Интернет общество – България | ISOC-Bulgaria

News for and from Internet Society – Bulgaria | Новини от и за “Интернет общество – България”

Следвайте ни и във Фейсбук

Posted by Internet Society - Bulgaria on December 7, 2018

Уважаеми приятели,

facebook100x100Следвайте нашата страница във Фейсбук, където публикуваме редовно актуални новини и интересна информация.

https://www.facebook.com/groups/86264330996/

Advertisements

Posted in Новини на български | Leave a Comment »

Проблемите на г-н Зукърбърг не започват и не свършват само с тази кампания по очерняне на Джордж Сорос

Posted by Internet Society - Bulgaria on December 6, 2018

Интервю на председателя на “Интернет общество – България” Вени Марковски за “Маргиналия“:

marginalia

– Господин Марковски, преди ден вицепезидентът по обществени комуникации на Фейсбук Елиът Шрейдж призна, че е помолил опозиционна изследователска компания Definers Public Affairs да разследват милиардера Джордж Сорос във връзка с неговите критики на социалната мрежа, зад които подозират финансови мотиви. Името на Елиът Шрейдж е свързано със скандала с Кеймбридж Аналатика. Той е публично компрометиран и възнамерява вече да се оттегли от Фейсбук. От друга страна в ход е координирана кампания на крайната десница да бъдат демонизирани г-н Сорос и неговата фондация.Бихте ли разяснил детайли около този скандал?

Свидетели сме на безпрецедентни грешни ходове от страна на „Фейсбук“, които – уплашени от едно изказване по техен адрес на Сорос, наемат фирма, близка до републиканците, за да проучат на какво се дължи неговата критика. Проблемът всъщност възниква именно от тази фирма; ако във „Фейсбук“ бяха решили да подминат думите му с мълчание, нямаше да се намират в такова трудно положение. Вместо да си свършат работата, от Definers са решили да предоставят и бонус: като са насърчили журналисти да търсят връзка между Сорос и кампанията „Свобода от Фейсбук“. Такава пряка връзка всъщност няма, заради което проблемът става още по-голям. Нещо повече – когато „Ню Йорк Таймс“ публикува разследването си, реакцията на „Фейсбук“ показа, че те са наясно с дейността на Definers, защото тутакси прекратиха договора си с тях. Може би ще е полезно за читателите ви да знаят, че това не е първият път, когато „Фейсбук“ наемат подобни фирми. Преди няколко години бяха наели друга фирма със задачата да пуска нелицеприятни истории за Гугъл и техните политики около опазване на личните данни на потребителите.

– Кампанията „Свобода от Фейсбук“ се оформи като опозиционна група, дори я наричат „Народна коалиция“. Кои точно групи стоят зад нея?

Тя е дело е на различни групи и организации, начело с Open Markets Institute (чийто шеф Бари Лин преди време беше замесен в друг скандал между OMI и фондацията, под чието крило Институтът работеше до скоро, „Нова Америка“ – тогава проблемът на г-н Лин беше „Гугъл“). Действията на групата изглеждат като да са професионални, а не аматьорски; наскоро беше разкрито, че са получили $ 400,000 от един бивш финансист, Дейвид Магерман, за да бъдат опозиция на „Фейсбук“. Но тези, а и други, подробности могат лесно да се открият в Интернет. Кампанията не е много популярна сред Фейсбук-потребителите – има малко над 6000 души, които я чета там. В Туитър ги следват по-малко от 2300 човека. Реакцията на „Фейсбук“ всъщност придава на кампанията далеч по-голяма значимост, отколкото тя реално има. Официалният им сайт е: https://freedomfromfb.com/ – всеки може да погледне и да види, че няма кой знае каква информация за това кой стои зад кампанията.

– Какво според вас е бъдещето на председателя на Фейсбук Марк Зукърбърг?Мнозина казват, че той се е провалил да следи за омраза и дезинформация на платформата на Facebook.

Проблемите на г-н Зукърбърг не започват и не свършват само с тази кампания по очерняне на Джордж Сорос. За съжаление вече няколко пъти той демонстрира липса на знания за значимостта на това, което компанията му върши. Или отказва да свърши. И преди 2016-а година е имало проблеми, но неговото пренебрежение към разкритията за използването на Фейсбук в предизборната кампания в САЩ, е добър пример за това, че скептицизмът не винаги е полезен. Фейсбук не прави достатъчно за борба с дезинформацията и езика на омразата; това се вижда достатъчно ясно дори само в българския сегмент от социалната мрежа. Г-н Зукърбърг беше обещал да назначи до края на годината нови 20,000 души, които да се борят с тези проблеми. Видимият резултат от тези обещания е, че днес докладите за общественоопасно съдържание се разглеждат още по-бавно. Ако „Фейсбук“ не намерят начин да се справят доброволно с езика на омразата, те рискуват това да им бъде наложено от редица правителства по целия свят. Другият голям проблем пред тях е скандалът със злоупотребата с данни на потребители на социалната мрежа, който стана известен покрай фирмата „Кембридж Аналитика“, вече фалирала в резултат от този скандал. Има експерти, които твърдят, че г-н Зукърбърг трябва да отстъпи поста си на председател на Управителния съвет на компанията си, за да може да се въведе някакъв ред. Дали това ще стане е трудно да се прогнозира, защото той държи повече от половината акции с право на глас и подобна промяна няма как да стане без неговото съгласие.
Но какво ще се случи с г-н Зукърбърг е едно, а по-важното е дали „Фейсбук“ ще намери верния подход за справяне с езика на омразата. Ако това не се случи, последствията за компанията ще са сериозни, но още по-сериозно ще е разрушаването на морала на потребителите. Защото – вярвам, че ще се съгласите – добрият пример може и да е заразителен, но лошият е като ракова клетка, която непрекъснато убива всичко добро около себе си.

Posted in Новини на български | Tagged: , | Leave a Comment »

“Уловени в Мрежата”

Posted by Internet Society - Bulgaria on November 1, 2018

knizharnica znanieУважаеми приятели и членове на “Интернет общество – България”, 

Книгата на Вени Марковски “Уловени в Мрежата” може да се намери в книжарниците (ако я няма във вашата, кажете на продавачите да я поръчат от разпространителите), а за онези, които са в София – със сигурност я има в книжарница “Знание” (на снимката), която се намира срещу бариерата на входа към вътрешния двор на Софийския университет, ул. “Св. Климент Охридски” № 6. Ако са я свършили, проверете в книжарниците на СУ, в Ректората. Или си я поръчайте онлайн.

Рецензия за книгата от Кева Апостолова:

В мрежата – уловени и улавящи

Изненадата идва още от работата на автора, която като „служебна характеристика” е все още новост дори за 21 век, а самият  „работодател” още повече – Интернет!

Като се добави, че  Вени  Марковски е правист (СУ), пионер в интернет-историята на България, вицепрезидент на ICANN (подробности търсете в мрежата),  експерт, разказвач на приказки за  мрежови структури и скорости в предавания по български телевизии, блогър, глобалист и още, и още, читателят би си казал „книгата, която е написал, сигурно е за специалисти” и ще сгреши. Нейните 295 страници са интересни не само за  онази порода млади хора/потребители на технологии, които вече населяват планетата ни и мислят за нея, а и за тези, които като мен са свидетели на раждането на добрата стара телевизия, и се уловени от транлаторите на огромния обем информация, която е вече наша жизнена среда.

Книгата е „доставчик” на важни становища. Тук жанрът не диктува. Темите говорят пряко – някои направо взети от фейсстената. Съставена е от статии, интервюта, размисли, цитати и съобщения с документална стойност, опровержения, декларации… като по този начин ни улеснява да проследим историята на Интернет у нас, да научим за разликите, ползите, опасностите в глобалната мрежа, за уловените и улавящите, за „дръжте се възпитано  на чуждата стена и страница във Фейсбук”, за „внимавайте с приложенията”… Тя е  пропита с желание да не живеем още в миналия век.

Книгата не е само това. В създаването на такъв труд участва целият човек/автор: образованието му, семейството му, работата, специализациите, колегите, приятелите, събитията около и далеч от него, случилото се преди и днес… Вени Марковски е хуманист и философ, уловен, но и улавящ тънки вибрации в света на българина, който винаги е любознателен и готов за новото. В нея има позиции и отношения към исторически събития, свързани с България, могат да се прочетат не само авторски материали, а и подробно защитени чужди мнения, които Вени Марковски смята за важни.

keva-apostolova

Кева Апостолова (снимка: Фейсбук)

В интернет прочетох, че Бил Гейтс обичал да чете книги и които харесвал, ги препоръчвал на читателите. Ако „Уловени в мрежата”  попадне пред очилата му, сигурно първо много ще му хареса заглавието, а след това ще се изненада от историята на Интернет в България и…ще я препоръча.Живеем вътре във фантазиите на последните два века – това е нашето време. Книгата по американски опростява сложното, приближава го до ежедневието, защото няма нищо незначително в тоя свят. „Ако знаем какво търсим, можем да го намерим лесно”. Вече знаем къде, как, защо.

Статията е от Кева Апостолова и е публикувана във “Факел“.

Posted in Новини на български, Политика в областта на ИТ | Tagged: , , | Leave a Comment »

25.Х.2018 г. Среща-разговор в Софийския университет

Posted by Internet Society - Bulgaria on October 17, 2018

Уважаеми членове на “Интернет общество – България”,

Имаме удоволствието да ви поканим на лекция, която ще изнесе Вени Марковски – председател на УС на “Интернет общество – България” във връзка с излизането на книгата му “Уловени в Мрежата“.
Лекцията ще е последвана от среща-разговор, на която ще отбележим и 23 години от създаването на “Интернет общество – България”.
В разговора ще се включат Димитър Ганчев – съосновател на организацията, Георги Киров – член на Управителния съвет и д-р Александър Оскар, председател на “Шалом”.
След края, желаещите ще могат да се сдобият с екземпляр от “Уловени в Мрежата” и да получат автографи от някои от участниците в описаните в нея събития. Повече за самата книга – в “24 часа“.

Къде: Аулата на Софийския университет “Св. Климент Охридски”
Кога: 25-и октомври (четвъртък) от 15:00 часа.

Очакваме ви!

 

Posted in Новини на български | Tagged: , , , | Leave a Comment »

Нов УС

Posted by Veni Markovski on December 18, 2017

isoc bg BG logoС решение на СГС от 28.07..2017 г. Управителният съвет на “Интернет общество” е в състав: Вени Марковски (председател), Димитър Ганчев (зам.-председател) и Георги Киров.  Пускам връзка към Фейсбук-профилите на трима ни, защото използваме активно социалната мрежа и това е един от най-лесните начини за контакт с нас. (Електронната поща също работи, разбира се: isoc-bul@isoc.bg. Телефон за връзка: 02-401-8008)

Posted in Новини и коментари | Leave a Comment »

Как да се държим във Фейсбук – някои практически съвети и препоръки

Posted by Internet Society - Bulgaria on June 9, 2017

(Публикувана първо в блога на Вени Марковски)

Знаци за одобрение и неодобрение във Фейсбук (Картинка от Уикимедия)

Бележка от Вени Марковски: Тези правила и препоръки са за моите гости в публичната ми Фейсбук-страница, но можете да ги приемете като опит да предложа на вниманието ви норми на поведение, които ще направят престоя ви във Фейсбук значително по-приятен; а такъв ще бъде и за околните. Аз самият се опитвам да ги спазвам и затова много рядко добавям някой в група, например. Обикновено пускам съобщение, че има еди-каква-си група и призовавам хората да се присъединят към нея. Допълних ги в началото на 2017 г., за да са актуални, а ги публикувам и в блога си, за да може да се споделят по-лесно.

Правила за поведение във Фейсбук (2017 г.)

1. Дръжте се възпитано на чуждата стена и страница, а не просташки или – пази, Боже! – като Интернет-трол!

2. Спазвайте добрия тон. Не е красиво, когато едни хора обиждат други хора; за обида коментарите Ви могат да бъдат изтрити, а ако се повторят  – може да получите и забрана за присъствие на тази страница. Може и двете едновременно. Забрана за присъствие може да се наложи и при други поводи, вкл., но не само: опити за провокации, отклоняване от темата и т.н. Имайте предвид, че за обида във Фейсбук можете да бъдете осъдени – да, вкл. и в България. От началото на 2016-а година и блокирам хората, които се държат невъзпитано и чието поведение не съответства на тези правила.

3. Забранено е присъствието на хора, които са “анти”, “фоби” или “мразци” (българомразци, ксенофоби, хомофоби, антисемити, циганомразци и т.н., и т.н.). Ако някой забележи, че на моята ФБ-страница някой има такова поведение, моля да ми прати лично съобщение с връзка към съответното анти- или фобско изказване: бързо ще бъдат предприети мерки, включващи най-малко описаното в т.2.

4. Ако изпращате лично съобщение (извън тези по т.3), помислете добре, преди да го пратите: дали темата е интересна за получателя, дали той/тя има време да го прочете. Ще научи ли нещо ново, което да му е от полза или ще може ли да ви помогне, ако става дума за помощ. Най-важното е: не правете на другите това, което не искате те да причинят на вас.

5. Не добавяйте в групи, не канете на мероприятия, не карайте ФБ-приятелите си да харесват страници, да участват в игри и др.п. Можете първо да пратите лично съобщение, спазвайки правилата от т. 4. За необмислено добавяне в група, за покана за мероприятие, в което нямам желание да участвам и др.п. може да се приложат мерките в т.2.

6. Вие сте гост на моята страница, затова не само очаквам, но настоявам, изисквам и следя дали се съобразявате с настоящите правила. За несъобразяване – вижте т. 2.

7. Ако коментирате нещо на чужда стена, съобразявайте се с изискванията за добронамерен и положителен тон. Особено нагло е да се опитвате да прехвърлите разговора в атака срещу човека, тип “ад хоминем“. За злонамерени и отрицателни коментари – триене и забрана за по-нататъшно участие. Коментари не по темата, която домакинът е поставил за обсъждане, могат и често биват изтривани. Опитът да се поставят същите коментари отново с викове “цензура!” или твърдение, че не съм съгласен с нечие мнение, ще бъде посрещан с прилагане на правилото в т. 2. Това не е цензура, нито заплаха, а законна самоотбрана и защита на нормалността в полза на нормалните посетители.

8. Поддържам две страници във “Фейсбук” (лична и публична) и десетки, а понякога и стотици хиляди души, които четат написаното от мен. Мога да отговарям на някои, но очевидно не на всички. Ако забележа, че някой гост се опитва било да измести разговора, било да въведе някакви безпочвени съмнения в това, което казвам, мога да преценя дали да отговарям или да изтрия мнението му и да му наложа забрана за писане и четене. Отново подчертавам: това не е цензура, а проява на най-обикновен здрав разум: ако някой се съмнява в нещо, написано от мен, той може да го цитира на своята стена и да ме обсъжда там, защото гостите на моите страници са мои гости, а не ваши.

Невъзпитано е да идете на гости някъде и да почнете да обиждате домакина или да подмятате нещо за него; грубите изказвания пък могат да се сравнят с влизане в къщата на някого с кални обувки, изтриването им в покривката на масата и подвикването към другите гости: “К’во, бе, к’во сте ме зяпнали?”

Толерантен човек съм, но не бива да очаквате, че ще бъда толерантен чак до такава степен, че да оставя сред гостите си подобни хора. Проблемът е не в нивото на шума, който мога да изтърпя, а по-скоро в това, че ако има много шум по стената ми, нормалните посетители ще бъдат отвратени и ще се откажат да четат и споделят своите мисли тук.

9. Пишете грамотно. Не е добре да пишете с правописни или граматически грешки. Случва се понякога, разбира се (дори и на мен), но във Фейсбук имате възможността за редактиране на съобщение (edit), така че – използвайте я. Ако пишете на metodievica, това не е голям проблем – по-важното е да пишете смислено, без значение дали използвате кирилица или методиевица.

10. Покрай политиката, се случва страстите да се разгорещят. Мога да приема цивилизован разговор на всякакви политически теми, но партийната агитация, както и личностните нападки срещу политиците са нежелателни. Същевременно е напълно нормално да се критикуват техните политически действия и изказвания, разбира се.

*** *** ***

Уважаеми читатели и приятели,
Този списък не е изчерпателен, той може да се разширява и допълва (ако имате предложение, пратете ми го в лично съобщение или го оставете като коментар отдолу). Особено ценните предложения ще бъдат поощрявани.
Прочетете страниците, които съм посочил по-горе, за да имате значително по-спокоен живот – и не само във “Фейсбук”. Разбира се, аз самият понякога мога да наруша моите собствени правила, но то ще е или неволно, или за да подчертая правилото;-)
Благодаря на всички добронамерени почитатели на моята страница за тяхното присъствие тук!
Откакто въведох тези правила преди години, някои хора получиха предупреждение за това да внимават как коментират (не какво, а как!), а някои получиха и бонус: забрана за четене и писане на стената ми. Като цяло дискусиите и обсъжданията са в положителен дух, няма обиди, няма личностни нападки. Не знам вие какво мислите, но на мен това ми харесва, а тъй като това е моята стена, най-важното е да се чувствам уютно и да знам, че никой няма да обижда гостите тук. (актуализации в тези правила са правени на 08.09.2014 г., 26.04.2015 г., 08.11.2015 г., 02.01.2017 г.)

С уважение,
Вени Марковски

_____
* – Специално благодаря и на: Силвия Здравкова и Татяна Драганова за техните коментари и бележки по настоящия текст. Взех ги предвид, защото от това текстът само става по-добър, а и по-балансиран, с възможност да се ползва и от други хора.

Posted in Коментари, Новини на български | Leave a Comment »

Съд на ЕС: решението Mc Fadden и бъдещето на достъпа до Wi-Fi мрежи

Posted by Internet Society - Bulgaria on September 16, 2016

От блога “Медийно право” на проф. Нели Огнянова:

Съд на ЕС: решението Mc Fadden и бъдещето на достъпа до Wi-Fi мрежи

На 15 септември стана известно решение на Съда на ЕС по дело C‑484/14 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Landgericht München I (Областен съд Мюнхен I, Германия) в рамките на производство по дело Tobias Mc Fadden срещу Sony Music Entertainment Germany GmbH  относно евентуалната отговорност  за използването от трето лице на безжичната локална мрежа (Wireless local area network (WLAN), която г‑н Mc Fadden поддържа и чрез която е предоставен на публично разположение звукозапис, продуциран от Sony Music.

Фактите

 Г‑н Mc Fadden е управител на предприятие, което продава или отдава под наем осветителна и звукова техника.  Той поддържа безжична локална мрежа, предоставяща в близост до предприятието му безплатен и анонимен достъп до интернет. За да предоставя достъпа до интернет, г‑н Mc Fadden използва услугите на предприятие за далекосъобщителни услуги. Достъпът до мрежата умишлено не е защитен с цел да се привлече вниманието върху дружеството на клиенти от съседни магазини, минувачи и съседи.   Чрез поддържаната от г‑н Mc Fadden мрежа на публично разположение в интернет безвъзмездно е предоставено музикално произведение без съгласието на притежателите на правата върху него. Г‑н Mc Fadden твърди, че не е извършил твърдяното нарушение, но не може да изключи, че то е извършено от някой от потребителите на неговата мрежа.

  Sony Music е продуцент на звукозаписа на това произведение. Запитващата юрисдикция възнамерява да ангажира косвената отговорност (Störerhaftung) на г‑н Mc Fadden, тъй като същият не е защитил мрежата и с това е позволил анонимното извършване на нарушението.

Въпросите

Изяснява се прилагането на чл.12.1  от Директивата за електронната търговия

Обикновен пренос

1.      Когато се предоставя услуга на информационното общество, която се състои в пренасяне по комуникационната мрежа на информация за получателя на услугата, или предоставяне на достъп до комуникационна мрежа, държавите членки гарантират, че доставчикът на услуги не носи отговорност за пренесената информация, при условие че доставчикът:

а)      не започва пренасянето на информация;

б)      не подбира получателя на пренесената информация; и

в)      не подбира или променя информацията, която се съдържа в пренасянето.

Зададени са 10 въпроса с подвъпроси, целящи изясняване на отговорността при използване на Wi Fi (Терминът „Wi-Fi“ е общоизползван термин за означаване на безжична мрежа и е марка, която се отнася за най-често срещания стандарт на безжична мрежа. Общият термин за означаване на всякакъв вид безжична мрежа е „WLAN“ – Wireless local area network).

Включително се задава въпрос следва ли чл.12.1 да се тълкува в смисъл, че  допуска съдът да постанови решение, с което да   забрани на доставчика занапред да дава възможност на трети лица чрез конкретна интернет връзка да предоставят електронен достъп до защитено с авторско право произведение или части от него чрез интернет платформите за обмен на файлове (peer-to-peer).

Какво е тълкуването, когато доставчикът на достъп в действителност може да изпълни тази съдебна забрана само като изключи интернет връзката или я защити с парола или като проследява цялата протичаща през тази връзка комуникация с цел да установи дали отново е налице незаконно пренасяне на защитено с авторско право произведение, при положение че това е установено […] още в самото начало, а […] не едва в производството по принудително изпълнение или в административно-наказателното производство.

По преюдициалните въпроси

1 Услуги на информационното общество по член 12, параграф 1 от Директива 2000/31 могат да са само услуги, които нормално се предоставят срещу възнаграждение. Въз основа на това обаче не може да се направи изводът, че икономическа по естеството си услуга, която е предоставена безвъзмездно, не може никога да се счита за „услуга на информационното общество“  – защото възнаграждението за услуга, която доставчик предоставя в рамките на икономическата си дейност, не трябва непременно да е платено от получателите ѝ – например когато доставчик безвъзмездно предоставя услуга с цел реклама на стоките, които продава, и на услугите, които предоставя, като разходите за тази дейност са включени в продажната цена на тези стоки или услуги [т.34 – 43].

Следователно услуга като разглежданата в главното производство, предоставяна от лице, което поддържа комуникационна мрежа, и състояща се в безплатното предоставяне на публично разположение на тази мрежа, представлява „услуга на информационното общество“, ако съответният доставчик я извършва с цел реклама на стоките, които продава, или на услугите, които предоставя.

2. Визираната в чл.12.1  услуга, състояща се в предоставяне на достъп до комуникационна мрежа,   се счита за предоставена, ако е налице достъп –  технически, автоматичен и пасивен способ за осигуряване на пренасянето на необходимата информация – без да се изисква   да е изпълнено каквото и да било допълнително изискване.

3. Разликата между отговорността за кеширане и отговорността за предоставяне на достъп до интернет- чл.14 не се прилага по аналогия

 Лице, което съхранява уебсайт, предоставя услуга по съхраняване на информация за определен период от време. Следователно то може да узнае за незаконния характер на дадена информация, която съхранява, на по-късен етап, след като вече я е съхранило, като все още може да предприеме действия с оглед отстраняването или блокирането на достъпа до нея.

Лице, което предоставя достъп до комуникационна мрежа, предоставя услуга по пренос на информация, която обикновено не се проточва във времето, така че след като е пренесло информацията, то не упражнява какъвто и да било контрол върху нея. Предвид това лицето, което предоставя достъп до комуникационна мрежа, за разлика от лицето, което съхранява уебсайт, често няма възможност да предприеме на по-късен етап действия с оглед отстраняването или блокирането на достъпа до съответната информация.

4. Когато трето лице извърши нарушение посредством интернет връзка, която доставчик на достъп до комуникационна мрежа му е предоставил на разположение, член 12, параграф 1 от споменатата директива допуска увреденото от това нарушение лице да поиска от национален орган или съд да забрани на доставчика да позволява продължаване на това нарушение ( вж и член 12, параграф 3). Ето защо Съдът приема, че чл.12

не допуска лице, увредено от нарушение на правата му върху произведение, да може да предяви искане за обезщетение за вреди от доставчик на достъп до комуникационна мрежа с мотива, че такъв достъп е използван от трети лица за нарушение на правата му –

но  допуска това лице да предяви искане за забрана на продължаването на нарушението

5. И накрая, Съдът обсъжда може ли да се изисква от доставчик на достъп до комуникационна мрежа, позволяваща публично достъпна интернет връзка, да възпрепятства трети лица да предоставят на публично разположение посредством тази интернет връзка защитено с авторско право произведение или части от него чрез интернет платформите за обмен на файлове (peer-to-peer), когато доставчикът действително е свободен да избира какви технически мерки да вземе за съобразяване с тази забрана, но на практика е установено, че единствените мерки, които би могъл да вземе, са или да спре интернет връзката, или да я защити с парола, или да проследява цялата пренасяна посредством тази връзка информация [т.80 – 101].

Съдът констатира конкуренция на права – право на интелектуална собственост и право на свободна стопанска дейност – и съответно търси справедливо равновесие. Като разглежда трите опции, Съдът приема, че  мярката, състояща се в защита на интернет връзката с парола,   може да доведе до ограничаване както на правото на стопанска инициатива на доставчика на услуга за достъп до комуникационна мрежа, така и правото на свобода на информацията на получателите на тази услуга – но при все това следва да се констатира:

На първо място, че такава мярка не засяга същественото съдържание на правото на стопанска инициатива на доставчик на достъп до комуникационна мрежа, тъй като само незначително променя един от техническите способи за извършване на дейността му;

На второ място, мярка, състояща се в защита на интернет връзка, не изглежда да може да засегне същественото съдържание на правото на свободна информация на получателите на услуга за достъп до интернет мрежа, доколкото само изисква от последните да поискат да получат парола, като при това тази връзка е само един от начините да имат достъп до интернет

На трето място, видно от съдебната практика, взетата мярка трябва да е с точно определена цел, в смисъл че трябва да служи за преустановяване на извършвано от трето лице нарушение на авторско право или на сродно на него право, без при това да засяга възможността на потребителите на интернет да ползват услугите на този доставчик за правомерен достъп до информация. В противен случай намесата на доставчика в свободата на информация на потребителите би била необоснована с оглед на преследваната цел (решение от 27 март 2014 г., UPC Telekabel Wien, C‑314/12, EU:C:2014:192, т. 56).

При все това обаче мярка, взета от доставчик на достъп до комуникационна мрежа и състояща се в защита на връзката на тази мрежа с интернет, не изглежда да може да засегне възможността, с която разполагат ползващите услугите на този доставчик потребители на интернет, да имат правомерен достъп до информация, тъй като не води до каквото и да било блокиране на уебсайт.

На четвърто място, Съдът приема, че мерките, взети от адресат на забрана като разглежданата в главното производство за изпълнението ѝ, трябва да бъдат достатъчно ефикасни, за да осигурят ефективна защита на разглежданото основно право, тоест трябва да имат за резултат да предотвратят или поне да направят трудно осъществими неразрешените посещения на закриляни обекти и в значителна степен да разубеждават потребителите на интернет, които ползват услугите на адресата на това разпореждане, да посещават тези обекти, предоставени на тяхно разположение в нарушение на посоченото основно право (решение от 27 март 2014 г., UPC Telekabel Wien, C‑314/12, EU:C:2014:192, т. 62).

В това отношение трябва да се констатира, че мярка, състояща се в защита на интернет връзка с парола, може да разубеди потребителите на тази връзка да извършват нарушения на авторско право или на сродни на него права, доколкото тези потребители биха били задължени да се идентифицират, за да получат необходимата парола, и не биха могли следователно да действат анонимно, като запитващата юрисдикция следва да провери дали това е така.

На пето място, следва да се напомни, че според запитващата юрисдикция, освен трите посочени от нея мерки, не съществуват други мерки, които доставчик на достъп до комуникационна мрежа като разглежданата в главното производство на практика би могъл да приложи, за да изпълни забрана като разглежданата в главното производство.

След като Съдът отхвърли останалите две мерки, евентуална констатация, че доставчик на достъп до комуникационна мрежа не трябва и да защити интернет връзката си, би довела до лишаване на основното право на интелектулна собственост от всякаква защита, като това би противоречало на идеята за справедливото равновесие.

Предвид това мярка, целяща да се защити интернет връзка с парола, трябва да се приеме като необходима за гарантиране на ефективната защита на основното право на защита на интелектуалната собственост.

Защитата на връзката с парола, смята Съдът,   трябва да се приеме за подходяща за установяване на справедливо равновесие между, от една страна, основното право на защита на интелектуалната собственост, и от друга страна, правото на стопанска инициатива на доставчика на услуга за достъп до комуникационна мрежа, както и правото на свобода на информацията на получателите на тази услуга. Ето и конкретният отговор:  

Член 12, параграф 1 от Директива 2000/31, във връзка с член 12, параграф 3 от същата директива, трябва да се тълкува, предвид изискванията, следващи от защитата на основните права, както и от предвидените в Директиви 2001/29 и 2004/48 правила, в смисъл, че не допуска прилагането на скрепена със санкция забрана като разглежданата в главното производство, която изисква от доставчик на достъп до комуникационна мрежа, позволяваща публично достъпна интернет връзка, да възпрепятства трети лица да предоставят на публично разположение посредством тази интернет връзка защитено с авторско право произведение или части от него чрез интернет платформите за обмен на файлове (peer-to-peer), когато доставчикът е свободен да избира какви технически мерки да вземе за съобразяване с тази забрана, дори и ако изборът му се свежда само до една мярка, състояща се в защита на интернет връзката с парола, при условие че потребителите на мрежата бъдат задължени да се идентифицират, за да получат необходимата парола, и не могат следователно да действат анонимно, като запитващата юрисдикция следва да провери дали това е така.

Коментари

Опасението, че Съдът ще намери точка на равновесие на правата в използването на пароли  се появи въпреки позитивните оценки за заключението на Генералния адвокат Spuznar – и  още тогава имаше акции в защита на свободния WiFi.  В заключението се казваше, че принуждаването на доставчиците да въвеждат защита с парола може да обезкуражи или възпрепятства използването на услугата WiFi и по този начин да подкопае бизнес модела на доставчика. Szpunar коментира, че “предоставяне на активна  превантивна роля на междинните доставчици на услуги би било в противоречие с техния специален статут, който е защитен по силата на Директива 2000/31”  и че  да се принуждават доставчиците на защита с парола не е пропорционална стратегия за защита на авторското право – вж оценката на EDRI за заключението на Szpunar.

WiFi4 EU etc.

Ден по -рано Комисията обяви инициативи за интернет свързаност и WiFi за всички. Ето какво се казва в прессъобщението:

Днес Комисията предложи нова инициатива, за да се даде възможност на всички заинтересовани местни власти да предлагат безплатен безжичен интернет (Wi-Fi) на всички граждани, например във и около обществени сгради, здравни центрове, паркове или площади. С първоначален бюджет от 120 млн. евро тази нова публична ваучерна схема има потенциал да осигури интернет на хиляди обществени места, където ще се осъществяват между 40 и 50 милиона Wi-Fi връзки на ден. Финансирането за инсталиране на локални точки за безжичен достъп до интернет трябва бързо да стане налично, след приемането на схемата от Европейския парламент и държавите от ЕС. До края на 2020 г. поне между 6000 и 8000 местни общности ще могат да се възползват от този нов проект. Както е предвидено в Директивата за електронната търговия, местните органи, предлагащи такива услуги на своите граждани, няма да носят отговорност за предаваното съдържание.

Само не е добавено, че няма да носят отговорност –  на цената на края на отворения (password-free) WiFi.

Широко се коментира разминаването между решението Mc Fadden от 15 септември 2016 и изявлението на Юнкер за свързаност и прочее от 14 септември 2016.

Реакцията на Юлия Реда:  След това решение обявените от Юнкер цели изглеждат по-нереалистични от всякога. Съжалявам, че Съдът на Европейския съюз не  следва  заключението на Генералния адвокат, който установи, че задължението за осигуряване на достъп до Wi-Fi с парола би довело до непропорционално големи вреди за обществото като цяло. Ползата за обществото от безплатен безжичен Wi-Fi   далеч надвишава  потенциалните рискове за притежателите на авторски права.

Posted in Copyright | Авторско право, Новини и коментари, Новини на български | Tagged: , | Leave a Comment »

Авторското право в ЕС: ЕК предлага новите правила

Posted by Internet Society - Bulgaria on September 14, 2016

От блога на проф. Нели Огнянова:

Авторското право в ЕС: ЕК предлага новите правила

Според публикуваното днес прессъобщение на ЕК, “Комисията представя предложения за модернизирането на авторското право с цел по-голямо културно разнообразие в Европа и повече съдържание онлайн, както и по-ясни правила за всички в онлайн средата. Предлагат се средства за въвеждане на иновации в образованието, научноизследователската дейност и институциите за културно наследство.”

Според ЕК представените днес предложения в сферата на авторското право имат следните три основни приоритета:

1. По-голям и трансграничен избор и достъп до онлайн съдържание;

2. Усъвършенствани правила за авторското право по отношение на научните изследвания, образованието и приобщаването на хората с увреждания;

3. По-справедлив и устойчив пазар за творците и пресата.

В  речта за състоянието на Съюза 2016 г. Жан-Клод Юнкер акцентира върху интереса на творците от ревизията:

„Искам журналистите, издателите и авторите да получават справедливо заплащане за труда си, независимо дали работят в студио или от собствения си хол, дали техните произведения се разпространяват онлайн или извън мрежата, дали се отпечатват на копирна машина или към тях водят търговски хипервръзки в интернет.“

Имаше обещание, че ревизията ще доведе до нов, по-справедлив баланс между принципите и изключенията от тях,  съответно между интересите на различните участници в производството и потреблението на произведения. И потребителите искат по-справедливи изключения.

Реакциите на професионални общности и организации изпревариха официалното публикуване на правилата, вече писах за тях миналата седмица,  ето и от днес 

Днес публикуват на сайта на ЕК:

Posted in Новини на български | Leave a Comment »

Europeans deserve a better copyright reform

Posted by Internet Society - Bulgaria on September 14, 2016

Internet Society – Bulgaria shares this position of Communia.

 

Europeans deserve a better copyright reform

Caïn venant de tuer son frère Abel, by Henry Vidal
This is not how you #fixcopyright

The copyright reform proposal presented today by the European Commission fails to meet the needs of citizens, educators, and researchers across Europe. Instead of strengthening the information economy, the proposal preserves a status quo defined in the analog age. In the process, it hinders education, research and cultural expression.

European Commission lacks vision for copyright in the digital age

Today’s proposal buries the hope for a more modern, technologically neutral and flexible copyright framework that the Commission had hinted at in its initial plans for the Digital Single Market. The proposal largely ignores crucial changes to copyright that would have benefitted consumers, users, educators, startups, and cultural heritage institutions. It also abandons the idea of a digital single market that allows all Europeans the same rights to access knowledge and culture. Finally, it completely ignores the importance of protecting and expanding the public domain.

Copyright needs to evolve with technology. Instead of charting a course that can take Europe into the information economy of the future, the Commission has been busy rearranging the deck chairs on the Titanic.

Instead, the Commission’s proposal focuses on a wholly different goal: to minimize the impact of the fundamental changes brought about by digital technologies and the internet on legacy business models. Publishers get an ancillary copyright that already has proven itself worthless in practice. Access to most audio-visual content will continue to be hampered by geo-blocking (which the Commission had earlier committed to end), and online platforms might be forced to collaborate with rights holders on censoring content that is shared by users on these platforms. The whole package lacks forward-looking, innovation-friendly measures that embrace digitization as an opportunity for users, creators, businesses, and public institutions in Europe.

In doing this, the Commission abdicates its power to make the European future a better one. It is the future where the stakes are significantly higher than today’s market balance. Soon, the business models that the Commission is trying to protect will no longer be relevant. At stake is a future in which innovation-friendly Europe could have provided the best education for its citizens, drawn the best talent and investment options, and fostered the best research and job opportunities.

Europeans deserve a copyright framework that is fit for the future

The approach proposed for text and data mining is an example of how the desire to protect existing models results in measures that are destined for failure. Driven by the desire to protect licensing revenues of the large scientific publishing houses, the Commission has proposed an exception that introduces new legal risks for anyone engaging in text and data mining outside of a scientific research context.

There seems to be incredible potential for text and data mining throughout our digital society, but the Commission’s proposal confines it to the scientific research sector. This sends a strong signal to startups, businesses, and anyone else wishing to explore the benefits of text and data mining to do so outside of Europe. As a result, new, innovative and globally-competitive businesses will instead emerge in regions where such barriers do not exist, creating jobs and opportunities that will be lost to Europe.

Europeans deserve freedom to use digital content in education

The digital era seems to be the golden age for education. Interactive cross-border learning can connect students with the best educational offerings on the continent regardless of where they live and how much they can spend on educational materials. The Commission had the opportunity to enable a leap forward in education by harmonising the existing technology-neutral exception across the EU. But instead, the Commission’s proposal adds to the legal uncertainty for teachers by introducing a parallel, limited exception for digital educational materials that can be overridden if these materials are available via a licensing option.

The Commission therefore forces European schools to accept licensing schemes, which will continue to extract fees made possible by this unfortunate loophole. We hoped for new, diverse, and innovative modes of teaching and learning. Instead, new types of licenses will flourish, further securing undeserved revenues for old business models. The perpetual reliance on licensing will put further strain on limited educational budgets across Europe, and ultimately negatively affect the quality of education.

Commission sells out EU competitiveness to protect legacy business models

Strong and meaningful exceptions for online education and Text and Data Mining would have been means to make sure Europeans have opportunities to learn and work in Europe. In the long term such opportunities will translate into the creation of new businesses and increasing Europe’s global competitiveness. Unfortunately it appears that the Commission has abandoned this type of long term thinking in favor of protecting the status quo.

Posted in Data Retention, Internet Governance, News in English | Leave a Comment »

Опасен ли е Законът за електронното управление за сигурността на държавата?

Posted by Internet Society - Bulgaria on January 14, 2016

Изявление на УС на “Интернет общество – България” относно появили се критики по адрес на ЗЕУ

Текстът на законопроекта е публично достъпен в сайта на Народното събрание.

Днес се появиха “сензационни” съобщения, че два от текстовете на законопроекта били много опасни за сигурността на държавата:

„Чл. 58а, ал. 1, т. 1 …. когато предметът на поръчката включва разработване на компютърни програми, те трябва да отговарят на критериите за софтуер с отворен код.“
и:
„§ 38., т. 30. „Софтуер с отворен код“ е компютърна програма, чийто изходен програмен код е публично достъпен за безплатно ползване.“

Според неназовани анонимни компютърни специалисти, които уж били “загрижени за писането на опасен закон“, “изискването софтуерът в областта на електронното управление да е с отворен код и публично достъпен е абсурдно от гледна точка на сигурността.

Opensource

Лого на Инициативата за отворен код. Източник: Уикимедия

“Интернет общество – България” от над 15 години популяризира използването на софтуер с отворен код в държавната администрация. Благодарение на Програмата за развитие на ООН, ние реализирахме проект за електронни общини в Югоизточна Европа през 2003 -2005 г. в Кърджали и др. общини в страната и региона.

УС категорично заявява, че тревогите, изразени от анонимните “специалисти” не отговарят нито на реалността, нито на тенденциите в развитието на информационните технологии и програмното обезпечаване на всички нива – държавна администрация, частен бизнес, крайни потребители и т.н.

Някои медии у нас спекулират, че ако изходният програмен код е публично известен, то информационните системи ще бъдат “изключително уязвими за хакерски атаки или пък за шпионаж.

Всъщност истината е точно обратната. Общество.бг е развенчало някои от митовете, а ето и допълнението от нас:

  • Явно анонимните “специалисти” не са запознати с факта, че изходният код дори на програмите на “Майкрософт” е отдавна достъпен, при това не само за държавните администрации. Това не го прави по-опасен, а напротив – повишава сигурността му.
  • Използването на софтуер с отворен код прави държавната администрация независима от бизнеса или от прищевките на производителите на софтуер. Всеки производител, който пуска нова версия на своя софтуер, може (и често го прави!) да реши да преустанови поддръжката на старата версия, която е винаги много скъп процес. И дори софтуерът да е много популярен, в един момент става неизгодно да бъде поддържан –  справка: Windows XP или Internet Explorer.
  • Обратното – опитът да се премахне изискването за използване на софтуер с отворен код дава съмнения за неясни зависимости и корупционни практики, с които България стана известна по времето на управлението на Симеон Сакскобургготски.
  • Софтуерът с отворен код може да се коригира при забелязани грешки – при това дори от самия потребител. Корекцията може да се осъществи веднага, за разлика от софтуера със затворен код, който разчита на реакцията на производителя, ако такава изобщо последва. Известно е, че големите компании обикновено актуализират своя софтуер един път месечно или дори по-рядко.
  • Както знаем от последните години, в софтуера със затворен код често има “вратички” (било нарочно или случайно), през които се дава възможност за контрол на трафика и информацията. Чрез използването на софтуер с отворен код, съществуването на тайни  “вратички” за достъп е невъзможно. Т.е. софтуерът с отворен код повишава нивото на сигурност на държавната администрация, а не го намалява.

 

Надяваме се, че народните представители няма да отстъпят под натиска на неясни за обществото интереси и ще приемат текстовете, които отговарят на членството на България в Европейския съюз. Припомняме, че ние настояваме за подобно развитие от десетилетия и е радостно, че най-накрая държавната администрация е предложила такова решение.

Заключението ни е, че ЗЕУ и текстовете за софтуера с отворен код не са опасни за сигурността на държавата, а напротив – повишават я, като осигуряват прозрачност на използваните технологии и дават възможност за бързото коригиране на грешки.

За повече информация, можете да се свържете с “Интернет общество – България” на адрес isoc-bul@isoc.bg.

Posted in Data Retention, Новини на български | Leave a Comment »