Интернет общество – България | ISOC-Bulgaria

News for and from Internet Society – Bulgaria | Новини от и за “Интернет общество – България”

Archive for the ‘Data Retention’ Category

В този раздел ще публикуваме актуална информация, свързана с въпроси и теми за задържането и събирането на данни в България и Европа. Съдържанието ще е представено в няколко тематични под-раздела. Рубриката стартира като част от проект “Data Retention and Digital Rights Protection in Bulgaria”, финансиран със средства на Internet Society.

Съд на ЕС: решението Mc Fadden и бъдещето на достъпа до Wi-Fi мрежи

Posted by Internet Society - Bulgaria on September 16, 2016

От блога “Медийно право” на проф. Нели Огнянова:

Съд на ЕС: решението Mc Fadden и бъдещето на достъпа до Wi-Fi мрежи

На 15 септември стана известно решение на Съда на ЕС по дело C‑484/14 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Landgericht München I (Областен съд Мюнхен I, Германия) в рамките на производство по дело Tobias Mc Fadden срещу Sony Music Entertainment Germany GmbH  относно евентуалната отговорност  за използването от трето лице на безжичната локална мрежа (Wireless local area network (WLAN), която г‑н Mc Fadden поддържа и чрез която е предоставен на публично разположение звукозапис, продуциран от Sony Music.

Фактите

 Г‑н Mc Fadden е управител на предприятие, което продава или отдава под наем осветителна и звукова техника.  Той поддържа безжична локална мрежа, предоставяща в близост до предприятието му безплатен и анонимен достъп до интернет. За да предоставя достъпа до интернет, г‑н Mc Fadden използва услугите на предприятие за далекосъобщителни услуги. Достъпът до мрежата умишлено не е защитен с цел да се привлече вниманието върху дружеството на клиенти от съседни магазини, минувачи и съседи.   Чрез поддържаната от г‑н Mc Fadden мрежа на публично разположение в интернет безвъзмездно е предоставено музикално произведение без съгласието на притежателите на правата върху него. Г‑н Mc Fadden твърди, че не е извършил твърдяното нарушение, но не може да изключи, че то е извършено от някой от потребителите на неговата мрежа.

  Sony Music е продуцент на звукозаписа на това произведение. Запитващата юрисдикция възнамерява да ангажира косвената отговорност (Störerhaftung) на г‑н Mc Fadden, тъй като същият не е защитил мрежата и с това е позволил анонимното извършване на нарушението.

Въпросите

Изяснява се прилагането на чл.12.1  от Директивата за електронната търговия

Обикновен пренос

1.      Когато се предоставя услуга на информационното общество, която се състои в пренасяне по комуникационната мрежа на информация за получателя на услугата, или предоставяне на достъп до комуникационна мрежа, държавите членки гарантират, че доставчикът на услуги не носи отговорност за пренесената информация, при условие че доставчикът:

а)      не започва пренасянето на информация;

б)      не подбира получателя на пренесената информация; и

в)      не подбира или променя информацията, която се съдържа в пренасянето.

Зададени са 10 въпроса с подвъпроси, целящи изясняване на отговорността при използване на Wi Fi (Терминът „Wi-Fi“ е общоизползван термин за означаване на безжична мрежа и е марка, която се отнася за най-често срещания стандарт на безжична мрежа. Общият термин за означаване на всякакъв вид безжична мрежа е „WLAN“ – Wireless local area network).

Включително се задава въпрос следва ли чл.12.1 да се тълкува в смисъл, че  допуска съдът да постанови решение, с което да   забрани на доставчика занапред да дава възможност на трети лица чрез конкретна интернет връзка да предоставят електронен достъп до защитено с авторско право произведение или части от него чрез интернет платформите за обмен на файлове (peer-to-peer).

Какво е тълкуването, когато доставчикът на достъп в действителност може да изпълни тази съдебна забрана само като изключи интернет връзката или я защити с парола или като проследява цялата протичаща през тази връзка комуникация с цел да установи дали отново е налице незаконно пренасяне на защитено с авторско право произведение, при положение че това е установено […] още в самото начало, а […] не едва в производството по принудително изпълнение или в административно-наказателното производство.

По преюдициалните въпроси

1 Услуги на информационното общество по член 12, параграф 1 от Директива 2000/31 могат да са само услуги, които нормално се предоставят срещу възнаграждение. Въз основа на това обаче не може да се направи изводът, че икономическа по естеството си услуга, която е предоставена безвъзмездно, не може никога да се счита за „услуга на информационното общество“  – защото възнаграждението за услуга, която доставчик предоставя в рамките на икономическата си дейност, не трябва непременно да е платено от получателите ѝ – например когато доставчик безвъзмездно предоставя услуга с цел реклама на стоките, които продава, и на услугите, които предоставя, като разходите за тази дейност са включени в продажната цена на тези стоки или услуги [т.34 – 43].

Следователно услуга като разглежданата в главното производство, предоставяна от лице, което поддържа комуникационна мрежа, и състояща се в безплатното предоставяне на публично разположение на тази мрежа, представлява „услуга на информационното общество“, ако съответният доставчик я извършва с цел реклама на стоките, които продава, или на услугите, които предоставя.

2. Визираната в чл.12.1  услуга, състояща се в предоставяне на достъп до комуникационна мрежа,   се счита за предоставена, ако е налице достъп –  технически, автоматичен и пасивен способ за осигуряване на пренасянето на необходимата информация – без да се изисква   да е изпълнено каквото и да било допълнително изискване.

3. Разликата между отговорността за кеширане и отговорността за предоставяне на достъп до интернет- чл.14 не се прилага по аналогия

 Лице, което съхранява уебсайт, предоставя услуга по съхраняване на информация за определен период от време. Следователно то може да узнае за незаконния характер на дадена информация, която съхранява, на по-късен етап, след като вече я е съхранило, като все още може да предприеме действия с оглед отстраняването или блокирането на достъпа до нея.

Лице, което предоставя достъп до комуникационна мрежа, предоставя услуга по пренос на информация, която обикновено не се проточва във времето, така че след като е пренесло информацията, то не упражнява какъвто и да било контрол върху нея. Предвид това лицето, което предоставя достъп до комуникационна мрежа, за разлика от лицето, което съхранява уебсайт, често няма възможност да предприеме на по-късен етап действия с оглед отстраняването или блокирането на достъпа до съответната информация.

4. Когато трето лице извърши нарушение посредством интернет връзка, която доставчик на достъп до комуникационна мрежа му е предоставил на разположение, член 12, параграф 1 от споменатата директива допуска увреденото от това нарушение лице да поиска от национален орган или съд да забрани на доставчика да позволява продължаване на това нарушение ( вж и член 12, параграф 3). Ето защо Съдът приема, че чл.12

не допуска лице, увредено от нарушение на правата му върху произведение, да може да предяви искане за обезщетение за вреди от доставчик на достъп до комуникационна мрежа с мотива, че такъв достъп е използван от трети лица за нарушение на правата му –

но  допуска това лице да предяви искане за забрана на продължаването на нарушението

5. И накрая, Съдът обсъжда може ли да се изисква от доставчик на достъп до комуникационна мрежа, позволяваща публично достъпна интернет връзка, да възпрепятства трети лица да предоставят на публично разположение посредством тази интернет връзка защитено с авторско право произведение или части от него чрез интернет платформите за обмен на файлове (peer-to-peer), когато доставчикът действително е свободен да избира какви технически мерки да вземе за съобразяване с тази забрана, но на практика е установено, че единствените мерки, които би могъл да вземе, са или да спре интернет връзката, или да я защити с парола, или да проследява цялата пренасяна посредством тази връзка информация [т.80 – 101].

Съдът констатира конкуренция на права – право на интелектуална собственост и право на свободна стопанска дейност – и съответно търси справедливо равновесие. Като разглежда трите опции, Съдът приема, че  мярката, състояща се в защита на интернет връзката с парола,   може да доведе до ограничаване както на правото на стопанска инициатива на доставчика на услуга за достъп до комуникационна мрежа, така и правото на свобода на информацията на получателите на тази услуга – но при все това следва да се констатира:

На първо място, че такава мярка не засяга същественото съдържание на правото на стопанска инициатива на доставчик на достъп до комуникационна мрежа, тъй като само незначително променя един от техническите способи за извършване на дейността му;

На второ място, мярка, състояща се в защита на интернет връзка, не изглежда да може да засегне същественото съдържание на правото на свободна информация на получателите на услуга за достъп до интернет мрежа, доколкото само изисква от последните да поискат да получат парола, като при това тази връзка е само един от начините да имат достъп до интернет

На трето място, видно от съдебната практика, взетата мярка трябва да е с точно определена цел, в смисъл че трябва да служи за преустановяване на извършвано от трето лице нарушение на авторско право или на сродно на него право, без при това да засяга възможността на потребителите на интернет да ползват услугите на този доставчик за правомерен достъп до информация. В противен случай намесата на доставчика в свободата на информация на потребителите би била необоснована с оглед на преследваната цел (решение от 27 март 2014 г., UPC Telekabel Wien, C‑314/12, EU:C:2014:192, т. 56).

При все това обаче мярка, взета от доставчик на достъп до комуникационна мрежа и състояща се в защита на връзката на тази мрежа с интернет, не изглежда да може да засегне възможността, с която разполагат ползващите услугите на този доставчик потребители на интернет, да имат правомерен достъп до информация, тъй като не води до каквото и да било блокиране на уебсайт.

На четвърто място, Съдът приема, че мерките, взети от адресат на забрана като разглежданата в главното производство за изпълнението ѝ, трябва да бъдат достатъчно ефикасни, за да осигурят ефективна защита на разглежданото основно право, тоест трябва да имат за резултат да предотвратят или поне да направят трудно осъществими неразрешените посещения на закриляни обекти и в значителна степен да разубеждават потребителите на интернет, които ползват услугите на адресата на това разпореждане, да посещават тези обекти, предоставени на тяхно разположение в нарушение на посоченото основно право (решение от 27 март 2014 г., UPC Telekabel Wien, C‑314/12, EU:C:2014:192, т. 62).

В това отношение трябва да се констатира, че мярка, състояща се в защита на интернет връзка с парола, може да разубеди потребителите на тази връзка да извършват нарушения на авторско право или на сродни на него права, доколкото тези потребители биха били задължени да се идентифицират, за да получат необходимата парола, и не биха могли следователно да действат анонимно, като запитващата юрисдикция следва да провери дали това е така.

На пето място, следва да се напомни, че според запитващата юрисдикция, освен трите посочени от нея мерки, не съществуват други мерки, които доставчик на достъп до комуникационна мрежа като разглежданата в главното производство на практика би могъл да приложи, за да изпълни забрана като разглежданата в главното производство.

След като Съдът отхвърли останалите две мерки, евентуална констатация, че доставчик на достъп до комуникационна мрежа не трябва и да защити интернет връзката си, би довела до лишаване на основното право на интелектулна собственост от всякаква защита, като това би противоречало на идеята за справедливото равновесие.

Предвид това мярка, целяща да се защити интернет връзка с парола, трябва да се приеме като необходима за гарантиране на ефективната защита на основното право на защита на интелектуалната собственост.

Защитата на връзката с парола, смята Съдът,   трябва да се приеме за подходяща за установяване на справедливо равновесие между, от една страна, основното право на защита на интелектуалната собственост, и от друга страна, правото на стопанска инициатива на доставчика на услуга за достъп до комуникационна мрежа, както и правото на свобода на информацията на получателите на тази услуга. Ето и конкретният отговор:  

Член 12, параграф 1 от Директива 2000/31, във връзка с член 12, параграф 3 от същата директива, трябва да се тълкува, предвид изискванията, следващи от защитата на основните права, както и от предвидените в Директиви 2001/29 и 2004/48 правила, в смисъл, че не допуска прилагането на скрепена със санкция забрана като разглежданата в главното производство, която изисква от доставчик на достъп до комуникационна мрежа, позволяваща публично достъпна интернет връзка, да възпрепятства трети лица да предоставят на публично разположение посредством тази интернет връзка защитено с авторско право произведение или части от него чрез интернет платформите за обмен на файлове (peer-to-peer), когато доставчикът е свободен да избира какви технически мерки да вземе за съобразяване с тази забрана, дори и ако изборът му се свежда само до една мярка, състояща се в защита на интернет връзката с парола, при условие че потребителите на мрежата бъдат задължени да се идентифицират, за да получат необходимата парола, и не могат следователно да действат анонимно, като запитващата юрисдикция следва да провери дали това е така.

Коментари

Опасението, че Съдът ще намери точка на равновесие на правата в използването на пароли  се появи въпреки позитивните оценки за заключението на Генералния адвокат Spuznar – и  още тогава имаше акции в защита на свободния WiFi.  В заключението се казваше, че принуждаването на доставчиците да въвеждат защита с парола може да обезкуражи или възпрепятства използването на услугата WiFi и по този начин да подкопае бизнес модела на доставчика. Szpunar коментира, че “предоставяне на активна  превантивна роля на междинните доставчици на услуги би било в противоречие с техния специален статут, който е защитен по силата на Директива 2000/31”  и че  да се принуждават доставчиците на защита с парола не е пропорционална стратегия за защита на авторското право – вж оценката на EDRI за заключението на Szpunar.

WiFi4 EU etc.

Ден по -рано Комисията обяви инициативи за интернет свързаност и WiFi за всички. Ето какво се казва в прессъобщението:

Днес Комисията предложи нова инициатива, за да се даде възможност на всички заинтересовани местни власти да предлагат безплатен безжичен интернет (Wi-Fi) на всички граждани, например във и около обществени сгради, здравни центрове, паркове или площади. С първоначален бюджет от 120 млн. евро тази нова публична ваучерна схема има потенциал да осигури интернет на хиляди обществени места, където ще се осъществяват между 40 и 50 милиона Wi-Fi връзки на ден. Финансирането за инсталиране на локални точки за безжичен достъп до интернет трябва бързо да стане налично, след приемането на схемата от Европейския парламент и държавите от ЕС. До края на 2020 г. поне между 6000 и 8000 местни общности ще могат да се възползват от този нов проект. Както е предвидено в Директивата за електронната търговия, местните органи, предлагащи такива услуги на своите граждани, няма да носят отговорност за предаваното съдържание.

Само не е добавено, че няма да носят отговорност –  на цената на края на отворения (password-free) WiFi.

Широко се коментира разминаването между решението Mc Fadden от 15 септември 2016 и изявлението на Юнкер за свързаност и прочее от 14 септември 2016.

Реакцията на Юлия Реда:  След това решение обявените от Юнкер цели изглеждат по-нереалистични от всякога. Съжалявам, че Съдът на Европейския съюз не  следва  заключението на Генералния адвокат, който установи, че задължението за осигуряване на достъп до Wi-Fi с парола би довело до непропорционално големи вреди за обществото като цяло. Ползата за обществото от безплатен безжичен Wi-Fi   далеч надвишава  потенциалните рискове за притежателите на авторски права.

Advertisements

Posted in Copyright | Авторско право, Новини и коментари, Новини на български | Tagged: , | Leave a Comment »

Europeans deserve a better copyright reform

Posted by Internet Society - Bulgaria on September 14, 2016

Internet Society – Bulgaria shares this position of Communia.

 

Europeans deserve a better copyright reform

Caïn venant de tuer son frère Abel, by Henry Vidal
This is not how you #fixcopyright

The copyright reform proposal presented today by the European Commission fails to meet the needs of citizens, educators, and researchers across Europe. Instead of strengthening the information economy, the proposal preserves a status quo defined in the analog age. In the process, it hinders education, research and cultural expression.

European Commission lacks vision for copyright in the digital age

Today’s proposal buries the hope for a more modern, technologically neutral and flexible copyright framework that the Commission had hinted at in its initial plans for the Digital Single Market. The proposal largely ignores crucial changes to copyright that would have benefitted consumers, users, educators, startups, and cultural heritage institutions. It also abandons the idea of a digital single market that allows all Europeans the same rights to access knowledge and culture. Finally, it completely ignores the importance of protecting and expanding the public domain.

Copyright needs to evolve with technology. Instead of charting a course that can take Europe into the information economy of the future, the Commission has been busy rearranging the deck chairs on the Titanic.

Instead, the Commission’s proposal focuses on a wholly different goal: to minimize the impact of the fundamental changes brought about by digital technologies and the internet on legacy business models. Publishers get an ancillary copyright that already has proven itself worthless in practice. Access to most audio-visual content will continue to be hampered by geo-blocking (which the Commission had earlier committed to end), and online platforms might be forced to collaborate with rights holders on censoring content that is shared by users on these platforms. The whole package lacks forward-looking, innovation-friendly measures that embrace digitization as an opportunity for users, creators, businesses, and public institutions in Europe.

In doing this, the Commission abdicates its power to make the European future a better one. It is the future where the stakes are significantly higher than today’s market balance. Soon, the business models that the Commission is trying to protect will no longer be relevant. At stake is a future in which innovation-friendly Europe could have provided the best education for its citizens, drawn the best talent and investment options, and fostered the best research and job opportunities.

Europeans deserve a copyright framework that is fit for the future

The approach proposed for text and data mining is an example of how the desire to protect existing models results in measures that are destined for failure. Driven by the desire to protect licensing revenues of the large scientific publishing houses, the Commission has proposed an exception that introduces new legal risks for anyone engaging in text and data mining outside of a scientific research context.

There seems to be incredible potential for text and data mining throughout our digital society, but the Commission’s proposal confines it to the scientific research sector. This sends a strong signal to startups, businesses, and anyone else wishing to explore the benefits of text and data mining to do so outside of Europe. As a result, new, innovative and globally-competitive businesses will instead emerge in regions where such barriers do not exist, creating jobs and opportunities that will be lost to Europe.

Europeans deserve freedom to use digital content in education

The digital era seems to be the golden age for education. Interactive cross-border learning can connect students with the best educational offerings on the continent regardless of where they live and how much they can spend on educational materials. The Commission had the opportunity to enable a leap forward in education by harmonising the existing technology-neutral exception across the EU. But instead, the Commission’s proposal adds to the legal uncertainty for teachers by introducing a parallel, limited exception for digital educational materials that can be overridden if these materials are available via a licensing option.

The Commission therefore forces European schools to accept licensing schemes, which will continue to extract fees made possible by this unfortunate loophole. We hoped for new, diverse, and innovative modes of teaching and learning. Instead, new types of licenses will flourish, further securing undeserved revenues for old business models. The perpetual reliance on licensing will put further strain on limited educational budgets across Europe, and ultimately negatively affect the quality of education.

Commission sells out EU competitiveness to protect legacy business models

Strong and meaningful exceptions for online education and Text and Data Mining would have been means to make sure Europeans have opportunities to learn and work in Europe. In the long term such opportunities will translate into the creation of new businesses and increasing Europe’s global competitiveness. Unfortunately it appears that the Commission has abandoned this type of long term thinking in favor of protecting the status quo.

Posted in Data Retention, Internet Governance, News in English | Leave a Comment »

Опасен ли е Законът за електронното управление за сигурността на държавата?

Posted by Internet Society - Bulgaria on January 14, 2016

Изявление на УС на “Интернет общество – България” относно появили се критики по адрес на ЗЕУ

Текстът на законопроекта е публично достъпен в сайта на Народното събрание.

Днес се появиха “сензационни” съобщения, че два от текстовете на законопроекта били много опасни за сигурността на държавата:

„Чл. 58а, ал. 1, т. 1 …. когато предметът на поръчката включва разработване на компютърни програми, те трябва да отговарят на критериите за софтуер с отворен код.“
и:
„§ 38., т. 30. „Софтуер с отворен код“ е компютърна програма, чийто изходен програмен код е публично достъпен за безплатно ползване.“

Според неназовани анонимни компютърни специалисти, които уж били “загрижени за писането на опасен закон“, “изискването софтуерът в областта на електронното управление да е с отворен код и публично достъпен е абсурдно от гледна точка на сигурността.

Opensource

Лого на Инициативата за отворен код. Източник: Уикимедия

“Интернет общество – България” от над 15 години популяризира използването на софтуер с отворен код в държавната администрация. Благодарение на Програмата за развитие на ООН, ние реализирахме проект за електронни общини в Югоизточна Европа през 2003 -2005 г. в Кърджали и др. общини в страната и региона.

УС категорично заявява, че тревогите, изразени от анонимните “специалисти” не отговарят нито на реалността, нито на тенденциите в развитието на информационните технологии и програмното обезпечаване на всички нива – държавна администрация, частен бизнес, крайни потребители и т.н.

Някои медии у нас спекулират, че ако изходният програмен код е публично известен, то информационните системи ще бъдат “изключително уязвими за хакерски атаки или пък за шпионаж.

Всъщност истината е точно обратната. Общество.бг е развенчало някои от митовете, а ето и допълнението от нас:

  • Явно анонимните “специалисти” не са запознати с факта, че изходният код дори на програмите на “Майкрософт” е отдавна достъпен, при това не само за държавните администрации. Това не го прави по-опасен, а напротив – повишава сигурността му.
  • Използването на софтуер с отворен код прави държавната администрация независима от бизнеса или от прищевките на производителите на софтуер. Всеки производител, който пуска нова версия на своя софтуер, може (и често го прави!) да реши да преустанови поддръжката на старата версия, която е винаги много скъп процес. И дори софтуерът да е много популярен, в един момент става неизгодно да бъде поддържан –  справка: Windows XP или Internet Explorer.
  • Обратното – опитът да се премахне изискването за използване на софтуер с отворен код дава съмнения за неясни зависимости и корупционни практики, с които България стана известна по времето на управлението на Симеон Сакскобургготски.
  • Софтуерът с отворен код може да се коригира при забелязани грешки – при това дори от самия потребител. Корекцията може да се осъществи веднага, за разлика от софтуера със затворен код, който разчита на реакцията на производителя, ако такава изобщо последва. Известно е, че големите компании обикновено актуализират своя софтуер един път месечно или дори по-рядко.
  • Както знаем от последните години, в софтуера със затворен код често има “вратички” (било нарочно или случайно), през които се дава възможност за контрол на трафика и информацията. Чрез използването на софтуер с отворен код, съществуването на тайни  “вратички” за достъп е невъзможно. Т.е. софтуерът с отворен код повишава нивото на сигурност на държавната администрация, а не го намалява.

 

Надяваме се, че народните представители няма да отстъпят под натиска на неясни за обществото интереси и ще приемат текстовете, които отговарят на членството на България в Европейския съюз. Припомняме, че ние настояваме за подобно развитие от десетилетия и е радостно, че най-накрая държавната администрация е предложила такова решение.

Заключението ни е, че ЗЕУ и текстовете за софтуера с отворен код не са опасни за сигурността на държавата, а напротив – повишават я, като осигуряват прозрачност на използваните технологии и дават възможност за бързото коригиране на грешки.

За повече информация, можете да се свържете с “Интернет общество – България” на адрес isoc-bul@isoc.bg.

Posted in Data Retention, Новини на български | Leave a Comment »

Масовото следене не е правилният отговор в борбата с тероризма

Posted by Internet Society - Bulgaria on November 18, 2015

Публикуваме тази статия на редакционния съвет на в. “Ню Йорк Таймс” от 18.XI.2015 г., защото почти всичките аргументи в нея важат и за Европейския съюз, а и за България.

Масовото следене не е правилният отговор в борбата с тероризма

Това е нещастен, но лесен за предсказване ритуал след всяка нова терористична атака: определени политици и чиновници, без да се бавят, използват трагедията за своите  собствени нужди. Казаното в понеделник от Джон Бренън, директора на ЦРУ, отбеляза ново и още по-позорно падение.

Джон Бренън - директор на ЦРУ. Снимка: Уикипедия

Джон Бренън – директор на ЦРУ. Снимка: Уикипедия

Говорейки по-малко от три дни след координираните терористични атаки в Париж, които убиха 129 души и раниха стотици, г-н Бренън се оплака от “извиване на ръцете на правителството в усилията да се опита да разкрие тези терористи”.

Това, което той нарича “извиване на ръцете” беше реакцията на обществото след разкритията, направени през 2013 г. от Едуард Сноудън (бивш служител на граждански договор с Агенцията за национална сигурност – АНС), че АНС е използвала разпоредби от Патриотичния закон, за да събира тайно информация за милиони телефонни разговори на гражданите на САЩ. През юни т.г. президентът Обама подписа Закона за свободата на САЩ, който сложи край на масовото събиране на телефонни данни от територията на страната (но не и събирането на други, като електронна поща и съдържанието на международни телефонни разговори на американците) и изисква тайния Съд за чуждестранно следене и разузнаване да направи своите най-важни решения достъпни за обществото.

Тези реформи са само дребно подобрение на Патриотичния закон, но разузнавателната общност видя в тях голяма пречка за усилията ѝ в борбата с тероризма. В своите понеделнишки коментари г-н Бренън нарече [терористичните] атаки в Париж “биене на камбаната” и твърдеше, че последните “политически и законодателни” действия “правят способността ни да открием… тези терористи много по-трудна.”

Трудно е да се повярва на каквото и да е казано от г-н Бренън. Миналата година той отрече, че ЦРУ е проникнало незаконно в компютрите на служители в Сената, които провеждаха разследване на програмите за задържане и изтезания на ЦРУ, когато фактически го бе сторило. През 2011 г., когато Бренън беше съветник по борбата с тероризма на президента Обама, той заяви, че американските безпилотни самолети не са убивали никакви цивилни лица, въпреки доказателствата, че са убили тъкмо такива хора. А неговият шеф Джеймс Клапър, директор на националното разузнаване, призна, че е излъгал Сената, когато е говорил за събирането на данни от АНС. Дори да оставим липсата на доверие настрана, не е ясно какво още иска г-н Бренън.

Повечето от хората, извършили атентатите в Париж вече са били в полезрението на службите във Франция и Белгия, където няколко от нападателите са живели на стотина метра от централното полицейско управление, в квартал, известен като спокойно място за всички екстремисти. Както каза един френски експерт в борбата с тероризма и бивш служител в [Министерство на] отбраната, това показва, че “нашето разузнаване всъщност е доста добро, но способността ни да действаме въз основа на събраното от него… е ограничена от количеството на разузнавателните данни.” С други думи, проблемът в този случай не е в липсата на данни, а липсата на действие от страна на властите, след като вече са имали тези данни.

В действителност безразборното събиране на огромни масиви от данни никога не е било полезно. Вече две години откак станаха известна програмите на АНС за събиране на такива данни, а разузнавателната общност все още не е успяла да докаже, че подслушването на телефони е успяло да предотврати дори един терористичен атентат. Независимо от това, от години служителите на ЦРУ, конгресмените и сенаторите многократно подвеждаха обществеността с твърдения, че то е ефективно.

Това, че разузнавателните агенции не казват истината за подслушването, е една част от проблема. По-големият проблем е готовността им да заобиколят законите, независимо какво пише в тях. Разкритията на Сноудън демонстрираха колко лесно е да се злоупотреби със силите и средствата на службите за сигурност, когато техните правомощия са дефинирани едва-едва, а и се извършват тайно.

Като слушаме г-н Бренън и други чиновници – напр. Джеймс Коуми, директор на Федералното бюро за разследване, току-виж сме повярвали, че правителството е безпомощно да защити американците срещу заплахата от бъдещи терористични атаки.

Г-н Коуми каза, че технологични компании като Apple и Google трябвало да направят така, щото органите на реда да имат възможност да декодират криптираните съобщения на потребителите на услугите, които тези компании предоставят. Но ако се оставят такива вратички в софтуера, това ще направи потребителите много по-уязвими за хакерски атаки от страна на престъпниците, а и на чуждите разузнавания. Експертите казват, че службите могат да разкрият връзките между заподозрените и без да използват такива вратички, като просто проучват с кого си говорят или обменят съобщения, колко често и за колко време.

Истината е, че разузнавателните служби могат да вършат повечето от нещата, които правеха и преди, само че с малко повече контрол от страна на съда и на обществото. Никой не оспорва факта, че службите и органите на реда трябва да разполагат с необходимите правомощия, за да открият и предотвратят атаки, преди те да са започнали. Но това не означава да приемем без да задаваме въпроси неефективни и по всяка вероятност противоконституционни действия, които ограничават свободата, без да правят живота ни по-безопасен.

Posted in Data Retention, Новини на български | Leave a Comment »

Къде да намерим актуална информация за и около “Интернет общество – България”?

Posted by Veni Markovski on July 24, 2014

Посетете страницата ни във Фейсбук

За новини от световното “Интернет общество” следете техния сайт.

 

 

Posted in Новини и коментари, Новини на български | Leave a Comment »

ISOC-Bulgaria Consultations on the ITU questions (April 2014)

Posted by Internet Society - Bulgaria on April 18, 2014

Please, if you have edits, suggestions, write them below, in the comments area, before April 25, 2014.

ISOC-Bulgaria response to the ITU Council Working Group on International Internet-related Public Policy issues public consultation on the following question:

What actions are to be undertaken by governments in relations to each of the international Internet-related public policy issues?

In particular the following list of issues have been noted as areas of work that the CWG- International Internet-related public policy and have been contributing to the work of the ITU.
– Multilingualization of the Internet Including Internationalized (multilingual) Domain Names
– International Internet Connectivity
– International public policy issues pertaining to the Internet and the management of Internet resources, including domain names and addresses
– The security, safety, continuity, sustainability, and robustness of the Internet
– Combating Cybercrime
– Dealing effectively with spam
– Issues pertaining to the use and misuse of the Internet

Answer: The Bulgarian government has undertaken long time before anyone at the ITU would even think about these issues a policy, which resulted in unprecedented (and almost not followed in other countries) growth of Internet penetration, affordability, and quality of the service. Information document № 7, provided by the MTITC to the ITU Plenipotentiary meeting in Guadalajara, Mexico in 2010 speaks for itself.
Bulgaria has waived any licensing or registration regime for the Internet service providers since 1999. Under the Law for Electronic Services, the state does not control or deals with the Internet names and addresses (though, one must point out, it still deals with the Internet numbers – a service, which is largely known as ENUM, and which trial is still being managed by the ITU).
ISOC-Bulgaria, having been part of the last 14 years of negotiations, and sometimes legal arguments between all interested parties in the country, believes that such a policy has proven as a very successful one for the general development of the Internet sector in the country.
Concrete comments on some of the issues:

– Multilingualization of the Internet Including Internationalized (multilingual) Domain Names
The government has been part of the ICANN IDN Fast Track process; thanks partly to the unsuccessful bid to obtain Cyrillic IDN ccTLD for Bulgaria, the ICANN policy was changed, thus giving Bulgaria, Greece, and other interested countries, to appeal for review of the first objection. Furthermore, the ICANN IDN program has proven to be working both in the Fast Track, and in the new gTLD part. We see this as an example of successful cooperation and coordination between the private sector, civil society and government, which is the essence of the multistakeholder model that proved to be so successful in Bulgaria.

– International Internet Connectivity
Thanks to the lack of regulation or licensing, or even just a registration regime, Internet Service Providers were able to compete with each other, and reach levels of prices, which make the Internet in the country accessible and affordable for everyone. Bulgarian ISPs are building their own international connections, thus competing successfully with the incumbent – a prerequisite for successful, user-oriented international internet connectivity.

– International public policy issues pertaining to the Internet and the management of Internet resources, including domain names and addresses
As mentioned above, Bulgaria by law does not license, register, control, or interfere in anyway with the domain names and the Internet addresses, and that’s a decision that has been supported by governments and parliaments on a constant base since 1999. The Bulgarian example shows that with less regulation, there’s more competition, better choices for the users, and the access to the Internet is both affordable, and very fast. We would encourage other governments to study and use this example. It is true, however, that to reach such a decision, the whole society need to get together – government, citizens, private sector, even the incumbent telecom was supportive of this decision, taken back in 1999, when the Bulgarian Telecom was still state-owned. We understand that such a policy may not be yet acceptable in countries, which have not reached that level of cooperation, but we must also stress that the results of such a policy, are extremely beneficial for every and each of the stakeholders – users, ISPs, government. At the same time, the policies of the governments, which were welcome in the area of the management of the Internet resources, were not so well prepared in the area of privacy and data retention, perhaps also because they were drafted and accepted in the Parliament neither with the participation of the broader Internet society, nor that of ISOC-Bulgaria. As a result, when the European Court of Justice struck down the Data Retention Directive a few weeks ago, we immediately urged the government to take measures and edit the Law for Electronic Communications by taking down the text that allow metadata collection with no court control.

– The security, safety, continuity, sustainability, and robustness of the Internet
The security is usually part of the work responsibilities of the Internet service providers, the telecom operators, and the users. The state has ratified the Budapest Cybercrime convention, and it has also engaged with the International Cybercrime Academy, based in Sofia, and other entities, in order to secure the Internet to a maximum degree possible, with the limited resources available with the governmental budget. This task can only be successful, if it is built in the form of a public-private partnership.

– Combating Cybercrime
As mention, the Budapest convention is ratified, and the state works in close coordination and cooperation with law-enforcement agencies, ENISA, and other relevant bodies. A Bulgarian MEP, Ivailo Kalfin, was rapporteur to the European Parliament on Cybersecurity.

– Dealing effectively with spam
This is purely into the realm of the private business. The government deals with incoming spam, at the front routers / gateways, and makes sure that spam does not reach the mailbox of users of governmental email services. Historically, commercial operators have proven quite good in dealing effectively with spam.

– Issues pertaining to the use and misuse of the Internet
We don’t see such an engagement by the government – if the Internet is “misused”, whatever this term means, there are ways to deals with the perpetrators.

Internet Society – Bulgaria

Posted in Data Retention, Коментари, Internet Governance | Leave a Comment »

Номинации за антинаградите “Големия брат” за 2012 г.

Posted by Internet Society - Bulgaria on January 17, 2013

За пореден път Програма Достъп до Информация (ПДИ) и „Интернет общество – България“ ви призовават да номинирате държавни институции, фирми и лица, които са нарушили или нарушават правото на лична неприкосновеност и защитата на личните данни на гражданите. Изпращайте номинациите на адрес: isoc-bul@isoc.bg, office@aip-bg.org или ги добавете като коментар отдолу.
Церемонията по връчване на антинаградите ще се проведе на 28 януари 2013 г. от 12.00 ч. в Пресклуба на БТА (бул. “Цариградско шосе” 49).

Всеки може да номинира своя фаворит – държавна институция или частна структура, нарушавала правото на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни през изминалата 2012 година.

За наградите “Големият брат”

Антинаградите „Големият брат” се присъждат на правителствени структури, компании или личности, нарушили правото на лична неприкосновеност и защитата на личните данни. Носителите на антинаградите се определят от жури на базата на обосновани номинации. Тази година журито е в състав:

  • Доц. Георги Лозанов –  Председател на Съвета за електронни медии, преподавател във Факултета по журналистика в СУ
  • Красимир Димитров – член на Комисията за защита на личните данни
  • Валя Ахчиева – журналист, БНТ
  • Иван Димов – журналист, в-к “Труд”
  • Павлина Желева – журналист, в-к “Труд”
  • Д-р Гергана Жулева – изпълнителен директор на ПДИ
  • Александър Кашъмов – адвокат, ръководител на правния екип на ПДИ
  • Дарина Палова – адвокат, ПДИ
  • Кирил Терзийски – адвокат, ПДИ
  • Фани Давидова – юрист, ПДИ
  • Димитър Ганчев – Главен секретар на Интернет общество – България

Наградата (Big Brother) е учредена от международната неправителствена организация за защита на личните права Privacy International. Символът на анти-наградата е военен ботуш, стъпкващ човешка глава.

Денят, в който ще се проведе церемонията по връчване на антинаградите “Big Brother” – 28 януари –  съвпада с Европейския ден на защита на данните. Датата отбелязва подписването на Конвенция 108 на Съвета на Европа от 1981 г. за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни. В Европа денят се отбелязва с конференции, телевизионни и радио диспути, презентации, срещи в училища и университети, семинари и др.

В България Европейският ден за защита на данните се отбелязва за пръв път през 2007 г. През 2008 г. и 2009 г. ПДИ и „Интернет общество – България“ отбелязаха заедно 28 януари с церемонии, на които връчиха антинаградите „Големият брат”.

Церемонии за антиаградите “Големият брат” бяха провеждани през 2003, 2005, 2008, 2009 и 2011 г.

Дългогодишен „призьор” в категорията „Държавна институция, нарушавала най-грубо правото на неприкосновеност на личния живот” е Министерство на вътрешните работи (2008, 2009, 2010 г.). Анти-награди са присъждани още на бившия главен прокурор Никола Филчев (2005 г.), Министерски съвет на РБ (2005 г.), рекламната агенция SIA Advertising (2005 г.) и „ЧЕЗ Разпределение България” АД (2009 г.).

За контакти: Програма Достъп до Информация: www.aip-bg.org, email: office@aip-bg.org , София, 1142, бул. Васил Левски 76 ет. 3 ап. 3 тел: 988-5062, 981-9791, 986-7709  или “Интернет общество – България” чрез формата за коментари под статията или на посочения електронен адрес.

Обявяването на “печелившите” ще стана на 28-и януари 2013 г.

До момента сме получили следните номинации:

Категория „Държавна институция, нарушавала най-грубо правото на неприкосновеност на личния живот, през 2012 година“

1. Министерския съвет на Република България за бездействието си по внасяне на промени в регламентацията по използване на Специални Разузнавателни Средства и достъп до Трафични данни, гарантиращи по-висока степен на защита на личната сфера.
Мотиви: През 2011 и 2012 г. парламентарната подкомисия за контрол над СРС и ЗЕС публикува тревожни доклади за прекомерен брой използвани СРС и предоставени на МВР и службите за сигурност лични данни. В началото на 2011 г. подобен доклад бе оповестен и от ВКС, към Министерството на правосъдието се създаде работна група за подобряване на ЗСРС. Въпреки установените пропуски, непълноти и несъвършенства в законите уреждащи използването на трафични данни и специални разузнавателни средства – Закон за специалните разузнавателни средства и Закон за електронните съобщения, въпреки препоръките на спец. подкомисия за парламентарен контрол по използването на СРС, в Народното събрание не са внесени от правителството никакви текстове за промяна на съществуващите регламенти.

Що се отнася до предоставянето на трафични данни, броят на тези случаи без съдебно разрешение нараства ежегодно. Правителството бе вносител на измененията през 2010 г., които позволиха съществуването на две процедури за достъп до трафични данни – със и без съдебно разрешение. До момента не виждаме никакви стъпки за подобряване на ЗЕС.

По темата прилагаме извлечение от Годишен доклад за дейността на подкомисията към комисията по правни въпроси, която осъществява предвидените в чл. 34б от зсрс и чл. 261б от зес парламентарен контрол и наблюдение за 2011 г.

2. Прокуратура на РБ –  обща номинация за окръжните прокуратури за огромното количество искания за използване на СРС без по-късно да се използват като доказателствен материал
Мотиви: Видно от приложения доклад па подкомисията към Народното събрание СРС се използват твърде често без това реално да бъдат използвани н наказателния процес.

3. Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР)
Мотиви: За това, че през м. октомври 2012 г. с официално писмо, отправено до центровете за метадоново лечение в столицата, СДВР е изискала  списъци с трите имена и ЕГН на всички граждани, включени в специалните метадонови програми.
Първата публикация по случая е в e-vestnik http://e-vestnik.bg/16009/bezpretsedentno-politsiyata-iska-ot-lekari-spisatsi-s-lekuvashti-se-narkomani/, в който е публикувано и факсимиле от писмото, подписано от началник Сектор ОПКП в СДВР. Коментар по казуса е публикуван и в бюлетина на ПДИ: Коментар на юриста: Защитата на данни за здравословното състояние е с по-висока степен


4. Групова номинация за общините, създали регламенти за издаване на безплатни детски карти за градски транспорт,
според които превозвачите са започнали да събират непропорционално голям обем  от лични данни за децата от 0 до 7 години. Действително, регламентите са в изпълнение на Постановление № 352 на МС/22.12.2011 г., с което се въвежда изискване за наличие на превозен документ за безплатно пътуване на деца до 7 /седем/ навършени години. Сред известните досега общини са Община Варна и Община Пловдив.
Мотиви: Според информация, публикувана на сайтовете за  градски транспорт и по-конкретно  “Градски транспорт – Варна” ЕАД  (http://www.gtvarna.com/obiavi/2012/karti-za-deca-do-7-godishna-vzrast/), картата се издава ежегодно, а за всяко  издаване на картата е необходимо да се представят  документи удостоверяващи възрастта на детето и неговия адрес както следва: – Акт за раждане (копие); – Документ за самоличност на родител/настойник/; – Снимка на детето (формат -2см/2,5см) 1 /един/ брой.

В Пловдив са отишли и по-далеч. Освен, че също изискват тези документи, в Пловдив (http://hebrosbus.com/bg/news/karti-za-detza-do-7-navarsheni-godini.49/) са организирали и регистър, в който ще се записват всички тези данни. За сравнение, Столичната компания за градски транспорт не поставя подобни изисквания, родителите сами поставят снимката на детето и могат да получат картата само срещу  трите имена на детето (http://www.sofiatraffic.bg/bg/news/738/zapochna-izdavaneto-na-karti-za)


6. Столичен Общински Съвет (СОС)
за регламента, според, който общинската фирма – Център за градска мобилност, изисква копия от лични карти и нотариални актове на живеещите в центъра на София, кандидатстващи за стикер за паркиране в платените зони.
Мотиви: Става дума за Наредба за организация на движението на територията на Столичната община, приета от Столичния общински съвет. Приложение №15 (към чл. 50а, ал. 6) на наредбата определя “Реда и условията за издаване на винетен стикер за локално платено паркиране на ППС на собственици на обособени жилищни имоти, попадащи в зоните за почасово платено паркиране”. Според въпросния “ред”, ако искаш да получиш стикер, трябва да подадеш заявление, към което се прилагат: копие на лична карта, копия на  документи за платен данък на колата, платена гражданска отговорност, копие на документ за собственост на имота.
Допълнителен мотив за номинацията е историята, в която контрольори от градския транспорт да конфискували абонаментната карта на младо момиче, взели телефонния й номер, след което момичето било подложено на тормоз.
Повече по двете теми тук:
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1692254
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1696914


7. Комисия за защита на потребителите
Мотиви: За това, че Комисията за защита на потребителите, изисква ЕГН от жалбоподателите, обърнали се към нея.
Това е в противоречие както с разпоредбите на АПК, така и с разпоредбите на ЗЗЛД. За тази си практика, КЗП е глобена от КЗЛД с 14 хил. Лева глоба. Повече по темата тук: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1704666


8.
Министър Симеон Дянков
Мотиви: Заради скандала с раздадените от него бонуси в МФ и прикриването на служителите, които са ги получили, под претекста, че това са лични данни.
Въпреки това с помощта на опозицията това даде възможност да излязат бонусите в други държавни ведомства, доведе до оставки в НЗОК и Агенцията по вписванията, премиерът нареди бонусите на политическите лица да се върнат, а системата за възнаграждения в държавната администрация бе променена. Ето с кой материал започна всичко: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1207799


9. Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация” към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма
Мотиви: За това, че публикуват на официалната си интернет страница личните данни на жалбоподатели, обърнали се към Агенцията.
По случая е разгледана жалба в КЗЛД и е издадено решение срещу агенцията. По темата прилагаме решение на КЗЛД

10. Софийски градски съд
Мотиви: за прекомерното даване на разрешения за използване на СРС (видно от доклада на подкомисията към Народното Събрание)

Категория „Частна компания/структура, нарушавала най-грубо правото на неприкосновеност на личния живот, през 2012 година“

1. Онлайн магазин за продажба на шпионско оборудване – SRS.BG.
Мотиви: За това, че с цел реклама на оборудването, което продават, от фирмата са инсталирали камери за наблюдение на ключови места в София (улици, плошади), които позволяват он лайн наблюдение.
Камерите не са обозначени и гражданите няма как да знаят, че биват заснемани и съответно излъчвани по интернет в реално време. Камерите позволяват увеличение, което дава възможност лицата спокойно да бъдат разпознавани. В началото на 2012 година, камерите дори позволяваха насочване към определени прозорци на частни имоти (напр от камерата инсталирана на площада до паметника на “Св Патриарх Евтимий”). След публикация в бюлетина на ПДИ, част от камерите са преориентирани, така, че вече няма възможност да се наблюдават частни  апартаменти, но наблюдението на улиците продължава.


2. ВиК-ЕООД (гр. Б.)

Мотиви: За искането им отправено до КЗЛД за перманентен достъп до националната база данни на населението с цел – събиране на вземания от некоректни длъжници.


3. „У-АйДи” ООД
 – компания, която събира и обработва данни на студенти, с цел издаването на спец карти, даващи преференциални цени на притежателите в заведения и дискотеки.
Мотиви: Въпросните UID Student карти, брандирани с логото на Националното представителство на студентските съвети (НПСС) и даващи отстъпки при консумация на алкохол в определени заведения, представляват PVC пластика с идентификационен номер и магнитна лента с подробно информационно съдържание за картопритежателя и възможност за онлайн проследяване на текущия баланс, консумация и натрупани промоционални точки.  За да получат такава карта, кандидатите попълват формуляр с всичките си лични данни, както и подробности за себе си. Дейността на  фирмата стана обект на обществено обсъждане, когато стана ясно, че дружеството, съвместно с Националното представителство на студентските съвети в Република България (НПСС), провеждат кампания по безплатно издаване на подобни карти на територията на УНСС. За случая НПО сдружение „Майки срещу насилието в Студентски град”” е сезирало КЗЛД
Публикации по темата: http://news.ibox.bg/news/id_445792841 и http://news.ibox.bg/news/id_1945217531

4. СГ Груп ООД
Мотиви:
фирмата събира вземанията на различни компании с некоректни длъжници,за системно нарушаване на правата на гражданите на защита на личните данни. За прехвърляне на бази лични данни без знанието на лицата. За тормоз над гражданите. Срещу фирмата има много подадени жалби към КЗЛД.


5. Политическите партии СДС и ДСБ

Мотиви: Затова, че в противоречие с разпоредбите на ЗЗЛД и въпреки решението на КЗЛД по този въпрос, използваха избирателните списъци от вътрешните избори на Синята коалиция, за да агитират с писма за Прошко Прошков по време на изборите през 2011.
И двете партии бяха порицани от Комисията за защита на личните данни. Това с оглед предстоящите избори. Повече: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1512799


6. „Топлофикация” АД

Мотиви: За това, че изискват от абонатите си копия от нотариалните актове. За това дружеството е глобено от КЗЛД, като е наложена глоба. По темата прилагаме решение на КЗЛД


7. Нова ТВ Груп –
за провеждането на играта „Стани милионер“
Мотиви: За това, че обработват лични данни на гражданите в противоречие с разпоредбите на ЗЗЛД като:
– обработват лични данни на гражданите без тяхното изрично съгласие.
– призовават гражданите да участват в играта без да обяват кой точно ще обработва данните и следователно кой ще носи отговорността за евентуалното неправомерно обработване. За това дружеството е глобено от КЗЛД. По темата прилагаме решение на КЗЛД.

Posted in Data Retention, Инициативи, Новини на български | Leave a Comment »

Macedonia: Danger of censorship with the new Law on insult and defamation

Posted by Internet Society - Bulgaria on October 5, 2012

From ISOC-Bulgaria:
We noticed the following article about a potential dangerous law in Macedonia. There’s a Bulgarian article, covering the story, too. Please, if you know members of the Macedonian Parliament, or their ambassadors worldwide, reach out to them, and notify them of the potential danger for the young democracy of Macedonia, and for all Internet users and providers.

 

Macedonia: Danger of censorship with the new Law on insult and defamation

The sections of the draft-law on civil liability for insult and defamation related to communication over the internet can lead to a complete termination of the possibilities for public debate through websites registered in Macedonia, and by encouraging censorship these sections violate Article 16 of the Constitution of the Republic of Macedonia.

The draft-law which is currently in its first reading in Parliament also includes sections related to the work of the “online services providers” explicitly mentioning the portals as such, but the term provider itself is not precisely defined so it can also refer to any other online service: providing access in general, an instant messaging application, forums, content aggregation and forwarding, blogging platforms – especially the ones that allow third-party commenting on posts, etc.

Given the recent experiences of applying vaguely defined concepts in practice, the judge himself will have to decide whether he would consider a blogger to be an “online service provider” or an accomplice who “allowed” a stranger to leave a comment under his post which is offensive for a third party, or to have a link to another blog or website that could possibly contain insults or libels for a third party.

The basic article which refers to the internet is Article 11, which says:

Responsibility of the online service provider

Article 11
(1) The online service provider assumes responsibility, along with the author, to compensate for the damage arising from enabling access to offensive or defamatory information.
(2) The online service provider shall not be liable for an insult or slander as a result of enabling access to offensive or defamatory information provided that:
1) the provider proves that the author of the information posted on the website was not acting under direct or indirect control or influence by the online service provider, and
2) the provider proves that he was neither aware, nor that he should have been aware of the offensive or libelous material posted on the web portal, or that within 24 hours after becoming aware of the offensive and defamatory nature of the published text or information, the provider has taken all the technical and other measures for the removal of such information. A request for removal of information can also be filed by the complainant.
Given that every online service provider or website administrator has the technical capabilities to control all content (the form of control can ultimately be deletion or removal of the website from the internet) contrary to the principle of presumption of innocence, with this article the owners are put in a situation to have to prove that they were innocent, instead of the plaintiff to offer evidence for their guilt or malicious intent.

This law will oblige the portals to censor content posted by their users upon the request of the plaintiff, instead of a court order based on a proven offense. For example, a government official may be offended if someone presents evidence of his corruption. If the provider cannot prove that he has taken all the measures necessary to save his reputation, then he is faced with the same responsibility for the contents as the citizen who had published them.

Having in mind the risk of having to pay fines of up to 27,000 euros, it is very likely that the online service providers, in order to avoid lawsuits will prevent the publication of any content generated by the users or at best they would delete everything that they receive a request for. If not, they will also incur costs because they will be forced to employ moderators (lawyers and fact-checkers) who will be able to assess in advance if any comment is offensive or libelous, and at least three administrators who working in three shifts i.e. 24 hours 7 days a week (including weekends and public holidays) to promptly respond to all requests for deletion within the legally stipulated 24 hours.

The opportunities for arbitrary abuse that would be created with the adoption of such a law, by encouraging the online service providers from all societal sectors, and especially from the private and civil society sector, to introduce procedures for censorship of content generated by their users, make this law contrary to the fundamental principles of freedom of speech and censorship prohibition contained in Article 16 of the Constitution of the Republic of Macedonia.

Article 16

The freedom of belief, conscience, thought and public expression of thought is guaranteed.
The freedom of speech, public address, public information and the free establishment of institutions for public information is guaranteed.
Free access to information and the freedom to receive and impart information is guaranteed.
The right to a response in the news media is guaranteed. The right to a correction in the news media is guaranteed. The right to protect the source of the information in the news media is guaranteed.
Censorship is prohibited.

Metamorphosis is urging the members of the Assembly of RM to reject the adoption of the law in this form. Passing laws that could literally affect the economic survival of any of the users of online services, which account for more than 60% of the population in Macedonia, due to an opinion they have expressed on the internet and laws that are literally obliging e-publishers to develop censorship mechanisms if they don’t want to be exposed to the threat of huge fines, is in complete contradiction with the basic human right to freedom of expression and the Constitution of the Republic of Macedonia.

Due to the complexity and comprehensiveness of the consequences from the adoption of this law, Metamorphosis believes that the process of enactment must be conducted inclusively and in accordance with the Guidelines stipulating the manner of acting in the work of the ministries for the involvement of stakeholders in the process of preparation of laws, enacted with an ordinance of the Government (Official Gazette of RM no. 150 from 27.10.2011) and available on the website of the Deputy Prime Minister for Economy, in accordance with the legal framework for Regulatory Impact Assessment (RIA), as well as the Code for consultation with the public during the preparation of the regulation and the Guide for Regulatory Impact Assessment, available on the website of the Ministry of Information Society and Administration. This process must include all stakeholders, starting from online service providers to citizens-users of internet services, bloggers, active users of social networks and readers of media portals who are expressing their views through comments, representatives of the private, civil society and education sector, particularly human rights experts. In order to have a constructive assessment of the effects of the law via comparative analyses with other countries, the process must include relevant international institutions, primarily the OSCE Representative on Freedom of the Media, and international organizations dealing with the protection of freedom of speech.

There is no such process in the case with the draft-law on civil liability for insult and defamation, which by the time of publication of this reaction has not been published yet on the official government websites: ENER – the single national electronic register of regulations of RM and the portal for modern public debates e-Demokratija.mk. If the Government and the Parliament want this law to have a positive impact on the development of democracy and on the improvement of the quality of life in Macedonia, the draft-law must be withdrawn from parliamentary procedure and the process should be implemented from the beginning.

Metamorphosis invites all societal stakeholders, individual citizens, non-governmental organizations, educational and scientific institutions, private companies, especially online service providers, media and e-publishers, as well as the government entities – especially the ones responsible for protecting the rights and freedoms of citizens, to actively engage in the process for preventing the enactment of this and any other legal “solution” that opens even the slightest opportunity for violation of the freedom of expression in the Republic of Macedonia.

Metamorphosis sends this reaction to the competent institutions of the Republic of Macedonia and the general public, to the OSCE Representative on Freedom of the Media, the Council of Europe and to the international organizations working on human rights protection: EDRi – European Digital Rights, Amnesty International, Index on Censorship, Human Rights Watch and Reporters Without Borders.

Posted in Data Retention, News in English | Leave a Comment »

Писмо на “Интернет общество – България” до МТИТС относно конференцията на ITU в Дубай

Posted by Internet Society - Bulgaria on September 20, 2012

До: МТИТС

На вниманието на:
Красимира Димитрова – държавен експерт в дирекция „Съобщения”, отдел „Развитие на електронните съобщения”,
тел.: (+359 2) 949 27 05,
e-mail: kdimitrova@mtitc.government.bg

Лъчезар Василев – главен експерт в дирекция „Съобщения”, отдел „Развитие на електронните съобщения”,
тел.: (+359 2) 949 24 25,
e-mail: lvasilev@mtitc.government.bg

Боряна Харлова – главен експерт в дирекция „Съобщения”, отдел „Развитие на електронните съобщения”
тел.: (+359 2) 949 24 28,
e-mail: bharlova@mtitc.government.bg

Относно:

ваша покана от 23.07.2012 г., публикувана в сайта на МТИТС за провеждане на обществени консултации, свързани с предстоящата Световна конференция по международни далекосъобщения (WCIT12), 3-14 декември 2012 г. в Дубай, Обединени арабски емирства.

Уважаеми дами и господа,

Благодарим ви за предоставената възможност да изразим своето отношение при създаването на позицията на Република България за заседанието на МСД по промяна на международните регламенти по далекосъобщения (МРД) в Дубай.

Принципното становище на „Интернет общество – България“, което е било нееднократно споделяно с МТИТС е както следва:

  • Българското законодателство по отношение на Интернет е най-либералното в ЕС – това е факт от 1999 г. насам, който следва да бъде подчертаван при всяка международна среща;

  • МСД не е организацията, която има капацитета, авторитета и професионализма, за да се занимава с Интернет;

  • МТИТС е ведомството, което добре разбира, че именно дерегулацията на Интернет и ненамесата на държавата доведоха до появата на над 2000 Интернет оператора в страната и високи скорости на достъп, с каквито не може да се похвали нито една друга страна от ЕС;
  • МТИТС си сътрудничи с неправителствения сектор от 1999 г. насам – редовно, с отлични резултати, по отношение на работата в МСД и ние се надяваме, че това ще продължи и занапред.

В допълнение и по текстовете в документа на МСД, Интернет общество – България“:

  • Не подкрепя предложения, които противоречат на българското законодателство или на правото на ЕС или въвеждат за операторите задължения, несъществуващи в нашите закони (напр. регистрационен или лицензионен режим, въвеждане на допълнителни такси за получаващия или изпращащия информацията чрез Интернет и др.п.);
  • Не подкрепя предложения, които биха предоставили на МСД някакви прерогативи в областта на престъпленията в кибернетичното пространство, съдържанието в Интернет и др.п.
  • Не подкрепя предложенията препоръките на МСД да получат правно обвързващ характер за държавите — членки на МСД и за Интернет операторите;
  • Не подкрепя каквито и да е предложения за включване в приложното поле на МРД на каквито и да е въпроси, свързани с Интернет, вкл. (но не само) насочване на трафика и въпроси, свързани с контрол на съдържанието и др.п.;
  • Подкрепя предложения, свързани с повишаване неприкосновеността на личния живот (privacy) и защита на личните данни, вкл. и от посегателството на държавните репресивни органи;
  • Подкрепя намаляването или – най-добре – премахването на каквито и да е лицензионни или регистрационни режими в областта на комуникациите в Интернет, вкл. и насърчаване на конкуренцията, с цел постигане на по-ниски цени и повече прозрачност по отношение на цените на международния далекосъобщителен трафик; Същевременно държим да подчертаем, че поддържаме информационния документ на МТИТС, публикуван в сайта на МСД от Конференцията в Гуадалахара, който описва състоянието на пазара и развитието на Мрежата в България;
  • Не подкрепя установяването в рамките на МСД на механизми за уреждане на спорове между оператори.

Готови сме да участваме в работата на делегацията на МТИТС в Дубай, както и в подготвителните срещи до тогава, защото преценяваме, че конференцията е от изключително значение за развитието на Интернет по света и е необходимо българският опит не само да бъде споделян, но и взет предвид от другите страни-членки на МСД при изготвянето на заключителните документи.

_____

Това писмо бе изпратено от “Интернет общество – България” до М-во на транспорта, информационните технологии и съобщенията на 5-и септември 2012 г. в отговор на тяхната покана до широката общественост за публично обсъждане на темата за управление на Интернет.

Posted in Инициативи, Новини и коментари, Новини на български, Нормативна уредба | 3 Comments »

Европарламентът отхвърли споразумението АСТА

Posted by Internet Society - Bulgaria on July 4, 2012

Голямата новина на деня за България и Европа е, че Европейският парламент отхвърли споразумението АСТА!

“Интернет общество – България” приветства резултатите от гласуването на Европарламента, с което той отхвърли АСТА с голямо мнозинство (478 – “против”, 39 – “за” и 165 – “въздържал се”).

“АСТА беше опит на частните лобистки групи да наложат нов модел в Интернет – модел, който е роден в ХХ век, а вече сме 2012 г. Споразумението беше планирано зле и под прикритието на секретността. Беше изпълнено още по-зле като правителствата, вкл. и българското, подписаха документ, за който не знаеха почти нищо. И накрая – беше защитавано по начин, който гарантираше провала му”, заяви Вени Марковски, председател на “Интернет общество – България”.

Българското “Интернет общество” се включи активно в борбата за провала на АСТА, като през последните шест месеца организира и участва в редица срещи в ЕС, на които излагаше своите позиции против споразумението, но често не съобщаваше за тези свои участия. “Нарочно не искахме голяма публичност, защото понякога това пречи да постигнем резултатите, които търсим”, каза Димитър Ганчев, секретар на сдружението и допълни: “Ние участвахме в поредица телевизионни и радио предавания, в които дискутирахме принципните положения за нелепостта да се използват методите и средствата, предвидени в АСТА за решаването на проблемите на носителите на авторски права”.

Ганчев и Марковски използваха случая, за да поздравят онези български депутати в ЕП, които са гласували против АСТА и напомниха, че едни от основните опоненти на споразумението в ЕП бяха депутатите Ивайло Калфин и Кристиан Вигенин, които получиха подкрепата на сдружението на изборите в 2009 г. “Вероятно сега хората, които ни критикуваха тогава за тази подкрепа, са разбрали, че ние винаги сме заемали принципна позиция, а не конюнктурна”, каза Вени Марковски.

“Интернет общество – България” обаче предупреждава, че краят на АСТА не означава край на опитите да се наложи контрол върху Интернет и върху споделянето на информация и знания. В края на годината Международния съюз по далекосъобщения (ITU) ще проведе своята Световна конференция по международните съобщения (WCIT), на която ще обсъди и приеме промени в т.нар. регулации в областта на телекомуникациите. Очакванията на експертите са, че тези промени могат да са със значително по-тежки последици за потребителите на Интернет, отколкото АСТА.

“Борбата продължава” – заключи Димитър Ганчев, “но ние няма да се откажем да защитаваме интересите на потребителите и стремежа им за свободен, отворен и демократичен Интернет.”

Posted in Инициативи, Новини на български | Leave a Comment »