Интернет общество – България | ISOC-Bulgaria

News for and from Internet Society – Bulgaria | Новини от и за “Интернет общество – България”

Archive for the ‘Нормативна уредба’ Category

Писмо на “Интернет общество – България” до МТИТС относно конференцията на ITU в Дубай

Posted by Internet Society - Bulgaria on September 20, 2012

До: МТИТС

На вниманието на:
Красимира Димитрова – държавен експерт в дирекция „Съобщения”, отдел „Развитие на електронните съобщения”,
тел.: (+359 2) 949 27 05,
e-mail: kdimitrova@mtitc.government.bg

Лъчезар Василев – главен експерт в дирекция „Съобщения”, отдел „Развитие на електронните съобщения”,
тел.: (+359 2) 949 24 25,
e-mail: lvasilev@mtitc.government.bg

Боряна Харлова – главен експерт в дирекция „Съобщения”, отдел „Развитие на електронните съобщения”
тел.: (+359 2) 949 24 28,
e-mail: bharlova@mtitc.government.bg

Относно:

ваша покана от 23.07.2012 г., публикувана в сайта на МТИТС за провеждане на обществени консултации, свързани с предстоящата Световна конференция по международни далекосъобщения (WCIT12), 3-14 декември 2012 г. в Дубай, Обединени арабски емирства.

Уважаеми дами и господа,

Благодарим ви за предоставената възможност да изразим своето отношение при създаването на позицията на Република България за заседанието на МСД по промяна на международните регламенти по далекосъобщения (МРД) в Дубай.

Принципното становище на „Интернет общество – България“, което е било нееднократно споделяно с МТИТС е както следва:

  • Българското законодателство по отношение на Интернет е най-либералното в ЕС – това е факт от 1999 г. насам, който следва да бъде подчертаван при всяка международна среща;

  • МСД не е организацията, която има капацитета, авторитета и професионализма, за да се занимава с Интернет;

  • МТИТС е ведомството, което добре разбира, че именно дерегулацията на Интернет и ненамесата на държавата доведоха до появата на над 2000 Интернет оператора в страната и високи скорости на достъп, с каквито не може да се похвали нито една друга страна от ЕС;
  • МТИТС си сътрудничи с неправителствения сектор от 1999 г. насам – редовно, с отлични резултати, по отношение на работата в МСД и ние се надяваме, че това ще продължи и занапред.

В допълнение и по текстовете в документа на МСД, Интернет общество – България“:

  • Не подкрепя предложения, които противоречат на българското законодателство или на правото на ЕС или въвеждат за операторите задължения, несъществуващи в нашите закони (напр. регистрационен или лицензионен режим, въвеждане на допълнителни такси за получаващия или изпращащия информацията чрез Интернет и др.п.);
  • Не подкрепя предложения, които биха предоставили на МСД някакви прерогативи в областта на престъпленията в кибернетичното пространство, съдържанието в Интернет и др.п.
  • Не подкрепя предложенията препоръките на МСД да получат правно обвързващ характер за държавите — членки на МСД и за Интернет операторите;
  • Не подкрепя каквито и да е предложения за включване в приложното поле на МРД на каквито и да е въпроси, свързани с Интернет, вкл. (но не само) насочване на трафика и въпроси, свързани с контрол на съдържанието и др.п.;
  • Подкрепя предложения, свързани с повишаване неприкосновеността на личния живот (privacy) и защита на личните данни, вкл. и от посегателството на държавните репресивни органи;
  • Подкрепя намаляването или – най-добре – премахването на каквито и да е лицензионни или регистрационни режими в областта на комуникациите в Интернет, вкл. и насърчаване на конкуренцията, с цел постигане на по-ниски цени и повече прозрачност по отношение на цените на международния далекосъобщителен трафик; Същевременно държим да подчертаем, че поддържаме информационния документ на МТИТС, публикуван в сайта на МСД от Конференцията в Гуадалахара, който описва състоянието на пазара и развитието на Мрежата в България;
  • Не подкрепя установяването в рамките на МСД на механизми за уреждане на спорове между оператори.

Готови сме да участваме в работата на делегацията на МТИТС в Дубай, както и в подготвителните срещи до тогава, защото преценяваме, че конференцията е от изключително значение за развитието на Интернет по света и е необходимо българският опит не само да бъде споделян, но и взет предвид от другите страни-членки на МСД при изготвянето на заключителните документи.

_____

Това писмо бе изпратено от “Интернет общество – България” до М-во на транспорта, информационните технологии и съобщенията на 5-и септември 2012 г. в отговор на тяхната покана до широката общественост за публично обсъждане на темата за управление на Интернет.

Posted in Инициативи, Новини и коментари, Новини на български, Нормативна уредба | 3 Comments »

АСТА е продукт на аналоговото мислене

Posted by Internet Society - Bulgaria on February 12, 2012

Още една статия от Вени Марковски, председател на “Интернет общество – България” по темата “АСТА”:

Този текст излезе днес, 8-и февруари 2011 г., в “24 часа” с малки съкращения. Пускам го изцяло тук. Композиторът Стефан Димитров се е опитал да влезе в дискусия по темата, но не се е получило. Неговият текст е също в днешния “24 часа”. Написах му в моята Фейсбук-страница следното: “Композиторът Стефан Димитров се е опитал да влезе в дискусия с мен в днешния “24 часа”, колкото да потвърди думите ми, че АСТА се подкрепя само от лобистките организации, МВР, неколцина политици и няколко неразбрали за какво става дума автори. Г-н Димитров, ако четете тази страница, моля Ви, не се излагайте като вярвате на думите на Вашите издатели. Те просто Ви лъжат. Всяко произведение, качено в YouTube, носи пари на своя автор. Това, че тези пари не достигат до Вас лично е проблем, който трябва да решите, но това няма да стане като подкрепяте АСТА.”

Споразумението за борба с фалшификациите, известно с акронима АСТА, вече стана ноторно известно (т.е. с отрицателните си характерни черти), затова сега няма да се спирам над подробностите в него. Те могат да бъдат прочетени на сайта на Европейската инициатива за цифрови права, в която членува „Интернет общество – България“ – или в блоговете на сериозни и уважавани експерти като Нели Огнянова, Боян Юруков (тук, тук, тук), Пейо Попов (тук, тук), Димитър Ганчеви др.

Това, което обаче трябва да споделя, включително имайки предвид моя личен опит в Интернет, който датира от 3-и септември 1990 г. е следното:
АСТА е инициирано и подкрепяно основно от частни лобистки организации и правителства, които са под натиска на тези организации.
Лобистките организации в световен мащаб не искат работещ модел за спазване на авторските права и справедлива компенсация за авторите, продуцентите, изпълнителите и т.н.; ако го искаха, нямаше да си губят времето в лобиране за АСТА.
Спазването на законите в Интернет не бива да става чрез въвеждането на специален режим. Както добре знаем от историята, специалният режим води до сериозни и тежки злоупотреби с правата на гражданите. За справка – в нашата история такива специални режими са фашисткият и комунистическият.
Ако на нашето МВР се даде каквото и да е право да следи, подслушва и преследва, то задължително ще го злоупотреби. Знаем много добре не само от комунистическото минало как се подслушваха гражданите, но и от наскоро изтеклите СРС-та с разговорите на премиера Борисов, че незаконното подслушване, изтичането на лични разговори и т.н. е практика и днес в МВР.
Пореден министър-председател е подведен за пореден път от поредния министър, който на свой ред или не разбира какво е предложил за гласуване, или и той е бил подведен. Сегашният премиер, за разлика от предишните, които в подобни свързани с Интернет случаи биеха „отбой“, когато видят, че са сбъркали, предпочита да търси решение на проблема, като го прехвърли или на предишния кабинет, или на Парламента. Време е Румяна Бъчварова да му обясни, че лафът „В Брюксел са решили“ не е валиден. Напротив – България е част от този „Брюксел“ и вместо да си мълчи и да изпълнява евродирективите, има пълното право да се обади и да настоява гласът ѝ да бъде чут. Всъщност, когато става дума за Интернет, България има не право, а задължение да се обади – като страната с най-доброто законодателство в областта. Ако министрите мислят, че в „Брюксел“ знаят по-добре, тогава да закрием Парламента и вместо него да назначим няколко преводачи, които само да превеждат европейските директиви и разпоредби. В нашата администрация има читави хора, които биха могли не просто да защитят българския интерес в „Брюксел“, а да го наложат като европейски – стига някой да им даде възможност да се изказват свободно.
АСТА е продукт на аналоговото мислене, в което имаше една партия – ръководителка; телефони-дуплекси; книги, музика и филми, които се пускаха само с разрешение на цензурата. Ако не можем да се похвалим със стандарта на живот на средния европеец, поне да се опитаме да бъдем в ХХI век там, където това е възможно – в Интернет. Който защитава АСТА като нещо добро, не мисли за доброто на страната или Интернет потребителите, а за доброто на една малка, добре организирана лобистка група, защитаваща частните си интереси. Не, че не е възможно България да продължи да бъде в миналия век, но нужно ли е?

Когато има някакъв спорен въпрос, свързан с Интернет, добре е да се види какви позиции са имали през годините хората, опитващи се да го обяснят. „Интернет общество – България“ вече 17 години води успешна – къде дискусия, къде борба, къде общуване – с управляващите, като не само защитава интереса на потребителите, но в немалко случаи защитава интереса и на Република България пред света. Казано другояче, ние вършим работата на държавата, като издигаме авторитета ѝ на международната сцена. Мога да посоча как с наша помощ се създаде и запази законодателната рамка, която не само позволи бързото и евтино навлизане на Интернет в страната, но и тази рамка служи за положителен пример по целия свят. Ние правим това, защото сме българи, които не получават пари нито от държавата, нито от частните лобистки организации, нито от Интернет операторите – както се опитаха да обяснят някои1 по повод протестите срещу АСТА.

Когато има подобен спорен въпрос, свързан с Интернет, пожелавам на хората да се информират, да четат, да мислят и да гледат кой какво говори. След това да си направят извода дали искат да са на страната на лобистите, които от години корумпират политическата класа или искат да са свободни граждани, с право на свободен и неконтролиран от държавата достъп до световната информационна мрежа.
Самият факт, че АСТА у нас се подкрепя само от лобистките организации, МВР, неколцина политици и няколко неразбрали за какво става дума автори, е достатъчен, за да си направим извода дали това споразумение е добро за хората или не.

Posted in Data Retention, Новини и коментари, Новини на български, Нормативна уредба | Leave a Comment »

Долу АСТА!

Posted by Internet Society - Bulgaria on February 12, 2012

Статия от председателя на УС на “Интернет общество – България” Вени Марковски:

(Текстът по-долу е предоставен екслузивно на Infoweek)

Когато преди няколко дни ме питаха как най-кратко мога да охарактеризирам АСТА, казах че са нужни само две думи: “Долу АСТА!

Аз лично заставам срещу АСТА с опита си като Интернет оператор от 1993 до 2008 г., като основател и шеф на “Интернет общество – България”, като системен оператор от 1990 до 1993 г., като един от авторите на промените в нашето законодателство, които направиха достъпа до Интернет свободен за конкуренция, позволиха появата на гласовите услуги в Интернет (т.нар. VoIP) и т.н.
Насреща ми какво виждам – министри-еднодневки, които Началника (с главно “н”) им може да смени когато си поиска – хора, които може би не ползват изобщо Интернет и ако им кажеш “скайп” се сърдят: “Що ме псуваш, бе!?”.
Освен тях в защита на АСТА се изказаха автори, които не разбират защо не получават пари за създадените от тях произведения и са възмутени от Интернет, а не от своите издатели, които ограбват труда им и набеждават зловещата Глобална мрежа за истинския престъпник.
Не мога да не спомена и другите набедени защитници – т.нар. организации за управление на колективни права, които би трябвало да събират и разпределят парите за автори, продуценти и изпълнители съгласно предвидените в закона практики.

Моето мнение за АСТА се споделя от милиони хора, може би не само с тези две думи “Долу АСТА!”, но с повече, по-аргументирани и по-цялостни.
Вашите читатели могат да ми се доверят, но аз бих им препоръчал да прочетат и какво казват и други известни и уважавани по цял свят хора и експерти като Нели Огнянова, Боян Юруков (тук, тук, тук), Пейо Попов (тук, тук), Димитър Ганчев, адв. Емил А. Георгиев (тук, тук, тук, тук и тук), Григор Гачев (тук, тук и тук), например.
Вашите читатели могат да се опитат и да намерят противното мнение на някакви чиновници от администрацията, които всъщност нямат избор и са длъжни да защитават незащитимата позиция, че АСТА е нещо добро.
Длъжни са, защото ако сега кажат, че са сбъркали, какво ще се случи? Бойко ще ги уволни.
Ако кажат, че частните лобистки организации са ги натиснали, за да предложат подписването на АСТА, Бойко ще ги уволни.
Ако си признаят, че не са разбрали за какво става дума… Бойко пак ще ги уволни.
Вашите читатели могат да потърсят и мнението на неколцина заблудени автори, които си мислят, че YouTube ги ограбва. Те, горките, не знаят, че YouTube публикува съдържание с уредени авторски права и спазва законите…
Тези автори не знаят, че българският Закон за авторското право и сродните му права урежда и финансовите им претенции срещу Интернет потребителите у нас.
Дали не го знаят, защото организациите, които би трябвало да се занимават с колективното управление на правата им вероятно знаят само финансовата операция “събиране”, но не и “разпределяне” – аз лично не знам.
Но знам, че крайният потребител, меломанът, фенът не могат да са престъпници заради това, че искат да слушат музика и да гледат филми свободно (свободно, а не безплатно, неуважаеми лобисти, политици и др.п.!) , а опитите на държавата да ги обяви за престъпници е обречен на провал. И липсата на сериозни присъди по изсмуканите от пръстите на лобистите и милиционерите дела е достатъчно доказателство за това, че и съдът мисли като мен.

Затова – долу АСТА!

 

Posted in Data Retention, Новини и коментари, Новини на български, Нормативна уредба | Leave a Comment »

Народното събрание гласува на 1-во четене закон за тотално следене в Интернет

Posted by Veni Markovski on December 24, 2009

Без коментар публикуваме само отзвука в българските медии:

Капитал: Парламентът одобри директния достъп на МВР до кореспонденцията в интернет и по телефона (може би най-добрата компилация, с препратки към статиите от миналите гласувания в Парламента, плюс единствената, в която нещата са казани ясно още в първото изречение “МВР ще получи директен достъп в реално време до телефонните разпечатки и комуникацията на хората в Интернет.“)

Труд:
Предколедно – всички под лупата на МВР
МВР ни следи в Интернет нонстоп
Червени: Не следете нета, МВР: Не се притеснявайте!

24 часа:
Биг Брадър да си остане в телевизора
МВР се пребори да ни следи по GSM и в нета

Дневник:
Само ГЕРБ и “Атака” гласуваха за безконтролното електронно следене от МВР
Редакционен: Двойната коалиция като огледало на тройната

Новинар:
МВР вече e с непрекъснат достъп до телефона ни

Стандарт:
ГЕРБ и Атака отпушиха следенето в интернет

Сега:
МВР на крачка от безконтролен достъп до телефонните разпечатки
– Интервю с депутата от ГЕРБ Доброслав Димитров “Невъзможно е МВР да следи в реално време Интернет трафика

Дума:
Следят ни и в Интернет
Само свободата е сигурност
Подслушвайте ме. “За” съм!

Mediapool.bg:
ГЕРБ и “Атака” гласуваха за тоталното следене на телефони и Интернет

Кафене.net
Правозащитници протестират срещу масовото подслушване
Парламентът одобри на първо четене спорен закон

vsekiden.com
Врагът в Интернет
Адвокат Александър Кашъмов: Не може базите данни на частните дружества и на МВР да са като скачени съдове

Монитор:
МВР ще следи нета и джиесемите
Ако не въведем следенето в интернет, Брюксел ще ни санкционира

Телеграф:
Бомбардират депутати с SMS-и

Чрез Кафене.net
Полицейска България
Наръчник на обЗЕСтвения враг

Класа: Държавата ще може да ни следи в Интернет

Posted in Data Retention, Инициативи, Новини и коментари, Нормативна уредба | 1 Comment »

Пейо публикува бележки от обсъждането на промените в ЗЕС

Posted by Dragoslava Greve on December 11, 2009

От блога на Пейо Попов:
” Вчера присъствах на обсъждането на първо четене в комисията по транспорта и съобщения на промените в Закона за електронните съобщения, въвеждащи директен интерфейс за събиране на трафични данни относно електронните съобщения. Напомням и пояснявам, че процедурата включва две гласувания в комисии и при положителен резултат две четения в зала. Първото гласуване е по принцип, а второто с коментари и текст по текст…”
Продължение

Posted in Data Retention, Нормативна уредба | Leave a Comment »

ВНИМАНИЕ, ОПАСНОСТ: Държавата иска да контролира безконтролно Интернет!

Posted by ISOC.BG News on November 18, 2009

Интернет е в опасност!

По-долу ще видите целия текст на съобщението, което е публикувано на сайта на Министерски съвет.

Опасностите пред потребителите и пред свободата на достъпа до Интернет се крият във възможностите за злоупотреби. Ние изпраихме становище до МВР, но очевидно законопроектът е бил разработен преди това и “общественото обсъждане” е целяло само придаване на благовиден вид на мракобесническите промени.

    Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок от 12 месеца данните, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност, за нуждите на правораздаването. Те ще се използват за разкриването и разследването на престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода за две или повече години и за издирване на лица. Това предвижда одобреният на правителственото заседание днес закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения (ЗЕС). С него се отстраняват сериозните проблеми, които възникнаха при работа по разкриване и разследване на престъпления с последната редакция на нормата на чл. 251 от ЗЕС, и се въвеждат изискванията на Директива 2006/24/ЕО за запазване на данни, създадени или обработени във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи.

    Данните са необходими за проследяване и идентифициране на източника на връзката; идентифициране на направлението, датата, часа и продължителността на връзката, на нейния тип, на крайното електронно съобщително устройство на потребителя и за установяване на идентификатор на ползваните клетки.

    Със законопроекта се разграничават данните относно трафика на съобщенията от тяхното съдържание (същината на кореспонденцията, независимо от формата, в която е изразена – материална или компютъризирана) и режима, който се прилага по отношение на тях. Изрично е посочено, че други данни, включително и разкриващи съдържанието на съобщенията, не могат да бъдат съхранявани по този ред.

    В изпълнение на чл. 7, б. “б” от Директива 2006/24/ЕО в чл. 250а, ал. 3 от проекта е предвидено задължение за мобилните оператори и интернет доставчиците да унищожат данните след изтичане на 12 месеца, с изключение на тези, до които е имало достъп и са били съхранени. При достъп до данните, осъществен от специализираната дирекция “Оперативни технически операции” при МВР чрез интерфейс, се предвижда ръководителят на органа, отправил искане за достъп, да уведомява предприятието за необходимостта от запазване на данните.

    Изрично е предвидено, че за нуждите на наказателното производство, данните ще се предоставят на съда и органите на досъдебното производство при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс директно от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги. По този начин се спазва принципът на непосредственост, поради което, когато данните са необходими за нуждите на наказателно производство, за да се използват като годен доказателствен материал, следва да са получени директно от администратора на тези данни. В случая това е съответното предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги.

    По този начин осигуряването на достъп чрез интерфейс освобождава предприятията от задължението да предоставят директно и непосредствено данни на оправомощените органи с две изключения, а именно: 1) предвиденото в чл. 250б, ал. 3 задължение за предоставяне на данните директно от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги на съда и органите на досъдебното производство при условията на НПК и за целите на наказателното производство; и 2) в случай че осигуреният достъп чрез интерфейс по технически причини не може да бъде използван.

    В новите разпоредби са указани редът и условията за достъп до данните, като е предвиден разрешителен режим. Лимитативно са посочени органите, които съобразно своята компетентност ще имат право да искат справки за данните. Това са ръководителите на специализираните и на териториалните дирекции и самостоятелните териториални отдели на ДАНС, главните дирекции „Криминална полиция”, „БОП”, „Охранителна полиция” и „Гранична полиция”, дирекция „Вътрешна сигурност”, СДВР, областните дирекции на МВР и териториалните звена на ГДБОП, службите „Военна информация” и „Военна полиция” и НРС.

    Предвижда се достъпът до данните да се осъществява при постъпило мотивирано искане и след разпореждане от председателя на районния съд или оправомощен от него съдия. Нивото на председател на районен съд е напълно достатъчно, за да гарантира спазване на процедурата по достъп на данни. Регламентиран е редът за предоставяне на такива данни на компетентен орган на друга държава, когато това е предвидено в международен договор. В тези случаи достъпът до данните се предвижда да бъде осъществен при постъпило мотивирано искане от ръководител на главна или специализирана дирекция по чл. 250в, ал. 1, т. 1 и 2, след писмено разпореждане от председателя на Софийски градски съд или оправомощен от него съдия.

    За дадените разрешения или откази в съответните съдилища е предвидено да се води специален регистър, който не е публичен. Специализираната дирекция “Оперативни технически операции” при МВР ще извършва справка за данните при постъпване на съдебно разпореждане, което също следва да се регистрира в специален регистър, който не е публичен.

    Воденето на тези специални регистри ще улесни осъществяването на проверка над извършените справки от органите съобразно дадените разрешения, тъй като ще могат да бъдат съпоставени данните от различни документални източници на информация, съхранявани при органи на изпълнителната и съдебната власт.

    За наблюдаващ орган относно сигурността на съхраняваните данни е определена Комисията за защита на личните данни, като по този начин се изпълнява задължението по чл. 9 от Директива 2006/24/ЕО за всяка държава-членка да определи публичен орган, който да отговаря за наблюдението на прилагането на нейната територия на разпоредбите, приети от държавите-членки.

    Предвижда се Народното събрание чрез комисия, определена с правилника за организацията и дейността му, да осъществява парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разрешаване и осъществяване на достъп до данните, както и за защита правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразен достъп до тях.

    Предвидена е административнонаказателна отговорност за всяко длъжностно лице от държавен орган или предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, което наруши задълженията си или злоупотреби с данните по чл. 250а. Размерът на глобата, която може да бъде наложена, е от 1000 лв. до 5000 лв.

    За да се гарантира напълно защитата на правата на гражданите, свързани с обработката на т. нар. трафични данни, се създава ал. 2 в чл. 360 от Наказателния кодекс, с която се предвижда възможност за реализиране на наказателна отговорност – лишаване от свобода до 1 г. или пробация, спрямо лице, което противозаконно разкрие тези данни. Субект на престъплението може да бъде не само длъжностно лице от държавен орган или предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, а и други лица извън предприятията и държавните органи, на които не са възложени задължения по отношение тези данни. С това се гарантира по-висока степен на наказателна защита над трафичните данни, тъй като субект на престъплението може да бъде всяко едно наказателноотговорно лице, което противозаконно ги разкрие.

Кои са някои от проблемите, видни дори само от това съобщение?

1. Изисква се срок за съхранение от 12 месеца, което е два пъти повече от минималния, предвиден в Европейската директива 2006/24/ЕО.
2. Изисква се съхранение на “данните, създадени или обработени в процеса” на дейността на Интернет операторите. Едно по-разширено тълкуване може да включи в тях всички данни – вкл. електронна поща, посещавани уеб сайтове, разменена кореспонденция по ICQ/jabber/skype и т.н.
3. Твърди се: “изрично е посочено, че други данни, включително и разкриващи съдържанието на съобщенията, не могат да бъдат съхранявани по този ред.”, но не се казва, че не може да има достъп до тези данни чрез използването на интерфейса, с който ще се осъществява достъпа.
4. Дава се възможност на огромен брой хора да искат справки: “ръководителите на специализираните и на териториалните дирекции и самостоятелните териториални отдели на ДАНС, главните дирекции „Криминална полиция”, „БОП”, „Охранителна полиция” и „Гранична полиция”, дирекция „Вътрешна сигурност”, СДВР, областните дирекции на МВР и териториалните звена на ГДБОП, службите „Военна информация” и „Военна полиция” и НРС.”
5. Самите вносители си противоречат: “Предвижда се достъпът до данните да се осъществява при постъпило мотивирано искане и след разпореждане от председателя на районния съд или оправомощен от него съдия. Нивото на председател на районен съд е напълно достатъчно, за да гарантира спазване на процедурата по достъп на данни.” От една страна нивото на председател на РС е достатъчно, а от друга – реално разрешението ще издават съдии, които нямат никакъв стаж. В сегашния закон разрешението се издава от председателя на окръжния съд, който обикновено е юрист със сериозен стаж.
6. Ще се води регистър за дадените разрешения и откази, но той няма да е публичен.
7. Предвидена е смешна административна санкция за злоупотреби – глобата, която може да бъде от 1000 лв. до 5000 лв.

Твърде е вероятно да има и други, значително по-сериозни проблеми пред Интернет-потребителите в страната.

Тук няма да се спираме на проблемите пред Интернет-операторите, които ще трябва да осигурят тези интерфейси за следене, но ще отбележим, че малките оператори ще имат големи проблеми, а големите оператори – огромни проблеми. Изразходваните средства няма да могат да се възстановят бързо, което може да доведе както до фалити на Интернет-операторите, така и до още по-големи злоупотреби от страна на органите на реда.

“Интернет общество – България” се обръща към всички граждани, депутати, медии, експерти, неправителствени организации с призив да се сложи край веднъж завинаги на опитите на МВР да налага неоправдан, неконтролируем, даващ възможност за злоупотреби контрол върху действията на Интернет потребителите.
Престъпниците могат и трябва да бъдат преследвани с цялата строгост на закона, но това не бива да става за сметка на основните човешки свободи в Интернет.

Posted in Data Retention, Новини на български, Нормативна уредба | 2 Comments »

Становище на “Интернет общество – България” по измененията на ЗЕС

Posted by ISOC.BG News on November 12, 2009

Оконачателното становище на “Интернет общество – България” по предложените от МВР промени в Закона за електронните съобщения можете да свалите от тук (MS Word .doc) или от тук (OpenOffice.org .odt).

Днес ги изпратихме и до МВР, както и до други организации, с които сме работили в миналото по подобни теми.

Posted in Data Retention, Новини на български, Нормативна уредба | 1 Comment »

Проект на становище на “Интернет общество – България” по изменията на ЗЕС

Posted by ISOC.BG News on November 6, 2009

Пускаме за обсъждане в следващите няколко дни, преди да го изпратим до МВР официално. Молим, оставяйте комнтарите си след текста. Предложенията на МВР са публикувани в нашия блог.

Благодарим ви предварително!

Предлаганият законопроект е в противоречие с наложилата се практика на либерално законодателство по отношение на достъпа до Интернет. С него се налагат тежки изисквания върху Интернет операторите, които неминуемо ще се отразят върху тяхната политика по отношение на предоставените на гражданите услуги.

Ето и нашите бележки по същество и – много важно – единствено по отношение на Интернет-операторите, а не по отношение на другите оператори.:

Предлаганата т. 13а към чл. 107 въвежда понятието „защита на националната сигурност“, без да има определение на понятието „национална сигурност“. Това отваря вратите за тълкувания от страна на различни нива на органите на властта и създава условия за неправомерно използване на правата по този закон.

В чл. 250а се въвежда задължение към Интернет операторите да пазят за срок от 12 месеца трафичните данни. Това е с шест месеца повече от предвидения в Европейската директива 2006/24/ЕО минимален срок и ще натоварва операторите с ненужни разходи. Вместо да се увеличава срока за пазене на логовете, по-добре е да се намали времето за реакция от страна на полицията и тя да реагира незабавно, а не с едногодишно закъснение. Вярно е, че има аргумент, че това е невъзможно да се постигне в момента, но заради мудността на полицията не бива да се злоупотребява с правата по директивите. България има традиционно либерално законодателство в областта на Интернет и няма нито икономическа, нито политическа логика то да бъде променяно.
В чл. 250а, ал. 1, т. 5 и 6 очевидно става дума за мобилни оператори, тъй като Интернет операторите не разполагат с такива данни.
Стъписващо е и уточнението в чл. 250а, ал. 1, че следенето на трафика ще е за престъпления, за които е „предвидено наказание лишаване от свобода две или повече години“. Европейската директива 2006/04/ЕО изисква следенето да е само за „сериозни престъпления“. Предишният Парламент прие, че това са по-скоро „тежки престъпления“ по смисъла на НК. Предложеният законопроект се опитва да балансира между тежки и сериозни, но го прави за сметка на престъпленията, които не са с голяма степен на обществена опасност. В мотивите на вносителя пише:

„при дефиниране на понятието “сериозно престъпление” в националните си законодателства, държавите-членки следва да отчитат престъпленията, посочени в чл. 2, ал. 2 на Рамковото решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите-членки. В тази разпоредба попадат престъпления, наказуеми с лишаване от свобода не по-малко от 3 години, както и изрично изброените видове престъпни посегателства, за които не се изисква проверка за двойна наказуемост на деянията. Част от тези престъпления по българския Наказателен кодекс са наказуеми с лишаване от свобода по-малко от три години. Настоящата редакция на чл. 251 също така не дава възможност за използване на данни, събрани и съхранявани от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги за разкриване и разследване на престъпления, които не са тежки, но които влизат във фокуса на обществения интерес като:
‑ приготовление и подбуждане към убийство;
‑ причиняване на смърт по непредпазливост;
‑ състави на престъпления против националното и расово равенство, като участие в тълпа, събрана за нападение на групи от населението, отделни граждани или техни имоти във връзка с националната, етническата или расовата им принадлежност;
‑ престъпления против изповеданията;
‑ престъпления против политическите права на гражданите;
‑ закана с убийство;
‑ бягство на затворници, както и самоволно освобождаване или пускане от длъжностно лице на затворник да избяга;
‑ обида и клевета;
‑ склоняване към проституция, разпространяване на порнографски материали, в т.ч. и по интернет;
‑ престъпления против кредиторите и много други.
Липсата на възможност за незабавна реакция при тези престъпления дава възможност на извършителя да заличи уличаващата го информация и да унищожи данни, които биха могли да послужат за доказване на деянието.“

Цитираме всичко изброено, за да се види, че в желанието на МВР да постави трафика под контрола на една дирекция, при това без възможност за контрол върху нерегламентираното следене на трафика от нейна страна, се разширява прекалено много обсегът на действие. Според МВР е необходима „незабавна реакция“ при тези престъпления, но сегашните текстове на НК дават възможност за незабавна реакция на МВР – проблемът е, че просто органите на МВР не реагират при нито едно от посочените деяния! Статистиката от съдилищата, която е публична доказва, че един много малък процент от получените с разрешение на съда данни чрез използване на СРС стигат до съдебната зала. Тук няма да се спираме на това, че да се твърди, че извършителят е в състояние да заличи трафичните данни означава, че извършителят може да е само на работа в съответните оператори.

Чл. 250б, ал. 1 изисква предоставянето на достъп до данните чрез интерфейс на специализираната дирекция ОТИ. Това означава, че интерфейс на полицията ще има постоянна връзка със сървърите и маршрутизаторите на Интернет оператора, а следователно ОТИ ще има възможност за следене на трафика и в случаи, които не са описани в закона. Такова следене няма да може да бъде контролирано нито от операторите, нито от съответните комисии в Парламента. Тези интерфейси са упоменати в чл. 172 НПК, следователно следва да не се въвеждат отделно, а да се използват разпоредбите за използване на специализираните разузнавателни средства. По време на публичната дискусия в МВР бе обяснено, че това, че интерфейкът е налице, не означава, че той действа постоянно. Той ще може да бъде активиран от собственика на данните само след съдебно разрешение. Проблемът, който виждаме в „Интернет общество – България“ е, че няма техническа възможност за проверка на това дали интерфейсът е активиран и се използва със съдебно разрешение или не. Практиката показва, че ако има възможност за злоупотреби, то тези злоупотреби ще бъдат реализирани и виновните лица няма да бъдат наказани.
Трафичните данни позволяват, дори и без да бъде разкриването на съдържанието на комуникациите, да се навлезе в личното пространство на гражданите; нещо повече – така предвидените в чл. 250б интерфейси дават възможност и за следене на съдържанието на кореспонденцията, а не само на данните за трафика. В законопроекта не са предвидени мерки за защита на потребителите от подобно неправомерно следене на кореспонденцията и това не е случайно – такива мерки са технически невъзможни при използването на интерфейси. Министърът на вътрешните работи на проведената дискусия в МВР за обсъждане на законопроекта попита риторично дали операторите в момента нямали възможност да следят кореспонденцията в Интернет. Министърът е прав – имат такава възможност. Но потребителите могат да сменят оператора си във всеки един момент, дори и ако имат само съмнения за подобно следене. Докато потребителят не може да си смени МВР, ако има съмнения, че някой от ОТИ следи кореспонденцията му неправомерно.

В чл. 250б, ал. 2 се допуска и непредоставяне на достъп до данните чрез интерфейс, но не става ясно кога е възможно такова непредоставяне. Нещо повече – съгл. чл. 173, ал. 3 от НПК, „Доставчиците на компютърно-информационни услуги са длъжни да подпомагат съда и органите на досъдебното производство при събирането и записването на компютърни информационни данни чрез прилагане на специални технически средства само когато това се налага за разкриване на престъпления по ал. 2”
Т.е. съгласно НПК те са длъжни да предоставят тези данни само за разкриването на „тежки умишлени престъпления“, а съгласно ЗЕС – за почти всички престъпления.

Чл. 250в разширява правото за искане на такава информация върху голям кръг от лица в МВР, МО и ДАНС, които ще отправят искането си до дирекция ОТИ, а следователно възможността за неконтролирано следене на трафика нараства, тъй като съгл. чл. 250в, ал. 3 регистърът за направените искания не е публичен и не е ясно кой и как може да има достъп до него, за да провери евентуалните злоупотреби. При това този регистър не гарантира, че ОТИ няма да използва интерфейса за нерегламентирано следене на трафичните данни.

Чл. 251, ал. 2 въвежда института на съдебното разрешение за достъп до трафичните данни, което е положително решение.

Положително се отнасяме към възможността да се предоставят данни на страни, с които имаме международен договор, влязъл в сила. Известно е че кибер-престъпленията често се осъществяват на територията на една държава, докато извършителят е на територията на друга.

Posted in Data Retention, Нормативна уредба | 6 Comments »

Нужни са действия! МВР предлага опасни промени в Закона за електронните съобщения!

Posted by ISOC.BG News on October 31, 2009

Интернет е в опасност!

МВР е публикувало предложени промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС).

Поради важността им за развитието и използването на Интернет в страната, призоваваме широката Интернет общественост да предостави коментарите си по законопроекта. Използвайте формата под тази статия, разпространявайте новината сред приятели, познати и колеги – особено, ако са юристи.

Ние вече сме се обърнали към колеги с молба в следващите няколко дни да изготвим съвместно становище по проблема.

Интернет е в опасност – сега е моментът за действие! Сядайте зад клавиатурата и пишете по форуми, Facebook, twitter и др.п.

Бъдещето на Интернета у нас зависи от от всеки един от нас!
Read the rest of this entry »

Posted in Data Retention, Инициативи, Нормативна уредба | 4 Comments »

Нормативна уредба

Posted by jvelkova on November 15, 2008

Материали по темата:

Коментари на текста на наредба 40:

Posted in Нормативна уредба | Leave a Comment »