем от историята, специалният режим води до сериозни и тежки злоупотреби с правата на гражданите. За справка – в нашата история такива специални режими са фашисткият и комунистическият.
Ако на нашето МВР се даде каквото и да е право да следи, подслушва и преследва, то задължително ще го злоупотреби. Знаем много добре не само от комунистическото минало как се подслушваха гражданите, но и от наскоро изтеклите СРС-та с разговорите на премиера Борисов, че незаконното подслушване, изтичането на лични разговори и т.н. е практика и днес в МВР.
Пореден министър-председател е подведен за пореден път от поредния министър, който на свой ред или не разбира какво е предложил за гласуване, или и той е бил подведен. Сегашният премиер, за разлика от предишните, които в подобни свързани с Интернет случаи биеха „отбой“, когато видят, че са сбъркали, предпочита да търси решение на проблема, като го прехвърли или на предишния кабинет, или на Парламента. Време е Румяна Бъчварова да му обясни, че лафът „В Брюксел са решили“ не е валиден. Напротив – България е част от този „Брюксел“ и вместо да си мълчи и да изпълнява евродирективите, има пълното право да се обади и да настоява гласът ѝ да бъде чут. Всъщност, когато става дума за Интернет, България има не право, а задължение да се обади – като страната с най-доброто законодателство в областта. Ако министрите мислят, че в „Брюксел“ знаят по-добре, тогава да закрием Парламента и вместо него да назначим няколко преводачи, които само да превеждат европейските директиви и разпоредби. В нашата администрация има читави хора, които биха могли не просто да защитят българския интерес в „Брюксел“, а да го наложат като европейски – стига някой да им даде възможност да се изказват свободно.
АСТА е продукт на аналоговото мислене, в което имаше една партия – ръководителка; телефони-дуплекси; книги, музика и филми, които се пускаха само с разрешение на цензурата. Ако не можем да се похвалим със стандарта на живот на средния европеец, поне да се опитаме да бъдем в ХХI век там, където това е възможно – в Интернет. Който защитава АСТА като нещо добро, не мисли за доброто на страната или Интернет потребителите, а за доброто на една малка, добре организирана лобистка група, защитаваща частните си интереси. Не, че не е възможно България да продължи да бъде в миналия век, но нужно ли е?

Когато има някакъв спорен въпрос, свързан с Интернет, добре е да се види какви позиции са имали през годините хората, опитващи се да го обяснят. „Интернет общество – България“ вече 17 години води успешна – къде дискусия, къде борба, къде общуване – с управляващите, като не само защитава интереса на потребителите, но в немалко случаи защитава интереса и на Република България пред света. Казано другояче, ние вършим работата на държавата, като издигаме авторитета ѝ на международната сцена. Мога да посоча как с наша помощ се създаде и запази законодателната рамка, която не само позволи бързото и евтино навлизане на Интернет в страната, но и тази рамка служи за положителен пример по целия свят. Ние правим това, защото сме българи, които не получават пари нито от държавата, нито от частните лобистки организации, нито от Интернет операторите – както се опитаха да обяснят някои1 по повод протестите срещу АСТА.

Когато има подобен спорен въпрос, свързан с Интернет, пожелавам на хората да се информират, да четат, да мислят и да гледат кой какво говори. След това да си направят извода дали искат да са на страната на лобистите, които от години корумпират политическата класа или искат да са свободни граждани, с право на свободен и неконтролиран от държавата достъп до световната информационна мрежа.
Самият факт, че АСТА у нас се подкрепя само от лобистките организации, МВР, неколцина политици и няколко неразбрали за какво става дума автори, е достатъчен, за да си направим извода дали това споразумение е добро за хората или не.

Posted in Data Retention, Новини и коментари, Новини на български, Нормативна уредба | Leave a Comment »

Долу АСТА!

Posted by Internet Society - Bulgaria on February 12, 2012

Статия от председателя на УС на “Интернет общество – България” Вени Марковски:

(Текстът по-долу е предоставен екслузивно на Infoweek)

Когато преди няколко дни ме питаха как най-кратко мога да охарактеризирам АСТА, казах че са нужни само две думи: “Долу АСТА!

Аз лично заставам срещу АСТА с опита си като Интернет оператор от 1993 до 2008 г., като основател и шеф на “Интернет общество – България”, като системен оператор от 1990 до 1993 г., като един от авторите на промените в нашето законодателство, които направиха достъпа до Интернет свободен за конкуренция, позволиха появата на гласовите услуги в Интернет (т.нар. VoIP) и т.н.
Насреща ми какво виждам – министри-еднодневки, които Началника (с главно “н”) им може да смени когато си поиска – хора, които може би не ползват изобщо Интернет и ако им кажеш “скайп” се сърдят: “Що ме псуваш, бе!?”.
Освен тях в защита на АСТА се изказаха автори, които не разбират защо не получават пари за създадените от тях произведения и са възмутени от Интернет, а не от своите издатели, които ограбват труда им и набеждават зловещата Глобална мрежа за истинския престъпник.
Не мога да не спомена и другите набедени защитници – т.нар. организации за управление на колективни права, които би трябвало да събират и разпределят парите за автори, продуценти и изпълнители съгласно предвидените в закона практики.

Моето мнение за АСТА се споделя от милиони хора, може би не само с тези две думи “Долу АСТА!”, но с повече, по-аргументирани и по-цялостни.
Вашите читатели могат да ми се доверят, но аз бих им препоръчал да прочетат и какво казват и други известни и уважавани по цял свят хора и експерти като Нели Огнянова, Боян Юруков (тук, тук, тук), Пейо Попов (тук, тук), Димитър Ганчев, адв. Емил А. Георгиев (тук, тук, тук, тук и тук), Григор Гачев (тук, тук и тук), например.
Вашите читатели могат да се опитат и да намерят противното мнение на някакви чиновници от администрацията, които всъщност нямат избор и са длъжни да защитават незащитимата позиция, че АСТА е нещо добро.
Длъжни са, защото ако сега кажат, че са сбъркали, какво ще се случи? Бойко ще ги уволни.
Ако кажат, че частните лобистки организации са ги натиснали, за да предложат подписването на АСТА, Бойко ще ги уволни.
Ако си признаят, че не са разбрали за какво става дума… Бойко пак ще ги уволни.
Вашите читатели могат да потърсят и мнението на неколцина заблудени автори, които си мислят, че YouTube ги ограбва. Те, горките, не знаят, че YouTube публикува съдържание с уредени авторски права и спазва законите…
Тези автори не знаят, че българският Закон за авторското право и сродните му права урежда и финансовите им претенции срещу Интернет потребителите у нас.
Дали не го знаят, защото организациите, които би трябвало да се занимават с колективното управление на правата им вероятно знаят само финансовата операция “събиране”, но не и “разпределяне” – аз лично не знам.
Но знам, че крайният потребител, меломанът, фенът не могат да са престъпници заради това, че искат да слушат музика и да гледат филми свободно (свободно, а не безплатно, неуважаеми лобисти, политици и др.п.!) , а опитите на държавата да ги обяви за престъпници е обречен на провал. И липсата на сериозни присъди по изсмуканите от пръстите на лобистите и милиционерите дела е достатъчно доказателство за това, че и съдът мисли като мен.

Затова – долу АСТА!

 

Posted in Data Retention, Новини и коментари, Новини на български, Нормативна уредба | Leave a Comment »

ACTA – проблемът със щетите

Posted by Internet Society - Bulgaria on February 12, 2012

Членът на УС на “Интернет общество – България” Димитър Ганчев е написал следната статия по темата АСТА:

В предишна статия дадох няколко цитата от ACTA, но изглежда един от тях се нуждае от малко повече разясняване, защото почти не чух да бъде дискутиран по медиите или от останалите колеги.

Става дума за т.нар. “презумпция за щета”, или преведено на български – за колко ще ви осъдят, ако сте споделили нещо.

Проблемите всъщност са няколко:

1. Променя се основен принцип на римското право – че щетата трябва да се доказва, че е била причинена. Не може да се приеме по подразбиране, че определено действие причинява щети винаги, когато то бъде извършено. В някои случаи може да има щета, а в други – да няма. Т.е. няма знак за равенство между действие и щета, както това се прави в ACTA с въвеждането на “презумпция“. Ако съм болен и кихна, в някои случаи заразявам други хора и им причинявам щета, а в други случаи – не.

2. Съвсем не е сигурно, че споделянето на един продукт носи щета за автора, защото съвсем не е сигурно, че потребителите, които са го ползвали “безплатно” биха ползвали същия продукт и “срещу справедливо заплащане”. Дори ако това е вярно за един продукт, не е вярно за “кошница” от 1000 продукта, примерно.

3. Съвсем не е сигурно, че цената, искана от правоносителя е “разумна“, тъй-като по същество говорим за монополен (олигополен) пазар, в който нито има свободно договаряне на цени, нито има някакъв вид регулатор. “Разумно” ли е “Harry Potter and the Deathly Hallows: Part II” да е струвал на създателите си 125 милиона долара, а да е донесъл приход от 1 милиард и 327 милиона (1061% печалба)?

4. И най-важното: създава се възможност да се обърне надолу с главата основен икономически принцип – този на търсенето и предлагането, защото за определен кръг “правоносители” ще се окаже икономически по-изгодно продуктът им да е толкова скъп, че да не се продава, а печалбите да идват от съдебни дела за “щети”.

Ето още веднъж целият член от ACTA, третиращ щетите. Знам, че е дълго, затова ще подчертая и оцветя важните текстове в ACTA и в съответния коментар:

Член 9: Щети

1. Всяка от страните следва да предвиди възможността при гражданскоправни съдебни производства във връзка с прилагането на права върху интелектуална собственост нейните съдебни органи да бъдат оправомощени да разпоредят нарушителят, който съзнателно или имайки достатъчно основания да знае за това, е извършил действие, с което са нарушени права, да заплати на носителя на правото щетите в размер, компенсиращ щетата, понесена от носителя на правото в резултат на нарушението. При определяне размера на щетите, понесени вследствие на дадено нарушение на права върху интелектуална собственост, съдебните органи на дадена страна следва да бъдат оправомощени inter alia да разглеждат всякакви законови мерки за компенсации, за които носителят на правата претендира, като те могат да включват пропуснати за пропуснати ползи, възстановяване на стойността на търгуваните в нарушение стоки или услуги, измерена по пазарни цени, или по препоръчителната продажна цена на дребно.

2. Най-малко в случаите на нарушение на авторски или сродните им права и фалшифициране на търговска марка всяка от страните следва да предвиди при гражданскоправни съдебни производства нейните съдебни органи да са оправомощени да разпоредят нарушителят да заплати на носителя на правата получените от нарушителя ползи, дължащи се нарушението. Страните могат да допуснат по подразбиране, че размерът на ползите се равнява на размера на щетите, упоменати в параграф 1.

3. Поне по отношение на нарушенията на авторски или сродните им права, защитаващи творби, звукозаписи и изпълнения, и в случаите на фалшифициране на търговски марки всяка от страните следва също така да създаде или да поддържа система, в която са предвидени един или няколко от следните елементи:
а) предварително установени щети; или
б) презумпции[6] за определяне на размер на щетите, достатъчен за компенсиране на носителя на правата за понесените вследствие на нарушението щети; или
в) поне за случаите на нарушени авторски права — допълнителни щети.

4. Когато дадена страна предвижда корективната мярка, посочена в параграф 3, буква а), или презумпциите, посочени в параграф 3, буква б), тя следва да гарантира, че или нейните съдебни органи, или носителят на правата имат правото да изберат посочената корективна мярка или посочените презумпции като алтернатива на корективните мерки, упоменати в параграфи 1 и 2.

5. Всяка от страните следва да предвиди възможността нейните съдебни органи да са оправомощени да разпоредят, когато е целесъобразно, при приключването на гражданскоправно съдебно производство във връзка поне с нарушение на авторско или сродните му права или с търговски марки, загубилата спора страна да заплати на спечелилата страна съдебните разходи или такси и съответните адвокатски хонорари, или всякакви други разходи съгласно предвиденото в законодателството на въпросната страна.

[6] Презумпциите, упоменати в параграф 3, буква б), могат да включват презумпция, че размерът на щетите е равен на: i) количеството на стоките, които нарушават правото върху интелектуална собственост на носителя на въпросното право, което в действителност е било прехвърлено на трети лица, умножено по размера на ползата за единица стока, която би била продадена от носителя на правото в случай че не е имало нарушение; или ii) възнаграждение за права с разумен размер; или iii) фиксирана сума, изчислена най-малко въз основа на елементи като размера на възнагражденията за права или таксите, които биха били дължими, ако нарушителят е поискал разрешение да използва въпросното право на интелектуална собственост.

Аз съм изключително лош певец. Въобще не ви трябва да ме чувате как “пея”. Обаче мога да издам албум с глупости и да го пусна на пазара на препоръчителната продажна цена на дребно от 2000 лв. Разбира се, няма разумен човек, който да си купи моя албум, но аз правя “промоция” и раздавам 1000 бройки безплатно на гостите на няколко събития, до които успявам да се добера и за които знам, че присъстват компютърно грамотни хора (WebIT, TEDxBG и др.). Все някой от тях ще се изкуши да качи това нещо в някой тракер с обяснението “Вижте го Митко каква глупост е сътворил”. За мен остава само да поискам от доставчика данните за потребителя, който го е качил (виж Член 27), да умножа сумата от 2000 лв по броя на нещастните хорица, които са си свалили от любопитство моята глупост и така да си реша проблема с тазгодишната почивка на Хаваите.

Има и друг проблем, свързан с механичното превръщане на “щети” в “ползи” и обратното. Да направим анкета колко от вас биха гледали филма “Много хубав филм 1” в киносалона, ако го нямаше в торентите. Нека приемем, че филмът е много хубав и цели 90% от вас биха извадили по 10 лв. После да направим същата анкета за “Много хубав филм 2”, който също би причинил “щета” в размер на 90%. После за останалите 29 филма, които вие сте си свалили този месец. За всеки от тях бихте отговорили с някакъв процент на вероятност, че бихте си платили, за да го гледате.

Накрая ще излезе, че вие заедно с жената и детето, този месец бихте платили 3 * 31 * 10 лв = 930 лв за да гледате 31 много хубави филма. Съответно заради вашия даунлоад, някой ъплоадер (или няколко ъплоадера) средностатистически ще бъде осъден да плати 90% от 930 лв. Да, ама никой не би платил чак пък толкова много за да ходи на кино, така че е очевидно, че не всяка “щета” е “пропусната полза”. Ако разглеждаш едно конкретно произведение само за себе си, вероятно статистиката би била права, но ако разгледаш цялата съвкупност от свалени неща, тогава процентът на “щетите”, т.е. на произведенията, които наистина бих си закупил, би бил много, ама много по-малък. И е много вероятно аз наистина да съм си ги закупил вече – било в киносалона, било на диск. Правоносителите, обаче, ще ви съдят за всяко едно произведение по отделно, включително за всяка една отделна mp3-ка, защото така им е по-изгодно.

И макар, че на пръв поглед текстът за щетите в ACTA изглежда като най-важният механизъм за компенсиране на авторите и вероятно заради него те виждат в ACTA своя “спасител”, в действителност този член създава колосална възможност за злоупотреба с права, от първата до последната алинея. Той няма как да бъде поправен с “резерви” при ратификацията, трябва да бъде отхвърлен изцяло.

Posted in Data Retention, Новини и коментари, Новини на български | Leave a Comment »