Интернет общество – България | ISOC-Bulgaria

News for and from Internet Society – Bulgaria | Новини от и за “Интернет общество – България”

Archive for the ‘Новини на български’ Category

Новини на български език

17 начина да разпознаем фалшивата (здравна) информация

Posted by Internet Society - Bulgaria on July 20, 2020

Ако сте антиваксър, страх ви е, че ще ви чипират чрез ваксина или смятате, че 5G мрежата разпространява коронавирус, тази статия вероятно не е за вас.

В следващите редове ще разгледаме* какви са начините да се ориентираме кой е на наша страна и кой е във вражеската армия в тази батална сцена – как да разграничим фалшивите новини и твърдения от истината, доказана от науката. На тези принципи се основаваме и ние, екипът на пациентската платформа* Sanatio и BioSeek, за да отговорим на нуждата на хората от достоверна информация по една от най-важните теми – тази за здравето, която за съжаление е и най-атакувана от създателите на конспиративни теории.

1. Заглавия, които шокират или какво е “clickbait”

Първият сигнал, че нещо не е наред с дадена статия, споделена в социалните мрежи например, е нейното заглавие, понякога съпроводено и от картинка, която цели предизвикването на силна емоция или любопитство.

Заглавията, които съдържат шокиращи, смущаващи или “революционни” твърдения, както и обещания за магическо излекуване на тежка болест, са похват, който е получил наименованието кликбейт (clickbait) или в груб превод от английски – “примамка за щракване”. Както става ясно от термина, тези заглавия имат за цел да накарат възможно най-много хора да отворят страницата.

Обичайно статията, на която ще попаднем в този случай, не дава изчерпателна или пък достоверна информация по темата и няма предназначението да предоставя нещо качествено на читателите. Целта на подобни заглавия и статии е броят на посещенията на страницата да е висок, за да може собствениците на сайта да получават пари от онлайн реклами.

Как да разпознаем фалшивите новини, фейк нюз, мъж в шок

Photo by Sebastian Herrmann on Unsplash

 

Много от потребителите на социалните мрежи пък дори не си правят труда да прочетат статията, а просто емоционално я споделят, заради заглавието, което по същество съдържа някаква лъжа в себе си, за да провокира такава реакция и страницата да бъде отворена от възможно най-много хора.

Разпространението на лъжата в този случай е аналогично на разпространението на респираторен вирус. Вирусът предизвиква дразнене в носа на заразения, чиято спонтанна реакция е да кихне и вирусът да достигне до следващия си гостоприемник.

2. Видях информацията на много места!

Когато някъде в интернет пространството се появи “новина” или твърдение, което привлича особено внимание, други сайтове копират текста и на свой ред го публикуват в стремежа си да привлекат по-голяма аудитория.

Така се започва лавинообразен процес на разпространение на една и същапотенциално недостоверна информация, клонирана или перифразирана на много места. А това създава усещане у читателя за достоверност – щом го пише на много места, значи е истина. Но това не е начин за потвърджаване на новината или твърдението.

Фалшивите новини фейк нюз се повтарят в много сайтове, copy paste

Има случаи, в които подобна невярна информация е била излъчвана дори в национален ефир, тъй като журналистите не са оценили добре източника ѝ и в стремежа си първи да съобщят сензацията, са подвели както себе си, така и своята публика.

В сайта “ЕС срещу дезинформацията” можем да потърсим по име чуждестранни и български медии, за да разберем дали фигурират в списъка с разпространяващите фалшиви новини. Трябва да се има предвид, че не всички родни медии, които се занимават с това, могат да бъдат открити в тази търсачка.

3. Разбирам ли наистина използваните термини

Нормално е да не сме специалисти по всичко – в това няма нищо срамно, а когато го признаем пред себе си, отговорността на “експерт” пада от плещите ни. Но за да придадат научност на своите твърдения, авторите им използват един куп термини, които за обикновения читател не означават нищо или в съзнанието им се появява блед спомен, че някъде са ги чували.

Малко хора биха отделили от времето си да проверят значението на всяка непозната дума и приемат казаното или написаното на доверие. “Щом авторът използва такива сложни думи, значи знае за какво говори!” – това е самозаблуда.

Фалшивите новини разчитат на сложни научни термини

Photo by Kyle Glenn on Unsplash

Похватът се използва от всички конспиратори и шарлатани и е изключително успешен сред неспециалистите в дадената област – обикновено става въпрос за здраве, клетки, гени…

Само на един клик разстояние сме от проверката на точното значение на даден термин – в Гугъл, Уикипедия, а защо не направо в MeSH?

4. Психологическите капани, в които попадаме сами

Освен външните опити за манипулация над мнението ни, съществуват и няколко психологически капана, в които сами попадаме. Два от най-известните такива капани са склонността за потвърждаване (на англ. confirmation bias) и ефектът на Дънинг-Крюгер.

  • Склонността за потвърждаване се състои в това, че често човек е склонен да приема за истина само информацията, която подкрепя вече изграденото му мнение или вярвания по даден въпрос. Така, търсенето, осмислянето, интерпретацията и запомнянето на информация, се оказва пристрастно и не служи за осъзнаване на обективната истина, а единствено за затвърждаване на вече установените нагласи на човека. Нека не се заблуждаваме – всички сме попадали в този капан.

Психологически капани, в които попадаме сами, фалшиви новини

  • Ефектът на Дънинг-Крюгер се наблюдава в огромна част от коментарите във Фейсбук. При него, хора, които не са квалифицирани в дадена област, погрешно смятат, че са и изказват некомпетентно мнение по сложни въпроси, които изискват съответните специфични познания. Същевременно, те не осъзнават тази своя некомпетентност и дори се впускат в ожесточени спорове с други хора, които пък имат нужните познания. Например, покрай пандемията от COVID-19, почти всеки започна да смята себе си за вирусолог, епидемиолог, лекар, икономист или способен да взима правилни поличитески решения.
  • Твърдението, че “всеки има право на мнение” също заема особено място сред капаните на самозаблудата и може да се отнесе към ефекта на Дънинг-Крюгер. С тези думи се прави опит да бъде приключен даден спор, в който поне една от страните няма особени доказателства в полза на своята теза и иска както да се измъкне от ситуацията, така и да запази самочувствието си.

Цитат на Айзък Азимов за невежеството, политиката и културата

“Нишката на антиинтелектуализма непрестанно съпровожда политическия и културния ни живот, подхранвайки се от погрешната мисъл, че демокрацията означава, че “моето невежество е точно толкова добро, колкото твоето познание”. Айзък Азимов

  • Също така,  не бива да забравяме, че да имаме “информация” не означава да имаме “(по)знание” за нещо, тъй като всеки от нас интерпретира получената информация според собствените си способности, стъпвайки на предишни знания или на липсата им – субективно и често в различен контекст от този на автора на даден текст, например.

5. “Учен разкри…” – кой е този учен?

Често в медийното пространство се появяват твърдения, че “учен от Германия” или “учените” са открили или казали нещо, но никъде в статията не се посочва нито името на учения или на някого от екипа, нито в коя институция работи той, а още по-рядко се дава линк към научната публикация, на която уж се основава твърдението.

Това е порочна практика, която разкрива или неумението на авторите на подобни статии да цитират правилно научна информация, или нежеланието им да го направят, поради липса на достоверност.

Photo by Mohammad Hoseini Rad on Unsplash

Фалшивите новини се позовават на анонимни учени

Такъв учен е твърде вероятно изобщо да не съществува или резултатите от обсъжданото изследване да са различни от това, което се твърди в статията. Когато тези резултати не са достатъчно сензационни, медиите губят интерес към тях или ги видоизменят до неузнаваемост, разпространявайки лъжи.

6. Как да разберем дали представеният за “учен” наистина е такъв

Един от начините да разберем дали човек, който се представя за учен наистина е такъв, е да го потърсим в ResearchGate – сайт, който предоставя подробен профил на учени от цял свят и техните публикации. По своята същност, сайтът е професионална социална мрежа за учени, но информацията е достъпна за всеки дори без регистрация. Към момента в него са се регистрирали над 17 милиона души! Друг аналогичен начин е да проверим дали присъства в дигиталния идентификатор за учени ORCID.

ResearchGate как да търсим учен в сайта

Ако пък влезем в комуникация с човек, който се представя за учен, добър знак е имейлът му да показва къде работи той – служебните имейли на учените завършват с домейна на институцията, в която работят, например имейлът на учен от Университета на Калифорния, Сан Франциско би изглеждал така: name@ucsf.edu.

Също така, можем да потърсим името му директно в сайта на институцията, която се твърди, че представлява.

Тези методи само ще ни покажат дали човекът наистина е учен, но не и неговите принос и авторитет. За тях можем да съдим по броя на цитиранията (колко пъти други учени са цитирали негови статии) или по два индекса: h-index и i10-index. До тази информация ще достигнем, ако потърсим учения по име (на латиница) в Google Scholar.

7. Някой се представя за лекар – напълно ли да се доверим

Описаното по-горе важи и за хора, които се представят за лекари във Фейсбук, например, или са дали интервю за случаен сайт – може да проверим дали съществува такъв човек сред персонала на конкретната болница. Лекарят може да бъде потърсен по име и в сайта на Български лекарски съюз.

Добре е да се има предвид, че лекар, който е специалист в една област, не е непременно компетентен в друга. Неслучайно личният лекар ни изпраща на специалист по конкретна група заболявания, когато прецени, че познанията му не достигат, за да ни помогне сам.

Затова е важно да си дадем сметка, че ако даден лекар изказва убедено мнениепо тема от област, в която не е специализирал, дори това мнение да съвпада с нашето, то не е непременно вярно.

Photo by National Cancer Institute on Unsplash

Някои хора се представят за лекари или лечители, но са шарлатани

С това не целя да дискредитирам или омаловажа познанията на медицинските специалисти, а да обърна внимание на факта, че всички сме хора и може да сгрешим.

Важно е да се има предвид, че днес много хора се представят за медицински лица, но дейността им на практика не съществува в списъка на медицинските специалности и в общия случай няма научни доказателства за ефективността на терапиите, които предлагат.

8. Професионални тролове – има и такава професия

Добре известно е, че в интернет се вихри една особена група хора, които изкарват прехраната си чрез писане на коментари, които обслужват нечии (често политически) интереси. Това са професионалните “тролове”, дегизирани като редови коментатори на статии в сайтове или публикации в социалните мрежи.

Целта на работодателите им е в обществото да се насажда определена нагласа “отвътре” – да се създаде впечатлението, че много хора мислят по определен начин, което да промени мнението на обикновения читател и да насочи емоциите, разсъжденията и действията му в желаната посока. За всичко това не е нужна въображаема ваксина с микрочип – начините за контрол са по-близо до психологията и по-далеч от технологиите и насилственото налагане на каквото и да било.

9. Думи, които карат “лампичката ни да светне”

Любим похват на дезионформаторите е да използват научни термини по тотално погрешен начин, предизвиквайки смях у специалистите и възхищение у тези, които за първи път срещат подобна терминология.

Текстове, които смесват езотерични и духовни понятия с научни такива, трябва да накарат “лампичката ни да светне”. Сред често използваните думи и изрази в тези текстове са квантов изправител или квантово *каквото и да било*, енергиен баланс, чакри, карма, киселинна или алкална среда в организма (в организма се поддържа постоянно ниво на pH около 7,4 – всяко отклонение от тези стойности води до тежко състояние, което изисква лекарска намеса и не се коригира с начин на хранене), квадранти и т.н.

Photo by Erwan Hesry on Unsplash

Червен светофар за фалшиви новини, ключови думи, карма, чакра, енергия

 

10. Сайтове за проверка на фактите

Съществуват няколко уеб сайта за проверка на фактите. В тях подробно се разглеждат и проследяват във времето източниците на дадено твърдение. Сайтовете не обслужват политически интереси. Ето най-известните от тях:

  • FactCheck.org – създаден от Центъра за обществена политика в Аненберг към Университета на Пенсилвания през 2003 г., обективно изследват политическите изявления под формата на доста дълги статии.
  • Factcheck.org’s Viral Spiral – инициатива за бързо развенчаване на интернет слухове.
  • Snopes – този сайт изследва градските легенди от 1994 г. Най-добрият сайт за информация относно съмнителни истории, които не са строго политически. Те използват рейтингова система, в която определят твърденията като: истина, предимно верни, смесени, предимно неверни, неверни, недоказани и легенда (чиста градска легенда – толкова неясна, че може би се е случило, но не може нито да се докаже, нито да се опровергае).
11 прости стъпки за разпознаване на фалшиви новини

Правила за разпознаване на фалшиви новини фейк нюз

 

11. Как да се ориентираме в научните статии

За много хора, които не са се занимавали с наука или не са завършили специалност, която да е изисквала използването на научни статии, остава неясно какво точно представляват те.

Опитвайки се да ме убедят в правотата на някоя конспиративна теория и след молба да ми предоставят научна публикация, която доказва твърденията им, в отговор съм получавала най-обикновена статия в сайт със съмнителен произход и автор, в която се твърди, че човек с някакво си име бил учен и уж казал едно или друго в подкрепа на теорията. Това НЕ Е научна публикация, а просто статия в сайт, често представляваща превод на друга статия, произлизаща от също толкова съмнителен чуждестранен сайт (обикновено руски или американски).

Photo by Isaac Smith on Unsplash

Какво има в научната статия, абстракт, резултати, методи, статистика, автори

Истинските научни публикации имат няколко задължителни атрибута: абстракт(кратко описание на съдържанието на статията); имена на всички автори и институции, в които работят; въведение; описание на използваните материали и методи в изследването; резултатиобсъжданезаключениереференции (други научни статии, на които авторите са се позовали).

Освен това, ако статията наистина е публикувана в научно списание, тя в повечето случаи ще притежава DOI – уникален идентификационен номер, често под формата на линк, който ни отвежда при първоизточника в сайта на списанието, където е публикувана статията в оригинал.

Ако DOI номерът не е линк, може да го копираме и да поставим в търсачката на сайта https://www.doi.org/ и той ще ни насочи към първоизточника.

DOI номер идентификатор за научни публикации статии в научно списание

От значение е и “реномето” на научното списание, където е публикувана статията – така нареченият “импакт фактор” е показател за това. Той се използва за измерване на важността на списанието чрез изчисляване на броя на цитиранията на избрани статии през последните няколко години. Колкото по-висок е импакт факторът, толкова по-високо в класацията е научното списание и следователно може да му се доверим.

Например, в областта на медицината сред списанията с най-висок рейтинг са: New England Journal of Medicine (NEJM)The LancetThe British Medical Journal (BMJ)Annals of Internal MedicineThe Journal of the American Medical Association (JAMA).

А тук може да видите класация на 10-те най-престижни научни списания за микробиология.

Различните университети и институти също имат различен принос и авторитет, например, има разлика дали дадено изследване е публикувано от Института “Роберт Кох” или от Университета Джибути.

12. Какво е pre-print или статия в етап на предпечат

За да бъде публикувана в научно списание и приета за научна публикация, дадена статия е необходимо да бъде рецензирна и одобрена от независими учени, експерти в областта. Те проверяват валидността на описаните методи, статистическия анализ, резултатите – всичко се осмисля задълбочено. По-реномираните списания имат и по-строги изисквания, за да гарантират достоверността на твърденията в представения материал.

Photo by Kaleidico on Unsplash

Преди да се публикува статията е в предпечат pre-print и чака рецензия

Преди да премине през този процес, статията може да бъде публикувана в мрежа от сайтове с общото название arXiv (https://arxiv.org/) или на друго място, но тя ще бъде обозначена като pre-print. Към такива статии е необходимо да се отнасяме с особено внимание и да се пазим от крайни изводи и оформяне на мнение на база на прочетеното в тях.

13. Къде да търсим научни статии

Съществуват утвърдени уебсайтове, които събират на едно място огромен брой научни публикации (понякога само тези от дадена област). В тях можем да търсим реално съществуващи научни статии.

Такива примери са ResearchGateNCBI и BioSeek (за статии от областта на медицината, биологията, генетиката), PLOS ONEScienceDirect (освен научни статии, тук са поместени и глави от 20 000 книги).

Photo by Obi Onyeador on Unsplash

Къде да търсим научни статии, публикации, сайтове

За съжаление всички те са достъпни само на английски език. Изключение прави BioSeek, който е български продукт и предоставя възможност за превод и на български и други езици.

Можем да се доверим и на информацията, предоставяна от сайтовете на утвърдените институции (СЗОNIHCDC), университетите, научните институти, където са дадени отговорите на много въпроси, по които има научен консенсус.

14. Какво е клинично изпитване или как се правят лекарствата

Когато се появи информация, че някакво вещество “убива рака”, например, но при по-внимателно разглеждане на фактите разберем, че то е показало ефект in vitro, т.е. в лабораторни условия върху клетки, то на подобна новина трябва да се гледа със здравословна доза скептицизъм.

Резултатите, наблюдавани при клетки, далеч не гарантират такива и при несравнимо по-сложния цял човешки организъм, в който протичат безбройни процеси. А тези процеси може да неутрализират действието на веществото, да го изменят или то да се окаже токсично и опасно за тялото ни.

Преди да се изследва върху хора лекарството се изпитва върху мишки или плъхове

Затова, при успешни изследвания in vitro се преминава към проверка в цели организми – плъхове, мишки или други лабораторни животни. Получаването на добри резултати при тях също все още не означава, че е открито ново лекарство, тъй като въпреки сходствата, за всеки от нас са очевидни и различията ни с мишките.

Тук е мястото на клиничните изпитвания върху хора, при които първоначално се започва с малки групи за проверка на безопасността, а в следващите фази се включват все повече доброволци, за да се оцени освен безопасността, страничните ефекти, но и ефективността на потенциалното лекарство. Този процес е сложен и дълъг, отнема години и е строго регулиран.

Когато бъде доказано, че веществото има желания лечебен ефект и е безопасно за употреба, то може да достигне широката клинична практика и търговската мрежа. На този етап наблюденията продължават и при съмнение за някаква нередност, лекарството веднага се спира от употреба.

Photo by Benedikt Geyer on Unsplash

Клиничното изпитване на лекарствата е дълъг и сложен процес

От друга страна, за да избегнат този сложен и скъп процес, производителите на много вещества или комбинации от такива ги продават под формата на хранителни добавки, а това крие значителни опасности за хората, които прибягват към тях за лечение.

Създаването на едно лекарство от лабораторията до пазара отнема средно 12 години! Огромната част от изследваните вещества отпадат в този процес, докато се идентифицира едно, което наистина да работи и да показва максимална безопасност.

Разработването на лекарство отнема 12 години, дълъг и сложен процес на клинични изпитвания, фуния

“Фунията”, която стои зад разработването на ново лекарство. Credit: FDA

 

15. Какво е рандомизирано изследване

Най-добрата практика за провеждане на клинично изпитване е рандомизацията. При рандомизираното изпитване пациентите се разпределят случайно в групи, които получават различни лечения. В най-простия вариант, изследваната група получава новото лечение, а контролната група получава стандартна терапия. В няколко точки по време и в края на клиничното проучване изследователите сравняват групите, за да видят кое лечение е по-ефективно или има по-малко странични ефекти.

Рандомизацията помага да се предотвратят предубеждения и изкривяването на резултатите – когато резултатите са повлияни от избора на хора или други фактори, които не са свързани с изпитваното лечение.

Рандомизирано клинично изпитване върху хора

16. Имат ли място билките в лечението на заболяванията

Природата е неизчерпаем източник на вещества за фармацията – активните вещества се откриват, извличат от растения и микроорганизми (например някои плесени произвеждат антибиотици) и се влагат в необходимите терапевтични концентрации в медикаменти за лечението или профилактиката на най-различни заболявания.

Една част от лечебните растения са познати отдавна и ползите от тях са установени и доказани. Но употребата на билки без консултация и проследяване от лекар, особено на слабо познати и екзотични растения, може да бъде опасна. Един от органите, който може да пострада най-много, е черният дроб, тъй като той се опитва да неутрализира токсичните вещества попаднали в организма ни – някои растения и билки имат хепатотоксичен ефект.

Photo by Science in HD on Unsplash

Билките се използват за лечение и активни вещества се слагат в лекарства, медикаменти, хранителни добавки

 

17. Критичното мислене

Най-добрият начин да отсяваме фактите от лъжите, е да имаме развито критично мислене. Но “критично мислене” не означава да подлагаме на съмнение вече доказани истини или да търсим скрит заговор във всичко.

То е подход в мисленето, при който прилагаме здрав разум, без излишни емоции, като изграждаме мнението си дали едно твърдение е вярно или не на базата на истински доказателства. Критичното мислене не е пътят за достигане до твърденията, а е оценката им.

Финални размисли

Вредни ли са лъченията от 5G антените и мрежитеВ съвременния високотехнологичен свят достъпът до информация от всички сфери на познанието е осигурен на всеки, който притежава компютър или телефон с интернет. Тази свързаност между хората и почти мигновеното разпространение на факти, мисли и разсъждения, е монета с две страни. Думите придобиват значение само в съзнанието на човека – всеки от нас осмисля и интерпретира получената информация по собствен начин, който зависи от неговите знания, опит и способност за критично мислене.

Емоционалната интелигентност също е от значение за това правилно да отсяваме лъжите от истините както в интернет, така и в живота по принцип. И за съжаление именно на емоциите разчитат всички опити за манипулация на общественото мнение по различни въпроси, както и създателите на конспиративните теории, които повече от всякога застрашават дори здравето и живота ни.

Не, със сигурност не намекваме, че ще бъдем принудително чипирани чрез ваксина против коронавируса или че съзнанието ни ще бъде контролирано чрез 5G мрежата от властелините в сянка. Подобни слухове целят да хвърлят обществото в необосновани страхове, като отклоняват енергията му от смисленото обсъждане на реалните проблеми към безсмислени кавги в интернет, бунтове и противопоставяне между хората.

Всеки иска да бъде информиран, да знае истината, да не се окаже излъган и да пострада, а същевременно днес лъжата непрекъснато се бърка с истина и определя действията на милиони души по света – истинска пандемия от дезинформация.

 

_____

* Публикува се с разрешението на автора Росица Ташкова, от сайта Sanat.io, оригинално заглавие “Здравето ни е в опасност: 17 начина да разпознаем фалшивата информация”. Популяризира се по проект, подпомаган от фондация “Интернет общество”.

Росица Ташкова-Качарова, бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология и микробиологичен контрол. Дипломната си работа за магистърската степен прави в Университет на Нант, Франция. По това време рисува елхичка от бактерии и вдъхновява обявяването на първия конкурс за рисунка с микроорганизми Агар Арт. В продължение на 3 години е редактор на сп. Българска наука и продължава да пише за наука на достъпен език.

 

Posted in covid-19, Новини на български | Tagged: , | Leave a Comment »

Закон “срещу дезинформацията” или “за цензурата”?

Posted by Internet Society - Bulgaria on June 3, 2020

Законопроект на ВМРО “за дезинформацията”. Снимка: сайт на НС.

Шестима депутати са внесли на 28-ми май 2020 г. странен проектозакон за допълнение на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), който предизвиква недоумение не само в управителния съвет на “Интернет общество – България”, но и сред специалисти с далеч по-голям опит от нашия.

Според вносителите в ЗЗЛД трябва да има следния текст:

„Чл. 25п (1) Всички собственици на интернет сайтове, онлайн платформи, профили в социалните мрежи и онлайн блогове, следва  да  оповестят на  видно място на интернет сайтове, онлайн платформи, профили в социалните мрежи и онлайн блогове информация за себе си, в качеството си на администратора на личните  данни:
1. за физическо лице: три имена, адрес или телефон и електронна поща за контакт с администратора.“

Щеше да е забавно, ако не беше тъжно, че в мотивите към предложението, вносителите се позовават на GDPR (Общия регламент относно защита на данните), но същевременно изискват публикуването на лични данни, които са защитени именно от GDPR!? При това “на видно място” (което, разбира се, в епохата на Интернет е трудно да бъде определено, но това е друга тема, защото GDPR изисква непубликуването на такива данни, дори и да е на място, което не е видно).

И друг странен текст:

„Чл. 25р (1) Лицето по ал. 1 от чл. 25п или съответно лицето по ал. 4 на чл. 25п носи отговорност за законността при обработване на лични данни и разпространяване на дезинформация в интернет средата чрез публикувани на собствения от него интернет сайт, платформа, профил в социална мрежа или интернет блог.

Законопроект на ВМРО “за дезинформацията”. Снимка: сайт на НС.

Тук странното е не само, че се въвежда отговорност за законност за разпространяване на дезинформация, но и че се сочи несъществуваща алинея 4 на чл. 25п (вижте и приложената снимка от проектозакона, така както е публикуван на сайта на Народното събрание; ако този закон беше в сила, човек може да се запита дали вносителите нямаше да носят отговорност за разпространяването на дезинформация?!).

Така предложените текстове не отговарят на изследванията на дезинформацията в рамките на Европейския съюз, нито пък авторите им са взели предвид доклада на експертната група (в която Вени Марковски – председател на нашия Управителен съвет участваше) на високо ниво към Европейската комисия, която публикува 44-страничен доклад по темата.
Нещо повече – ако вносителите си бяха направили труда да прочетат този доклад, щяха да са наясно, че терминът “фалшиви новини” не се използва целенасочено, а терминът “дезинформация” е ясно определен (вж. стр. 10 в доклада):

” We define it as false, inaccurate, or misleading information designed, presented and promoted to intentionally cause public harm or for profit.”
(Ние я определяме като невярна, неточна или подвеждаща информация, създадена, представена и популяризирана с цел умишлено да причини обществена вреда или с цел печалба. – тук и по-долу преводът е на isoc.bg)

и по-нататък:

“Disinformation as defined here includes forms of speech that fall outside already illegal forms of speech, notably defamation, hate speech, incitement to violence, etc. but can nonetheless be harmful.”
(Дезинформацията, както е дефинирана тук, включва форми на словото, които попадат извън вече незаконните форми на словото, по-специално клеветата, речта на омраза, подстрекаване към насилие и т.н., които въпреки това могат да са увреждащи.)

Това е нормално, защото срещу невярна информация, която засяга физически или юридически лица, може да се реагира по най-различни начини, в рамките на гражданския, а дори на наказателния процес. В България подобни дела са водени през годините, има изградена съдебна практика и т.н. Нещо повече, в доклада на Експертната група изрично се подчертава, че не са дезинформация сатирата или пародията. В предложените текстове на депутатите от ВМРО подобна разлика не се прави.

Ето как те определят дезинформацията:
„Дезинформация в интернет среда“ е разпространение чрез социални мрежи, интернет сайтове или по друг начин в интернет средата, чрез интернет страници достъпни от територията на Република България, на публикация, която съдържа невярна информация, засягаща физически или юридически лица.

Всеки може да се досети, че под това определение попадат не само авторски материали, но и всякакви статии, интервюта (не само писмени, но и по радиото и телевизията, както и онлайн!) и т.н. Например, всички пародии на “Господари на ефира“, сайта “Неновините” и др.п. биха могли да попаднат под ударите на закона. Според така предложените текстове дори разказването на виц може да бъде наказвано.

За да се разбере колко нелепи са подобни текстове, прочетете информацията за  интервюто на народния представител Александър Сиди от 29-и май т.г., в което има и “успокоение“, че нямало да се стигне до затвор: “По думите му най-вероятно няма да има затвор за хората, които разпространяват фалшиви новини. “Този текст е записан в законопроектът, но предполагам, че ще падне в пленарна зала.”
Тъй като нито в предложения текст, нито дори в мотивите, не се среща наказателно преследване, то текста на сайта на “България он еър” би могъл да се интерпретира  като… дезинформация по предложения закон, ако човек не знае, че вероятно става дума за друг законопроект, който Народното събрание вече отхвърли.

Вносителите твърдят, че “Именно предвид защитата на нашите сънародници ние предлагаме още едно ново, работещо решение за българското законодателство“, но за съжаление

предложението им не е работещо и не е решение.

И не е ново – подобни законови текстове имаше в социалистическото законодателство, а работещите в тогавшните медии си знаеха, че дори и да няма законов текст, имаше теми, по които е здравословно да не се публикува нищо. Ако не за друго, то поне заради това, че дезинформацията беше част от държавната  политика.

Няма да се спираме на останалите предложения, сред които и това абсурдът  Комисията за защита на личните данни да установява публикуване на дезинформация, при което ще е длъжна “да подава искане до председателя на Софийския районен съд да разпореди всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа до съответните интернет страници.”

Парадоксалните предложения се обясняват най-лесно, ако просто се прочетат дори повърхностно мотивите на вносителите:

“В изготвените и внесени по-рано текстове за промени в Закона за радио и телевизия ние предложихме примерна дефиниция на фалшивите новини или „дезинформация в интернет среда“. Според нашите текстове това е „разпространение чрез социални мрежи, интернет сайтове или по друг начин в интернет средата чрез интернет страници достъпни от територията на Република България на публикация, която съдържа невярна информация, засягаща физически или юридически лица“. В същия ЗИД ние поискахме съвсем логично – следвайки правната и медийна логика, Съветът за електронни медии да получи нови правомощия за „надзор за предотвратяване и ограничаване на дезинформация в интернет средата“. […] За съжаление тези наши текстове бяха третирани доста повратно и даже има интерпретации, че предложените от нас действия „не изключват възможността да бъдат сваляни текстове с вярна информация, само защото са с неназован източник.“. Т.е. даже има намеци за цензура, което е абсурдно като трактовка.
Сам по себе си така поднесен прочитът на предложената от нас промяна в ЗРТ е невярно предадена информация.”

Според вносителите, прочитът на предложената от тях промяна в ЗРТ като възможна цензура е “невярно предадена информация”? Дали това не означава, че ще трябва да има и орган, който да прави “правилен прочит” на всяка предложена промяна в законите, когато тя е дело на депутатите от ВМРО? Или това ще важи и за предложения от другите политически партии, представени в Парламента?

Така предложените промени не бива да бъдат приемани от Народното събрание, защото са неработещи, създават условия за въвеждане на цензура, а и не са съобразени с GDPR.

Надяваме се, че членовете и поддръжниците на “Интернет общество – България”, както и хората, радващи се на свободния достъп до Интернет, ще популяризират тази статия и ще заемат собствена или ще потърсят още експерти, които да разнищят още повече този проектозакон.

Posted in Новини на български, Политика в областта на ИТ | Tagged: , | 1 Comment »

„Големия брат“ 2019

Posted by Internet Society - Bulgaria on February 12, 2019

На церемония в София Програма Достъп до информация и Интернет общество – България обявиха за седми път нарушителите на защитата на личните данни и личната неприкосновеност
Диана Банчева, ПДИ
sdr_soft

Снимка от пресконференцията

На 3 февруари 2019 в Литературен кръг „Перото“ в София Програма Достъп до информация и Интернет общество – България обявиха за седми път антинаградите „Големия брат“. Те се връчват на държавни и частни организации, нарушили правото на лична неприкосновеност и защитата на личните данни на гражданите.

Антинаградата “Big Brother” (Големия брат) е учредена през 1998 от международната неправителствена организация за защита на личните права Privacy International. Името е вдъхновено от известната антиутопия на Джордж Оруел “1984″. В романа Големия брат е символ на държавата, която те наблюдава и се грижи за теб с цената на абсолютно ограничение на личната свобода във всичките й форми. Символът на антинаградата е военен ботуш, стъпкващ човешка глава. Историята на наградите може да бъде проследена на: http://bigbrotherawards.org/.

„Целта на антинаградите е на първо място гражданите да бъдат информирани за правата си и да бдят над собствените си права. Втората цел е институциите и големите ползватели на лични данни да бъдат предупредени, така че да полагат необходимата грижа и да пазят границата на индивидуалните свободи“, поясни Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на ПДИ и член на журито за антинаградите от 2003, и водещ на тазгодишната церемония.

„От 2008 насам връчването на антинаградите в България обвързваме с едно друго важно събитие – 28 януари. Това е Денят за защита на личните данни. Датата маркира приемането на най-стария международен документ Конвенция № 108 за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни, приета от Съвета на Европа през 1981“ каза Александър Кашъмов.

Той очерта промените през последните години, които поставят предизвикателства пред защитата на личните данни – развитието на технологиите, особено Интернет, социалните мрежи, търсачките, както и събития като разкритията на Едуард Сноудън, скандалът с данните около изборите в САЩ и „Кеймбридж Аналитика“, решението на съда на Европейския съюз по делото срещу Google Spain и обосноваването на правото да бъдеш забравен, влизането в сила на Европейския общ регламент за защита на личните данни през май 2018.

 В рамките на кампанията, която ПДИ и Интернет общество – България стартираха в началото на годината, всеки можеше да изпрати предложение за частна или държавна организация, която с действията си е нарушила защитата на личните данни и правото на личен живот на гражданите през електронната форма на страницата на кампанията: http://bigbrotherawards.bg/.

В рамките на обявения за номинации срок, постъпиха голям брой номинации. Журито определи само някои от тях като допустими. А само две – показващи конкретни практики на нарушаване на защитата на личните данни и личната неприкосновеност.

Тази година журито бе в състав:

  • Александър Кашъмов – адвокат, ръководител на правния екип на ПДИ
  • Георги Киров – член на УС на “Интернет общество – България”
  • доц. Георги Лозанов – медиен експерт, преподавател във Факултета по журналистика на Софийския университет
  • д-р Гергана Жулева – изпълнителен директор на ПДИ
  • Димитър Ганчев – заместник-председател на УС на “Интернет общество – България”
  • Илия Вълков – журналист (Клуб Z)
  • адв. Ирина Алексова – юрист, Интернет общество
  • доц. Красимир Димитров – преподавател по право, бивш член на Комисията за защита на личните данни
  • Стефан Ангелов – адвокат от правния екип на ПДИ
  • Фани Давидова – юрист, експерт по защита на лични данни

Стефан Ангелов представи номинациите в категорията за частна организация. Това бяха Общинска фирма „Общински гори“ – Елин Пелин – за публикуването на протоколи от проведени конкурси, съдържащи лични данни на участниците; Център за обучение на педагогически специалисти ЕООД – за изтичане на повече от 9400 данни на бивши и настоящи ученици от Професионална гимназия по икономика в Сливен; Софийски университет „Св. Климент Охридски“ – за публикуване на данните на кандидати за общежития; Частните съдебни изпълнители – за публикуване на лични данни в обявите за публична продан; МБАЛ „Тримонциум“ – Пловдив – за вероятна употреба на личните данни на пациент, който от години не е стъпвал в болницата.

„Антинаградата в категорията отива при Център за обучение на педагогически специалисти ЕООД за допуснатия сериозен теч. Списъците с тези лични данни са били публикувани и в една от много известните социални мрежи. Не е ясно колко хора са имали възможност да ги видят. Случаят е разкрит и описан от журналиста Илия Вълков, член на журито“, обяви Стефан Ангелов.

Въпреки изпратените покани, нямаше представител на фирмата, който да вземе статуетката.

Доц. Георги Лозанов представи номинациите в категорията за държавна институция.

„Личната неприкосновеност е най-нарушаваното човешко право, което сам си го отнемаш и дори търгуваш с него. Става все по-трудно да се дават тези награди и все по-трудно да се убеждаваме в това върху кого трябва да падне тази анти-чест. Трудно се създава чувствителност към опазването на нещо, което се нарушава и то доброволно. Все пак дали влизането в сила на Европейския регламент, дали дейността на ПДИ, дали дългогодишната практика на Комисията за защита на личните данни, появява се чувствителност“, каза Георги Лозанов.

BBA-ceremony2019

Част от журналистите, отразяващи пресконференцията

Антинаградата в категорията се връчва на Народното събрание за нарушаване на баланса между свободата на словото и защитата на личните данни чрез въвеждане в Закона за защита на личните данни на 24 януари 2019 г. на 10 критерия, по които ще се преценява дали е налице оповестяване на информация с журналистически цели.„Самите критерии са добри. Те наистина помагат на защитата на личните данни и са по посока на тази чувствителност, която нараства. Въпросът е, че могат да имат страничен ефект – да нарушат едно друго право. Правото на свободно изразяване. Да се превърнат в предписание за действие в упражняване на журналистическата професия. Това е фактическа цензура. Така че антинаградата е за това, че не е предвиден риск тези критерии да се превърнат в заплаха за свободата на словото“, поясни доц. Лозанов.

Номинирани в категорията бяха още Държавна агенция „Национална сигурност“, Агенция по вписванията, Община Ловеч, Прокуратурата на РБългария, Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество.

Провеждането на церемонията „Големия брат“ 2019 стана възможна, благодарение на помощта на фондациите Renewable Freedom Foundation, Mozilla Foundation.

Снимки: ПДИ и Интернет общество – България.

Posted in Новини и коментари, Новини на български | Leave a Comment »

Проф. д-р Маргарита Пешева: “В България има силно Интернет общество.”

Posted by Internet Society - Bulgaria on December 14, 2018

В интервю за “Труд” проф. д-р Маргарита Пешева казва, наред с другото:

margarita pesheva

Маргарита Пешева (снимка: в. “Труд”)

“България е страна, в която технологиите влизат доста бързо. Ние имаме много добре развит IT-сектор, имаме отлични IT-специалисти. В България има силно Интернет общество. Ние изнасяме такива експерти в Европа и САЩ. Дори да вземем за пример само такъв отличен експерт като Вени Марковски, който работи в Ню Йорк в сферата на киберсигурността.”

Posted in Новини на български, Политика в областта на ИТ | Tagged: , | Leave a Comment »

Номинирайте държавни и частни организации за антинаградите “Големия брат”!

Posted by Internet Society - Bulgaria on December 13, 2018

awardbg

Наградата “Големия брат” (статуетка)

Програма Достъп до Информация и Интернет Общество – България обявяват началото на търсене на държавни и частни организации, които с действията си са нарушили правото на лична неприкосновеност и защитата на личните данни на гражданите. В срок до 24-и януари 2019 г. се събират предложения (номинации), които да бъдат отличени с антинаградите “Big Brother” (Големия брат).

Антинаградата “Big Brother” е учредена от международната неправителствена организация за защита на личните права Privacy International. Името на антинаградите е вдъхновено от известната антиутопия на Джордж Оруел “1984″. В романа Големия брат е символът на държавата, която те наблюдава и се грижи за теб, с цената на абсолютно ограничение на личната свобода във всичките ѝ форми. Символът на антинаградата е военен ботуш, стъпкващ човешка глава.
Антинаградите ще бъдат връчени на 3 февруари.

Тази година журито е в състав:
•  Александър Кашъмов – адвокат, ръководител на правния екип на ПДИ
•  Георги Киров – член на УС на “Интернет общество – България”
• доц. Георги Лозанов – медиен експерт
•  д-р Гергана Жулева – изпълнителен директор на ПДИ
•  Димитър Ганчев – заместник-председател на УС на “Интернет общество – България”
•  Илия Вълков – журналист
•  адв. Ирина Алексова – юрист
•  Красимир Димитров – доцент, доктор по право, бивш член на Комисията за защита на личните данни
•  Стефан Ангелов – адвокат от правния отдел на ПДИ
•  Фани Давидова – юрист, ПДИ

 

Пускайте своите предложения на официалния сайт на наградата.

Posted in Data Retention, Новини и коментари, Новини на български | Tagged: , | Leave a Comment »

Следвайте ни и във Фейсбук

Posted by Internet Society - Bulgaria on December 7, 2018

Уважаеми приятели,

facebook100x100Следвайте нашата страница във Фейсбук, където публикуваме редовно актуални новини и интересна информация.

https://www.facebook.com/groups/86264330996/

Posted in Новини на български | Leave a Comment »

Проблемите на г-н Зукърбърг не започват и не свършват само с тази кампания по очерняне на Джордж Сорос

Posted by Internet Society - Bulgaria on December 6, 2018

Интервю на председателя на “Интернет общество – България” Вени Марковски за “Маргиналия“:

marginalia

– Господин Марковски, преди ден вицепезидентът по обществени комуникации на Фейсбук Елиът Шрейдж призна, че е помолил опозиционна изследователска компания Definers Public Affairs да разследват милиардера Джордж Сорос във връзка с неговите критики на социалната мрежа, зад които подозират финансови мотиви. Името на Елиът Шрейдж е свързано със скандала с Кеймбридж Аналатика. Той е публично компрометиран и възнамерява вече да се оттегли от Фейсбук. От друга страна в ход е координирана кампания на крайната десница да бъдат демонизирани г-н Сорос и неговата фондация.Бихте ли разяснил детайли около този скандал?

Свидетели сме на безпрецедентни грешни ходове от страна на „Фейсбук“, които – уплашени от едно изказване по техен адрес на Сорос, наемат фирма, близка до републиканците, за да проучат на какво се дължи неговата критика. Проблемът всъщност възниква именно от тази фирма; ако във „Фейсбук“ бяха решили да подминат думите му с мълчание, нямаше да се намират в такова трудно положение. Вместо да си свършат работата, от Definers са решили да предоставят и бонус: като са насърчили журналисти да търсят връзка между Сорос и кампанията „Свобода от Фейсбук“. Такава пряка връзка всъщност няма, заради което проблемът става още по-голям. Нещо повече – когато „Ню Йорк Таймс“ публикува разследването си, реакцията на „Фейсбук“ показа, че те са наясно с дейността на Definers, защото тутакси прекратиха договора си с тях. Може би ще е полезно за читателите ви да знаят, че това не е първият път, когато „Фейсбук“ наемат подобни фирми. Преди няколко години бяха наели друга фирма със задачата да пуска нелицеприятни истории за Гугъл и техните политики около опазване на личните данни на потребителите.

– Кампанията „Свобода от Фейсбук“ се оформи като опозиционна група, дори я наричат „Народна коалиция“. Кои точно групи стоят зад нея?

Тя е дело е на различни групи и организации, начело с Open Markets Institute (чийто шеф Бари Лин преди време беше замесен в друг скандал между OMI и фондацията, под чието крило Институтът работеше до скоро, „Нова Америка“ – тогава проблемът на г-н Лин беше „Гугъл“). Действията на групата изглеждат като да са професионални, а не аматьорски; наскоро беше разкрито, че са получили $ 400,000 от един бивш финансист, Дейвид Магерман, за да бъдат опозиция на „Фейсбук“. Но тези, а и други, подробности могат лесно да се открият в Интернет. Кампанията не е много популярна сред Фейсбук-потребителите – има малко над 6000 души, които я чета там. В Туитър ги следват по-малко от 2300 човека. Реакцията на „Фейсбук“ всъщност придава на кампанията далеч по-голяма значимост, отколкото тя реално има. Официалният им сайт е: https://freedomfromfb.com/ – всеки може да погледне и да види, че няма кой знае каква информация за това кой стои зад кампанията.

– Какво според вас е бъдещето на председателя на Фейсбук Марк Зукърбърг?Мнозина казват, че той се е провалил да следи за омраза и дезинформация на платформата на Facebook.

Проблемите на г-н Зукърбърг не започват и не свършват само с тази кампания по очерняне на Джордж Сорос. За съжаление вече няколко пъти той демонстрира липса на знания за значимостта на това, което компанията му върши. Или отказва да свърши. И преди 2016-а година е имало проблеми, но неговото пренебрежение към разкритията за използването на Фейсбук в предизборната кампания в САЩ, е добър пример за това, че скептицизмът не винаги е полезен. Фейсбук не прави достатъчно за борба с дезинформацията и езика на омразата; това се вижда достатъчно ясно дори само в българския сегмент от социалната мрежа. Г-н Зукърбърг беше обещал да назначи до края на годината нови 20,000 души, които да се борят с тези проблеми. Видимият резултат от тези обещания е, че днес докладите за общественоопасно съдържание се разглеждат още по-бавно. Ако „Фейсбук“ не намерят начин да се справят доброволно с езика на омразата, те рискуват това да им бъде наложено от редица правителства по целия свят. Другият голям проблем пред тях е скандалът със злоупотребата с данни на потребители на социалната мрежа, който стана известен покрай фирмата „Кембридж Аналитика“, вече фалирала в резултат от този скандал. Има експерти, които твърдят, че г-н Зукърбърг трябва да отстъпи поста си на председател на Управителния съвет на компанията си, за да може да се въведе някакъв ред. Дали това ще стане е трудно да се прогнозира, защото той държи повече от половината акции с право на глас и подобна промяна няма как да стане без неговото съгласие.
Но какво ще се случи с г-н Зукърбърг е едно, а по-важното е дали „Фейсбук“ ще намери верния подход за справяне с езика на омразата. Ако това не се случи, последствията за компанията ще са сериозни, но още по-сериозно ще е разрушаването на морала на потребителите. Защото – вярвам, че ще се съгласите – добрият пример може и да е заразителен, но лошият е като ракова клетка, която непрекъснато убива всичко добро около себе си.

Posted in Новини на български | Tagged: , | Leave a Comment »

“Уловени в Мрежата”

Posted by Internet Society - Bulgaria on November 1, 2018

knizharnica znanieУважаеми приятели и членове на “Интернет общество – България”, 

Книгата на Вени Марковски “Уловени в Мрежата” може да се намери в книжарниците (ако я няма във вашата, кажете на продавачите да я поръчат от разпространителите), а за онези, които са в София – със сигурност я има в книжарница “Знание” (на снимката), която се намира срещу бариерата на входа към вътрешния двор на Софийския университет, ул. “Св. Климент Охридски” № 6. Ако са я свършили, проверете в книжарниците на СУ, в Ректората. Или си я поръчайте онлайн.

Рецензия за книгата от Кева Апостолова:

В мрежата – уловени и улавящи

Изненадата идва още от работата на автора, която като „служебна характеристика” е все още новост дори за 21 век, а самият  „работодател” още повече – Интернет!

Като се добави, че  Вени  Марковски е правист (СУ), пионер в интернет-историята на България, вицепрезидент на ICANN (подробности търсете в мрежата),  експерт, разказвач на приказки за  мрежови структури и скорости в предавания по български телевизии, блогър, глобалист и още, и още, читателят би си казал „книгата, която е написал, сигурно е за специалисти” и ще сгреши. Нейните 295 страници са интересни не само за  онази порода млади хора/потребители на технологии, които вече населяват планетата ни и мислят за нея, а и за тези, които като мен са свидетели на раждането на добрата стара телевизия, и се уловени от транлаторите на огромния обем информация, която е вече наша жизнена среда.

Книгата е „доставчик” на важни становища. Тук жанрът не диктува. Темите говорят пряко – някои направо взети от фейсстената. Съставена е от статии, интервюта, размисли, цитати и съобщения с документална стойност, опровержения, декларации… като по този начин ни улеснява да проследим историята на Интернет у нас, да научим за разликите, ползите, опасностите в глобалната мрежа, за уловените и улавящите, за „дръжте се възпитано  на чуждата стена и страница във Фейсбук”, за „внимавайте с приложенията”… Тя е  пропита с желание да не живеем още в миналия век.

Книгата не е само това. В създаването на такъв труд участва целият човек/автор: образованието му, семейството му, работата, специализациите, колегите, приятелите, събитията около и далеч от него, случилото се преди и днес… Вени Марковски е хуманист и философ, уловен, но и улавящ тънки вибрации в света на българина, който винаги е любознателен и готов за новото. В нея има позиции и отношения към исторически събития, свързани с България, могат да се прочетат не само авторски материали, а и подробно защитени чужди мнения, които Вени Марковски смята за важни.

keva-apostolova

Кева Апостолова (снимка: Фейсбук)

В интернет прочетох, че Бил Гейтс обичал да чете книги и които харесвал, ги препоръчвал на читателите. Ако „Уловени в мрежата”  попадне пред очилата му, сигурно първо много ще му хареса заглавието, а след това ще се изненада от историята на Интернет в България и…ще я препоръча.Живеем вътре във фантазиите на последните два века – това е нашето време. Книгата по американски опростява сложното, приближава го до ежедневието, защото няма нищо незначително в тоя свят. „Ако знаем какво търсим, можем да го намерим лесно”. Вече знаем къде, как, защо.

Статията е от Кева Апостолова и е публикувана във “Факел“.

Posted in Новини на български, Политика в областта на ИТ | Tagged: , , | Leave a Comment »

25.Х.2018 г. Среща-разговор в Софийския университет

Posted by Internet Society - Bulgaria on October 17, 2018

Уважаеми членове на “Интернет общество – България”,

Имаме удоволствието да ви поканим на лекция, която ще изнесе Вени Марковски – председател на УС на “Интернет общество – България” във връзка с излизането на книгата му “Уловени в Мрежата“.
Лекцията ще е последвана от среща-разговор, на която ще отбележим и 23 години от създаването на “Интернет общество – България”.
В разговора ще се включат Димитър Ганчев – съосновател на организацията, Георги Киров – член на Управителния съвет и д-р Александър Оскар, председател на “Шалом”.
След края, желаещите ще могат да се сдобият с екземпляр от “Уловени в Мрежата” и да получат автографи от някои от участниците в описаните в нея събития. Повече за самата книга – в “24 часа“.

Къде: Аулата на Софийския университет “Св. Климент Охридски”
Кога: 25-и октомври (четвъртък) от 15:00 часа.

Очакваме ви!

 

Posted in Новини на български | Tagged: , , , | Leave a Comment »

Как да се държим във Фейсбук – някои практически съвети и препоръки

Posted by Internet Society - Bulgaria on June 9, 2017

(Публикувана първо в блога на Вени Марковски)

Знаци за одобрение и неодобрение във Фейсбук (Картинка от Уикимедия)

Бележка от Вени Марковски: Тези правила и препоръки са за моите гости в публичната ми Фейсбук-страница, но можете да ги приемете като опит да предложа на вниманието ви норми на поведение, които ще направят престоя ви във Фейсбук значително по-приятен; а такъв ще бъде и за околните. Аз самият се опитвам да ги спазвам и затова много рядко добавям някой в група, например. Обикновено пускам съобщение, че има еди-каква-си група и призовавам хората да се присъединят към нея. Допълних ги в началото на 2017 г., за да са актуални, а ги публикувам и в блога си, за да може да се споделят по-лесно.

Правила за поведение във Фейсбук (2017 г.)

1. Дръжте се възпитано на чуждата стена и страница, а не просташки или – пази, Боже! – като Интернет-трол!

2. Спазвайте добрия тон. Не е красиво, когато едни хора обиждат други хора; за обида коментарите Ви могат да бъдат изтрити, а ако се повторят  – може да получите и забрана за присъствие на тази страница. Може и двете едновременно. Забрана за присъствие може да се наложи и при други поводи, вкл., но не само: опити за провокации, отклоняване от темата и т.н. Имайте предвид, че за обида във Фейсбук можете да бъдете осъдени – да, вкл. и в България. От началото на 2016-а година и блокирам хората, които се държат невъзпитано и чието поведение не съответства на тези правила.

3. Забранено е присъствието на хора, които са “анти”, “фоби” или “мразци” (българомразци, ксенофоби, хомофоби, антисемити, циганомразци и т.н., и т.н.). Ако някой забележи, че на моята ФБ-страница някой има такова поведение, моля да ми прати лично съобщение с връзка към съответното анти- или фобско изказване: бързо ще бъдат предприети мерки, включващи най-малко описаното в т.2.

4. Ако изпращате лично съобщение (извън тези по т.3), помислете добре, преди да го пратите: дали темата е интересна за получателя, дали той/тя има време да го прочете. Ще научи ли нещо ново, което да му е от полза или ще може ли да ви помогне, ако става дума за помощ. Най-важното е: не правете на другите това, което не искате те да причинят на вас.

5. Не добавяйте в групи, не канете на мероприятия, не карайте ФБ-приятелите си да харесват страници, да участват в игри и др.п. Можете първо да пратите лично съобщение, спазвайки правилата от т. 4. За необмислено добавяне в група, за покана за мероприятие, в което нямам желание да участвам и др.п. може да се приложат мерките в т.2.

6. Вие сте гост на моята страница, затова не само очаквам, но настоявам, изисквам и следя дали се съобразявате с настоящите правила. За несъобразяване – вижте т. 2.

7. Ако коментирате нещо на чужда стена, съобразявайте се с изискванията за добронамерен и положителен тон. Особено нагло е да се опитвате да прехвърлите разговора в атака срещу човека, тип “ад хоминем“. За злонамерени и отрицателни коментари – триене и забрана за по-нататъшно участие. Коментари не по темата, която домакинът е поставил за обсъждане, могат и често биват изтривани. Опитът да се поставят същите коментари отново с викове “цензура!” или твърдение, че не съм съгласен с нечие мнение, ще бъде посрещан с прилагане на правилото в т. 2. Това не е цензура, нито заплаха, а законна самоотбрана и защита на нормалността в полза на нормалните посетители.

8. Поддържам две страници във “Фейсбук” (лична и публична) и десетки, а понякога и стотици хиляди души, които четат написаното от мен. Мога да отговарям на някои, но очевидно не на всички. Ако забележа, че някой гост се опитва било да измести разговора, било да въведе някакви безпочвени съмнения в това, което казвам, мога да преценя дали да отговарям или да изтрия мнението му и да му наложа забрана за писане и четене. Отново подчертавам: това не е цензура, а проява на най-обикновен здрав разум: ако някой се съмнява в нещо, написано от мен, той може да го цитира на своята стена и да ме обсъжда там, защото гостите на моите страници са мои гости, а не ваши.

Невъзпитано е да идете на гости някъде и да почнете да обиждате домакина или да подмятате нещо за него; грубите изказвания пък могат да се сравнят с влизане в къщата на някого с кални обувки, изтриването им в покривката на масата и подвикването към другите гости: “К’во, бе, к’во сте ме зяпнали?”

Толерантен човек съм, но не бива да очаквате, че ще бъда толерантен чак до такава степен, че да оставя сред гостите си подобни хора. Проблемът е не в нивото на шума, който мога да изтърпя, а по-скоро в това, че ако има много шум по стената ми, нормалните посетители ще бъдат отвратени и ще се откажат да четат и споделят своите мисли тук.

9. Пишете грамотно. Не е добре да пишете с правописни или граматически грешки. Случва се понякога, разбира се (дори и на мен), но във Фейсбук имате възможността за редактиране на съобщение (edit), така че – използвайте я. Ако пишете на metodievica, това не е голям проблем – по-важното е да пишете смислено, без значение дали използвате кирилица или методиевица.

10. Покрай политиката, се случва страстите да се разгорещят. Мога да приема цивилизован разговор на всякакви политически теми, но партийната агитация, както и личностните нападки срещу политиците са нежелателни. Същевременно е напълно нормално да се критикуват техните политически действия и изказвания, разбира се.

*** *** ***

Уважаеми читатели и приятели,
Този списък не е изчерпателен, той може да се разширява и допълва (ако имате предложение, пратете ми го в лично съобщение или го оставете като коментар отдолу). Особено ценните предложения ще бъдат поощрявани.
Прочетете страниците, които съм посочил по-горе, за да имате значително по-спокоен живот – и не само във “Фейсбук”. Разбира се, аз самият понякога мога да наруша моите собствени правила, но то ще е или неволно, или за да подчертая правилото;-)
Благодаря на всички добронамерени почитатели на моята страница за тяхното присъствие тук!
Откакто въведох тези правила преди години, някои хора получиха предупреждение за това да внимават как коментират (не какво, а как!), а някои получиха и бонус: забрана за четене и писане на стената ми. Като цяло дискусиите и обсъжданията са в положителен дух, няма обиди, няма личностни нападки. Не знам вие какво мислите, но на мен това ми харесва, а тъй като това е моята стена, най-важното е да се чувствам уютно и да знам, че никой няма да обижда гостите тук. (актуализации в тези правила са правени на 08.09.2014 г., 26.04.2015 г., 08.11.2015 г., 02.01.2017 г.)

С уважение,
Вени Марковски

_____
* – Специално благодаря и на: Силвия Здравкова и Татяна Драганова за техните коментари и бележки по настоящия текст. Взех ги предвид, защото от това текстът само става по-добър, а и по-балансиран, с възможност да се ползва и от други хора.

Posted in Коментари, Новини на български | Leave a Comment »

 
%d bloggers like this: