Интернет общество – България | ISOC-Bulgaria

News for and from Internet Society – Bulgaria | Новини от и за “Интернет общество – България”

Archive for the ‘Политика в областта на ИТ’ Category

Закон “срещу дезинформацията” или “за цензурата”?

Posted by Internet Society - Bulgaria on June 3, 2020

Законопроект на ВМРО “за дезинформацията”. Снимка: сайт на НС.

Шестима депутати са внесли на 28-ми май 2020 г. странен проектозакон за допълнение на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), който предизвиква недоумение не само в управителния съвет на “Интернет общество – България”, но и сред специалисти с далеч по-голям опит от нашия.

Според вносителите в ЗЗЛД трябва да има следния текст:

„Чл. 25п (1) Всички собственици на интернет сайтове, онлайн платформи, профили в социалните мрежи и онлайн блогове, следва  да  оповестят на  видно място на интернет сайтове, онлайн платформи, профили в социалните мрежи и онлайн блогове информация за себе си, в качеството си на администратора на личните  данни:
1. за физическо лице: три имена, адрес или телефон и електронна поща за контакт с администратора.“

Щеше да е забавно, ако не беше тъжно, че в мотивите към предложението, вносителите се позовават на GDPR (Общия регламент относно защита на данните), но същевременно изискват публикуването на лични данни, които са защитени именно от GDPR!? При това “на видно място” (което, разбира се, в епохата на Интернет е трудно да бъде определено, но това е друга тема, защото GDPR изисква непубликуването на такива данни, дори и да е на място, което не е видно).

И друг странен текст:

„Чл. 25р (1) Лицето по ал. 1 от чл. 25п или съответно лицето по ал. 4 на чл. 25п носи отговорност за законността при обработване на лични данни и разпространяване на дезинформация в интернет средата чрез публикувани на собствения от него интернет сайт, платформа, профил в социална мрежа или интернет блог.

Законопроект на ВМРО “за дезинформацията”. Снимка: сайт на НС.

Тук странното е не само, че се въвежда отговорност за законност за разпространяване на дезинформация, но и че се сочи несъществуваща алинея 4 на чл. 25п (вижте и приложената снимка от проектозакона, така както е публикуван на сайта на Народното събрание; ако този закон беше в сила, човек може да се запита дали вносителите нямаше да носят отговорност за разпространяването на дезинформация?!).

Така предложените текстове не отговарят на изследванията на дезинформацията в рамките на Европейския съюз, нито пък авторите им са взели предвид доклада на експертната група (в която Вени Марковски – председател на нашия Управителен съвет участваше) на високо ниво към Европейската комисия, която публикува 44-страничен доклад по темата.
Нещо повече – ако вносителите си бяха направили труда да прочетат този доклад, щяха да са наясно, че терминът “фалшиви новини” не се използва целенасочено, а терминът “дезинформация” е ясно определен (вж. стр. 10 в доклада):

” We define it as false, inaccurate, or misleading information designed, presented and promoted to intentionally cause public harm or for profit.”
(Ние я определяме като невярна, неточна или подвеждаща информация, създадена, представена и популяризирана с цел умишлено да причини обществена вреда или с цел печалба. – тук и по-долу преводът е на isoc.bg)

и по-нататък:

“Disinformation as defined here includes forms of speech that fall outside already illegal forms of speech, notably defamation, hate speech, incitement to violence, etc. but can nonetheless be harmful.”
(Дезинформацията, както е дефинирана тук, включва форми на словото, които попадат извън вече незаконните форми на словото, по-специално клеветата, речта на омраза, подстрекаване към насилие и т.н., които въпреки това могат да са увреждащи.)

Това е нормално, защото срещу невярна информация, която засяга физически или юридически лица, може да се реагира по най-различни начини, в рамките на гражданския, а дори на наказателния процес. В България подобни дела са водени през годините, има изградена съдебна практика и т.н. Нещо повече, в доклада на Експертната група изрично се подчертава, че не са дезинформация сатирата или пародията. В предложените текстове на депутатите от ВМРО подобна разлика не се прави.

Ето как те определят дезинформацията:
„Дезинформация в интернет среда“ е разпространение чрез социални мрежи, интернет сайтове или по друг начин в интернет средата, чрез интернет страници достъпни от територията на Република България, на публикация, която съдържа невярна информация, засягаща физически или юридически лица.

Всеки може да се досети, че под това определение попадат не само авторски материали, но и всякакви статии, интервюта (не само писмени, но и по радиото и телевизията, както и онлайн!) и т.н. Например, всички пародии на “Господари на ефира“, сайта “Неновините” и др.п. биха могли да попаднат под ударите на закона. Според така предложените текстове дори разказването на виц може да бъде наказвано.

За да се разбере колко нелепи са подобни текстове, прочетете информацията за  интервюто на народния представител Александър Сиди от 29-и май т.г., в което има и “успокоение“, че нямало да се стигне до затвор: “По думите му най-вероятно няма да има затвор за хората, които разпространяват фалшиви новини. “Този текст е записан в законопроектът, но предполагам, че ще падне в пленарна зала.”
Тъй като нито в предложения текст, нито дори в мотивите, не се среща наказателно преследване, то текста на сайта на “България он еър” би могъл да се интерпретира  като… дезинформация по предложения закон, ако човек не знае, че вероятно става дума за друг законопроект, който Народното събрание вече отхвърли.

Вносителите твърдят, че “Именно предвид защитата на нашите сънародници ние предлагаме още едно ново, работещо решение за българското законодателство“, но за съжаление

предложението им не е работещо и не е решение.

И не е ново – подобни законови текстове имаше в социалистическото законодателство, а работещите в тогавшните медии си знаеха, че дори и да няма законов текст, имаше теми, по които е здравословно да не се публикува нищо. Ако не за друго, то поне заради това, че дезинформацията беше част от държавната  политика.

Няма да се спираме на останалите предложения, сред които и това абсурдът  Комисията за защита на личните данни да установява публикуване на дезинформация, при което ще е длъжна “да подава искане до председателя на Софийския районен съд да разпореди всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа до съответните интернет страници.”

Парадоксалните предложения се обясняват най-лесно, ако просто се прочетат дори повърхностно мотивите на вносителите:

“В изготвените и внесени по-рано текстове за промени в Закона за радио и телевизия ние предложихме примерна дефиниция на фалшивите новини или „дезинформация в интернет среда“. Според нашите текстове това е „разпространение чрез социални мрежи, интернет сайтове или по друг начин в интернет средата чрез интернет страници достъпни от територията на Република България на публикация, която съдържа невярна информация, засягаща физически или юридически лица“. В същия ЗИД ние поискахме съвсем логично – следвайки правната и медийна логика, Съветът за електронни медии да получи нови правомощия за „надзор за предотвратяване и ограничаване на дезинформация в интернет средата“. […] За съжаление тези наши текстове бяха третирани доста повратно и даже има интерпретации, че предложените от нас действия „не изключват възможността да бъдат сваляни текстове с вярна информация, само защото са с неназован източник.“. Т.е. даже има намеци за цензура, което е абсурдно като трактовка.
Сам по себе си така поднесен прочитът на предложената от нас промяна в ЗРТ е невярно предадена информация.”

Според вносителите, прочитът на предложената от тях промяна в ЗРТ като възможна цензура е “невярно предадена информация”? Дали това не означава, че ще трябва да има и орган, който да прави “правилен прочит” на всяка предложена промяна в законите, когато тя е дело на депутатите от ВМРО? Или това ще важи и за предложения от другите политически партии, представени в Парламента?

Така предложените промени не бива да бъдат приемани от Народното събрание, защото са неработещи, създават условия за въвеждане на цензура, а и не са съобразени с GDPR.

Надяваме се, че членовете и поддръжниците на “Интернет общество – България”, както и хората, радващи се на свободния достъп до Интернет, ще популяризират тази статия и ще заемат собствена или ще потърсят още експерти, които да разнищят още повече този проектозакон.

Posted in Новини на български, Политика в областта на ИТ | Tagged: , | 1 Comment »

Проф. д-р Маргарита Пешева: “В България има силно Интернет общество.”

Posted by Internet Society - Bulgaria on December 14, 2018

В интервю за “Труд” проф. д-р Маргарита Пешева казва, наред с другото:

margarita pesheva

Маргарита Пешева (снимка: в. “Труд”)

“България е страна, в която технологиите влизат доста бързо. Ние имаме много добре развит IT-сектор, имаме отлични IT-специалисти. В България има силно Интернет общество. Ние изнасяме такива експерти в Европа и САЩ. Дори да вземем за пример само такъв отличен експерт като Вени Марковски, който работи в Ню Йорк в сферата на киберсигурността.”

Posted in Новини на български, Политика в областта на ИТ | Tagged: , | Leave a Comment »

“Уловени в Мрежата”

Posted by Internet Society - Bulgaria on November 1, 2018

knizharnica znanieУважаеми приятели и членове на “Интернет общество – България”, 

Книгата на Вени Марковски “Уловени в Мрежата” може да се намери в книжарниците (ако я няма във вашата, кажете на продавачите да я поръчат от разпространителите), а за онези, които са в София – със сигурност я има в книжарница “Знание” (на снимката), която се намира срещу бариерата на входа към вътрешния двор на Софийския университет, ул. “Св. Климент Охридски” № 6. Ако са я свършили, проверете в книжарниците на СУ, в Ректората. Или си я поръчайте онлайн.

Рецензия за книгата от Кева Апостолова:

В мрежата – уловени и улавящи

Изненадата идва още от работата на автора, която като „служебна характеристика” е все още новост дори за 21 век, а самият  „работодател” още повече – Интернет!

Като се добави, че  Вени  Марковски е правист (СУ), пионер в интернет-историята на България, вицепрезидент на ICANN (подробности търсете в мрежата),  експерт, разказвач на приказки за  мрежови структури и скорости в предавания по български телевизии, блогър, глобалист и още, и още, читателят би си казал „книгата, която е написал, сигурно е за специалисти” и ще сгреши. Нейните 295 страници са интересни не само за  онази порода млади хора/потребители на технологии, които вече населяват планетата ни и мислят за нея, а и за тези, които като мен са свидетели на раждането на добрата стара телевизия, и се уловени от транлаторите на огромния обем информация, която е вече наша жизнена среда.

Книгата е „доставчик” на важни становища. Тук жанрът не диктува. Темите говорят пряко – някои направо взети от фейсстената. Съставена е от статии, интервюта, размисли, цитати и съобщения с документална стойност, опровержения, декларации… като по този начин ни улеснява да проследим историята на Интернет у нас, да научим за разликите, ползите, опасностите в глобалната мрежа, за уловените и улавящите, за „дръжте се възпитано  на чуждата стена и страница във Фейсбук”, за „внимавайте с приложенията”… Тя е  пропита с желание да не живеем още в миналия век.

Книгата не е само това. В създаването на такъв труд участва целият човек/автор: образованието му, семейството му, работата, специализациите, колегите, приятелите, събитията около и далеч от него, случилото се преди и днес… Вени Марковски е хуманист и философ, уловен, но и улавящ тънки вибрации в света на българина, който винаги е любознателен и готов за новото. В нея има позиции и отношения към исторически събития, свързани с България, могат да се прочетат не само авторски материали, а и подробно защитени чужди мнения, които Вени Марковски смята за важни.

keva-apostolova

Кева Апостолова (снимка: Фейсбук)

В интернет прочетох, че Бил Гейтс обичал да чете книги и които харесвал, ги препоръчвал на читателите. Ако „Уловени в мрежата”  попадне пред очилата му, сигурно първо много ще му хареса заглавието, а след това ще се изненада от историята на Интернет в България и…ще я препоръча.Живеем вътре във фантазиите на последните два века – това е нашето време. Книгата по американски опростява сложното, приближава го до ежедневието, защото няма нищо незначително в тоя свят. „Ако знаем какво търсим, можем да го намерим лесно”. Вече знаем къде, как, защо.

Статията е от Кева Апостолова и е публикувана във “Факел“.

Posted in Новини на български, Политика в областта на ИТ | Tagged: , , | Leave a Comment »

Политическите партии отговорят на призива на “Интернет общество – България”

Posted by Internet Society - Bulgaria on February 6, 2013

През ноември 2012 г. пуснахме едни “Основни принципи на българското информационно общество:
СВОБОДА И СИГУРНОСТ

Преди броени дни получихме отговори от БСП, Движение България на гражданите и ДСБ. От ДСБ ни отговори по електронната поща Иван Костов, който написа, че споделял принципите, но ние се обърнахме към още няколко от лидерите в партията, за да получим по-обхватен отговор, който ще публикуваме веднага, щом пристигне.

Ето как отговориха на 12.01.2013 г. от Движение България на гражданите, с коментар на Сергей Петков, член на Националния съвет:

Преди около два месеца “Интернет общество – България” излезе с позиция по основните принципи за развитието на интернет пространството. Темата , която е повдигната, е нещо, от което ние живо се интересуваме.

В момента се намираме в ситуация, в която, практически, всички конвенционални медии са или политически зависими, или са в пряка зависимост от личните интереси на определен кръг хора. Тоест, ако имаш желание да изразяваш позиция, различна от позицията на статуквото, не остава друго място, освен виртуалното пространство. Освен това, имаме твърдото убеждение,че бъдещето е в интернет и то навсякъде в нашия живот.

България е една от водещите страни по скорост на обмен на информацията. И то за доста прилична цена. Това е свързано със спецификата на прехода. И причината е доста тривиална. В България доста късно започна да навлиза интернет. Което спомогна да бъдат въведени практически всички най-модерни технологии за пренос на данни. Това от една страна. От друга страна, ние се намираме по средата на трафика, което ни спомага да ползваме доста висока скорост вътре в страната. Но разпространението (penetration) на интернет в страната е изключително оскъдно. Практически е концентрирано само в градовете и то от средни по големина и нагоре. В селата не са и чували какво е това интернет. Това е един от най-важните приоритети на “Движение България на гражданите”. За да бъде пълноценно и изпълнено със съдържание словосъчетанието “информационно общество”, първо трябва да “докараме” интернет до всеки дом!

От изключителна важност е образованието на тъй наречените “потребители на интернет”. Един от основните въпроси при използването на интернет е сигурността. Но сигурност чрез ограничения, в крайна сметка довежда до изкривявания на понятието свобода. Сигурност може да бъде постигната единствено и само чрез образование. Никакви други методи и рестрикции не могат да заместят знанието и личната оценка на потребителя в интернет пространството. Налагането на случайни, покриващи отделни аспекти на интернет, правила, ограничения или пък направо рестрикции, са обречени на провал. И то защо?

Защото всяка стандартна законова инициатива отнема огромно количество време и ресурси и в крайна сметка “закъснява”. Тоест, при съвременното развитие на обществото, всеки ограничителен режим идва впоследствие. Или с други думи – интернет развитието вече е далеч преди закона да влезе в сила. Примери в тази посока има много. Освен това, интернет е бизнес като всеки един друг и поради това основно в неговото развитие е, че трябва да бъде живата и истинската конкуренция. Затова, ако ще има законови рамки , то те трябва да бъдат много широки, задължително преминали през обществена дискусия и покриващи само и единствено границите, които не трябва да се прекрачват. Като например детската порнография, разпространението на наркотици, религиозна омраза, тероризъм, ограничаване или отнемане на човешки права. Тоест, прекрачването на границата на “нормалното”. Всичко друго трябва да е свободно!

Въпреки, че комисията Барозу-2 обяви за свой приоритет развитието на високите технологии, защото най-накрая събрахме смелост да си признаем , че не можем да се състезаваме с Китай по производителност, все още не се виждат реални резултати. Само и единствено някои спорадични проблясъци.

Ето защо, ние сме напълно съгласни, че България има уникалния шанс да стане водеща в това направление. Имаме страхотната възможност да превърнем наш недостатък в наше предимство. А именно това, че все още сме млада демокрация, че не сме напълно завладени от “шаблонното” мислене, ни дава страхотен летящ старт. Само не трябва да го пропилеем. “Заслужаваме да сме начело”. Приемам предизвикателството и да работим заедно за намирането на работещи инициативи.

Отговорът от БСП (PDF), дойде на 16.01.2013 г. и е подписан от председателя на партията:

Уважаеми г-н Марковски,

Искам да Ви благодаря за писмото и за чудесната инициатива на “Интернет общество-България” – да заемем полагащото ни се място в европейското и световно информационно общество. Твърдо съм убеден, че участието на България във възможно по-голям кръг от инициативи ще ни даде възможност да дадем своя принос към определянето на дневния ред на нашите общества, да защитим своите позиции и да се утвърдим като равноправен партньор на международната сцена.
Съвсем естествено Българската социалистическа партия подкрепя вашата идея и основните принципи, които я съпътстват. БСП винаги е отстоявала позициите за свобода на словото и достъпа до информация. За жалост, в момента държавата ни не може да се похвали със спазването на тези принципи. Бих си позволил дори да твърдя, че медиите са под огромен натиск и в някои от тях се е върнало нещо от далечни времена – автоцензурата. Интернет, за съжаление, остана едно от малкото свободни пространства за изразяване на мнение
Подкрепяме настояването ви, че стандартите, правилата и условията за различните Интернет услуги, задължително трябва да се изработват заедно от всички заинтересовани участници в процеса. Да, БСП и като идеология, и като партия винаги е била за равни права и равнопоставеност.
Съзнаваме, също така, че са необходими и мерки срещу растящата киберпрестъпност, която създава недоверие в мрежите, но същевременно винаги сме били против злоупотребите от страна на органите на реда или неправомерната им намеса в правата на потребителите. Сигурността не бива да бъде за сметка на свободата.
Напълно съм съгласен с вас, че България има своето място в информационното общество и нищо не й пречи да е водеща сред страните членки на ЕС.
Ще се радвам БСП, както и други български политически сили, да направят така, че България да е сред тези, които задават посоката.
Като президент на ПЕС, се надявам и аз лично да мога да си сътруднича с вас за развитието на инициативата ви.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НС НА БСП
София, 15.01.2013 г.

Като благодарим на партиите, отговорили до момента, искаме да подчертаем, че “Интернет общество – България” е непартийна организация, която не взима страна в споровете между различните политически сили, но е подкрепяла и ще подкрепя онези личности, които имат позиции, насочени към развитието на свободен и базиран на отворени стандарти Интернет в страната и по света. Сред нашите членове има симпатизанти на всякакви политически партии и настроения, но като организация ние не се съобразяваме с това какво е от полза за една или друга партия, а какво е добро за всички Интернет потребители.

Posted in Новини на български, Политика в областта на ИТ | 1 Comment »

България трябва да се раздели с принципа “Каквото кажат в Брюксел, това и ние”

Posted by Internet Society - Bulgaria on November 21, 2012

„Интернет общество – България“ предлага на вниманието на основните политически сили следното предложение за действие на държавата и държавните институции: да се преборим за полагащото се място на България в информационното общество (ИО).

Ние няма да кажем „браво“ на политическите партии, които просто приемат нашето предложение, защото едва ли ще има някоя, която да го отхвърли, но ще наблюдаваме внимателно какво и как говорят и вършат политиците след това. Ще подкрепяме онези партии, които решат да приемат нашето предложение и сме готови да им помогнем, за да го доразвият и осъществят на практика след изборите през 2013 г.

Основни принципи на българското информационно общество:

СВОБОДА И СИГУРНОСТ

Всеки човек трябва да е свободен да изкаже мнението си, без да се страхува от последващи репресии, както и да има свобода на достъп до информация. Интернет трябва да продължи да бъде свободен от правителствен контрол и регулации. Държавата трябва да насърчава конкуренцията и всички способи за достъп до Интернет, даващи възможност на гражданите да бъдат онлайн по всяко време и на всяко място. Конкуренцията сред Интернет операторите в България направи така, че днес страната е на първо място в ЕС по скорост на достъп при приемливи за потребителите цени.

Стандартите, правилата, условията за ползване на различните Интернет услуги и др.п. трябва да се изработват с участието на всички заинтересовани страни (правителства, частен бизнес, неправителствен сектор, граждани) чрез т.нар. модел, обхващащ всички заинтересовани лица (на англ. multistakeholder). Нито един от участниците в този модел не бива да има превес над друг(ите).

Сигурността на потребителите трябва да се осигурява чрез образованието им, както и чрез сътрудничество между операторите, доставчиците на услуги и органите на реда. Всяка намеса на държавата в комуникациите на потребителите трябва да се извършва с надлежна санкция от съда и само в изрично посочените в закона случаи. Злоупотребите от страна на органите на реда или на отделни полицаи на това им правомощие следва да бъдат наказвани най-строго. Осигуряването сигурността на Интернет не може да бъде за сметка на свободата на гражданите да изказват мнението си или да търсят информация.

Сътрудничеството в областта на киберсигурността е задължително, но Европейският съюз не е достатъчно активен. Това трябва да се промени. България може и трябва да бъде инициатор на такава промяна.

Във всеки един от посочените по-горе случаи, България има своето място, като понякога то е или може да бъде водещо сред страните-членки на ЕС. Ние настояваме политическите партии да използват наличието на богат български опит, за да го наложат в ЕС и на световната сцена.

Крайно време е

да престанем да следваме принципа „Каквото кажат в ЕС, това и ние“.

В областта на информационните и комуникационните технологии България има авторитетни позиции и международно признати лидери. Те трябва да бъдат използвани, но не за да се следва сляпо политиката, измислена в Брюксел, а да предложи и наложи нашата българска позиция като европейска и световна политика.

Досегашният грешен модел на следване и подражание трябва да бъде променен. В областта на политиката за изграждане на ИО

България може и трябва да сочи посоката,

а не да следва останалите страни.

България трябва да заеме подобаващото ѝ се място на страна-лидер, вкл. и чрез развитие на инициативи и политики в международните институции, занимаващи се с информационни и комуникационни технологии, с далекосъобщения и др. п. (Европейската комисия, ITU, UNESCO, BEREC, Internet Society, ICANN, ENISA, NATO и т.н).

Мястото на България в информационното общество е там, където поискаме; ако на политиците им харесва да сме в информационното гето, в което се намираме, редно е да ни го кажат. И обратното, ако смятат, че

заслужаваме да сме начело,

нека не се страхуват от предизвикателствата и да използват всички средства и сили – на гражданите, фирмите и неправителствените организации, за да го постигнат.

В тази борба България няма какво да загуби, но може да спечели много.

Posted in Новини на български, Политика в областта на ИТ, Internet Governance | 3 Comments »

 
%d bloggers like this: