Интернет общество – България | ISOC-Bulgaria

News for and from Internet Society – Bulgaria | Новини от и за “Интернет общество – България”

Archive for the ‘Новини и коментари’ Category

„Големия брат“ 2019

Posted by Internet Society - Bulgaria on February 12, 2019

На церемония в София Програма Достъп до информация и Интернет общество – България обявиха за седми път нарушителите на защитата на личните данни и личната неприкосновеност
Диана Банчева, ПДИ
sdr_soft

Снимка от пресконференцията

На 3 февруари 2019 в Литературен кръг „Перото“ в София Програма Достъп до информация и Интернет общество – България обявиха за седми път антинаградите „Големия брат“. Те се връчват на държавни и частни организации, нарушили правото на лична неприкосновеност и защитата на личните данни на гражданите.

Антинаградата “Big Brother” (Големия брат) е учредена през 1998 от международната неправителствена организация за защита на личните права Privacy International. Името е вдъхновено от известната антиутопия на Джордж Оруел “1984″. В романа Големия брат е символ на държавата, която те наблюдава и се грижи за теб с цената на абсолютно ограничение на личната свобода във всичките й форми. Символът на антинаградата е военен ботуш, стъпкващ човешка глава. Историята на наградите може да бъде проследена на: http://bigbrotherawards.org/.

„Целта на антинаградите е на първо място гражданите да бъдат информирани за правата си и да бдят над собствените си права. Втората цел е институциите и големите ползватели на лични данни да бъдат предупредени, така че да полагат необходимата грижа и да пазят границата на индивидуалните свободи“, поясни Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на ПДИ и член на журито за антинаградите от 2003, и водещ на тазгодишната церемония.

„От 2008 насам връчването на антинаградите в България обвързваме с едно друго важно събитие – 28 януари. Това е Денят за защита на личните данни. Датата маркира приемането на най-стария международен документ Конвенция № 108 за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни, приета от Съвета на Европа през 1981“ каза Александър Кашъмов.

Той очерта промените през последните години, които поставят предизвикателства пред защитата на личните данни – развитието на технологиите, особено Интернет, социалните мрежи, търсачките, както и събития като разкритията на Едуард Сноудън, скандалът с данните около изборите в САЩ и „Кеймбридж Аналитика“, решението на съда на Европейския съюз по делото срещу Google Spain и обосноваването на правото да бъдеш забравен, влизането в сила на Европейския общ регламент за защита на личните данни през май 2018.

 В рамките на кампанията, която ПДИ и Интернет общество – България стартираха в началото на годината, всеки можеше да изпрати предложение за частна или държавна организация, която с действията си е нарушила защитата на личните данни и правото на личен живот на гражданите през електронната форма на страницата на кампанията: http://bigbrotherawards.bg/.

В рамките на обявения за номинации срок, постъпиха голям брой номинации. Журито определи само някои от тях като допустими. А само две – показващи конкретни практики на нарушаване на защитата на личните данни и личната неприкосновеност.

Тази година журито бе в състав:

  • Александър Кашъмов – адвокат, ръководител на правния екип на ПДИ
  • Георги Киров – член на УС на “Интернет общество – България”
  • доц. Георги Лозанов – медиен експерт, преподавател във Факултета по журналистика на Софийския университет
  • д-р Гергана Жулева – изпълнителен директор на ПДИ
  • Димитър Ганчев – заместник-председател на УС на “Интернет общество – България”
  • Илия Вълков – журналист (Клуб Z)
  • адв. Ирина Алексова – юрист, Интернет общество
  • доц. Красимир Димитров – преподавател по право, бивш член на Комисията за защита на личните данни
  • Стефан Ангелов – адвокат от правния екип на ПДИ
  • Фани Давидова – юрист, експерт по защита на лични данни

Стефан Ангелов представи номинациите в категорията за частна организация. Това бяха Общинска фирма „Общински гори“ – Елин Пелин – за публикуването на протоколи от проведени конкурси, съдържащи лични данни на участниците; Център за обучение на педагогически специалисти ЕООД – за изтичане на повече от 9400 данни на бивши и настоящи ученици от Професионална гимназия по икономика в Сливен; Софийски университет „Св. Климент Охридски“ – за публикуване на данните на кандидати за общежития; Частните съдебни изпълнители – за публикуване на лични данни в обявите за публична продан; МБАЛ „Тримонциум“ – Пловдив – за вероятна употреба на личните данни на пациент, който от години не е стъпвал в болницата.

„Антинаградата в категорията отива при Център за обучение на педагогически специалисти ЕООД за допуснатия сериозен теч. Списъците с тези лични данни са били публикувани и в една от много известните социални мрежи. Не е ясно колко хора са имали възможност да ги видят. Случаят е разкрит и описан от журналиста Илия Вълков, член на журито“, обяви Стефан Ангелов.

Въпреки изпратените покани, нямаше представител на фирмата, който да вземе статуетката.

Доц. Георги Лозанов представи номинациите в категорията за държавна институция.

„Личната неприкосновеност е най-нарушаваното човешко право, което сам си го отнемаш и дори търгуваш с него. Става все по-трудно да се дават тези награди и все по-трудно да се убеждаваме в това върху кого трябва да падне тази анти-чест. Трудно се създава чувствителност към опазването на нещо, което се нарушава и то доброволно. Все пак дали влизането в сила на Европейския регламент, дали дейността на ПДИ, дали дългогодишната практика на Комисията за защита на личните данни, появява се чувствителност“, каза Георги Лозанов.

BBA-ceremony2019

Част от журналистите, отразяващи пресконференцията

Антинаградата в категорията се връчва на Народното събрание за нарушаване на баланса между свободата на словото и защитата на личните данни чрез въвеждане в Закона за защита на личните данни на 24 януари 2019 г. на 10 критерия, по които ще се преценява дали е налице оповестяване на информация с журналистически цели.„Самите критерии са добри. Те наистина помагат на защитата на личните данни и са по посока на тази чувствителност, която нараства. Въпросът е, че могат да имат страничен ефект – да нарушат едно друго право. Правото на свободно изразяване. Да се превърнат в предписание за действие в упражняване на журналистическата професия. Това е фактическа цензура. Така че антинаградата е за това, че не е предвиден риск тези критерии да се превърнат в заплаха за свободата на словото“, поясни доц. Лозанов.

Номинирани в категорията бяха още Държавна агенция „Национална сигурност“, Агенция по вписванията, Община Ловеч, Прокуратурата на РБългария, Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество.

Провеждането на церемонията „Големия брат“ 2019 стана възможна, благодарение на помощта на фондациите Renewable Freedom Foundation, Mozilla Foundation.

Снимки: ПДИ и Интернет общество – България.

Advertisements

Posted in Новини и коментари, Новини на български | Leave a Comment »

Номинирайте държавни и частни организации за антинаградите “Големия брат”!

Posted by Internet Society - Bulgaria on December 13, 2018

awardbg

Наградата “Големия брат” (статуетка)

Програма Достъп до Информация и Интернет Общество – България обявяват началото на търсене на държавни и частни организации, които с действията си са нарушили правото на лична неприкосновеност и защитата на личните данни на гражданите. В срок до 24-и януари 2019 г. се събират предложения (номинации), които да бъдат отличени с антинаградите “Big Brother” (Големия брат).

Антинаградата “Big Brother” е учредена от международната неправителствена организация за защита на личните права Privacy International. Името на антинаградите е вдъхновено от известната антиутопия на Джордж Оруел “1984″. В романа Големия брат е символът на държавата, която те наблюдава и се грижи за теб, с цената на абсолютно ограничение на личната свобода във всичките ѝ форми. Символът на антинаградата е военен ботуш, стъпкващ човешка глава.
Антинаградите ще бъдат връчени на 3 февруари.

Тази година журито е в състав:
•  Александър Кашъмов – адвокат, ръководител на правния екип на ПДИ
•  Георги Киров – член на УС на “Интернет общество – България”
• доц. Георги Лозанов – медиен експерт
•  д-р Гергана Жулева – изпълнителен директор на ПДИ
•  Димитър Ганчев – заместник-председател на УС на “Интернет общество – България”
•  Илия Вълков – журналист
•  адв. Ирина Алексова – юрист
•  Красимир Димитров – доцент, доктор по право, бивш член на Комисията за защита на личните данни
•  Стефан Ангелов – адвокат от правния отдел на ПДИ
•  Фани Давидова – юрист, ПДИ

 

Пускайте своите предложения на официалния сайт на наградата.

Posted in Data Retention, Новини и коментари, Новини на български | Tagged: , | Leave a Comment »

Нов УС

Posted by Veni Markovski on December 18, 2017

isoc bg BG logoС решение на СГС от 28.07..2017 г. Управителният съвет на “Интернет общество” е в състав: Вени Марковски (председател), Димитър Ганчев (зам.-председател) и Георги Киров.  Пускам връзка към Фейсбук-профилите на трима ни, защото използваме активно социалната мрежа и това е един от най-лесните начини за контакт с нас. (Електронната поща също работи, разбира се: isoc-bul@isoc.bg. Телефон за връзка: 02-401-8008)

Posted in Новини и коментари | Leave a Comment »

Съд на ЕС: решението Mc Fadden и бъдещето на достъпа до Wi-Fi мрежи

Posted by Internet Society - Bulgaria on September 16, 2016

От блога “Медийно право” на проф. Нели Огнянова:

Съд на ЕС: решението Mc Fadden и бъдещето на достъпа до Wi-Fi мрежи

На 15 септември стана известно решение на Съда на ЕС по дело C‑484/14 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Landgericht München I (Областен съд Мюнхен I, Германия) в рамките на производство по дело Tobias Mc Fadden срещу Sony Music Entertainment Germany GmbH  относно евентуалната отговорност  за използването от трето лице на безжичната локална мрежа (Wireless local area network (WLAN), която г‑н Mc Fadden поддържа и чрез която е предоставен на публично разположение звукозапис, продуциран от Sony Music.

Фактите

 Г‑н Mc Fadden е управител на предприятие, което продава или отдава под наем осветителна и звукова техника.  Той поддържа безжична локална мрежа, предоставяща в близост до предприятието му безплатен и анонимен достъп до интернет. За да предоставя достъпа до интернет, г‑н Mc Fadden използва услугите на предприятие за далекосъобщителни услуги. Достъпът до мрежата умишлено не е защитен с цел да се привлече вниманието върху дружеството на клиенти от съседни магазини, минувачи и съседи.   Чрез поддържаната от г‑н Mc Fadden мрежа на публично разположение в интернет безвъзмездно е предоставено музикално произведение без съгласието на притежателите на правата върху него. Г‑н Mc Fadden твърди, че не е извършил твърдяното нарушение, но не може да изключи, че то е извършено от някой от потребителите на неговата мрежа.

  Sony Music е продуцент на звукозаписа на това произведение. Запитващата юрисдикция възнамерява да ангажира косвената отговорност (Störerhaftung) на г‑н Mc Fadden, тъй като същият не е защитил мрежата и с това е позволил анонимното извършване на нарушението.

Въпросите

Изяснява се прилагането на чл.12.1  от Директивата за електронната търговия

Обикновен пренос

1.      Когато се предоставя услуга на информационното общество, която се състои в пренасяне по комуникационната мрежа на информация за получателя на услугата, или предоставяне на достъп до комуникационна мрежа, държавите членки гарантират, че доставчикът на услуги не носи отговорност за пренесената информация, при условие че доставчикът:

а)      не започва пренасянето на информация;

б)      не подбира получателя на пренесената информация; и

в)      не подбира или променя информацията, която се съдържа в пренасянето.

Зададени са 10 въпроса с подвъпроси, целящи изясняване на отговорността при използване на Wi Fi (Терминът „Wi-Fi“ е общоизползван термин за означаване на безжична мрежа и е марка, която се отнася за най-често срещания стандарт на безжична мрежа. Общият термин за означаване на всякакъв вид безжична мрежа е „WLAN“ – Wireless local area network).

Включително се задава въпрос следва ли чл.12.1 да се тълкува в смисъл, че  допуска съдът да постанови решение, с което да   забрани на доставчика занапред да дава възможност на трети лица чрез конкретна интернет връзка да предоставят електронен достъп до защитено с авторско право произведение или части от него чрез интернет платформите за обмен на файлове (peer-to-peer).

Какво е тълкуването, когато доставчикът на достъп в действителност може да изпълни тази съдебна забрана само като изключи интернет връзката или я защити с парола или като проследява цялата протичаща през тази връзка комуникация с цел да установи дали отново е налице незаконно пренасяне на защитено с авторско право произведение, при положение че това е установено […] още в самото начало, а […] не едва в производството по принудително изпълнение или в административно-наказателното производство.

По преюдициалните въпроси

1 Услуги на информационното общество по член 12, параграф 1 от Директива 2000/31 могат да са само услуги, които нормално се предоставят срещу възнаграждение. Въз основа на това обаче не може да се направи изводът, че икономическа по естеството си услуга, която е предоставена безвъзмездно, не може никога да се счита за „услуга на информационното общество“  – защото възнаграждението за услуга, която доставчик предоставя в рамките на икономическата си дейност, не трябва непременно да е платено от получателите ѝ – например когато доставчик безвъзмездно предоставя услуга с цел реклама на стоките, които продава, и на услугите, които предоставя, като разходите за тази дейност са включени в продажната цена на тези стоки или услуги [т.34 – 43].

Следователно услуга като разглежданата в главното производство, предоставяна от лице, което поддържа комуникационна мрежа, и състояща се в безплатното предоставяне на публично разположение на тази мрежа, представлява „услуга на информационното общество“, ако съответният доставчик я извършва с цел реклама на стоките, които продава, или на услугите, които предоставя.

2. Визираната в чл.12.1  услуга, състояща се в предоставяне на достъп до комуникационна мрежа,   се счита за предоставена, ако е налице достъп –  технически, автоматичен и пасивен способ за осигуряване на пренасянето на необходимата информация – без да се изисква   да е изпълнено каквото и да било допълнително изискване.

3. Разликата между отговорността за кеширане и отговорността за предоставяне на достъп до интернет- чл.14 не се прилага по аналогия

 Лице, което съхранява уебсайт, предоставя услуга по съхраняване на информация за определен период от време. Следователно то може да узнае за незаконния характер на дадена информация, която съхранява, на по-късен етап, след като вече я е съхранило, като все още може да предприеме действия с оглед отстраняването или блокирането на достъпа до нея.

Лице, което предоставя достъп до комуникационна мрежа, предоставя услуга по пренос на информация, която обикновено не се проточва във времето, така че след като е пренесло информацията, то не упражнява какъвто и да било контрол върху нея. Предвид това лицето, което предоставя достъп до комуникационна мрежа, за разлика от лицето, което съхранява уебсайт, често няма възможност да предприеме на по-късен етап действия с оглед отстраняването или блокирането на достъпа до съответната информация.

4. Когато трето лице извърши нарушение посредством интернет връзка, която доставчик на достъп до комуникационна мрежа му е предоставил на разположение, член 12, параграф 1 от споменатата директива допуска увреденото от това нарушение лице да поиска от национален орган или съд да забрани на доставчика да позволява продължаване на това нарушение ( вж и член 12, параграф 3). Ето защо Съдът приема, че чл.12

не допуска лице, увредено от нарушение на правата му върху произведение, да може да предяви искане за обезщетение за вреди от доставчик на достъп до комуникационна мрежа с мотива, че такъв достъп е използван от трети лица за нарушение на правата му –

но  допуска това лице да предяви искане за забрана на продължаването на нарушението

5. И накрая, Съдът обсъжда може ли да се изисква от доставчик на достъп до комуникационна мрежа, позволяваща публично достъпна интернет връзка, да възпрепятства трети лица да предоставят на публично разположение посредством тази интернет връзка защитено с авторско право произведение или части от него чрез интернет платформите за обмен на файлове (peer-to-peer), когато доставчикът действително е свободен да избира какви технически мерки да вземе за съобразяване с тази забрана, но на практика е установено, че единствените мерки, които би могъл да вземе, са или да спре интернет връзката, или да я защити с парола, или да проследява цялата пренасяна посредством тази връзка информация [т.80 – 101].

Съдът констатира конкуренция на права – право на интелектуална собственост и право на свободна стопанска дейност – и съответно търси справедливо равновесие. Като разглежда трите опции, Съдът приема, че  мярката, състояща се в защита на интернет връзката с парола,   може да доведе до ограничаване както на правото на стопанска инициатива на доставчика на услуга за достъп до комуникационна мрежа, така и правото на свобода на информацията на получателите на тази услуга – но при все това следва да се констатира:

На първо място, че такава мярка не засяга същественото съдържание на правото на стопанска инициатива на доставчик на достъп до комуникационна мрежа, тъй като само незначително променя един от техническите способи за извършване на дейността му;

На второ място, мярка, състояща се в защита на интернет връзка, не изглежда да може да засегне същественото съдържание на правото на свободна информация на получателите на услуга за достъп до интернет мрежа, доколкото само изисква от последните да поискат да получат парола, като при това тази връзка е само един от начините да имат достъп до интернет

На трето място, видно от съдебната практика, взетата мярка трябва да е с точно определена цел, в смисъл че трябва да служи за преустановяване на извършвано от трето лице нарушение на авторско право или на сродно на него право, без при това да засяга възможността на потребителите на интернет да ползват услугите на този доставчик за правомерен достъп до информация. В противен случай намесата на доставчика в свободата на информация на потребителите би била необоснована с оглед на преследваната цел (решение от 27 март 2014 г., UPC Telekabel Wien, C‑314/12, EU:C:2014:192, т. 56).

При все това обаче мярка, взета от доставчик на достъп до комуникационна мрежа и състояща се в защита на връзката на тази мрежа с интернет, не изглежда да може да засегне възможността, с която разполагат ползващите услугите на този доставчик потребители на интернет, да имат правомерен достъп до информация, тъй като не води до каквото и да било блокиране на уебсайт.

На четвърто място, Съдът приема, че мерките, взети от адресат на забрана като разглежданата в главното производство за изпълнението ѝ, трябва да бъдат достатъчно ефикасни, за да осигурят ефективна защита на разглежданото основно право, тоест трябва да имат за резултат да предотвратят или поне да направят трудно осъществими неразрешените посещения на закриляни обекти и в значителна степен да разубеждават потребителите на интернет, които ползват услугите на адресата на това разпореждане, да посещават тези обекти, предоставени на тяхно разположение в нарушение на посоченото основно право (решение от 27 март 2014 г., UPC Telekabel Wien, C‑314/12, EU:C:2014:192, т. 62).

В това отношение трябва да се констатира, че мярка, състояща се в защита на интернет връзка с парола, може да разубеди потребителите на тази връзка да извършват нарушения на авторско право или на сродни на него права, доколкото тези потребители биха били задължени да се идентифицират, за да получат необходимата парола, и не биха могли следователно да действат анонимно, като запитващата юрисдикция следва да провери дали това е така.

На пето място, следва да се напомни, че според запитващата юрисдикция, освен трите посочени от нея мерки, не съществуват други мерки, които доставчик на достъп до комуникационна мрежа като разглежданата в главното производство на практика би могъл да приложи, за да изпълни забрана като разглежданата в главното производство.

След като Съдът отхвърли останалите две мерки, евентуална констатация, че доставчик на достъп до комуникационна мрежа не трябва и да защити интернет връзката си, би довела до лишаване на основното право на интелектулна собственост от всякаква защита, като това би противоречало на идеята за справедливото равновесие.

Предвид това мярка, целяща да се защити интернет връзка с парола, трябва да се приеме като необходима за гарантиране на ефективната защита на основното право на защита на интелектуалната собственост.

Защитата на връзката с парола, смята Съдът,   трябва да се приеме за подходяща за установяване на справедливо равновесие между, от една страна, основното право на защита на интелектуалната собственост, и от друга страна, правото на стопанска инициатива на доставчика на услуга за достъп до комуникационна мрежа, както и правото на свобода на информацията на получателите на тази услуга. Ето и конкретният отговор:  

Член 12, параграф 1 от Директива 2000/31, във връзка с член 12, параграф 3 от същата директива, трябва да се тълкува, предвид изискванията, следващи от защитата на основните права, както и от предвидените в Директиви 2001/29 и 2004/48 правила, в смисъл, че не допуска прилагането на скрепена със санкция забрана като разглежданата в главното производство, която изисква от доставчик на достъп до комуникационна мрежа, позволяваща публично достъпна интернет връзка, да възпрепятства трети лица да предоставят на публично разположение посредством тази интернет връзка защитено с авторско право произведение или части от него чрез интернет платформите за обмен на файлове (peer-to-peer), когато доставчикът е свободен да избира какви технически мерки да вземе за съобразяване с тази забрана, дори и ако изборът му се свежда само до една мярка, състояща се в защита на интернет връзката с парола, при условие че потребителите на мрежата бъдат задължени да се идентифицират, за да получат необходимата парола, и не могат следователно да действат анонимно, като запитващата юрисдикция следва да провери дали това е така.

Коментари

Опасението, че Съдът ще намери точка на равновесие на правата в използването на пароли  се появи въпреки позитивните оценки за заключението на Генералния адвокат Spuznar – и  още тогава имаше акции в защита на свободния WiFi.  В заключението се казваше, че принуждаването на доставчиците да въвеждат защита с парола може да обезкуражи или възпрепятства използването на услугата WiFi и по този начин да подкопае бизнес модела на доставчика. Szpunar коментира, че “предоставяне на активна  превантивна роля на междинните доставчици на услуги би било в противоречие с техния специален статут, който е защитен по силата на Директива 2000/31”  и че  да се принуждават доставчиците на защита с парола не е пропорционална стратегия за защита на авторското право – вж оценката на EDRI за заключението на Szpunar.

WiFi4 EU etc.

Ден по -рано Комисията обяви инициативи за интернет свързаност и WiFi за всички. Ето какво се казва в прессъобщението:

Днес Комисията предложи нова инициатива, за да се даде възможност на всички заинтересовани местни власти да предлагат безплатен безжичен интернет (Wi-Fi) на всички граждани, например във и около обществени сгради, здравни центрове, паркове или площади. С първоначален бюджет от 120 млн. евро тази нова публична ваучерна схема има потенциал да осигури интернет на хиляди обществени места, където ще се осъществяват между 40 и 50 милиона Wi-Fi връзки на ден. Финансирането за инсталиране на локални точки за безжичен достъп до интернет трябва бързо да стане налично, след приемането на схемата от Европейския парламент и държавите от ЕС. До края на 2020 г. поне между 6000 и 8000 местни общности ще могат да се възползват от този нов проект. Както е предвидено в Директивата за електронната търговия, местните органи, предлагащи такива услуги на своите граждани, няма да носят отговорност за предаваното съдържание.

Само не е добавено, че няма да носят отговорност –  на цената на края на отворения (password-free) WiFi.

Широко се коментира разминаването между решението Mc Fadden от 15 септември 2016 и изявлението на Юнкер за свързаност и прочее от 14 септември 2016.

Реакцията на Юлия Реда:  След това решение обявените от Юнкер цели изглеждат по-нереалистични от всякога. Съжалявам, че Съдът на Европейския съюз не  следва  заключението на Генералния адвокат, който установи, че задължението за осигуряване на достъп до Wi-Fi с парола би довело до непропорционално големи вреди за обществото като цяло. Ползата за обществото от безплатен безжичен Wi-Fi   далеч надвишава  потенциалните рискове за притежателите на авторски права.

Posted in Copyright | Авторско право, Новини и коментари, Новини на български | Tagged: , | Leave a Comment »

Къде да намерим актуална информация за и около “Интернет общество – България”?

Posted by Veni Markovski on July 24, 2014

Посетете страницата ни във Фейсбук

За новини от световното “Интернет общество” следете техния сайт.

 

 

Posted in Новини и коментари, Новини на български | Leave a Comment »

Писмо на “Интернет общество – България” до МТИТС относно конференцията на ITU в Дубай

Posted by Internet Society - Bulgaria on September 20, 2012

До: МТИТС

На вниманието на:
Красимира Димитрова – държавен експерт в дирекция „Съобщения”, отдел „Развитие на електронните съобщения”,
тел.: (+359 2) 949 27 05,
e-mail: kdimitrova@mtitc.government.bg

Лъчезар Василев – главен експерт в дирекция „Съобщения”, отдел „Развитие на електронните съобщения”,
тел.: (+359 2) 949 24 25,
e-mail: lvasilev@mtitc.government.bg

Боряна Харлова – главен експерт в дирекция „Съобщения”, отдел „Развитие на електронните съобщения”
тел.: (+359 2) 949 24 28,
e-mail: bharlova@mtitc.government.bg

Относно:

ваша покана от 23.07.2012 г., публикувана в сайта на МТИТС за провеждане на обществени консултации, свързани с предстоящата Световна конференция по международни далекосъобщения (WCIT12), 3-14 декември 2012 г. в Дубай, Обединени арабски емирства.

Уважаеми дами и господа,

Благодарим ви за предоставената възможност да изразим своето отношение при създаването на позицията на Република България за заседанието на МСД по промяна на международните регламенти по далекосъобщения (МРД) в Дубай.

Принципното становище на „Интернет общество – България“, което е било нееднократно споделяно с МТИТС е както следва:

  • Българското законодателство по отношение на Интернет е най-либералното в ЕС – това е факт от 1999 г. насам, който следва да бъде подчертаван при всяка международна среща;

  • МСД не е организацията, която има капацитета, авторитета и професионализма, за да се занимава с Интернет;

  • МТИТС е ведомството, което добре разбира, че именно дерегулацията на Интернет и ненамесата на държавата доведоха до появата на над 2000 Интернет оператора в страната и високи скорости на достъп, с каквито не може да се похвали нито една друга страна от ЕС;
  • МТИТС си сътрудничи с неправителствения сектор от 1999 г. насам – редовно, с отлични резултати, по отношение на работата в МСД и ние се надяваме, че това ще продължи и занапред.

В допълнение и по текстовете в документа на МСД, Интернет общество – България“:

  • Не подкрепя предложения, които противоречат на българското законодателство или на правото на ЕС или въвеждат за операторите задължения, несъществуващи в нашите закони (напр. регистрационен или лицензионен режим, въвеждане на допълнителни такси за получаващия или изпращащия информацията чрез Интернет и др.п.);
  • Не подкрепя предложения, които биха предоставили на МСД някакви прерогативи в областта на престъпленията в кибернетичното пространство, съдържанието в Интернет и др.п.
  • Не подкрепя предложенията препоръките на МСД да получат правно обвързващ характер за държавите — членки на МСД и за Интернет операторите;
  • Не подкрепя каквито и да е предложения за включване в приложното поле на МРД на каквито и да е въпроси, свързани с Интернет, вкл. (но не само) насочване на трафика и въпроси, свързани с контрол на съдържанието и др.п.;
  • Подкрепя предложения, свързани с повишаване неприкосновеността на личния живот (privacy) и защита на личните данни, вкл. и от посегателството на държавните репресивни органи;
  • Подкрепя намаляването или – най-добре – премахването на каквито и да е лицензионни или регистрационни режими в областта на комуникациите в Интернет, вкл. и насърчаване на конкуренцията, с цел постигане на по-ниски цени и повече прозрачност по отношение на цените на международния далекосъобщителен трафик; Същевременно държим да подчертаем, че поддържаме информационния документ на МТИТС, публикуван в сайта на МСД от Конференцията в Гуадалахара, който описва състоянието на пазара и развитието на Мрежата в България;
  • Не подкрепя установяването в рамките на МСД на механизми за уреждане на спорове между оператори.

Готови сме да участваме в работата на делегацията на МТИТС в Дубай, както и в подготвителните срещи до тогава, защото преценяваме, че конференцията е от изключително значение за развитието на Интернет по света и е необходимо българският опит не само да бъде споделян, но и взет предвид от другите страни-членки на МСД при изготвянето на заключителните документи.

_____

Това писмо бе изпратено от “Интернет общество – България” до М-во на транспорта, информационните технологии и съобщенията на 5-и септември 2012 г. в отговор на тяхната покана до широката общественост за публично обсъждане на темата за управление на Интернет.

Posted in Инициативи, Новини и коментари, Новини на български, Нормативна уредба | 3 Comments »

“Интернет общество – България” няма да участва в странни дискусии по АСТА

Posted by Internet Society - Bulgaria on February 12, 2012

Получихме покана да участваме в дискусия, която е била замислена в този вид:

Катедра „Интелектуална собственост” и
Центърът по интелектуална собственост при УНСС
организират
кръгла маса на тема:
„ACTA – „ЗА” И „ПРОТИВ”
За участие в кръглата маса са поканени представители на Министерството на културата, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на вътрешните работи, Патентното ведомство на Р България, както и народни представители от Комисията по културата, гражданското общество и медиите, Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, ръководители и представители на организациите за колективно управление на авторски или сродни права, ръководители и представители на творчески съюзи и браншови сдружения, представители на музикалната и филмовата индустрии, софтуерната индустрия, рекламната и мултимедийната индустрии, независими продуценти, както и представители на Агенция „Митници” и ГДБОП – отдел „Компютърни престъпления”.

Кръглата маса ще се проведе на 14 февруари (вторник) от 10.00 ч. в голямата конферентна зала на УНСС.

http://unwe.acad.bg/?lang=bg&page_id=5&news_id=6782

Ние не можем да участваме официално в дискусия, в която са поканени само представители на държавата и компаниите, които се опитват да прокарат споразумението АСТА.

Според нас евентуалното ни официално включване в тази дискусия би довело до нейното легитимиране и ще бъде използвано от министрите и депутатите, за да представят пред обществото желанието им да “сътрудничат” с неправителствения сектор.

Запазваме добрите си чувства към УНСС – един от уважаваните университети, но се надяваме, че те ще разберат нашата принципна позиция:

– да не ставаме параван за мръсните сделки на властта с организации, с които не желаем да имаме нищо общо, каквито са тези, използващи репресивния апарат на държавата за преследване на Интернет потребителите.

– да не приемаме покана за участие във форуми, които предполагат неравнопоставеност на нашата организация спрямо другите поканени.

Posted in Data Retention, Новини и коментари, Новини на български | Leave a Comment »

АСТА е продукт на аналоговото мислене

Posted by Internet Society - Bulgaria on February 12, 2012

Още една статия от Вени Марковски, председател на “Интернет общество – България” по темата “АСТА”:

Този текст излезе днес, 8-и февруари 2011 г., в “24 часа” с малки съкращения. Пускам го изцяло тук. Композиторът Стефан Димитров се е опитал да влезе в дискусия по темата, но не се е получило. Неговият текст е също в днешния “24 часа”. Написах му в моята Фейсбук-страница следното: “Композиторът Стефан Димитров се е опитал да влезе в дискусия с мен в днешния “24 часа”, колкото да потвърди думите ми, че АСТА се подкрепя само от лобистките организации, МВР, неколцина политици и няколко неразбрали за какво става дума автори. Г-н Димитров, ако четете тази страница, моля Ви, не се излагайте като вярвате на думите на Вашите издатели. Те просто Ви лъжат. Всяко произведение, качено в YouTube, носи пари на своя автор. Това, че тези пари не достигат до Вас лично е проблем, който трябва да решите, но това няма да стане като подкрепяте АСТА.”

Споразумението за борба с фалшификациите, известно с акронима АСТА, вече стана ноторно известно (т.е. с отрицателните си характерни черти), затова сега няма да се спирам над подробностите в него. Те могат да бъдат прочетени на сайта на Европейската инициатива за цифрови права, в която членува „Интернет общество – България“ – или в блоговете на сериозни и уважавани експерти като Нели Огнянова, Боян Юруков (тук, тук, тук), Пейо Попов (тук, тук), Димитър Ганчеви др.

Това, което обаче трябва да споделя, включително имайки предвид моя личен опит в Интернет, който датира от 3-и септември 1990 г. е следното:
АСТА е инициирано и подкрепяно основно от частни лобистки организации и правителства, които са под натиска на тези организации.
Лобистките организации в световен мащаб не искат работещ модел за спазване на авторските права и справедлива компенсация за авторите, продуцентите, изпълнителите и т.н.; ако го искаха, нямаше да си губят времето в лобиране за АСТА.
Спазването на законите в Интернет не бива да става чрез въвеждането на специален режим. Както добре знаем от историята, специалният режим води до сериозни и тежки злоупотреби с правата на гражданите. За справка – в нашата история такива специални режими са фашисткият и комунистическият.
Ако на нашето МВР се даде каквото и да е право да следи, подслушва и преследва, то задължително ще го злоупотреби. Знаем много добре не само от комунистическото минало как се подслушваха гражданите, но и от наскоро изтеклите СРС-та с разговорите на премиера Борисов, че незаконното подслушване, изтичането на лични разговори и т.н. е практика и днес в МВР.
Пореден министър-председател е подведен за пореден път от поредния министър, който на свой ред или не разбира какво е предложил за гласуване, или и той е бил подведен. Сегашният премиер, за разлика от предишните, които в подобни свързани с Интернет случаи биеха „отбой“, когато видят, че са сбъркали, предпочита да търси решение на проблема, като го прехвърли или на предишния кабинет, или на Парламента. Време е Румяна Бъчварова да му обясни, че лафът „В Брюксел са решили“ не е валиден. Напротив – България е част от този „Брюксел“ и вместо да си мълчи и да изпълнява евродирективите, има пълното право да се обади и да настоява гласът ѝ да бъде чут. Всъщност, когато става дума за Интернет, България има не право, а задължение да се обади – като страната с най-доброто законодателство в областта. Ако министрите мислят, че в „Брюксел“ знаят по-добре, тогава да закрием Парламента и вместо него да назначим няколко преводачи, които само да превеждат европейските директиви и разпоредби. В нашата администрация има читави хора, които биха могли не просто да защитят българския интерес в „Брюксел“, а да го наложат като европейски – стига някой да им даде възможност да се изказват свободно.
АСТА е продукт на аналоговото мислене, в което имаше една партия – ръководителка; телефони-дуплекси; книги, музика и филми, които се пускаха само с разрешение на цензурата. Ако не можем да се похвалим със стандарта на живот на средния европеец, поне да се опитаме да бъдем в ХХI век там, където това е възможно – в Интернет. Който защитава АСТА като нещо добро, не мисли за доброто на страната или Интернет потребителите, а за доброто на една малка, добре организирана лобистка група, защитаваща частните си интереси. Не, че не е възможно България да продължи да бъде в миналия век, но нужно ли е?

Когато има някакъв спорен въпрос, свързан с Интернет, добре е да се види какви позиции са имали през годините хората, опитващи се да го обяснят. „Интернет общество – България“ вече 17 години води успешна – къде дискусия, къде борба, къде общуване – с управляващите, като не само защитава интереса на потребителите, но в немалко случаи защитава интереса и на Република България пред света. Казано другояче, ние вършим работата на държавата, като издигаме авторитета ѝ на международната сцена. Мога да посоча как с наша помощ се създаде и запази законодателната рамка, която не само позволи бързото и евтино навлизане на Интернет в страната, но и тази рамка служи за положителен пример по целия свят. Ние правим това, защото сме българи, които не получават пари нито от държавата, нито от частните лобистки организации, нито от Интернет операторите – както се опитаха да обяснят някои1 по повод протестите срещу АСТА.

Когато има подобен спорен въпрос, свързан с Интернет, пожелавам на хората да се информират, да четат, да мислят и да гледат кой какво говори. След това да си направят извода дали искат да са на страната на лобистите, които от години корумпират политическата класа или искат да са свободни граждани, с право на свободен и неконтролиран от държавата достъп до световната информационна мрежа.
Самият факт, че АСТА у нас се подкрепя само от лобистките организации, МВР, неколцина политици и няколко неразбрали за какво става дума автори, е достатъчен, за да си направим извода дали това споразумение е добро за хората или не.

Posted in Data Retention, Новини и коментари, Новини на български, Нормативна уредба | Leave a Comment »

Долу АСТА!

Posted by Internet Society - Bulgaria on February 12, 2012

Статия от председателя на УС на “Интернет общество – България” Вени Марковски:

(Текстът по-долу е предоставен екслузивно на Infoweek)

Когато преди няколко дни ме питаха как най-кратко мога да охарактеризирам АСТА, казах че са нужни само две думи: “Долу АСТА!

Аз лично заставам срещу АСТА с опита си като Интернет оператор от 1993 до 2008 г., като основател и шеф на “Интернет общество – България”, като системен оператор от 1990 до 1993 г., като един от авторите на промените в нашето законодателство, които направиха достъпа до Интернет свободен за конкуренция, позволиха появата на гласовите услуги в Интернет (т.нар. VoIP) и т.н.
Насреща ми какво виждам – министри-еднодневки, които Началника (с главно “н”) им може да смени когато си поиска – хора, които може би не ползват изобщо Интернет и ако им кажеш “скайп” се сърдят: “Що ме псуваш, бе!?”.
Освен тях в защита на АСТА се изказаха автори, които не разбират защо не получават пари за създадените от тях произведения и са възмутени от Интернет, а не от своите издатели, които ограбват труда им и набеждават зловещата Глобална мрежа за истинския престъпник.
Не мога да не спомена и другите набедени защитници – т.нар. организации за управление на колективни права, които би трябвало да събират и разпределят парите за автори, продуценти и изпълнители съгласно предвидените в закона практики.

Моето мнение за АСТА се споделя от милиони хора, може би не само с тези две думи “Долу АСТА!”, но с повече, по-аргументирани и по-цялостни.
Вашите читатели могат да ми се доверят, но аз бих им препоръчал да прочетат и какво казват и други известни и уважавани по цял свят хора и експерти като Нели Огнянова, Боян Юруков (тук, тук, тук), Пейо Попов (тук, тук), Димитър Ганчев, адв. Емил А. Георгиев (тук, тук, тук, тук и тук), Григор Гачев (тук, тук и тук), например.
Вашите читатели могат да се опитат и да намерят противното мнение на някакви чиновници от администрацията, които всъщност нямат избор и са длъжни да защитават незащитимата позиция, че АСТА е нещо добро.
Длъжни са, защото ако сега кажат, че са сбъркали, какво ще се случи? Бойко ще ги уволни.
Ако кажат, че частните лобистки организации са ги натиснали, за да предложат подписването на АСТА, Бойко ще ги уволни.
Ако си признаят, че не са разбрали за какво става дума… Бойко пак ще ги уволни.
Вашите читатели могат да потърсят и мнението на неколцина заблудени автори, които си мислят, че YouTube ги ограбва. Те, горките, не знаят, че YouTube публикува съдържание с уредени авторски права и спазва законите…
Тези автори не знаят, че българският Закон за авторското право и сродните му права урежда и финансовите им претенции срещу Интернет потребителите у нас.
Дали не го знаят, защото организациите, които би трябвало да се занимават с колективното управление на правата им вероятно знаят само финансовата операция “събиране”, но не и “разпределяне” – аз лично не знам.
Но знам, че крайният потребител, меломанът, фенът не могат да са престъпници заради това, че искат да слушат музика и да гледат филми свободно (свободно, а не безплатно, неуважаеми лобисти, политици и др.п.!) , а опитите на държавата да ги обяви за престъпници е обречен на провал. И липсата на сериозни присъди по изсмуканите от пръстите на лобистите и милиционерите дела е достатъчно доказателство за това, че и съдът мисли като мен.

Затова – долу АСТА!

 

Posted in Data Retention, Новини и коментари, Новини на български, Нормативна уредба | Leave a Comment »

ACTA – проблемът със щетите

Posted by Internet Society - Bulgaria on February 12, 2012

Членът на УС на “Интернет общество – България” Димитър Ганчев е написал следната статия по темата АСТА:

В предишна статия дадох няколко цитата от ACTA, но изглежда един от тях се нуждае от малко повече разясняване, защото почти не чух да бъде дискутиран по медиите или от останалите колеги.

Става дума за т.нар. “презумпция за щета”, или преведено на български – за колко ще ви осъдят, ако сте споделили нещо.

Проблемите всъщност са няколко:

1. Променя се основен принцип на римското право – че щетата трябва да се доказва, че е била причинена. Не може да се приеме по подразбиране, че определено действие причинява щети винаги, когато то бъде извършено. В някои случаи може да има щета, а в други – да няма. Т.е. няма знак за равенство между действие и щета, както това се прави в ACTA с въвеждането на “презумпция“. Ако съм болен и кихна, в някои случаи заразявам други хора и им причинявам щета, а в други случаи – не.

2. Съвсем не е сигурно, че споделянето на един продукт носи щета за автора, защото съвсем не е сигурно, че потребителите, които са го ползвали “безплатно” биха ползвали същия продукт и “срещу справедливо заплащане”. Дори ако това е вярно за един продукт, не е вярно за “кошница” от 1000 продукта, примерно.

3. Съвсем не е сигурно, че цената, искана от правоносителя е “разумна“, тъй-като по същество говорим за монополен (олигополен) пазар, в който нито има свободно договаряне на цени, нито има някакъв вид регулатор. “Разумно” ли е “Harry Potter and the Deathly Hallows: Part II” да е струвал на създателите си 125 милиона долара, а да е донесъл приход от 1 милиард и 327 милиона (1061% печалба)?

4. И най-важното: създава се възможност да се обърне надолу с главата основен икономически принцип – този на търсенето и предлагането, защото за определен кръг “правоносители” ще се окаже икономически по-изгодно продуктът им да е толкова скъп, че да не се продава, а печалбите да идват от съдебни дела за “щети”.

Ето още веднъж целият член от ACTA, третиращ щетите. Знам, че е дълго, затова ще подчертая и оцветя важните текстове в ACTA и в съответния коментар:

Член 9: Щети

1. Всяка от страните следва да предвиди възможността при гражданскоправни съдебни производства във връзка с прилагането на права върху интелектуална собственост нейните съдебни органи да бъдат оправомощени да разпоредят нарушителят, който съзнателно или имайки достатъчно основания да знае за това, е извършил действие, с което са нарушени права, да заплати на носителя на правото щетите в размер, компенсиращ щетата, понесена от носителя на правото в резултат на нарушението. При определяне размера на щетите, понесени вследствие на дадено нарушение на права върху интелектуална собственост, съдебните органи на дадена страна следва да бъдат оправомощени inter alia да разглеждат всякакви законови мерки за компенсации, за които носителят на правата претендира, като те могат да включват пропуснати за пропуснати ползи, възстановяване на стойността на търгуваните в нарушение стоки или услуги, измерена по пазарни цени, или по препоръчителната продажна цена на дребно.

2. Най-малко в случаите на нарушение на авторски или сродните им права и фалшифициране на търговска марка всяка от страните следва да предвиди при гражданскоправни съдебни производства нейните съдебни органи да са оправомощени да разпоредят нарушителят да заплати на носителя на правата получените от нарушителя ползи, дължащи се нарушението. Страните могат да допуснат по подразбиране, че размерът на ползите се равнява на размера на щетите, упоменати в параграф 1.

3. Поне по отношение на нарушенията на авторски или сродните им права, защитаващи творби, звукозаписи и изпълнения, и в случаите на фалшифициране на търговски марки всяка от страните следва също така да създаде или да поддържа система, в която са предвидени един или няколко от следните елементи:
а) предварително установени щети; или
б) презумпции[6] за определяне на размер на щетите, достатъчен за компенсиране на носителя на правата за понесените вследствие на нарушението щети; или
в) поне за случаите на нарушени авторски права — допълнителни щети.

4. Когато дадена страна предвижда корективната мярка, посочена в параграф 3, буква а), или презумпциите, посочени в параграф 3, буква б), тя следва да гарантира, че или нейните съдебни органи, или носителят на правата имат правото да изберат посочената корективна мярка или посочените презумпции като алтернатива на корективните мерки, упоменати в параграфи 1 и 2.

5. Всяка от страните следва да предвиди възможността нейните съдебни органи да са оправомощени да разпоредят, когато е целесъобразно, при приключването на гражданскоправно съдебно производство във връзка поне с нарушение на авторско или сродните му права или с търговски марки, загубилата спора страна да заплати на спечелилата страна съдебните разходи или такси и съответните адвокатски хонорари, или всякакви други разходи съгласно предвиденото в законодателството на въпросната страна.

[6] Презумпциите, упоменати в параграф 3, буква б), могат да включват презумпция, че размерът на щетите е равен на: i) количеството на стоките, които нарушават правото върху интелектуална собственост на носителя на въпросното право, което в действителност е било прехвърлено на трети лица, умножено по размера на ползата за единица стока, която би била продадена от носителя на правото в случай че не е имало нарушение; или ii) възнаграждение за права с разумен размер; или iii) фиксирана сума, изчислена най-малко въз основа на елементи като размера на възнагражденията за права или таксите, които биха били дължими, ако нарушителят е поискал разрешение да използва въпросното право на интелектуална собственост.

Аз съм изключително лош певец. Въобще не ви трябва да ме чувате как “пея”. Обаче мога да издам албум с глупости и да го пусна на пазара на препоръчителната продажна цена на дребно от 2000 лв. Разбира се, няма разумен човек, който да си купи моя албум, но аз правя “промоция” и раздавам 1000 бройки безплатно на гостите на няколко събития, до които успявам да се добера и за които знам, че присъстват компютърно грамотни хора (WebIT, TEDxBG и др.). Все някой от тях ще се изкуши да качи това нещо в някой тракер с обяснението “Вижте го Митко каква глупост е сътворил”. За мен остава само да поискам от доставчика данните за потребителя, който го е качил (виж Член 27), да умножа сумата от 2000 лв по броя на нещастните хорица, които са си свалили от любопитство моята глупост и така да си реша проблема с тазгодишната почивка на Хаваите.

Има и друг проблем, свързан с механичното превръщане на “щети” в “ползи” и обратното. Да направим анкета колко от вас биха гледали филма “Много хубав филм 1” в киносалона, ако го нямаше в торентите. Нека приемем, че филмът е много хубав и цели 90% от вас биха извадили по 10 лв. После да направим същата анкета за “Много хубав филм 2”, който също би причинил “щета” в размер на 90%. После за останалите 29 филма, които вие сте си свалили този месец. За всеки от тях бихте отговорили с някакъв процент на вероятност, че бихте си платили, за да го гледате.

Накрая ще излезе, че вие заедно с жената и детето, този месец бихте платили 3 * 31 * 10 лв = 930 лв за да гледате 31 много хубави филма. Съответно заради вашия даунлоад, някой ъплоадер (или няколко ъплоадера) средностатистически ще бъде осъден да плати 90% от 930 лв. Да, ама никой не би платил чак пък толкова много за да ходи на кино, така че е очевидно, че не всяка “щета” е “пропусната полза”. Ако разглеждаш едно конкретно произведение само за себе си, вероятно статистиката би била права, но ако разгледаш цялата съвкупност от свалени неща, тогава процентът на “щетите”, т.е. на произведенията, които наистина бих си закупил, би бил много, ама много по-малък. И е много вероятно аз наистина да съм си ги закупил вече – било в киносалона, било на диск. Правоносителите, обаче, ще ви съдят за всяко едно произведение по отделно, включително за всяка една отделна mp3-ка, защото така им е по-изгодно.

И макар, че на пръв поглед текстът за щетите в ACTA изглежда като най-важният механизъм за компенсиране на авторите и вероятно заради него те виждат в ACTA своя “спасител”, в действителност този член създава колосална възможност за злоупотреба с права, от първата до последната алинея. Той няма как да бъде поправен с “резерви” при ратификацията, трябва да бъде отхвърлен изцяло.

Posted in Data Retention, Новини и коментари, Новини на български | Leave a Comment »