Интернет общество – България | ISOC-Bulgaria

News for and from Internet Society – Bulgaria | Новини от и за “Интернет общество – България”

„Големия брат“ 2019

Posted by Internet Society - Bulgaria on February 12, 2019

На церемония в София Програма Достъп до информация и Интернет общество – България обявиха за седми път нарушителите на защитата на личните данни и личната неприкосновеност
Диана Банчева, ПДИ
sdr_soft

Снимка от пресконференцията

На 3 февруари 2019 в Литературен кръг „Перото“ в София Програма Достъп до информация и Интернет общество – България обявиха за седми път антинаградите „Големия брат“. Те се връчват на държавни и частни организации, нарушили правото на лична неприкосновеност и защитата на личните данни на гражданите.

Антинаградата “Big Brother” (Големия брат) е учредена през 1998 от международната неправителствена организация за защита на личните права Privacy International. Името е вдъхновено от известната антиутопия на Джордж Оруел “1984″. В романа Големия брат е символ на държавата, която те наблюдава и се грижи за теб с цената на абсолютно ограничение на личната свобода във всичките й форми. Символът на антинаградата е военен ботуш, стъпкващ човешка глава. Историята на наградите може да бъде проследена на: http://bigbrotherawards.org/.

„Целта на антинаградите е на първо място гражданите да бъдат информирани за правата си и да бдят над собствените си права. Втората цел е институциите и големите ползватели на лични данни да бъдат предупредени, така че да полагат необходимата грижа и да пазят границата на индивидуалните свободи“, поясни Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на ПДИ и член на журито за антинаградите от 2003, и водещ на тазгодишната церемония.

„От 2008 насам връчването на антинаградите в България обвързваме с едно друго важно събитие – 28 януари. Това е Денят за защита на личните данни. Датата маркира приемането на най-стария международен документ Конвенция № 108 за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни, приета от Съвета на Европа през 1981“ каза Александър Кашъмов.

Той очерта промените през последните години, които поставят предизвикателства пред защитата на личните данни – развитието на технологиите, особено Интернет, социалните мрежи, търсачките, както и събития като разкритията на Едуард Сноудън, скандалът с данните около изборите в САЩ и „Кеймбридж Аналитика“, решението на съда на Европейския съюз по делото срещу Google Spain и обосноваването на правото да бъдеш забравен, влизането в сила на Европейския общ регламент за защита на личните данни през май 2018.

 В рамките на кампанията, която ПДИ и Интернет общество – България стартираха в началото на годината, всеки можеше да изпрати предложение за частна или държавна организация, която с действията си е нарушила защитата на личните данни и правото на личен живот на гражданите през електронната форма на страницата на кампанията: http://bigbrotherawards.bg/.

В рамките на обявения за номинации срок, постъпиха голям брой номинации. Журито определи само някои от тях като допустими. А само две – показващи конкретни практики на нарушаване на защитата на личните данни и личната неприкосновеност.

Тази година журито бе в състав:

  • Александър Кашъмов – адвокат, ръководител на правния екип на ПДИ
  • Георги Киров – член на УС на “Интернет общество – България”
  • доц. Георги Лозанов – медиен експерт, преподавател във Факултета по журналистика на Софийския университет
  • д-р Гергана Жулева – изпълнителен директор на ПДИ
  • Димитър Ганчев – заместник-председател на УС на “Интернет общество – България”
  • Илия Вълков – журналист (Клуб Z)
  • адв. Ирина Алексова – юрист, Интернет общество
  • доц. Красимир Димитров – преподавател по право, бивш член на Комисията за защита на личните данни
  • Стефан Ангелов – адвокат от правния екип на ПДИ
  • Фани Давидова – юрист, експерт по защита на лични данни

Стефан Ангелов представи номинациите в категорията за частна организация. Това бяха Общинска фирма „Общински гори“ – Елин Пелин – за публикуването на протоколи от проведени конкурси, съдържащи лични данни на участниците; Център за обучение на педагогически специалисти ЕООД – за изтичане на повече от 9400 данни на бивши и настоящи ученици от Професионална гимназия по икономика в Сливен; Софийски университет „Св. Климент Охридски“ – за публикуване на данните на кандидати за общежития; Частните съдебни изпълнители – за публикуване на лични данни в обявите за публична продан; МБАЛ „Тримонциум“ – Пловдив – за вероятна употреба на личните данни на пациент, който от години не е стъпвал в болницата.

„Антинаградата в категорията отива при Център за обучение на педагогически специалисти ЕООД за допуснатия сериозен теч. Списъците с тези лични данни са били публикувани и в една от много известните социални мрежи. Не е ясно колко хора са имали възможност да ги видят. Случаят е разкрит и описан от журналиста Илия Вълков, член на журито“, обяви Стефан Ангелов.

Въпреки изпратените покани, нямаше представител на фирмата, който да вземе статуетката.

Доц. Георги Лозанов представи номинациите в категорията за държавна институция.

„Личната неприкосновеност е най-нарушаваното човешко право, което сам си го отнемаш и дори търгуваш с него. Става все по-трудно да се дават тези награди и все по-трудно да се убеждаваме в това върху кого трябва да падне тази анти-чест. Трудно се създава чувствителност към опазването на нещо, което се нарушава и то доброволно. Все пак дали влизането в сила на Европейския регламент, дали дейността на ПДИ, дали дългогодишната практика на Комисията за защита на личните данни, появява се чувствителност“, каза Георги Лозанов.

BBA-ceremony2019

Част от журналистите, отразяващи пресконференцията

Антинаградата в категорията се връчва на Народното събрание за нарушаване на баланса между свободата на словото и защитата на личните данни чрез въвеждане в Закона за защита на личните данни на 24 януари 2019 г. на 10 критерия, по които ще се преценява дали е налице оповестяване на информация с журналистически цели.„Самите критерии са добри. Те наистина помагат на защитата на личните данни и са по посока на тази чувствителност, която нараства. Въпросът е, че могат да имат страничен ефект – да нарушат едно друго право. Правото на свободно изразяване. Да се превърнат в предписание за действие в упражняване на журналистическата професия. Това е фактическа цензура. Така че антинаградата е за това, че не е предвиден риск тези критерии да се превърнат в заплаха за свободата на словото“, поясни доц. Лозанов.

Номинирани в категорията бяха още Държавна агенция „Национална сигурност“, Агенция по вписванията, Община Ловеч, Прокуратурата на РБългария, Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество.

Провеждането на церемонията „Големия брат“ 2019 стана възможна, благодарение на помощта на фондациите Renewable Freedom Foundation, Mozilla Foundation.

Снимки: ПДИ и Интернет общество – България.

Posted in Новини и коментари, Новини на български | Leave a Comment »

Проф. д-р Маргарита Пешева: “В България има силно Интернет общество.”

Posted by Internet Society - Bulgaria on December 14, 2018

В интервю за “Труд” проф. д-р Маргарита Пешева казва, наред с другото:

margarita pesheva

Маргарита Пешева (снимка: в. “Труд”)

“България е страна, в която технологиите влизат доста бързо. Ние имаме много добре развит IT-сектор, имаме отлични IT-специалисти. В България има силно Интернет общество. Ние изнасяме такива експерти в Европа и САЩ. Дори да вземем за пример само такъв отличен експерт като Вени Марковски, който работи в Ню Йорк в сферата на киберсигурността.”

Posted in Новини на български, Политика в областта на ИТ | Tagged: , | Leave a Comment »

Номинирайте държавни и частни организации за антинаградите “Големия брат”!

Posted by Internet Society - Bulgaria on December 13, 2018

awardbg

Наградата “Големия брат” (статуетка)

Програма Достъп до Информация и Интернет Общество – България обявяват началото на търсене на държавни и частни организации, които с действията си са нарушили правото на лична неприкосновеност и защитата на личните данни на гражданите. В срок до 24-и януари 2019 г. се събират предложения (номинации), които да бъдат отличени с антинаградите “Big Brother” (Големия брат).

Антинаградата “Big Brother” е учредена от международната неправителствена организация за защита на личните права Privacy International. Името на антинаградите е вдъхновено от известната антиутопия на Джордж Оруел “1984″. В романа Големия брат е символът на държавата, която те наблюдава и се грижи за теб, с цената на абсолютно ограничение на личната свобода във всичките ѝ форми. Символът на антинаградата е военен ботуш, стъпкващ човешка глава.
Антинаградите ще бъдат връчени на 3 февруари.

Тази година журито е в състав:
•  Александър Кашъмов – адвокат, ръководител на правния екип на ПДИ
•  Георги Киров – член на УС на “Интернет общество – България”
• доц. Георги Лозанов – медиен експерт
•  д-р Гергана Жулева – изпълнителен директор на ПДИ
•  Димитър Ганчев – заместник-председател на УС на “Интернет общество – България”
•  Илия Вълков – журналист
•  адв. Ирина Алексова – юрист
•  Красимир Димитров – доцент, доктор по право, бивш член на Комисията за защита на личните данни
•  Стефан Ангелов – адвокат от правния отдел на ПДИ
•  Фани Давидова – юрист, ПДИ

 

Пускайте своите предложения на официалния сайт на наградата.

Posted in Data Retention, Новини и коментари, Новини на български | Tagged: , | Leave a Comment »

Следвайте ни и във Фейсбук

Posted by Internet Society - Bulgaria on December 7, 2018

Уважаеми приятели,

facebook100x100Следвайте нашата страница във Фейсбук, където публикуваме редовно актуални новини и интересна информация.

https://www.facebook.com/groups/86264330996/

Posted in Новини на български | Leave a Comment »

Проблемите на г-н Зукърбърг не започват и не свършват само с тази кампания по очерняне на Джордж Сорос

Posted by Internet Society - Bulgaria on December 6, 2018

Интервю на председателя на “Интернет общество – България” Вени Марковски за “Маргиналия“:

marginalia

– Господин Марковски, преди ден вицепезидентът по обществени комуникации на Фейсбук Елиът Шрейдж призна, че е помолил опозиционна изследователска компания Definers Public Affairs да разследват милиардера Джордж Сорос във връзка с неговите критики на социалната мрежа, зад които подозират финансови мотиви. Името на Елиът Шрейдж е свързано със скандала с Кеймбридж Аналатика. Той е публично компрометиран и възнамерява вече да се оттегли от Фейсбук. От друга страна в ход е координирана кампания на крайната десница да бъдат демонизирани г-н Сорос и неговата фондация.Бихте ли разяснил детайли около този скандал?

Свидетели сме на безпрецедентни грешни ходове от страна на „Фейсбук“, които – уплашени от едно изказване по техен адрес на Сорос, наемат фирма, близка до републиканците, за да проучат на какво се дължи неговата критика. Проблемът всъщност възниква именно от тази фирма; ако във „Фейсбук“ бяха решили да подминат думите му с мълчание, нямаше да се намират в такова трудно положение. Вместо да си свършат работата, от Definers са решили да предоставят и бонус: като са насърчили журналисти да търсят връзка между Сорос и кампанията „Свобода от Фейсбук“. Такава пряка връзка всъщност няма, заради което проблемът става още по-голям. Нещо повече – когато „Ню Йорк Таймс“ публикува разследването си, реакцията на „Фейсбук“ показа, че те са наясно с дейността на Definers, защото тутакси прекратиха договора си с тях. Може би ще е полезно за читателите ви да знаят, че това не е първият път, когато „Фейсбук“ наемат подобни фирми. Преди няколко години бяха наели друга фирма със задачата да пуска нелицеприятни истории за Гугъл и техните политики около опазване на личните данни на потребителите.

– Кампанията „Свобода от Фейсбук“ се оформи като опозиционна група, дори я наричат „Народна коалиция“. Кои точно групи стоят зад нея?

Тя е дело е на различни групи и организации, начело с Open Markets Institute (чийто шеф Бари Лин преди време беше замесен в друг скандал между OMI и фондацията, под чието крило Институтът работеше до скоро, „Нова Америка“ – тогава проблемът на г-н Лин беше „Гугъл“). Действията на групата изглеждат като да са професионални, а не аматьорски; наскоро беше разкрито, че са получили $ 400,000 от един бивш финансист, Дейвид Магерман, за да бъдат опозиция на „Фейсбук“. Но тези, а и други, подробности могат лесно да се открият в Интернет. Кампанията не е много популярна сред Фейсбук-потребителите – има малко над 6000 души, които я чета там. В Туитър ги следват по-малко от 2300 човека. Реакцията на „Фейсбук“ всъщност придава на кампанията далеч по-голяма значимост, отколкото тя реално има. Официалният им сайт е: https://freedomfromfb.com/ – всеки може да погледне и да види, че няма кой знае каква информация за това кой стои зад кампанията.

– Какво според вас е бъдещето на председателя на Фейсбук Марк Зукърбърг?Мнозина казват, че той се е провалил да следи за омраза и дезинформация на платформата на Facebook.

Проблемите на г-н Зукърбърг не започват и не свършват само с тази кампания по очерняне на Джордж Сорос. За съжаление вече няколко пъти той демонстрира липса на знания за значимостта на това, което компанията му върши. Или отказва да свърши. И преди 2016-а година е имало проблеми, но неговото пренебрежение към разкритията за използването на Фейсбук в предизборната кампания в САЩ, е добър пример за това, че скептицизмът не винаги е полезен. Фейсбук не прави достатъчно за борба с дезинформацията и езика на омразата; това се вижда достатъчно ясно дори само в българския сегмент от социалната мрежа. Г-н Зукърбърг беше обещал да назначи до края на годината нови 20,000 души, които да се борят с тези проблеми. Видимият резултат от тези обещания е, че днес докладите за общественоопасно съдържание се разглеждат още по-бавно. Ако „Фейсбук“ не намерят начин да се справят доброволно с езика на омразата, те рискуват това да им бъде наложено от редица правителства по целия свят. Другият голям проблем пред тях е скандалът със злоупотребата с данни на потребители на социалната мрежа, който стана известен покрай фирмата „Кембридж Аналитика“, вече фалирала в резултат от този скандал. Има експерти, които твърдят, че г-н Зукърбърг трябва да отстъпи поста си на председател на Управителния съвет на компанията си, за да може да се въведе някакъв ред. Дали това ще стане е трудно да се прогнозира, защото той държи повече от половината акции с право на глас и подобна промяна няма как да стане без неговото съгласие.
Но какво ще се случи с г-н Зукърбърг е едно, а по-важното е дали „Фейсбук“ ще намери верния подход за справяне с езика на омразата. Ако това не се случи, последствията за компанията ще са сериозни, но още по-сериозно ще е разрушаването на морала на потребителите. Защото – вярвам, че ще се съгласите – добрият пример може и да е заразителен, но лошият е като ракова клетка, която непрекъснато убива всичко добро около себе си.

Posted in Новини на български | Tagged: , | Leave a Comment »

“Уловени в Мрежата”

Posted by Internet Society - Bulgaria on November 1, 2018

knizharnica znanieУважаеми приятели и членове на “Интернет общество – България”, 

Книгата на Вени Марковски “Уловени в Мрежата” може да се намери в книжарниците (ако я няма във вашата, кажете на продавачите да я поръчат от разпространителите), а за онези, които са в София – със сигурност я има в книжарница “Знание” (на снимката), която се намира срещу бариерата на входа към вътрешния двор на Софийския университет, ул. “Св. Климент Охридски” № 6. Ако са я свършили, проверете в книжарниците на СУ, в Ректората. Или си я поръчайте онлайн.

Рецензия за книгата от Кева Апостолова:

В мрежата – уловени и улавящи

Изненадата идва още от работата на автора, която като „служебна характеристика” е все още новост дори за 21 век, а самият  „работодател” още повече – Интернет!

Като се добави, че  Вени  Марковски е правист (СУ), пионер в интернет-историята на България, вицепрезидент на ICANN (подробности търсете в мрежата),  експерт, разказвач на приказки за  мрежови структури и скорости в предавания по български телевизии, блогър, глобалист и още, и още, читателят би си казал „книгата, която е написал, сигурно е за специалисти” и ще сгреши. Нейните 295 страници са интересни не само за  онази порода млади хора/потребители на технологии, които вече населяват планетата ни и мислят за нея, а и за тези, които като мен са свидетели на раждането на добрата стара телевизия, и се уловени от транлаторите на огромния обем информация, която е вече наша жизнена среда.

Книгата е „доставчик” на важни становища. Тук жанрът не диктува. Темите говорят пряко – някои направо взети от фейсстената. Съставена е от статии, интервюта, размисли, цитати и съобщения с документална стойност, опровержения, декларации… като по този начин ни улеснява да проследим историята на Интернет у нас, да научим за разликите, ползите, опасностите в глобалната мрежа, за уловените и улавящите, за „дръжте се възпитано  на чуждата стена и страница във Фейсбук”, за „внимавайте с приложенията”… Тя е  пропита с желание да не живеем още в миналия век.

Книгата не е само това. В създаването на такъв труд участва целият човек/автор: образованието му, семейството му, работата, специализациите, колегите, приятелите, събитията около и далеч от него, случилото се преди и днес… Вени Марковски е хуманист и философ, уловен, но и улавящ тънки вибрации в света на българина, който винаги е любознателен и готов за новото. В нея има позиции и отношения към исторически събития, свързани с България, могат да се прочетат не само авторски материали, а и подробно защитени чужди мнения, които Вени Марковски смята за важни.

keva-apostolova

Кева Апостолова (снимка: Фейсбук)

В интернет прочетох, че Бил Гейтс обичал да чете книги и които харесвал, ги препоръчвал на читателите. Ако „Уловени в мрежата”  попадне пред очилата му, сигурно първо много ще му хареса заглавието, а след това ще се изненада от историята на Интернет в България и…ще я препоръча.Живеем вътре във фантазиите на последните два века – това е нашето време. Книгата по американски опростява сложното, приближава го до ежедневието, защото няма нищо незначително в тоя свят. „Ако знаем какво търсим, можем да го намерим лесно”. Вече знаем къде, как, защо.

Статията е от Кева Апостолова и е публикувана във “Факел“.

Posted in Новини на български, Политика в областта на ИТ | Tagged: , , | Leave a Comment »

25.Х.2018 г. Среща-разговор в Софийския университет

Posted by Internet Society - Bulgaria on October 17, 2018

Уважаеми членове на “Интернет общество – България”,

Имаме удоволствието да ви поканим на лекция, която ще изнесе Вени Марковски – председател на УС на “Интернет общество – България” във връзка с излизането на книгата му “Уловени в Мрежата“.
Лекцията ще е последвана от среща-разговор, на която ще отбележим и 23 години от създаването на “Интернет общество – България”.
В разговора ще се включат Димитър Ганчев – съосновател на организацията, Георги Киров – член на Управителния съвет и д-р Александър Оскар, председател на “Шалом”.
След края, желаещите ще могат да се сдобият с екземпляр от “Уловени в Мрежата” и да получат автографи от някои от участниците в описаните в нея събития. Повече за самата книга – в “24 часа“.

Къде: Аулата на Софийския университет “Св. Климент Охридски”
Кога: 25-и октомври (четвъртък) от 15:00 часа.

Очакваме ви!

 

Posted in Новини на български | Tagged: , , , | Leave a Comment »

Нов УС

Posted by Veni Markovski on December 18, 2017

isoc bg BG logoС решение на СГС от 28.07..2017 г. Управителният съвет на “Интернет общество” е в състав: Вени Марковски (председател), Димитър Ганчев (зам.-председател) и Георги Киров.  Пускам връзка към Фейсбук-профилите на трима ни, защото използваме активно социалната мрежа и това е един от най-лесните начини за контакт с нас. (Електронната поща също работи, разбира се: isoc-bul@isoc.bg. Телефон за връзка: 02-401-8008)

Posted in Новини и коментари | Leave a Comment »

Как да се държим във Фейсбук – някои практически съвети и препоръки

Posted by Internet Society - Bulgaria on June 9, 2017

(Публикувана първо в блога на Вени Марковски)

Знаци за одобрение и неодобрение във Фейсбук (Картинка от Уикимедия)

Бележка от Вени Марковски: Тези правила и препоръки са за моите гости в публичната ми Фейсбук-страница, но можете да ги приемете като опит да предложа на вниманието ви норми на поведение, които ще направят престоя ви във Фейсбук значително по-приятен; а такъв ще бъде и за околните. Аз самият се опитвам да ги спазвам и затова много рядко добавям някой в група, например. Обикновено пускам съобщение, че има еди-каква-си група и призовавам хората да се присъединят към нея. Допълних ги в началото на 2017 г., за да са актуални, а ги публикувам и в блога си, за да може да се споделят по-лесно.

Правила за поведение във Фейсбук (2017 г.)

1. Дръжте се възпитано на чуждата стена и страница, а не просташки или – пази, Боже! – като Интернет-трол!

2. Спазвайте добрия тон. Не е красиво, когато едни хора обиждат други хора; за обида коментарите Ви могат да бъдат изтрити, а ако се повторят  – може да получите и забрана за присъствие на тази страница. Може и двете едновременно. Забрана за присъствие може да се наложи и при други поводи, вкл., но не само: опити за провокации, отклоняване от темата и т.н. Имайте предвид, че за обида във Фейсбук можете да бъдете осъдени – да, вкл. и в България. От началото на 2016-а година и блокирам хората, които се държат невъзпитано и чието поведение не съответства на тези правила.

3. Забранено е присъствието на хора, които са “анти”, “фоби” или “мразци” (българомразци, ксенофоби, хомофоби, антисемити, циганомразци и т.н., и т.н.). Ако някой забележи, че на моята ФБ-страница някой има такова поведение, моля да ми прати лично съобщение с връзка към съответното анти- или фобско изказване: бързо ще бъдат предприети мерки, включващи най-малко описаното в т.2.

4. Ако изпращате лично съобщение (извън тези по т.3), помислете добре, преди да го пратите: дали темата е интересна за получателя, дали той/тя има време да го прочете. Ще научи ли нещо ново, което да му е от полза или ще може ли да ви помогне, ако става дума за помощ. Най-важното е: не правете на другите това, което не искате те да причинят на вас.

5. Не добавяйте в групи, не канете на мероприятия, не карайте ФБ-приятелите си да харесват страници, да участват в игри и др.п. Можете първо да пратите лично съобщение, спазвайки правилата от т. 4. За необмислено добавяне в група, за покана за мероприятие, в което нямам желание да участвам и др.п. може да се приложат мерките в т.2.

6. Вие сте гост на моята страница, затова не само очаквам, но настоявам, изисквам и следя дали се съобразявате с настоящите правила. За несъобразяване – вижте т. 2.

7. Ако коментирате нещо на чужда стена, съобразявайте се с изискванията за добронамерен и положителен тон. Особено нагло е да се опитвате да прехвърлите разговора в атака срещу човека, тип “ад хоминем“. За злонамерени и отрицателни коментари – триене и забрана за по-нататъшно участие. Коментари не по темата, която домакинът е поставил за обсъждане, могат и често биват изтривани. Опитът да се поставят същите коментари отново с викове “цензура!” или твърдение, че не съм съгласен с нечие мнение, ще бъде посрещан с прилагане на правилото в т. 2. Това не е цензура, нито заплаха, а законна самоотбрана и защита на нормалността в полза на нормалните посетители.

8. Поддържам две страници във “Фейсбук” (лична и публична) и десетки, а понякога и стотици хиляди души, които четат написаното от мен. Мога да отговарям на някои, но очевидно не на всички. Ако забележа, че някой гост се опитва било да измести разговора, било да въведе някакви безпочвени съмнения в това, което казвам, мога да преценя дали да отговарям или да изтрия мнението му и да му наложа забрана за писане и четене. Отново подчертавам: това не е цензура, а проява на най-обикновен здрав разум: ако някой се съмнява в нещо, написано от мен, той може да го цитира на своята стена и да ме обсъжда там, защото гостите на моите страници са мои гости, а не ваши.

Невъзпитано е да идете на гости някъде и да почнете да обиждате домакина или да подмятате нещо за него; грубите изказвания пък могат да се сравнят с влизане в къщата на някого с кални обувки, изтриването им в покривката на масата и подвикването към другите гости: “К’во, бе, к’во сте ме зяпнали?”

Толерантен човек съм, но не бива да очаквате, че ще бъда толерантен чак до такава степен, че да оставя сред гостите си подобни хора. Проблемът е не в нивото на шума, който мога да изтърпя, а по-скоро в това, че ако има много шум по стената ми, нормалните посетители ще бъдат отвратени и ще се откажат да четат и споделят своите мисли тук.

9. Пишете грамотно. Не е добре да пишете с правописни или граматически грешки. Случва се понякога, разбира се (дори и на мен), но във Фейсбук имате възможността за редактиране на съобщение (edit), така че – използвайте я. Ако пишете на metodievica, това не е голям проблем – по-важното е да пишете смислено, без значение дали използвате кирилица или методиевица.

10. Покрай политиката, се случва страстите да се разгорещят. Мога да приема цивилизован разговор на всякакви политически теми, но партийната агитация, както и личностните нападки срещу политиците са нежелателни. Същевременно е напълно нормално да се критикуват техните политически действия и изказвания, разбира се.

*** *** ***

Уважаеми читатели и приятели,
Този списък не е изчерпателен, той може да се разширява и допълва (ако имате предложение, пратете ми го в лично съобщение или го оставете като коментар отдолу). Особено ценните предложения ще бъдат поощрявани.
Прочетете страниците, които съм посочил по-горе, за да имате значително по-спокоен живот – и не само във “Фейсбук”. Разбира се, аз самият понякога мога да наруша моите собствени правила, но то ще е или неволно, или за да подчертая правилото;-)
Благодаря на всички добронамерени почитатели на моята страница за тяхното присъствие тук!
Откакто въведох тези правила преди години, някои хора получиха предупреждение за това да внимават как коментират (не какво, а как!), а някои получиха и бонус: забрана за четене и писане на стената ми. Като цяло дискусиите и обсъжданията са в положителен дух, няма обиди, няма личностни нападки. Не знам вие какво мислите, но на мен това ми харесва, а тъй като това е моята стена, най-важното е да се чувствам уютно и да знам, че никой няма да обижда гостите тук. (актуализации в тези правила са правени на 08.09.2014 г., 26.04.2015 г., 08.11.2015 г., 02.01.2017 г.)

С уважение,
Вени Марковски

_____
* – Специално благодаря и на: Силвия Здравкова и Татяна Драганова за техните коментари и бележки по настоящия текст. Взех ги предвид, защото от това текстът само става по-добър, а и по-балансиран, с възможност да се ползва и от други хора.

Posted in Коментари, Новини на български | Leave a Comment »

Съд на ЕС: решението Mc Fadden и бъдещето на достъпа до Wi-Fi мрежи

Posted by Internet Society - Bulgaria on September 16, 2016

От блога “Медийно право” на проф. Нели Огнянова:

Съд на ЕС: решението Mc Fadden и бъдещето на достъпа до Wi-Fi мрежи

На 15 септември стана известно решение на Съда на ЕС по дело C‑484/14 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Landgericht München I (Областен съд Мюнхен I, Германия) в рамките на производство по дело Tobias Mc Fadden срещу Sony Music Entertainment Germany GmbH  относно евентуалната отговорност  за използването от трето лице на безжичната локална мрежа (Wireless local area network (WLAN), която г‑н Mc Fadden поддържа и чрез която е предоставен на публично разположение звукозапис, продуциран от Sony Music.

Фактите

 Г‑н Mc Fadden е управител на предприятие, което продава или отдава под наем осветителна и звукова техника.  Той поддържа безжична локална мрежа, предоставяща в близост до предприятието му безплатен и анонимен достъп до интернет. За да предоставя достъпа до интернет, г‑н Mc Fadden използва услугите на предприятие за далекосъобщителни услуги. Достъпът до мрежата умишлено не е защитен с цел да се привлече вниманието върху дружеството на клиенти от съседни магазини, минувачи и съседи.   Чрез поддържаната от г‑н Mc Fadden мрежа на публично разположение в интернет безвъзмездно е предоставено музикално произведение без съгласието на притежателите на правата върху него. Г‑н Mc Fadden твърди, че не е извършил твърдяното нарушение, но не може да изключи, че то е извършено от някой от потребителите на неговата мрежа.

  Sony Music е продуцент на звукозаписа на това произведение. Запитващата юрисдикция възнамерява да ангажира косвената отговорност (Störerhaftung) на г‑н Mc Fadden, тъй като същият не е защитил мрежата и с това е позволил анонимното извършване на нарушението.

Въпросите

Изяснява се прилагането на чл.12.1  от Директивата за електронната търговия

Обикновен пренос

1.      Когато се предоставя услуга на информационното общество, която се състои в пренасяне по комуникационната мрежа на информация за получателя на услугата, или предоставяне на достъп до комуникационна мрежа, държавите членки гарантират, че доставчикът на услуги не носи отговорност за пренесената информация, при условие че доставчикът:

а)      не започва пренасянето на информация;

б)      не подбира получателя на пренесената информация; и

в)      не подбира или променя информацията, която се съдържа в пренасянето.

Зададени са 10 въпроса с подвъпроси, целящи изясняване на отговорността при използване на Wi Fi (Терминът „Wi-Fi“ е общоизползван термин за означаване на безжична мрежа и е марка, която се отнася за най-често срещания стандарт на безжична мрежа. Общият термин за означаване на всякакъв вид безжична мрежа е „WLAN“ – Wireless local area network).

Включително се задава въпрос следва ли чл.12.1 да се тълкува в смисъл, че  допуска съдът да постанови решение, с което да   забрани на доставчика занапред да дава възможност на трети лица чрез конкретна интернет връзка да предоставят електронен достъп до защитено с авторско право произведение или части от него чрез интернет платформите за обмен на файлове (peer-to-peer).

Какво е тълкуването, когато доставчикът на достъп в действителност може да изпълни тази съдебна забрана само като изключи интернет връзката или я защити с парола или като проследява цялата протичаща през тази връзка комуникация с цел да установи дали отново е налице незаконно пренасяне на защитено с авторско право произведение, при положение че това е установено […] още в самото начало, а […] не едва в производството по принудително изпълнение или в административно-наказателното производство.

По преюдициалните въпроси

1 Услуги на информационното общество по член 12, параграф 1 от Директива 2000/31 могат да са само услуги, които нормално се предоставят срещу възнаграждение. Въз основа на това обаче не може да се направи изводът, че икономическа по естеството си услуга, която е предоставена безвъзмездно, не може никога да се счита за „услуга на информационното общество“  – защото възнаграждението за услуга, която доставчик предоставя в рамките на икономическата си дейност, не трябва непременно да е платено от получателите ѝ – например когато доставчик безвъзмездно предоставя услуга с цел реклама на стоките, които продава, и на услугите, които предоставя, като разходите за тази дейност са включени в продажната цена на тези стоки или услуги [т.34 – 43].

Следователно услуга като разглежданата в главното производство, предоставяна от лице, което поддържа комуникационна мрежа, и състояща се в безплатното предоставяне на публично разположение на тази мрежа, представлява „услуга на информационното общество“, ако съответният доставчик я извършва с цел реклама на стоките, които продава, или на услугите, които предоставя.

2. Визираната в чл.12.1  услуга, състояща се в предоставяне на достъп до комуникационна мрежа,   се счита за предоставена, ако е налице достъп –  технически, автоматичен и пасивен способ за осигуряване на пренасянето на необходимата информация – без да се изисква   да е изпълнено каквото и да било допълнително изискване.

3. Разликата между отговорността за кеширане и отговорността за предоставяне на достъп до интернет- чл.14 не се прилага по аналогия

 Лице, което съхранява уебсайт, предоставя услуга по съхраняване на информация за определен период от време. Следователно то може да узнае за незаконния характер на дадена информация, която съхранява, на по-късен етап, след като вече я е съхранило, като все още може да предприеме действия с оглед отстраняването или блокирането на достъпа до нея.

Лице, което предоставя достъп до комуникационна мрежа, предоставя услуга по пренос на информация, която обикновено не се проточва във времето, така че след като е пренесло информацията, то не упражнява какъвто и да било контрол върху нея. Предвид това лицето, което предоставя достъп до комуникационна мрежа, за разлика от лицето, което съхранява уебсайт, често няма възможност да предприеме на по-късен етап действия с оглед отстраняването или блокирането на достъпа до съответната информация.

4. Когато трето лице извърши нарушение посредством интернет връзка, която доставчик на достъп до комуникационна мрежа му е предоставил на разположение, член 12, параграф 1 от споменатата директива допуска увреденото от това нарушение лице да поиска от национален орган или съд да забрани на доставчика да позволява продължаване на това нарушение ( вж и член 12, параграф 3). Ето защо Съдът приема, че чл.12

не допуска лице, увредено от нарушение на правата му върху произведение, да може да предяви искане за обезщетение за вреди от доставчик на достъп до комуникационна мрежа с мотива, че такъв достъп е използван от трети лица за нарушение на правата му –

но  допуска това лице да предяви искане за забрана на продължаването на нарушението

5. И накрая, Съдът обсъжда може ли да се изисква от доставчик на достъп до комуникационна мрежа, позволяваща публично достъпна интернет връзка, да възпрепятства трети лица да предоставят на публично разположение посредством тази интернет връзка защитено с авторско право произведение или части от него чрез интернет платформите за обмен на файлове (peer-to-peer), когато доставчикът действително е свободен да избира какви технически мерки да вземе за съобразяване с тази забрана, но на практика е установено, че единствените мерки, които би могъл да вземе, са или да спре интернет връзката, или да я защити с парола, или да проследява цялата пренасяна посредством тази връзка информация [т.80 – 101].

Съдът констатира конкуренция на права – право на интелектуална собственост и право на свободна стопанска дейност – и съответно търси справедливо равновесие. Като разглежда трите опции, Съдът приема, че  мярката, състояща се в защита на интернет връзката с парола,   може да доведе до ограничаване както на правото на стопанска инициатива на доставчика на услуга за достъп до комуникационна мрежа, така и правото на свобода на информацията на получателите на тази услуга – но при все това следва да се констатира:

На първо място, че такава мярка не засяга същественото съдържание на правото на стопанска инициатива на доставчик на достъп до комуникационна мрежа, тъй като само незначително променя един от техническите способи за извършване на дейността му;

На второ място, мярка, състояща се в защита на интернет връзка, не изглежда да може да засегне същественото съдържание на правото на свободна информация на получателите на услуга за достъп до интернет мрежа, доколкото само изисква от последните да поискат да получат парола, като при това тази връзка е само един от начините да имат достъп до интернет

На трето място, видно от съдебната практика, взетата мярка трябва да е с точно определена цел, в смисъл че трябва да служи за преустановяване на извършвано от трето лице нарушение на авторско право или на сродно на него право, без при това да засяга възможността на потребителите на интернет да ползват услугите на този доставчик за правомерен достъп до информация. В противен случай намесата на доставчика в свободата на информация на потребителите би била необоснована с оглед на преследваната цел (решение от 27 март 2014 г., UPC Telekabel Wien, C‑314/12, EU:C:2014:192, т. 56).

При все това обаче мярка, взета от доставчик на достъп до комуникационна мрежа и състояща се в защита на връзката на тази мрежа с интернет, не изглежда да може да засегне възможността, с която разполагат ползващите услугите на този доставчик потребители на интернет, да имат правомерен достъп до информация, тъй като не води до каквото и да било блокиране на уебсайт.

На четвърто място, Съдът приема, че мерките, взети от адресат на забрана като разглежданата в главното производство за изпълнението ѝ, трябва да бъдат достатъчно ефикасни, за да осигурят ефективна защита на разглежданото основно право, тоест трябва да имат за резултат да предотвратят или поне да направят трудно осъществими неразрешените посещения на закриляни обекти и в значителна степен да разубеждават потребителите на интернет, които ползват услугите на адресата на това разпореждане, да посещават тези обекти, предоставени на тяхно разположение в нарушение на посоченото основно право (решение от 27 март 2014 г., UPC Telekabel Wien, C‑314/12, EU:C:2014:192, т. 62).

В това отношение трябва да се констатира, че мярка, състояща се в защита на интернет връзка с парола, може да разубеди потребителите на тази връзка да извършват нарушения на авторско право или на сродни на него права, доколкото тези потребители биха били задължени да се идентифицират, за да получат необходимата парола, и не биха могли следователно да действат анонимно, като запитващата юрисдикция следва да провери дали това е така.

На пето място, следва да се напомни, че според запитващата юрисдикция, освен трите посочени от нея мерки, не съществуват други мерки, които доставчик на достъп до комуникационна мрежа като разглежданата в главното производство на практика би могъл да приложи, за да изпълни забрана като разглежданата в главното производство.

След като Съдът отхвърли останалите две мерки, евентуална констатация, че доставчик на достъп до комуникационна мрежа не трябва и да защити интернет връзката си, би довела до лишаване на основното право на интелектулна собственост от всякаква защита, като това би противоречало на идеята за справедливото равновесие.

Предвид това мярка, целяща да се защити интернет връзка с парола, трябва да се приеме като необходима за гарантиране на ефективната защита на основното право на защита на интелектуалната собственост.

Защитата на връзката с парола, смята Съдът,   трябва да се приеме за подходяща за установяване на справедливо равновесие между, от една страна, основното право на защита на интелектуалната собственост, и от друга страна, правото на стопанска инициатива на доставчика на услуга за достъп до комуникационна мрежа, както и правото на свобода на информацията на получателите на тази услуга. Ето и конкретният отговор:  

Член 12, параграф 1 от Директива 2000/31, във връзка с член 12, параграф 3 от същата директива, трябва да се тълкува, предвид изискванията, следващи от защитата на основните права, както и от предвидените в Директиви 2001/29 и 2004/48 правила, в смисъл, че не допуска прилагането на скрепена със санкция забрана като разглежданата в главното производство, която изисква от доставчик на достъп до комуникационна мрежа, позволяваща публично достъпна интернет връзка, да възпрепятства трети лица да предоставят на публично разположение посредством тази интернет връзка защитено с авторско право произведение или части от него чрез интернет платформите за обмен на файлове (peer-to-peer), когато доставчикът е свободен да избира какви технически мерки да вземе за съобразяване с тази забрана, дори и ако изборът му се свежда само до една мярка, състояща се в защита на интернет връзката с парола, при условие че потребителите на мрежата бъдат задължени да се идентифицират, за да получат необходимата парола, и не могат следователно да действат анонимно, като запитващата юрисдикция следва да провери дали това е така.

Коментари

Опасението, че Съдът ще намери точка на равновесие на правата в използването на пароли  се появи въпреки позитивните оценки за заключението на Генералния адвокат Spuznar – и  още тогава имаше акции в защита на свободния WiFi.  В заключението се казваше, че принуждаването на доставчиците да въвеждат защита с парола може да обезкуражи или възпрепятства използването на услугата WiFi и по този начин да подкопае бизнес модела на доставчика. Szpunar коментира, че “предоставяне на активна  превантивна роля на междинните доставчици на услуги би било в противоречие с техния специален статут, който е защитен по силата на Директива 2000/31”  и че  да се принуждават доставчиците на защита с парола не е пропорционална стратегия за защита на авторското право – вж оценката на EDRI за заключението на Szpunar.

WiFi4 EU etc.

Ден по -рано Комисията обяви инициативи за интернет свързаност и WiFi за всички. Ето какво се казва в прессъобщението:

Днес Комисията предложи нова инициатива, за да се даде възможност на всички заинтересовани местни власти да предлагат безплатен безжичен интернет (Wi-Fi) на всички граждани, например във и около обществени сгради, здравни центрове, паркове или площади. С първоначален бюджет от 120 млн. евро тази нова публична ваучерна схема има потенциал да осигури интернет на хиляди обществени места, където ще се осъществяват между 40 и 50 милиона Wi-Fi връзки на ден. Финансирането за инсталиране на локални точки за безжичен достъп до интернет трябва бързо да стане налично, след приемането на схемата от Европейския парламент и държавите от ЕС. До края на 2020 г. поне между 6000 и 8000 местни общности ще могат да се възползват от този нов проект. Както е предвидено в Директивата за електронната търговия, местните органи, предлагащи такива услуги на своите граждани, няма да носят отговорност за предаваното съдържание.

Само не е добавено, че няма да носят отговорност –  на цената на края на отворения (password-free) WiFi.

Широко се коментира разминаването между решението Mc Fadden от 15 септември 2016 и изявлението на Юнкер за свързаност и прочее от 14 септември 2016.

Реакцията на Юлия Реда:  След това решение обявените от Юнкер цели изглеждат по-нереалистични от всякога. Съжалявам, че Съдът на Европейския съюз не  следва  заключението на Генералния адвокат, който установи, че задължението за осигуряване на достъп до Wi-Fi с парола би довело до непропорционално големи вреди за обществото като цяло. Ползата за обществото от безплатен безжичен Wi-Fi   далеч надвишава  потенциалните рискове за притежателите на авторски права.

Posted in Copyright | Авторско право, Новини и коментари, Новини на български | Tagged: , | Leave a Comment »