Интернет общество – България | ISOC-Bulgaria

News for and from Internet Society – Bulgaria | Новини от и за “Интернет общество – България”

Archive for the ‘Коментари’ Category

Как да се държим във Фейсбук – някои практически съвети и препоръки

Posted by Internet Society - Bulgaria on June 9, 2017

(Публикувана първо в блога на Вени Марковски)

Знаци за одобрение и неодобрение във Фейсбук (Картинка от Уикимедия)

Бележка от Вени Марковски: Тези правила и препоръки са за моите гости в публичната ми Фейсбук-страница, но можете да ги приемете като опит да предложа на вниманието ви норми на поведение, които ще направят престоя ви във Фейсбук значително по-приятен; а такъв ще бъде и за околните. Аз самият се опитвам да ги спазвам и затова много рядко добавям някой в група, например. Обикновено пускам съобщение, че има еди-каква-си група и призовавам хората да се присъединят към нея. Допълних ги в началото на 2017 г., за да са актуални, а ги публикувам и в блога си, за да може да се споделят по-лесно.

Правила за поведение във Фейсбук (2017 г.)

1. Дръжте се възпитано на чуждата стена и страница, а не просташки или – пази, Боже! – като Интернет-трол!

2. Спазвайте добрия тон. Не е красиво, когато едни хора обиждат други хора; за обида коментарите Ви могат да бъдат изтрити, а ако се повторят  – може да получите и забрана за присъствие на тази страница. Може и двете едновременно. Забрана за присъствие може да се наложи и при други поводи, вкл., но не само: опити за провокации, отклоняване от темата и т.н. Имайте предвид, че за обида във Фейсбук можете да бъдете осъдени – да, вкл. и в България. От началото на 2016-а година и блокирам хората, които се държат невъзпитано и чието поведение не съответства на тези правила.

3. Забранено е присъствието на хора, които са “анти”, “фоби” или “мразци” (българомразци, ксенофоби, хомофоби, антисемити, циганомразци и т.н., и т.н.). Ако някой забележи, че на моята ФБ-страница някой има такова поведение, моля да ми прати лично съобщение с връзка към съответното анти- или фобско изказване: бързо ще бъдат предприети мерки, включващи най-малко описаното в т.2.

4. Ако изпращате лично съобщение (извън тези по т.3), помислете добре, преди да го пратите: дали темата е интересна за получателя, дали той/тя има време да го прочете. Ще научи ли нещо ново, което да му е от полза или ще може ли да ви помогне, ако става дума за помощ. Най-важното е: не правете на другите това, което не искате те да причинят на вас.

5. Не добавяйте в групи, не канете на мероприятия, не карайте ФБ-приятелите си да харесват страници, да участват в игри и др.п. Можете първо да пратите лично съобщение, спазвайки правилата от т. 4. За необмислено добавяне в група, за покана за мероприятие, в което нямам желание да участвам и др.п. може да се приложат мерките в т.2.

6. Вие сте гост на моята страница, затова не само очаквам, но настоявам, изисквам и следя дали се съобразявате с настоящите правила. За несъобразяване – вижте т. 2.

7. Ако коментирате нещо на чужда стена, съобразявайте се с изискванията за добронамерен и положителен тон. Особено нагло е да се опитвате да прехвърлите разговора в атака срещу човека, тип “ад хоминем“. За злонамерени и отрицателни коментари – триене и забрана за по-нататъшно участие. Коментари не по темата, която домакинът е поставил за обсъждане, могат и често биват изтривани. Опитът да се поставят същите коментари отново с викове “цензура!” или твърдение, че не съм съгласен с нечие мнение, ще бъде посрещан с прилагане на правилото в т. 2. Това не е цензура, нито заплаха, а законна самоотбрана и защита на нормалността в полза на нормалните посетители.

8. Поддържам две страници във “Фейсбук” (лична и публична) и десетки, а понякога и стотици хиляди души, които четат написаното от мен. Мога да отговарям на някои, но очевидно не на всички. Ако забележа, че някой гост се опитва било да измести разговора, било да въведе някакви безпочвени съмнения в това, което казвам, мога да преценя дали да отговарям или да изтрия мнението му и да му наложа забрана за писане и четене. Отново подчертавам: това не е цензура, а проява на най-обикновен здрав разум: ако някой се съмнява в нещо, написано от мен, той може да го цитира на своята стена и да ме обсъжда там, защото гостите на моите страници са мои гости, а не ваши.

Невъзпитано е да идете на гости някъде и да почнете да обиждате домакина или да подмятате нещо за него; грубите изказвания пък могат да се сравнят с влизане в къщата на някого с кални обувки, изтриването им в покривката на масата и подвикването към другите гости: “К’во, бе, к’во сте ме зяпнали?”

Толерантен човек съм, но не бива да очаквате, че ще бъда толерантен чак до такава степен, че да оставя сред гостите си подобни хора. Проблемът е не в нивото на шума, който мога да изтърпя, а по-скоро в това, че ако има много шум по стената ми, нормалните посетители ще бъдат отвратени и ще се откажат да четат и споделят своите мисли тук.

9. Пишете грамотно. Не е добре да пишете с правописни или граматически грешки. Случва се понякога, разбира се (дори и на мен), но във Фейсбук имате възможността за редактиране на съобщение (edit), така че – използвайте я. Ако пишете на metodievica, това не е голям проблем – по-важното е да пишете смислено, без значение дали използвате кирилица или методиевица.

10. Покрай политиката, се случва страстите да се разгорещят. Мога да приема цивилизован разговор на всякакви политически теми, но партийната агитация, както и личностните нападки срещу политиците са нежелателни. Същевременно е напълно нормално да се критикуват техните политически действия и изказвания, разбира се.

*** *** ***

Уважаеми читатели и приятели,
Този списък не е изчерпателен, той може да се разширява и допълва (ако имате предложение, пратете ми го в лично съобщение или го оставете като коментар отдолу). Особено ценните предложения ще бъдат поощрявани.
Прочетете страниците, които съм посочил по-горе, за да имате значително по-спокоен живот – и не само във “Фейсбук”. Разбира се, аз самият понякога мога да наруша моите собствени правила, но то ще е или неволно, или за да подчертая правилото;-)
Благодаря на всички добронамерени почитатели на моята страница за тяхното присъствие тук!
Откакто въведох тези правила преди години, някои хора получиха предупреждение за това да внимават как коментират (не какво, а как!), а някои получиха и бонус: забрана за четене и писане на стената ми. Като цяло дискусиите и обсъжданията са в положителен дух, няма обиди, няма личностни нападки. Не знам вие какво мислите, но на мен това ми харесва, а тъй като това е моята стена, най-важното е да се чувствам уютно и да знам, че никой няма да обижда гостите тук. (актуализации в тези правила са правени на 08.09.2014 г., 26.04.2015 г., 08.11.2015 г., 02.01.2017 г.)

С уважение,
Вени Марковски

_____
* – Специално благодаря и на: Силвия Здравкова и Татяна Драганова за техните коментари и бележки по настоящия текст. Взех ги предвид, защото от това текстът само става по-добър, а и по-балансиран, с възможност да се ползва и от други хора.

Advertisements

Posted in Коментари, Новини на български | Leave a Comment »

ISOC-Bulgaria Consultations on the ITU questions (April 2014)

Posted by Internet Society - Bulgaria on April 18, 2014

Please, if you have edits, suggestions, write them below, in the comments area, before April 25, 2014.

ISOC-Bulgaria response to the ITU Council Working Group on International Internet-related Public Policy issues public consultation on the following question:

What actions are to be undertaken by governments in relations to each of the international Internet-related public policy issues?

In particular the following list of issues have been noted as areas of work that the CWG- International Internet-related public policy and have been contributing to the work of the ITU.
– Multilingualization of the Internet Including Internationalized (multilingual) Domain Names
– International Internet Connectivity
– International public policy issues pertaining to the Internet and the management of Internet resources, including domain names and addresses
– The security, safety, continuity, sustainability, and robustness of the Internet
– Combating Cybercrime
– Dealing effectively with spam
– Issues pertaining to the use and misuse of the Internet

Answer: The Bulgarian government has undertaken long time before anyone at the ITU would even think about these issues a policy, which resulted in unprecedented (and almost not followed in other countries) growth of Internet penetration, affordability, and quality of the service. Information document № 7, provided by the MTITC to the ITU Plenipotentiary meeting in Guadalajara, Mexico in 2010 speaks for itself.
Bulgaria has waived any licensing or registration regime for the Internet service providers since 1999. Under the Law for Electronic Services, the state does not control or deals with the Internet names and addresses (though, one must point out, it still deals with the Internet numbers – a service, which is largely known as ENUM, and which trial is still being managed by the ITU).
ISOC-Bulgaria, having been part of the last 14 years of negotiations, and sometimes legal arguments between all interested parties in the country, believes that such a policy has proven as a very successful one for the general development of the Internet sector in the country.
Concrete comments on some of the issues:

– Multilingualization of the Internet Including Internationalized (multilingual) Domain Names
The government has been part of the ICANN IDN Fast Track process; thanks partly to the unsuccessful bid to obtain Cyrillic IDN ccTLD for Bulgaria, the ICANN policy was changed, thus giving Bulgaria, Greece, and other interested countries, to appeal for review of the first objection. Furthermore, the ICANN IDN program has proven to be working both in the Fast Track, and in the new gTLD part. We see this as an example of successful cooperation and coordination between the private sector, civil society and government, which is the essence of the multistakeholder model that proved to be so successful in Bulgaria.

– International Internet Connectivity
Thanks to the lack of regulation or licensing, or even just a registration regime, Internet Service Providers were able to compete with each other, and reach levels of prices, which make the Internet in the country accessible and affordable for everyone. Bulgarian ISPs are building their own international connections, thus competing successfully with the incumbent – a prerequisite for successful, user-oriented international internet connectivity.

– International public policy issues pertaining to the Internet and the management of Internet resources, including domain names and addresses
As mentioned above, Bulgaria by law does not license, register, control, or interfere in anyway with the domain names and the Internet addresses, and that’s a decision that has been supported by governments and parliaments on a constant base since 1999. The Bulgarian example shows that with less regulation, there’s more competition, better choices for the users, and the access to the Internet is both affordable, and very fast. We would encourage other governments to study and use this example. It is true, however, that to reach such a decision, the whole society need to get together – government, citizens, private sector, even the incumbent telecom was supportive of this decision, taken back in 1999, when the Bulgarian Telecom was still state-owned. We understand that such a policy may not be yet acceptable in countries, which have not reached that level of cooperation, but we must also stress that the results of such a policy, are extremely beneficial for every and each of the stakeholders – users, ISPs, government. At the same time, the policies of the governments, which were welcome in the area of the management of the Internet resources, were not so well prepared in the area of privacy and data retention, perhaps also because they were drafted and accepted in the Parliament neither with the participation of the broader Internet society, nor that of ISOC-Bulgaria. As a result, when the European Court of Justice struck down the Data Retention Directive a few weeks ago, we immediately urged the government to take measures and edit the Law for Electronic Communications by taking down the text that allow metadata collection with no court control.

– The security, safety, continuity, sustainability, and robustness of the Internet
The security is usually part of the work responsibilities of the Internet service providers, the telecom operators, and the users. The state has ratified the Budapest Cybercrime convention, and it has also engaged with the International Cybercrime Academy, based in Sofia, and other entities, in order to secure the Internet to a maximum degree possible, with the limited resources available with the governmental budget. This task can only be successful, if it is built in the form of a public-private partnership.

– Combating Cybercrime
As mention, the Budapest convention is ratified, and the state works in close coordination and cooperation with law-enforcement agencies, ENISA, and other relevant bodies. A Bulgarian MEP, Ivailo Kalfin, was rapporteur to the European Parliament on Cybersecurity.

– Dealing effectively with spam
This is purely into the realm of the private business. The government deals with incoming spam, at the front routers / gateways, and makes sure that spam does not reach the mailbox of users of governmental email services. Historically, commercial operators have proven quite good in dealing effectively with spam.

– Issues pertaining to the use and misuse of the Internet
We don’t see such an engagement by the government – if the Internet is “misused”, whatever this term means, there are ways to deals with the perpetrators.

Internet Society – Bulgaria

Posted in Data Retention, Коментари, Internet Governance | Leave a Comment »

Еврокомисарят Нели Крус идва в България, но данните ѝ за Интернет потреблението не са най-точните

Posted by Internet Society - Bulgaria on September 18, 2012

Автор на материала е Димитър Ганчев, секретар на УС на “Интернет общество – България”

Вестник “24 часа” съобщава, че еврокомисарят Нели Крус ще бъде в България, но в изказването ѝ по този повод има някои странни моменти, за един от които не можем да не вземем отношение:

“Почти половината от българите никога не са използвали интернет.”

Твърдението на г-жа Крус предизвиква съмнение у нас, не само защото не отговаря на действителността, а защото означава, че Европейската комисия не следи дори собствената си статистика.
Това не ни учудва, но е редно да насочим вниманието на широката общественост към верните данни и да ги прочетем с подходящото обяснение.
Според нас е възможно данните да не са прочетени правилно или да не се “превеждат” добре. Например, според ЕК “През 2012 г. 46 % от населението в България използва Интернет редовно (поне веднъж седмично), което е под средното за ЕС ниво от 68 %”.
Според последните данни от тази година на “Маркет тест” обаче процентът е друг – 58.9 % от гражданите над 15-год. възраст ползват Интернет редовно – пак е по-ниско от това в ЕС, но само с 8 процентни пункта . За сравнение – през 2009 г. са били 44.69%, т.е. движението нагоре е доста ясно.
Пак според ЕК, “46 % от населението изобщо не е влизало в Интернет”. Очевидно е, че това също не е точно, процентът е по-скоро около 30. И въпросът е защо е така? Дали не е така, защото структурата на населението и развитието на икономиката не предполагат масовото използване на Интернет, например сред заетите в горското или селското стопанство, или сред миньорите? В скандинавските страни хората ползват Интернет повече, но те произвеждат телефони и автомобили, а не садят картофи и не сеят жито.

Да погледнем обаче една друга статистика – още през 2009 г. България вече е била на 1-во място в ЕС по използван високоскоростен достъп до Интернет! Малко хора го знаят, а според ЕК тогава не беше така. Защо ли? Защото ЕК не отчиташе Интернет със скорост над 10 Мбита/сек., а в България хората масово се включваха към мрежата на по-високи скорости.
Тези данни получиха своето потвърждение в в тазгодишния доклад за “Цифровия дневен ред” на ЕС, по-специално  фиг. 19. Според него България е на 1-во място, като 85 % от Интернет потребителите ползват Интернет със скорост над 10 Мбита/сек. Португалия е втора с около 78%. Според изследването на FTTH Council Europe, фиг. 22 в посочения доклад, над 10% от домакинствата у нас са свързани към Интернет с оптика или локални мрежи (по този показател България е на 4-о място в ЕС).

И накрая, нещо още по-важно, ако не и най-важното.

Интернетът в България е достъпен и евтин.

Има го навсякъде, като на много места безжичните WiFi мрежи са безплатни. За сравнение, в други страни от ЕС не е така. В Гърция например почти няма безжичен Интернет, а в Италия дори трябва да предоставиш личните си данни на доставчика (хотел, кафене и т.н.) чрез документ за самоличност (не е шега!), преди да получиш парола за достъп.

Едно от обясненията на този феномен може би е, че Интернетът у нас е толкова достъпен, защото в страната има над 2000 оператора, които предоставят високи скорости при ниски цени. В западните части на ЕС е обратното – малко оператори, предлагащи ниски скорости, но на високи цени. В този случай сме убедени, че трябва да изберем българското. Може би целият Европейски съюз трябва да го стори.

Posted in Коментари, Новини на български | 2 Comments »

Нов опит за налагане на контрол върху Интернет – този път чрез промени в Наказателния кодекс

Posted by Internet Society - Bulgaria on May 15, 2012

Попаднахме на крайно интересен документ, описващ предложения за допълнения в проекта на нов Наказателен кодекс.

Авторите му са неизвестни, но съдейки по текста, може да се отбележи, че очевидно са лица, които не познават Интернет, но познават добре интересите на т.нар. правоносители. Пишем “т.нар.”, защото както сме се убедили нееднократно, българските закони, свързани с опазването на авторските права са дело на силно заинтересовани лобистки групи от сорта на Сдружението на издатели на бизнес-софтуер, асоциацията на музикалните продуценти и др.п.

Публикуваме документа изцяло, за да може всеки да го прочете и да си направи изводите. Обръщаме внимание на написаното в “ІІ. ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЧЛ. 195 ОТ ПРОЕКТА НА НОВ НК”, т. 4. Редакция в квалифицираните състави на чл. 195.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ

ЗА ПРОМЕНИ В ПРОЕКТА ЗА НОВ НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ПО ОТНОШЕНИЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА ПРОТИВ ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ

чл. 193 – 195 и чл. 262 от проекта на НК

ВЪВЕДЕНИЕ

Проектът за нов Наказателен кодекс предвижда наказателно-правна закрила на посегателствата срещу обекти на интелектуална собственост, като в чл. 193-195, в глава Седемнадесета „Престъпления против правата и свободите на гражданите“, раздел VII „Престъпления против интелектуалната собственост“, се въвеждат състави на престъпления срещу обекти на авторско право и сродни права, а в чл. 262, глава Двадесета „Престъпления против стопанската дейност“, раздел II „Престъпления в отделни стопански отрасли“, се предвижда наказателна отговорност за посегателствата срещу обекти на индустриална собственост – марки, географски означения, промишлени дизайни, сортове растения и порода животни.

Като цяло, с предложените текстове новият Наказателен кодекс покрива единствено изискването за предоставяне на наказателно-правна защита на авторските права и правата върху търговската марка, въведено от Споразумението ТРИПС на Световната търговска организация, подписано през 1994 г. и ратифицирано от Република България през 1996 г. (обн. ДВ бр. 93 от 01.11.1996 г.), като в същото време съдържа редица проблеми, които следва да бъдат разрешени преди окончателното одобрение на проекта.

Цитираните проблеми могат да бъдат обобщени в няколко направления:

  1. Противоречие с признатата правна доктрина, че авторското и сродните му права и правата върху индустриална собственост (патенти, търговски марки, промишлен дизайн, географски означения, топология на интегрални схеми, породи животни и сортове растения) съставляват в своята съвкупност понятието „интелектуална собственост”. Поради това, същите следва да бъдат третирани еднозначно и равнопоставено при структурирането на отделните престъпни състави, както систематично, така и по отношение на елементите на престъпленията срещу тях;

  2. Недостатъчно ясни формулировки на понятията от състава, които дават възможност за превратни тълкувания;

  3. Силно подценяване на степента на обществена опасност на тези престъпления, а оттам и на размера на наказанието, както и липса на разграничение на степента на обществена опасност при посегателства върху различните обекти;

  4. Липса на квалифицирани състави в чл. 262 по аналогия с чл. 195 от проекта на НК на РБ;

  5. Ангажиране отговорността на длъжностни лица при извършване на престъпни посегателства срещу обекти на интелектуалната собственост.

  6. Липса на разпоредби относно предмета на престъплението в чл. 262 по аналогия с чл. 195 от проекта на НК на РБ.

Предвид горното, предлагаме следните редакции на текстовете, касаещ престъпленията срещу закриляни обекти на интелектуалната собственост, в това число и обекти на индустриална собственост.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЧЛ. 262 ОТ ПРОЕКТА НА НК НА РБ

На първо място, предлагаме чл. 262 от проекта на НК на РБ да заеме систематичното си място в раздел VII „Престъпления против интелектуалната собственост“, като за целта се създаде нов чл. 196.

Ползване на чужди обекти на индустриална собственост

Чл. 196.(1) Който противозаконно използва в търговска дейност знак, идентичен или сходен на чужда марка, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба не по-малко от две хиляди лева.

(2) Който противозаконно използва в търговска дейност дизайн, включен в обхвата на закрила, или използва географско означение без правно основание или негова имитация, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба не по-малко от хиляда лева.

(3) Който противозаконно използва в търговска дейност сорт растение или порода животно, обект на изключително право, се наказва с лишаване от свобода до една година и с глоба.

(4) Когато деяние по предходните алинеи е извършено от длъжностно лице или с него са причинени значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.

(5) Когато деянието по ал. 1, 2 или 3 представлява маловажен случай, деецът се наказва по административен ред.

(6) За приготовление или подбуждане към престъпление по този член, когато деянието не съставлява по-тежко престъпление, наказанието е глоба не по-малко от пет хиляди лева и пробация.

(7) Предметът и средствата на престъплението, се отнемат в полза на държавата, независимо чия собственост са, и се унищожават.

МОТИВИ

1. Обособяване на състава в общия раздел „Престъпления срещу интелектуалната собственост” в глава 17 от новия НК.

Съгласно наказателно-правната доктрина, систематичното място на съставите, касаещи интелектуалната собственост, следва да бъде в раздел „Престъпления срещу интелектуалната собственост“ в глава Седемнадесета. „Интелектуалната собственост“ е родово понятие обединяващо закриляните обекти на авторско право и сродни права от една страна, и обектите на индустриална собственост – марки, географски означения, промишлени дизайни, сортове растения и порода животни, както и топология на интегрални схеми и др.

Поради това законотворческата техника изисква наказателно-правната им закрила да бъде кодифицирана в един общ раздел, където структурирането на съставите да бъде подчинено на обща логика и принципи, съобразно общия родов предмет на посегателство – продукт на човешкия интелект.

В потвърждение на горното, следва да се има предвид, че международното законодателство в областта на интелектуалната собственост изрично дефинира понятието „интелектуална собственост“ като съвкупност от авторско право и правото върху обекти на индустриална собственост. Този факт е отбелязан в Споразумението ТРИПС# Част I, Член 1 т. 2, както и в законодателството на ЕС, в т. ч. в Директива 2004/48/ЕО относно упражняването на правата на интелектуална собственост#. Сред българската и световна теория в областта на интелектуалната собственост също няма спор относно съдържанието на понятието „интелектуална собственост”.

Важно е да се отбележи, че проблемът с разделянето и последващото събиране на съставите, касаещи престъпления срещу обекти на авторско право и сродни права, от една страна, и обекти на индустриална собственост, от друга, вече бе решаван от законодателя. В сега действащия Наказателен кодекс престъпленията срещу чужди марки и дизайни съществуваха като чл. 227 още от 1968 г. в раздел „Общи стопански престъпления“, а престъпленията срещу обекти на авторско право (извън плагиатството по чл. 173) бяха добавени през 1995 г. като чл. 172а в новия раздел „Престъпления против интелектуалната собственост“. Впоследствие, през 2005 г., този пропуск бе отстранен и съставът на чл. 227 бе преместен като чл. 172б в раздел „Престъпления против интелектуалната собственост“, с което бе кодифицирана наказателно-правната закрила на интелектуалната собственост. Предложението в проекта на нов Наказателен кодекс за повторно разделяне на съставите е крачка назад в историческото развитие на материята и е необосновано.

Предвид горното, предлагаме текстът на чл. 262 от новия Наказателен кодекс да намери систематичното си място като чл. 196.

2. Структуриране и прецизиране на отделните състави.

В текста на чл. 262 от проекта за нов НК е предвидено наказание за всеки, който противозаконно използва чужда марка, чуждо географско обозначение или чужд промишлен дизайн (ал. 1), както и сорт растение или порода животно, обект на изключително право (ал. 2).

Анализът на дългогодишната практика по прилагането на текстовете на нормата на чл. 227 от НК до 2005 г. и впоследствие чл. 172б от сега действащия НК, които текстове са аналогични на цитираните по-горе, обаче води до извода, че предложените състави следва да се прецизират терминологично. Това е така, защото е възможно влагане на различно съдържание в понятията „марка“, „географско означение”, „промишлен дизайн”, „използване“ и др.

Съдебната практика в някои райони в страната приема, че „използване на марка“ означава само и единствено използването на знак, който е идентичен или абсолютно еднакъв с регистрирана марка като дори минимални изменения в използвания знак, неотличими с просто око, изключват съставомерността на деянието. Други правоприлагащи органи пък стигат до извода, че нормата е приложима само и единствено за използване на самата регистрирана марка, т. е. при оригинални стоки, а не за фалшификати, означени с марката. И двете хипотези са неправилни, доколкото наказателно-правната норма, която е бланкетна и се тълкува съобразно разпоредбите на материалния закон (Закона за марките и географските означения/ЗМГО), предвижда, че противоправно поведение е налице не само когато е използван без съгласието на правопритежателя идентичен на марката знак, но и тогава когато използваният знак е сходен на марката в степен да създаде вероятност от объркване на потребителите поради възможността да свържат този знак с марката. И в двете хипотези степента на обществена опасност на това противоправно поведение е висока и следва тези деяния да останат инкриминирани. Следователно, за да се избегнат превратни тълкувания, с които за съжаление съдебната практика изобилства към момента, е важно да се прецизира използваната терминология в текстовете съобразно използваната такава в специалните материални закони.

За още по-голяма яснота, е належащо да се въведе диференциация между различните обекти на закрила, които да бъдат отделени в отделни състави, съобразно спецификите на конкретния обект и факторите, които определят неговото противозаконно използване. Така например при марките текстът, съобразно ЗМГО ще бъде „който използва противозаконно знак, идентичен или сходен на чужда марка“, при географските означения – „който използва противозаконно географско означение без правно основание или негова имитация“, при дизайните, съобразно Закона за промишления дизайн/ЗПД „който противозаконно използва в търговска дейност дизайн, включен в обхвата на закрила“ и т. н.

Така предложеното прецизиране на съставите ще съдейства за точното прилагане на закона и налагането на унифицирана съдебна практика.

Отделянето в отделни алинеи на съставите спрямо обекта на закрила е от значение и с оглед диференциацията на степента на обществена опасност и наказанията, както е описано в т. 3.

3. Диференциация съгласно степента на обществена опасност.

При последните промени на текстовете, касаещи накърняването на правата върху обекти на интелектуална собственост в сега действащия НК през 2005 г., бе отчетено, че степента на обществена опасност на деянията е твърде висока, поради което предвидените наказания бяха увеличени значително, като бяха въведени и квалифицирани състави.

Независимо от това, обаче, от 2005 г. досега няма каквито и да е индикации, че престъпната дейност в тази сфера е намаляла и че съставите в сега действащия НК са изпълнили своята функция за постигане целите на генералната превенция. Напротив, възможността за генериране на бърза и лесна печалба от използването на чужд обект на интелектуална собственост, с относително малък риск за извършителя, става все по-предпочитан способ за незаконно забогатяване. Въпреки че ежегодно се образуват стотици дела, преимуществено за престъпления срещу чужди марки, размерът на наказанията и действащата система за тяхното налагане не са ефективни, не възпират нарушителите, и не водят до намаляване на този вид престъпления. Поради това, вместо наказанието да бъде намалявано на „до 1 година лишаване от свобода или пробация”, както предлага проектът, което ще доведе до приключване на наказателните дела с ангажиране на административно-наказателната отговорност на нарушителите, е необходимо актуализиране и степенуване на наказанията за отделните деяния.

Посочените по-горе основания, както за разделяне на обектите по състави, така и за степенуване на наказанията, предполагат да се направи оценка на обществената опасност на посегателството срещу всеки един закрилян обект на индустриална собственост.

Безспорно най-голяма е обществената опасност при престъпленията срещу търговски марки. Както бе посочено по-горе, най-просто за изпълнение и най-доходно е производството, продажбата, вноса и съхранението на фалшиви стоки. За извършването на престъплението не се изискват особени знания и умения, има негласна обществена и институционална търпимост към нарушението, санкциите са относително ниски. Тези обстоятелства стимулират нарушителите да се насочват именно към този род посегателства и реално да нанасят вреди на голям брой притежатели на марки, както и на държавата от неплатени данъци и осигуровки и накърнен международен престиж. В голяма част от случаите фалшивите стоки са особено опасни за здравето и живота на техните потребители. Съобразно съдебната практика и практиката на другите компетентни в тази област правоприлагащи органи като Агенция „Митници“, МВР, Патентно ведомство, Комисия за защита на потребителите и др., огромният процент на престъпни посегателства е срещу чужди търговски марки. Делата срещу злоупотреби с промишлени дизайни, географски означения, сортове растения и породи животни са значително по-малко.

Предвид горното предлагаме в проекта да бъде отразена диференциацията в степента на обществена опасност на отделните обекти, която да рефлектира в различните санкции, с най-високи наказания по отношение посегателствата върху търговски марки.

Конкретно предлагаме:

А) По отношение на състава, касаещ търговската марка, санкцията да бъде увеличена до шест години лишаване от свобода и глоба не по-малко от две хиляди лева.

Б) По отношение на състава, касаещ промишлени дизайни и географски означения, престъпления, които се срещат относително по-рядко, санкцията да е до три години лишаване от свобода и глоба не по-малко от хиляда лева.

В) По отношение на състава, касаещ сортовете растения и породите животни, санкцията да е до една година лишаване от свобода и глоба, тъй като степента на обществена опасност е относително ниска и би дала възможност за освобождаване от наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание.

4. Квалифицирани състави.

Както бе изяснено по-горе, в последните години се наблюдава повишаване интензитета на извършване на престъпленията срещу интелектуалната собственост и нарастване на тяхната обществена опасност. Това води както до необходимостта от завишаване на санкционните разпоредби в ал. 1 – ал. 3, така и до въвеждане на квалифицирани състави за по-тежко наказуемо деяние чрез нова ал. 4.

Въвеждат се тежконаказуем състав, квалифициран с оглед дееца и с оглед настъпване на значителни вредни последици.

По отношение на дееца – икономическият характер на престъпленията предполага, че в повечето случаи те се извършват посредством юридическо лице. Длъжностните лица, които управляват и организират дейността на юридическите лица, и които реално генерират печалби от извършваната дейност, е редно да понесат по-голяма отговорност от физическите лица, които сами извършват престъпната дейност. Така например производството и продажбата на фалшификати на маркови стоки се извършва от фирми, стопанисващи шивашки цехове, складове, магазини и др. п. Техните собственици/управители организират труда на много хора и съзнателно ги въвличат в извършването на престъпна дейност, като в същото време запазват своеобразен имунитет за себе си и генерират значителни печалби.

С въвеждането на квалифицирания състав за по-тежко наказуемо деяние на длъжностни лица – собственици и управители на юридически лица, ще се преодолее и един проблем от практиката. И към момента в някои райони на страната се приема, че наказателна отговорност за тези престъпления може да се търси само и единствено от физическите лица – преки извършители, но не и от управителите на юридически лица, осъществяващи незаконна дейност посредством дружеството. Твърди се, че следва да се разграничи дейността по управлението на дружеството и действията на длъжностните лица в лично качество. За да не се стига до абсурдни случаи на освобождаване от наказателна отговорност на управителите на юридически лица на формално основание, макар и за извършено престъпно деяние с висока степен на обществена опасност, а напротив, за наказване на физически лица за деяния с много ниска степен на обществена опасност, следва изрично да се уговори цитираната норма досежно длъжностните лица.

По отношение на значителните вредни последици следва да се има предвид, че елемент от фактическия състав на престъплението е липсата на съгласие на притежателя на съответното право върху закриляния обект, което определя неговата противозаконност. Съгласието за използване принципно се дава с лицензионен договор, който е възмезден. Следователно, при извършване на престъпно деяние на притежателите на права върху закриляни обекти на индустриална собственост ще бъдат причинени вреди и те ще са легитимирани да претендират обезщетяване на тези вреди. Въвеждането на критерия „вредни последици” в текста ще спомогне да се избягва и неправилното тълкуване на престъплението по основния състав в смисъл, че при извършване на деянието не се нанасят вреди, което е в противоречие с константната практика на ВКС, касаеща обстоятелството, че основанието за гражданския иск в наказателното производство е деянието, а не самото престъпление, в което се е изразило това деяние#. Конкретно промяната предвижда и въвеждането на специален минимум на наказанието от три години лишаване от свобода. По този начин ще се спомогне за осъществяване на целите, описани по-горе, в по-голяма степен.

С оглед предложената в т. 2 диференциация съгласно степента на обществена опасност, следва да бъде отчетено обстоятелството, че в някои хипотези, предвид незначителните вредни последици, става въпрос за деяния, които представляват маловажни случаи. По отношение на тях следва да бъде допуснато налагане на санкции по административно-правен ред, като по този начин ще се постигне облекчаване работата на съдебните органи по разглеждане на множество нарушения с ниска степен на обществена опасност.

5. Ангажиране отговорността за приготовление или за подбуждане към престъпление по чл. 196 от проекта.

Въвеждането на този състав ще позволи да се ангажира отговорността на лицата, които не извършват пряко престъпното посегателство, а организират или подбуждат към това други лица. Ще се обхванат и случаите, когато е осъществено приготовление за извършване на престъпление. Тези случаи са твърде чести в практиката. Така например в редица шивашки цехове се установява наличието на заготовки за ушиване на фалшификати на маркови дрехи, както и лога, шаблони, хартиени и текстилни етикети, имитиращи оригиналните, създадени с цел да се поставят върху готовите стоки и да създават и поддържат впечатление за автентичност на стоките. Доколкото обаче същите не са в завършен вид, от формална гледна точка е трудно да се повдигне обвинение за осъществено „използване в търговската дейност на закрилян обект“. Поради това е необходимо да се криминализира и приготовлението.

По отношение на подбуждането, следва да се има предвид, че е обичайна практика, особено при внос на стоки, определени лица да използват други лица да пренасят фалшификати, като ги убеждават, че това ще донесе бърза печалба както на тях, така и на подбудителите. Така конкретните извършители пренасят стоките, водещи се на тяхно име, а всъщност част от тях е собственост на подбудителите. При залавяне на извършителите, подбудителите не носят отговорност. За да се избегне тази несправедливост, е редно да се криминализира и тази форма на престъпна дейност.

6. Отнемане в полза на държавата и унищожаване на предмета и средствата на престъплението.

    Въвежда се необходимото уточнение, че предметът и средствата на престъплението винаги се отнемат в полза на държавата, без значение дали принадлежат на виновния, и се унищожават. Причина за това е фактът, че иззетите вещи, съдържащи предмета на престъплението, са използвани без съгласието на притежателя на правото. Фактът, че те преминават в патримониума на държавата не може да санира в случая порок като липсващата воля на правоносителя. Ако впоследствие се допусне повторно използване на тези предмети, като например бъдат върнати на извършителя, изнесени на публичен търг и респ. отново станат част от гражданския оборот, те ще станат предмет на нови престъпления и нарушения.

    Дори и образуваните по този състав производства да не приключат с осъдителна присъда, предвид горните обстоятелства е достатъчно да бъде доказано, че деянието осъществява състава на престъплението от обективна страна, предметът на престъплението и вещите, които го съдържат, следва да бъдат отнемани в полза на държавата и унищожавани. В този смисъл е и разпоредбите на специалните закони – ЗМГО (чл. 81, ал. 2) и ЗПД (чл. 65, ал. 2), както и разпоредбата на §1а от Допълнителните разпоредби на Закона за авторското и сродните му права (ЗАПСП).

Споразумението ТРИПС също предвижда унищожаване на предмета на престъплението. Нещо повече, унищожаване на предмета на престъплението се предвижда и в новия чл. 195 от проекта на НК по отношение на закриляни обекти на авторско и сродни на авторското право, поради което и предвид търсената кодификация на наказателно-правната закрила на интелектуалната собственост, се налага и унифициране на текстовете, които я уреждат и регламентират.

Предвид спецификата на престъпленията срещу интелектуалната собственост и с оглед превенция и възпрепятстване на по-нататъшно извършване на такива посегателства, средствата, послужили за тяхното извършване, също следва да бъдат отнемани в полза на държавата и унищожавани. Това се налага и от обстоятелството, че в преобладаващата част от случаите, предметът и средството за извършване на престъплението са неотделими един от друг. Алтернативно, в случаите когато предметът на престъплението може да бъде отделен от средството за неговото извършване, без с това да се накърнява функционалността на това средство, същото може да не се унищожава, а само да се отнеме в полза на държавата с оглед неговото последващо използване – било то чрез публична разпродажба, или чрез въвеждане в експлоатация от държавната администрация.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЧЛ. 193-195 ОТ ПРОЕКТА НА НК НА РБ

    По отношение на наказателното-правната закрила срещу противозаконно използване на чужди обекти на авторско и сродни на авторското права, проектът на нов НК запазва систематичното място на престъпленията в Глава Седемнадесета „Престъпления против правата и свободите на гражданите”, като в самия Раздел VІІ, регламентиращ престъпленията против интелектуалната собственост, се наблюдава разместване на съответните текстове – съставите, касаещи плагиатството и включването като съавтор (чл. 173 и чл. 174 от сега действащия НК) са изведени в началото на уредбата, а най-приложимият текст, по който съществува най-голям обем съдебна практика в областта на закрилата на интелектуалната собственост – използване на чужди обекти на авторско и сродни права (чл. 172а от сега действащия НК), е изведен като последващ чл. 195 от проекта, който в състава си даже препраща към текста, регламентиращ плагиатството – чл. 193 от проекта на НК. Другата съществена разлика, която се наблюдава е, че плагиатството се включва сред престъпленията от общ характер, докато при сега действащият НК престъплението по чл. 173 бе включено сред престъпленията, по отношение на които наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия т.е. престъпления от частен характер.

І. ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЧЛ. 193 ОТ ПРОЕКТА НА НОВ НК, предлагаме следните промени в текста с оглед терминологична яснота и прецизност.

Плагиатство

Чл. 193.(1) Който противозаконно публикува или използва по друг начин, от свое име или под псевдоним, чужд обект на авторско или сродно на него право или значителна част от него, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба не по-малко от хиляда лева, както и с порицание.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който представи за регистрация или регистрира от свое име чуждо изобретение, полезен модел, графично изображение или знак, или промишлен дизайн.

МОТИВИ

1. Включване в състава на престъплението и на обекти на сродни права.

За разлика от сега действащия текст, регламентиращ плагиатството – чл. 173 от НК, в проекта е разширено приложното поле на текста, като към обектите на закрила се добавят и обектите на сродни права – т. 2 на чл. 193.

Принципно това разширяване на приложното поле на състава на плагиатството е разбираемо, но с оглед терминологична унификация (както в рамките на самия раздел, така и съгласно понятията, с които борави специалния закон – Закона за авторското и сродните му права/ЗАПСП) е необходимо да бъде направена редакция в текста. Използваната в проекта терминология е неточна и архаична и може да създаде затруднения в приложението на текста. Например използваната дума „запис” може да се тълкува в едни случаи само като звукозапис и така да се изключи от приложното поле на текста записа на филм или друго аудио-визуално произведение. Използваната дума „програма”, без уточнение за каква програма става дума, може да се разбере като компютърна програма например, която сама по себе си като обект на авторско право е включена не в т. 2 на чл. 193, а в т.1 на същия текст, поради което е препоръчително да се изясни, че като обект на сродно право в т. 2 на чл. 193 се визира именно радио- или телевизионна програма и т.н.

Още повече, упоменаването само на произведения на литературата, науката и изкуството не отразява точно логичката на текста, тъй като за да може едно такова произведение да се ползва със закрила от ЗАПСП, респективно да бъде предмет на противозаконно посегателство, то трябва да отговаря на поне още два критерия съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАПСП, а именно да е резултат от творческа дейност и да е обективирано по какъвто и да е начин и в каквато и да е форма. Не напразно, специалният закон борави с общ термин, а именно обект на авторско право. Аналогично стоят нещата с чуждия запис и чуждата програма – същите са обекти на сродни права съгласно чл. 72 от ЗАПСП. Логично, и с оглед избягване на необходимостта от подточки в самия основен състав, тези две групи обекти могат да бъдат обединени под общото понятие „обекти на авторско и сродни на него права” – понятие, с което борави и сегашният текст на чл. 172а от НК и е може би единственият елемент от състава, който е безспорен и не е бил подлаган на превратни тълкувания.

2. Промяна във формите на изпълнителните деяния по двата основни състава на чл. 193.

Сегашното предложение по ал. 1 (касаещо обекти на авторско и сродни на авторското права) предвижда, че изпълнителното деяние се състои в издаването, представянето или използването на чуждо произведение под свое име. Логиката на авторите на законопроекта е следвала логиката на оригиналния текст на чл. 173 от НК, който е приет много преди влизането в сила на новия ЗАПСП през 1993 г., с който използваната терминология в областта на интелектуалната собственост бе изцяло пременена и актуализирана. Именно с оглед терминологична яснота, новият ЗАПСП съдържа легални дефиниции на всички действия, които могат да бъдат извършени по отношение на или с един обект на авторско или сродно на него право. „Издаването” и „представянето” не са сред тези термини. Действията, които те покриваха до 1993 г. вече се наричат „публикуване” или „използване”. В този контекст е необходимо формите на изпълнителното деяние да бъдат актуализирани и заменени с тези термини, за които има легални дефиниции.

В предложения нов състав по ал. 2 на текста (касаещ обекти на индустриална собственост), изпълнителното деяние е сведено до подаване за регистрация, което ще рече, че ако по една или друга причина регистрацията бъде осъществена, недобросъвестният заявител ще бъде освободен от наказателна отговорност в момента, в който обектът на индустриална собственост е регистриран и е станал негово притежание. Това е лишено от логика. Поради тази причина, въпреки че текстът следва да запази съществуващия си вид, към формата на изпълнителното деяние следва да се добави и завършеният процес по регистрацията и правата, които той поражда.

ІІ. ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЧЛ. 194 ОТ ПРОЕКТА НА НОВ НК, предлагаме следните промени в текста с оглед терминологична яснота и прецизност.

Включване като съавтор

Чл. 194. Длъжностно лице, което се включи като съавтор на предмет по чл. 193, без да е взело участие в творческата работа по неговото създаване и като се е възползвало от това си качество, се наказва с лишаване от свобода до четири години и с глоба не по-малко от две хиляди лева, както и с лишаване от права по чл. 59, ал.1.

МОТИВИ

    Обединяване на текста в една алинея при запазване на предложеното в проекта наказание за квалифицирания състав по ал. 2.

Предложените две алинеи на текста на чл. 194 следва да се обединят в една разпоредба, с което текстът приблизително запазва вида си като в сега действащия НК. Аргументите за това са следните:

    – на първо място, в предложената алинея 1 на чл. 194 се съдържа понятието „обществено положение”, за което няма предвидена нито легална дефиниция, нито задължително тълкуване, нито натрупана съдебна практика. Нещо повече, това е единственото използване на този израз както в проекта на НК, така и в сега действащия кодекс. В тази връзка, използването на този израз в наказателния закон би могъл да доведе до нееднородно тълкуване, а оттам и до редица злоупотреби и практически проблеми. Какво би могло да бъде злоупотреба с обществено положение и какво е обществено положение по принцип? В тази връзка следва да се запази досегашната уредба, предвидена в чл. 174 от действащия НК, като се регулират само случаите при злоупотреба със служебно положение, доколкото това е изяснен от закона и от практиката термин.

–  в случай, че се запази досегашната уредба и в чл. 194 се регламентират само случаите при злоупотреба със служебно положение, то отпада необходимостта от квалифициран състав по ал. 2 от проекта, доколкото „злоупотребата със служебно положение” като общо правило е присъща на „длъжностните лица” при пренасяне на санкциите за квалифицираното деяние към основния състав.

    ІІ. ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЧЛ. 195 ОТ ПРОЕКТА НА НОВ НК, предлагаме следните промени в текста по съображения, част от които изложени по-горе в мотивите относно чл. 262 от проекта и създаването на нов чл. 196 в настоящия раздел.

Ползване на чужди обекти на авторско или сродни на авторското права

Чл. 195.(1) Който противозаконно записва или използва по какъвто и да е начин чужд обект на авторско или сродно на него право, или екземпляри от него, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба не по-малко от две хиляди лева.

(2) Който противозаконно държи носители, съдържащи чужд обект на авторско или сродно на него право, или екземпляри от него, в търговски количества, или противозаконно държи матрица за възпроизвеждане на такива носители, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба не по-малко от две хиляди лева.

(3) Когато деяние по предходните алинеи е извършено от длъжностно лице или с него са причинени значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.

(4) Когато деянието по ал. 1 или 2 представлява маловажен случай, деецът се наказва по административен ред.

(5) За приготовление или подбуждане към престъпление по този член, когато деянието не съставлява по-тежко престъпление, наказанието е глоба не по-малко от пет хиляди лева и пробация.

(6) Предметът и средствата на престъплението се отнемат в полза на държавата, независимо чия собственост са, и се унищожават.

МОТИВИ

1. Основен състав по ал. 1.

На първо място и за целите на гореизложената терминологична прецизност на използваните в този раздел от проекта за нов НК понятия, следва заглавието на текста да бъде променено в съответствие с предвидената в него наказателно-правна регулация, а именно – наказателно-правна закрила срещу посегателства върху чужди закриляни обекти на авторско и сродни на авторското права. Както бе изяснено по-горе, използваната в проекта терминология „интелектуална собственост” е сборно понятие, което включва в себе си както закриляни обекти на авторско и сродни права, така и закриляни обекти на индустриална собственост (търговски марки, регистрирани дизайни, сортове растения и породи животни), които намират регулация в текста на чл. 262 от проекта, или в предложения нов чл. 196.

В този смисъл и доколкото чл. 195 регламентира престъпни посегателства само срещу закриляни обекти на авторско и сродни права, използването на по-широкото понятие „интелектуална собственост” не отговаря на съдържанието на предвидената в текста правна уредба.

На следващо място, използването в този съществен и най-често прилаган състав на престъпно посегателство срещу авторско и сродни на авторското права, на препращаща разпоредба към състава на плагиатството, е неоправдано от практическа гледна точка. Особено, при положение че сега действащият текст не използва тази законодателна техника. Поради това, нормата по чл. 195 следва да борави с понятията на специалния закон, към който препраща (ЗАПСП), а именно „чужд обект на авторско или сродно на него право, или екземпляри от него”.

Предложеният текст съдържа също така и смислова тавтология, доколкото понятието „противозаконно” поглъща в себе си понятието „без съгласието на носителя на съответното право” и поради тази причина последното следва да отпадне.

2. Основен състав по ал. 2.

С оглед избягване на ненужна промяна в сега действащата уредба и изградената въз основа на нея практика и в съответствие с изложените по-горе аргументи за терминологична унификация, препращането в основния състав по чл. 195, ал. 2 към състава на плагиатството по чл. 193 следва да бъде избегнато, като за предмет на престъпното посегателство следва да се определят носителите, съдържащи обекти на авторско или сродни на авторското права.

На следващо място, ал. 2 на сега действащия чл. 172а беше въведена с последните промени на този текст през 2006 г. с цел противодействие на широко разпространеното по това време „физическо пиратство” и запълване на пропуските на предишните разпоредби, които не обхващаха съхраняването на пиратски дискове в складови помещения. В резултат на този законодателен дефицит, редица наказателни производства образувани срещу знакови търговци на площад „Славейков” и други пунктове за продажба на пиратски дискове, бяха прекратени, а извършителите останаха ненаказани. Макар и не толкова масово, физическото пиратство все още не е изчезнало и с оглед неговото ефективно противодействие е необходимо да се прецизира текста на този основен състав.

Предложените от авторите на новия НК текст критерии за „големи размери” и „голямо количество” не внасят яснота и няма да спомогнат за ефективното прилагане на разпоредбата поради липса на точен и ясен критерий относно прага на наказателната отговорност. Дали ще се броят носителите или ще се броят заглавията? Дали ще се изчислява стойността на филма, музиката или софтуера, инкорпориран в носителите или цената на дребно на същите, било то оригинални или пиратски? Нима наказателно отговорен ще бъде един меломан, който в личната си фонотека има стотици дискове, макар и пиратски, от различни заглавия? Очевидно, отговорът е не, защото целта на нормата е да се атакуват търговците и да се преустанови незаконната търговия, неизменна част, от която е съхраняването или държането на търговски количества пиратска продукция т.е. големи бройки от едно или няколко заглавия, предназначени за продажба.

Предвид тези аргументи, критериите „ в големи размери или в голямо количество” следва да бъдат заменени с общия критерий „търговски количества”, като под него се разбира голям брой идентични копия от един или няколко обекта на авторско или сродни на авторското права, без значение стойността им, или цената и вида на носителя. Още повече, и в специалния закон – ЗАПСП, легалната дефиниция на „разпространение” по смисъла на §2, т. 4 съдържа понятието „търговски количества” в същия контекст. Аналогично, натрупаната практика по прилагане на сега действащия чл. 172б от НК (съхранение и използване в търговска дейност на фалшиви стоки), единодушно е приела, че търговски са количествата, които представляват множество бройки от един модел.

3. Завишаване на санкциите по двата основни състава.

Подробна аргументация относно необходимостта от завишаване на санкциите за престъпления срещу интелектуалната собственост е изложена по-горе в мотивите по чл. 262 от проекта, която е аналогично приложима и по отношение престъпните посегателства срещу авторското и сродните му права.

Натрупаната през годините богата съдебна практика по чл. 172а, ал. 1 (чл. 195, ал. 1 от проекта) и чл. 172б, ал. 1 (чл. 262 от проекта, нов чл. 196, ал. 1 от направеното тук предложение), доказа необходимостта да бъде отразена диференциацията в степента на обществена опасност в зависимост от обектите на закрила, която да рефлектира в различните по вид и размер наказания. В тази връзка предлагаме по отношение на двата основни състава по ал. 1 и ал. 2 на чл. 195, санкцията да е до 6 г. лишаване от свобода и глоба не по-малко от две хиляди лева (също по аналогия със санкциите по чл. 196).

4. Редакция в квалифицираните състави на чл. 195.

По аналогия с изложеното по отношение на чл. 262 от проекта по-горе, предлагаме нова редакция на квалифицирания състав по ал. 3., който да обедини текстовете на двата квалифицирани състава по ал. 3 и ал. 4 от проекта. Предлагаме да бъде въведен нов квалифициращ белег – особен субект и да се прецизира разпоредбата в частта свързана с размера на предмета на престъплението и вредните последици.

По отношение на особения субект следва отново да се отбележи, че икономическият характер на престъпленията против интелектуалната собственост предполага, че в повечето случаи те се извършват посредством юридическо лице. Съдебната практика по чл. 172а от сега действащия НК изобилства от примери в това отношение – търговски дружества, разпространяващи пиратска продукция или използващи нелицензирани компютърни програми, интернет доставчици, които прехвърлят отговорността от собственото си неправомерно поведение върху потребителите на Интернет и т.н. В действителност противозаконната дейност се организира от управителите на дружествата или упълномощените от тях лица, като приходите от незаконната дейност постъпват в патримониума на фирмата – нарушител. Именно тези длъжностни лица (по новата дефиниция в проекта) имат пряк интерес и изгода от нарушението, което в повечето случаи формално се извършва от служители, работници или потребители/клиенти. В тази връзка, при този вид престъпления, за да не се осуетява наказателното преследване срещу управителните органи на дружествата за извършваната от тях незаконна дейност под предлог, че наказателната отговорност е лична и те не знаят какво се случва в управляваните от тях предприятия, е необходимо да се предвиди и наказателна отговорност за длъжностните лица, извършили съответните деяния.

По отношение на втория квалифициращ белег, свързан с размера на предмета на престъплението и на вредните последици, следва да се има предвид следното:

– в момента ал. 3, предвижда специален квалифициран състав за особено големи размери на престъплението по ал. 2 (държане на пиратски носители), а ал. 4 общ квалифициран състав на двата основни състава по ал. 1 и ал. 2. Тази структура е ненужно сложна и неоправдана и може да предизвика сериозни затруднения при прилагането на нормата. Както беше изложено по-горе, масовото навлизане на високоскоростния Интернет и свързаното с това Интернет пиратство, отдавна измести продажбата на пиратски дискове като основна форма на нарушаване на авторското и сродните му права. Въвеждането на два квалифицирани състава за този вид престъпна дейност на този етап е закъсняло и ненужно – обществената опасност на това деяние определено не съответства на предложената наказателна отговорност и поради това специалният състав по ал. 3 следва да отпадне. Още повече новият текст на основния състав по ал. 2, предложен с настоящето, въвежда критерия „търговски количества”, като тежестта на наложената санкция ще зависи от размера на тези количества.  

– При отпадане на квалифицирания състав па ал. 3, логично този по ал. 4 ще се прилага по отношение и на двата основни състава и в зависимост от размера на вредните последици ще се налага по-тежкото наказание. Тази структура на разпоредбата е максимално близко до сега действащия текст на чл. 172а, ал. 3 и ще се ползва от натрупаната съдебна практика по неговото прилагане. По отношение на значителните вредни последици следва да се имат предвид изложените по-горе аргументи в предложението за промени в чл. 262 от проекта.

С оглед отчитане степента на обществена опасност на деянията по основните състави, следва да се вземе предвид и обстоятелството, че в някои хипотези става въпрос за деяния, които представляват маловажни случаи. По отношение на тях следва да бъде допуснато налагане на санкции по административно-правен ред като по този начин ще се постигне облекчаване работата на съдебните органи по разглеждане на множество нарушения с ниска степен на обществена опасност.

5. Ангажиране отговорността за приготовление или за подбуждане към престъпление по чл. 195 от проекта. Допълване на разпоредбата, касаеща отнемане в полза на държавата и унищожаване на предмета на престъплението.

Предлагаме въвеждането на нова ал. 5 и редакция на ал. 6 от проекта. Аргументите и за двете предложения са аналогични с аргументите изложени в частта касаеща престъплението по чл. 262 от проекта (чл. 196 от настоящето предложение).

Предвид гореизложените мотиви и съображения, с настоящото представяме на Вашето внимание, консолидирани текстове, съдържащи предложените от нас промени в Раздел VІІ на Глава Седемнадесета от проекта за нов Наказателен кодекс на Р България, както следва:

Раздел VII

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ

Плагиатство

Чл. 193.(1) Който противозаконно публикува или използва по друг начин, от свое име или под псевдоним, чужд обект на авторско или сродно на него право или значителна част от него, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба не по-малко от хиляда лева, както и с порицание.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който представи за регистрация или регистрира от свое име чуждо изобретение, полезен модел, графично изображение или знак, или промишлен дизайн.

Включване като съавтор

Чл. 194. Длъжностно лице, което се включи като съавтор на предмет по чл. 193, без да е взело участие в творческата работа по неговото създаване и като се е възползвало от това си качество, се наказва с лишаване от свобода до четири години и с глоба не по-малко от две хиляди лева, както и с лишаване от права по чл. 59, ал.1.

Ползване на чужди обекти на авторско или сродни на авторското права

Чл. 195.(1) Който противозаконно записва или използва по какъвто и да е начин чужд обект на авторско или сродно на него право, или екземпляри от него, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба не по-малко от две хиляди лева.

(2) Който противозаконно държи носители, съдържащи чужд обект на авторско или сродно на него право, или екземпляри от него, в търговски количества, или противозаконно държи матрица за възпроизвеждане на такива носители, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба не по-малко от две хиляди лева.

(3) Когато деяние по предходните алинеи е извършено от длъжностно лице или с него са причинени значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.

(4) Когато деянието по ал. 1 или 2 представлява маловажен случай, деецът се наказва по административен ред.

(5) За приготовление или подбуждане към престъпление по този член, когато деянието не съставлява по-тежко престъпление, наказанието е глоба не по-малко от пет хиляди лева и пробация.

(6) Предметът и средствата на престъплението се отнемат в полза на държавата, независимо чия собственост са, и се унищожават.

Ползване на чужди обекти на индустриална собственост

Чл. 196.(1) Който противозаконно използва в търговска дейност знак, идентичен или сходен на чужда марка, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба не по-малко от две хиляди лева.

(2) Който противозаконно използва в търговска дейност дизайн, включен в обхвата на закрила, или използва географско означение без правно основание или негова имитация, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба не по-малко от хиляда лева.

(3) Който противозаконно използва в търговска дейност сорт растение или порода животно, обект на изключително право, се наказва с лишаване от свобода до една година и с глоба.

(4) Когато деяние по предходните алинеи е извършено от длъжностно лице или с него са причинени значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.

(5) Когато деянието по ал. 1, 2 или 3 представлява маловажен случай, деецът се наказва по административен ред.

(6) За приготовление или подбуждане към престъпление по този член, когато деянието не съставлява по-тежко престъпление, наказанието е глоба не по-малко от пет хиляди лева и пробация.

(7) Предметът и средствата на престъплението, се отнемат в полза на държавата, независимо чия собственост са, и се унищожават.

Posted in Коментари, Новини на български | 7 Comments »

Отговорите на кандидатите за президент на Република България

Posted by ISOC.BG News on October 20, 2011

Преди няколко дни зададохме едни и същи въпроси към всички кандидати за президент на Републиката. Публикуваме получените отговори от Ивайло Калфин, Меглена Кунева и Росен Плевнелиев (по азбучен ред). Надяваме се, че те ще бъдат от полза не само за гражданите на България, но и за екипа на победителя в изборите на 23-и (или 30-и) октомври.

Благодарим на кандидатите, които ни изпратиха своите отговори. Държим да подчертаем, че сме пратили въпросите си към всички кандидати, чиито адреси намерихме в Интернет и можем да си направим изводи за сериозността на политиците както по техните отговори, така и по липсата им.

Желаем успех за България (с нейното либерално законодателство в областта на Интернет!) и ще държим през следващите пет години бъдещия президент на България отговорен за думите му/ѝ… поне по отношение на Интернет;-)

1. Трябва ли достъпът до и публикуването на информация в Интернет да бъдат свободни от държавен контрол или е по-добре правителството да предложи регулация (например: лицензионни режими, норми за подобряване на безопасността на потребителите и др.п.)? Ако да – ограничения в каква посока подкрепяте?

Меглена Кунева: Интернет е свободна медия и там където няма регулации се развива най-добре, но режимите са необходими, за да предпазят потребителите от нежелани практики на компаниите или държавата. Трябва да е ясно какво се случва с личните данни, които потребителите често дават по един или друг начин. Трябва да има органи, които да следят и да налагат санкции, ако тези данни биват публикувани неправомерно. Ето, това, което направи Външно министерство с данните на 36 хил. българи в чужбина, като остави имената и адресите им на сайта си, е напълно недопустимо. В този смисъл трябва да има и регулации за данни, които биват употребявани за маркетингови цели без желанието на хората. Разбира се, това не е проблем само в България, вече все повече се говори, че трябва да има европейски клауд центрове, за да се защитят данните на европейците.
Другият вид регулации за защита на потребителите са тези, които регулират доставчиците на Интернет и следят за картелиране, монополи или нелоялни търговски практики.
По отношение на съдържанието обаче намирам въпроса с регулациите за много чувствителен. Като либерал смятам, че мрежата трябва да е свободно пространство и че потребителите сами  могат да определят достъпа до съдържанието. В този смисъл приветствам всякакви разяснителни кампании за родителите или етикирането от потребителите на дадени сайтове. От друга страна обаче в Интернет съществуват откровено нелегални дейности като детската порнография, кибер-атаките или насаждането на омраза, които би трябвало да подлежат на контрол. Въпросът е вярваме ли на собствените си право-охранителни органи, че биха осъществявали такъв контрол обективни, без да използват едни законови разпоредби за разправа с политически неудобни сайтове?
Ивайло Калфин:  За последните петнадесет години, Интернет пространството се наложи като неизменимо средство за комуникация между индивидуалните потребители и частния и държавния сектор. В днешните дни на цифровата (р)еволюция, световната мрежа се наложи като основата, от която зависят не само социалните ни контакти и участието в граждански позиции, но също така и икономическото ни развитие и благополучие.
Важно е законодателите, основните регулатори и доставчиците да спазват и да насърчават развитието на основни принципи, като неутралността на мрежите и в Интернет и задължението за предоставяне на универсална услуга. В това число, смятам, че равният достъп и публикуването на свободна информация в Интернет са равносилни, в цифровата ера, на основните права на гражданите. Наред с киберсигурността, развитието на „облачните технологии” и преминаването към новия протокол IPv6 – това са основни въпроси, по които активно работя в Комисията по индустрия, изследвания и енергетика на ЕП, и мога да ви кажа, че повечето ми колеги споделят тази визия.
Същевременно всеки потребител на Интернет трябва да спазва законодателството и  да отговаря за действията си. Случаите на  насаждане на етническа омраза по социалните мрежи след трагедията в “Катуница” ясно показват тънката линия между виртуалния и истинския свят, и са добро доказателство за това колко опасни могат да бъдат последиците от действията ни в мрежата.
Росен Плевнелиев: Да говорим за достъп и публикуване на информация в Интернет без регулация е несериозно, защото може да бъде опасно.
В последните дни бяхме свидетели как на 23-годишен младеж бе наложено обществено порицание от Районния съд във Варна за това, че чрез личния си компютър е проповядвал и подбуждал към насилие и омраза, основани на етническа принадлежност. Зачестяват и т.нар. фишинг атаки срещу клиенти на различни банки у нас.
В същото време не трябва да се отнемат основните права и свободи на гражданите в използването на Интернет пространството. Но по-голямата част от тях се интересуват и от това как децата в България ще бъдат “опазени” и как да бъдат подготвени за компетентно и отговорно поведение в мрежата.
Превенция и борба с Интернет престъпността е много сериозна тема. Трябва да се създаде възможност за предпазване от престъпления и злоупотреби в Интернет, както и за предотвратяване на случаите на компютърни престъпления, извършени от или срещу деца. Тази дейност се извършва от държавата (в лицето на правораздавателните органи), защото носи в себе си знака на доверие между правоохранителните органи и гражданите. Младите хора трябва си дават ясна сметка, че Интернет пространството може да бъде използвано с престъпни цели и това е сериозна заплаха.
Намерението на властите да предпазят и подготвят нашите деца за отговорно поведение в мрежата, намаляване на случаите на компютърни престъпления и възможността чрез превенция за предпазване от престъпления и злоупотреби в Интернет трябва ясно да се заяви и да не се спекулира с темата.
Трябва де се популяризират правните аспекти на компютърната престъпност и заплахите, които съществуват във виртуалното пространство, как да действат и към кого да се обръщат при съмнения, че са станали жертва на Интернет педофили, хакерски атаки и други виртуални престъпления.
Аз винаги съм бил за това технологиите да имат колкото може повече свобода за развитие, но все пак, тази свобода не бива нито да ограничава други свободи на гражданите, нито да създава предпоставки за нарушаване на правата на други граждани, каквото например е пиратството и неразрешеното ползване на чужда лична информация.

2. Мислите ли, че съществуващият режим за събиране на данни и следене на Интернет комуникацията е уреден достатъчно добре в нашето законодателство? Бихте ли предложили промени, ако да – по какъв начин ще ги представите? Моля, обосновете отговора си.

Меглена Кунева:  Има няколко проблемни момента в Закона за електронните съобщения, които създават рискове за правата и свободите на гражданите. За мен най-притеснително, както и при подслушванията, е доколко наистина разрешенията за следене в Интернет не се използват за следене на гражданите и засилване на полицейщината.  Още повече, че за следенето в Интернет дори не се изисква съдебно решение, ако данните са поискани от прокурор е рамките на досъдебното производство. Факт е, че за оперативните действия на МВР и ДАНС се изисква разрешение, но след назначението на семейната приятелка на Цветанов Владимира Янева за председател на Софийски градски съд, това се превърна във формална пречка. Наскоро излязоха данни, че от нейното назначени насам СГС издава по 40 разрешения за подслушване и следене на ден! Като гражданин имам сериозни притеснения, че следенето на Интернет комуникацията не се използва единствено с цел да се бори престъпността.

Ивайло Калфин:  За съжаление, българското законодателство  далеч изостава от това на повечето страни членки на ЕС. Докато в другите държави защитата на личните данни е на много високо равнище и законодателно осигурена, българското законодателство налага ясни пречки пред защитата на личните данни на гражданите, чрез Закона за електронните съобщения. Така например разузнвателните и контраразузнавателните служби трябва да имат правомощия за опазване на националната сигурност и мира, но в никакъв случай това не може да става по нерегламентиран и злоупотребяващ начин.
Нещо повече – за съжаление, се вижда, че държавните институции все по-често злоупотребяват със неправомерно събиране на СРС, в това число и електронна комуникация, без да е ясно по какъв начин в следствие данните са съхранявани и унищожени, както и с огласяването на лични данни на наши сънародници. Последният крещящ случай бе публикуването в сайта на МВнР на списъците с имена на сънародници, заявили желание да гласуват в чужбина. Според мен този казус ясно показва немарливост и, най-вече, нежеланието от страна на правителството да гарантира защитата на българите и на личните им данни, за което би било редно да се търси политическа и съдебна отговорност.
Компетентните органи трябва да престанат да събират неправомерно данни за хората, а институциите трябва да гарантират опазването на личните данни на всеки един гражданин при обработването им. Редно е да се определи ясен механизъм, гарантиращ, че тези данни се съхраняват, унищожават съгласно закона и с тях не се злоупотребява по какъвто и да е било начин.
От друга страна, българското законодателство трябва да еволюира по начин, по който защитата на лични данни да бъде засилена с ясни механизми, гарантиращи опазването ѝ.

Росен Плевнелиев: Предвиденият срок в Европейската директива 2006/24/ЕО е шест месеца по-малко от предвиденото в нашето законодателство. Тук трябва да се работи за синхронизация на българското и европейското законодателство.

3. Ако на бюрото Ви има закон, който предвижда налагането на лицензи, разрешителни или ограничителни режими за доставчиците на Интернет и/или контрол върху публикуваното съдържание, ще му наложите ли вето? При какви ограничения бихте наложили вето? Какви други мерки за въздействие върху законодателя бихте използвали?

Меглена Кунева:  Много зависи от вида на режимите, лицензите и ограниченията. Ако ограниченията всъщност ще помогнат личните данни да не бъдат разпространявани, ако ще дадат по-големи гаранции за сигурността при пазаруването в Интернет или за това потребителите да не стават жертви на маркетингови кампании например, бих подкрепила подобен законопроект. Но ако режимите се опитат да наложат ограничения върху съдържанието в мрежата, то тогава говорим за нарушаване на основни граждански права. Ако ограниченията и по най-малкия начин напомнят слаганите в страни като Китай или Иран забрани, то тогава няма за минута да се поколебая да наложа вето на подобен закон.

Ивайло Калфин:  Достъпът до Интернет трябва да е принципен и безусловен за всички, както за индивидуалните потребители, така и за доставчиците. Следователно бих наложил вето на подобен законопроект, тъй като не смятам за редно да се предлагат ограничения или контрол по отношение на доставчиците. Колкото е по-прозрачен и достъпен пазарът до всички участници, толкова повече се стимулират инвестициите и конкурентоспособността спрямо цената за крайния потребител. Същевременно това не означава, че престъпленията в Интернет трябва да се толерират. В тази среда използването на технологиите не трябва да се ограничава, а да се използва за предотвратяване и наказване на нарушенията на закона.

Росен Плевнелиев:  Президентът не налага вето, заради идеята да се наложи вето или за да може в края на годината или в края на мандата да се отчете колко пъти се е възползвал от правото си да го налага. Трябва да има конкретна причина. Ако на бюрото ми има закон, какъвто и да е, независимо за коя сфера от обществено-икономическия живот на страната, първо ще се запознавам с мотивите за приемането му и различните становища по него. Нещо повече, като президент ще работя със законодателя за изчистване на противоречията (ако има такива разбира се), така че законът да бъде полезен, а не пречка, както за специалистите, които реално ще работят по него, така и за тези, чиито права ще защитава – потребителите.

4. Готов ли сте да кажете “не” на премиера или на министъра на вътрешните работи, дори и да са от Вашата партия или от близка до Вас партия, ако те Ви се обадят, за да не налагате вето по въпрос № 3?

Меглена Кунева:  За разлика от моите опоненти, аз съм свободна да отговоря на този въпрос: Винаги мога да кажа „не” на премиера и министъра на вътрешните работи, тъй като ще бъда независим, надпартиен президент. Кандидатирах се именно като граждански кандидат, за да завися единствено от хората, а не от партия.

Ивайло Калфин:  Категорично да, без значение от партийната им принадлежност или заемана длъжност! Въпросът е принципен и от първостепенна важност за гарантиране на демократичните принципи. Развитието на Интернет технологиите за мен е по-важно от политически натиск и зависимости. За това се боря през последните две години и в Европейския парламент.

Росен Плевнелиев:  Президентът на Република България е президент на всички български граждани, в това число и на премиера и на министъра на вътрешниите работи. Той преди всичко е обединител и работи за целостта и съвкупността на цялата нация и в този смисъл трябва да казва винаги “НЕ”, когато това е в интерес на обществото.

5. Смятате ли, че моделът, по който се управлява днес Интернет (с равнопоставеното участие на държавата, бизнеса и гражданите) е добър или мислите, че е добре да се измени, с цел да се гарантира сигурността на потребителите, като правилата биват налагани не от международните организации, които се занимават с това в момента, а от друга структура, например в рамките на ООН?

Меглена Кунева:  Смятам, че настоящият модел е успешен. Винаги има място за подобрения, особено по отношение на прозрачността и отчетността на институции като ICANN.

Ивайло Калфин:  Интернет пространството по своему е уникално постижение и жив пример за това как може да се изгради една световна система за общуване и обмен, чрез сътрудничество между частния, публичния и академичния сектор. Според мен настоящият модел функционира добре, като предлага достатъчно бързо развитие на Интернет и на информационните и комуникационни технологии, и следователно и не трябва да се изменя коренно. По-скоро друго е важно в случая, а именно заинтересованите страни да се вслушат в нуждите на потребителите и да предложат съответните инструменти за опазването на основните им права и сигурността им, и които да гарантират развитието на услугите.
Споменавайки международните организации, немалко от тях вече са предложили конкретни мерки и стратегии по тези въпроси: Цифровият дневен ред бе определен като основна цел в стратегията за развитие до 2020 г.  на Европейския съюз, чрез Internet Governance Forum ООН подготвя ежегодни срещи на върха между правителства, международни организации, частния сектор и потребителите.
Структурите на ООН и другите международни организации се занимават с въпросите та глобалната мрежа и на ИКТ. Същевременно развитието на международното право става по много сложни и бавни процедури. В бързо развиващи се области като ИКТ трябва да има и много по-гъвкави и ефикасни форми за сътрудничество и обсъждане на правилата. Затова формите на включване на заинтересованите страни като Форума за управление на Интернет, развитието на ICANN и включването на правителствени представители в неговата работа и т.н. са незаменими. Новите технологии предполагат иновативност във формите на тяхното управление.

Росен Плевнелиев:  Според нашето законодателство се въвежда задължение към Интернет операторите да пазят за срок от 12 месеца трафичните данни. Както вече казах, това е с шест месеца повече от предвидения в Европейската директива 2006/24/ЕО минимален срок, като по този начин се натоварват операторите с ненужни разходи.
България има традиционно либерално законодателство в областта на Интернет и няма логика то да бъде променяно.
Още веднъж благодаря за въпросите и изказвам искрените си поздравления към “Интернет общество – България” за това, че повече от 15 години дава своя голям принос за развитието на информационните технологии у нас.

Posted in Инициативи, Коментари, Новини и коментари, Новини на български | 3 Comments »

Община Пещера обяви обществена поръчка за портал, изработен със свободен софтуер

Posted by Dragoslava Greve on May 12, 2010

Обществената поръчка е за “Създаване на система за електронно управление, включително осигуряване на достъп за уязвими групи и хора с увреждания. Внедряване, тестване и популяризиране на системата за електронно управление, в т.ч. обучение на екип от 10 експерти от администрацията на Община Пещера за работата на системата за електронно управление и обслужване на гражданите и бизнеса.”
Пещера отдавна използва свободен софтуер в системи за обслужване на гражданите и се надявам тази поръчка да развие вече съществуващия им мини портал, който “Интернет общество – България” предостави на няколко инициативни общини преди 6 години по тогавашен проект на ПРООН.

В поръчката има специфични изисквания към дейностите, обект на настоящата обществена поръчка:
1) Поддръжка на браузърите: Internet Explorer и Mozilla Firefox.
2) Порталът да бъде изграден със свободен софтуер и софтуер с отворен код.
3) …

Браво на община Пещера. Ако някой знае дали междувременно тази поръчка е обявена на европейско ниво, моля да остави линк в коментарите.

Posted in Коментари, Новини на български | 1 Comment »

Германия дава две големи награди като признание за голямата обществена полза от свободния софтуер

Posted by Dragoslava Greve on May 12, 2010

През изминалия месец станах свидетел на две събития, които много ме впечатлиха и в същото време ме накараха да изпитвам съжаление към управляващите в България и още по-голяма съпричастност към хората, които въпреки тоталното неразбиране, граничещо с некомпетентностот страна на отговорните лица, продължават да се борят за свобода в информационното общество.

Първото събитие беше връчването на федерален кръст за заслуги (Bundesverdienstkreuz) на Георг Греве, основател на Европейската Фондация за Свободен Софтуер. Медалът е единствения орден за заслуги в Германия на федерално ниво и се присъжда на германски граждани и чужденци за особени заслуги в политиката, икономиката, културата, духовния живот и др. По-интересното в случая е, за какво е присъден той. Съгласно обосновката, отличието се присъжда за цялостната работа на Георг Греве в сферата на свободния софтуер и отворените стандарти и за отражението на усилията му в полза на обществения интерес. Обосновката включа дори дейности, като презентатор и говорител за проекта GNU, работата му по Brave GNU World, за създаването на Европейската фондация за свободен софтуер (FSFE) и специално за работата му в сферата на Open Document Format (ODF) и отворените стандарти. Самият факт, че на високо институционално ниво не само се разбира огромната полза от внедряването свободен софтер и отворени стандарти в обществения сектор, но и това се поощтрява и награждава, говори достатъчно за нивото на ангажираност на управляващите към обществото и неговите интереси. Самата номинация е предложена от външното министерство на ФРГ, което е шампион в използването на свободен софтуер и отворени стандарти и е една от държавните структури с най-ефективна и стратегически стабилна ИТ среда в цяла Германия.
Официално прессъобщение за събитието.

Втората награда, отново връчена от ФРГ и отново като признание на ролята на свободния софтуер и общността около него в полза на обществото, е Theodor Heuss Medal. Медалът се връчи на Европейската Фондация за Свободен Софтуер за усилията им за изграждане на информационно общество, базирано на справедливост и равно участие. Председателят на награждаващата организация, г-н Лудвиг Тиодор Хойс подчерта, че с изключително компетентното си участие, FSFE подпомага изграждането на нова рамка за свободите в дигиталния свят, базирана на свободен софтуер.
Прессъобщението тук.

Хубаво е, когато виждаме примери как една европейска държава оценява работата на гражданското общество и неправителствените организации. В същото време в България, на нашите представители на тази общност (които Германия награждава) правителството гледа като на онези досадници, които или се оплакват, че електронното правителство е пълен зян, че законите за електронни съобщения, електронни документи и тн. са негранотно написани, или протестират срещу опитите за безконтролно подслушване на комуникациите на гражданите и все говорят за някакво имагинерно понятие “свобода”, което всъщност изобщо не е част от правителствената програма.

Далеч съм от мисълта, че българската общественост ще вземе да се поучи и ще направи остър завой в правилната посока в отношението си към тези, които се борят за нашите свободи – не само в информационното общество, ами във всяка една сфера от живота. Но очаквам да видя разбиране, подкрепа и толерантност към хората, които са избрали трудния път да се борят за едно по-добро бъдеще. До тогава, аз избирам да живея по-далеч от България.

Posted in Коментари | Leave a Comment »