Интернет общество – България | ISOC-Bulgaria

News for and from Internet Society – Bulgaria | Новини от и за “Интернет общество – България”

Събират се номинации за антинаградите „Големия брат“

Posted by Internet Society - Bulgaria on January 12, 2023

СтатуеткаПрограма Достъп до Информация и Интернет Общество – България обявяват кампания за събиране на номинации за държавни и частни организации, които с действията си са нарушили правото на лична неприкосновеност и защитата на личните данни на гражданите. В срок до 21-ви януари 2023 г. събираме предложения (номинации), които журито ще оцени и класира. Победителят ще бъде отличен с антинаградата “Big Brother” (Големия брат) – статуетка с войнишки ботуш, стъпил върху човешка глава.
Номинациите могат да се правят чрез Фейсбук-страницата на “Интернет общество – България” на адрес www.facebook.com/internetsocietybg или чрез имейл до организаторите (даден по-долу на главната страница).

Церемонията по връчване на антинаградата ще се проведе на 28-ми януари 2023 г. На тази дата се отбелязва и Европейския ден на защита на данните. Тогава е подписана Конвенция 108 на Съвета на Европа от 1981 г. за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни. В Европейския съюз на този ден се провеждат тематични конференции, телевизионни и радио диспути, презентации, срещи в училища и университети, семинари и др.

Всеки може да номинира своя фаворит – държавна институция, обществена или частна структура, нарушавала правото на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни през изминалата 2022 година.

Тази година журито е в състав (по азбучен ред):
• Александър Кашъмов – адвокат, ръководител на правния екип на ПДИ
• Биляна Гяурова-Ветертседер – изпълнителен директор на Български институт за правни инициативи
• Венета Шопова – председател на комисията за защита на личните данни от 2007 до 2014
• Георги Киров – член на УС на “Интернет общество – България”
• доц. Георги Лозанов – медиен експерт
• д-р Гергана Жулева – изпълнителен директор на ПДИ
• Димитър Ганчев – заместник-председател на УС на “Интернет общество – България”
• адв. Ирина Алексова – юрист
• Красимир Димитров – доцент, доктор по право, бивш член на Комисията за защита на личните данни

За контакти: Програма Достъп до Информация: aip-bg.org, email: office@aip-bg.org адрес: София 1142, бул. Васил Левски 76 ет. 3 ап. 3 тел: 02-988-5062, 02-981-9791, 02-986-7709

„Интернет общество – България“: www.isoc.bg , email: isoc-bul@isoc.bg тел. 02-401-8008

Повече за антинаградата “Big Brother” – в Уикипедия. Името на антинаградите е вдъхновено от известната антиутопия на Джордж Оруел “1984″. В романа Големия брат е символът на държавата, която те наблюдава и се грижи за теб, с цената на абсолютно ограничение на личната свобода във всичките й форми. Символът на антинаградата е военен ботуш, стъпкващ човешка глава.

Posted in Data Retention, Инициативи, Новини и коментари, Новини на български | Tagged: , | Leave a Comment »

Позиция срещу “медиен” тормоз в социалните мрежи

Posted by Internet Society - Bulgaria on November 30, 2022

Позиция на “Интернет общество – България” относно публикуване на снимки, имена и заплахи към служители на компанията Телус

Скрийншот от ФБ-стената на BIRD.bgНа  27-ми ноември 2022 г. фейсбук-страницата BIRD.BG е публикувала два последователни статуса*, в които отправя заплахи към хора, работещи в компанията “Tellus International”. Вниманието ни към първия им статус бе привлечено от проф. Христофор Караджов, журналист с десетилетия практика в български издания, а в последните години и преподавател в Калифорнийския щатски университет в Лонг Бийч, който е споделил на своята ФБ-стена критика към BIRD.

Текстовете на статусите на BIRD са почти идентични и са придружени със снимки на хора, свалени от техните профили във Фейсбук, с посочени имена и местожителство. Анонимните автори на публикацията твърдят: “Вече разполагаме с координатите на десетки служители и сме пред моралната дилема да ги публикуваме, за да се окъпят в народната любов и да усетят какво е да блокираш достъпа на общественици и журналисти, които са против човеконенавистния путински режим, като в същото време отказваш да блокираш руските мурзилки, тровещи пространството с кремълски опорки.
Във втората част от статуса, BIRD продължава: “И това е само началото, дечица от Телус. Помислете добре. Заплатката или репутацията? Вие сте над 3500. Някои не са замесени в тази мръсна работа. Но няма как да отсеем плявата от зърното. Единственият ви шанс за снизхождение е да станете информатори. Някои вече постъпиха разумно.”


Проф. Караджов използва в коментара си силен език, за да посочи проблема с публикуването на списък със снимки и имена на хора, чиято “вина” е, че работят в голяма международна компания.

Освен проблемът, посочен от него, ние можем да посочим поне още два:

Първият е, че този процес, наречен “проскрипция” се появява периодично в пространството. Съставят се списъци с “врагове на народа” (“комисари на подмяната”, “съмнителни елементи” и др.п.), които в повечето случаи съдържат имена на хора, но също така могат да съдържат “неправилни” медии или пък фирми. За страна, в която мнозинството от хората твърдят, че са източноправославни християни, е редно да напомним, че създаването на такива списъци е грях, защото е форма на себеизтъкване и горделивост – “аз съм добър, а ето това са лошите”.

Вторият е, че с публикуването на имената и снимките, съчетано със заплахите, че само ако изтипосаните станат (тайни) информатори на BIRD, те могат да разчитат на “снизхождение”, се възстановяват едни практики, присъщи  на болшевизма. Тогава се смяташе за нормално деца да доносничат за родителите си, братя да се шпионират и т.н., и др.п. И, разбира се, несподелянето на компрометираща информация се смяташе също за престъпление.

От текста освен това разбираме, че някакви неназовани “общественици и журналисти” били с “блокиран достъп” [до Фейсбук], защото “са против човеконенавистния путински режим”, като същите хора, “блокирали” “обществениците и журналистите” отказвали “да блокира[т] руските мурзилки, тровещи пространството с кремълски опорки.” В публикацията няма доказателства, подкрепящи тези твърдения, но въпреки това изразяваме принципната си позиция:


“Интернет общество – България” е категорично против
ограничаването на достъпа до социалните мрежи на хора
само защото са споделили публикация или коментар
против путинския режим!

Нещо повече, ако някой потребител на социалните мрежи е с наложено подобно ограничение поради тази причина, ние бихме искали да чуем от него/нея (в коментар под тази публикация) и да се запознаем с фактите, за да можем да протестираме официално пред Фейсбук. До този момент обаче не ни е известно дали действително има наложени ограничения на “общественици и журналисти”, нито сме запознати с фактите на подобни ограничения.

При всяко положение, каквито и ограничения да са били евентуално налагани, те не са достатъчно основание, за да се приеме за нормална реакцията на BIRD, най-малкото защото тя не покрива елементарните норми на журналистическата етика, отправя нескрити заплахи към хора, за които няма доказателства, че се занимават с работа, свързана с опазване на т.нар. стандарти на общността във Фейсбук и ги стимулира да нарушат условията, при които са били наети, доколкото им предлага да станат “информатори”. Приветстваме и позицията по темата на Асоциацията на европейските журналисти – България, която бе публикувана под заглавие “Медии не бива да подлагат хора на “линч” в социалните мрежи“. (Заб.: В нашето заглавие сме поставили думата “медиен” в кавички, защото не можем да не ги използваме за сайт, който не спазва елементарните норми на журналистическата етика.)

Призоваваме хората, които използват социалните мрежи да не забравят, че поведението онлайн не бива да е различно от поведението в реалния живот. Недопустимо е да се насърчава събирането на информация с помощта на заплахи, принуда и тормоз. В световната практика кибер-тормозът е добре изследване и е известно какви тежки последствия може да има, особено за по-младите хора. Всеки един от нас – Интернет-потребителите – е отговорен за своето добро и възпитано поведение. Двойно по-голяма е отговорността на онези потребители, които имат сравнително голям брой последователи, защото така посланията им стигат да повече хора и могат да доведат след себе си не само вербални, но и физически атаки. В никакъв случай не бихме искали да се стигне до някоя трагедия, породена от призивите на BIRD за “къпане в народната любов“.


***
Още информация за работата на Фейсбук в България: oт 2019 г. в Economy.bg и от 2022 г. в “Капитал“.  

______
* – На прикачения скрийншот (свален на 29-и ноември) се вижда вторият статус; прикрили сме снимките и имената на хората. Към 30-и ноември от статуса неясно защо е махната снимката, която се вижда горе вдясно на скрийншота. Не публикуваме линк към статуса им, за да не ставаме част от разпространителите на тези данни.

Posted in Новини и коментари | Leave a Comment »

СЪД НА ЕС: БЪЛГАРСКАТА ПРАВНА УРЕДБА ЗА ЗАПАЗВАНЕ И ДОСТЪП ДО ТРАФИЧНИ ДАННИ НЕ СЪОТВЕТСТВА НА ПРАВОТО НА ЕС

Posted by Internet Society - Bulgaria on November 21, 2022

Автор: проф. Нели Огнянова, източник.

През лятото на 2021 година, когато сме провеждали избори и вниманието ни е било в събитията след тях, Официален вестник на ЕС е съобщил за две  интересни преюдициални запитвания към Съда на ЕС, които идват от България.

Дело C-349/21

Съответна ли е на чл.15 ал.1 вр чл.5 ал.1 вр съобр.11 от Директива 2002/58 (1) национална съдебна практика по наказателни производства, съобразно която при даване на разрешение за подслушване, записване и съхраняване на телефонни разговори на заподозрени, съдът се произнася с предварително съставен общ текст, в който само се твърди, че са спазени нормите на закона, без никаква индивидуализация.
При отрицателен отговор — ще противоречи ли на правото на Съюза, ако така се тълкува националният закон, че информацията, събрана след даване на такова разрешение, се ползва за нуждите на доказването на наказателното обвинение.

Дело C-350/21

Съответен ли е на чл.15 ал.1 вр чл.5 ал.1 вр съобр.11 от Директива 2002/58 (1) национален закон — чл.251б ал.1 от Закона за електронните съобщения — съобразно който се предвижда общо и неизбирателно запазване на всички трафични данни (данни за трафик и за местонахождение на ползватели на електронни съобщителни средства) за период от 6 месеца, с цел борба с тежките форми на престъпност, при условие, че в националния закон са предвидени определени гаранции.
Съответен ли е на чл. 15 ал.1 вр чл.5 ал.1 вр съобр.11 от Директива 2002/58 национален закон — чл. 159а от Наказателно-процесуалния кодекс — който не ограничава достъпа до трафични данни само когато това е строго необходимо и не
предвижда право на лицата, до чийто трафични данни е бил осъществен достъп от органите на наказателното производство, да бъдат уведомени за това, когато това уведомяване няма да попречи на наказателното производство, респективно не предвижда в тяхна полза правно средство за защита срещу неправомерен достъп.

Има развитие и по двете дела.

На 13 октомври 2022 е оповестено заключението на Генералния адвокат Колинс по С-349/21.

На 17 ноември 2022 стана известно решението по С-350/21:

1)      Член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации), изменена с Директива 2009/136/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година, във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз

трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска:

–        национално законодателство, което предвижда превантивно, за целите на борбата с тежката престъпност и предотвратяването на сериозни заплахи за обществената сигурност, общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение, дори ако посоченото законодателство ограничава във времето това общо и неизбирателно запазване до период от шест месеца и предвижда определени гаранции в областта на запазването и достъпа до съответните данни,

–        национално законодателство, което не предвижда ясно и точно, че достъпът до запазените данни е ограничен до строго необходимото за постигането на преследваната с това запазване цел.

2)      Член 15, параграф 1 от Директива 2002/58, изменена с Директива 2009/136, във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и във връзка с членове 13 и 54 от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета

трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда достъп от страна на националните органи, компетентни в областта на разследването на престъпления, до законно запазени данни за трафик и данни за местонахождение, без да гарантира, че лицата, до чиито данни са имали достъп тези национални органи, са били уведомени за това в степента, предвидена от правото на Съюза, и без посочените лица да разполагат с правно средство за защита срещу неправомерен достъп до тези данни.

*

Тежко се ражда националното законодателство за задържане и предоставяне на достъп до трафични данни, отново на сцената излиза 251б ЗЕС. Директивата беше обявена за невалидна, Конституционният съд обяви противоконституционност на текстовете, които я въвеждаха, сега и Съдът на ЕС се произнася.

*

И в допълнение и за контекст  – още две решения на Съда на ЕС за режима на трафичните данни от същия период:

Решение на Съда по съединени дела C‑339/20 | VD и C-397/20 | SR

Не е разрешено превантивното общо и неизбирателно запазване на данните за трафик от операторите на електронни съобщителни услуги в продължение на една година, считано от деня на записването, за целите на борбата с престъпленията, свързани с пазарната злоупотреба, сред които е злоупотребата с вътрешна информация 

Освен това национална юрисдикция не може да ограничава във времето действието на обявяването на невалидност на национална правна уредба, предвиждаща такова запазване 

Решение на Съда по съединени дела C‑793/19 | SpaceNet и C‑794/19 | Telekom Deutschlan

Съдът потвърждава, че правото на Съюза не допуска общо и неизбирателно съхраняване на данни за трафик и на данни за местонахождение, освен в случай на сериозна заплаха за националната сигурност 

За целите на борбата с тежката престъпност обаче държавите членки могат, при строго спазване на принципа на пропорционалност, да предвиждат по-специално целево и/или бързо съхраняване на такива данни, както и общо и неизбирателно съхраняване на IP адреси 

Posted in Data Retention, Новини на български | Leave a Comment »

Report and Analysis | Covid-19: Facts vs. Rumors

Posted by Internet Society - Bulgaria on May 25, 2022

Report and Analysis of Collected Data from Internet Trolls 

Authors: Christopher Karadjov, Preslav Nakov, Firoj Alam. Contributor: Georgi Kirov

Foreword

In the fall of 2020, Internet Society – Bulgaria[1] (ISOC – Bulgaria) executed a six-month project to spread factual knowledge and tackle disinformation and misinformation about COVID-19 among Bulgarian Facebook users. Facebook was chosen because according to data from Meta, there are about four million active Facebook users in Bulgaria, which is about 60% of the country’s population. ISOC – Bulgaria created a special Facebook page, COVID-19: Facts vs. Rumors,[2] which within weeks was liked by 15,184 users and followed by 15,820. While managing the Facebook page, the administrators and the moderators noticed certain patterns in the behavior of some of the users who put comments on the page. There were multiple attempts to “take over” the tone of the conversations under the posts by means of trolling comments that often came from strange-looking accounts. Most, if not all, of these comments became “hidden” when their authors were banned (a standard procedure, using the existing Facebook tools provided for moderation of such pages), thus protecting all other users of our page. We further realized that the banned comments and the accounts behind them offered an opportunity for analysis of these accounts and their comments because while banned users’ comments are automatically hidden from public view, the administrators of the Facebook page continue to see them. We used this data to prepare our report.

Summary of our Findings, Conclusions, and Suggestions

1.     Methods and Data

  1. For the study, we collected data and analyzed 3,112 Facebook comments by users visiting and commenting on the page. Of those, the authors of 2,628 comments were banned by the administrators for various violations of the page policy; the other 484 were not banned and were included for comparison.
    1. Since the selection of banned vs. non-banned comments was not random (the latter was impossible given the instruments available for this study), we decided against running tests for statistical differences between the two groups. Those would lack in construct validity and may be indeed misleading instead of illuminating. One conclusion from this analysis is that future research must allow for randomization of the text sampled for analysis.
    1. The report summary below represents some of the descriptive statistics from the project. The raw data collected is also available, including the Bulgarian and the English-translated texts of the comments with full source information. Those may be re-analyzed later or used in a different way. This is particularly important given how fleeting access to Facebook comments is given the proprietary nature of the platform and the difficulties in collecting and encoding data.

2.     Frames and Textual Analysis

2.1.  From the collected comments, we identified several frames (see Table 1). Of those, the health-and-safety frame was most prevalent (1,241 or 39.9%), with economy (474 or 15.2%) and cultural identity (454 or 14.5%) being distant second and third options. The dominant frame was not surprising given that COVID-19 was the topic of the target Facebook group.

FrameBannedNot bannedTotal
Crime-and-punishment1991110
Cultural identity88366454
Economy61413474
Fairness-and-equality2810
Health-and-safety1821,0591,241
Legality-constitutionality-and-jurisprudence39176215
Morality11516
Policy-prescription-and-evaluation166379
Political30137167
Public-opinion066
Quality-of-life46294340
Table 1. Framing by issue (number of comments)

2.2. We also looked at the comments based on whether they carried a propaganda charge vs. those not being classified as propagandistic. The tally is given in Table 2.

Non-propagandistic2371,279
Propagandistic2471,349
Total4842,628
Table 2: Propagandistic vs. non-propagandistic comments

2.3. Next, we analyzed the language of the comments and we classified them by the specific propaganda technique used in the message. The three main categories were loaded language (1,162 or 37.3%), doubt (780 or 25%), and name calling/labeling (442 or 14.2%) (see Table 3). Perhaps most surprisingly here, straw-man arguments and whataboutism were almost non-existent as devices, which went somewhat contrary to expectations and observations from other conversations on Facebook we have seen.

Propaganda techniqueNot bannedBannedTotal
Appeal to authority09  9
Appeal to fear/prejudices1343  56
Black-and-white fallacy113  14
Causal oversimplification2485109
Doubt120660780
Exaggeration, minimization116273
Flag waving28158186
Loaded language1669961,162
Name calling, labeling60382442
Reductio ad hitlerum11011
Repetition53742
Slogans31145176
Straw men022
Thought-terminating cliches54651
Whataboutism077
Table 3: Statistics about the propaganda techniques used in the comments

2.4. Aside from the descriptive statistics, we attempted to look for several possible combinations of correlations, regressions and/or ANOVA[3] models. None of those elicited any discernible results. For instance, the correlation between a statement being labeled as a conspiracy by coders and having it classified as pro-Russian (using dummy variables for yes-no) was a measly .18 and of no statistical significance. We further explored other options, but we eventually abandoned them as dead ends; conceptualizing further variables was too problematic and time-consuming in practice. We harbored some initial expectations that geographic location of posts or their frequency might be independent variables of any significance that could be fitted into an explanatory and/or predictive model, but that turned out not to be the case, at least based on the available data.

Non-supervised segmentation methods such as clustering, k-means and principal component analysis that allow for more degrees of freedom in the underlying data were attempted. Those models would require a broader, less noisy dataset to reach statistical significance. This would entail a different level of data access, out of scope for this project.

3.     Conclusions and Suggestions for Future Work

  • The principal conclusion is that the problem of trolls and trolling in Bulgaria’s cyberspace remains incredibly important, yet difficult to conceptualize. Even with an abundance of empirical data, a convincing model remains difficult to build; likely there is no single “theory-of-everything” model because sources, methods, and patterns of online interactions are numerous.
  • The most obvious recommendation is to deepen this research. Particularly, textual analysis methods and qualitative research must be employed. The source data could be broadened by analyzing all comments, and not just the ones by banned users. The pandemic and new variants of COVID-19 restricted live interviews with some of the people behind the accounts that published the comments.
  • Data gathering in particular needs to be conducted in a more controlled setting, preferably including every single comment inside of the forum of interest. This will help mitigate concerns for introducing bias in the data. Such an approach would require significantly more administrative and legal effort to get raw data from Meta as well. Furthermore, establishing patterns of engagement between specific subsets of the population might yield a substantially richer snapshot.
  • Certain patterns are obvious at an anecdotal level, but they must be studied further to achieve the level of generalization suitable for reaction by policymakers, news media, online platforms, and other stakeholders. For instance, it seems now almost a banality that there is a high degree of correlation between adherence to anti-vax, anti-COVID-measures positions and support for Russia’s propaganda regarding the war in Ukraine. There are many reasons to suspect that, including what we know about the patterns of Russia’s disinformation, its bizarre synchronicity with extreme right propaganda in Europe and the United States, and numerous existing studies in literature on these subjects. This being said, to our knowledge there has been no systematic research of these particular issue(s) that have drawn any statistically significant correlations, which is not surprising if only because the war in Ukraine started barely a month ago.
  • Therefore, only broader research on topics that cover important issues from COVID-19 to the war in Ukraine to major political events will start to provide clearly identifiable, statistically significant, and replicable interdependencies among various factors and dependent variables; such research must continue relentlessly and tirelessly.
  • Fitting an ex-post-facto model is always a lot more challenging and methodologically problematic than hypothesis testing that stems from either an existing model or theory. This being said, because of the novelty of such research, we simply did not have much available literature and by necessity had to rely on initial observations during the moderation phase of the initial project, as well as educated guesses and assumptions. The absence of evidence, however, is not the same as evidence of absence. The work accomplished as part of this project remains a basis for future more complex approaches that will tease out correlations, causations, and interdependencies that may have eluded us this time.
  • This exercise provides better insights into how to approach such studies. We have confirmed that data collection must be conducted manually since Facebook does not allow automation of data collection.[4] As Facebook does not mark suspicious content in Bulgarian, spotting of trolls and suspicious accounts must also be manual. Manual review is a feature in this case because it supports more sophisticated analysis.  Ultimately this analysis arms government interlocutors with the data needed to approach Meta with solutions for addressing disinformation and misinformation. 

[End of the report[5]]

Photo: SARS-CoV-2 (source: CDC, Wikimedia)

__________

[1] The Internet Society – Bulgaria (ISOC-Bulgaria, www.isoc.bg) was established in 1995 with the goal to protect the digital rights of the Bulgarian citizens, their freedom of access to and exchange of information, electronic communications and the Internet, as well as support and development of civil society.
[2] In Bulgarian “КОВИД-19: факти срещу слухове”, https://www.facebook.com/covid19factsvrumors
[3] https://en.wikipedia.org/wiki/Analysis_of_variance
[4] Collection of data from Facebook through automated means, such as through harvesting bots, robots, spiders, or scrapers
[5] This report was funded by a grant from the United States Department of State. The opinions, findings and conclusions stated herein are those of the authors and do not necessarily reflect those of the United States Department of State.

Posted in covid-19, News in English | Tagged: , , | Leave a Comment »

ITU Council and the War In Ukraine

Posted by Internet Society - Bulgaria on March 25, 2022

The ITU Council passed a resolution on 24 March 2022, titled “Assistance and support to Ukraine for rebuilding their telecommunication sector“. Unlike the usual passage of such resolutions – with consensus – this time there was a vote, which ended in 28 member states voting in favor, 11 abstentions, and couple of countries didn’t vote at all. The ITU Council consists of 48 member states, several were not present at the meeting.

The text of the resolutions follows:

The ITU Council,

         recalling

  1. the noble principles, purpose and objectives enshrined in the Charter of the United Nations and in the Universal Declaration of Human Rights, as well as in the Declaration of Principles adopted by the World Summit on the Information Society;
  2. the efforts of the United Nations to promote sustainable development;
  3. the purposes of the Union as enshrined in Article 1 of the ITU Constitution,

recalling further

  1. United Nations General Assembly Resolution A/RES/ES-11/1 of 2 March 2022 on Aggression Against Ukraine, that deplores in the strongest terms the aggression by the Russian Federation against Ukraine in violation of Article 2 (4) of the Charter and urges international organizations to support the de-escalation of the current situation;
  2. 2018 ITU Plenipotentiary Conference Resolution 34, on Assistance and support to countries in special need for rebuilding their telecommunication sector,

         reaffirming

The sovereignty, independence, unity, and territorial integrity of Ukraine within its internationally recognized borders, extending to its territorial waters,

         reiterating the ITU commitment

To “promote the adoption of measures for ensuring the safety of life through the cooperation of telecommunication services”,

         deploring in this regard

Widespread destruction of critical infrastructure, failure of telecom services and mobile phone outages that have occurred across Ukraine since the beginning of the war,

resolves to instruct the Directors of the three Bureaux

  1. to monitor and provide regular reports on the particular needs of Ukraine in the field of telecommunications, and to prepare proposals for effective technical assistance;
  2. to carry out an assessment on the impact of the war in Ukraine to ITU programmes and activities in the region, and provide a report thereon;
  3. to ensure adequate financial and human resources mobilization, including under the internal budget and the Information and Communication Technology Development Fund, for the implementation of the proposed actions,

instructs the Secretary-General

to coordinate the activities carried out by the three Sectors of the Union in accordance with resolves above, to ensure that the Union’s action in favour of Ukraine is as effective as possible, and to provide a report on the matter to the 2022 Plenipotentiary conference and to the Council meeting in 2023, and future meetings and conferences as appropriate.

         invites Member States to make contributions to the WTDC-21 and PP-22 to support ITU efforts to rebuild Ukraine’s telecommunication infrastructure and necessary support and technical capacity building.

Note. The resolution was proposed by the following countries: Austria, Australia, Bahamas, Belgium, Bulgaria, Canada, Croatia, Cyprus, Czech Republic, Denmark, Estonia, Finland, France, Georgia, Germany, Ghana, Greece, Hungary, Iceland, Ireland, Israel, Italy, Japan, Korea (Republic of), Latvia, Liechtenstein, Lithuania, Luxembourg, Malta, Montenegro, Netherlands, Niger, Norway, Poland, Portugal, Romania, Slovakia, Slovenia, Spain; Sweden, Switzerland, Turkey, Ukraine, the United Kingdom of Great Britain and Northern Ireland, and the United States of America.

Posted in News in English | Tagged: , , | Leave a Comment »

Нов проект COVID-19: факти срещу слухове

Posted by Internet Society - Bulgaria on October 14, 2020

SARS-CoV-2 (източник: CDC, Уикимедия)

През септември приключихме успешно един двумесечен проект срещу дезинформацията, свързана с новия коронавирус. В рамките на този проект, създадохме нова Фейсбук страница, на която публикувахме видео-разговори с лекари и специалисти по темата. Те достигнаха до между 35,1 хиляди и 89,1 хиляди гледания. Общият брой хора, до които успяхме да стигнем чрез скромната рекламна кампания във Фейсбук бе 979,477! Имахме и положителни отзиви за публикацията ни в настоящия блог, която бе видяна 6,119 пъти и споделена 31 пъти. Проектът бе отразен и от някои от националните традиционни медии.

Днес сме радостни да съобщим, че започваме нов – този път шестмесечен! – проект, финансиран от Държавния департамент на САЩ.

В рамките на този проект ще публикуваме в Интернет (Фейсбук, тук, Туитър и др.) два типа информация:

  1. Проверена (валидирана) информация за COVID-19
  2. Информация, разбиваща слуховете, партенките, конспиративните теории и др.п., свързани с COVID-19

Наред с това ще организираме и рекламна кампания във Фейсбук, с която да привлечем вниманието на българските граждани към достоверната информация и към сайтове, които разнищват дезинформацията. Целта е да осигурим достъп до верните факти за новия коронавирус и да предпазим хората от фалшивите новини и слуховете, които циркулират из социалните мрежи и се радват на голяма популярност.

Призоваваме всеки, който има информация от който и да е от двата типа, да публикува линкове на стената ни във Фейсбук или като коментар тук.

Posted in covid-19, Новини на български | Tagged: | Leave a Comment »

Съмнителни сайтове пускат фалшиви новини около протестите и COVID-19

Posted by Internet Society - Bulgaria on July 23, 2020

Фалшива новина, публикувана в онлайн “издание”. Източник: компютърен екран

Уважаеми хора,

Бъдете много внимателни, когато видите сензационни заглавия, свързани с COVID-19!

Много често можете да станете жертви на странни “издания” (кавичките са нарочно сложени), които разчитат на сензационността, за да привлекат вниманието ви.

На 22-ри юли във Фейсбук се разпространяваше статия, в която се твърдеше изведеното и в заглавие сензационно твърдение (вижте снимката вляво).

Бърз поглед върху един от сайтовете – Канал7, където тази “сензация” е публикувана, е достатъчен, за да се види, че “новината” всъщност не е новина и единственото сензационно нещо е, че има хора, които са се вързали, за да я споделят.

Сред тях – за съжаление и известни обществени люде, които не би трябвало да се връзват на подобни дезинформации.

Впрочем, ако се продължи с търсенето, ще попаднете на друг сайт, топнюз-бг, който сочи и “източник”: най-проста уебстраница в Blogspot, при това със заглавие “Мани-мани”.

И сега си представете ситуацията: известен българин пуска на своята Фейсбук-стена не просто  сензационното заглавие, а цялата статия, дело на неизвестен, анонимен автор (вероятно срамуващ се от фалшивите новини, които съчинява?)*, която се разпространява по-бързо, отколкото обикновеният грип!

Related pages. Снимка: компютърен екран.

Тези “новини”, а всъщност – партенки, ментета и обикновени дезинформации, се пускат и в други сайтове – например “статията” “За да получи 29 милиарда евро Борисов е подписал, че ще се затвори АЕЦ ” Козлодуй” е публикувана в Информиран.нет и Истинскитеновини.бг. Последните имат и ФБ-страница, която е следвана от 51 328 души. Свързани с нея са и други странни “издания” като Петел.бг, Вижти.ком, и НовиниОтБългария (вижте на снимката вдясно).

Една “новина” става “сензация”, която “разтърсва” Интернет и бива публикувана наред, без хората да се замислят дори за момент, че стават не само  нейна жертва, но и искат жертвите да са значително повече.

 

Ако се интересувате как да разпознавате фалшивите новини, прочетете статията на Вени Марковски по темата – в неговия блог.

Ние ще продължим да ви информираме за новите факти, свързани с дезинформацията, която срещаме всеки ден, всеки час, из всички кътчета на Интернет.

_____
* – Още заглавия от този сайт: “Щедрост: Каракачанов цака по €150/час на топ пиар, за да му лъска имиджа, откъде са парите?”; “За да получи 29 милиарда евро Борисов е подписал, че ще се затвори АЕЦ ” Козлодуй”” и др.п.

Posted in Новини и коментари | Tagged: , | Leave a Comment »

17 начина да разпознаем фалшивата (здравна) информация

Posted by Internet Society - Bulgaria on July 20, 2020

Ако сте антиваксър, страх ви е, че ще ви чипират чрез ваксина или смятате, че 5G мрежата разпространява коронавирус, тази статия вероятно не е за вас.

В следващите редове ще разгледаме* какви са начините да се ориентираме кой е на наша страна и кой е във вражеската армия в тази батална сцена – как да разграничим фалшивите новини и твърдения от истината, доказана от науката. На тези принципи се основаваме и ние, екипът на пациентската платформа* Sanatio и BioSeek, за да отговорим на нуждата на хората от достоверна информация по една от най-важните теми – тази за здравето, която за съжаление е и най-атакувана от създателите на конспиративни теории.

1. Заглавия, които шокират или какво е “clickbait”

Първият сигнал, че нещо не е наред с дадена статия, споделена в социалните мрежи например, е нейното заглавие, понякога съпроводено и от картинка, която цели предизвикването на силна емоция или любопитство.

Заглавията, които съдържат шокиращи, смущаващи или “революционни” твърдения, както и обещания за магическо излекуване на тежка болест, са похват, който е получил наименованието кликбейт (clickbait) или в груб превод от английски – “примамка за щракване”. Както става ясно от термина, тези заглавия имат за цел да накарат възможно най-много хора да отворят страницата.

Обичайно статията, на която ще попаднем в този случай, не дава изчерпателна или пък достоверна информация по темата и няма предназначението да предоставя нещо качествено на читателите. Целта на подобни заглавия и статии е броят на посещенията на страницата да е висок, за да може собствениците на сайта да получават пари от онлайн реклами.

Как да разпознаем фалшивите новини, фейк нюз, мъж в шок

Photo by Sebastian Herrmann on Unsplash

 

Много от потребителите на социалните мрежи пък дори не си правят труда да прочетат статията, а просто емоционално я споделят, заради заглавието, което по същество съдържа някаква лъжа в себе си, за да провокира такава реакция и страницата да бъде отворена от възможно най-много хора.

Разпространението на лъжата в този случай е аналогично на разпространението на респираторен вирус. Вирусът предизвиква дразнене в носа на заразения, чиято спонтанна реакция е да кихне и вирусът да достигне до следващия си гостоприемник.

2. Видях информацията на много места!

Когато някъде в интернет пространството се появи “новина” или твърдение, което привлича особено внимание, други сайтове копират текста и на свой ред го публикуват в стремежа си да привлекат по-голяма аудитория.

Така се започва лавинообразен процес на разпространение на една и същапотенциално недостоверна информация, клонирана или перифразирана на много места. А това създава усещане у читателя за достоверност – щом го пише на много места, значи е истина. Но това не е начин за потвърджаване на новината или твърдението.

Фалшивите новини фейк нюз се повтарят в много сайтове, copy paste

Има случаи, в които подобна невярна информация е била излъчвана дори в национален ефир, тъй като журналистите не са оценили добре източника ѝ и в стремежа си първи да съобщят сензацията, са подвели както себе си, така и своята публика.

В сайта “ЕС срещу дезинформацията” можем да потърсим по име чуждестранни и български медии, за да разберем дали фигурират в списъка с разпространяващите фалшиви новини. Трябва да се има предвид, че не всички родни медии, които се занимават с това, могат да бъдат открити в тази търсачка.

3. Разбирам ли наистина използваните термини

Нормално е да не сме специалисти по всичко – в това няма нищо срамно, а когато го признаем пред себе си, отговорността на “експерт” пада от плещите ни. Но за да придадат научност на своите твърдения, авторите им използват един куп термини, които за обикновения читател не означават нищо или в съзнанието им се появява блед спомен, че някъде са ги чували.

Малко хора биха отделили от времето си да проверят значението на всяка непозната дума и приемат казаното или написаното на доверие. “Щом авторът използва такива сложни думи, значи знае за какво говори!” – това е самозаблуда.

Фалшивите новини разчитат на сложни научни термини

Photo by Kyle Glenn on Unsplash

Похватът се използва от всички конспиратори и шарлатани и е изключително успешен сред неспециалистите в дадената област – обикновено става въпрос за здраве, клетки, гени…

Само на един клик разстояние сме от проверката на точното значение на даден термин – в Гугъл, Уикипедия, а защо не направо в MeSH?

4. Психологическите капани, в които попадаме сами

Освен външните опити за манипулация над мнението ни, съществуват и няколко психологически капана, в които сами попадаме. Два от най-известните такива капани са склонността за потвърждаване (на англ. confirmation bias) и ефектът на Дънинг-Крюгер.

  • Склонността за потвърждаване се състои в това, че често човек е склонен да приема за истина само информацията, която подкрепя вече изграденото му мнение или вярвания по даден въпрос. Така, търсенето, осмислянето, интерпретацията и запомнянето на информация, се оказва пристрастно и не служи за осъзнаване на обективната истина, а единствено за затвърждаване на вече установените нагласи на човека. Нека не се заблуждаваме – всички сме попадали в този капан.

Психологически капани, в които попадаме сами, фалшиви новини

  • Ефектът на Дънинг-Крюгер се наблюдава в огромна част от коментарите във Фейсбук. При него, хора, които не са квалифицирани в дадена област, погрешно смятат, че са и изказват некомпетентно мнение по сложни въпроси, които изискват съответните специфични познания. Същевременно, те не осъзнават тази своя некомпетентност и дори се впускат в ожесточени спорове с други хора, които пък имат нужните познания. Например, покрай пандемията от COVID-19, почти всеки започна да смята себе си за вирусолог, епидемиолог, лекар, икономист или способен да взима правилни поличитески решения.
  • Твърдението, че “всеки има право на мнение” също заема особено място сред капаните на самозаблудата и може да се отнесе към ефекта на Дънинг-Крюгер. С тези думи се прави опит да бъде приключен даден спор, в който поне една от страните няма особени доказателства в полза на своята теза и иска както да се измъкне от ситуацията, така и да запази самочувствието си.

Цитат на Айзък Азимов за невежеството, политиката и културата

“Нишката на антиинтелектуализма непрестанно съпровожда политическия и културния ни живот, подхранвайки се от погрешната мисъл, че демокрацията означава, че “моето невежество е точно толкова добро, колкото твоето познание”. Айзък Азимов

  • Също така,  не бива да забравяме, че да имаме “информация” не означава да имаме “(по)знание” за нещо, тъй като всеки от нас интерпретира получената информация според собствените си способности, стъпвайки на предишни знания или на липсата им – субективно и често в различен контекст от този на автора на даден текст, например.

5. “Учен разкри…” – кой е този учен?

Често в медийното пространство се появяват твърдения, че “учен от Германия” или “учените” са открили или казали нещо, но никъде в статията не се посочва нито името на учения или на някого от екипа, нито в коя институция работи той, а още по-рядко се дава линк към научната публикация, на която уж се основава твърдението.

Това е порочна практика, която разкрива или неумението на авторите на подобни статии да цитират правилно научна информация, или нежеланието им да го направят, поради липса на достоверност.

Photo by Mohammad Hoseini Rad on Unsplash

Фалшивите новини се позовават на анонимни учени

Такъв учен е твърде вероятно изобщо да не съществува или резултатите от обсъжданото изследване да са различни от това, което се твърди в статията. Когато тези резултати не са достатъчно сензационни, медиите губят интерес към тях или ги видоизменят до неузнаваемост, разпространявайки лъжи.

6. Как да разберем дали представеният за “учен” наистина е такъв

Един от начините да разберем дали човек, който се представя за учен наистина е такъв, е да го потърсим в ResearchGate – сайт, който предоставя подробен профил на учени от цял свят и техните публикации. По своята същност, сайтът е професионална социална мрежа за учени, но информацията е достъпна за всеки дори без регистрация. Към момента в него са се регистрирали над 17 милиона души! Друг аналогичен начин е да проверим дали присъства в дигиталния идентификатор за учени ORCID.

ResearchGate как да търсим учен в сайта

Ако пък влезем в комуникация с човек, който се представя за учен, добър знак е имейлът му да показва къде работи той – служебните имейли на учените завършват с домейна на институцията, в която работят, например имейлът на учен от Университета на Калифорния, Сан Франциско би изглеждал така: name@ucsf.edu.

Също така, можем да потърсим името му директно в сайта на институцията, която се твърди, че представлява.

Тези методи само ще ни покажат дали човекът наистина е учен, но не и неговите принос и авторитет. За тях можем да съдим по броя на цитиранията (колко пъти други учени са цитирали негови статии) или по два индекса: h-index и i10-index. До тази информация ще достигнем, ако потърсим учения по име (на латиница) в Google Scholar.

7. Някой се представя за лекар – напълно ли да се доверим

Описаното по-горе важи и за хора, които се представят за лекари във Фейсбук, например, или са дали интервю за случаен сайт – може да проверим дали съществува такъв човек сред персонала на конкретната болница. Лекарят може да бъде потърсен по име и в сайта на Български лекарски съюз.

Добре е да се има предвид, че лекар, който е специалист в една област, не е непременно компетентен в друга. Неслучайно личният лекар ни изпраща на специалист по конкретна група заболявания, когато прецени, че познанията му не достигат, за да ни помогне сам.

Затова е важно да си дадем сметка, че ако даден лекар изказва убедено мнениепо тема от област, в която не е специализирал, дори това мнение да съвпада с нашето, то не е непременно вярно.

Photo by National Cancer Institute on Unsplash

Някои хора се представят за лекари или лечители, но са шарлатани

С това не целя да дискредитирам или омаловажа познанията на медицинските специалисти, а да обърна внимание на факта, че всички сме хора и може да сгрешим.

Важно е да се има предвид, че днес много хора се представят за медицински лица, но дейността им на практика не съществува в списъка на медицинските специалности и в общия случай няма научни доказателства за ефективността на терапиите, които предлагат.

8. Професионални тролове – има и такава професия

Добре известно е, че в интернет се вихри една особена група хора, които изкарват прехраната си чрез писане на коментари, които обслужват нечии (често политически) интереси. Това са професионалните “тролове”, дегизирани като редови коментатори на статии в сайтове или публикации в социалните мрежи.

Целта на работодателите им е в обществото да се насажда определена нагласа “отвътре” – да се създаде впечатлението, че много хора мислят по определен начин, което да промени мнението на обикновения читател и да насочи емоциите, разсъжденията и действията му в желаната посока. За всичко това не е нужна въображаема ваксина с микрочип – начините за контрол са по-близо до психологията и по-далеч от технологиите и насилственото налагане на каквото и да било.

9. Думи, които карат “лампичката ни да светне”

Любим похват на дезионформаторите е да използват научни термини по тотално погрешен начин, предизвиквайки смях у специалистите и възхищение у тези, които за първи път срещат подобна терминология.

Текстове, които смесват езотерични и духовни понятия с научни такива, трябва да накарат “лампичката ни да светне”. Сред често използваните думи и изрази в тези текстове са квантов изправител или квантово *каквото и да било*, енергиен баланс, чакри, карма, киселинна или алкална среда в организма (в организма се поддържа постоянно ниво на pH около 7,4 – всяко отклонение от тези стойности води до тежко състояние, което изисква лекарска намеса и не се коригира с начин на хранене), квадранти и т.н.

Photo by Erwan Hesry on Unsplash

Червен светофар за фалшиви новини, ключови думи, карма, чакра, енергия

 

10. Сайтове за проверка на фактите

Съществуват няколко уеб сайта за проверка на фактите. В тях подробно се разглеждат и проследяват във времето източниците на дадено твърдение. Сайтовете не обслужват политически интереси. Ето най-известните от тях:

  • FactCheck.org – създаден от Центъра за обществена политика в Аненберг към Университета на Пенсилвания през 2003 г., обективно изследват политическите изявления под формата на доста дълги статии.
  • Factcheck.org’s Viral Spiral – инициатива за бързо развенчаване на интернет слухове.
  • Snopes – този сайт изследва градските легенди от 1994 г. Най-добрият сайт за информация относно съмнителни истории, които не са строго политически. Те използват рейтингова система, в която определят твърденията като: истина, предимно верни, смесени, предимно неверни, неверни, недоказани и легенда (чиста градска легенда – толкова неясна, че може би се е случило, но не може нито да се докаже, нито да се опровергае).

11 прости стъпки за разпознаване на фалшиви новини

Правила за разпознаване на фалшиви новини фейк нюз

 

11. Как да се ориентираме в научните статии

За много хора, които не са се занимавали с наука или не са завършили специалност, която да е изисквала използването на научни статии, остава неясно какво точно представляват те.

Опитвайки се да ме убедят в правотата на някоя конспиративна теория и след молба да ми предоставят научна публикация, която доказва твърденията им, в отговор съм получавала най-обикновена статия в сайт със съмнителен произход и автор, в която се твърди, че човек с някакво си име бил учен и уж казал едно или друго в подкрепа на теорията. Това НЕ Е научна публикация, а просто статия в сайт, често представляваща превод на друга статия, произлизаща от също толкова съмнителен чуждестранен сайт (обикновено руски или американски).

Photo by Isaac Smith on Unsplash

Какво има в научната статия, абстракт, резултати, методи, статистика, автори

Истинските научни публикации имат няколко задължителни атрибута: абстракт(кратко описание на съдържанието на статията); имена на всички автори и институции, в които работят; въведение; описание на използваните материали и методи в изследването; резултатиобсъжданезаключениереференции (други научни статии, на които авторите са се позовали).

Освен това, ако статията наистина е публикувана в научно списание, тя в повечето случаи ще притежава DOI – уникален идентификационен номер, често под формата на линк, който ни отвежда при първоизточника в сайта на списанието, където е публикувана статията в оригинал.

Ако DOI номерът не е линк, може да го копираме и да поставим в търсачката на сайта https://www.doi.org/ и той ще ни насочи към първоизточника.

DOI номер идентификатор за научни публикации статии в научно списание

От значение е и “реномето” на научното списание, където е публикувана статията – така нареченият “импакт фактор” е показател за това. Той се използва за измерване на важността на списанието чрез изчисляване на броя на цитиранията на избрани статии през последните няколко години. Колкото по-висок е импакт факторът, толкова по-високо в класацията е научното списание и следователно може да му се доверим.

Например, в областта на медицината сред списанията с най-висок рейтинг са: New England Journal of Medicine (NEJM)The LancetThe British Medical Journal (BMJ)Annals of Internal MedicineThe Journal of the American Medical Association (JAMA).

А тук може да видите класация на 10-те най-престижни научни списания за микробиология.

Различните университети и институти също имат различен принос и авторитет, например, има разлика дали дадено изследване е публикувано от Института “Роберт Кох” или от Университета Джибути.

12. Какво е pre-print или статия в етап на предпечат

За да бъде публикувана в научно списание и приета за научна публикация, дадена статия е необходимо да бъде рецензирна и одобрена от независими учени, експерти в областта. Те проверяват валидността на описаните методи, статистическия анализ, резултатите – всичко се осмисля задълбочено. По-реномираните списания имат и по-строги изисквания, за да гарантират достоверността на твърденията в представения материал.

Photo by Kaleidico on Unsplash

Преди да се публикува статията е в предпечат pre-print и чака рецензия

Преди да премине през този процес, статията може да бъде публикувана в мрежа от сайтове с общото название arXiv (https://arxiv.org/) или на друго място, но тя ще бъде обозначена като pre-print. Към такива статии е необходимо да се отнасяме с особено внимание и да се пазим от крайни изводи и оформяне на мнение на база на прочетеното в тях.

13. Къде да търсим научни статии

Съществуват утвърдени уебсайтове, които събират на едно място огромен брой научни публикации (понякога само тези от дадена област). В тях можем да търсим реално съществуващи научни статии.

Такива примери са ResearchGateNCBI и BioSeek (за статии от областта на медицината, биологията, генетиката), PLOS ONEScienceDirect (освен научни статии, тук са поместени и глави от 20 000 книги).

Photo by Obi Onyeador on Unsplash

Къде да търсим научни статии, публикации, сайтове

За съжаление всички те са достъпни само на английски език. Изключение прави BioSeek, който е български продукт и предоставя възможност за превод и на български и други езици.

Можем да се доверим и на информацията, предоставяна от сайтовете на утвърдените институции (СЗОNIHCDC), университетите, научните институти, където са дадени отговорите на много въпроси, по които има научен консенсус.

14. Какво е клинично изпитване или как се правят лекарствата

Когато се появи информация, че някакво вещество “убива рака”, например, но при по-внимателно разглеждане на фактите разберем, че то е показало ефект in vitro, т.е. в лабораторни условия върху клетки, то на подобна новина трябва да се гледа със здравословна доза скептицизъм.

Резултатите, наблюдавани при клетки, далеч не гарантират такива и при несравнимо по-сложния цял човешки организъм, в който протичат безбройни процеси. А тези процеси може да неутрализират действието на веществото, да го изменят или то да се окаже токсично и опасно за тялото ни.

Преди да се изследва върху хора лекарството се изпитва върху мишки или плъхове

Затова, при успешни изследвания in vitro се преминава към проверка в цели организми – плъхове, мишки или други лабораторни животни. Получаването на добри резултати при тях също все още не означава, че е открито ново лекарство, тъй като въпреки сходствата, за всеки от нас са очевидни и различията ни с мишките.

Тук е мястото на клиничните изпитвания върху хора, при които първоначално се започва с малки групи за проверка на безопасността, а в следващите фази се включват все повече доброволци, за да се оцени освен безопасността, страничните ефекти, но и ефективността на потенциалното лекарство. Този процес е сложен и дълъг, отнема години и е строго регулиран.

Когато бъде доказано, че веществото има желания лечебен ефект и е безопасно за употреба, то може да достигне широката клинична практика и търговската мрежа. На този етап наблюденията продължават и при съмнение за някаква нередност, лекарството веднага се спира от употреба.

Photo by Benedikt Geyer on Unsplash

Клиничното изпитване на лекарствата е дълъг и сложен процес

От друга страна, за да избегнат този сложен и скъп процес, производителите на много вещества или комбинации от такива ги продават под формата на хранителни добавки, а това крие значителни опасности за хората, които прибягват към тях за лечение.

Създаването на едно лекарство от лабораторията до пазара отнема средно 12 години! Огромната част от изследваните вещества отпадат в този процес, докато се идентифицира едно, което наистина да работи и да показва максимална безопасност.

Разработването на лекарство отнема 12 години, дълъг и сложен процес на клинични изпитвания, фуния

“Фунията”, която стои зад разработването на ново лекарство. Credit: FDA

 

15. Какво е рандомизирано изследване

Най-добрата практика за провеждане на клинично изпитване е рандомизацията. При рандомизираното изпитване пациентите се разпределят случайно в групи, които получават различни лечения. В най-простия вариант, изследваната група получава новото лечение, а контролната група получава стандартна терапия. В няколко точки по време и в края на клиничното проучване изследователите сравняват групите, за да видят кое лечение е по-ефективно или има по-малко странични ефекти.

Рандомизацията помага да се предотвратят предубеждения и изкривяването на резултатите – когато резултатите са повлияни от избора на хора или други фактори, които не са свързани с изпитваното лечение.

Рандомизирано клинично изпитване върху хора

16. Имат ли място билките в лечението на заболяванията

Природата е неизчерпаем източник на вещества за фармацията – активните вещества се откриват, извличат от растения и микроорганизми (например някои плесени произвеждат антибиотици) и се влагат в необходимите терапевтични концентрации в медикаменти за лечението или профилактиката на най-различни заболявания.

Една част от лечебните растения са познати отдавна и ползите от тях са установени и доказани. Но употребата на билки без консултация и проследяване от лекар, особено на слабо познати и екзотични растения, може да бъде опасна. Един от органите, който може да пострада най-много, е черният дроб, тъй като той се опитва да неутрализира токсичните вещества попаднали в организма ни – някои растения и билки имат хепатотоксичен ефект.

Photo by Science in HD on Unsplash

Билките се използват за лечение и активни вещества се слагат в лекарства, медикаменти, хранителни добавки

 

17. Критичното мислене

Най-добрият начин да отсяваме фактите от лъжите, е да имаме развито критично мислене. Но “критично мислене” не означава да подлагаме на съмнение вече доказани истини или да търсим скрит заговор във всичко.

То е подход в мисленето, при който прилагаме здрав разум, без излишни емоции, като изграждаме мнението си дали едно твърдение е вярно или не на базата на истински доказателства. Критичното мислене не е пътят за достигане до твърденията, а е оценката им.

Финални размисли

Вредни ли са лъченията от 5G антените и мрежитеВ съвременния високотехнологичен свят достъпът до информация от всички сфери на познанието е осигурен на всеки, който притежава компютър или телефон с интернет. Тази свързаност между хората и почти мигновеното разпространение на факти, мисли и разсъждения, е монета с две страни. Думите придобиват значение само в съзнанието на човека – всеки от нас осмисля и интерпретира получената информация по собствен начин, който зависи от неговите знания, опит и способност за критично мислене.

Емоционалната интелигентност също е от значение за това правилно да отсяваме лъжите от истините както в интернет, така и в живота по принцип. И за съжаление именно на емоциите разчитат всички опити за манипулация на общественото мнение по различни въпроси, както и създателите на конспиративните теории, които повече от всякога застрашават дори здравето и живота ни.

Не, със сигурност не намекваме, че ще бъдем принудително чипирани чрез ваксина против коронавируса или че съзнанието ни ще бъде контролирано чрез 5G мрежата от властелините в сянка. Подобни слухове целят да хвърлят обществото в необосновани страхове, като отклоняват енергията му от смисленото обсъждане на реалните проблеми към безсмислени кавги в интернет, бунтове и противопоставяне между хората.

Всеки иска да бъде информиран, да знае истината, да не се окаже излъган и да пострада, а същевременно днес лъжата непрекъснато се бърка с истина и определя действията на милиони души по света – истинска пандемия от дезинформация.

 

_____

* Публикува се с разрешението на автора Росица Ташкова, от сайта Sanat.io, оригинално заглавие “Здравето ни е в опасност: 17 начина да разпознаем фалшивата информация”. Популяризира се по проект, подпомаган от фондация “Интернет общество”.

Росица Ташкова-Качарова, бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология и микробиологичен контрол. Дипломната си работа за магистърската степен прави в Университет на Нант, Франция. По това време рисува елхичка от бактерии и вдъхновява обявяването на първия конкурс за рисунка с микроорганизми Агар Арт. В продължение на 3 години е редактор на сп. Българска наука и продължава да пише за наука на достъпен език.

 

Posted in covid-19, Новини на български | Tagged: , | Leave a Comment »

Проект срещу дезинформацията за COVID-19

Posted by Internet Society - Bulgaria on July 9, 2020

“Интернет общество – България” започва нов краткосрочен и малък проект, финансиран от международната фондация “Интернет общество“.

В рамките на този проект ще публикуваме в Интернет (Фейсбук, тук, Туитър и др.) два типа информация:

  1. Проверена (валидирана) информация за COVID-19
  2. Информация, разбиваща слуховете, партенките, конспиративните теории и др.п., свързани с COVID-19

В рамките на проекта, ще организираме и рекламна кампания във Фейсбук, с която да привлечем вниманието на българските граждани към достоверната информация и към сайтове, които разнищват дезинформацията. Целта е да осигурим достъп до верните факти за новия коронавирус и да предпазим хората от фалшивите новини и слуховете, които циркулират из социалните мрежи и се радват на голяма популярност.

Призоваваме всеки, който има информация от който и да е от двата типа, да публикува линкове на стената ни във Фейсбук или като коментар тук.

 

Posted in covid-19, Новини и коментари | Tagged: , | Leave a Comment »

Закон “срещу дезинформацията” или “за цензурата”?

Posted by Internet Society - Bulgaria on June 3, 2020

Законопроект на ВМРО “за дезинформацията”. Снимка: сайт на НС.

Шестима депутати са внесли на 28-ми май 2020 г. странен проектозакон за допълнение на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), който предизвиква недоумение не само в управителния съвет на “Интернет общество – България”, но и сред специалисти с далеч по-голям опит от нашия.

Според вносителите в ЗЗЛД трябва да има следния текст:

„Чл. 25п (1) Всички собственици на интернет сайтове, онлайн платформи, профили в социалните мрежи и онлайн блогове, следва  да  оповестят на  видно място на интернет сайтове, онлайн платформи, профили в социалните мрежи и онлайн блогове информация за себе си, в качеството си на администратора на личните  данни:
1. за физическо лице: три имена, адрес или телефон и електронна поща за контакт с администратора.“

Щеше да е забавно, ако не беше тъжно, че в мотивите към предложението, вносителите се позовават на GDPR (Общия регламент относно защита на данните), но същевременно изискват публикуването на лични данни, които са защитени именно от GDPR!? При това “на видно място” (което, разбира се, в епохата на Интернет е трудно да бъде определено, но това е друга тема, защото GDPR изисква непубликуването на такива данни, дори и да е на място, което не е видно).

И друг странен текст:

„Чл. 25р (1) Лицето по ал. 1 от чл. 25п или съответно лицето по ал. 4 на чл. 25п носи отговорност за законността при обработване на лични данни и разпространяване на дезинформация в интернет средата чрез публикувани на собствения от него интернет сайт, платформа, профил в социална мрежа или интернет блог.

Законопроект на ВМРО “за дезинформацията”. Снимка: сайт на НС.

Тук странното е не само, че се въвежда отговорност за законност за разпространяване на дезинформация, но и че се сочи несъществуваща алинея 4 на чл. 25п (вижте и приложената снимка от проектозакона, така както е публикуван на сайта на Народното събрание; ако този закон беше в сила, човек може да се запита дали вносителите нямаше да носят отговорност за разпространяването на дезинформация?!).

Така предложените текстове не отговарят на изследванията на дезинформацията в рамките на Европейския съюз, нито пък авторите им са взели предвид доклада на експертната група (в която Вени Марковски – председател на нашия Управителен съвет участваше) на високо ниво към Европейската комисия, която публикува 44-страничен доклад по темата.
Нещо повече – ако вносителите си бяха направили труда да прочетат този доклад, щяха да са наясно, че терминът “фалшиви новини” не се използва целенасочено, а терминът “дезинформация” е ясно определен (вж. стр. 10 в доклада):

” We define it as false, inaccurate, or misleading information designed, presented and promoted to intentionally cause public harm or for profit.”
(Ние я определяме като невярна, неточна или подвеждаща информация, създадена, представена и популяризирана с цел умишлено да причини обществена вреда или с цел печалба. – тук и по-долу преводът е на isoc.bg)

и по-нататък:

“Disinformation as defined here includes forms of speech that fall outside already illegal forms of speech, notably defamation, hate speech, incitement to violence, etc. but can nonetheless be harmful.”
(Дезинформацията, както е дефинирана тук, включва форми на словото, които попадат извън вече незаконните форми на словото, по-специално клеветата, речта на омраза, подстрекаване към насилие и т.н., които въпреки това могат да са увреждащи.)

Това е нормално, защото срещу невярна информация, която засяга физически или юридически лица, може да се реагира по най-различни начини, в рамките на гражданския, а дори на наказателния процес. В България подобни дела са водени през годините, има изградена съдебна практика и т.н. Нещо повече, в доклада на Експертната група изрично се подчертава, че не са дезинформация сатирата или пародията. В предложените текстове на депутатите от ВМРО подобна разлика не се прави.

Ето как те определят дезинформацията:
„Дезинформация в интернет среда“ е разпространение чрез социални мрежи, интернет сайтове или по друг начин в интернет средата, чрез интернет страници достъпни от територията на Република България, на публикация, която съдържа невярна информация, засягаща физически или юридически лица.

Всеки може да се досети, че под това определение попадат не само авторски материали, но и всякакви статии, интервюта (не само писмени, но и по радиото и телевизията, както и онлайн!) и т.н. Например, всички пародии на “Господари на ефира“, сайта “Неновините” и др.п. биха могли да попаднат под ударите на закона. Според така предложените текстове дори разказването на виц може да бъде наказвано.

За да се разбере колко нелепи са подобни текстове, прочетете информацията за  интервюто на народния представител Александър Сиди от 29-и май т.г., в което има и “успокоение“, че нямало да се стигне до затвор: “По думите му най-вероятно няма да има затвор за хората, които разпространяват фалшиви новини. “Този текст е записан в законопроектът, но предполагам, че ще падне в пленарна зала.”
Тъй като нито в предложения текст, нито дори в мотивите, не се среща наказателно преследване, то текста на сайта на “България он еър” би могъл да се интерпретира  като… дезинформация по предложения закон, ако човек не знае, че вероятно става дума за друг законопроект, който Народното събрание вече отхвърли.

Вносителите твърдят, че “Именно предвид защитата на нашите сънародници ние предлагаме още едно ново, работещо решение за българското законодателство“, но за съжаление

предложението им не е работещо и не е решение.

И не е ново – подобни законови текстове имаше в социалистическото законодателство, а работещите в тогавшните медии си знаеха, че дори и да няма законов текст, имаше теми, по които е здравословно да не се публикува нищо. Ако не за друго, то поне заради това, че дезинформацията беше част от държавната  политика.

Няма да се спираме на останалите предложения, сред които и това абсурдът  Комисията за защита на личните данни да установява публикуване на дезинформация, при което ще е длъжна “да подава искане до председателя на Софийския районен съд да разпореди всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа до съответните интернет страници.”

Парадоксалните предложения се обясняват най-лесно, ако просто се прочетат дори повърхностно мотивите на вносителите:

“В изготвените и внесени по-рано текстове за промени в Закона за радио и телевизия ние предложихме примерна дефиниция на фалшивите новини или „дезинформация в интернет среда“. Според нашите текстове това е „разпространение чрез социални мрежи, интернет сайтове или по друг начин в интернет средата чрез интернет страници достъпни от територията на Република България на публикация, която съдържа невярна информация, засягаща физически или юридически лица“. В същия ЗИД ние поискахме съвсем логично – следвайки правната и медийна логика, Съветът за електронни медии да получи нови правомощия за „надзор за предотвратяване и ограничаване на дезинформация в интернет средата“. […] За съжаление тези наши текстове бяха третирани доста повратно и даже има интерпретации, че предложените от нас действия „не изключват възможността да бъдат сваляни текстове с вярна информация, само защото са с неназован източник.“. Т.е. даже има намеци за цензура, което е абсурдно като трактовка.
Сам по себе си така поднесен прочитът на предложената от нас промяна в ЗРТ е невярно предадена информация.”

Според вносителите, прочитът на предложената от тях промяна в ЗРТ като възможна цензура е “невярно предадена информация”? Дали това не означава, че ще трябва да има и орган, който да прави “правилен прочит” на всяка предложена промяна в законите, когато тя е дело на депутатите от ВМРО? Или това ще важи и за предложения от другите политически партии, представени в Парламента?

Така предложените промени не бива да бъдат приемани от Народното събрание, защото са неработещи, създават условия за въвеждане на цензура, а и не са съобразени с GDPR.

Надяваме се, че членовете и поддръжниците на “Интернет общество – България”, както и хората, радващи се на свободния достъп до Интернет, ще популяризират тази статия и ще заемат собствена или ще потърсят още експерти, които да разнищят още повече този проектозакон.

Posted in Новини на български, Политика в областта на ИТ | Tagged: , | 1 Comment »

 
%d bloggers like this: