Интернет общество – България | ISOC-Bulgaria

News for and from Internet Society – Bulgaria | Новини от и за “Интернет общество – България”

Archive for the ‘Новини на български’ Category

Новини на български език

Как да се държим във Фейсбук – някои практически съвети и препоръки

Posted by Internet Society - Bulgaria on June 9, 2017

(Публикувана първо в блога на Вени Марковски)

Знаци за одобрение и неодобрение във Фейсбук (Картинка от Уикимедия)

Бележка от Вени Марковски: Тези правила и препоръки са за моите гости в публичната ми Фейсбук-страница, но можете да ги приемете като опит да предложа на вниманието ви норми на поведение, които ще направят престоя ви във Фейсбук значително по-приятен; а такъв ще бъде и за околните. Аз самият се опитвам да ги спазвам и затова много рядко добавям някой в група, например. Обикновено пускам съобщение, че има еди-каква-си група и призовавам хората да се присъединят към нея. Допълних ги в началото на 2017 г., за да са актуални, а ги публикувам и в блога си, за да може да се споделят по-лесно.

Правила за поведение във Фейсбук (2017 г.)

1. Дръжте се възпитано на чуждата стена и страница, а не просташки или – пази, Боже! – като Интернет-трол!

2. Спазвайте добрия тон. Не е красиво, когато едни хора обиждат други хора; за обида коментарите Ви могат да бъдат изтрити, а ако се повторят  – може да получите и забрана за присъствие на тази страница. Може и двете едновременно. Забрана за присъствие може да се наложи и при други поводи, вкл., но не само: опити за провокации, отклоняване от темата и т.н. Имайте предвид, че за обида във Фейсбук можете да бъдете осъдени – да, вкл. и в България. От началото на 2016-а година и блокирам хората, които се държат невъзпитано и чието поведение не съответства на тези правила.

3. Забранено е присъствието на хора, които са “анти”, “фоби” или “мразци” (българомразци, ксенофоби, хомофоби, антисемити, циганомразци и т.н., и т.н.). Ако някой забележи, че на моята ФБ-страница някой има такова поведение, моля да ми прати лично съобщение с връзка към съответното анти- или фобско изказване: бързо ще бъдат предприети мерки, включващи най-малко описаното в т.2.

4. Ако изпращате лично съобщение (извън тези по т.3), помислете добре, преди да го пратите: дали темата е интересна за получателя, дали той/тя има време да го прочете. Ще научи ли нещо ново, което да му е от полза или ще може ли да ви помогне, ако става дума за помощ. Най-важното е: не правете на другите това, което не искате те да причинят на вас.

5. Не добавяйте в групи, не канете на мероприятия, не карайте ФБ-приятелите си да харесват страници, да участват в игри и др.п. Можете първо да пратите лично съобщение, спазвайки правилата от т. 4. За необмислено добавяне в група, за покана за мероприятие, в което нямам желание да участвам и др.п. може да се приложат мерките в т.2.

6. Вие сте гост на моята страница, затова не само очаквам, но настоявам, изисквам и следя дали се съобразявате с настоящите правила. За несъобразяване – вижте т. 2.

7. Ако коментирате нещо на чужда стена, съобразявайте се с изискванията за добронамерен и положителен тон. Особено нагло е да се опитвате да прехвърлите разговора в атака срещу човека, тип “ад хоминем“. За злонамерени и отрицателни коментари – триене и забрана за по-нататъшно участие. Коментари не по темата, която домакинът е поставил за обсъждане, могат и често биват изтривани. Опитът да се поставят същите коментари отново с викове “цензура!” или твърдение, че не съм съгласен с нечие мнение, ще бъде посрещан с прилагане на правилото в т. 2. Това не е цензура, нито заплаха, а законна самоотбрана и защита на нормалността в полза на нормалните посетители.

8. Поддържам две страници във “Фейсбук” (лична и публична) и десетки, а понякога и стотици хиляди души, които четат написаното от мен. Мога да отговарям на някои, но очевидно не на всички. Ако забележа, че някой гост се опитва било да измести разговора, било да въведе някакви безпочвени съмнения в това, което казвам, мога да преценя дали да отговарям или да изтрия мнението му и да му наложа забрана за писане и четене. Отново подчертавам: това не е цензура, а проява на най-обикновен здрав разум: ако някой се съмнява в нещо, написано от мен, той може да го цитира на своята стена и да ме обсъжда там, защото гостите на моите страници са мои гости, а не ваши.

Невъзпитано е да идете на гости някъде и да почнете да обиждате домакина или да подмятате нещо за него; грубите изказвания пък могат да се сравнят с влизане в къщата на някого с кални обувки, изтриването им в покривката на масата и подвикването към другите гости: “К’во, бе, к’во сте ме зяпнали?”

Толерантен човек съм, но не бива да очаквате, че ще бъда толерантен чак до такава степен, че да оставя сред гостите си подобни хора. Проблемът е не в нивото на шума, който мога да изтърпя, а по-скоро в това, че ако има много шум по стената ми, нормалните посетители ще бъдат отвратени и ще се откажат да четат и споделят своите мисли тук.

9. Пишете грамотно. Не е добре да пишете с правописни или граматически грешки. Случва се понякога, разбира се (дори и на мен), но във Фейсбук имате възможността за редактиране на съобщение (edit), така че – използвайте я. Ако пишете на metodievica, това не е голям проблем – по-важното е да пишете смислено, без значение дали използвате кирилица или методиевица.

10. Покрай политиката, се случва страстите да се разгорещят. Мога да приема цивилизован разговор на всякакви политически теми, но партийната агитация, както и личностните нападки срещу политиците са нежелателни. Същевременно е напълно нормално да се критикуват техните политически действия и изказвания, разбира се.

*** *** ***

Уважаеми читатели и приятели,
Този списък не е изчерпателен, той може да се разширява и допълва (ако имате предложение, пратете ми го в лично съобщение или го оставете като коментар отдолу). Особено ценните предложения ще бъдат поощрявани.
Прочетете страниците, които съм посочил по-горе, за да имате значително по-спокоен живот – и не само във “Фейсбук”. Разбира се, аз самият понякога мога да наруша моите собствени правила, но то ще е или неволно, или за да подчертая правилото;-)
Благодаря на всички добронамерени почитатели на моята страница за тяхното присъствие тук!
Откакто въведох тези правила преди години, някои хора получиха предупреждение за това да внимават как коментират (не какво, а как!), а някои получиха и бонус: забрана за четене и писане на стената ми. Като цяло дискусиите и обсъжданията са в положителен дух, няма обиди, няма личностни нападки. Не знам вие какво мислите, но на мен това ми харесва, а тъй като това е моята стена, най-важното е да се чувствам уютно и да знам, че никой няма да обижда гостите тук. (актуализации в тези правила са правени на 08.09.2014 г., 26.04.2015 г., 08.11.2015 г., 02.01.2017 г.)

С уважение,
Вени Марковски

_____
* – Специално благодаря и на: Силвия Здравкова и Татяна Драганова за техните коментари и бележки по настоящия текст. Взех ги предвид, защото от това текстът само става по-добър, а и по-балансиран, с възможност да се ползва и от други хора.

Advertisements

Posted in Коментари, Новини на български | Leave a Comment »

Съд на ЕС: решението Mc Fadden и бъдещето на достъпа до Wi-Fi мрежи

Posted by Internet Society - Bulgaria on September 16, 2016

От блога “Медийно право” на проф. Нели Огнянова:

Съд на ЕС: решението Mc Fadden и бъдещето на достъпа до Wi-Fi мрежи

На 15 септември стана известно решение на Съда на ЕС по дело C‑484/14 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Landgericht München I (Областен съд Мюнхен I, Германия) в рамките на производство по дело Tobias Mc Fadden срещу Sony Music Entertainment Germany GmbH  относно евентуалната отговорност  за използването от трето лице на безжичната локална мрежа (Wireless local area network (WLAN), която г‑н Mc Fadden поддържа и чрез която е предоставен на публично разположение звукозапис, продуциран от Sony Music.

Фактите

 Г‑н Mc Fadden е управител на предприятие, което продава или отдава под наем осветителна и звукова техника.  Той поддържа безжична локална мрежа, предоставяща в близост до предприятието му безплатен и анонимен достъп до интернет. За да предоставя достъпа до интернет, г‑н Mc Fadden използва услугите на предприятие за далекосъобщителни услуги. Достъпът до мрежата умишлено не е защитен с цел да се привлече вниманието върху дружеството на клиенти от съседни магазини, минувачи и съседи.   Чрез поддържаната от г‑н Mc Fadden мрежа на публично разположение в интернет безвъзмездно е предоставено музикално произведение без съгласието на притежателите на правата върху него. Г‑н Mc Fadden твърди, че не е извършил твърдяното нарушение, но не може да изключи, че то е извършено от някой от потребителите на неговата мрежа.

  Sony Music е продуцент на звукозаписа на това произведение. Запитващата юрисдикция възнамерява да ангажира косвената отговорност (Störerhaftung) на г‑н Mc Fadden, тъй като същият не е защитил мрежата и с това е позволил анонимното извършване на нарушението.

Въпросите

Изяснява се прилагането на чл.12.1  от Директивата за електронната търговия

Обикновен пренос

1.      Когато се предоставя услуга на информационното общество, която се състои в пренасяне по комуникационната мрежа на информация за получателя на услугата, или предоставяне на достъп до комуникационна мрежа, държавите членки гарантират, че доставчикът на услуги не носи отговорност за пренесената информация, при условие че доставчикът:

а)      не започва пренасянето на информация;

б)      не подбира получателя на пренесената информация; и

в)      не подбира или променя информацията, която се съдържа в пренасянето.

Зададени са 10 въпроса с подвъпроси, целящи изясняване на отговорността при използване на Wi Fi (Терминът „Wi-Fi“ е общоизползван термин за означаване на безжична мрежа и е марка, която се отнася за най-често срещания стандарт на безжична мрежа. Общият термин за означаване на всякакъв вид безжична мрежа е „WLAN“ – Wireless local area network).

Включително се задава въпрос следва ли чл.12.1 да се тълкува в смисъл, че  допуска съдът да постанови решение, с което да   забрани на доставчика занапред да дава възможност на трети лица чрез конкретна интернет връзка да предоставят електронен достъп до защитено с авторско право произведение или части от него чрез интернет платформите за обмен на файлове (peer-to-peer).

Какво е тълкуването, когато доставчикът на достъп в действителност може да изпълни тази съдебна забрана само като изключи интернет връзката или я защити с парола или като проследява цялата протичаща през тази връзка комуникация с цел да установи дали отново е налице незаконно пренасяне на защитено с авторско право произведение, при положение че това е установено […] още в самото начало, а […] не едва в производството по принудително изпълнение или в административно-наказателното производство.

По преюдициалните въпроси

1 Услуги на информационното общество по член 12, параграф 1 от Директива 2000/31 могат да са само услуги, които нормално се предоставят срещу възнаграждение. Въз основа на това обаче не може да се направи изводът, че икономическа по естеството си услуга, която е предоставена безвъзмездно, не може никога да се счита за „услуга на информационното общество“  – защото възнаграждението за услуга, която доставчик предоставя в рамките на икономическата си дейност, не трябва непременно да е платено от получателите ѝ – например когато доставчик безвъзмездно предоставя услуга с цел реклама на стоките, които продава, и на услугите, които предоставя, като разходите за тази дейност са включени в продажната цена на тези стоки или услуги [т.34 – 43].

Следователно услуга като разглежданата в главното производство, предоставяна от лице, което поддържа комуникационна мрежа, и състояща се в безплатното предоставяне на публично разположение на тази мрежа, представлява „услуга на информационното общество“, ако съответният доставчик я извършва с цел реклама на стоките, които продава, или на услугите, които предоставя.

2. Визираната в чл.12.1  услуга, състояща се в предоставяне на достъп до комуникационна мрежа,   се счита за предоставена, ако е налице достъп –  технически, автоматичен и пасивен способ за осигуряване на пренасянето на необходимата информация – без да се изисква   да е изпълнено каквото и да било допълнително изискване.

3. Разликата между отговорността за кеширане и отговорността за предоставяне на достъп до интернет- чл.14 не се прилага по аналогия

 Лице, което съхранява уебсайт, предоставя услуга по съхраняване на информация за определен период от време. Следователно то може да узнае за незаконния характер на дадена информация, която съхранява, на по-късен етап, след като вече я е съхранило, като все още може да предприеме действия с оглед отстраняването или блокирането на достъпа до нея.

Лице, което предоставя достъп до комуникационна мрежа, предоставя услуга по пренос на информация, която обикновено не се проточва във времето, така че след като е пренесло информацията, то не упражнява какъвто и да било контрол върху нея. Предвид това лицето, което предоставя достъп до комуникационна мрежа, за разлика от лицето, което съхранява уебсайт, често няма възможност да предприеме на по-късен етап действия с оглед отстраняването или блокирането на достъпа до съответната информация.

4. Когато трето лице извърши нарушение посредством интернет връзка, която доставчик на достъп до комуникационна мрежа му е предоставил на разположение, член 12, параграф 1 от споменатата директива допуска увреденото от това нарушение лице да поиска от национален орган или съд да забрани на доставчика да позволява продължаване на това нарушение ( вж и член 12, параграф 3). Ето защо Съдът приема, че чл.12

не допуска лице, увредено от нарушение на правата му върху произведение, да може да предяви искане за обезщетение за вреди от доставчик на достъп до комуникационна мрежа с мотива, че такъв достъп е използван от трети лица за нарушение на правата му –

но  допуска това лице да предяви искане за забрана на продължаването на нарушението

5. И накрая, Съдът обсъжда може ли да се изисква от доставчик на достъп до комуникационна мрежа, позволяваща публично достъпна интернет връзка, да възпрепятства трети лица да предоставят на публично разположение посредством тази интернет връзка защитено с авторско право произведение или части от него чрез интернет платформите за обмен на файлове (peer-to-peer), когато доставчикът действително е свободен да избира какви технически мерки да вземе за съобразяване с тази забрана, но на практика е установено, че единствените мерки, които би могъл да вземе, са или да спре интернет връзката, или да я защити с парола, или да проследява цялата пренасяна посредством тази връзка информация [т.80 – 101].

Съдът констатира конкуренция на права – право на интелектуална собственост и право на свободна стопанска дейност – и съответно търси справедливо равновесие. Като разглежда трите опции, Съдът приема, че  мярката, състояща се в защита на интернет връзката с парола,   може да доведе до ограничаване както на правото на стопанска инициатива на доставчика на услуга за достъп до комуникационна мрежа, така и правото на свобода на информацията на получателите на тази услуга – но при все това следва да се констатира:

На първо място, че такава мярка не засяга същественото съдържание на правото на стопанска инициатива на доставчик на достъп до комуникационна мрежа, тъй като само незначително променя един от техническите способи за извършване на дейността му;

На второ място, мярка, състояща се в защита на интернет връзка, не изглежда да може да засегне същественото съдържание на правото на свободна информация на получателите на услуга за достъп до интернет мрежа, доколкото само изисква от последните да поискат да получат парола, като при това тази връзка е само един от начините да имат достъп до интернет

На трето място, видно от съдебната практика, взетата мярка трябва да е с точно определена цел, в смисъл че трябва да служи за преустановяване на извършвано от трето лице нарушение на авторско право или на сродно на него право, без при това да засяга възможността на потребителите на интернет да ползват услугите на този доставчик за правомерен достъп до информация. В противен случай намесата на доставчика в свободата на информация на потребителите би била необоснована с оглед на преследваната цел (решение от 27 март 2014 г., UPC Telekabel Wien, C‑314/12, EU:C:2014:192, т. 56).

При все това обаче мярка, взета от доставчик на достъп до комуникационна мрежа и състояща се в защита на връзката на тази мрежа с интернет, не изглежда да може да засегне възможността, с която разполагат ползващите услугите на този доставчик потребители на интернет, да имат правомерен достъп до информация, тъй като не води до каквото и да било блокиране на уебсайт.

На четвърто място, Съдът приема, че мерките, взети от адресат на забрана като разглежданата в главното производство за изпълнението ѝ, трябва да бъдат достатъчно ефикасни, за да осигурят ефективна защита на разглежданото основно право, тоест трябва да имат за резултат да предотвратят или поне да направят трудно осъществими неразрешените посещения на закриляни обекти и в значителна степен да разубеждават потребителите на интернет, които ползват услугите на адресата на това разпореждане, да посещават тези обекти, предоставени на тяхно разположение в нарушение на посоченото основно право (решение от 27 март 2014 г., UPC Telekabel Wien, C‑314/12, EU:C:2014:192, т. 62).

В това отношение трябва да се констатира, че мярка, състояща се в защита на интернет връзка с парола, може да разубеди потребителите на тази връзка да извършват нарушения на авторско право или на сродни на него права, доколкото тези потребители биха били задължени да се идентифицират, за да получат необходимата парола, и не биха могли следователно да действат анонимно, като запитващата юрисдикция следва да провери дали това е така.

На пето място, следва да се напомни, че според запитващата юрисдикция, освен трите посочени от нея мерки, не съществуват други мерки, които доставчик на достъп до комуникационна мрежа като разглежданата в главното производство на практика би могъл да приложи, за да изпълни забрана като разглежданата в главното производство.

След като Съдът отхвърли останалите две мерки, евентуална констатация, че доставчик на достъп до комуникационна мрежа не трябва и да защити интернет връзката си, би довела до лишаване на основното право на интелектулна собственост от всякаква защита, като това би противоречало на идеята за справедливото равновесие.

Предвид това мярка, целяща да се защити интернет връзка с парола, трябва да се приеме като необходима за гарантиране на ефективната защита на основното право на защита на интелектуалната собственост.

Защитата на връзката с парола, смята Съдът,   трябва да се приеме за подходяща за установяване на справедливо равновесие между, от една страна, основното право на защита на интелектуалната собственост, и от друга страна, правото на стопанска инициатива на доставчика на услуга за достъп до комуникационна мрежа, както и правото на свобода на информацията на получателите на тази услуга. Ето и конкретният отговор:  

Член 12, параграф 1 от Директива 2000/31, във връзка с член 12, параграф 3 от същата директива, трябва да се тълкува, предвид изискванията, следващи от защитата на основните права, както и от предвидените в Директиви 2001/29 и 2004/48 правила, в смисъл, че не допуска прилагането на скрепена със санкция забрана като разглежданата в главното производство, която изисква от доставчик на достъп до комуникационна мрежа, позволяваща публично достъпна интернет връзка, да възпрепятства трети лица да предоставят на публично разположение посредством тази интернет връзка защитено с авторско право произведение или части от него чрез интернет платформите за обмен на файлове (peer-to-peer), когато доставчикът е свободен да избира какви технически мерки да вземе за съобразяване с тази забрана, дори и ако изборът му се свежда само до една мярка, състояща се в защита на интернет връзката с парола, при условие че потребителите на мрежата бъдат задължени да се идентифицират, за да получат необходимата парола, и не могат следователно да действат анонимно, като запитващата юрисдикция следва да провери дали това е така.

Коментари

Опасението, че Съдът ще намери точка на равновесие на правата в използването на пароли  се появи въпреки позитивните оценки за заключението на Генералния адвокат Spuznar – и  още тогава имаше акции в защита на свободния WiFi.  В заключението се казваше, че принуждаването на доставчиците да въвеждат защита с парола може да обезкуражи или възпрепятства използването на услугата WiFi и по този начин да подкопае бизнес модела на доставчика. Szpunar коментира, че “предоставяне на активна  превантивна роля на междинните доставчици на услуги би било в противоречие с техния специален статут, който е защитен по силата на Директива 2000/31”  и че  да се принуждават доставчиците на защита с парола не е пропорционална стратегия за защита на авторското право – вж оценката на EDRI за заключението на Szpunar.

WiFi4 EU etc.

Ден по -рано Комисията обяви инициативи за интернет свързаност и WiFi за всички. Ето какво се казва в прессъобщението:

Днес Комисията предложи нова инициатива, за да се даде възможност на всички заинтересовани местни власти да предлагат безплатен безжичен интернет (Wi-Fi) на всички граждани, например във и около обществени сгради, здравни центрове, паркове или площади. С първоначален бюджет от 120 млн. евро тази нова публична ваучерна схема има потенциал да осигури интернет на хиляди обществени места, където ще се осъществяват между 40 и 50 милиона Wi-Fi връзки на ден. Финансирането за инсталиране на локални точки за безжичен достъп до интернет трябва бързо да стане налично, след приемането на схемата от Европейския парламент и държавите от ЕС. До края на 2020 г. поне между 6000 и 8000 местни общности ще могат да се възползват от този нов проект. Както е предвидено в Директивата за електронната търговия, местните органи, предлагащи такива услуги на своите граждани, няма да носят отговорност за предаваното съдържание.

Само не е добавено, че няма да носят отговорност –  на цената на края на отворения (password-free) WiFi.

Широко се коментира разминаването между решението Mc Fadden от 15 септември 2016 и изявлението на Юнкер за свързаност и прочее от 14 септември 2016.

Реакцията на Юлия Реда:  След това решение обявените от Юнкер цели изглеждат по-нереалистични от всякога. Съжалявам, че Съдът на Европейския съюз не  следва  заключението на Генералния адвокат, който установи, че задължението за осигуряване на достъп до Wi-Fi с парола би довело до непропорционално големи вреди за обществото като цяло. Ползата за обществото от безплатен безжичен Wi-Fi   далеч надвишава  потенциалните рискове за притежателите на авторски права.

Posted in Copyright | Авторско право, Новини и коментари, Новини на български | Tagged: , | Leave a Comment »

Авторското право в ЕС: ЕК предлага новите правила

Posted by Internet Society - Bulgaria on September 14, 2016

От блога на проф. Нели Огнянова:

Авторското право в ЕС: ЕК предлага новите правила

Според публикуваното днес прессъобщение на ЕК, “Комисията представя предложения за модернизирането на авторското право с цел по-голямо културно разнообразие в Европа и повече съдържание онлайн, както и по-ясни правила за всички в онлайн средата. Предлагат се средства за въвеждане на иновации в образованието, научноизследователската дейност и институциите за културно наследство.”

Според ЕК представените днес предложения в сферата на авторското право имат следните три основни приоритета:

1. По-голям и трансграничен избор и достъп до онлайн съдържание;

2. Усъвършенствани правила за авторското право по отношение на научните изследвания, образованието и приобщаването на хората с увреждания;

3. По-справедлив и устойчив пазар за творците и пресата.

В  речта за състоянието на Съюза 2016 г. Жан-Клод Юнкер акцентира върху интереса на творците от ревизията:

„Искам журналистите, издателите и авторите да получават справедливо заплащане за труда си, независимо дали работят в студио или от собствения си хол, дали техните произведения се разпространяват онлайн или извън мрежата, дали се отпечатват на копирна машина или към тях водят търговски хипервръзки в интернет.“

Имаше обещание, че ревизията ще доведе до нов, по-справедлив баланс между принципите и изключенията от тях,  съответно между интересите на различните участници в производството и потреблението на произведения. И потребителите искат по-справедливи изключения.

Реакциите на професионални общности и организации изпревариха официалното публикуване на правилата, вече писах за тях миналата седмица,  ето и от днес 

Днес публикуват на сайта на ЕК:

Posted in Новини на български | Leave a Comment »

Опасен ли е Законът за електронното управление за сигурността на държавата?

Posted by Internet Society - Bulgaria on January 14, 2016

Изявление на УС на “Интернет общество – България” относно появили се критики по адрес на ЗЕУ

Текстът на законопроекта е публично достъпен в сайта на Народното събрание.

Днес се появиха “сензационни” съобщения, че два от текстовете на законопроекта били много опасни за сигурността на държавата:

„Чл. 58а, ал. 1, т. 1 …. когато предметът на поръчката включва разработване на компютърни програми, те трябва да отговарят на критериите за софтуер с отворен код.“
и:
„§ 38., т. 30. „Софтуер с отворен код“ е компютърна програма, чийто изходен програмен код е публично достъпен за безплатно ползване.“

Според неназовани анонимни компютърни специалисти, които уж били “загрижени за писането на опасен закон“, “изискването софтуерът в областта на електронното управление да е с отворен код и публично достъпен е абсурдно от гледна точка на сигурността.

Opensource

Лого на Инициативата за отворен код. Източник: Уикимедия

“Интернет общество – България” от над 15 години популяризира използването на софтуер с отворен код в държавната администрация. Благодарение на Програмата за развитие на ООН, ние реализирахме проект за електронни общини в Югоизточна Европа през 2003 -2005 г. в Кърджали и др. общини в страната и региона.

УС категорично заявява, че тревогите, изразени от анонимните “специалисти” не отговарят нито на реалността, нито на тенденциите в развитието на информационните технологии и програмното обезпечаване на всички нива – държавна администрация, частен бизнес, крайни потребители и т.н.

Някои медии у нас спекулират, че ако изходният програмен код е публично известен, то информационните системи ще бъдат “изключително уязвими за хакерски атаки или пък за шпионаж.

Всъщност истината е точно обратната. Общество.бг е развенчало някои от митовете, а ето и допълнението от нас:

  • Явно анонимните “специалисти” не са запознати с факта, че изходният код дори на програмите на “Майкрософт” е отдавна достъпен, при това не само за държавните администрации. Това не го прави по-опасен, а напротив – повишава сигурността му.
  • Използването на софтуер с отворен код прави държавната администрация независима от бизнеса или от прищевките на производителите на софтуер. Всеки производител, който пуска нова версия на своя софтуер, може (и често го прави!) да реши да преустанови поддръжката на старата версия, която е винаги много скъп процес. И дори софтуерът да е много популярен, в един момент става неизгодно да бъде поддържан –  справка: Windows XP или Internet Explorer.
  • Обратното – опитът да се премахне изискването за използване на софтуер с отворен код дава съмнения за неясни зависимости и корупционни практики, с които България стана известна по времето на управлението на Симеон Сакскобургготски.
  • Софтуерът с отворен код може да се коригира при забелязани грешки – при това дори от самия потребител. Корекцията може да се осъществи веднага, за разлика от софтуера със затворен код, който разчита на реакцията на производителя, ако такава изобщо последва. Известно е, че големите компании обикновено актуализират своя софтуер един път месечно или дори по-рядко.
  • Както знаем от последните години, в софтуера със затворен код често има “вратички” (било нарочно или случайно), през които се дава възможност за контрол на трафика и информацията. Чрез използването на софтуер с отворен код, съществуването на тайни  “вратички” за достъп е невъзможно. Т.е. софтуерът с отворен код повишава нивото на сигурност на държавната администрация, а не го намалява.

 

Надяваме се, че народните представители няма да отстъпят под натиска на неясни за обществото интереси и ще приемат текстовете, които отговарят на членството на България в Европейския съюз. Припомняме, че ние настояваме за подобно развитие от десетилетия и е радостно, че най-накрая държавната администрация е предложила такова решение.

Заключението ни е, че ЗЕУ и текстовете за софтуера с отворен код не са опасни за сигурността на държавата, а напротив – повишават я, като осигуряват прозрачност на използваните технологии и дават възможност за бързото коригиране на грешки.

За повече информация, можете да се свържете с “Интернет общество – България” на адрес isoc-bul@isoc.bg.

Posted in Data Retention, Новини на български | Leave a Comment »

Масовото следене не е правилният отговор в борбата с тероризма

Posted by Internet Society - Bulgaria on November 18, 2015

Публикуваме тази статия на редакционния съвет на в. “Ню Йорк Таймс” от 18.XI.2015 г., защото почти всичките аргументи в нея важат и за Европейския съюз, а и за България.

Масовото следене не е правилният отговор в борбата с тероризма

Това е нещастен, но лесен за предсказване ритуал след всяка нова терористична атака: определени политици и чиновници, без да се бавят, използват трагедията за своите  собствени нужди. Казаното в понеделник от Джон Бренън, директора на ЦРУ, отбеляза ново и още по-позорно падение.

Джон Бренън - директор на ЦРУ. Снимка: Уикипедия

Джон Бренън – директор на ЦРУ. Снимка: Уикипедия

Говорейки по-малко от три дни след координираните терористични атаки в Париж, които убиха 129 души и раниха стотици, г-н Бренън се оплака от “извиване на ръцете на правителството в усилията да се опита да разкрие тези терористи”.

Това, което той нарича “извиване на ръцете” беше реакцията на обществото след разкритията, направени през 2013 г. от Едуард Сноудън (бивш служител на граждански договор с Агенцията за национална сигурност – АНС), че АНС е използвала разпоредби от Патриотичния закон, за да събира тайно информация за милиони телефонни разговори на гражданите на САЩ. През юни т.г. президентът Обама подписа Закона за свободата на САЩ, който сложи край на масовото събиране на телефонни данни от територията на страната (но не и събирането на други, като електронна поща и съдържанието на международни телефонни разговори на американците) и изисква тайния Съд за чуждестранно следене и разузнаване да направи своите най-важни решения достъпни за обществото.

Тези реформи са само дребно подобрение на Патриотичния закон, но разузнавателната общност видя в тях голяма пречка за усилията ѝ в борбата с тероризма. В своите понеделнишки коментари г-н Бренън нарече [терористичните] атаки в Париж “биене на камбаната” и твърдеше, че последните “политически и законодателни” действия “правят способността ни да открием… тези терористи много по-трудна.”

Трудно е да се повярва на каквото и да е казано от г-н Бренън. Миналата година той отрече, че ЦРУ е проникнало незаконно в компютрите на служители в Сената, които провеждаха разследване на програмите за задържане и изтезания на ЦРУ, когато фактически го бе сторило. През 2011 г., когато Бренън беше съветник по борбата с тероризма на президента Обама, той заяви, че американските безпилотни самолети не са убивали никакви цивилни лица, въпреки доказателствата, че са убили тъкмо такива хора. А неговият шеф Джеймс Клапър, директор на националното разузнаване, призна, че е излъгал Сената, когато е говорил за събирането на данни от АНС. Дори да оставим липсата на доверие настрана, не е ясно какво още иска г-н Бренън.

Повечето от хората, извършили атентатите в Париж вече са били в полезрението на службите във Франция и Белгия, където няколко от нападателите са живели на стотина метра от централното полицейско управление, в квартал, известен като спокойно място за всички екстремисти. Както каза един френски експерт в борбата с тероризма и бивш служител в [Министерство на] отбраната, това показва, че “нашето разузнаване всъщност е доста добро, но способността ни да действаме въз основа на събраното от него… е ограничена от количеството на разузнавателните данни.” С други думи, проблемът в този случай не е в липсата на данни, а липсата на действие от страна на властите, след като вече са имали тези данни.

В действителност безразборното събиране на огромни масиви от данни никога не е било полезно. Вече две години откак станаха известна програмите на АНС за събиране на такива данни, а разузнавателната общност все още не е успяла да докаже, че подслушването на телефони е успяло да предотврати дори един терористичен атентат. Независимо от това, от години служителите на ЦРУ, конгресмените и сенаторите многократно подвеждаха обществеността с твърдения, че то е ефективно.

Това, че разузнавателните агенции не казват истината за подслушването, е една част от проблема. По-големият проблем е готовността им да заобиколят законите, независимо какво пише в тях. Разкритията на Сноудън демонстрираха колко лесно е да се злоупотреби със силите и средствата на службите за сигурност, когато техните правомощия са дефинирани едва-едва, а и се извършват тайно.

Като слушаме г-н Бренън и други чиновници – напр. Джеймс Коуми, директор на Федералното бюро за разследване, току-виж сме повярвали, че правителството е безпомощно да защити американците срещу заплахата от бъдещи терористични атаки.

Г-н Коуми каза, че технологични компании като Apple и Google трябвало да направят така, щото органите на реда да имат възможност да декодират криптираните съобщения на потребителите на услугите, които тези компании предоставят. Но ако се оставят такива вратички в софтуера, това ще направи потребителите много по-уязвими за хакерски атаки от страна на престъпниците, а и на чуждите разузнавания. Експертите казват, че службите могат да разкрият връзките между заподозрените и без да използват такива вратички, като просто проучват с кого си говорят или обменят съобщения, колко често и за колко време.

Истината е, че разузнавателните служби могат да вършат повечето от нещата, които правеха и преди, само че с малко повече контрол от страна на съда и на обществото. Никой не оспорва факта, че службите и органите на реда трябва да разполагат с необходимите правомощия, за да открият и предотвратят атаки, преди те да са започнали. Но това не означава да приемем без да задаваме въпроси неефективни и по всяка вероятност противоконституционни действия, които ограничават свободата, без да правят живота ни по-безопасен.

Posted in Data Retention, Новини на български | Leave a Comment »

Къде да намерим актуална информация за и около “Интернет общество – България”?

Posted by Veni Markovski on July 24, 2014

Посетете страницата ни във Фейсбук

За новини от световното “Интернет общество” следете техния сайт.

 

 

Posted in Новини и коментари, Новини на български | Leave a Comment »

Политическите партии отговорят на призива на “Интернет общество – България”

Posted by Internet Society - Bulgaria on February 6, 2013

През ноември 2012 г. пуснахме едни “Основни принципи на българското информационно общество:
СВОБОДА И СИГУРНОСТ

Преди броени дни получихме отговори от БСП, Движение България на гражданите и ДСБ. От ДСБ ни отговори по електронната поща Иван Костов, който написа, че споделял принципите, но ние се обърнахме към още няколко от лидерите в партията, за да получим по-обхватен отговор, който ще публикуваме веднага, щом пристигне.

Ето как отговориха на 12.01.2013 г. от Движение България на гражданите, с коментар на Сергей Петков, член на Националния съвет:

Преди около два месеца “Интернет общество – България” излезе с позиция по основните принципи за развитието на интернет пространството. Темата , която е повдигната, е нещо, от което ние живо се интересуваме.

В момента се намираме в ситуация, в която, практически, всички конвенционални медии са или политически зависими, или са в пряка зависимост от личните интереси на определен кръг хора. Тоест, ако имаш желание да изразяваш позиция, различна от позицията на статуквото, не остава друго място, освен виртуалното пространство. Освен това, имаме твърдото убеждение,че бъдещето е в интернет и то навсякъде в нашия живот.

България е една от водещите страни по скорост на обмен на информацията. И то за доста прилична цена. Това е свързано със спецификата на прехода. И причината е доста тривиална. В България доста късно започна да навлиза интернет. Което спомогна да бъдат въведени практически всички най-модерни технологии за пренос на данни. Това от една страна. От друга страна, ние се намираме по средата на трафика, което ни спомага да ползваме доста висока скорост вътре в страната. Но разпространението (penetration) на интернет в страната е изключително оскъдно. Практически е концентрирано само в градовете и то от средни по големина и нагоре. В селата не са и чували какво е това интернет. Това е един от най-важните приоритети на “Движение България на гражданите”. За да бъде пълноценно и изпълнено със съдържание словосъчетанието “информационно общество”, първо трябва да “докараме” интернет до всеки дом!

От изключителна важност е образованието на тъй наречените “потребители на интернет”. Един от основните въпроси при използването на интернет е сигурността. Но сигурност чрез ограничения, в крайна сметка довежда до изкривявания на понятието свобода. Сигурност може да бъде постигната единствено и само чрез образование. Никакви други методи и рестрикции не могат да заместят знанието и личната оценка на потребителя в интернет пространството. Налагането на случайни, покриващи отделни аспекти на интернет, правила, ограничения или пък направо рестрикции, са обречени на провал. И то защо?

Защото всяка стандартна законова инициатива отнема огромно количество време и ресурси и в крайна сметка “закъснява”. Тоест, при съвременното развитие на обществото, всеки ограничителен режим идва впоследствие. Или с други думи – интернет развитието вече е далеч преди закона да влезе в сила. Примери в тази посока има много. Освен това, интернет е бизнес като всеки един друг и поради това основно в неговото развитие е, че трябва да бъде живата и истинската конкуренция. Затова, ако ще има законови рамки , то те трябва да бъдат много широки, задължително преминали през обществена дискусия и покриващи само и единствено границите, които не трябва да се прекрачват. Като например детската порнография, разпространението на наркотици, религиозна омраза, тероризъм, ограничаване или отнемане на човешки права. Тоест, прекрачването на границата на “нормалното”. Всичко друго трябва да е свободно!

Въпреки, че комисията Барозу-2 обяви за свой приоритет развитието на високите технологии, защото най-накрая събрахме смелост да си признаем , че не можем да се състезаваме с Китай по производителност, все още не се виждат реални резултати. Само и единствено някои спорадични проблясъци.

Ето защо, ние сме напълно съгласни, че България има уникалния шанс да стане водеща в това направление. Имаме страхотната възможност да превърнем наш недостатък в наше предимство. А именно това, че все още сме млада демокрация, че не сме напълно завладени от “шаблонното” мислене, ни дава страхотен летящ старт. Само не трябва да го пропилеем. “Заслужаваме да сме начело”. Приемам предизвикателството и да работим заедно за намирането на работещи инициативи.

Отговорът от БСП (PDF), дойде на 16.01.2013 г. и е подписан от председателя на партията:

Уважаеми г-н Марковски,

Искам да Ви благодаря за писмото и за чудесната инициатива на “Интернет общество-България” – да заемем полагащото ни се място в европейското и световно информационно общество. Твърдо съм убеден, че участието на България във възможно по-голям кръг от инициативи ще ни даде възможност да дадем своя принос към определянето на дневния ред на нашите общества, да защитим своите позиции и да се утвърдим като равноправен партньор на международната сцена.
Съвсем естествено Българската социалистическа партия подкрепя вашата идея и основните принципи, които я съпътстват. БСП винаги е отстоявала позициите за свобода на словото и достъпа до информация. За жалост, в момента държавата ни не може да се похвали със спазването на тези принципи. Бих си позволил дори да твърдя, че медиите са под огромен натиск и в някои от тях се е върнало нещо от далечни времена – автоцензурата. Интернет, за съжаление, остана едно от малкото свободни пространства за изразяване на мнение
Подкрепяме настояването ви, че стандартите, правилата и условията за различните Интернет услуги, задължително трябва да се изработват заедно от всички заинтересовани участници в процеса. Да, БСП и като идеология, и като партия винаги е била за равни права и равнопоставеност.
Съзнаваме, също така, че са необходими и мерки срещу растящата киберпрестъпност, която създава недоверие в мрежите, но същевременно винаги сме били против злоупотребите от страна на органите на реда или неправомерната им намеса в правата на потребителите. Сигурността не бива да бъде за сметка на свободата.
Напълно съм съгласен с вас, че България има своето място в информационното общество и нищо не й пречи да е водеща сред страните членки на ЕС.
Ще се радвам БСП, както и други български политически сили, да направят така, че България да е сред тези, които задават посоката.
Като президент на ПЕС, се надявам и аз лично да мога да си сътруднича с вас за развитието на инициативата ви.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НС НА БСП
София, 15.01.2013 г.

Като благодарим на партиите, отговорили до момента, искаме да подчертаем, че “Интернет общество – България” е непартийна организация, която не взима страна в споровете между различните политически сили, но е подкрепяла и ще подкрепя онези личности, които имат позиции, насочени към развитието на свободен и базиран на отворени стандарти Интернет в страната и по света. Сред нашите членове има симпатизанти на всякакви политически партии и настроения, но като организация ние не се съобразяваме с това какво е от полза за една или друга партия, а какво е добро за всички Интернет потребители.

Posted in Новини на български, Политика в областта на ИТ | 1 Comment »

Номинации за антинаградите “Големия брат” за 2012 г.

Posted by Internet Society - Bulgaria on January 17, 2013

За пореден път Програма Достъп до Информация (ПДИ) и „Интернет общество – България“ ви призовават да номинирате държавни институции, фирми и лица, които са нарушили или нарушават правото на лична неприкосновеност и защитата на личните данни на гражданите. Изпращайте номинациите на адрес: isoc-bul@isoc.bg, office@aip-bg.org или ги добавете като коментар отдолу.
Церемонията по връчване на антинаградите ще се проведе на 28 януари 2013 г. от 12.00 ч. в Пресклуба на БТА (бул. “Цариградско шосе” 49).

Всеки може да номинира своя фаворит – държавна институция или частна структура, нарушавала правото на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни през изминалата 2012 година.

За наградите “Големият брат”

Антинаградите „Големият брат” се присъждат на правителствени структури, компании или личности, нарушили правото на лична неприкосновеност и защитата на личните данни. Носителите на антинаградите се определят от жури на базата на обосновани номинации. Тази година журито е в състав:

  • Доц. Георги Лозанов –  Председател на Съвета за електронни медии, преподавател във Факултета по журналистика в СУ
  • Красимир Димитров – член на Комисията за защита на личните данни
  • Валя Ахчиева – журналист, БНТ
  • Иван Димов – журналист, в-к “Труд”
  • Павлина Желева – журналист, в-к “Труд”
  • Д-р Гергана Жулева – изпълнителен директор на ПДИ
  • Александър Кашъмов – адвокат, ръководител на правния екип на ПДИ
  • Дарина Палова – адвокат, ПДИ
  • Кирил Терзийски – адвокат, ПДИ
  • Фани Давидова – юрист, ПДИ
  • Димитър Ганчев – Главен секретар на Интернет общество – България

Наградата (Big Brother) е учредена от международната неправителствена организация за защита на личните права Privacy International. Символът на анти-наградата е военен ботуш, стъпкващ човешка глава.

Денят, в който ще се проведе церемонията по връчване на антинаградите “Big Brother” – 28 януари –  съвпада с Европейския ден на защита на данните. Датата отбелязва подписването на Конвенция 108 на Съвета на Европа от 1981 г. за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни. В Европа денят се отбелязва с конференции, телевизионни и радио диспути, презентации, срещи в училища и университети, семинари и др.

В България Европейският ден за защита на данните се отбелязва за пръв път през 2007 г. През 2008 г. и 2009 г. ПДИ и „Интернет общество – България“ отбелязаха заедно 28 януари с церемонии, на които връчиха антинаградите „Големият брат”.

Церемонии за антиаградите “Големият брат” бяха провеждани през 2003, 2005, 2008, 2009 и 2011 г.

Дългогодишен „призьор” в категорията „Държавна институция, нарушавала най-грубо правото на неприкосновеност на личния живот” е Министерство на вътрешните работи (2008, 2009, 2010 г.). Анти-награди са присъждани още на бившия главен прокурор Никола Филчев (2005 г.), Министерски съвет на РБ (2005 г.), рекламната агенция SIA Advertising (2005 г.) и „ЧЕЗ Разпределение България” АД (2009 г.).

За контакти: Програма Достъп до Информация: www.aip-bg.org, email: office@aip-bg.org , София, 1142, бул. Васил Левски 76 ет. 3 ап. 3 тел: 988-5062, 981-9791, 986-7709  или “Интернет общество – България” чрез формата за коментари под статията или на посочения електронен адрес.

Обявяването на “печелившите” ще стана на 28-и януари 2013 г.

До момента сме получили следните номинации:

Категория „Държавна институция, нарушавала най-грубо правото на неприкосновеност на личния живот, през 2012 година“

1. Министерския съвет на Република България за бездействието си по внасяне на промени в регламентацията по използване на Специални Разузнавателни Средства и достъп до Трафични данни, гарантиращи по-висока степен на защита на личната сфера.
Мотиви: През 2011 и 2012 г. парламентарната подкомисия за контрол над СРС и ЗЕС публикува тревожни доклади за прекомерен брой използвани СРС и предоставени на МВР и службите за сигурност лични данни. В началото на 2011 г. подобен доклад бе оповестен и от ВКС, към Министерството на правосъдието се създаде работна група за подобряване на ЗСРС. Въпреки установените пропуски, непълноти и несъвършенства в законите уреждащи използването на трафични данни и специални разузнавателни средства – Закон за специалните разузнавателни средства и Закон за електронните съобщения, въпреки препоръките на спец. подкомисия за парламентарен контрол по използването на СРС, в Народното събрание не са внесени от правителството никакви текстове за промяна на съществуващите регламенти.

Що се отнася до предоставянето на трафични данни, броят на тези случаи без съдебно разрешение нараства ежегодно. Правителството бе вносител на измененията през 2010 г., които позволиха съществуването на две процедури за достъп до трафични данни – със и без съдебно разрешение. До момента не виждаме никакви стъпки за подобряване на ЗЕС.

По темата прилагаме извлечение от Годишен доклад за дейността на подкомисията към комисията по правни въпроси, която осъществява предвидените в чл. 34б от зсрс и чл. 261б от зес парламентарен контрол и наблюдение за 2011 г.

2. Прокуратура на РБ –  обща номинация за окръжните прокуратури за огромното количество искания за използване на СРС без по-късно да се използват като доказателствен материал
Мотиви: Видно от приложения доклад па подкомисията към Народното събрание СРС се използват твърде често без това реално да бъдат използвани н наказателния процес.

3. Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР)
Мотиви: За това, че през м. октомври 2012 г. с официално писмо, отправено до центровете за метадоново лечение в столицата, СДВР е изискала  списъци с трите имена и ЕГН на всички граждани, включени в специалните метадонови програми.
Първата публикация по случая е в e-vestnik http://e-vestnik.bg/16009/bezpretsedentno-politsiyata-iska-ot-lekari-spisatsi-s-lekuvashti-se-narkomani/, в който е публикувано и факсимиле от писмото, подписано от началник Сектор ОПКП в СДВР. Коментар по казуса е публикуван и в бюлетина на ПДИ: Коментар на юриста: Защитата на данни за здравословното състояние е с по-висока степен


4. Групова номинация за общините, създали регламенти за издаване на безплатни детски карти за градски транспорт,
според които превозвачите са започнали да събират непропорционално голям обем  от лични данни за децата от 0 до 7 години. Действително, регламентите са в изпълнение на Постановление № 352 на МС/22.12.2011 г., с което се въвежда изискване за наличие на превозен документ за безплатно пътуване на деца до 7 /седем/ навършени години. Сред известните досега общини са Община Варна и Община Пловдив.
Мотиви: Според информация, публикувана на сайтовете за  градски транспорт и по-конкретно  “Градски транспорт – Варна” ЕАД  (http://www.gtvarna.com/obiavi/2012/karti-za-deca-do-7-godishna-vzrast/), картата се издава ежегодно, а за всяко  издаване на картата е необходимо да се представят  документи удостоверяващи възрастта на детето и неговия адрес както следва: – Акт за раждане (копие); – Документ за самоличност на родител/настойник/; – Снимка на детето (формат -2см/2,5см) 1 /един/ брой.

В Пловдив са отишли и по-далеч. Освен, че също изискват тези документи, в Пловдив (http://hebrosbus.com/bg/news/karti-za-detza-do-7-navarsheni-godini.49/) са организирали и регистър, в който ще се записват всички тези данни. За сравнение, Столичната компания за градски транспорт не поставя подобни изисквания, родителите сами поставят снимката на детето и могат да получат картата само срещу  трите имена на детето (http://www.sofiatraffic.bg/bg/news/738/zapochna-izdavaneto-na-karti-za)


6. Столичен Общински Съвет (СОС)
за регламента, според, който общинската фирма – Център за градска мобилност, изисква копия от лични карти и нотариални актове на живеещите в центъра на София, кандидатстващи за стикер за паркиране в платените зони.
Мотиви: Става дума за Наредба за организация на движението на територията на Столичната община, приета от Столичния общински съвет. Приложение №15 (към чл. 50а, ал. 6) на наредбата определя “Реда и условията за издаване на винетен стикер за локално платено паркиране на ППС на собственици на обособени жилищни имоти, попадащи в зоните за почасово платено паркиране”. Според въпросния “ред”, ако искаш да получиш стикер, трябва да подадеш заявление, към което се прилагат: копие на лична карта, копия на  документи за платен данък на колата, платена гражданска отговорност, копие на документ за собственост на имота.
Допълнителен мотив за номинацията е историята, в която контрольори от градския транспорт да конфискували абонаментната карта на младо момиче, взели телефонния й номер, след което момичето било подложено на тормоз.
Повече по двете теми тук:
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1692254
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1696914


7. Комисия за защита на потребителите
Мотиви: За това, че Комисията за защита на потребителите, изисква ЕГН от жалбоподателите, обърнали се към нея.
Това е в противоречие както с разпоредбите на АПК, така и с разпоредбите на ЗЗЛД. За тази си практика, КЗП е глобена от КЗЛД с 14 хил. Лева глоба. Повече по темата тук: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1704666


8.
Министър Симеон Дянков
Мотиви: Заради скандала с раздадените от него бонуси в МФ и прикриването на служителите, които са ги получили, под претекста, че това са лични данни.
Въпреки това с помощта на опозицията това даде възможност да излязат бонусите в други държавни ведомства, доведе до оставки в НЗОК и Агенцията по вписванията, премиерът нареди бонусите на политическите лица да се върнат, а системата за възнаграждения в държавната администрация бе променена. Ето с кой материал започна всичко: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1207799


9. Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация” към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма
Мотиви: За това, че публикуват на официалната си интернет страница личните данни на жалбоподатели, обърнали се към Агенцията.
По случая е разгледана жалба в КЗЛД и е издадено решение срещу агенцията. По темата прилагаме решение на КЗЛД

10. Софийски градски съд
Мотиви: за прекомерното даване на разрешения за използване на СРС (видно от доклада на подкомисията към Народното Събрание)

Категория „Частна компания/структура, нарушавала най-грубо правото на неприкосновеност на личния живот, през 2012 година“

1. Онлайн магазин за продажба на шпионско оборудване – SRS.BG.
Мотиви: За това, че с цел реклама на оборудването, което продават, от фирмата са инсталирали камери за наблюдение на ключови места в София (улици, плошади), които позволяват он лайн наблюдение.
Камерите не са обозначени и гражданите няма как да знаят, че биват заснемани и съответно излъчвани по интернет в реално време. Камерите позволяват увеличение, което дава възможност лицата спокойно да бъдат разпознавани. В началото на 2012 година, камерите дори позволяваха насочване към определени прозорци на частни имоти (напр от камерата инсталирана на площада до паметника на “Св Патриарх Евтимий”). След публикация в бюлетина на ПДИ, част от камерите са преориентирани, така, че вече няма възможност да се наблюдават частни  апартаменти, но наблюдението на улиците продължава.


2. ВиК-ЕООД (гр. Б.)

Мотиви: За искането им отправено до КЗЛД за перманентен достъп до националната база данни на населението с цел – събиране на вземания от некоректни длъжници.


3. „У-АйДи” ООД
 – компания, която събира и обработва данни на студенти, с цел издаването на спец карти, даващи преференциални цени на притежателите в заведения и дискотеки.
Мотиви: Въпросните UID Student карти, брандирани с логото на Националното представителство на студентските съвети (НПСС) и даващи отстъпки при консумация на алкохол в определени заведения, представляват PVC пластика с идентификационен номер и магнитна лента с подробно информационно съдържание за картопритежателя и възможност за онлайн проследяване на текущия баланс, консумация и натрупани промоционални точки.  За да получат такава карта, кандидатите попълват формуляр с всичките си лични данни, както и подробности за себе си. Дейността на  фирмата стана обект на обществено обсъждане, когато стана ясно, че дружеството, съвместно с Националното представителство на студентските съвети в Република България (НПСС), провеждат кампания по безплатно издаване на подобни карти на територията на УНСС. За случая НПО сдружение „Майки срещу насилието в Студентски град”” е сезирало КЗЛД
Публикации по темата: http://news.ibox.bg/news/id_445792841 и http://news.ibox.bg/news/id_1945217531

4. СГ Груп ООД
Мотиви:
фирмата събира вземанията на различни компании с некоректни длъжници,за системно нарушаване на правата на гражданите на защита на личните данни. За прехвърляне на бази лични данни без знанието на лицата. За тормоз над гражданите. Срещу фирмата има много подадени жалби към КЗЛД.


5. Политическите партии СДС и ДСБ

Мотиви: Затова, че в противоречие с разпоредбите на ЗЗЛД и въпреки решението на КЗЛД по този въпрос, използваха избирателните списъци от вътрешните избори на Синята коалиция, за да агитират с писма за Прошко Прошков по време на изборите през 2011.
И двете партии бяха порицани от Комисията за защита на личните данни. Това с оглед предстоящите избори. Повече: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1512799


6. „Топлофикация” АД

Мотиви: За това, че изискват от абонатите си копия от нотариалните актове. За това дружеството е глобено от КЗЛД, като е наложена глоба. По темата прилагаме решение на КЗЛД


7. Нова ТВ Груп –
за провеждането на играта „Стани милионер“
Мотиви: За това, че обработват лични данни на гражданите в противоречие с разпоредбите на ЗЗЛД като:
– обработват лични данни на гражданите без тяхното изрично съгласие.
– призовават гражданите да участват в играта без да обяват кой точно ще обработва данните и следователно кой ще носи отговорността за евентуалното неправомерно обработване. За това дружеството е глобено от КЗЛД. По темата прилагаме решение на КЗЛД.

Posted in Data Retention, Инициативи, Новини на български | Leave a Comment »

България трябва да се раздели с принципа “Каквото кажат в Брюксел, това и ние”

Posted by Internet Society - Bulgaria on November 21, 2012

„Интернет общество – България“ предлага на вниманието на основните политически сили следното предложение за действие на държавата и държавните институции: да се преборим за полагащото се място на България в информационното общество (ИО).

Ние няма да кажем „браво“ на политическите партии, които просто приемат нашето предложение, защото едва ли ще има някоя, която да го отхвърли, но ще наблюдаваме внимателно какво и как говорят и вършат политиците след това. Ще подкрепяме онези партии, които решат да приемат нашето предложение и сме готови да им помогнем, за да го доразвият и осъществят на практика след изборите през 2013 г.

Основни принципи на българското информационно общество:

СВОБОДА И СИГУРНОСТ

Всеки човек трябва да е свободен да изкаже мнението си, без да се страхува от последващи репресии, както и да има свобода на достъп до информация. Интернет трябва да продължи да бъде свободен от правителствен контрол и регулации. Държавата трябва да насърчава конкуренцията и всички способи за достъп до Интернет, даващи възможност на гражданите да бъдат онлайн по всяко време и на всяко място. Конкуренцията сред Интернет операторите в България направи така, че днес страната е на първо място в ЕС по скорост на достъп при приемливи за потребителите цени.

Стандартите, правилата, условията за ползване на различните Интернет услуги и др.п. трябва да се изработват с участието на всички заинтересовани страни (правителства, частен бизнес, неправителствен сектор, граждани) чрез т.нар. модел, обхващащ всички заинтересовани лица (на англ. multistakeholder). Нито един от участниците в този модел не бива да има превес над друг(ите).

Сигурността на потребителите трябва да се осигурява чрез образованието им, както и чрез сътрудничество между операторите, доставчиците на услуги и органите на реда. Всяка намеса на държавата в комуникациите на потребителите трябва да се извършва с надлежна санкция от съда и само в изрично посочените в закона случаи. Злоупотребите от страна на органите на реда или на отделни полицаи на това им правомощие следва да бъдат наказвани най-строго. Осигуряването сигурността на Интернет не може да бъде за сметка на свободата на гражданите да изказват мнението си или да търсят информация.

Сътрудничеството в областта на киберсигурността е задължително, но Европейският съюз не е достатъчно активен. Това трябва да се промени. България може и трябва да бъде инициатор на такава промяна.

Във всеки един от посочените по-горе случаи, България има своето място, като понякога то е или може да бъде водещо сред страните-членки на ЕС. Ние настояваме политическите партии да използват наличието на богат български опит, за да го наложат в ЕС и на световната сцена.

Крайно време е

да престанем да следваме принципа „Каквото кажат в ЕС, това и ние“.

В областта на информационните и комуникационните технологии България има авторитетни позиции и международно признати лидери. Те трябва да бъдат използвани, но не за да се следва сляпо политиката, измислена в Брюксел, а да предложи и наложи нашата българска позиция като европейска и световна политика.

Досегашният грешен модел на следване и подражание трябва да бъде променен. В областта на политиката за изграждане на ИО

България може и трябва да сочи посоката,

а не да следва останалите страни.

България трябва да заеме подобаващото ѝ се място на страна-лидер, вкл. и чрез развитие на инициативи и политики в международните институции, занимаващи се с информационни и комуникационни технологии, с далекосъобщения и др. п. (Европейската комисия, ITU, UNESCO, BEREC, Internet Society, ICANN, ENISA, NATO и т.н).

Мястото на България в информационното общество е там, където поискаме; ако на политиците им харесва да сме в информационното гето, в което се намираме, редно е да ни го кажат. И обратното, ако смятат, че

заслужаваме да сме начело,

нека не се страхуват от предизвикателствата и да използват всички средства и сили – на гражданите, фирмите и неправителствените организации, за да го постигнат.

В тази борба България няма какво да загуби, но може да спечели много.

Posted in Новини на български, Политика в областта на ИТ, Internet Governance | 3 Comments »

Писмо на “Интернет общество – България” до МТИТС относно конференцията на ITU в Дубай

Posted by Internet Society - Bulgaria on September 20, 2012

До: МТИТС

На вниманието на:
Красимира Димитрова – държавен експерт в дирекция „Съобщения”, отдел „Развитие на електронните съобщения”,
тел.: (+359 2) 949 27 05,
e-mail: kdimitrova@mtitc.government.bg

Лъчезар Василев – главен експерт в дирекция „Съобщения”, отдел „Развитие на електронните съобщения”,
тел.: (+359 2) 949 24 25,
e-mail: lvasilev@mtitc.government.bg

Боряна Харлова – главен експерт в дирекция „Съобщения”, отдел „Развитие на електронните съобщения”
тел.: (+359 2) 949 24 28,
e-mail: bharlova@mtitc.government.bg

Относно:

ваша покана от 23.07.2012 г., публикувана в сайта на МТИТС за провеждане на обществени консултации, свързани с предстоящата Световна конференция по международни далекосъобщения (WCIT12), 3-14 декември 2012 г. в Дубай, Обединени арабски емирства.

Уважаеми дами и господа,

Благодарим ви за предоставената възможност да изразим своето отношение при създаването на позицията на Република България за заседанието на МСД по промяна на международните регламенти по далекосъобщения (МРД) в Дубай.

Принципното становище на „Интернет общество – България“, което е било нееднократно споделяно с МТИТС е както следва:

  • Българското законодателство по отношение на Интернет е най-либералното в ЕС – това е факт от 1999 г. насам, който следва да бъде подчертаван при всяка международна среща;

  • МСД не е организацията, която има капацитета, авторитета и професионализма, за да се занимава с Интернет;

  • МТИТС е ведомството, което добре разбира, че именно дерегулацията на Интернет и ненамесата на държавата доведоха до появата на над 2000 Интернет оператора в страната и високи скорости на достъп, с каквито не може да се похвали нито една друга страна от ЕС;
  • МТИТС си сътрудничи с неправителствения сектор от 1999 г. насам – редовно, с отлични резултати, по отношение на работата в МСД и ние се надяваме, че това ще продължи и занапред.

В допълнение и по текстовете в документа на МСД, Интернет общество – България“:

  • Не подкрепя предложения, които противоречат на българското законодателство или на правото на ЕС или въвеждат за операторите задължения, несъществуващи в нашите закони (напр. регистрационен или лицензионен режим, въвеждане на допълнителни такси за получаващия или изпращащия информацията чрез Интернет и др.п.);
  • Не подкрепя предложения, които биха предоставили на МСД някакви прерогативи в областта на престъпленията в кибернетичното пространство, съдържанието в Интернет и др.п.
  • Не подкрепя предложенията препоръките на МСД да получат правно обвързващ характер за държавите — членки на МСД и за Интернет операторите;
  • Не подкрепя каквито и да е предложения за включване в приложното поле на МРД на каквито и да е въпроси, свързани с Интернет, вкл. (но не само) насочване на трафика и въпроси, свързани с контрол на съдържанието и др.п.;
  • Подкрепя предложения, свързани с повишаване неприкосновеността на личния живот (privacy) и защита на личните данни, вкл. и от посегателството на държавните репресивни органи;
  • Подкрепя намаляването или – най-добре – премахването на каквито и да е лицензионни или регистрационни режими в областта на комуникациите в Интернет, вкл. и насърчаване на конкуренцията, с цел постигане на по-ниски цени и повече прозрачност по отношение на цените на международния далекосъобщителен трафик; Същевременно държим да подчертаем, че поддържаме информационния документ на МТИТС, публикуван в сайта на МСД от Конференцията в Гуадалахара, който описва състоянието на пазара и развитието на Мрежата в България;
  • Не подкрепя установяването в рамките на МСД на механизми за уреждане на спорове между оператори.

Готови сме да участваме в работата на делегацията на МТИТС в Дубай, както и в подготвителните срещи до тогава, защото преценяваме, че конференцията е от изключително значение за развитието на Интернет по света и е необходимо българският опит не само да бъде споделян, но и взет предвид от другите страни-членки на МСД при изготвянето на заключителните документи.

_____

Това писмо бе изпратено от “Интернет общество – България” до М-во на транспорта, информационните технологии и съобщенията на 5-и септември 2012 г. в отговор на тяхната покана до широката общественост за публично обсъждане на темата за управление на Интернет.

Posted in Инициативи, Новини и коментари, Новини на български, Нормативна уредба | 3 Comments »