Интернет общество – България | ISOC-Bulgaria

News for and from Internet Society – Bulgaria | Новини от и за “Интернет общество – България”

Нов проект COVID-19: факти срещу слухове

Posted by Internet Society - Bulgaria on October 14, 2020

SARS-CoV-2 (източник: CDC, Уикимедия)

През септември приключихме успешно един двумесечен проект срещу дезинформацията, свързана с новия коронавирус. В рамките на този проект, създадохме нова Фейсбук страница, на която публикувахме видео-разговори с лекари и специалисти по темата. Те достигнаха до между 35,1 хиляди и 89,1 хиляди гледания. Общият брой хора, до които успяхме да стигнем чрез скромната рекламна кампания във Фейсбук бе 979,477! Имахме и положителни отзиви за публикацията ни в настоящия блог, която бе видяна 6,119 пъти и споделена 31 пъти. Проектът бе отразен и от някои от националните традиционни медии.

Днес сме радостни да съобщим, че започваме нов – този път шестмесечен! – проект, финансиран от Държавния департамент на САЩ.

В рамките на този проект ще публикуваме в Интернет (Фейсбук, тук, Туитър и др.) два типа информация:

  1. Проверена (валидирана) информация за COVID-19
  2. Информация, разбиваща слуховете, партенките, конспиративните теории и др.п., свързани с COVID-19

Наред с това ще организираме и рекламна кампания във Фейсбук, с която да привлечем вниманието на българските граждани към достоверната информация и към сайтове, които разнищват дезинформацията. Целта е да осигурим достъп до верните факти за новия коронавирус и да предпазим хората от фалшивите новини и слуховете, които циркулират из социалните мрежи и се радват на голяма популярност.

Призоваваме всеки, който има информация от който и да е от двата типа, да публикува линкове на стената ни във Фейсбук или като коментар тук.

Posted in covid-19, Новини на български | Tagged: | Leave a Comment »

Съмнителни сайтове пускат фалшиви новини около протестите и COVID-19

Posted by Internet Society - Bulgaria on July 23, 2020

Фалшива новина, публикувана в онлайн “издание”. Източник: компютърен екран

Уважаеми хора,

Бъдете много внимателни, когато видите сензационни заглавия, свързани с COVID-19!

Много често можете да станете жертви на странни “издания” (кавичките са нарочно сложени), които разчитат на сензационността, за да привлекат вниманието ви.

На 22-ри юли във Фейсбук се разпространяваше статия, в която се твърдеше изведеното и в заглавие сензационно твърдение (вижте снимката вляво).

Бърз поглед върху един от сайтовете – Канал7, където тази “сензация” е публикувана, е достатъчен, за да се види, че “новината” всъщност не е новина и единственото сензационно нещо е, че има хора, които са се вързали, за да я споделят.

Сред тях – за съжаление и известни обществени люде, които не би трябвало да се връзват на подобни дезинформации.

Впрочем, ако се продължи с търсенето, ще попаднете на друг сайт, топнюз-бг, който сочи и “източник”: най-проста уебстраница в Blogspot, при това със заглавие “Мани-мани”.

И сега си представете ситуацията: известен българин пуска на своята Фейсбук-стена не просто  сензационното заглавие, а цялата статия, дело на неизвестен, анонимен автор (вероятно срамуващ се от фалшивите новини, които съчинява?)*, която се разпространява по-бързо, отколкото обикновеният грип!

Related pages. Снимка: компютърен екран.

Тези “новини”, а всъщност – партенки, ментета и обикновени дезинформации, се пускат и в други сайтове – например “статията” “За да получи 29 милиарда евро Борисов е подписал, че ще се затвори АЕЦ ” Козлодуй” е публикувана в Информиран.нет и Истинскитеновини.бг. Последните имат и ФБ-страница, която е следвана от 51 328 души. Свързани с нея са и други странни “издания” като Петел.бг, Вижти.ком, и НовиниОтБългария (вижте на снимката вдясно).

Една “новина” става “сензация”, която “разтърсва” Интернет и бива публикувана наред, без хората да се замислят дори за момент, че стават не само  нейна жертва, но и искат жертвите да са значително повече.

 

Ако се интересувате как да разпознавате фалшивите новини, прочетете статията на Вени Марковски по темата – в неговия блог.

Ние ще продължим да ви информираме за новите факти, свързани с дезинформацията, която срещаме всеки ден, всеки час, из всички кътчета на Интернет.

_____
* – Още заглавия от този сайт: “Щедрост: Каракачанов цака по €150/час на топ пиар, за да му лъска имиджа, откъде са парите?”; “За да получи 29 милиарда евро Борисов е подписал, че ще се затвори АЕЦ ” Козлодуй”” и др.п.

Posted in Новини и коментари | Tagged: , | Leave a Comment »

17 начина да разпознаем фалшивата (здравна) информация

Posted by Internet Society - Bulgaria on July 20, 2020

Ако сте антиваксър, страх ви е, че ще ви чипират чрез ваксина или смятате, че 5G мрежата разпространява коронавирус, тази статия вероятно не е за вас.

В следващите редове ще разгледаме* какви са начините да се ориентираме кой е на наша страна и кой е във вражеската армия в тази батална сцена – как да разграничим фалшивите новини и твърдения от истината, доказана от науката. На тези принципи се основаваме и ние, екипът на пациентската платформа* Sanatio и BioSeek, за да отговорим на нуждата на хората от достоверна информация по една от най-важните теми – тази за здравето, която за съжаление е и най-атакувана от създателите на конспиративни теории.

1. Заглавия, които шокират или какво е “clickbait”

Първият сигнал, че нещо не е наред с дадена статия, споделена в социалните мрежи например, е нейното заглавие, понякога съпроводено и от картинка, която цели предизвикването на силна емоция или любопитство.

Заглавията, които съдържат шокиращи, смущаващи или “революционни” твърдения, както и обещания за магическо излекуване на тежка болест, са похват, който е получил наименованието кликбейт (clickbait) или в груб превод от английски – “примамка за щракване”. Както става ясно от термина, тези заглавия имат за цел да накарат възможно най-много хора да отворят страницата.

Обичайно статията, на която ще попаднем в този случай, не дава изчерпателна или пък достоверна информация по темата и няма предназначението да предоставя нещо качествено на читателите. Целта на подобни заглавия и статии е броят на посещенията на страницата да е висок, за да може собствениците на сайта да получават пари от онлайн реклами.

Как да разпознаем фалшивите новини, фейк нюз, мъж в шок

Photo by Sebastian Herrmann on Unsplash

 

Много от потребителите на социалните мрежи пък дори не си правят труда да прочетат статията, а просто емоционално я споделят, заради заглавието, което по същество съдържа някаква лъжа в себе си, за да провокира такава реакция и страницата да бъде отворена от възможно най-много хора.

Разпространението на лъжата в този случай е аналогично на разпространението на респираторен вирус. Вирусът предизвиква дразнене в носа на заразения, чиято спонтанна реакция е да кихне и вирусът да достигне до следващия си гостоприемник.

2. Видях информацията на много места!

Когато някъде в интернет пространството се появи “новина” или твърдение, което привлича особено внимание, други сайтове копират текста и на свой ред го публикуват в стремежа си да привлекат по-голяма аудитория.

Така се започва лавинообразен процес на разпространение на една и същапотенциално недостоверна информация, клонирана или перифразирана на много места. А това създава усещане у читателя за достоверност – щом го пише на много места, значи е истина. Но това не е начин за потвърджаване на новината или твърдението.

Фалшивите новини фейк нюз се повтарят в много сайтове, copy paste

Има случаи, в които подобна невярна информация е била излъчвана дори в национален ефир, тъй като журналистите не са оценили добре източника ѝ и в стремежа си първи да съобщят сензацията, са подвели както себе си, така и своята публика.

В сайта “ЕС срещу дезинформацията” можем да потърсим по име чуждестранни и български медии, за да разберем дали фигурират в списъка с разпространяващите фалшиви новини. Трябва да се има предвид, че не всички родни медии, които се занимават с това, могат да бъдат открити в тази търсачка.

3. Разбирам ли наистина използваните термини

Нормално е да не сме специалисти по всичко – в това няма нищо срамно, а когато го признаем пред себе си, отговорността на “експерт” пада от плещите ни. Но за да придадат научност на своите твърдения, авторите им използват един куп термини, които за обикновения читател не означават нищо или в съзнанието им се появява блед спомен, че някъде са ги чували.

Малко хора биха отделили от времето си да проверят значението на всяка непозната дума и приемат казаното или написаното на доверие. “Щом авторът използва такива сложни думи, значи знае за какво говори!” – това е самозаблуда.

Фалшивите новини разчитат на сложни научни термини

Photo by Kyle Glenn on Unsplash

Похватът се използва от всички конспиратори и шарлатани и е изключително успешен сред неспециалистите в дадената област – обикновено става въпрос за здраве, клетки, гени…

Само на един клик разстояние сме от проверката на точното значение на даден термин – в Гугъл, Уикипедия, а защо не направо в MeSH?

4. Психологическите капани, в които попадаме сами

Освен външните опити за манипулация над мнението ни, съществуват и няколко психологически капана, в които сами попадаме. Два от най-известните такива капани са склонността за потвърждаване (на англ. confirmation bias) и ефектът на Дънинг-Крюгер.

  • Склонността за потвърждаване се състои в това, че често човек е склонен да приема за истина само информацията, която подкрепя вече изграденото му мнение или вярвания по даден въпрос. Така, търсенето, осмислянето, интерпретацията и запомнянето на информация, се оказва пристрастно и не служи за осъзнаване на обективната истина, а единствено за затвърждаване на вече установените нагласи на човека. Нека не се заблуждаваме – всички сме попадали в този капан.

Психологически капани, в които попадаме сами, фалшиви новини

  • Ефектът на Дънинг-Крюгер се наблюдава в огромна част от коментарите във Фейсбук. При него, хора, които не са квалифицирани в дадена област, погрешно смятат, че са и изказват некомпетентно мнение по сложни въпроси, които изискват съответните специфични познания. Същевременно, те не осъзнават тази своя некомпетентност и дори се впускат в ожесточени спорове с други хора, които пък имат нужните познания. Например, покрай пандемията от COVID-19, почти всеки започна да смята себе си за вирусолог, епидемиолог, лекар, икономист или способен да взима правилни поличитески решения.
  • Твърдението, че “всеки има право на мнение” също заема особено място сред капаните на самозаблудата и може да се отнесе към ефекта на Дънинг-Крюгер. С тези думи се прави опит да бъде приключен даден спор, в който поне една от страните няма особени доказателства в полза на своята теза и иска както да се измъкне от ситуацията, така и да запази самочувствието си.

Цитат на Айзък Азимов за невежеството, политиката и културата

“Нишката на антиинтелектуализма непрестанно съпровожда политическия и културния ни живот, подхранвайки се от погрешната мисъл, че демокрацията означава, че “моето невежество е точно толкова добро, колкото твоето познание”. Айзък Азимов

  • Също така,  не бива да забравяме, че да имаме “информация” не означава да имаме “(по)знание” за нещо, тъй като всеки от нас интерпретира получената информация според собствените си способности, стъпвайки на предишни знания или на липсата им – субективно и често в различен контекст от този на автора на даден текст, например.

5. “Учен разкри…” – кой е този учен?

Често в медийното пространство се появяват твърдения, че “учен от Германия” или “учените” са открили или казали нещо, но никъде в статията не се посочва нито името на учения или на някого от екипа, нито в коя институция работи той, а още по-рядко се дава линк към научната публикация, на която уж се основава твърдението.

Това е порочна практика, която разкрива или неумението на авторите на подобни статии да цитират правилно научна информация, или нежеланието им да го направят, поради липса на достоверност.

Photo by Mohammad Hoseini Rad on Unsplash

Фалшивите новини се позовават на анонимни учени

Такъв учен е твърде вероятно изобщо да не съществува или резултатите от обсъжданото изследване да са различни от това, което се твърди в статията. Когато тези резултати не са достатъчно сензационни, медиите губят интерес към тях или ги видоизменят до неузнаваемост, разпространявайки лъжи.

6. Как да разберем дали представеният за “учен” наистина е такъв

Един от начините да разберем дали човек, който се представя за учен наистина е такъв, е да го потърсим в ResearchGate – сайт, който предоставя подробен профил на учени от цял свят и техните публикации. По своята същност, сайтът е професионална социална мрежа за учени, но информацията е достъпна за всеки дори без регистрация. Към момента в него са се регистрирали над 17 милиона души! Друг аналогичен начин е да проверим дали присъства в дигиталния идентификатор за учени ORCID.

ResearchGate как да търсим учен в сайта

Ако пък влезем в комуникация с човек, който се представя за учен, добър знак е имейлът му да показва къде работи той – служебните имейли на учените завършват с домейна на институцията, в която работят, например имейлът на учен от Университета на Калифорния, Сан Франциско би изглеждал така: name@ucsf.edu.

Също така, можем да потърсим името му директно в сайта на институцията, която се твърди, че представлява.

Тези методи само ще ни покажат дали човекът наистина е учен, но не и неговите принос и авторитет. За тях можем да съдим по броя на цитиранията (колко пъти други учени са цитирали негови статии) или по два индекса: h-index и i10-index. До тази информация ще достигнем, ако потърсим учения по име (на латиница) в Google Scholar.

7. Някой се представя за лекар – напълно ли да се доверим

Описаното по-горе важи и за хора, които се представят за лекари във Фейсбук, например, или са дали интервю за случаен сайт – може да проверим дали съществува такъв човек сред персонала на конкретната болница. Лекарят може да бъде потърсен по име и в сайта на Български лекарски съюз.

Добре е да се има предвид, че лекар, който е специалист в една област, не е непременно компетентен в друга. Неслучайно личният лекар ни изпраща на специалист по конкретна група заболявания, когато прецени, че познанията му не достигат, за да ни помогне сам.

Затова е важно да си дадем сметка, че ако даден лекар изказва убедено мнениепо тема от област, в която не е специализирал, дори това мнение да съвпада с нашето, то не е непременно вярно.

Photo by National Cancer Institute on Unsplash

Някои хора се представят за лекари или лечители, но са шарлатани

С това не целя да дискредитирам или омаловажа познанията на медицинските специалисти, а да обърна внимание на факта, че всички сме хора и може да сгрешим.

Важно е да се има предвид, че днес много хора се представят за медицински лица, но дейността им на практика не съществува в списъка на медицинските специалности и в общия случай няма научни доказателства за ефективността на терапиите, които предлагат.

8. Професионални тролове – има и такава професия

Добре известно е, че в интернет се вихри една особена група хора, които изкарват прехраната си чрез писане на коментари, които обслужват нечии (често политически) интереси. Това са професионалните “тролове”, дегизирани като редови коментатори на статии в сайтове или публикации в социалните мрежи.

Целта на работодателите им е в обществото да се насажда определена нагласа “отвътре” – да се създаде впечатлението, че много хора мислят по определен начин, което да промени мнението на обикновения читател и да насочи емоциите, разсъжденията и действията му в желаната посока. За всичко това не е нужна въображаема ваксина с микрочип – начините за контрол са по-близо до психологията и по-далеч от технологиите и насилственото налагане на каквото и да било.

9. Думи, които карат “лампичката ни да светне”

Любим похват на дезионформаторите е да използват научни термини по тотално погрешен начин, предизвиквайки смях у специалистите и възхищение у тези, които за първи път срещат подобна терминология.

Текстове, които смесват езотерични и духовни понятия с научни такива, трябва да накарат “лампичката ни да светне”. Сред често използваните думи и изрази в тези текстове са квантов изправител или квантово *каквото и да било*, енергиен баланс, чакри, карма, киселинна или алкална среда в организма (в организма се поддържа постоянно ниво на pH около 7,4 – всяко отклонение от тези стойности води до тежко състояние, което изисква лекарска намеса и не се коригира с начин на хранене), квадранти и т.н.

Photo by Erwan Hesry on Unsplash

Червен светофар за фалшиви новини, ключови думи, карма, чакра, енергия

 

10. Сайтове за проверка на фактите

Съществуват няколко уеб сайта за проверка на фактите. В тях подробно се разглеждат и проследяват във времето източниците на дадено твърдение. Сайтовете не обслужват политически интереси. Ето най-известните от тях:

  • FactCheck.org – създаден от Центъра за обществена политика в Аненберг към Университета на Пенсилвания през 2003 г., обективно изследват политическите изявления под формата на доста дълги статии.
  • Factcheck.org’s Viral Spiral – инициатива за бързо развенчаване на интернет слухове.
  • Snopes – този сайт изследва градските легенди от 1994 г. Най-добрият сайт за информация относно съмнителни истории, които не са строго политически. Те използват рейтингова система, в която определят твърденията като: истина, предимно верни, смесени, предимно неверни, неверни, недоказани и легенда (чиста градска легенда – толкова неясна, че може би се е случило, но не може нито да се докаже, нито да се опровергае).

11 прости стъпки за разпознаване на фалшиви новини

Правила за разпознаване на фалшиви новини фейк нюз

 

11. Как да се ориентираме в научните статии

За много хора, които не са се занимавали с наука или не са завършили специалност, която да е изисквала използването на научни статии, остава неясно какво точно представляват те.

Опитвайки се да ме убедят в правотата на някоя конспиративна теория и след молба да ми предоставят научна публикация, която доказва твърденията им, в отговор съм получавала най-обикновена статия в сайт със съмнителен произход и автор, в която се твърди, че човек с някакво си име бил учен и уж казал едно или друго в подкрепа на теорията. Това НЕ Е научна публикация, а просто статия в сайт, често представляваща превод на друга статия, произлизаща от също толкова съмнителен чуждестранен сайт (обикновено руски или американски).

Photo by Isaac Smith on Unsplash

Какво има в научната статия, абстракт, резултати, методи, статистика, автори

Истинските научни публикации имат няколко задължителни атрибута: абстракт(кратко описание на съдържанието на статията); имена на всички автори и институции, в които работят; въведение; описание на използваните материали и методи в изследването; резултатиобсъжданезаключениереференции (други научни статии, на които авторите са се позовали).

Освен това, ако статията наистина е публикувана в научно списание, тя в повечето случаи ще притежава DOI – уникален идентификационен номер, често под формата на линк, който ни отвежда при първоизточника в сайта на списанието, където е публикувана статията в оригинал.

Ако DOI номерът не е линк, може да го копираме и да поставим в търсачката на сайта https://www.doi.org/ и той ще ни насочи към първоизточника.

DOI номер идентификатор за научни публикации статии в научно списание

От значение е и “реномето” на научното списание, където е публикувана статията – така нареченият “импакт фактор” е показател за това. Той се използва за измерване на важността на списанието чрез изчисляване на броя на цитиранията на избрани статии през последните няколко години. Колкото по-висок е импакт факторът, толкова по-високо в класацията е научното списание и следователно може да му се доверим.

Например, в областта на медицината сред списанията с най-висок рейтинг са: New England Journal of Medicine (NEJM)The LancetThe British Medical Journal (BMJ)Annals of Internal MedicineThe Journal of the American Medical Association (JAMA).

А тук може да видите класация на 10-те най-престижни научни списания за микробиология.

Различните университети и институти също имат различен принос и авторитет, например, има разлика дали дадено изследване е публикувано от Института “Роберт Кох” или от Университета Джибути.

12. Какво е pre-print или статия в етап на предпечат

За да бъде публикувана в научно списание и приета за научна публикация, дадена статия е необходимо да бъде рецензирна и одобрена от независими учени, експерти в областта. Те проверяват валидността на описаните методи, статистическия анализ, резултатите – всичко се осмисля задълбочено. По-реномираните списания имат и по-строги изисквания, за да гарантират достоверността на твърденията в представения материал.

Photo by Kaleidico on Unsplash

Преди да се публикува статията е в предпечат pre-print и чака рецензия

Преди да премине през този процес, статията може да бъде публикувана в мрежа от сайтове с общото название arXiv (https://arxiv.org/) или на друго място, но тя ще бъде обозначена като pre-print. Към такива статии е необходимо да се отнасяме с особено внимание и да се пазим от крайни изводи и оформяне на мнение на база на прочетеното в тях.

13. Къде да търсим научни статии

Съществуват утвърдени уебсайтове, които събират на едно място огромен брой научни публикации (понякога само тези от дадена област). В тях можем да търсим реално съществуващи научни статии.

Такива примери са ResearchGateNCBI и BioSeek (за статии от областта на медицината, биологията, генетиката), PLOS ONEScienceDirect (освен научни статии, тук са поместени и глави от 20 000 книги).

Photo by Obi Onyeador on Unsplash

Къде да търсим научни статии, публикации, сайтове

За съжаление всички те са достъпни само на английски език. Изключение прави BioSeek, който е български продукт и предоставя възможност за превод и на български и други езици.

Можем да се доверим и на информацията, предоставяна от сайтовете на утвърдените институции (СЗОNIHCDC), университетите, научните институти, където са дадени отговорите на много въпроси, по които има научен консенсус.

14. Какво е клинично изпитване или как се правят лекарствата

Когато се появи информация, че някакво вещество “убива рака”, например, но при по-внимателно разглеждане на фактите разберем, че то е показало ефект in vitro, т.е. в лабораторни условия върху клетки, то на подобна новина трябва да се гледа със здравословна доза скептицизъм.

Резултатите, наблюдавани при клетки, далеч не гарантират такива и при несравнимо по-сложния цял човешки организъм, в който протичат безбройни процеси. А тези процеси може да неутрализират действието на веществото, да го изменят или то да се окаже токсично и опасно за тялото ни.

Преди да се изследва върху хора лекарството се изпитва върху мишки или плъхове

Затова, при успешни изследвания in vitro се преминава към проверка в цели организми – плъхове, мишки или други лабораторни животни. Получаването на добри резултати при тях също все още не означава, че е открито ново лекарство, тъй като въпреки сходствата, за всеки от нас са очевидни и различията ни с мишките.

Тук е мястото на клиничните изпитвания върху хора, при които първоначално се започва с малки групи за проверка на безопасността, а в следващите фази се включват все повече доброволци, за да се оцени освен безопасността, страничните ефекти, но и ефективността на потенциалното лекарство. Този процес е сложен и дълъг, отнема години и е строго регулиран.

Когато бъде доказано, че веществото има желания лечебен ефект и е безопасно за употреба, то може да достигне широката клинична практика и търговската мрежа. На този етап наблюденията продължават и при съмнение за някаква нередност, лекарството веднага се спира от употреба.

Photo by Benedikt Geyer on Unsplash

Клиничното изпитване на лекарствата е дълъг и сложен процес

От друга страна, за да избегнат този сложен и скъп процес, производителите на много вещества или комбинации от такива ги продават под формата на хранителни добавки, а това крие значителни опасности за хората, които прибягват към тях за лечение.

Създаването на едно лекарство от лабораторията до пазара отнема средно 12 години! Огромната част от изследваните вещества отпадат в този процес, докато се идентифицира едно, което наистина да работи и да показва максимална безопасност.

Разработването на лекарство отнема 12 години, дълъг и сложен процес на клинични изпитвания, фуния

“Фунията”, която стои зад разработването на ново лекарство. Credit: FDA

 

15. Какво е рандомизирано изследване

Най-добрата практика за провеждане на клинично изпитване е рандомизацията. При рандомизираното изпитване пациентите се разпределят случайно в групи, които получават различни лечения. В най-простия вариант, изследваната група получава новото лечение, а контролната група получава стандартна терапия. В няколко точки по време и в края на клиничното проучване изследователите сравняват групите, за да видят кое лечение е по-ефективно или има по-малко странични ефекти.

Рандомизацията помага да се предотвратят предубеждения и изкривяването на резултатите – когато резултатите са повлияни от избора на хора или други фактори, които не са свързани с изпитваното лечение.

Рандомизирано клинично изпитване върху хора

16. Имат ли място билките в лечението на заболяванията

Природата е неизчерпаем източник на вещества за фармацията – активните вещества се откриват, извличат от растения и микроорганизми (например някои плесени произвеждат антибиотици) и се влагат в необходимите терапевтични концентрации в медикаменти за лечението или профилактиката на най-различни заболявания.

Една част от лечебните растения са познати отдавна и ползите от тях са установени и доказани. Но употребата на билки без консултация и проследяване от лекар, особено на слабо познати и екзотични растения, може да бъде опасна. Един от органите, който може да пострада най-много, е черният дроб, тъй като той се опитва да неутрализира токсичните вещества попаднали в организма ни – някои растения и билки имат хепатотоксичен ефект.

Photo by Science in HD on Unsplash

Билките се използват за лечение и активни вещества се слагат в лекарства, медикаменти, хранителни добавки

 

17. Критичното мислене

Най-добрият начин да отсяваме фактите от лъжите, е да имаме развито критично мислене. Но “критично мислене” не означава да подлагаме на съмнение вече доказани истини или да търсим скрит заговор във всичко.

То е подход в мисленето, при който прилагаме здрав разум, без излишни емоции, като изграждаме мнението си дали едно твърдение е вярно или не на базата на истински доказателства. Критичното мислене не е пътят за достигане до твърденията, а е оценката им.

Финални размисли

Вредни ли са лъченията от 5G антените и мрежитеВ съвременния високотехнологичен свят достъпът до информация от всички сфери на познанието е осигурен на всеки, който притежава компютър или телефон с интернет. Тази свързаност между хората и почти мигновеното разпространение на факти, мисли и разсъждения, е монета с две страни. Думите придобиват значение само в съзнанието на човека – всеки от нас осмисля и интерпретира получената информация по собствен начин, който зависи от неговите знания, опит и способност за критично мислене.

Емоционалната интелигентност също е от значение за това правилно да отсяваме лъжите от истините както в интернет, така и в живота по принцип. И за съжаление именно на емоциите разчитат всички опити за манипулация на общественото мнение по различни въпроси, както и създателите на конспиративните теории, които повече от всякога застрашават дори здравето и живота ни.

Не, със сигурност не намекваме, че ще бъдем принудително чипирани чрез ваксина против коронавируса или че съзнанието ни ще бъде контролирано чрез 5G мрежата от властелините в сянка. Подобни слухове целят да хвърлят обществото в необосновани страхове, като отклоняват енергията му от смисленото обсъждане на реалните проблеми към безсмислени кавги в интернет, бунтове и противопоставяне между хората.

Всеки иска да бъде информиран, да знае истината, да не се окаже излъган и да пострада, а същевременно днес лъжата непрекъснато се бърка с истина и определя действията на милиони души по света – истинска пандемия от дезинформация.

 

_____

* Публикува се с разрешението на автора Росица Ташкова, от сайта Sanat.io, оригинално заглавие “Здравето ни е в опасност: 17 начина да разпознаем фалшивата информация”. Популяризира се по проект, подпомаган от фондация “Интернет общество”.

Росица Ташкова-Качарова, бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология и микробиологичен контрол. Дипломната си работа за магистърската степен прави в Университет на Нант, Франция. По това време рисува елхичка от бактерии и вдъхновява обявяването на първия конкурс за рисунка с микроорганизми Агар Арт. В продължение на 3 години е редактор на сп. Българска наука и продължава да пише за наука на достъпен език.

 

Posted in covid-19, Новини на български | Tagged: , | Leave a Comment »

Проект срещу дезинформацията за COVID-19

Posted by Internet Society - Bulgaria on July 9, 2020

“Интернет общество – България” започва нов краткосрочен и малък проект, финансиран от международната фондация “Интернет общество“.

В рамките на този проект ще публикуваме в Интернет (Фейсбук, тук, Туитър и др.) два типа информация:

  1. Проверена (валидирана) информация за COVID-19
  2. Информация, разбиваща слуховете, партенките, конспиративните теории и др.п., свързани с COVID-19

В рамките на проекта, ще организираме и рекламна кампания във Фейсбук, с която да привлечем вниманието на българските граждани към достоверната информация и към сайтове, които разнищват дезинформацията. Целта е да осигурим достъп до верните факти за новия коронавирус и да предпазим хората от фалшивите новини и слуховете, които циркулират из социалните мрежи и се радват на голяма популярност.

Призоваваме всеки, който има информация от който и да е от двата типа, да публикува линкове на стената ни във Фейсбук или като коментар тук.

 

Posted in covid-19, Новини и коментари | Tagged: , | Leave a Comment »

Закон “срещу дезинформацията” или “за цензурата”?

Posted by Internet Society - Bulgaria on June 3, 2020

Законопроект на ВМРО “за дезинформацията”. Снимка: сайт на НС.

Шестима депутати са внесли на 28-ми май 2020 г. странен проектозакон за допълнение на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), който предизвиква недоумение не само в управителния съвет на “Интернет общество – България”, но и сред специалисти с далеч по-голям опит от нашия.

Според вносителите в ЗЗЛД трябва да има следния текст:

„Чл. 25п (1) Всички собственици на интернет сайтове, онлайн платформи, профили в социалните мрежи и онлайн блогове, следва  да  оповестят на  видно място на интернет сайтове, онлайн платформи, профили в социалните мрежи и онлайн блогове информация за себе си, в качеството си на администратора на личните  данни:
1. за физическо лице: три имена, адрес или телефон и електронна поща за контакт с администратора.“

Щеше да е забавно, ако не беше тъжно, че в мотивите към предложението, вносителите се позовават на GDPR (Общия регламент относно защита на данните), но същевременно изискват публикуването на лични данни, които са защитени именно от GDPR!? При това “на видно място” (което, разбира се, в епохата на Интернет е трудно да бъде определено, но това е друга тема, защото GDPR изисква непубликуването на такива данни, дори и да е на място, което не е видно).

И друг странен текст:

„Чл. 25р (1) Лицето по ал. 1 от чл. 25п или съответно лицето по ал. 4 на чл. 25п носи отговорност за законността при обработване на лични данни и разпространяване на дезинформация в интернет средата чрез публикувани на собствения от него интернет сайт, платформа, профил в социална мрежа или интернет блог.

Законопроект на ВМРО “за дезинформацията”. Снимка: сайт на НС.

Тук странното е не само, че се въвежда отговорност за законност за разпространяване на дезинформация, но и че се сочи несъществуваща алинея 4 на чл. 25п (вижте и приложената снимка от проектозакона, така както е публикуван на сайта на Народното събрание; ако този закон беше в сила, човек може да се запита дали вносителите нямаше да носят отговорност за разпространяването на дезинформация?!).

Така предложените текстове не отговарят на изследванията на дезинформацията в рамките на Европейския съюз, нито пък авторите им са взели предвид доклада на експертната група (в която Вени Марковски – председател на нашия Управителен съвет участваше) на високо ниво към Европейската комисия, която публикува 44-страничен доклад по темата.
Нещо повече – ако вносителите си бяха направили труда да прочетат този доклад, щяха да са наясно, че терминът “фалшиви новини” не се използва целенасочено, а терминът “дезинформация” е ясно определен (вж. стр. 10 в доклада):

” We define it as false, inaccurate, or misleading information designed, presented and promoted to intentionally cause public harm or for profit.”
(Ние я определяме като невярна, неточна или подвеждаща информация, създадена, представена и популяризирана с цел умишлено да причини обществена вреда или с цел печалба. – тук и по-долу преводът е на isoc.bg)

и по-нататък:

“Disinformation as defined here includes forms of speech that fall outside already illegal forms of speech, notably defamation, hate speech, incitement to violence, etc. but can nonetheless be harmful.”
(Дезинформацията, както е дефинирана тук, включва форми на словото, които попадат извън вече незаконните форми на словото, по-специално клеветата, речта на омраза, подстрекаване към насилие и т.н., които въпреки това могат да са увреждащи.)

Това е нормално, защото срещу невярна информация, която засяга физически или юридически лица, може да се реагира по най-различни начини, в рамките на гражданския, а дори на наказателния процес. В България подобни дела са водени през годините, има изградена съдебна практика и т.н. Нещо повече, в доклада на Експертната група изрично се подчертава, че не са дезинформация сатирата или пародията. В предложените текстове на депутатите от ВМРО подобна разлика не се прави.

Ето как те определят дезинформацията:
„Дезинформация в интернет среда“ е разпространение чрез социални мрежи, интернет сайтове или по друг начин в интернет средата, чрез интернет страници достъпни от територията на Република България, на публикация, която съдържа невярна информация, засягаща физически или юридически лица.

Всеки може да се досети, че под това определение попадат не само авторски материали, но и всякакви статии, интервюта (не само писмени, но и по радиото и телевизията, както и онлайн!) и т.н. Например, всички пародии на “Господари на ефира“, сайта “Неновините” и др.п. биха могли да попаднат под ударите на закона. Според така предложените текстове дори разказването на виц може да бъде наказвано.

За да се разбере колко нелепи са подобни текстове, прочетете информацията за  интервюто на народния представител Александър Сиди от 29-и май т.г., в което има и “успокоение“, че нямало да се стигне до затвор: “По думите му най-вероятно няма да има затвор за хората, които разпространяват фалшиви новини. “Този текст е записан в законопроектът, но предполагам, че ще падне в пленарна зала.”
Тъй като нито в предложения текст, нито дори в мотивите, не се среща наказателно преследване, то текста на сайта на “България он еър” би могъл да се интерпретира  като… дезинформация по предложения закон, ако човек не знае, че вероятно става дума за друг законопроект, който Народното събрание вече отхвърли.

Вносителите твърдят, че “Именно предвид защитата на нашите сънародници ние предлагаме още едно ново, работещо решение за българското законодателство“, но за съжаление

предложението им не е работещо и не е решение.

И не е ново – подобни законови текстове имаше в социалистическото законодателство, а работещите в тогавшните медии си знаеха, че дори и да няма законов текст, имаше теми, по които е здравословно да не се публикува нищо. Ако не за друго, то поне заради това, че дезинформацията беше част от държавната  политика.

Няма да се спираме на останалите предложения, сред които и това абсурдът  Комисията за защита на личните данни да установява публикуване на дезинформация, при което ще е длъжна “да подава искане до председателя на Софийския районен съд да разпореди всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа до съответните интернет страници.”

Парадоксалните предложения се обясняват най-лесно, ако просто се прочетат дори повърхностно мотивите на вносителите:

“В изготвените и внесени по-рано текстове за промени в Закона за радио и телевизия ние предложихме примерна дефиниция на фалшивите новини или „дезинформация в интернет среда“. Според нашите текстове това е „разпространение чрез социални мрежи, интернет сайтове или по друг начин в интернет средата чрез интернет страници достъпни от територията на Република България на публикация, която съдържа невярна информация, засягаща физически или юридически лица“. В същия ЗИД ние поискахме съвсем логично – следвайки правната и медийна логика, Съветът за електронни медии да получи нови правомощия за „надзор за предотвратяване и ограничаване на дезинформация в интернет средата“. […] За съжаление тези наши текстове бяха третирани доста повратно и даже има интерпретации, че предложените от нас действия „не изключват възможността да бъдат сваляни текстове с вярна информация, само защото са с неназован източник.“. Т.е. даже има намеци за цензура, което е абсурдно като трактовка.
Сам по себе си така поднесен прочитът на предложената от нас промяна в ЗРТ е невярно предадена информация.”

Според вносителите, прочитът на предложената от тях промяна в ЗРТ като възможна цензура е “невярно предадена информация”? Дали това не означава, че ще трябва да има и орган, който да прави “правилен прочит” на всяка предложена промяна в законите, когато тя е дело на депутатите от ВМРО? Или това ще важи и за предложения от другите политически партии, представени в Парламента?

Така предложените промени не бива да бъдат приемани от Народното събрание, защото са неработещи, създават условия за въвеждане на цензура, а и не са съобразени с GDPR.

Надяваме се, че членовете и поддръжниците на “Интернет общество – България”, както и хората, радващи се на свободния достъп до Интернет, ще популяризират тази статия и ще заемат собствена или ще потърсят още експерти, които да разнищят още повече този проектозакон.

Posted in Новини на български, Политика в областта на ИТ | Tagged: , | 1 Comment »

Подкрепяме становището на ПДИ срещу измененията в ЗДОИ

Posted by Internet Society - Bulgaria on April 22, 2020

isoc bg BG logoНа 22 април 2020 Програма Достъп до Информация внесе в Народното събрание становище относно проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, с § 5 от който е предложено изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Според оценката на ПДИ, предлаганите изменения са в ущърб на правото на гражданите на достъп до информация и застрашават прозрачността на институциите.

32 неправителствени организации, сред които Български хелзинкски комитет, Български институт за правни инициативи, Гражданска платформа, Център за правни инициативи, WWF, За Земята и др. и 154 граждани от цялата страна подкрепиха становището. Кампанията бе инициирана от ПДИ по време на Великденските празници, а мащабът на подкрепилите я е признак за разпознаването на значимостта на ЗДОИ за запазването на демократичните ценности в период на криза.

До становището се стигна след като на 5 март 2020 г. група народни представители внесоха проектозакон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове. В преходните и заключителните разпоредби на проектозакона се предлагат изменения в ЗДОИ. Чрез това предложение закон, който регулира основно човешко право, се променя със закон, който няма нищо общо с достъпа до информация. По-конкретно, предложението предвижда  отмяна на правомощието на министъра на финансите да определя нормативите за заплащане на разходите за предоставяне на достъп до обществена информация.

Със становището на ПДИ (подкрепено от “Интернет общество – България” може да се запознаете тук.

Имената на подкрепилите го организации и граждани може да видите тук.

Posted in Новини и коментари | Leave a Comment »

Мошеници плашат българи, карат ги да превеждат биткойни

Posted by Internet Society - Bulgaria on March 27, 2020

(Статия от председателя на УС на “Интернет общество – България” Вени Марковски. Източник: blog.veni.com)

В последните два дни огромен брой потребители на  български сайтове за безплатна електронна поща са станали жертви на мошеници, които им изпращат спам със следния текст, съдържащ заплаха, че до 72 ч. жертвите трябва да платят 1100 лв., за да предотвратят описаното в съобщението (публикувано по-рано днес като коментар в моя блог):

Влизане в АБВ. Снимка: компютърен екран.

“Здравейте!

Аз съм хакер, който има достъп до вашата операционна система.
Това означава, че имам пълен достъп до вашия акаунт.
Гледам те вече няколко месеца.

Факт е, че сте били заразени със злонамерен софтуер чрез сайт за възрастни, който сте посетили.

Ако не сте запознати с това, ще ви обясня.
Троянски кон ми предоставя пълен достъп и контрол над компютър или друго устройство.
Това означава, че мога да видя всичко на екрана ви, да включа камерата и микрофона, но вие не знаете за това.

Имам достъп и до всичките ви контакти и цялата ви кореспонденция.

Направих видео, което показва как се задоволявате в лявата половина на екрана, а в дясната половина виждате видеото, което сте гледали.
С едно щракване на мишката мога да изпратя това видео до всички ваши имейли и контакти в социалните мрежи. Мога също да публикувам достъп до цялата ви електронна поща и съобщения, които използвате.

Ако искате да предотвратите това, прехвърлете сумата от (1100 лв.) На моя биткойн адрес (ако не знаете как да направите това, пишете на Google: Купете биткойн).

Моите биткойн адреси (BTC портфейли) са: [изтрито]

След получаване на плащането, ще изтрия видеоклипа и никога повече няма да ме чуете.
Давам ви 72 часа да платите.
Имам известие за четене на това писмо и таймерът ще работи, когато видите това писмо.

Подаването на жалба някъде няма смисъл, тъй като този имейл не може да бъде проследяван като моя биткойн адрес.
Не правя грешки.

Ако открия, че сте споделили това съобщение с някой друг, видеоклипът ще бъде незабавно разпространен.

На Ваше разположение!”

Аз съм писал по темата преди две години, когато се появиха първите подобни изнудвания – вижте статията “Внимание: опит за изнудване с истинска парола!” Преди няколко дни я актуализирах, защото се беше появил някакъв спам, в който хората бяха заплашвани, че ако не преведат пари, ще бъдат… заразени с коронавирус!?

Горното съобщение обаче е различно и тук ще посоча как човек може да се ориентира, че е спам, най-вероятно генериран с автоматичния преводач на Гугъл:

  1. Граматиката не е точна – например още в началото “Вашата” и “Вашия” са написани с малко “в”, а веднага след това мошеникът преминава на “ти”. После пише “сте били заразени”, вместо “сте бил заразен”. Не членува “троянски кон”. Това е типичен проблем за автоматичните преводачи от английски език на български.
  2. В заплахата пише, че имал достъп до камерата на компютъра, но а) не всеки компютър има камера и б) не всяка камера може да показва видео – често хората си слагат лепенки върху обектива, а има и такива, които работят с външен монитор и лаптопът им е със затворен капак.
  3. Мошеникът обещава, че ще изтрие “видеото”, което уж имал, но не казва какво ще прави с личната електронна поща.
  4. Мошеникът плаши, че ако заплахата му бъде споделена, щял да публикува “видеото”, но видно от коментарите под моята статия, това не се е случило.
  5. В много от случаите, адресът, от който мошеникът твърди, че е изпратено, е от типа neshto-si.donatiot@abv.bg (от коментарите в моята статия се вижда, че neshto-si е различно за всеки получател).

ГДБОП – страница в Интернет. Снимка: компютърен екран

От националния координатор по киберсигурността Явор Колев разбрах, че в ГДБОП има получени над 400 сигнала за един ден, което е добре, защото показва, че потребителите знаят към кого да се обръщат в такива случаи. Служители на ГДБОП са провели среща с по-големите български оператори на безплатна електронна поща, за да обсъдят и приемат мерки за борба с този спам.  Междувременно и МВР пусна предупреждение на сайта си. Същото сториха и от ГДБОП – в официалния си сайт, както и в страницата си във Фейсбук.

 

Внимавайте, хора! Не ставайте жертви на подобни спамове!

Posted in Новини и коментари | Leave a Comment »

Внимавайте с приложенията във Фейсбук – 2 (OMG)

Posted by Internet Society - Bulgaria on January 29, 2020

OMG

OMG – снимка от компютърния екран

(Статия от председателя на УС на “Интернет общество – България” Вени Марковски. Източник: blog.veni.com)

В последните дни забелязвам, че много хора са жертва на приложението OMG (съкращение от английското “Боже мой”, Oh My God). На приложената снимка се вижда един от вариантите на това приложение.

Както съм предупреждавал и по-рано (вижте моята статия тук https://blog.veni.com/?p=4790 или прочетете още в книгата ми “Уловени в Мрежата”, от Ректората на СУ или в ”Български книжици”), подобни приложения обикновено получават достъп до личните ви данни и злоупотребяват с тях, а в случая с OMG, то подобно приложение (със същото лого, което се вижда на прикачената снимка в долния ляв ъгъл), е разпространявало преди около година и конкретен вирус. Вижте подробности тук: https://soft2secure.com/knowledgebase/omg-facebook-virus, тогава негова жертва бяха и българи, ако не ме лъже паметта.

Как да се махнат нежеланите приложения можете да видите в секцията “помощ” на самия фейсбук: https://www.facebook.com/help/170585223002660

OMG – снимка от компютърен екран

Пожелание за Новата 2020-а година: не ставайте жертва (или поне лесна жертва!) на приложения, от които полза никаква, а вреда – всякаква!

Не си мислете, че някакво приложение ще може да ви каже къде ще пътувате или на коя холивудска звезда приличате.

Нещо повече – освен, че давате достъп до личната си информация, като използвате подобни приложения, вие жертвате и личния живот на всичките си фейсбук-приятели и познати. От това лошото не става по-малко лошо, разбира се, което е противно на убеждението, че Нане иска не на него да му е добре, а на Вуте да му е зле. В случая с приложения от този тип, на всички им е зле.

Това е втора моя публикация по темата. Първата пуснах на 6-и февруари 2018 г. Тя бе препечатана от “24 часа“, “е-Вестник” и др.

Posted in Новини и коментари | Leave a Comment »

Внимавайте с приложенията във Фейсбук!

Posted by Internet Society - Bulgaria on October 29, 2019

(Източник: блог на председателя на УС на “Интернет общество – България” Вени Марковски)

Една приятелка във Фейсбук беше пуснала коментар във връзка с последния писък на Фейсбук-модата – да се търси прилика на потребителите с холивудски актьори. Тя пише (цитирам я, защото статусът е публичен): Maria Kassimova-Moisset “Не мога да не изкоментирам… Сума народ се пробва в разните там “как ще изглеждате като еди-какво-си…”, ама тайно, без да публикува. Пък после се подиграва на другите, дето за малко са поискали да се видят по-красиви, по-различни, по-смешни или изобщо някакви други и да го споделят. И някой да си помечтае да е различен вече е публично наплюто. В този фейсбук свят на перфектните, несуетни и толкова мъдри виртуални човеци…”

Проблемът за мен не е (само) с характера на българина.

Много по-големият и по-важният проблем е, че когато хората се хванат на поредната въдица, в най-честия случай – за да може приложението да сработи, те трябва да дадат съгласието си то да има достъп до личните им данни във Фейсбук. Подобни приложения задават въпроси не само “Как ще изглеждаш като холивудска звезда?”, но и “Кой си мисли, че си красавица?”, “Кой мисли, че очите ти са прекрасни?”, “Как ще изглеждаш, когато остарееш?” и др.п.

Снимка от сайта на компанията, източник: https://viralemon.com/apps/post-2581

И понеже нашенци не се замислят за тези въпроси, ето обяснението от една от фирмите, които бълват подобни приложения за това какво правят с личните данни на потребителите си. Сред събраната информация, както пише* на страницата им, са: “лична информация, която ни предоставяте”, например “от вашия Фейсбук акаунт”, която може да включва “име, имейл адрес, пол, IP адрес, информация от браузъра ви, потребителското име, демографска информация, както и всяка друга информация, която ни е нужна, за да ви предоставим услугите на приложението”. Освен това автоматично се “събира и запазва” информация, когато ползвате приложението, “например: IP адрес, информация от браузъра…[…], която може да бъде споделяна (без да идентифицираме личността) с нашите партньори.”

Още по-интересно става, ако човек се опита да разбере коя е тази фирма, регистрирала домейна Viralemon. На страницата “за нас” пише само: “За на всичко е само за забавление” и следват няколко изречения**, от които не става ясно коя е тази компания, къде се намира, кои са хората, които са я създали и поддържат (Били “място за игра, да си губим времето, да се откъснем от важните неща, които правим, за да се позабавляваме” и т.н.):

Един съвет, по принцип, а не (само) за конкретната компания: бъдете много внимателни, когато ви искат личните данни, защото, както каза някой, ако сте поканен на обяд и няма стол за Вас, значи вие сте ястието.

Днес може да ви се струва, че личните ви данни не са кой знае колко ценни. Мнозина хора са жертва на принцип “нямам какво да крия, защото не правя нищо лошо” – той е стар, но много неправилно се интерпретира в Интернет. Често хората не разбират, че дори да няма какво да крият, има начини напълно тривиална информация да бъде използвана за (срещу) тях.
И понеже бъдещето е вече тук, съвсем скоро ще се окаже, че невинната смяна на киселото мляко, което човек купува, може да доведе до обаждане от лекарския кабинет. Представете си как хладилникът ви забелязва, че сте започнали да си купувате пълномаслено кисело мляко, което ще значи, че се повишава риска да вдигнете холестерола, което пък води до директна комуникация между хладилника и кабинета на вашия лекар, а ако сте в чужбина, и до вашата застрахователна компания, която може да ви поиска повече пари за здравна осигуровка? Не се смейте, това е напълно възможен сценарий, въпрос не на десетилетия, а на години.

Колкото по-рано се замислите за опазване на личните ви данни, толкова по-добре – и за вас, и за децата ви. Не просто да си мислите, но и да действате, когато видите, че някой иска достъп до тези данни. Да действате с мисъл не за днешния ден, а за утрешния, за това какво ще научат за вас самите хората и машините, на които сте дали постоянен достъп до личните си данни.

В конкретния случай доверчивите Фейсбук-потребители споделят личните си данни с уеб сайт, който не споделя нищо лично за себе си – нито къде се намира географски, нито кои са хората зад него. Вероятно нашенци биха скочили “на нож”, ако им кажеш, че споделят личните си данни с гадния съсед от другия вход, но ако е с приложение, за което нищо не знаят – няма проблем!?!

______
* – от уеб сайта им:
WHAT PERSONAL INFORMATION DOES VIRALEMON COLLECT?
We collect the following types of information from our users:
Personal Information You Provide to Us:
We may receive and store any information you submit to the Application (or otherwise authorize us to obtain – such as, from (for example) your Facebook account). The types of personal information collected may include your full name, email address, gender, IP address, browser information, username, demographic information, and any other information necessary for us to provide the Application services.
Personal Information Collected Automatically:
We receive and store certain types of usage related information whenever you interact with Application. For example, Testing-Survley may automatically receive and record information regarding your computer’s IP address, browser information, Facebook user ID, Facebook Page fan status, and URLs accessed. Such information may be shared in aggregate (non-personally identifiable) form with our partners.

** – Текст от страницата “за нас”: For us, it is all about fun. Viralemon is the place to play, fool around a bit, take a break from the most important things that you do and just have some fun. Our serious day job is to make you play. We strive to bring to you the most trending subjects served as games, applications, quizzes or articles. A lot of effort is invested on our end in understanding what you like, what can make you happy, what questions you ask yourself when you open your eyes each morning and then dig up the best answers for you. Our mission is that you will enjoy playing with us, have fun exploring, and share the joy with all your friends.

 

Posted in Новини и коментари | Leave a Comment »

„Големия брат“ 2019

Posted by Internet Society - Bulgaria on February 12, 2019

На церемония в София Програма Достъп до информация и Интернет общество – България обявиха за седми път нарушителите на защитата на личните данни и личната неприкосновеност
Диана Банчева, ПДИ

sdr_soft

Снимка от пресконференцията

На 3 февруари 2019 в Литературен кръг „Перото“ в София Програма Достъп до информация и Интернет общество – България обявиха за седми път антинаградите „Големия брат“. Те се връчват на държавни и частни организации, нарушили правото на лична неприкосновеност и защитата на личните данни на гражданите.

Антинаградата “Big Brother” (Големия брат) е учредена през 1998 от международната неправителствена организация за защита на личните права Privacy International. Името е вдъхновено от известната антиутопия на Джордж Оруел “1984″. В романа Големия брат е символ на държавата, която те наблюдава и се грижи за теб с цената на абсолютно ограничение на личната свобода във всичките й форми. Символът на антинаградата е военен ботуш, стъпкващ човешка глава. Историята на наградите може да бъде проследена на: http://bigbrotherawards.org/.

„Целта на антинаградите е на първо място гражданите да бъдат информирани за правата си и да бдят над собствените си права. Втората цел е институциите и големите ползватели на лични данни да бъдат предупредени, така че да полагат необходимата грижа и да пазят границата на индивидуалните свободи“, поясни Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на ПДИ и член на журито за антинаградите от 2003, и водещ на тазгодишната церемония.

„От 2008 насам връчването на антинаградите в България обвързваме с едно друго важно събитие – 28 януари. Това е Денят за защита на личните данни. Датата маркира приемането на най-стария международен документ Конвенция № 108 за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни, приета от Съвета на Европа през 1981“ каза Александър Кашъмов.

Той очерта промените през последните години, които поставят предизвикателства пред защитата на личните данни – развитието на технологиите, особено Интернет, социалните мрежи, търсачките, както и събития като разкритията на Едуард Сноудън, скандалът с данните около изборите в САЩ и „Кеймбридж Аналитика“, решението на съда на Европейския съюз по делото срещу Google Spain и обосноваването на правото да бъдеш забравен, влизането в сила на Европейския общ регламент за защита на личните данни през май 2018.

 В рамките на кампанията, която ПДИ и Интернет общество – България стартираха в началото на годината, всеки можеше да изпрати предложение за частна или държавна организация, която с действията си е нарушила защитата на личните данни и правото на личен живот на гражданите през електронната форма на страницата на кампанията: http://bigbrotherawards.bg/.

В рамките на обявения за номинации срок, постъпиха голям брой номинации. Журито определи само някои от тях като допустими. А само две – показващи конкретни практики на нарушаване на защитата на личните данни и личната неприкосновеност.

Тази година журито бе в състав:

  • Александър Кашъмов – адвокат, ръководител на правния екип на ПДИ
  • Георги Киров – член на УС на “Интернет общество – България”
  • доц. Георги Лозанов – медиен експерт, преподавател във Факултета по журналистика на Софийския университет
  • д-р Гергана Жулева – изпълнителен директор на ПДИ
  • Димитър Ганчев – заместник-председател на УС на “Интернет общество – България”
  • Илия Вълков – журналист (Клуб Z)
  • адв. Ирина Алексова – юрист, Интернет общество
  • доц. Красимир Димитров – преподавател по право, бивш член на Комисията за защита на личните данни
  • Стефан Ангелов – адвокат от правния екип на ПДИ
  • Фани Давидова – юрист, експерт по защита на лични данни

Стефан Ангелов представи номинациите в категорията за частна организация. Това бяха Общинска фирма „Общински гори“ – Елин Пелин – за публикуването на протоколи от проведени конкурси, съдържащи лични данни на участниците; Център за обучение на педагогически специалисти ЕООД – за изтичане на повече от 9400 данни на бивши и настоящи ученици от Професионална гимназия по икономика в Сливен; Софийски университет „Св. Климент Охридски“ – за публикуване на данните на кандидати за общежития; Частните съдебни изпълнители – за публикуване на лични данни в обявите за публична продан; МБАЛ „Тримонциум“ – Пловдив – за вероятна употреба на личните данни на пациент, който от години не е стъпвал в болницата.

„Антинаградата в категорията отива при Център за обучение на педагогически специалисти ЕООД за допуснатия сериозен теч. Списъците с тези лични данни са били публикувани и в една от много известните социални мрежи. Не е ясно колко хора са имали възможност да ги видят. Случаят е разкрит и описан от журналиста Илия Вълков, член на журито“, обяви Стефан Ангелов.

Въпреки изпратените покани, нямаше представител на фирмата, който да вземе статуетката.

Доц. Георги Лозанов представи номинациите в категорията за държавна институция.

„Личната неприкосновеност е най-нарушаваното човешко право, което сам си го отнемаш и дори търгуваш с него. Става все по-трудно да се дават тези награди и все по-трудно да се убеждаваме в това върху кого трябва да падне тази анти-чест. Трудно се създава чувствителност към опазването на нещо, което се нарушава и то доброволно. Все пак дали влизането в сила на Европейския регламент, дали дейността на ПДИ, дали дългогодишната практика на Комисията за защита на личните данни, появява се чувствителност“, каза Георги Лозанов.

BBA-ceremony2019

Част от журналистите, отразяващи пресконференцията

Антинаградата в категорията се връчва на Народното събрание за нарушаване на баланса между свободата на словото и защитата на личните данни чрез въвеждане в Закона за защита на личните данни на 24 януари 2019 г. на 10 критерия, по които ще се преценява дали е налице оповестяване на информация с журналистически цели.„Самите критерии са добри. Те наистина помагат на защитата на личните данни и са по посока на тази чувствителност, която нараства. Въпросът е, че могат да имат страничен ефект – да нарушат едно друго право. Правото на свободно изразяване. Да се превърнат в предписание за действие в упражняване на журналистическата професия. Това е фактическа цензура. Така че антинаградата е за това, че не е предвиден риск тези критерии да се превърнат в заплаха за свободата на словото“, поясни доц. Лозанов.

Номинирани в категорията бяха още Държавна агенция „Национална сигурност“, Агенция по вписванията, Община Ловеч, Прокуратурата на РБългария, Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество.

Провеждането на церемонията „Големия брат“ 2019 стана възможна, благодарение на помощта на фондациите Renewable Freedom Foundation, Mozilla Foundation.

Снимки: ПДИ и Интернет общество – България.

Posted in Новини и коментари, Новини на български | Leave a Comment »

 
%d bloggers like this: