Интернет общество – България | ISOC-Bulgaria

News for and from Internet Society – Bulgaria | Новини от и за “Интернет общество – България”

Archive for the ‘Новини и коментари’ Category

Съмнителни сайтове пускат фалшиви новини около протестите и COVID-19

Posted by Internet Society - Bulgaria on July 23, 2020

Фалшива новина, публикувана в онлайн “издание”. Източник: компютърен екран

Уважаеми хора,

Бъдете много внимателни, когато видите сензационни заглавия, свързани с COVID-19!

Много често можете да станете жертви на странни “издания” (кавичките са нарочно сложени), които разчитат на сензационността, за да привлекат вниманието ви.

На 22-ри юли във Фейсбук се разпространяваше статия, в която се твърдеше изведеното и в заглавие сензационно твърдение (вижте снимката вляво).

Бърз поглед върху един от сайтовете – Канал7, където тази “сензация” е публикувана, е достатъчен, за да се види, че “новината” всъщност не е новина и единственото сензационно нещо е, че има хора, които са се вързали, за да я споделят.

Сред тях – за съжаление и известни обществени люде, които не би трябвало да се връзват на подобни дезинформации.

Впрочем, ако се продължи с търсенето, ще попаднете на друг сайт, топнюз-бг, който сочи и “източник”: най-проста уебстраница в Blogspot, при това със заглавие “Мани-мани”.

И сега си представете ситуацията: известен българин пуска на своята Фейсбук-стена не просто  сензационното заглавие, а цялата статия, дело на неизвестен, анонимен автор (вероятно срамуващ се от фалшивите новини, които съчинява?)*, която се разпространява по-бързо, отколкото обикновеният грип!

Related pages. Снимка: компютърен екран.

Тези “новини”, а всъщност – партенки, ментета и обикновени дезинформации, се пускат и в други сайтове – например “статията” “За да получи 29 милиарда евро Борисов е подписал, че ще се затвори АЕЦ ” Козлодуй” е публикувана в Информиран.нет и Истинскитеновини.бг. Последните имат и ФБ-страница, която е следвана от 51 328 души. Свързани с нея са и други странни “издания” като Петел.бг, Вижти.ком, и НовиниОтБългария (вижте на снимката вдясно).

Една “новина” става “сензация”, която “разтърсва” Интернет и бива публикувана наред, без хората да се замислят дори за момент, че стават не само  нейна жертва, но и искат жертвите да са значително повече.

 

Ако се интересувате как да разпознавате фалшивите новини, прочетете статията на Вени Марковски по темата – в неговия блог.

Ние ще продължим да ви информираме за новите факти, свързани с дезинформацията, която срещаме всеки ден, всеки час, из всички кътчета на Интернет.

_____
* – Още заглавия от този сайт: “Щедрост: Каракачанов цака по €150/час на топ пиар, за да му лъска имиджа, откъде са парите?”; “За да получи 29 милиарда евро Борисов е подписал, че ще се затвори АЕЦ ” Козлодуй”” и др.п.

Posted in Новини и коментари | Tagged: , | Leave a Comment »

Проект срещу дезинформацията за COVID-19

Posted by Internet Society - Bulgaria on July 9, 2020

“Интернет общество – България” започва нов краткосрочен и малък проект, финансиран от международната фондация “Интернет общество“.

В рамките на този проект ще публикуваме в Интернет (Фейсбук, тук, Туитър и др.) два типа информация:

  1. Проверена (валидирана) информация за COVID-19
  2. Информация, разбиваща слуховете, партенките, конспиративните теории и др.п., свързани с COVID-19

В рамките на проекта, ще организираме и рекламна кампания във Фейсбук, с която да привлечем вниманието на българските граждани към достоверната информация и към сайтове, които разнищват дезинформацията. Целта е да осигурим достъп до верните факти за новия коронавирус и да предпазим хората от фалшивите новини и слуховете, които циркулират из социалните мрежи и се радват на голяма популярност.

Призоваваме всеки, който има информация от който и да е от двата типа, да публикува линкове на стената ни във Фейсбук или като коментар тук.

 

Posted in covid-19, Новини и коментари | Tagged: , | Leave a Comment »

Подкрепяме становището на ПДИ срещу измененията в ЗДОИ

Posted by Internet Society - Bulgaria on April 22, 2020

isoc bg BG logoНа 22 април 2020 Програма Достъп до Информация внесе в Народното събрание становище относно проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, с § 5 от който е предложено изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Според оценката на ПДИ, предлаганите изменения са в ущърб на правото на гражданите на достъп до информация и застрашават прозрачността на институциите.

32 неправителствени организации, сред които Български хелзинкски комитет, Български институт за правни инициативи, Гражданска платформа, Център за правни инициативи, WWF, За Земята и др. и 154 граждани от цялата страна подкрепиха становището. Кампанията бе инициирана от ПДИ по време на Великденските празници, а мащабът на подкрепилите я е признак за разпознаването на значимостта на ЗДОИ за запазването на демократичните ценности в период на криза.

До становището се стигна след като на 5 март 2020 г. група народни представители внесоха проектозакон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове. В преходните и заключителните разпоредби на проектозакона се предлагат изменения в ЗДОИ. Чрез това предложение закон, който регулира основно човешко право, се променя със закон, който няма нищо общо с достъпа до информация. По-конкретно, предложението предвижда  отмяна на правомощието на министъра на финансите да определя нормативите за заплащане на разходите за предоставяне на достъп до обществена информация.

Със становището на ПДИ (подкрепено от “Интернет общество – България” може да се запознаете тук.

Имената на подкрепилите го организации и граждани може да видите тук.

Posted in Новини и коментари | Leave a Comment »

Мошеници плашат българи, карат ги да превеждат биткойни

Posted by Internet Society - Bulgaria on March 27, 2020

(Статия от председателя на УС на “Интернет общество – България” Вени Марковски. Източник: blog.veni.com)

В последните два дни огромен брой потребители на  български сайтове за безплатна електронна поща са станали жертви на мошеници, които им изпращат спам със следния текст, съдържащ заплаха, че до 72 ч. жертвите трябва да платят 1100 лв., за да предотвратят описаното в съобщението (публикувано по-рано днес като коментар в моя блог):

Влизане в АБВ. Снимка: компютърен екран.

“Здравейте!

Аз съм хакер, който има достъп до вашата операционна система.
Това означава, че имам пълен достъп до вашия акаунт.
Гледам те вече няколко месеца.

Факт е, че сте били заразени със злонамерен софтуер чрез сайт за възрастни, който сте посетили.

Ако не сте запознати с това, ще ви обясня.
Троянски кон ми предоставя пълен достъп и контрол над компютър или друго устройство.
Това означава, че мога да видя всичко на екрана ви, да включа камерата и микрофона, но вие не знаете за това.

Имам достъп и до всичките ви контакти и цялата ви кореспонденция.

Направих видео, което показва как се задоволявате в лявата половина на екрана, а в дясната половина виждате видеото, което сте гледали.
С едно щракване на мишката мога да изпратя това видео до всички ваши имейли и контакти в социалните мрежи. Мога също да публикувам достъп до цялата ви електронна поща и съобщения, които използвате.

Ако искате да предотвратите това, прехвърлете сумата от (1100 лв.) На моя биткойн адрес (ако не знаете как да направите това, пишете на Google: Купете биткойн).

Моите биткойн адреси (BTC портфейли) са: [изтрито]

След получаване на плащането, ще изтрия видеоклипа и никога повече няма да ме чуете.
Давам ви 72 часа да платите.
Имам известие за четене на това писмо и таймерът ще работи, когато видите това писмо.

Подаването на жалба някъде няма смисъл, тъй като този имейл не може да бъде проследяван като моя биткойн адрес.
Не правя грешки.

Ако открия, че сте споделили това съобщение с някой друг, видеоклипът ще бъде незабавно разпространен.

На Ваше разположение!”

Аз съм писал по темата преди две години, когато се появиха първите подобни изнудвания – вижте статията “Внимание: опит за изнудване с истинска парола!” Преди няколко дни я актуализирах, защото се беше появил някакъв спам, в който хората бяха заплашвани, че ако не преведат пари, ще бъдат… заразени с коронавирус!?

Горното съобщение обаче е различно и тук ще посоча как човек може да се ориентира, че е спам, най-вероятно генериран с автоматичния преводач на Гугъл:

  1. Граматиката не е точна – например още в началото “Вашата” и “Вашия” са написани с малко “в”, а веднага след това мошеникът преминава на “ти”. После пише “сте били заразени”, вместо “сте бил заразен”. Не членува “троянски кон”. Това е типичен проблем за автоматичните преводачи от английски език на български.
  2. В заплахата пише, че имал достъп до камерата на компютъра, но а) не всеки компютър има камера и б) не всяка камера може да показва видео – често хората си слагат лепенки върху обектива, а има и такива, които работят с външен монитор и лаптопът им е със затворен капак.
  3. Мошеникът обещава, че ще изтрие “видеото”, което уж имал, но не казва какво ще прави с личната електронна поща.
  4. Мошеникът плаши, че ако заплахата му бъде споделена, щял да публикува “видеото”, но видно от коментарите под моята статия, това не се е случило.
  5. В много от случаите, адресът, от който мошеникът твърди, че е изпратено, е от типа neshto-si.donatiot@abv.bg (от коментарите в моята статия се вижда, че neshto-si е различно за всеки получател).

ГДБОП – страница в Интернет. Снимка: компютърен екран

От националния координатор по киберсигурността Явор Колев разбрах, че в ГДБОП има получени над 400 сигнала за един ден, което е добре, защото показва, че потребителите знаят към кого да се обръщат в такива случаи. Служители на ГДБОП са провели среща с по-големите български оператори на безплатна електронна поща, за да обсъдят и приемат мерки за борба с този спам.  Междувременно и МВР пусна предупреждение на сайта си. Същото сториха и от ГДБОП – в официалния си сайт, както и в страницата си във Фейсбук.

 

Внимавайте, хора! Не ставайте жертви на подобни спамове!

Posted in Новини и коментари | Leave a Comment »

Внимавайте с приложенията във Фейсбук – 2 (OMG)

Posted by Internet Society - Bulgaria on January 29, 2020

OMG

OMG – снимка от компютърния екран

(Статия от председателя на УС на “Интернет общество – България” Вени Марковски. Източник: blog.veni.com)

В последните дни забелязвам, че много хора са жертва на приложението OMG (съкращение от английското “Боже мой”, Oh My God). На приложената снимка се вижда един от вариантите на това приложение.

Както съм предупреждавал и по-рано (вижте моята статия тук https://blog.veni.com/?p=4790 или прочетете още в книгата ми “Уловени в Мрежата”, от Ректората на СУ или в ”Български книжици”), подобни приложения обикновено получават достъп до личните ви данни и злоупотребяват с тях, а в случая с OMG, то подобно приложение (със същото лого, което се вижда на прикачената снимка в долния ляв ъгъл), е разпространявало преди около година и конкретен вирус. Вижте подробности тук: https://soft2secure.com/knowledgebase/omg-facebook-virus, тогава негова жертва бяха и българи, ако не ме лъже паметта.

Как да се махнат нежеланите приложения можете да видите в секцията “помощ” на самия фейсбук: https://www.facebook.com/help/170585223002660

OMG – снимка от компютърен екран

Пожелание за Новата 2020-а година: не ставайте жертва (или поне лесна жертва!) на приложения, от които полза никаква, а вреда – всякаква!

Не си мислете, че някакво приложение ще може да ви каже къде ще пътувате или на коя холивудска звезда приличате.

Нещо повече – освен, че давате достъп до личната си информация, като използвате подобни приложения, вие жертвате и личния живот на всичките си фейсбук-приятели и познати. От това лошото не става по-малко лошо, разбира се, което е противно на убеждението, че Нане иска не на него да му е добре, а на Вуте да му е зле. В случая с приложения от този тип, на всички им е зле.

Това е втора моя публикация по темата. Първата пуснах на 6-и февруари 2018 г. Тя бе препечатана от “24 часа“, “е-Вестник” и др.

Posted in Новини и коментари | Leave a Comment »

Внимавайте с приложенията във Фейсбук!

Posted by Internet Society - Bulgaria on October 29, 2019

(Източник: блог на председателя на УС на “Интернет общество – България” Вени Марковски)

Една приятелка във Фейсбук беше пуснала коментар във връзка с последния писък на Фейсбук-модата – да се търси прилика на потребителите с холивудски актьори. Тя пише (цитирам я, защото статусът е публичен): Maria Kassimova-Moisset “Не мога да не изкоментирам… Сума народ се пробва в разните там “как ще изглеждате като еди-какво-си…”, ама тайно, без да публикува. Пък после се подиграва на другите, дето за малко са поискали да се видят по-красиви, по-различни, по-смешни или изобщо някакви други и да го споделят. И някой да си помечтае да е различен вече е публично наплюто. В този фейсбук свят на перфектните, несуетни и толкова мъдри виртуални човеци…”

Проблемът за мен не е (само) с характера на българина.

Много по-големият и по-важният проблем е, че когато хората се хванат на поредната въдица, в най-честия случай – за да може приложението да сработи, те трябва да дадат съгласието си то да има достъп до личните им данни във Фейсбук. Подобни приложения задават въпроси не само “Как ще изглеждаш като холивудска звезда?”, но и “Кой си мисли, че си красавица?”, “Кой мисли, че очите ти са прекрасни?”, “Как ще изглеждаш, когато остарееш?” и др.п.

Снимка от сайта на компанията, източник: https://viralemon.com/apps/post-2581

И понеже нашенци не се замислят за тези въпроси, ето обяснението от една от фирмите, които бълват подобни приложения за това какво правят с личните данни на потребителите си. Сред събраната информация, както пише* на страницата им, са: “лична информация, която ни предоставяте”, например “от вашия Фейсбук акаунт”, която може да включва “име, имейл адрес, пол, IP адрес, информация от браузъра ви, потребителското име, демографска информация, както и всяка друга информация, която ни е нужна, за да ви предоставим услугите на приложението”. Освен това автоматично се “събира и запазва” информация, когато ползвате приложението, “например: IP адрес, информация от браузъра…[…], която може да бъде споделяна (без да идентифицираме личността) с нашите партньори.”

Още по-интересно става, ако човек се опита да разбере коя е тази фирма, регистрирала домейна Viralemon. На страницата “за нас” пише само: “За на всичко е само за забавление” и следват няколко изречения**, от които не става ясно коя е тази компания, къде се намира, кои са хората, които са я създали и поддържат (Били “място за игра, да си губим времето, да се откъснем от важните неща, които правим, за да се позабавляваме” и т.н.):

Един съвет, по принцип, а не (само) за конкретната компания: бъдете много внимателни, когато ви искат личните данни, защото, както каза някой, ако сте поканен на обяд и няма стол за Вас, значи вие сте ястието.

Днес може да ви се струва, че личните ви данни не са кой знае колко ценни. Мнозина хора са жертва на принцип “нямам какво да крия, защото не правя нищо лошо” – той е стар, но много неправилно се интерпретира в Интернет. Често хората не разбират, че дори да няма какво да крият, има начини напълно тривиална информация да бъде използвана за (срещу) тях.
И понеже бъдещето е вече тук, съвсем скоро ще се окаже, че невинната смяна на киселото мляко, което човек купува, може да доведе до обаждане от лекарския кабинет. Представете си как хладилникът ви забелязва, че сте започнали да си купувате пълномаслено кисело мляко, което ще значи, че се повишава риска да вдигнете холестерола, което пък води до директна комуникация между хладилника и кабинета на вашия лекар, а ако сте в чужбина, и до вашата застрахователна компания, която може да ви поиска повече пари за здравна осигуровка? Не се смейте, това е напълно възможен сценарий, въпрос не на десетилетия, а на години.

Колкото по-рано се замислите за опазване на личните ви данни, толкова по-добре – и за вас, и за децата ви. Не просто да си мислите, но и да действате, когато видите, че някой иска достъп до тези данни. Да действате с мисъл не за днешния ден, а за утрешния, за това какво ще научат за вас самите хората и машините, на които сте дали постоянен достъп до личните си данни.

В конкретния случай доверчивите Фейсбук-потребители споделят личните си данни с уеб сайт, който не споделя нищо лично за себе си – нито къде се намира географски, нито кои са хората зад него. Вероятно нашенци биха скочили “на нож”, ако им кажеш, че споделят личните си данни с гадния съсед от другия вход, но ако е с приложение, за което нищо не знаят – няма проблем!?!

______
* – от уеб сайта им:
WHAT PERSONAL INFORMATION DOES VIRALEMON COLLECT?
We collect the following types of information from our users:
Personal Information You Provide to Us:
We may receive and store any information you submit to the Application (or otherwise authorize us to obtain – such as, from (for example) your Facebook account). The types of personal information collected may include your full name, email address, gender, IP address, browser information, username, demographic information, and any other information necessary for us to provide the Application services.
Personal Information Collected Automatically:
We receive and store certain types of usage related information whenever you interact with Application. For example, Testing-Survley may automatically receive and record information regarding your computer’s IP address, browser information, Facebook user ID, Facebook Page fan status, and URLs accessed. Such information may be shared in aggregate (non-personally identifiable) form with our partners.

** – Текст от страницата “за нас”: For us, it is all about fun. Viralemon is the place to play, fool around a bit, take a break from the most important things that you do and just have some fun. Our serious day job is to make you play. We strive to bring to you the most trending subjects served as games, applications, quizzes or articles. A lot of effort is invested on our end in understanding what you like, what can make you happy, what questions you ask yourself when you open your eyes each morning and then dig up the best answers for you. Our mission is that you will enjoy playing with us, have fun exploring, and share the joy with all your friends.

 

Posted in Новини и коментари | Leave a Comment »

„Големия брат“ 2019

Posted by Internet Society - Bulgaria on February 12, 2019

На церемония в София Програма Достъп до информация и Интернет общество – България обявиха за седми път нарушителите на защитата на личните данни и личната неприкосновеност
Диана Банчева, ПДИ

sdr_soft

Снимка от пресконференцията

На 3 февруари 2019 в Литературен кръг „Перото“ в София Програма Достъп до информация и Интернет общество – България обявиха за седми път антинаградите „Големия брат“. Те се връчват на държавни и частни организации, нарушили правото на лична неприкосновеност и защитата на личните данни на гражданите.

Антинаградата “Big Brother” (Големия брат) е учредена през 1998 от международната неправителствена организация за защита на личните права Privacy International. Името е вдъхновено от известната антиутопия на Джордж Оруел “1984″. В романа Големия брат е символ на държавата, която те наблюдава и се грижи за теб с цената на абсолютно ограничение на личната свобода във всичките й форми. Символът на антинаградата е военен ботуш, стъпкващ човешка глава. Историята на наградите може да бъде проследена на: http://bigbrotherawards.org/.

„Целта на антинаградите е на първо място гражданите да бъдат информирани за правата си и да бдят над собствените си права. Втората цел е институциите и големите ползватели на лични данни да бъдат предупредени, така че да полагат необходимата грижа и да пазят границата на индивидуалните свободи“, поясни Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на ПДИ и член на журито за антинаградите от 2003, и водещ на тазгодишната церемония.

„От 2008 насам връчването на антинаградите в България обвързваме с едно друго важно събитие – 28 януари. Това е Денят за защита на личните данни. Датата маркира приемането на най-стария международен документ Конвенция № 108 за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни, приета от Съвета на Европа през 1981“ каза Александър Кашъмов.

Той очерта промените през последните години, които поставят предизвикателства пред защитата на личните данни – развитието на технологиите, особено Интернет, социалните мрежи, търсачките, както и събития като разкритията на Едуард Сноудън, скандалът с данните около изборите в САЩ и „Кеймбридж Аналитика“, решението на съда на Европейския съюз по делото срещу Google Spain и обосноваването на правото да бъдеш забравен, влизането в сила на Европейския общ регламент за защита на личните данни през май 2018.

 В рамките на кампанията, която ПДИ и Интернет общество – България стартираха в началото на годината, всеки можеше да изпрати предложение за частна или държавна организация, която с действията си е нарушила защитата на личните данни и правото на личен живот на гражданите през електронната форма на страницата на кампанията: http://bigbrotherawards.bg/.

В рамките на обявения за номинации срок, постъпиха голям брой номинации. Журито определи само някои от тях като допустими. А само две – показващи конкретни практики на нарушаване на защитата на личните данни и личната неприкосновеност.

Тази година журито бе в състав:

  • Александър Кашъмов – адвокат, ръководител на правния екип на ПДИ
  • Георги Киров – член на УС на “Интернет общество – България”
  • доц. Георги Лозанов – медиен експерт, преподавател във Факултета по журналистика на Софийския университет
  • д-р Гергана Жулева – изпълнителен директор на ПДИ
  • Димитър Ганчев – заместник-председател на УС на “Интернет общество – България”
  • Илия Вълков – журналист (Клуб Z)
  • адв. Ирина Алексова – юрист, Интернет общество
  • доц. Красимир Димитров – преподавател по право, бивш член на Комисията за защита на личните данни
  • Стефан Ангелов – адвокат от правния екип на ПДИ
  • Фани Давидова – юрист, експерт по защита на лични данни

Стефан Ангелов представи номинациите в категорията за частна организация. Това бяха Общинска фирма „Общински гори“ – Елин Пелин – за публикуването на протоколи от проведени конкурси, съдържащи лични данни на участниците; Център за обучение на педагогически специалисти ЕООД – за изтичане на повече от 9400 данни на бивши и настоящи ученици от Професионална гимназия по икономика в Сливен; Софийски университет „Св. Климент Охридски“ – за публикуване на данните на кандидати за общежития; Частните съдебни изпълнители – за публикуване на лични данни в обявите за публична продан; МБАЛ „Тримонциум“ – Пловдив – за вероятна употреба на личните данни на пациент, който от години не е стъпвал в болницата.

„Антинаградата в категорията отива при Център за обучение на педагогически специалисти ЕООД за допуснатия сериозен теч. Списъците с тези лични данни са били публикувани и в една от много известните социални мрежи. Не е ясно колко хора са имали възможност да ги видят. Случаят е разкрит и описан от журналиста Илия Вълков, член на журито“, обяви Стефан Ангелов.

Въпреки изпратените покани, нямаше представител на фирмата, който да вземе статуетката.

Доц. Георги Лозанов представи номинациите в категорията за държавна институция.

„Личната неприкосновеност е най-нарушаваното човешко право, което сам си го отнемаш и дори търгуваш с него. Става все по-трудно да се дават тези награди и все по-трудно да се убеждаваме в това върху кого трябва да падне тази анти-чест. Трудно се създава чувствителност към опазването на нещо, което се нарушава и то доброволно. Все пак дали влизането в сила на Европейския регламент, дали дейността на ПДИ, дали дългогодишната практика на Комисията за защита на личните данни, появява се чувствителност“, каза Георги Лозанов.

BBA-ceremony2019

Част от журналистите, отразяващи пресконференцията

Антинаградата в категорията се връчва на Народното събрание за нарушаване на баланса между свободата на словото и защитата на личните данни чрез въвеждане в Закона за защита на личните данни на 24 януари 2019 г. на 10 критерия, по които ще се преценява дали е налице оповестяване на информация с журналистически цели.„Самите критерии са добри. Те наистина помагат на защитата на личните данни и са по посока на тази чувствителност, която нараства. Въпросът е, че могат да имат страничен ефект – да нарушат едно друго право. Правото на свободно изразяване. Да се превърнат в предписание за действие в упражняване на журналистическата професия. Това е фактическа цензура. Така че антинаградата е за това, че не е предвиден риск тези критерии да се превърнат в заплаха за свободата на словото“, поясни доц. Лозанов.

Номинирани в категорията бяха още Държавна агенция „Национална сигурност“, Агенция по вписванията, Община Ловеч, Прокуратурата на РБългария, Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество.

Провеждането на церемонията „Големия брат“ 2019 стана възможна, благодарение на помощта на фондациите Renewable Freedom Foundation, Mozilla Foundation.

Снимки: ПДИ и Интернет общество – България.

Posted in Новини и коментари, Новини на български | Leave a Comment »

Номинирайте държавни и частни организации за антинаградите “Големия брат”!

Posted by Internet Society - Bulgaria on December 13, 2018

awardbg

Наградата “Големия брат” (статуетка)

Програма Достъп до Информация и Интернет Общество – България обявяват началото на търсене на държавни и частни организации, които с действията си са нарушили правото на лична неприкосновеност и защитата на личните данни на гражданите. В срок до 24-и януари 2019 г. се събират предложения (номинации), които да бъдат отличени с антинаградите “Big Brother” (Големия брат).

Антинаградата “Big Brother” е учредена от международната неправителствена организация за защита на личните права Privacy International. Името на антинаградите е вдъхновено от известната антиутопия на Джордж Оруел “1984″. В романа Големия брат е символът на държавата, която те наблюдава и се грижи за теб, с цената на абсолютно ограничение на личната свобода във всичките ѝ форми. Символът на антинаградата е военен ботуш, стъпкващ човешка глава.
Антинаградите ще бъдат връчени на 3 февруари.

Тази година журито е в състав:
•  Александър Кашъмов – адвокат, ръководител на правния екип на ПДИ
•  Георги Киров – член на УС на “Интернет общество – България”
• доц. Георги Лозанов – медиен експерт
•  д-р Гергана Жулева – изпълнителен директор на ПДИ
•  Димитър Ганчев – заместник-председател на УС на “Интернет общество – България”
•  Илия Вълков – журналист
•  адв. Ирина Алексова – юрист
•  Красимир Димитров – доцент, доктор по право, бивш член на Комисията за защита на личните данни
•  Стефан Ангелов – адвокат от правния отдел на ПДИ
•  Фани Давидова – юрист, ПДИ

 

Пускайте своите предложения на официалния сайт на наградата.

Posted in Data Retention, Новини и коментари, Новини на български | Tagged: , | Leave a Comment »

Нов УС

Posted by Veni Markovski on December 18, 2017

isoc bg BG logoС решение на СГС от 28.07..2017 г. Управителният съвет на “Интернет общество” е в състав: Вени Марковски (председател), Димитър Ганчев (зам.-председател) и Георги Киров.  Пускам връзка към Фейсбук-профилите на трима ни, защото използваме активно социалната мрежа и това е един от най-лесните начини за контакт с нас. (Електронната поща също работи, разбира се: isoc-bul@isoc.bg. Телефон за връзка: 02-401-8008)

Posted in Новини и коментари | Leave a Comment »

Съд на ЕС: решението Mc Fadden и бъдещето на достъпа до Wi-Fi мрежи

Posted by Internet Society - Bulgaria on September 16, 2016

От блога “Медийно право” на проф. Нели Огнянова:

Съд на ЕС: решението Mc Fadden и бъдещето на достъпа до Wi-Fi мрежи

На 15 септември стана известно решение на Съда на ЕС по дело C‑484/14 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Landgericht München I (Областен съд Мюнхен I, Германия) в рамките на производство по дело Tobias Mc Fadden срещу Sony Music Entertainment Germany GmbH  относно евентуалната отговорност  за използването от трето лице на безжичната локална мрежа (Wireless local area network (WLAN), която г‑н Mc Fadden поддържа и чрез която е предоставен на публично разположение звукозапис, продуциран от Sony Music.

Фактите

 Г‑н Mc Fadden е управител на предприятие, което продава или отдава под наем осветителна и звукова техника.  Той поддържа безжична локална мрежа, предоставяща в близост до предприятието му безплатен и анонимен достъп до интернет. За да предоставя достъпа до интернет, г‑н Mc Fadden използва услугите на предприятие за далекосъобщителни услуги. Достъпът до мрежата умишлено не е защитен с цел да се привлече вниманието върху дружеството на клиенти от съседни магазини, минувачи и съседи.   Чрез поддържаната от г‑н Mc Fadden мрежа на публично разположение в интернет безвъзмездно е предоставено музикално произведение без съгласието на притежателите на правата върху него. Г‑н Mc Fadden твърди, че не е извършил твърдяното нарушение, но не може да изключи, че то е извършено от някой от потребителите на неговата мрежа.

  Sony Music е продуцент на звукозаписа на това произведение. Запитващата юрисдикция възнамерява да ангажира косвената отговорност (Störerhaftung) на г‑н Mc Fadden, тъй като същият не е защитил мрежата и с това е позволил анонимното извършване на нарушението.

Въпросите

Изяснява се прилагането на чл.12.1  от Директивата за електронната търговия

Обикновен пренос

1.      Когато се предоставя услуга на информационното общество, която се състои в пренасяне по комуникационната мрежа на информация за получателя на услугата, или предоставяне на достъп до комуникационна мрежа, държавите членки гарантират, че доставчикът на услуги не носи отговорност за пренесената информация, при условие че доставчикът:

а)      не започва пренасянето на информация;

б)      не подбира получателя на пренесената информация; и

в)      не подбира или променя информацията, която се съдържа в пренасянето.

Зададени са 10 въпроса с подвъпроси, целящи изясняване на отговорността при използване на Wi Fi (Терминът „Wi-Fi“ е общоизползван термин за означаване на безжична мрежа и е марка, която се отнася за най-често срещания стандарт на безжична мрежа. Общият термин за означаване на всякакъв вид безжична мрежа е „WLAN“ – Wireless local area network).

Включително се задава въпрос следва ли чл.12.1 да се тълкува в смисъл, че  допуска съдът да постанови решение, с което да   забрани на доставчика занапред да дава възможност на трети лица чрез конкретна интернет връзка да предоставят електронен достъп до защитено с авторско право произведение или части от него чрез интернет платформите за обмен на файлове (peer-to-peer).

Какво е тълкуването, когато доставчикът на достъп в действителност може да изпълни тази съдебна забрана само като изключи интернет връзката или я защити с парола или като проследява цялата протичаща през тази връзка комуникация с цел да установи дали отново е налице незаконно пренасяне на защитено с авторско право произведение, при положение че това е установено […] още в самото начало, а […] не едва в производството по принудително изпълнение или в административно-наказателното производство.

По преюдициалните въпроси

1 Услуги на информационното общество по член 12, параграф 1 от Директива 2000/31 могат да са само услуги, които нормално се предоставят срещу възнаграждение. Въз основа на това обаче не може да се направи изводът, че икономическа по естеството си услуга, която е предоставена безвъзмездно, не може никога да се счита за „услуга на информационното общество“  – защото възнаграждението за услуга, която доставчик предоставя в рамките на икономическата си дейност, не трябва непременно да е платено от получателите ѝ – например когато доставчик безвъзмездно предоставя услуга с цел реклама на стоките, които продава, и на услугите, които предоставя, като разходите за тази дейност са включени в продажната цена на тези стоки или услуги [т.34 – 43].

Следователно услуга като разглежданата в главното производство, предоставяна от лице, което поддържа комуникационна мрежа, и състояща се в безплатното предоставяне на публично разположение на тази мрежа, представлява „услуга на информационното общество“, ако съответният доставчик я извършва с цел реклама на стоките, които продава, или на услугите, които предоставя.

2. Визираната в чл.12.1  услуга, състояща се в предоставяне на достъп до комуникационна мрежа,   се счита за предоставена, ако е налице достъп –  технически, автоматичен и пасивен способ за осигуряване на пренасянето на необходимата информация – без да се изисква   да е изпълнено каквото и да било допълнително изискване.

3. Разликата между отговорността за кеширане и отговорността за предоставяне на достъп до интернет- чл.14 не се прилага по аналогия

 Лице, което съхранява уебсайт, предоставя услуга по съхраняване на информация за определен период от време. Следователно то може да узнае за незаконния характер на дадена информация, която съхранява, на по-късен етап, след като вече я е съхранило, като все още може да предприеме действия с оглед отстраняването или блокирането на достъпа до нея.

Лице, което предоставя достъп до комуникационна мрежа, предоставя услуга по пренос на информация, която обикновено не се проточва във времето, така че след като е пренесло информацията, то не упражнява какъвто и да било контрол върху нея. Предвид това лицето, което предоставя достъп до комуникационна мрежа, за разлика от лицето, което съхранява уебсайт, често няма възможност да предприеме на по-късен етап действия с оглед отстраняването или блокирането на достъпа до съответната информация.

4. Когато трето лице извърши нарушение посредством интернет връзка, която доставчик на достъп до комуникационна мрежа му е предоставил на разположение, член 12, параграф 1 от споменатата директива допуска увреденото от това нарушение лице да поиска от национален орган или съд да забрани на доставчика да позволява продължаване на това нарушение ( вж и член 12, параграф 3). Ето защо Съдът приема, че чл.12

не допуска лице, увредено от нарушение на правата му върху произведение, да може да предяви искане за обезщетение за вреди от доставчик на достъп до комуникационна мрежа с мотива, че такъв достъп е използван от трети лица за нарушение на правата му –

но  допуска това лице да предяви искане за забрана на продължаването на нарушението

5. И накрая, Съдът обсъжда може ли да се изисква от доставчик на достъп до комуникационна мрежа, позволяваща публично достъпна интернет връзка, да възпрепятства трети лица да предоставят на публично разположение посредством тази интернет връзка защитено с авторско право произведение или части от него чрез интернет платформите за обмен на файлове (peer-to-peer), когато доставчикът действително е свободен да избира какви технически мерки да вземе за съобразяване с тази забрана, но на практика е установено, че единствените мерки, които би могъл да вземе, са или да спре интернет връзката, или да я защити с парола, или да проследява цялата пренасяна посредством тази връзка информация [т.80 – 101].

Съдът констатира конкуренция на права – право на интелектуална собственост и право на свободна стопанска дейност – и съответно търси справедливо равновесие. Като разглежда трите опции, Съдът приема, че  мярката, състояща се в защита на интернет връзката с парола,   може да доведе до ограничаване както на правото на стопанска инициатива на доставчика на услуга за достъп до комуникационна мрежа, така и правото на свобода на информацията на получателите на тази услуга – но при все това следва да се констатира:

На първо място, че такава мярка не засяга същественото съдържание на правото на стопанска инициатива на доставчик на достъп до комуникационна мрежа, тъй като само незначително променя един от техническите способи за извършване на дейността му;

На второ място, мярка, състояща се в защита на интернет връзка, не изглежда да може да засегне същественото съдържание на правото на свободна информация на получателите на услуга за достъп до интернет мрежа, доколкото само изисква от последните да поискат да получат парола, като при това тази връзка е само един от начините да имат достъп до интернет

На трето място, видно от съдебната практика, взетата мярка трябва да е с точно определена цел, в смисъл че трябва да служи за преустановяване на извършвано от трето лице нарушение на авторско право или на сродно на него право, без при това да засяга възможността на потребителите на интернет да ползват услугите на този доставчик за правомерен достъп до информация. В противен случай намесата на доставчика в свободата на информация на потребителите би била необоснована с оглед на преследваната цел (решение от 27 март 2014 г., UPC Telekabel Wien, C‑314/12, EU:C:2014:192, т. 56).

При все това обаче мярка, взета от доставчик на достъп до комуникационна мрежа и състояща се в защита на връзката на тази мрежа с интернет, не изглежда да може да засегне възможността, с която разполагат ползващите услугите на този доставчик потребители на интернет, да имат правомерен достъп до информация, тъй като не води до каквото и да било блокиране на уебсайт.

На четвърто място, Съдът приема, че мерките, взети от адресат на забрана като разглежданата в главното производство за изпълнението ѝ, трябва да бъдат достатъчно ефикасни, за да осигурят ефективна защита на разглежданото основно право, тоест трябва да имат за резултат да предотвратят или поне да направят трудно осъществими неразрешените посещения на закриляни обекти и в значителна степен да разубеждават потребителите на интернет, които ползват услугите на адресата на това разпореждане, да посещават тези обекти, предоставени на тяхно разположение в нарушение на посоченото основно право (решение от 27 март 2014 г., UPC Telekabel Wien, C‑314/12, EU:C:2014:192, т. 62).

В това отношение трябва да се констатира, че мярка, състояща се в защита на интернет връзка с парола, може да разубеди потребителите на тази връзка да извършват нарушения на авторско право или на сродни на него права, доколкото тези потребители биха били задължени да се идентифицират, за да получат необходимата парола, и не биха могли следователно да действат анонимно, като запитващата юрисдикция следва да провери дали това е така.

На пето място, следва да се напомни, че според запитващата юрисдикция, освен трите посочени от нея мерки, не съществуват други мерки, които доставчик на достъп до комуникационна мрежа като разглежданата в главното производство на практика би могъл да приложи, за да изпълни забрана като разглежданата в главното производство.

След като Съдът отхвърли останалите две мерки, евентуална констатация, че доставчик на достъп до комуникационна мрежа не трябва и да защити интернет връзката си, би довела до лишаване на основното право на интелектулна собственост от всякаква защита, като това би противоречало на идеята за справедливото равновесие.

Предвид това мярка, целяща да се защити интернет връзка с парола, трябва да се приеме като необходима за гарантиране на ефективната защита на основното право на защита на интелектуалната собственост.

Защитата на връзката с парола, смята Съдът,   трябва да се приеме за подходяща за установяване на справедливо равновесие между, от една страна, основното право на защита на интелектуалната собственост, и от друга страна, правото на стопанска инициатива на доставчика на услуга за достъп до комуникационна мрежа, както и правото на свобода на информацията на получателите на тази услуга. Ето и конкретният отговор:  

Член 12, параграф 1 от Директива 2000/31, във връзка с член 12, параграф 3 от същата директива, трябва да се тълкува, предвид изискванията, следващи от защитата на основните права, както и от предвидените в Директиви 2001/29 и 2004/48 правила, в смисъл, че не допуска прилагането на скрепена със санкция забрана като разглежданата в главното производство, която изисква от доставчик на достъп до комуникационна мрежа, позволяваща публично достъпна интернет връзка, да възпрепятства трети лица да предоставят на публично разположение посредством тази интернет връзка защитено с авторско право произведение или части от него чрез интернет платформите за обмен на файлове (peer-to-peer), когато доставчикът е свободен да избира какви технически мерки да вземе за съобразяване с тази забрана, дори и ако изборът му се свежда само до една мярка, състояща се в защита на интернет връзката с парола, при условие че потребителите на мрежата бъдат задължени да се идентифицират, за да получат необходимата парола, и не могат следователно да действат анонимно, като запитващата юрисдикция следва да провери дали това е така.

Коментари

Опасението, че Съдът ще намери точка на равновесие на правата в използването на пароли  се появи въпреки позитивните оценки за заключението на Генералния адвокат Spuznar – и  още тогава имаше акции в защита на свободния WiFi.  В заключението се казваше, че принуждаването на доставчиците да въвеждат защита с парола може да обезкуражи или възпрепятства използването на услугата WiFi и по този начин да подкопае бизнес модела на доставчика. Szpunar коментира, че “предоставяне на активна  превантивна роля на междинните доставчици на услуги би било в противоречие с техния специален статут, който е защитен по силата на Директива 2000/31”  и че  да се принуждават доставчиците на защита с парола не е пропорционална стратегия за защита на авторското право – вж оценката на EDRI за заключението на Szpunar.

WiFi4 EU etc.

Ден по -рано Комисията обяви инициативи за интернет свързаност и WiFi за всички. Ето какво се казва в прессъобщението:

Днес Комисията предложи нова инициатива, за да се даде възможност на всички заинтересовани местни власти да предлагат безплатен безжичен интернет (Wi-Fi) на всички граждани, например във и около обществени сгради, здравни центрове, паркове или площади. С първоначален бюджет от 120 млн. евро тази нова публична ваучерна схема има потенциал да осигури интернет на хиляди обществени места, където ще се осъществяват между 40 и 50 милиона Wi-Fi връзки на ден. Финансирането за инсталиране на локални точки за безжичен достъп до интернет трябва бързо да стане налично, след приемането на схемата от Европейския парламент и държавите от ЕС. До края на 2020 г. поне между 6000 и 8000 местни общности ще могат да се възползват от този нов проект. Както е предвидено в Директивата за електронната търговия, местните органи, предлагащи такива услуги на своите граждани, няма да носят отговорност за предаваното съдържание.

Само не е добавено, че няма да носят отговорност –  на цената на края на отворения (password-free) WiFi.

Широко се коментира разминаването между решението Mc Fadden от 15 септември 2016 и изявлението на Юнкер за свързаност и прочее от 14 септември 2016.

Реакцията на Юлия Реда:  След това решение обявените от Юнкер цели изглеждат по-нереалистични от всякога. Съжалявам, че Съдът на Европейския съюз не  следва  заключението на Генералния адвокат, който установи, че задължението за осигуряване на достъп до Wi-Fi с парола би довело до непропорционално големи вреди за обществото като цяло. Ползата за обществото от безплатен безжичен Wi-Fi   далеч надвишава  потенциалните рискове за притежателите на авторски права.

Posted in Copyright | Авторско право, Новини и коментари, Новини на български | Tagged: , | Leave a Comment »

 
%d bloggers like this: